Семеен психолог назова 20-те най-разпространени родителски грешки

„За твое добро е.“ – родителите често се опитват да влияят на децата си, потискайки желанията и волята им. Прави ли са да настояват на своето? Експертите са готови да поспорят.

Майк Лиъри е американски психолог, който специализира семейни отношения. Той съставя списък с типичните грешки, които допускаме, и които биха могли да повлияят върху физическото и душевно здраве на децата ни.

Много пъти съм виждал родители, водени от най-добри подбуди, да правят непростими грешки, които биха могли да доведат и до суицид. Майк призовава да обърнем сериозно внимание на това, за да не повтаряме опита на нещастните семейства, с които му се е налагало да работи. Кои са 20-те най-популярни родителски грешки?

1. Пълна свобода на избора

Много родители смятат, че децата са в състояние да правят самостоятелно изборите си. В действителност необходимостта да вземеш решение е голям стрес, за който не всяко дете е готово.

2. Похвалите

Не бива да хвалим детето по всеки повод. В такива семейства израства поколение зависимо от одобрението на другите, което не прави нищо без възнаграждение.

3. Опитите да направим детето щастливо

То трябва да се научи да бъде такова. Невъзможно е да го заставим да изпитва щастие.

4. Разглезването

Глезените деца почти винаги си формират стереотипа, че е невъзможно да си щастлив, ако не получиш нещо. Този начин на мислене води до развиване на зависимости и компулсивни разстройства.

5. Прекаленото натоварване

Много родители погрешно смятат, че ако детето им посещава всякакви възможни извънучебни форми, няма да попадне в лоша среда, просто защото няма да има време затова. Резултатът от подобно поведение е прегаряне или необясними пристъпи на гняв.

Синдромът на отличника

6. Интелектът преди всичко

Немалко от нас, родителите, са убедени, че най-важно е да бъдеш умен. В такива семейства децата порастват високомерни и двулични.

7. Религиозното възпитание

Някои родители смятат, че така формират правилна ценностна система. Но ако детето забележи дори сянка от лицемерие в поведението на близките си или на духовните лидери, тази система ще рухне като къща от карти.

8. Неудобните теми

Много от нас се притесняват да коментират теми като секса с децата си. Смятат, че ако не коментират „това“ наследниците им няма да проявяват интерес. Откъде тогава се появяват бременните тийнейджърки?

9. Прекалената критичност

Децата възпитавани в строгост нерядко порастват като успешни хора. Ако всичко беше толкова просто… Прекомерното критикуване предизвиква стремеж да бъдеш идеален във всичко. Най-малкият неуспех предизвиква неудовлетвореност, която може да доведе до самонавреждане.

10. Срамът, игнорирането, заплахите

Никога (дори на шега) не бива да позволяваме на детето да мисли, че заради поведението му не го обичаме. Подобни манипулации водят до загубата на близост. Играта „ти си ми по-нужен“ може да стане реалност.

Как възпитавах сина си по книга и какво излезе от това 

11. Преждевременното порастване

Майк Лиъри разказва за трима свои пациенти, които на 4-годишна възраст са били принудени да се грижат сами за себе си и за по-малките си братя и сестри. „Имам достатъчно много пациенти, които не желаят да имат деца, защото от ранна възраст са изпълнявали функциите на родители.“

12. Неограниченото използване на технологиите

Телевизор, компютърни игри, социални мрежи, видеа – трябва да им бъдат поставени ограничения. „Познавам семейства, в които майка и син непрекъснато си пращат съобщения, но не знаят как да разговарят помежду си на живо.“

13. Развлеченията

Някои родители смятат, че са длъжни непрекъснато да осигуряват забавления на децата си. Така наследниците им нямат възможност самостоятелно да открият заниманието, което ги удовлетворява, и да развият творческото си мислене;

14. Хиперопеката

Невъзможно е да защитим децата от всичко. В някои семейства родителите се стремят да облекчат максимално отрочето си от всякакви житейски неприятности. После се учудват, че не изпитва чувство на благодарност. Когато сам се справя с предизвикателствата, човек добива опит и житейска мъдрост.

15. Стремежът за предпазване от всякакви опасности

Опитът със създаването на екологични детски градини под открито небе от типа на Forest Kindergarten показва, че децата, които прекарват много време сред природата, по-малко боледуват, по-бързо се адаптират, по-лесно намират общ език с останалите.

Мамо, живей си живота!

16. Липсата на вечерни ритуали

„Какво прави днес?“- елементарен въпрос преди лягане, който демонстрира интерес към живота на детето и има особено важно значение за него. Децата изпитват нужда от доказателства, че са обичани. Дори сънят им става по-здрав от това.

17. Липсата на четене на книги

Когато четем книжка на детето си, то се успокоява, укротява излишната енергия и използва въображението си. Четенето учи на дисциплина, която ще е нужна в училище, развива креативното и логическото мислене.

18. Отнемането на биберона насила

Биберонът е символ на безопасност за малкото дете. Понякога се случва родителите да го вземат насила, вместо да създадат условия, в които то ще се чувства защитено и само ще се откаже.

19. Липсата на контрол върху храненето

Децата са склонни към преяждане. Този инстинкт е жив още от времето, когато намирането на храна е било проблем. Децата ядат, докато не усетят стомаха си напълно заситен. А както е известно, чувството на засищане се появява по-късно.

20. Физическите наказания

Някои от нас са убедени, че един шамар по дупето ще накара детето да осъзнае грешката си. Както показва практиката, физическите наказания са слабоефективни като прекомерната любов. Според Майк Лиъри родителите се втурват от една крайност към друга – за да не разглезят детето, прибягват до шамарите. Обратната реакция на подобни методи е злоба, агресия, лъжа и страх.

Препоръчваме ви още:

Къде сбъркахме?

На какво учат шамарите

Как да си отгледаме жертва