Майка на дете с ДЦП разказва как се е научила да общува с него

Лекарите се съмнявали, че то изобщо някога ще може да разпознава родителите си, но майката, която вярвала в детето си, днес може да общува пълноценно с него.

Джонатан се ражда през 2006 година във Великобритания, при доста сложни обстоятелства – автомобилът на родителите му се врязва в друг, аварията предизвиква отлепване на плацентата и притокът на кислород към бебето спира. Майка му Шантал Брайън е подложена на спешно цезарово сечение. Джонатан се появява на този свят посинял и безжизнен. Диагнозата, която поставят лекарите, е детска церебрална парализа.

Първите две седмици и половина лекарите и родителите все още се надяват на някакъв прогрес в състоянието му, но след като е направен скенер на мозъка надеждите угасват.

„Лекарят, който го наблюдаваше каза, че това са едни от най-лошите снимки на мозък, които някой някога е виждал“- разказва Шантал – „Списъкът с нещата, които няма да може да прави, се оказа безкраен – да ходи, да тича, да седи, да говори и дори за познава родителите си.“ Затова майка му решава, че единственият начин да се справи с всичко това е да решава проблемите по ред.

През следващите два месеца най-важно е лечението на бъбреците на Джонатан. Всеки път, когато Шантал разговаря с лекарите и ги моли да прегледат детето й се струва, че невръстният й син разбира какво се случва около него. Момчето преживява трансплантация на бъбрек и множество други интервенции. Годините минават и постепенно един от най-важните проблеми става общуването. Той и родителите му измислят знаци за „да“ и „не“, но това не довежда до съществен напредък.

Към 7-та си година Джонатан е прикован в инвалидна количка и не може да разговаря. Общува с усмивки, сълзи, смях и случайни движения. Обича да прегръща двете си по-малки сестри и да участва в семейния живот.

„Опитахме да общуваме с него със знаци и скоро установихме, че Джонатан разбира какво му казваме, но не може да отговори, защото не контролира тялото си. Знаехме, че е способен на много повече, но общувахме с него като децата в специалното училище, което посещаваше.“ След време, когато започват да общуват пълноценно, синът й обяснява колко унизително е било за него това.

Родителите усещат, че зад безпомощния вид на Джонатан се крие жив ум, но не знаят какво да предприемат.

Майка му се съветва с учители и взема решение да го научи да чете, пише и смята, поне на ниво начално образование. Правят специална таблица с букви, думи и цифри. Шантал показва квадратчетата, а синът й с поглед я насочва кое от тях да използва. След две седмици му става скучна и тя прави по-сложна таблица, с повече лексика.

Как да общуваме с различните деца

„Прогресът на Джонатан, от заниманията ни няколко часа дневно, беше поразителен. За няколко години той се научи да чете и пише, а на 9 ми продиктува с поглед една история за пирати. Разбрах, че най-сетне мога да разговарям с него.“ Така родителите успяват да разберат и неща, които по-рано не подозират – например че любимият му сладолед е шоколадовият.
След като вече има възможност да общува с другите, Джонатан постъпва в начално училище и за 2 години настигна своите връстници. По думите му, способността да чете и пише се развила през тези 7 години, в които той слушал какво казват и му четат другите.
Сега необикновеното момче има собствен блог. Преди две години започва кампанията „Учете и нас“, с апел всички деца, независимо от диагнозата и възможностите им, да бъдат обучавани в четене и писане като връстниците си. Заради тази инициатива Джонатан е поканен в Камарата на лордовете във Великобритания, където се запознава с принцовете Уилям и Хари.

Моля те, Боже... или нещо друго...

„Джонатан се изморява, но никога не се отказва да научи нещо ново. Разбира се, животът ни е труден, като на всички родители на деца със специални потребности, но се справяме“ – казва Шантал.

Когато се ражда синът им, родителите са предупредени, че няма да живее дълго, защото всяка инфекция за него е животозастрашаваща. Майка му обаче смята, че не не си струва да губи време в тревога. Всеки ден със сина й е подарък.

Снимки: BBC

Източник: mirror.co.uk

Препоръчваме ви още:

Майчица

За независим живот на хората с увреждания

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта