Автор: Траяна Кайракова

Ако си мислите, че след книгата ще спра да пиша, ама жИстоко се лъжете, ши знайте! „Простотията почивен ден няма“, че и при мен така.

Днес бях на трето ДЗИ по желание. И не кво да е, ами по немски език. Най-хубавото беше, че е следобед, та се наспах, както аз си знам. Спринтирах до училището. Насадихме се 100 човека да чакаме две деца, заявили желание за таз ми ти матура. Поразгледах се тук и там и опрях до тоалетната. Лелееееееееее, и аз си мислех, че нашето училище е ремонтирано! Тука да видиш! Само с чешмите не можах да се оправя. Въобще не разбрах как да си измия точно ръцете. Слагах ги под чучура, натисках едно копче, мятах ги отгоре, сетне отдолу, над глава, зад гърба, пред огледалото – не ще, а Чи НЕ ЩЕ! Накрая излязох и си омазах ръцете с дезинфектанкт, че да не ме вземат тия хора съвсем за проста. Макар че то нямаше и нужда. От туй махане до чешмата като стюардеса преди полет смятам, че разгоних всички бацили и бактерии около мен.

Сетне зачакахме. Значи...едното дете не дойде. Ударих му всички молитви и благословии, които знам. Ще го следват, докато е живо. Амин! Другото обаче си пристигна като пич. Пусти късмет мой! Как можа баш днес да ме прецака?! Туй не е честно, откъдето и да го погледнеш! На всичкото отгоре от 100 човека квестори аз се паднах в стая. Тц,тц,тц...Пък само как се бях приготвила да пазя - я до кенеф, я до врата! Книга, кафенце, ракийка, шоколад, водичка. Няма! Влязохме с колежката. Има време до началото. Я, викам си, да питам туй девойче защо му е тая матура по желание. Ще му трябва ли за нейде, оценка ли ще му се сменя, че не съм много наясно. Ако щете вярвайте, ама тая година разбрах, че имало такова животно като трето ДЗИ. Пък, който ме знае, и аз абитЮреНка съм имала, че и ме чака(ако оживея де) още един абориГент, демек #остъйманашеснайсетсъм.

- Я кажи, мойто дете, за какво ти е тая матура? Ще кандидатстваш с нея ли, що ли?

- Аааааа, не!

- Ами тогаз?

- Ей тъй, да се пробвам и да видя колко ще изкарам.

Само дето не я застрелях в тоя момент, честно!

- Добре де, нали не ти трябва?

- Да, ама що да не видя колко ще изкарам и какво ще стане!

После ми заразправя, че тая година не смятала да кандидатства хич, ами да си почине, пък догодина щяла да решава. Ей туй, като го чух, бях на косъм от харакири с пилата за нокти. Щото телефона ми взеха, ама ми оставиха всички огнестрелни и смъртоносни оръжия, дето мъкна в чантата си.

Хвала на такЪви будни деца! Само дето ние – 10 човека квестори – в коридор, че в стая, че на портал, че до кенеф, барабар с резервите, дремем като изоглавени и се мъчим да не заспим, щото ни гледат под лупа на камери. Квестор не се ли яви пази, Боже! Ама дете, че му скимнало да не идва – няма проблем бе, нека си стои, дето си иска! На всичкото отгоре се оказа, че това пусто ДЗИ е единствено в областта. Тоя факт хич не ме поласка. Само си помислих, че в петък следобед, ако си нямат друга работа, тия, дето ни зяпат на камерите, кой знае как се забавляват със заспалите ни физиономии – на мен и колежката. Удари 14 часът и се почна. Само като си помисля, че 4 часа ще дремя, че и цигара няма да видя, за кафе да не говорим, ми идваше да изпадна в кома предварително. Добре щеше да ми се отрази! Що дражета с една калория излапах, не е истина! В края можеха да ме ползват за реклама на свеж дъх, който заледява половината свят без никакъв монтаж по клипа! Не ми се мисли колко кила качих! Щото...една калория, една, ама умножена по няколко кутийки, все ми се чини, че бая тегло прави. Дано, Боже, се лъжа! Дано!

