Дано не се налага, но ето кои са горещите телефони, на които може да потърсите информация и съдействие при необходимост:

Национални телефони:

• Спешен телефон – 112

• Денонощен телефон към Министерство на здравеопазването:  02/ 807 87 57, горещи телефони: 02/ 9301 152, 02/ 9301 253

• Министерството на труда и социалната политика за информация или консултации за възможностите за държавна подкрепа и за социално подпомагане: 0800 88 001

• Информационен център на НАП: 070018700

• МОН, „E-образование“: 0800 10 112 

• Националната телефонна линия за деца 116111

• Министерството на външните работи, денонощни телефони:  +359 2 948 24 04; +359 2 971 38 56; 02 948 3052; 02 948 2552; 02 948 2085 и имейл адрес Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. 

София

• Столичната община, Общинско предприятие "Социален патронаж",  телефонна линия  за закупуването на хранителни продукти от първа необходимост и медикаменти, изписани с рецепта на самотни, трудноподвижни и лежащо болни лица и възрастни хора без близки. Заявки може да се подават всеки  ден от 09:00 до 16:00 ч. на тел. 02/8188522 и 0879 811403.
• СРЗИ: 0882 440 471 и 0882 932 220

Същата услуга предоставят още:

• Община Бургас - 0884469130 и 0885985693.
• Община Стара Загора - 0885 382 233
• Община Ямбол - 046/66 92 15, 046/66 92 12

Горещи телефони в страната

• Пловдив

070014744 -гореща телефонна линия "коронавирус"

Възрастни и хора с увреждания могат да се обаждат, ако се нуждаят от помощ  за снабдяване с хранителни продукти и лекарства на следните телефони:

0878 371710

0878 371449

• Благоевград

0883 20 14 77 - горещата телефонна линия на РЗИ. Отговаря д-р Веселка Мончева, директор дирекция „Контрол на заразните и паразитни болести

073/ 88 4461 – горещ телефон на оперативния щаб на Община Благоевград/активен от 18.03/. На него ще се приемат сигнали за нарушения и  ще се записват адреси на граждани, имащи нужда от помощ. Ангажирани с горещата линия са служители на общината и обучени доброволци от БЧК

• Бургас

0889 60 10 20 -  денонощен Call център. Ще отговаря дежурно медицинско лице - по въпроси, пряко свързани с мерките.

056 813 463; 0879 65 66 60 - за въпроси, свързани с оказване на помощ и подкрепа на възрастните хора - към Домашен социален патронаж

0886 16 16 30; 0888 25 91 60 - Детска млечна кухня - за заявки за доставка на храна до адрес

0885 00 96 70; 056 841 560 - горещи телефони на Община Бургас

• Приморско

0596 22351 - активен горещ телефон за поръчки на продукти от първа необходимост.

• Малко Търново

05952 35 36 и 0879 631 647 - за помощ на самотно живеещи и трудноподвижни възрастни хора, за поръчка на продукти от първа необходимост

• Враца

За актуални въпроси относно коронавирус и сигнали за нередности, свързани със спазване на противоепидемичните мерки:

0879 144 830 - Регионална здравна инспекция

0884 115 313 - Областен съвет по сигурност

0876 939 480 - безплатна доставка на хранителни стоки от първа необходимост и лекарства за възрастни, самотни и трудноподвижни хора

 0885 11 88 57 - инспекторат към общината за подаване на сигнали за спазването на мерките от извънредното положение

• Мездра

0885 69 55 04 и 0910/ 9 21 02 – дежурен телефон на Община Мездра

0887 46 24 00 - Иван Аспарухов, кмет на община Мездра. За връзка с общинския оперативен щаб за превенция срещу разпространението на коронавируса

0885 114 607, 0888 664 168 и 0879 830 900 -  заявки за закупуване на хранителни продукти от първа необходимост и медикаменти на самотни, трудноподвижни, лежащо болни и възрастни хора без близки

• Пазарджик -  0882080051

РЗИ-034 437 2281

• Велинград – 0885 898183, 0887102056
• Пещера -  0897870318, 0893532067
• Ловеч 

РЗОК – във връзка с епидемиологичната обстановка от 18.03.2020 г. е отворен денонощен телефон:  0885695256

• Сливен

044/ 663066 – за сигнали и нередности в общината

044/623387 – за заявки за закупуване на лекарства и продукти от първа необходимост за възрастни, самотно живеещи и трудноподвижни хора. Заявки ще се приемат от понеделник до петък от 08.00 до 16.30.

• Котел

0453/42336 – денонощен телефон за сигнали в общината

• Твърдица

0454/42308 – Оперативен дежурен телефон в общината

0454/42308 – за сигнали за помощ на самотно живеещи хора и за записване на доброволци

• Елхово

0478 88054, 0478 83054 - Дирекция „Социално подпомагане“

0478 88 487, 0478 88036 - Служба „ Социални дейности“

• Смолян – 0879 9036 08.
• Баните – 0886836036 
• Борино – 0877360536 
• Девин - 0893449965
• Доспат – 03045/ 23 10, 0894438135.
• Златоград - 0884600182
• Мадан – 08933433660
• Неделино - 03071/22-43; 0879005884 03072/37-88
• Рудозем - 0895538111
• Чепеларе – 0886 200 341 03051/8146

Психологическа помощ и подкрепа

• Психологическа помощ към ВМА -  02/ 92 26 190
• Чат за психосоциална подкрепа към БЧК на този линк
• Община Пловдив - 0800 180 54
• Спешна психотерапевтична помощ и емоционална подкрепа:  0800-20-202 

Телефонни линия за психологическа подкрепа на ученици, родители и учители:

Автор: Мария Пеева

В месеца на домашния уют и зимните гозби ще ви запозная с новите посланици  на Lidl. Те са многодетно семейство (ще се окаже, че не сме толкова малко все пак) и също като нас са завъдили цял ноев ковчег с домашни любимци. Представям ви:

Александър (Сашо) – биолог, регистрирал повечето танцуващи мечки и създал първия екип за улавяне и слагане на нашийници за проследяване на мечки в България.

