Те са събрани от любовта към музиката и мечтата за творчески, съзидателен и достоен живот на хората с увреждания. Тяхната организация се нарича Miracle ELLOH, а едноименното им вокалното им студио Miracle представи страната ни на първия международния конкурс Euro Low Vision за хора с увредено зрение. С Нели Стойчева - музикант и основоположник на фондацията разговаряме за музиката, мечтите и пътя към тях.

Как открихте музиката?

Музиката винаги е била част от моя живот. Моята майка пееше чудесно и откакто се помня, нейният звучен глас всекидневно се лееше край мен. Аз също пея от много ранно детство. Свирих на цигулка две години – от деветгодишна, но когато станах на десет години, зрението ми внезапно намаля. На единадесет години започнах да свиря на пиано, което беше моята огромна мечта. Завърших Национално музикално училище със специалност класическо солово пеене и след това 5 години се обучавах частно при преподаватели от Музикалната академия за специалностите класическо пеене и теоретичен факултет. Тъй като бях с увредено зрение, но хем виждах, хем не виждах достатъчно добре, чух по мой адрес от тогавашния декан на академията: „Тя като не вижда, защо ѝ е да учи?“. По онова време напливът към музикалната академия беше огромен, затова аз получих своите знания частно. На деветнадесет години постъпих като артист-хорист в Хор на слепите „Академик Петко Стайнов“, където съм солист и до днес, ако се осъществят участия за тази единствена по рода си в света хорова формация, чиято професионална дейност беше прекратена през 1999г. До Днес този хор има участия на хонорари от проекти, но от 2018г. участия не сме имали. От двадесет и три годишна съм пианистка и певица в различни вокално-инструментални групи в забавния бранш. Пет години свирих и пях в Норвегия.

Имам син, който е магистър със специалност класическо пиано и дъщеря, която също се обучава в специалност класическо пиано в НМУ „Л. Пипков“. От десет години към Фондация „Асоциация Анимус“ съм музикален рехабилитатор на деца, които са преживели насилие, травми, стрес и деца инвалиди с всякакви увреждания.

Терапия или начин на живот е музиката?

В моя живот музиката е начин на живот, но тя винаги е играла своята терапевтична роля, както за мен, така и за всички около мен. Всяко събитие на мои близки е придружено с музикално оформление, в което аз винаги съм играла главната роля.

Как се зароди идеята за вокална група?

По коледа на 2019 година се чухме да се поздравим с мой незрящ колега от хора и двамата внезапно споделихме, че много ни липсва това, че не пеем заедно. Тогава аз зададох въпроса: „А защо да не започнем да пеем?“. Бързо обмислихме и решихме да се съберем шестима колеги с увредено зрение – трима мъже и три жени, и да направим репертоар. Седмица след това аз бях поканена да участвам в юбилеен концерт като солово изпълнение, но ме попитаха, дали имам идея и да предложа и нечие друго участие. Новата вокална група беше само замислена, още не се бяхме събрали, но вече беше ангажирана да участва в този юбилеен концерт. За един месец направихме пет популярни английски кавъри и това наше първо участие през февруари 2020г. пожъна голям успех. Следващата покана за участие в концерт пропадна заради пандемията.

Междувременно аз създадох неправителствената фондация „Миракъл ЕЛЛОХ“, за да може да имаме на разположение юридическо лице, което да ни представлява, когато има нужда. Докато стояхме затворени и в изолация, аз започнах да създавам нови авторски песни. И тъй като от дълги години назад пиша стихове, имам издадена стихосбирка, стимулирах някои от своите колеги да създадат мелодии, като им написах текстове. До днес тези авторски идеи са над деветдесет. За съжаление в този период, през май 2020 година един от нас завърши земния си път. Сега вокалната група „Студио Мирикъл“ има петима членове - двама мъже и три жени.

От ноември месец 2020г. започнахме да аранжираме и записваме някои от тези песни. Записали сме четири песни в стил поп и четири детски песни. Две от поп песните записахме за два конкурса. Песента „Животът си изтича“ беше изпратена на конкурса БНР Пролет, но там не беше избрана в първите дванадесет измежду сто и шест. Другата конкурсна песен „Вън е вече есен“ се яви на първия международен конкурс за авторска песен на творци и изпълнители с увредено зрение.

Участвахте в международното онлайн състезание „Euro Low Vision“. Разкажете за конкурса, който все още е малко известен у нас.

