С какви проблеми можем да се сблъскаме, когато най-сетне решим да делим територията си с друг.

1. Общата завивка

Възможно е в някоя паралелна вселена да съществува огромно одеяло, което е удобно и на двамата обитатели на леглото. В реалния свят на единия винаги ще му е топло, а на другия – студено. Основно креватно занимание става дърпането на одеялото.

Решението
Да си купим още едно одеяло. Някои може да изтълкуват този акт като първа стъпка към раздялата, но когато драматичното настроение утихне, ще усетим предимствата на разделното завиване.

2. Липсата на усамотение

Човекът е социално животно. Но понякога просто му е необходимо да остане насаме със себе си. За някои това е нуждата от час спокойствие след натоварен ден, за други - да се уединиш с кафето си в събота сутрин. Ако сме буквално неразделни, ще ни е трудно да обясним потребността да не ни безпокоят за известно време.

Решението

Да поговорим с партньора си и да му обясним, че нуждата да останем насаме със себе си не е белег за отсъствието на любов. Усамотението не означава, че другият трябва да напусне дома, да изчезне от радарите, да отиде на експедиция в Антарктика. Понякога е достатъчно само да стои тихо до нас за известно време.

3. Разминаване в битовите навици

Основният проблем при мръсните чинии и разхвърляните вещи не е в това, че са факт, а че на единия от нас това не му харесва. Всеки е формирал навиците си с години и не бърза да се избави от тях. Затова единият не разбира къде е проблемът, а другият е удивен, че това не е ясно.

Решението

Би трябвало или отрано да сме опознали навиците на другия, или да постигнем компромисно решение приемливо за двамата.

4. Чуждите роднини

Дори и идеалният партньор може да има неидеални роднини. Те не са задължително лоши хора, просто са чужди. Възможно е майката на партньора ни да смята за напълно нормално да пренареди секцията, защото иска само да помогне. Или леля му да ни даде някои насоки за водене на домакинството. Или третата братовчедка да ни зарадва с въпрос кога смятаме да узаконим съжителството си. Ние сме градили връзката си с близките прекалено дълго, за да изминем този път още веднъж. А и не ни трябва изобщо да тръгваме по тази наклонена плоскост. Поддържането на нормални отношения е желателно, но да търпим нечия наглост и нарушаването на личните ни граници не е задължително.

Решението

Да въведем правило всеки да се занимава със своите близки, самостоятелно. Ничия майка да не си позволява през главата на сина или дъщеря си да звъни на половинките им, за да ги учи как да живеят. С лелите е по-лесно – там един стегнат инструктаж е напълно достатъчен. Разбира се, отдавна сме минали възрастта на пясъчника и не бива да се оплакваме, че някой ни е взел лопатката, защото родителите не са модератори на семейните ни спорове.

10 неща, които щастливите двойки не правят

5. Различни биологични часовници

Совата и чучулигата са неподходяща двойка, дори повече от делфина и русалката. Някой близо до нас става в пет всяка сутрин и започва бодро и енергично да живее, а ние сме си легнали преди около час и желанието ни да спим е равносилно на това да убиваме. Или се будим към обяд, закусваме, свършваме си работата и сме готови за поредното нощно бодърстване, а партньорът ни започва да се прозява още в 9 вечерта и ляга да спи. Да погледнем на ситуацията през очите на чучулигата – някой до нас спи през цялото време, а когато всички нормални хора си лягат – започва същинският му ден.

Решението

Очевидно е по-разумно да живеем с човек, който има същия биологичен ритъм като нас. Но ако този съвет вече е закъснял, имаме няколко опции: да си определим време, в което и двамата ще сме будни и активни; постепенно да изместваме периодите на сън и бодърстване, докато не съвпаднат поне приблизително.

6. Опитите да променим другия

Внезапно откриваме в себе си педагогически талант и искаме незабавно да обясним на половинката си как трябва да живее. Толкова е просто да си прибираш чорапите и да ги слагаш в коша за пране или да чистиш космите от гребена си. Но все пак, ако хората искаха някой постоянно да ги поучава, щяха да останат да живеят с майките си или поне да се преместят при баба си.

Решението

Време е да пораснем. Можем ли да обясняваме до припадък на другия, че правим това, за да му е по-добре, ако на него по принцип така си му е ОК? Партньорът ни е живял спокойно и щастливо с разхвърлените си чорапи, с неподходящите дрехи от гардероба си. Какво се опитваме да променим с толкова ентусиазъм? Ако съветите ни наистина правят живота на другия по-приятен и лесен, той със сигурност ще се възползва от тях. Ако това не е така, има един отлично работещ начин да накараме някого да направи нещо – като го помолим.

7. Телепатичната връзка

Очакването партньорът ни да чете мисли е голяма грешка, която вреди и на двете страни. Единият се разстройва, защото не са отгатнали желанието му или причината да е сърдит, другият се чувства виновен, макар да не знае къде е сбъркал. В крайна сметка тази студена война може сериозно да влоши атмосферата вкъщи.

Решението

Нека престанем да очакваме, че партньорът ни ще се досети за какво мислим, само защото сме родени един за друг и се разбираме без думи. Речта отличава човека от всички други бозайници, не е зле да ползваме този дар от природата.

8. Извиненията за всеки случай

Някои не искат да разстройват половинката си и са готови да се извиняват с повод и без повод, без да се опитат да разберат какво точно е раздразнило партньора им.

Други плачат в продължение на два часа или мълчат също толкова и гледат гневно, за да чуят дежурното „извинявай“.

Решението

Нека изслушаме другия, да му зададем уточняващи въпроси, ако е необходимо. В пика на скандала е трудно да запазим ума трезв, но с безкрайни молби за извинение също няма да решим проблемите си. Ако смятаме, че не сме виновни, е важно да разберем къде се разминават версиите ни за случилото се. Пълноценният разговор може да е дълъг, но ефектът от него ще е по-голям.