Стефка (Стефи) – психолог, работи като HR мениджър в българска компания.

Хопър (Хопе) и Рия – домашни любимци и равноправни членове на семейството. Порода „Диванчапрас“  (спасени, но много глезени).

Михаил и Асен (Мишо и Айо) – близнаци на над 5 и половина години (маниаци на Star Wars), ходят на градина.

Мария (Миа) – на 4, просто прекрасна.

Грей – коте, малко и красиво.

Определят се като нормално, средностатистическо, многодетно, животнолюбиво семейство, което Джералд Даръл веднага би одобрил. Александър е завършил „Биология“ и от дълго време се занимава със зоология и опазване на околната среда. През последните 20 години специализира в едрите хищници, вълци, мечки, рисове. Участвал е активно в регистрирането на танцуващите мечки и е работил за прекратяване на тази практика, но най-активно и дълго е работил с диви мечки. Първите мечки, маркирани с нашийници за проследяване, са заслуга на екипа, с който работи, както и първите по-сериозни генетични проучвания на мечките в България. Какви интересни професии имат някои хора, нали? „За съжаление, в последните години стана изключително трудно да издържаш семейство с подобен род занимания, – споделя Стефка –  но това си остава неговата страст и призвание. “ 

Стефка е психолог, работила години наред с групи с рисково поведение и зависими, а сега е HR мениджър в българска компания. Първи в семейството се появява Хопър – куч, красив черен чаровник с жълти вежди, спасен, после Рия – същата като него, но нямат нищо общо. След много усилия и надежди се раждат Мишо и Асен, близнаците, които сега са на 5 и половина, после ги изненадва Мария, вече на 4. А преди около месец се присъединява и Грей – сиво коте с бели лапи, мустаци и вежди.

Открих в Стефка съмишленик по отношение на живота на село. Помолих я да ни разкаже какво ги притегля към китното селце Бусинци, където е вторият им дом.

Свободата – пълната. Не се съобразяваш с никого. Тоест, не ме разбирайте погрешно, но си представете да пътуваме за уикенда с нашето семейство и да искаме да отседнем някъде. А ние определено обичаме да пътуваме и да имаме нашето пространство. Привлече ни и възможността да създаваш, да твориш, да направиш нещо за себе си и околните... Направихме къща на дърво за децата, имат стена за катерене, люлка, пожарникарски стълб, мрежа, батут, пързалка, куклен театър.

Самото село е уникално. Това, което казвам, съм сигурна, че всеки би казал за неговото село или любимо място. Но когато родителите ми, преди около 30 години, построиха вилата, не оценявах това. Впоследствие малко по-малко започнахме да идваме все по-често и сега по време на пандемията от март до юни живяхме изцяло там. Това ни беше от голяма помощ – като започнем от там, че не беше стрес за децата – те тичаха по двора и не слагаха маски, през това да може да работим и да се грижим за децата, което не би било възможно в апартамент, и се стигне до това, че поради малкото жители в селото няма магазин и идва такъв на колела, което ни помагаше да нямаме много контакти с външния свят.

Освен изброените неща, Бусинци е село с уникална история – тук е първото училище по керамика, грънците, творени в него, имат история от векове назад във времето и като форми, и като шарки и цветове. От тук е и едно от малкото запазени Четириевангелия – Бусинското, взето от Константин Иречек и намиращо се в момента в Националната Библиотека. Заслужава да се види и църквата – със звездно небе и черни ангели, старите къщи – в бяло и синьо, вече толкова избледняло, но напомнящо странно за Средиземноморието. Мога да говоря още много. Затова и решихме да направим всичко по силите си да популяризираме това място. Последната ни идея е, че взехме стара полусрутена "плетарка" (къща от кал и плет) и се мъчим да я възстановим, за да я направим център – за срещи, за керамика и занаяти.

С какво животът на село превъзхожда живота в града?

Отваряш вратата и веднага си сред природата. Няма много коли и децата имат детство, за което аз мога да мечтая (не се оплаквам от моето, но аз играех във вътрешните дворове около Попа, които следдемократично бяха разделени и нямаше вече възможност за игра от оградите). Тук децата взимат колелата, даваме им радиостанции, за да ги викаме за обяд, вечеря или  сън, с по-големите деца ходят лятото на пикници -  взимат каквото намерят в хладилника и казват „отиваме на Бали“.

А спокойствието е неописуемо... Цари безвремие и все пак времето минава страшно бързо. Но е толкова различно – няма изнервени хора, няма бързане. Въздухът е кристален. Звездите – имаш чувството, че можеш да ги пипнеш. Наслаждаваме се на тишината или по-скоро от липсата на такава, защото птиците и насекомите я запълват с приятните си песни, толкова различни от изнервящия шум на големия град.

А какви са минусите му?

Липсата на дюнери, китайско и пица ;)

Шегувам се. Все още хората не са осъзнали, че не е задължително да са в големите градове. Пандемията ни показа, че много от нещата могат да се вършат и от дистанция, стига да имаш интернет. За това и инфраструктурата е още недоразвита – като пример бих дала аптеките. В началото трябваше да преосмислим и пазаруването – голяма част от продуктите не можем да намерим и затова пазаруваме основно в града веднъж седмично. От друга страна тук линейката идва за минути, лекарката от близкото градче (на 8 км. от нас) ми се обади да пита как е Мария, след като я бяхме закарали с температура! Хората пред лекарските кабинети ни отстъпват реда си, щом ни видят с малки деца. Тук все още има човечност. И да, вече има и офис на куриерска фирма (на 30 минути с кола), но това определено е добър знак за мен. Живяла съм извън България в страна, в която начинът на живот по малките населени места е такъв, че в едното селце е яслата, в другото е детската градина, супермаркетът е в третото, училището в четвъртото и т.н. Мисля, че и при нас може да се живее така.