Първи модул ще се слуша нещо си. Предупредиха ни да не спираме диска, че има дълги паузи. Ама паузи да видиш! По 5 минути от първото“ганген – гунген“ до следващото“флайцен – дайцен“.  Тамаааааааааан задремя и тоя другар пак изръмжи, та ме стресне.  Ма аз съм интелигентна бе! От цялата работа разбрах, че някаква другарка ще медитира по време на йога. От тона й обаче ми стана ясно, че май не е много навита, пък другарят в диалога явно я навиваше да отиде, щото говореше по-дълго от нея, което си е направо странно. Мъж да говори повече от жена? А стига бе! Пак 5 минути почивка за почесване на квестори и девойка, за поопъване и разтягане. Такова чакане падна, че направо се притесних дали ще разберем кога баш ще свърши пустият му диск. Можем да си дремем до довечера и да чакаме другарката и другарят пак да почнат да си говорят.

На първия час ми се схвана гърбът. На втория получих разместване на прешлените и дископатия. До края вече имах косопад, възпалена простата и сънна болест. Хич и не разбрах кога свършиха да се карат тия двамата на диска, щото си беше живо каране, пък те си мислеха, че си говорят. Ами кажете го тоя край на няколко езика! Да разберем и ние нещо като белите хора! Знам ли аз немски?! Нали баш затуй съм на него хакната квестор, щото нищо не отбирам.

Убих се да се ядосвам, че барем книгата не мога да си дочета. Цитирам ви инструктажа: „Квесторът не води разговор и не се занимава с дейности, несвойнствени за изпита“. Демек 4 часа да мре, ако ще! Ама аз имам книга. Не можело! Ма как така не може бе, другари! Направете един списък с одобрена литература, проверявайте ни на вратата, че да не би да вкараме някоя забранена книга. Аз ли да ви уча?! Питам! Аз ли?! Чете си квесторът, ограмотява се, пък и какъв пример само дава на тия зрелостници! Че лошо лий туй, а?! Лошо лий?! Ми нали, в крайна сметка, чрез наука и книга към прогрес ще вървим? Ще вървим, ама друг път! Загубена работа ви казвам, загубена! Поради липса на всякакво занимание, до края на висенето преброих всички думи в инструктажа, а с предлозите и съюзите. Точно 2237 са! За препинателните знаци не ми остана време. Ако не вярвате, бройте! Давам ви идея без пари какво да правите, ако догодина ви се окаже височайшата чест да бъдете квестор и то в стая. За акъл да ме търсиш мене, само за акъл!

Прочетете също:

Умирай трудно 2020!

Автор: Боряна Конова (психолог)/ДМСГД-Плевен

Често пъти ние, родителите (съзнателно или не), говорим за децата си по недобър начин в тяхно присъствие. Възрастните погрешно смятат, че когато едно дете играе или се занимава с някаква дейност – то се изключва от околния свят и спира да ни чува. Това, обаче, не е така и тази заблуда на родителите може да нанесе много вреди. Истината всъщност е, че точно в такива моменти децата ни са като попивателни гъби и възприемат информацията от околната среда много по-добре, отколкото ако принудително ги накараме да седнат пред нас и да ни гледат в очите (самата принуда като действие вече е отнела част от вниманието и концентрацията на малкия човек).

Защо са важни думите, които достигат до децата?

Защо е толкова важно да не говорим лошо за детето си на него или пред него?
Думите, които стигат до детето ни, са негова символична опора в живота. “Хубавицата на мама”, “силното момче на татко”, “умника на семейството” или другата крайност “много си непохватен”, “ти все не си разбрал”, “с две леви ръце си роден”… и много други определения се запечатват в главата на детето и изграждат негови символични опори, с които то заживява. Друг класически пример е: „Виж другото детенце как не се срамува, виж го как влиза в градината без да плаче, а ти?“

За съжаление, често пъти възрастните несъзнателно, без да искат или целят, създават в децата си един негативен техен образ, едно излишно изопачаване на негативните им качества, които пречат на израстването им като успешни възрастни впоследствие.

Защо го правим?

