По какво се различаваме от нашите родители, родени и живели най-много в социализма? По портокалите през юни? По скъсаните дънки?

Верният отговор е: по свободата.

Тази свобода ни даде възможност да пътуваме по света, да говорим без ограничения с братовчедка си в Австралия, да сме „вкъщи“ в Берлин, да ядем сьомга на закуска, обяд и вечеря, и най-вече да говорим и да се изразяваме свободно, доколкото е възможно в една „фасадна“ демокрация.

Свободата ни даде много, но и изисква немалко. И едно от най-големите усилия, които изисква, е да бъдем толерантни към другите.

Как участвах в етническата интеграция

Когато бяхме малки, знаехме как изглеждат азиатчетата, негърчетата (извинете за политнекоректното изказване, но Пипи се меша с децата от остров Корекоредут без капчица свян), аборигенчетата, само от книжките. И как мечтаехме да ги видим на живо… Днес някои от нас дори имат деца с черти от други раси. А други ги подминават, за да не прихванат от тяхната различност. Да не говорим, че ако днес Пипи живееше в Швеция или Норвегия, вероятно я чакаха големи неприятности.

Когато бяхме малки, нямахме идея, че някои хора се влюбват в други хора от същия пол. Някои от тях днес са наши близки, приятели, колеги. Когато бяхме на 6, 10, 12 години, ние бяхме просто приятели, врагове, съседи, съученици и ги преценявахме според нрава им. И тези някои все още са наши приятели, врагове, съседи, съученици, колеги, поп идоли. И понякога им завиждаме, нали…

Никой не обича гейове

Когато бяхме малки, играехме навън и люпихме семки, които купувахме от циганската махала до нас. Бяхме чували всякакви истории за тези семки, но бяха много вкусни! Днес ядем семки и ръсим чия на салатата, без да мислим кой ги пакетира.

Днес ние сме свободни. Има възможност да се капсулираме в малки общности и да се спасяваме поединично. Общността е хубаво нещо - създава връзки и ти дава корени.

Но клоните стигат небето и виждат, че светът е голям и различните дебнат навсякъде.

И това не е лошо. Няма как да оцениш собственото си семейство, ако не го сравниш с другите.

Днес имаме възможност да се омешаме с други хора, да пътуваме, да създаваме приятелства, връзки, деца, с хора, които са толкова различни от нас, че няма да ни стигне един живот да се опознаем. Това ни дава възможност да създаваме свое „стадо“. Стадо като това на Мани слона в „Ледена епоха“. Спомняте ли си го? Тигър, ленивец, мамут и опосуми. Каква комбинация, а? Групичката преживя и потопа, и динозаврите, защото всеки имаше нещо полезно, но различно, което да даде на стадото.

Аз съм средностатистическа, хетеросексуална, омъжена жена с едно дете. То се държи като типично момче, но има и момичета, които не му отстъпват по бели и ожулени колене. Синът ми се научи да готви на розова кухня. Вярно, всъщност трябваше да е червена, но какво значение има… Когато беше на 3 години, любимата му играчка беше бебешка количка с кукла в нея. Днес стреля с пистолет от „Междузвездни войни“.

Кукла за момчето, кола за момичето

Вярвам, че той ще избере какво семейство и какви приятели да има, само след като види и опознае още много различни деца – тъмнокожи, рижи, с бенки, с къси и дълги коси, деца с проблеми или побойници. Аз няма да го спра да създаде своето стадо като Мани слона. Предпочитам да пада и става, да се учи и да бъде отворен към огромния свят, който му принадлежи. Ние сме му създали корени, но никога няма да го спрем да лети. И да намира себеподобни и странни, където му видят очите.

И ако ме пита как да живее, ще му кажа: „Няма един правилен отговор. Важното е да си добър човек“.

Авторката пожела да е анонимна.

Препоръчваме ви още:

Как се чувстват децата в нестандартните семейства