Вие сте посланик на Lidl в месеца на семейния уют и зимните гозби от автентичната българска кухня. Разкажете ни за любимите традиции във вашия дом.

Коледа е любим наш празник – ходим в гората и събираме клони, украсяваме камината и парапетите, печем коледни курабии, цялата къща мирише на канела и звучи музика. За ужас на Сашо слагам много коледни лампички – на двора, по терасите, на прозорците. Като говорим за готвене, имаме задължителни рецепти за празниците. На Бъдни вечер – всички традиционни ястия - правя тиквеник, сарми с орехи и стафиди, сушени ядки и плодове (последното е новост за мен и всяка седмица суша различни плодове). На 25 декември - коледна пуйка с кестени, на 27 (именния ми ден) -  руло Стефани.

Учим децата на различните празници и традиции. Направихме им кукерски костюми и маски и за първи път тази година обикаляха из селото, за да гонят злите сили. Колкото повече празници познават, толкова по-широк ще е мирогледът им. Не ме заклеймявайте, но харесваме и Хелоуин. Със Сашо това беше едно от общите ни занимания – да се подготвяме за карнавалите, защото ги обожаваме! Пренесохме го и на децата – маскираме ги. Празнуваме и 1 ноември, Денят на народните будители. Децата обожават книгите, имат и Рибния буквар.

Обожаваме и Великден. Правя козунаци, курабии, боядисвам яйца. Традиция в моето семейство беше на Велики четвъртък, вечер (знам, че не е призори, но работещите не могат да си го позволят) се събирахме, аз, майка, баба, вуйна ми и малката ми братовчедка и боядисвахме. Боядисвахме по 100 яйца, шарехме ги с най-различни техники. Беше магично. Впоследствие канех приятелки, събирахме се на по чаша вино и поне 15 яйца на човек. Не усещаш, твориш, говориш...

Сега с децата боядисваме яйцата и предлагам на съседките да им боядисам.

Започнахме да се събираме в селската църква и да посрещаме празниците – слагаме колонки и осветление и пускаме службата от Александър Невски. Все повече хора идват с всяка изминала година. Имаме един поп за 52 села и не може да идва специално при нас в навечерието на празника.

Коя ви е любимата история от живота на село?

Всяка история, включваща смях и приятели. Един много мил човек, който дойде за пръв път на гости преди около месец каза: „Когато видях барбекюто, разбрах, че сте го направили за купони“.

И за финал Стефи сподели три традиционни вкусни рецепти, любими  на семейството им. Надявам се да харесат и на вас!

Боб с наденица в гърне

300 - 500 гр бял боб се измива и накисва в студена вода от предишната вечер. Вари се 30 минути и се изхвърля водата. Глава кромид лук, 1 чушка и 1 морков се нарязват предварително. В гърнето се сипва фасулът, 3 супени лъжици олио, зеленчуците, червен пипер, джоджен, чубрица.

Един час бавно се загрява фурната, за да се темперира. Готви се с капак. Предварително се запържва нарязаната на парчета наденица и се прехвърля в гърнето. Махаме капака и варим боба до омекване. По желание може да се прибави още джоджен преди поднасянето. 

Качамак с пръжки и сирене

0,250 кг царевично брашно, 1 литър вода, щипка сол до 1/2 чаена лъжичка.

Водата се налива в дълбока тенджера. След като заври, се изсипва брашното внимателно по стените на съда в кръг. Оставя се в средата дупка, в която сипваме солта. Вари се на ниска температура 10 минути и се бърка енергично до получаване на хомогенна смес -  да прави пътечка при разбъркване. На дъното на съда се сипва мазнина. По желание се слага червен пипер в мазнината. Топи се дървена лъжица в качамака и се реди - ред качамак, ред сирене, ред пръжки.

За пръжките

Поставят се в дълбока тенджера и се запържват, добавяме 100 мл вода. Пържи се до златисто на умерен огън, за да не загорят пръжките. Хрупкавите хапки се вадят с решетъчна лъжица, за да се отцедят и се посоляват. Могат да се съхраняват в буркан в хладилника. 

Пълнен хляб

Един средно голям цял хляб с твърда кора (зависи за колко души ще се прави). Кашкавал, бучка масло и стръкове пресен лук (това е пожелателно за сезона).

Хлябът се разрязва по дължина на три - четири линии, после по ширина, като се оформят квадратчета на решетка (вижте по-горната снимка). В оформените срезове се слагат тънки резенчета кашкавал. След като се напълнят срезовете с кашкавал, разтопяваме бучката масло, поливаме хляба и го оставяме за не повече от 5 минути във фурната, докато кашкавалът се разтопи и леко запече. Междувременно нарязваме на ситно зелената част от стръковете пресен лук и когато извадим топлият хляб, го поръсваме.

Добър апетит!

В рубриката ни с посланиците на Lidl всеки месец ви разказвам за някое семейство - от различни краища на България, с различни интереси и професии. Общото за всички тях е усмихнатият поглед към живота и умението да му се радват и да ценят всеки ден и миг. А междувременно, в Lidl можете да откриете разнообразие от продукти за вкусната и балансирана трапеза на семейството си, все така на добри цени.

Tук може да прочетете за семейството на талантлива Неда Малчева от Русе, сръчната Христина Хаджийска от Пловдив, за минишеф Ивет от Варна и веселата женска тайфа на Вики, Мира, Яна и Милена, за семейство Явашеви от Бургас, Лора, Никола и Емил Райчеви от София, както и за Елеонора и Калоян от Видин - и  Вася и Пламен от Дупница - посланиците от предишните месеци.