Този конкурс се осъществява за първи път. Една белгийска организация търсеше доброволни партньори за подбор на авторски песни, чиито музика или текст са написани от творец с увредено зрение и поне един от изпълнителите е с увредено зрение, на национално ниво. Трябваше да се излъчи една песен. Нашата фондация направи този подбор. Явиха се десет участници. За да няма конфликт на интереси, предоставихме избора на българската песен в ръцете на професионално жури, което се състоеше от изтъкнати български изпълнители-музиканти. Петчленното жури единодушно избра на първо място песента на група „Студио Мирикъл“ „Вън е вече есен“. На 21 май 2021 година се състоя on line концерт, в който взеха участие седемнадесет държави. Гласуването беше организирано така, че всяка държава имаше възможност да гласува за своята песен. Ние разпространихме информацията за събитието, но медиите в България не проявиха интерес да подкрепят българското участие в този конкурс. В крайното гласуване останахме на предпоследно място със сто и осем гласа. Второто издание на този конкурс ще се състои през 2023г.

Предизвикателствата пред незрящата майка

Има ли разбиране към живота и предизвикателствата пред незрящите хора?

До живота и предизвикателствата, които стоят пред незрящите хора, се докосват само онези, които лично са свързани с тях – близки, роднини, колеги. Но това, с което трябва да се справя всеки човек с увредено зрение, е негово лично преживяване и негова лична задача. Всяка чувствителна душа проявява разбиране и съчувствие към трудностите на незрящия човек, но истинското разбиране се удава на малцина, защото малцина умеят да се поставят на мястото на другия и да погледнат света от чуждата гледна точка. Мисля, че това се отнася за всяко човешко затруднение, за всяка човешка болка и страдание. А страданието е сред всички хора, трудностите са пред всички хора, страхът е в душите на всички хора. В нашето българско общество все още не е навлязло разбирането, че хората с увреждания са част от това общество и те имат същите желания, същите стремежи и копнежи, същата гордост, същото достойнство, както и хората без видими увреждания. Но е известно, че една държава се познава доколко е развита, по грижата за хората с увреждания. За съжаление, в това отношение България не може да се похвали.

Кое е най-важното, което обществото трябва да промени в нагласите си?

Обществото трябва да приеме различните като равностойни и да осъзнае, че човекът с увреждане не се нуждае от съжаление и от милостиня. Да, човекът с увреждане има нужда от известна помощ, за да може да се реализира възможно най-пълноценно. Той трябва да намери своето място сред обществото и да му бъде дадена възможност да допринася чрез своите способности за всеобщото развитие. Хората с увреждания трябва да се интегрират, а не да работят и живеят като в гето. Обществото трябва да се възпитава, че недъзите не са зараза, не са нещо плашещо и будещо кошмари. Да, никой не обича да гледа грозни и печални картини, но и никой не е защитен от трагични случки, на никого не може да се гарантира съвършено здраве и никой не може да получи обещание за съвършенство до края на живота си. Затова би било прекрасно, ако обществото се научи да гледа с повече състрадание, с повече уважение и с повече любов към хората с увреждания.

Какви послания отправяте чрез песните си?

В моите песни се говори за много любов, за човешки стремежи и копнежи, за радост от живота, за тъга по любовта, за философията в живота, за ценността на живота, за вечната любов, за ценността на приятелството и на любовта, за смисъла на живота, за това, че трябва винаги да се гледа нагоре и напред, за това, че винаги има изход, винаги има слънце, винаги има утре, и много други теми.

Къде могат да бъдат чути те?

Записаните досега песни са качени в YouTube канала на Miracle ELLOH, а всички събития, свързани с нашата дейност се обявяват на Facebook страницата на Miracle ELLOH. На 28 юни 2021г. ще изпълним своя първи самостоятелен концерт на сцената на театър „Алма Алтер“ в сградата на софийския университет. Концертът ще се излъчва on line на Facebook страницата на Алма Алтер и ще бъде споделен на Facebook страницата на Miracle ELLOH. Гледайте ни!

Най-голямата Ви мечта?

Най-голямата ми мечта е да се изпълнят сърцата на хората със светлина и любов, да се надмогнат злините, алчността, завистта и егоцентризма, да се научим да се радваме на успехите на другите, да се изпълни живота с разбирателство, оптимизъм и мъдрост.

Интервюто взе З.Василева