Ком-про-миссссс

9. Личните вещи, преминали в общо ползване

Когато започнем да живеем заедно с някой друг, е трудно да обясним защо не искаме да ползва лаптопа ни, макар там да няма нищо компрометиращо. Имаме и специална чаша за кафе, от която не е желателно да пие. Изобщо в главата ни зрее списък с неща, върху които бихме искали да запазим ексклузивните си права. Но сега споделяме живота си с някого и имуществото ни би трябвало да е общо. 

Решението

Да направим списък, но не наум, а на лист, на нещата, които не бихме искали да споделим. Същото може да направи и партньорът ни. И да се съобразяваме със съдържанието на списъците си и да не вземаме нещо без разрешение. Това би трябвало да разреши проблема.

10. Тоталният контрол

Интересът на партньора ни явно е прераснал в нещо по-неприятно и вече не просто разказваме къде сме били, а трябва да предоставим подробен отчет – с кого и как. Ако преди да заживеем заедно това ни се е струвало безобидно и любопитството на другия здравословно, сега имаме чувството, че сме попаднали в следствения отдел на разпит. Това, което вбесява повече от стремежа да ни контролират, е опитът да го замаскират като загриженост или проява на любов. „Не ходи на тази среща с приятелките си, ще стане късно и ще е опасно по улиците.“, „Ти не ме обичаш, иначе нямаше да ме оставяш сама вкъщи.“

Решението

Първо да определим мащабите на проблема. Да поговорим, да очертаем границите, да изясним, че сме две отделни личности и отношенията ни не ни правят общ организъм. Възможно е другият да е неуверен в себе си и да се страхува да не ни загуби. Но тоталният контрол е тревожен симптом, че връзката е безперспективна.

11. Сексуалният рекет

Сексът е занимание, което би трябвало да носи удоволствие и на двамата. Затова опитите да бъдем рекетирани чрез него са странни. Основателно е дори да се запитаме наистина ли човек, който ни изнудва чрез интимността, ни обича?

Решението

Не е задължително сексуалният рекет да е непременно лош сигнал. Може да сме прочели някакъв „полезен“ съвет в някое женско издание и един откровен разговор ще е достатъчен. Важно е обаче да не бъркаме сексуалния рекет с отказа от интимност по обективни причини. Човек има това право, а да игнорираш нечие „не“ е насилие.

12. Обменът на паролите

Той има много общо със склонността да контролираме другия, но често се разглежда като нещо различно, защото е свързан с онлайн живота на партньора ни. Историята познава случаи, в които половинката може да поиска от нас да изтрием лайковете си под нечия снимка, защото не е в добри отношения с този, който е я публикувал. Предоставянето на пълен достъп до електронния ни живот е победа. Лошо е, когато партньорът ни злоупотребява с това право, чете кореспонденцията ни и дори пише съобщения от наше име.

Решението

Няма нищо лошо в това, в критична ситуация, другият да има възможност да влезе в нашите акаунти, да преведе пари, да изпрати важен документ или да свърши нещо друго неотложно. Хубаво е и да не се страхуваме, че може да злоупотреби с пълния достъп, който сме предоставили. Това означава само едно – че трябва първо да се погрижим да изберем човек, на когото наистина можем да имаме доверие.

Щастливите двойки

13. Различните възгледи върху физиологията

Всеки има свои граници на допустимо във физиологичен план. Някои са си създали цяла система от евфемизми, за да съобщят, че отиват в тоалетната, а други могат да се облекчат, докато половинката им си мие зъбите. Единият е вбесен от прекалената непосредственост, другият от ненужната сдържаност.

Решението

Струва си да установим граници на допустимото. Изобщо по-лесно е да се съобразим с нагласите на по-сдържания и да не правим пред него това, което не бихме сторили и извън дома.

14. Обществените очаквания

Едва заживели заедно и хората започват да проектират върху ни своите очаквания. Трябва непременно да узаконим връзката си, да си родим няколко деца, мъжът да осигурява семейството си, жената да върти гурме. Почти непознати се опитват да ни наложат списъка си с всичко, без което съвместният ни живот няма да просъществува.

Решението

Трудно е да игнорираш чуждото мнение, но е най-ефективно. Няколко остроумни отговора за най-честите коментари са добър резерв в такива случаи.

15. Различното отношение към парите

Докато бюджетите ни са отделни е лесно. Общата каса обаче подсказва и общи разходи, по които е възможно да имаме различна гледна точка. Не е задължително да става дума за крупни покупки. Спор може да възникне и край щанда за биопродукти, ако другият не е убеден, че този разход си струва.

Решението

Да си направим бюджет и да преценим колко можем да харчим за необходимото. Така ще знаем с какъв резерв разполагаме и какво можем да отделим да личния комфорт на всеки от нас.

16. Чакането

По-рано сме изхвърчали от дома си към мястото на срещата. Сега трябва да чакаме партньора си, защото вече хвърчим в двойка. Понякога това може да се проточи. Размотаването не е запазена женска марка, упражняват го и мъжете.

Решението

Настъпил е моментът да започнем да се приготвяме за време, а не да се ориентираме според обстоятелствата. 

17. Случайните гости

Настроили сме се за вечер по пижама и с книжка, но изведнъж се оказва, че партньорът ни е довел гости, които спешно трябва да обслужим. Бонус към неприятната ситуация е празният хладилник.

Решението

За гостите трябва ВИНАГИ да се договаряме предварително.

Източник: menscult

Препоръчваме ви още:

Последният мохикан на семейния живот

Момичета, вие сами разваляте мъжете си

Един мъж, една жена