Автор: Зарина Василева

Здравейте, аз съм майка на едно прекрасно момченце...

Здравейте от мен и красивата ми дъщеря...

Здравейте, имам две слънчеви дечица...

Така започват постовете в тази Фейсбук група – с радостта на любящи майки от чудните им деца, с разкази за постиженията и упоритостта им, с усмивки за родителството и детството. Поредната онлайн група на родители, събрани да се хвалят от децата си, ще кажете.

Не и когато стигнете до диагнозите. Забиват се като шрапнели през екрана и дъхът секва, защото не можете да свържете красивото детско личице със страшната диагноза, живите очички с парализираното телце, сияйната усмивка с тежкото увреждане.

Но те са там - усмихват се през екрана, прегръщат ви с утеха и разбиране и ви водят нататък.

А нататък следва още по-невъобразимото.

Някъде между болката, умората, безпомощността, грижите, бденето, лечението, рехабилитацията, прегръдките и сълзите, тези майки са успели да създадат истински вълшебства с ръцете си. И това е, което ги събира този път. Не ви призовават към каузи или протести, а само да зарадват сетивата ви със сътвореното от тях.

Изобилието от ръчно изработени подаръци се увеличава ден след ден: бижута, плетива, картини, сувенири, дрехи, играчки, кулинария и то на изключително символични цени. Въображението и майсторството са се вплели като пъстра нишка в творенията, които по нищо не отстъпват на тези в галериите и бутиците.

Идеята за групата е на Ина Маринова, чиято дъщеря също е с множество увреждания. Ина обича да плете, и след като обува цялото си семейство и близки, създава групата почти на шега.

Само за две седмици обаче в „Купи подарък от майка на дете с увреждане“ се включват над 34 000 души. Сред тях има и вече пораснали деца с увреждания, които сами творят и предлагат чудесните си продукти. Посетителите в групата, освен да избират от красивите творения, започват да предлагат безвъзмездни услуги и обучения, съобразно уменията си. Сред тях е и Петя Колева, която напълно безплатно и доброволно създава електронен магазин, в който артикулите са по-добре визуализирани и подредени по категории.

„Хората с увреждания и тези, които се грижат за тях, не работят и това е начин не само да добавят средства към скромния бюджет, но най-вече да покажат, че могат да работят, имат таланти, енергия и желание. Не искаме да сме средство за благотворителност, искаме да сме полезни за себе си.“, категорична е Ина Маринова. Тя се надява изключителният интерес към групата да отвори дискусия за данъчното облагане на този вид труд и възможностите, които могат да се предложат в тази насока.

А интересът е обясним, защото в това виртуално пространство няма да срещнете съжаление, оплакване, обвинения или хейтърство. Ще намерите само благородство, красиви истории, изключителен талант. И много надежда.

Несъмнено подаръците са създадени с много въображение, труд и усилия. Но в тях има още нещо и то е любов. Всепомитащата майчина любов, пред която болестта засрамено навежда глава, диагнозата избледнява като призрак, а болката отпуска челюсти. Тази любов грее еднакво и от снимките на дечицата, и от творбите на майките им. Тази любов ще подкрепите и вие, ако си купите подарък от майка на дете с увреждане.

Вижте също:

Детето с увреждане и скритите препъни-камъчета за крехката майчина психика

Били сте в контакт с болен от COVID-19 и имате симптоми. Болен сте и състоянието ви се влошава. Ето какви стъпки трябва да предприемете.

Важни телефони, на които да потърсите информация и съдействие:

- Телефон на личен лекар - запишете си го на видно място, освен в телефона

- спешен кабинет, с който лекарят ви работи - проверете го предварително, за да го имате, ако лекарят ви не е на линия

- Телефон на РЗИ - предварително го проверете

- Денонощен телефон към МЗ за информация:  02/ 807 87 57

- Спешен телефон – 112

Какво да правите, ако:

• Ако имате характерни симптоми (повишена телесна температура, треска, кашлица, затруднено дишане, загуба на обонянието, нарушение или загуба на вкуса и други)

1. Обадете се на вашия личен лекар и следвайте неговите инструкции 

Личният лекар трябва да проведе обстойна анкета с пациента си: бил ли е в рискови локации през изминалите две седмици и срещал ли се е с контактни. След като установи това, както и какви симптоми има пациентът, личният лекар трябва да вземе решение и да даде съвет за домашна терапия. Общопрактикуващите лекари получават от РЗИ списък с пациенти, поставени под карантина – с ЕГН, имена и други лични данни, чието състояние трябва да следят по телефона. След консултацията по телефона, личният лекар ще ви инструктира дали да посетите кабинета му за преглед, дали е необходима хоспитализация, или да продължите с домашното лечение.

2. Ако не успявате да се свържете с личния лекар, потърсете спешния кабинет, с който той работи и следвайте инструкциите.
3. Ако нямате личен лекар, обадете се на РЗИ и следвайте техните инструкции
4. Ако състоянието на болен от ковид внезапно се влоши - той получи задух, затруднено дишане или друго общо влошаване на състоянието  в неработно време на личния му лекар, или ако не успява да се свърже с него, пациентът трябва незабавно да се обади на спешен номер 112. Медиците от спешна помощ имат оборудвани със защитни облекла екипи и те могат да закарат пациента до ковид отделение в съответната болница.

Към Инфекциозна болница в София функционира Координационен център за пациенти със съмнение за COVID-19. Той работи с екипите на Бърза помощ и в него се прави допълнителен преглед на пациента, ще се взима PCR проба и експертите на Столичната РЗИ и на Регионалната здравна инспекция на София област ще насочват пациентите или за домашно лечение, или за хоспитализация. 

