Дълги години децата ни растяха без бащите си – или семейството е разведено, или татковците работят по цял ден и когато се приберат вкъщи са толкова уморени, че изобщо не им е до деца. Да добавим и културните традиции, според които грижата за потомството беше ангажимент на майката. Какво се е изменило за последните 20 години, разсъждава една майка в сайта Goodhouse.

Разликата във възрастта на моите синове е 20 години и това ми дава възможност да сравнявам как беше преди и как е сега. В много аспекти по отглеждането на децата. Например участието на татковците. Преди 20 години на детската ни площадка нямаше бащи. Събирахме се голяма група майки и се отправяхме към един изоставен стадион в близост, защото единствено там имаше пясъчник, в който децата можеха да играят. Населението на тази площадка се състоеше в 90 % от майки, баби и гълъби. Понякога встрани можеше да бъдат забелязани дядовци, които разхождат внучетата си, но те старателно избягваха шумната ни женска компания, дори не позволяваха на внучетата си да играят с нашите деца. В групата ни имаше всякакви жени – късни майки, родили след 35, самотни майки, родили детето си без партньор, разведени майки, които също сами се справяха с отглеждането на поколението си. НО нямаше НИТО един баща. Еволюцията все още не беше стигнала дотам.

Ако бащата не се интересува от детето си

Не ни беше застигнала и допреди 10 години, когато почивахме семейно в Хърватия. На многолюдния плаж можеше безпогрешно да откроиш кои са сънародниците ни точно по разпределението на ролите. Нашите хлапета лудуваха около майките и бабите си, докато бащите им лежаха по корем или пореха вълните. При хърватите картинката беше точно обратната – майките си почиваха, а бащите бяха окичени с деца от глава до пети и изглежда това им доставяше удоволствие. „Ето ти на… как им се получава на хърватките?“, се питахме вкупом. Помня, че дори бях написала един дълъг текст, потресена от това „явление“, толкова невероятно ми се струваше. Почти колкото мъж да роди.

Преди две години се разхождахме с компания в парка и се озовахме до една детска площадка. Погледът ми веднага беше привлечен от двама бащи – единият беше с близначки на около година (един баща с ДВЕ деца!), другият с дребосък на около три. „О, нещо се променя!“, помислих си.

Преди година и половина изумено разглеждах тълпата млади бащи в женската консултация. Понякога ми се струваше, че мъжете са дори повече от жените. Едни записваха час за консултация, други изясняваха някакви въпроси с акушер-гинеколозите, трети просто чакаха заедно с половинките си, държейки ги за ръка. Млади, различни, с костюми, спортно облечени, с модерните напоследък бради, покрити с татуировки или с обеци на ушите. Заможни или не особено – всички те бяха до партньорките си.

Какво научих, докато бях баща в майчинство

Сега, 20 години по-късно, отново съм на детската площадка и какво виждам? В нашия неособено прогресивен район, на обикновената ни площадка отпреди 50 и повече години, с люлки и един дървен камион без кормило, циркулират татковци. Много татковци. Повече татковци, отколкото майки. Млади и не съвсем, в делови костюми (явно веднага щом са слезли от колата са тръгнали на разходка), в бермуди и тениски (сякаш току що са станали от компютъра), стилни и красиви (като в реклама на мъжка козметика). И дядовци – от новите, които не странят от „женската територия“, а съвсем други, съвременни, които гордо се разхождат с внуците си из тълпата. И колко прекрасно е това!

Често казано, когато започнах да пиша този текст, някъде по средата спрях и се замислих: „А ако това е просто стечение на обстоятелствата? Може би районът ми е по-особен?“ Не ми се иска да изглеждам възторжена идиотка, защото знам, че не всичко е толкова розово. И тогава попаднах на пост от една майка на три деца, фотограф по професия: „Нещо любопитно: най-сетне бащите се появиха на хоризонта. Преди това ги нямаше дори през почивните дни. Сега наистина са много и навсякъде. И все повече са тези, които са сами с децата си. Спомням си, че преди 15 години (когато още нямах деца) много се впечатлявах от парковете в Западна Европа. Там с децата се разхождаха САМО бащи.“

Как възпитават татковците

Татковците се завърнаха. Да речем, че 100 години са били на далечно плаване в търсене на нови земи и съкровища и най-сетне са акостирали край домовете си, разбрали, че по-големи съкровища от децата им няма. Не знам на кого трябва да сме благодарни за това завръщане – на „пагубното“ влияние на Запада, на обстоятелствата, на обществото. Или на поколението, израснало без присъствието на бащите си, което е решило да не продължава тази традиция, и създава семейства по новому,  с активно участие в живота на децата си.

Препоръчваме ви още:

Сурова нежност - размисли на младия татко

Бащи в "майчинство"

Баща на тийнейджърка