Не, не става дума за онези разговори на кафе или в градинката, в които вкупом се оплакваме една на друга, че таткото не взема достатъчно активно участие в грижите и възпитанието на детето. Говорим за случаите, в които той напълно игнорира детето си. Какви може да са причините за подобно поведение? Едва ли обяснението е само в прекомерната му заетост и умора. Жените също работят (домашният труд е пълноценен поне 10-часов работен ден) и все пак полагат усилия – да прочетат приказка, да зашият отпраното ухо на плюшения заек, да поиграят на „Не се сърди, човече“ и т.н. Къде са в това време бащите?

Ето какво споделя една майка по темата:

„Имаме четиригодишен син. От половин година баща му напълно отсъства от живота му. Зает е с проектите си и с плановете си за кариера. Рядко се застоява вкъщи и ако аз все пак успявам да го видя, макар и в късните часове, детето ни няма този късмет. В малкото моменти, когато са заедно, баща му присъства само физически. Опитвам се в свободното му време да им дам възможност да са само двамата заедно. Но в такива случаи мъжът ми води по-големия си син (от предишен брак), за да играе с брат си, докато баща им се отдава на собствените си занимания. Много ми се иска детето ми да има близка връзка с баща си, да правят някакви „мъжки“ неща заедно, да имат общи интереси, но не се получава. Разбирам, че усилията ми са напразни, докато мъжът ми сам не прояви инициатива, но ме потиска мисълта, че помежду им няма никаква близост.“

Възможно е споделеното от тази жена да е част от собствения ви живот. Темата е наистина много болезнена. Кои могат да бъдат причините за равнодушното отношение на бащата към децата му?

Дневникът на касичката (бащата)

Разрив в отношенията между майката и бащата

Ако мъжът вече не обича жена си, децата, които има от нея, се превръщат в натрапчиво напомняне за принудителния им съвместен живот. Защо не се развеждат? Много от двойките в подобна ситуация биха свили рамене и замълчали. Жените се страхуват от перспективата да се справят сами с живота и отглеждането на децата си. Мъжете също пасуват (уморени са, примирили са се, не са в първа младост, това им е втори брак, а всичко е едно и също… ). Затова се държат мъжки – изкарват пари за прехраната на семейството, изслушват жена си, според настроението и търпението си, не предприемат нищо, за да не усложняват живота си, живеят заедно, но не един с друг.

Възможен изход от ситуацията е да признаете, че не сте заедно в истинския смисъл на думата и да се разделите. На практика вие вече сте разделени, просто не е официално.

Има и друг вариант – да попитате директно – „Обичаш ли ме, или не ме обичаш вече?“ И да слушате не думите, а бързината на отговора, интонацията, да гледате другия в очите и да не бягате от реалността в разговора. Тогава има шанс да откриете истинската причина за това състояние на връзката ви.

Защото най-важното, което един баща може да направи за децата си, е да обича майка им. Останалото може да се нареди.

Ама вие луди ли сте?

Детето се е появило ненавреме

Разбирате, че мъжът ви все още ви обича, но се е почувствал в капан, когато сте обявили, че очаквате дете. Не е важно дали сте официализирали отношенията си или не. Важно е, че в този период от живота си, той е искал да живее с вас, но без деца. Особено ако това не му е първи брак.

Възможно е мъжът ви да е планирал активно развитие в кариерата си, възможно е точно вие да сте източникът на вдъхновение да го прави. Изведнъж рязко сменяте своето амплоа с това на майка. Да, ще му е неприятно. А на вас ще ви е неприятно, ако ви го каже в лицето.

При по-агресивни обвинения от негова страна би могло да му се напомни, че като възрастен мъж, който има някакви планове, които все още не включват деца, би могъл да се погрижи за контрацепцията. Подобни спорове и обвинения обаче са неефективни и не заздравяват връзката.

Какъв е изходът от подобна ситуация? Продължавайте да го вдъхновявате, както е било преди появата на детето. Поощрявайте го в стремежа към професионална реализация. Това ще съхрани връзката ви, а обичта към вас и привързаността му ще се пренесат и към детето. Постепенно, малко по малко, но си струва да бъдете търпеливи. Той наистина е планирал да посвети този период от живота си на себереализацията си (но не като баща). Все пак този стремеж има предел, след който погледът му отново ще бъде насочен само към семейството.