Ако имате съмнения за COVID-19, не посещавайте на своя глава болници и медицински кабинети, защото ще ви върнат и ще изгубите ценно време. Използвайте посочените телефони. В случай на спешност търсете 112, откъдето ще пратят оборудван медицински екип да ви откара до съответното лечебно заведение. Имайте подготвени здравни документи - проведени изследвания, назначено лечение, допълнителна информация за заболявания и т.н.

•  Ако сте под карантина:

1. Ограничете до минимум контактите с други лица.
2. По възможност използвайте отделни помещения (напр. престой в друга стая, различно време за хранене), в случай че съжителстват с други лица.
3. Не използвайте общи съдове и прибори за хранене, кърпи за баня и други предмети с лицата, с които съжителстват.
4. Провеждайте стриктно хигиена на ръцете.
5. Проветрявайте редовно помещенията в дома си.
6. Почиствайте редовно и да провеждат дезинфекция на често докосвани повърхности в дома си - дръжки на врати, контакти и т.н.
7. Водете ежедневни бележки за лицата, с които са контактували, типа и продължителността на контактите си по време на периода на проследяване.

• Домашно лечение:

 Световна здравна организация препоръчва при лица с леки клинични оплаквания (телесна температура < 38 градуса С, кашлица, неразположение, хрема, възпалено гърло; без симптоми като задух или затруднено дишане, появата на храчки; стомашно-чревни симптоми като гадене, повръщане и /или диария; без промени в психичния статус, т.е. объркване или летаргия и без придружаващи заболявания като сърдечно или белодробно заболяване, бъбречна недостатъчност, имунокомпрометиращи състояния, които поставят пациента в повишен риск от усложнения за COVID-19), да се има предвид провеждането на домашно лечение.

При провеждане на домашно лечение е необходимо да се направи преценка от здравен работник за възможността на заболелия и членовете на домакинството му да се придържат към наложените мерки за домашна изолация.

1. Болният трябва да е настанен в самостоятелна стая с добра вентилация.
2. Болният трябва да ограничи движението си в дома и да сведе до минимум използването на общите помещения, като например кухня, баня.
3. Помещенията се проветряват често и редовно.
4. При невъзможност болният да бъде настанен в отделна стая, членовете на семейството/домакинството трябва да поддържат разстояние най-малко от 1.5 м. от болния човек.
5. Грижи за болния се полагат от едно лице, което е здраво, без придружаващи заболявания.
6. Не се допускат посетители в дома, до получаване на отрицателен резултат от проведен тест на болния по метода на полимеразно верижна реакция.
7. Хигиена на ръцете се извършва след всеки контакт с болния или с непосредствената му среда. 
8. Болният трябва да носи маска
9. Лицето, оказващо грижи, трябва да носи маска, прилепнала плътно към лицето и да използва ръкавици.
10. Приборите и посудата, които използва болния трябва да са предназначени само за него. След употреба те се почистват със сапун или препарат и вода и могат да се използват повторно.
11. Провежда се ежедневно почистване и дезинфекция на предмети и повърхности от обкръжението на болния.
12. Замърсеното бельо и дрехи на болния се поставят в отделна торба за пране.
13. Текстилните маски за многократна употреба, дрехите, спалното бельо, кърпите за баня и ръце и др. на болния сеизпират с гореща вода и перилен препарат при температура на водата 60-90 °С за не по-малко от 20 минути;
14. При почистване на повърхности или при боравене с дрехи или спално бельо, замърсени с телесни течности, задължително се използват ръкавици и защитно облекло (напр. полиетиленова престилки). изхвърляне полиетиленовия плик се затваря плътно. Ръцете се измиват и дезинфекцират преди и след сваляне на ръкавиците.
15. Членовете на семейството/домакинството, живеещи с болния, трябва да избягват експозиция със замърсени предмети на болния (напр. четки за зъби, цигари, прибори и съдове за хранене, напитки, кърпи или спално бельо).

Последните новини са, че се планира пред болниците да има триажни пунктове, където състоянието на ковид пациентите ще бъде оценявано според спешността им.

Източници: МЗ, Единен информационен портал, Свободна Европа

Още по темата:

Мерките срещу коронавирус у нас и по света

Автор: Валентина  Вълчева - откъс от книгата "И будителите били хора"

Ако си мислите, че враждата между Вазов и Дядо Славейков е някакъв прецедент в литературния живот на младата все още Нова България... ами не е. Неслучайно българските писатели от онова време били наричани „крехки честолюбци“. 

Бохемските среди в родината ни тъкмо се формирали, търсели поле за изява и въобще се опитвали да преминат от ориенталското към западното. Особено силно това важи за писателите и поетите, които по една или друга причина първи влезли в светлината на прожекторите и грабнали народното внимание и любопитство след Освобождението. А творците са хора страстни и емоционални, те горят в огъня на таланта и вдъхновението си и често пъти страстите помежду им стигали до плашещи или комични размери. Та освен дуела, който Вазов и Петко Р. Славейков си спретнали уж заради творческа ревност, а всъщност май по-скоро заради прелестните очи на хубавата Пелагия, всъщност още цяла плеяда познати ни от учебниците имена в някакъв момент се оказвали един срещу друг с револвери в ръце вместо с перо и лист. 

Така например между експлозивния Петко Каравелов (брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора, бъдещата съпруга на Пейо Яворов) и Тодор Икономов (издател, политик, писател, учител и един от най-изявените деятели в борбата за независима българска екзархия) по политически причини също замирисало на барут в един момент през 1880 г. Естествено, вина за това имали както двамата главни участници в историята, така и техни приятели и сподвижници, които дълго време наливали масло в огъня. В крайна сметка след серия препирни Каравелов изтърсил някаква необмислена заплаха пред някого по адрес на своя опонент, Икономов счел за необходимо да потърси възмездие за обидата и го прави с писмо, което праща на Каравелов по секундантите си – д-р Пандели Минчович и Георги Вълчанов. Каравелов спокойно ги посреща, прочита писмото и възкликва: 

- Аз да не съм Пушкин! 