Понякога преписваме на децата си страховете и тревогите си, заедно със собствените ни негативни черти, без да си даваме сметка, че те всъщност, могат да са наша пълна противоположност като личности или в даден период да наблюдаваме едно временно поведение в живота на децата. Колкото повече се подхранва доброто в детето, а лошото – оставяме гладно, незабелязано, толкова повече негативното ще избледнява на фона на позитивното. За тях е изключително ценно да се говори за добродетелите им, за силните им страни, за това, което харесваме в тях и това, с което се гордеем. Техните опори в живота трябва да бъдат думи като “ти си прекрасен”, “гордея се с теб”, “днес постъпи много добре, когато…”, “вярвам, че ако опиташ, ще стане”, “важното е, че опита” и подобни.

Какво можем да променим в думите, които използваме?

Разбира се, за нас родителите невинаги е лесно да се фокусираме само върху добрите неща в децата ни. Има дни, в които децата просто са по-нервни, изморени, или може да преживяват нещо, за което да не знаем. В такива моменти това, което можем да направим, е да назовем даденото действие в поведението на детето, което ни кара да се чувстваме зле, или ни тревожи. От голямо значение обаче, е то да не бъде отнесено към детето като цяло. Ето пример – ако детето ни не обича да си подрежда играчките и това ни изморява и изнервя, вместо да му дадем определението „много си лош, никога не си подреждаш стаята“, можем да кажем: „когато не си подреждаш играчките, после трудно ги намираш, това е твоя отговорност“. Трябва да порицаем даденото действие, но не чрез него да придадем лошо качество на детето като цяло. Много по-полезно би било да му кажем как се чувстваме, когато то се държи така и защо е важно да се свърши даденото нещо по правилен начин. Може би, детето има нужда да бъдем негови партньори, а не съдници. Да му помогнем, а не да сме срещу него.

Защо това е толкова важно за бъдещето на детето?

Познавам много възрастни, които са отрекли дадени свои качества или мечти, само защото навремето родителите им са им внушили, че не могат дадено нещо и че не са достатъчно добри. “Пееш фалшиво като мен”, “ако се омъжиш, няма да е за дълго”, “от малък не си оправен – с каквото и да се захванеш се проваляш”, “ти си много свит, не знаеш как да общуваш” и много други осакатяващи примери, сякаш отрязват крилата и мечтите на детето.

Затова, нека се стремим детето да усеща вярата ни в него. Нека чрез нас и чрез нашите думи то да познава силните си страни, да ги развива и използва. Когато говорим за детето си (в негово присъствие или не) да виждаме добрата му версия и неговите способности. Да фиксираме вниманието си в нещата, които детето ни прави добре, малките стъпки и успехи, с които то израства.

Времето децата да са с нас и край нас не е вечно. То лети бързо! Нека е пълноценно и смислено. Всеки ден, прекаран с детето ни, е неговият спомен с нас в утрешния ден, когато то е пораснало. Думите са лек, по-силен от животоспасяващо лекарство! Те даряват смисъл, вяра, надежда, обич, лекуват рани, помагат да пораснеш или… да останеш малък.

Затова – избирайте думите, с които заживяват вашите деца.

Прочетете също:

Протези за душата

Автор: Суни Чен, превод от английски: Марина Карчинова

Според класацията на Световния форум за иновации в образованието WISE, детската градина „Фуджи“ в Тачикава, Токио е „най-прекрасната детска градина в света“. Представяме ви най-голямата детска градина в Япония, където 600 деца учат в атмосфера на отвореност, непринуденост и свобода, без прекалено обгрижване. Според японските педагози естественият шум на детския свят създава умение за силна концентрация на вниманието и бързо превключване от забавление в учене. Градината е построена около огромно дърво от вида Зелкова. Масивното дърво е засадено преди повече от 50 години. В миналото то е било покосено от тайфун и почти изкоренено, но с времето успява напълно да се възстанови. Според местните жители дървото е било любимо място за игра на децата още преди да бъде построена детската градина през 2007 година.