Да спасим бащите

Прекалената ви отдаденост на детето

Възможно е мъжът ви да ви обвини, че след раждането на бебето вие сте така обсебени от майчинството, че просто не сте оставили място за бащинството му. Появила се е нова двойка (майка и дете). На таткото се пада задачата да опита да съхрани нормалността в семейството и връзката помежду ви. Обикновено в такива семейства има разкошна детска стая, но не и местенце за бащата, където би могъл да се уединява от време на време, да помисли, да поработи. Мъжът се съпротивлява на нахлуването на детето в живота му – разхвърлени играчки навсякъде (когато 2-3 са напълно достатъчни за игра), безкраен рейд по магазините за попълване на гардероба на бебето, готовност на майката да угоди по всякакъв начин на малкото: „Когато тате изкара парички, ще ти купим… “

Ако това вече се е случило, е добре да направите крачка назад от детето – към партньора си. Защото мъжът ви няма да доближи детето – там вие сте обсебили цялото пространство.

Завишените ви изисквания към грижите за детето

Ако сте твърде фиксирани върху хигиената, здравословното хранене, гардероба, възпитанието и грижите за детето, всеки нормален мъж би се оттеглил или… обесил.

Мъжете често имат различна гледна точка към изброените аспекти. А и на децата им е по-лесно с тях - по-лесно и приятно да спят, да се мият, да се хранят, да се разхождат…

Не, не става дума за това за пренебрегвате здравия разум и да оставите нещата да се развиват от само себе си, но би било добре за всички да се поотпуснете. Иначе си ще си докарате тотално изтощение, а таткото ще бъде отегчен и дистанциран.

Таткото не умее да играе с детето си

И не е нужно да умее. Детската игра е дар Божи. А включването на детето в реалния ни живот е напълно човешко. Важно е да обясните това на партньора си. Без назидателност, спокойно. С какво обича да се занимава той? Нека прави същото с детето си – да го научи да играе шах, да му покаже как да се прицелва точно (ако обича лова), да построи заедно с него сграда от кубчета (ако е в строителния бизнес), да поритат топка заедно (ако обича да прави това с приятели). Важно е да не се намесвате в заниманията им, да не го критикувате или съветвате, за да не убиете желанието, което едва се е появило.

Десет разлики във възгледите на майките и бащите
за възпитанието

Моите деца съществуват благодарение на баща им

Нито един мъж не е предизвиквал у мен желание да бъде баща на децата ми веднага. Дори смятах, че когато реша да имам дете, вероятно ще го отглеждам сама. Макар че подобна перспектива не ме вдъхновяваше особено, въпреки финансовата възможност да се справя. После се появи ТОЙ и след няколко години разбрах, че си струва да рискувам и да се впусна в авантюра за минимум 18, а може и повече години. Ние възпитаваме децата си ЗАЕДНО. Това е безценен опит за тях. Не знам как ще се развият нещата в бъдеще, но за миналото (съвместното раждане, носенето на децата в слинг, разходките и памперсите) аз съм благодарна на мъжа си.

Всеки ден, работен или почивен, напрегнат или спокоен, аз усещам подкрепата му и виждам загрижеността му за децата ни. И съм щастлива, че не съм избрала друг. Защото на всички онези прекрасни, талантливи, умни и сексуални мъже не им достигаше едно много важно качество – бащинското чувство.

И ако ме попитате от какво зависи то (как например успявам да го мотивирам да се занимава с децата) ще свия рамене…

Изначално това е даденост за мъжа ми. Вторичната причина е, че се обичаме. След това бих поставила възхищението си от това как го прави (с мъдрото пояснение, защо го прави и каква е ползата от децата ни за това). И, разбира се, аз никога не изпадам в крайности по отношения на грижите и възпитанието на децата. Доверявам се на мъжкия му подход към нещата.

Защото всичко започва от майката. Погледнете как бащата се отнася към децата си и ще разберете какво е отношението на жена му към него.

Автор на текста е Наталия Качанова - психолог, специалист по интегративна психология, писател, съпруга и майка на 4 деца.

Препоръчваме ви още:

Защо той не иска дете

Коментарът на бащата

Защо никой не ме предупреди?