И за него въпросът приключил. Дуелът не се състоял поради пълната незаинтересованост на Петко Каравелов към емоционалния изблик на Икономов. 

В началото на ХХ век пък заради един опит за хитруване Антон Страшимиров си навлича гнева на писателското братство в България и се сдобива с покана за дуел не от кого да е, а от един от най-нежните и идилични творци в българската литература – автора на „Змейова сватба“ и „Невеста Боряна“ Петко Ю. Тодоров. Разправията станала заради един конкурс, в който Страшимиров спечелил първо и второ място с две пиеси, като по правилата трябвало да участва само с една. Доста по-късно той разказва, че го направил заради перманентно безпаричие и големи борчове. Третата награда спечелила пиеса на Петко Ю. Тодоров. И сигурно всичко би се разминало, ако Страшимиров не демонстрирал прекалено високо самочувствие според някои свидетели на случката. Разчуло се за измамата му и Петко Тодоров се оплакал на своя приятел и колега от Народния театър и от кръга „Мисъл“ Пейо Яворов. 

Емоционален като всеки творец и силно недолюбващ Страшимиров по лични и творчески причини, пък и неслучайно известен като македонски комита, Яворов избухва: 

- Дуел! Нищо друго – дуел! 

Тодоров едва ли е бил очарован от идеята, но... какво да прави. С Яворов не се спори. Всички знаем на какво е бил способен – личният му живот е бил повече от каша заради склонността му да се хвърля във всичко с главата надолу.
Яворов и Александър Балабанов като приятели и секунданти на Тодоров отиват при Страшимиров в кафене „Македония“, набързо спретват скандал, че дори и опит за сбиване от страна на Яворов, който – ако се вярва на слуховете – замерва опонента си с бутилка лимонада, и принуждават Страшимиров да се спасява с бягство през една витрина. 

До дуел не се стига. Деликатният автор на идилии и драми Петко Ю. Тодоров, склонен към доста по-фини начини за общуване, вероятно и не е имал намерение да се стига дотам, но Яворов бил доста разочарован от невъзможността да си разчисти сметките със своя отколешен литературен противник, който известно време след случката дори обявява за плагиат автора на „Когато гръм удари...“. 

С дуел между Георги Стаматов и Добри Немиров се полага началото на Съюза на българските писатели. Дуел бива насрочен и между Кирил Христов (за когото ще разкажа по-подробно в „Грандоманията на Кирил Христов“) и някакъв друг българин в Белгия. Нито един от тях обаче не стига до реален сблъсък с оръжия. И слава богу, дето се вика. Иначе колко ли прекрасни творби биха останали ненаписани! 

Теодор Траянов (с чийто противоречив характер ще се запознаем по-отблизо в „Нежният лирик с душа на насилник“) също има един дуел зад гърба си още като ученик заради жена. От този дуел му остава един белег и едно стихотворение, озаглавено „Скръб“. 

Както казахме вече, всъщност единственият успешно проведен дуел в писателското общество на България (ако не броим ученическата история на Теодор Траянов) бил този на големия публицист и политик Найчо Цанов срещу австро-унгарския дипломат Доменик Кирали, след като във видинския вестник „Народен лист“ Цанов открито обвинява Кирали в бракониерство на диви патици и го нарича „рядък страхливец“, когато Кирали отказва да опровергае обвиненията срещу себе си. 

Няма начин да не направя паралел със станалото в началото на 2019 г. със специалиста по оцеляване Беър Грилс в планината Рила, когато той бе осъден да заплати 10 000 лева глоба за това, че изял няколко жаби, докато заснемал поредния епизод от предаването си. Тоест ние може и да сме си малко диви, тъмни балкански субекти, но нашата фауна си е наша и всеки друг, дръзнал да посегне на патиците и жабите ни, ще си плаща. Я с глоба, я с дуел. 

Дуелът на Найчо Цанов протича по драматичен начин, за щастие, без жертви. Пръв стреля Кирали. Прицелва се, гръмва и... не улучва. Българинът вдига пистолета, прицелва се и... хвърля оръжието си спо- ред плана си. Целта му не била да убива дипломата, а просто да му даде урок и да му докаже, че не се бои от смъртта, когато трябва да защити честта и думите си. 

Хубаво е човек да е готов да застане зад думите си, дори и с револвер в ръка! Това малко хора го могат. Интересен факт е, че нито един от българските писатели и поети, участвали в дуел, не е включил този си момент от живот в своя биография. Може би след утихването на страстите си давали сметка за смехотворността в цялата история. 

Знаете ли дали Щастливеца Алеко е бил наистина щастлив човек? А за чие мъжко сърце са водили битки Дора Габе и Елисавета Багряна? Кой лиричен наш поет е бил насилник? Кои творци са обичали да се почерпят и изобщо какви чудаци са били нашите будители? 

Да, същите онези, които изучаваме в училище и които си представяме като сухи, скучновати портрети на стената.

Целта на тази книга с 50 забавни, но съвсем истински истории не е да “омаскари” (както в онази епоха биха се изразили) нашите бележити сънародници, а напротив - да ги направи по-близки на сърцето ни, като ни напомни, че те са били хора, също като нас - със своите грешки, странности и смешни случки. Страници от нея можете да разгледате тук. Илюстрациите са на Неда Малчева.

Хелоуин. Един от най-любимите дни на децата. Преобразяват се в любими и плашещи герои и ядат лакомства на корем, докато родителите им са заети да спорят за или против празника.