Поради особената елипсовидна форма на сградата и възможността на децата да играят безопасно на покрива, те тичат всеки ден около 3 до 6 километра, без някой да ги принуждава да го правят. Могат да се катерят по дърветата, обезопасени с мрежи, или да се пързалят от върха на сградата до земята по пързалки за по-бързо слизане в учебните помещения. Директорът на детската градина смята, че да паднат или леко да се наранят за децата е полезно, за да изработят инстинкт за съхранение и да бъдат по-подготвени за света. Иновативната концепция  на световноизвестния японски архитект Такахару Тезука за детска градина, където ученето е привлекателно дори за трудните за комуникация деца, защото е едно безкрайно забавление.

Азиатската училищна система често се определя като наблягаща на дисциплината, докато от друга стана западният тип обучение обикновено бива разглеждано като наблягащо на творчеството и свободата. И, докато тази най-обща представа не е неоснователна, тя също така не е и напълно точна.

В западната култура ние често се опитваме да изолираме децата, ние работим в посока да сведем шума и евентуалните разсейващи фактори до минимум. Фразата „управление на класната стая“ се отнася до способността на даден учител да контролира своите ученици: опитваме се да дисциплинираме децата си и да ограничаваме тяхната естествена склонност да бъдат необуздани, да тичат наоколо, да играят и да бъдат активни. Даваме им готови играчки и игри, така че тяхната енергия и непокорство да бъдат удържани, вместо да им позволим да използват собственото си въображение, за да си измислят свои собствени игри. А след време се чудим защо нашите ученици не са енергични, пламенни и любознателни.

Въпреки че голяма част от училищата стъпват върху идеята за строга дисциплина, има известни институции, които преначертават азиатското ранно обучение. Детската градина „Фуджи“ в Тачикава, Токио е сред тях.

Без стени между класовете

Детска градина „Фуджи“ се помещава в двуетажна, отворена, елипсовидна сграда. Класните стаи са разположени в пръстен на приземния етаж, а отгоре има плавно скосяващ се покрив, върху който децата играят; в центъра на пръстена има двор, който също е на разположение на учениците за игра. Думата „класна стая“, обаче, е погрешно употребена тук – няма класни стаи, защото няма и стаи. Разбира се, всеки учител разполага с пространство в сградата, което е посветено на неговия/нейния клас, но няма стени между класовете. Всъщност, училището оспорва цялостното понятие за границите: класовете не са разделени от стени, същото важи и за всички вътрешни и външни площи.

Покривът служи за основна площадка за игра (игрище) на децата, въпреки че няма катерушки, люлки или други традиционни съоръжения за игри на открито. Вместо това има три дървета, които растат както през класните стаи, така и през покрива, и именно те служат за катерушки. Учениците могат да се катерят и да играят свободно по тези дървета, тъй като има мрежи, изпълващи празното пространство между дървото и покрива, които биха уловили децата, ако се  случи те да паднат (а те го правят – и често дори нарочно!).

Също толкова привлекателно за учениците се явява и откритото пространство на покрива: освен дърветата, прозорците на покрива и единствената пързалка, която свързва покрива със земята, на втория етаж няма нищо друго. На децата, обаче, съвсем не им е скучно. Те си измислят свои собствени игри или често просто тичат по протежението на елипсовидния покрив без конкретна цел. Отделно от главната сграда има пристройка, в която също си играят децата. Тази конструкция е само 5 метра висока, но има 7 етажа и е проектирана с цел да насърчава естествения инстинкт на детето да изследва и да се катери. Снабдена е с минимален брой парапети и не е предвидена мека настилка.

Много хора, които не са запознати с проекта за това училище, биха проявили съмнение по отношение на него. Как предпазват учениците от разсейване? Как контролират учениците? Какво се случва, ако даден ученик напусне мястото си, за да се разхожда? И как се забавляват учениците по време на свободна игра?