Ако и вие сте сред тези, които не виждат нищо лошо в още един повод за забавление, ето няколко идеи за страшни рецепти от групата сол&пипер. 

• Дяволски яйца от Healthy with Deni

Нужните продукти: твърдо сварени яйца, уасаби, авокадо

Разрязвате яйцата на половинки и изваждате жълтъците, като се стараете да запазите белтъците, защото ще ги използвате отново. Жълтъците намачквате с помощта на вилица или преса за картофи. Към тях прибавяте и авокадото и уасабито (което е доста люто и за това ви препоръчвам да започнете с малка част и да опитате докато намерите вашата степен на лютивост) и отново намачквате до получаването на еднородна смес с приятен бледо зелен цвят. Връщате сместа с помощта на лъжичка или пош обратно в белтъците.

Няколко страшни предложения от Александра Нико:

• Мъфини. Пригответе ги по любимата си рецепта. Поставете изпечените мъфини в подходящ съд и нарисувайте около тях глава и крака на паяк с течен шоколад или твърд какаов крем.

• Плато мезета и сирена. Всички сирена и колбаси, които обичате, аранжирани около пластмасов скелет. Ужасно, нали!

• Мандарини, портокали, лимони - вложете цялото си въображение и ги изрисувайте с маркер. Скоро фруктиерата ви ще се превърне в  истински злокобно място.

• Мезета.  Подходящите продукти прикрепете с клечка за зъби към подходящ кръгъл предмет. Може да използвате зеле, тиква и пр. Зловещата трапеза е гарантирана.

• Орео прилепчета. Любимите бисквити на децата, украсени с очички и шоколадови пръчици. Може да гарнирате с тях мъфини, крем или каквото фантазията ви подскаже.

• Паяци. Приготвят се изключително лесно от твърдо сварени яйца и оформени като паяци маслини. 

•  Шермин Колева показва как изглежда една страшна маса:

•  Червеите от желатин се приготвят лесно, а и са здравословни. От желатин, пълни се в сламки, стягат 24 часа, и се поднася върху натрошено орео вместо почва.

Страшните предложения на Нина Мочева:

• Мъфини черепи - солени или сладки, изпечени в подходящата форма, се превръщат в чудесни лакомства за хелоуинската вечер.

• Кървавата лимонада и мозъкът от желе, направени от подходящ сок в червен цвят, идеално допълват страшната вечеря. 

• Вкусни и зловещи меденки с фондан от Светослава Кръстева. Направени по класическа рецепта за меденки и изрязани с подходяща форма. 

Вижте също:

Как да накараме децата да намразят Хелоуин

Автор: Весела Георгиева

„Спокойно, петото ще е момиче!“

Такова успокоение на майка с четири момчета може да даде само човек, който и представа си няма какво е да живееш под един покрив с петима мъже. Като съвършено малцинство.

Не знам как се гледат днешните момичета, но затова пък в момчетата си откривам немалко прилики с онези девойки, които бяха на мода преди 30-тина година. Не знам, не знам. Може и сега да са актуални.

Ако мислите, че в едно семейство с четири момчета най-бързо свършва хлябът, грешите. Нито саламът, ни солетите, ни шоколадът. Шампоанът пръв свършва. Всяка седмица стек и половина екзотичен химически коктейл се влива в градската канализация под формата на пухкава пяна. От нашата къща. Шампоан за права коса, за къдрава коса, за мазна коса, за суха коса, за руса коса, за тъмна коса, за скалп без коса, шампоан за брада. Хората с толкоз ракия цяла зима не изтрезняват, ние не можем да се изкъпем.

И как иначе, щом батко им прекарва около 90 минути на ден в банята. Два бойлера, по 160 литра всеки, не стигат, за да блеснат плочките по корема му, кожичките на пръстите му и евстахиевата му тръба. Огледалата вкъщи потъмняха, някои се напукаха от съвършено изпипаната му суета. Гребените се изпотрошиха от старание да докарат пътя в косата му до точност един фемтометър.

Онзи ден го гледам, ще се самоубива с ютията. Трепери пред огледалото и приближава нажежения й до огън връх към сънната си артерия. Като скочих! Като хвърлих ютията в мивката! Като го ошамарих едно хубаво, че да си припомни тръпката от живота. А той реве и споделя, че от ляво яката му била с 13 градуса по-наклонена и искал да я приглади.

Сложна е тази с дрехите и висотата на естетическия вид на момчетата.

- Роско, моите маратонки са по-хубави! – заяжда се Зарко.

- Моите са по-червени – не му остава длъжен Роско.

- Моите са по-зелени!

- Моите са по-хубави и по-бели!

- Момчета, маратонките ви са сини. И са еднакви…

- Мамо, може ли на мен белия Спайдърмен?

- Кой е белият Спайдърмен, Зарко?

- Ей този.

- Това е червената тениска с Бен 10. Къде видя Спайдърмен?

- Искам тазииииии!

- Тази е на Роско и ти е малка.

- Искаааааааам тазииииииии!

- Зарко, твоята тениска е същата, два номера по-голяма!

- Мамо, и аз искам Спайдърмена!

- Роско, тук няма Спайдърмен!

- Искааааааам!

А онзи ден батко им ги оприличи в прав текст на момичета. И не сбърка.

- Алоууууу, вие сте като госпойците, бре! Ходите заедно до тоалетната!

А разговорът между 5-годишния Велизар и 3-годишния Ростислав си струва да се пресъздаде.

- Роси?

- Да, За`ко?

- Пишка ми се. Искаш ли да пишкаме заедно?

- Да!

Мамо, искам да ти кажа нещо

Тупур-тупур – два чифта детски крачета потеглят. Бум! Тряс! Пляс! Вдигат капака на тоалетната чиния. Шушу-мушу, леко кикотене. След което – тишина. Бързам към банята. Току-виж изпили водата от казанчето! Нищо подобно! Застанали двамата юнаци по диагонал на тоалетната чиния. Захвърлили долнища и бельо в душкабината и като истински дами – голи под кръста, сравняват достойнствата си и пишкат. Навсякъде, но не и в тоалетната чиния. Не мога да им го отрека – проявяват и мъжки характери понякога.

- Роси, аз свърших пръв! – подскача Зарко и тръгва голичък към стаята.

- Чакай мееееее! – догонва го Роско, все още не свършил задачата.

Ще кажете – Борис е малък. Малък, малък, ама от сега развява едни буйни къдрици. Бориса биваше да го кръстя и така да го представям. И без това вечно ме спират с думичките: „Леле, колко е красива!“, „Леле, какви очи има принцесата!“, „Мале, да й изям къдриците!“ Онзи ден, докато се разхождахме, един пудел припадна. А три от овцете на съседа сами подстригали вълната си. Не се чувствали добре в компанията на Борко, така ми призна стопанинът. Мисля си, че батко му тайно го работи с някой стерилизиращ спрей за къдрици. Не може да има такава коса това дребно човече! Просто не може! А миглите, да ви кажа. Премигне ли, въздушната струя разлива кафето на бабите в харманлийските заведения.

Толкоз мъжественост струи от нашата къща, че не мога да пропусна да спомена и баща им. Нормален мъж беше. До скоро. Преди няколко месеца реши да пуска брада. На мен ми хареса, а той я обикна. Обикна я, досущ възрастен пенсионер как обгрижва блестящ Москвич 12-ка, модел 1969 година. И тъй като отдавна няма коса, отдава цялото си внимание на брадата. Реши я, глади, подстригва я. Маже я с кремчета, балсамчета и отвара от змийска кожа и стрит таралеж за блестящ косъм. Има ножичка, с която я подстригва от лявата страна, ножичка за дясната страна, а машинката за брада му стои заключена в каса с пръстов отпечатък.

- Гледай сега! Туй косъмче как ми е избягало! – вайка се жално пред огледалото и върти един къдрав, посребрен косъм в кутрето си. Очите му се пълнят със сълзи, а по челото му капчици пот поливат свъсените му вежди.

- Дай да го отрежа – предлагам великодушно помощта си.

- Въх! Сакън! А барнеш, а ти цупим ръцицките!

А аз, единствената физиологически аргументирана дама в семейството, ставам сутрин и докато си пия кафето, удрям една четка на гривата. Ако намеря четката, че често ми я крадат. Не я ли намеря, развявам се артистично. Обличам първата дреха, която НЕ мирише и която НЕ стои права, ако я изпъна до стената. Къпя се за три минути и не смея да барна козметичния каталог на поне 4 компании, нареден в шкафчето в банята, че не знам от кое ще ми опадат веждите и кое ще ми докара проблеми с простата. Нищо че уж нямам простата. В нашето семейство чудесата се случват.

Така че, благодаря ви от сърце, загрижени хора! Но не искам още девойки. Ако стигнем до пето и се окаже момиче, още от магарето ще го върна за доработка. Освен ако няма походката на Чък Норис и нрава на Франкенщайн.

Още от Весела:

Записките на една безсмъртна майка

От 29 октомври до 12 ноември се преустановяват присъствените учебни занятия за учениците в гимназиален етап на образование и присъственият учебен процес във висшите учебни заведения. Заповедта е издадена от министъра на здравеопазването. 

Ето още какви противоепидемични мерки се въвеждат на територията на Р България:

- Преустановяват се груповите извънкласни дейности и занимания в присъствена среда, както и присъствените занятия в езикови центрове, образователни центрове, занимални и други, организирани от юридически и физически лица. Изключение се допуска за дейностите по интереси и занималните за ученици в начален и прогимназиален етап на образование;

-  Преустановяват се присъствените занимания в центровете за подкрепа на личностното развитие;

- Провеждането на конгресно-конферентни мероприятия, семинари, изложения и други обществени мероприятия в присъствена форма се допуска при участие на не повече от 30 души;

- Допуска се провеждането на културни и развлекателни мероприятия (театри, кина, сценични прояви, концерти, занятия от танцовото, творческото и музикално изкуство) при заетост на местата до 30 %;

- Колективните и индивидуални спортни мероприятия с тренировъчен и състезателен характер на закрито и открито се провеждат без публика. Изключение се допуска за международния турнир по тенис Sofia Open 2020, като настаняването на зрителите е най-малко през две седалки;

- Преустановяват се посещенията в дискотеки, пиано-барове, нощен барове, клубове и др. подобни нощни заведения за развлечения на закрито.

- Заведенията за хранене и развлечения (ресторанти, заведения за бързо обслужване, питейни заведения, кафе-сладкарници и барове, с изключение на нощните заведения) трябва да осигурят дистанция от 1,5 м. между облегалките на най-близко разположените столове от две съседни маси. Не се допускат повече от 6 души на маса.

- Собствениците и управители на обекти с обществено предназначение, търговски, административни и други обекти, предоставящи услуги на гражданите, трябва да създадат организация, така че да не се допускат повече от 1 човек на 3 кв. м. в съответния обект;

- Преустановява се организирането на екскурзии и групови посещения на туристически обекти;

- На всички пазари, тържища и базари на открито и закрито се създава организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция от 1,5 м. между посетителите. Работещите и посетителите са длъжни да носят защитна маска за лице;

- Със същата заповед се посочва, че преустановяването на плановия прием в областите в червената и оранжева зона не се отнася и за дейностите по рехабилитация, продължително лечение и психиатрична помощ.

Вижте резултатите от нашата анкета

На училище - да или не