Децата са свободни да вдигат шум

Сградата оспорва същността на всеки един от гореизброените въпроси. Архитектът, Такахару Тезука, и директорът на детска градина „Фуджи“ вярват, че свободата и шумът, който се генерира от зоната за игри върху покривното пространство, както и отворените класни стаи, имат благоприятен ефект върху учениците. Когато дадено дете започне да не го свърта на едно място или се почувства отегчено, му се позволява да се разходи. Децата с аутизъм също извличат ползи от заобикалящата ги среда. Вместо да си намери скривалище, детето може свободно да се движи между класовете. Това води до изненадваща липса на стереотипно аутистично поведение в училището, както и до изумителна способност за концентрация у всеки ученик. Учениците се научават да функционират добре въпреки евентуалните разсейващи фактори, а така също се учат как да взимат самостоятелни решения, използвайки свободата, която им се дава.

Покривната зона също така насърчава воденето на един здравословен начин на живот. Децата са родени, за да бъдат свободни – всеки, който има опит в работата с деца, знае, че огромното мнозинство от тях обичат да скачат наоколо, да играят и да изследват, когато им се даде такава възможност. Детска градина „Фуджи“ е проектирана по начин, който насърчава тази безкрайна енергия, без изобщо да се опитва да я контролира и обуздава. Учениците обичат да тичат по покрива и изминават средно 2.5 мили (или 4 км) на ден.

Тезука казва, че е проектирал сградата в елипсовидна форма тъкмо заради естествения инстинкт на децата да тичат в кръг. Нещо повече, академични изследвания са стигнали до извода, че възпитаниците на детска градина „Фуджи“ излизат от учeбното заведение по-атлетични в сравнение с връстниците си от други детски градини.

Мотото на градината е „Не глези и не закриляй!“

Дизайнът на сградата също така предвижда излагането на учениците на малки дози опасност. Докато конвенционалното мислене настоява, че децата трябва да бъдат предпазвани от всяка опасност, в детска градина „Фуджи“ учениците са постоянно изложени на опасност от остри ръбове и не много застрашаващи падания. Това позволява на учениците да започнат да се учат да се движат в рамките на нашия хаотичен и често опасен свят, а по време на този процес те се научават да си помагат един на друг. Те се учат да работят заедно с цел преодоляване на трудностите и стават по-силни и по-издръжливи.

В детска градина „Фуджи“ на учениците се разрешава далеч по-голяма свобода, отколкото дори на техните западни връстници, и те са по-приспособени към нея. Те се учат да взимат самостоятелни решения, по-творчески настроени са и са по-активни, разчитат един на друг и си помагат, общуват помежду си. Учат се от грешките си и се научават да се концентрират въпреки заобикалящата ги шумна/буйна среда. Ако вземем този модел и го приложим в образователни институции по целия свят, нашите деца ще бъдат ли по-добре подготвени да се справят с бъдещите предизвикателства?

Източник на снимките:  https://divisare.com/ 

Текст: https://novakdjokovicfoundation.org/

Може да харесате също:

Знаеш ли какво ми се случи днес?

Една хубава история ми пратиха от фондация "За нашите деца", споделям я с вас. 

Тя е малкото чудо на едни усмихнати млади родители. Историята на Палечка започва в един голям град, преди почти година, когато родителите на нашата героиня научават, че най-голямата им мечта се е сбъднала. Така започва трепетното очакване на тяхното малко бебе. Всичко започнало като в приказките, но за съжаление и за разлика от приказките, в живота има непредвидени моменти.

Една сутрин, майката на Палечка разбрала, че нещо не е наред, а лекарите установяват инфекция. Бременността преминала в лечение и  притеснения дали всичко с малкото чудо на тези млади хора ще бъде наред. Въпреки успокоенията на лекарите и навреме взетите мерки, малката Палечка се ражда с медицински проблем, поставена й е тежка диагноза. Мама и татко не губят надежда, готови са да направят всичко по силите си, за да расте тяхното малко момиченце щастливо и пълноценно. Започват да търсят подкрепа за Палечка. От социалните мрежи научават за едно място, където хората вярват в надеждата, правят чудеса и даряват с безгранична любов малките си герои - фондация „За Нашите Деца“. Така нашата малка героиня попадна в Центъра за обществена подкрепа „Щастливо детство“.

За работата с малкото момиченце ни разказа нашият рехабилитатор Кети Лазарова.

„Денят, в който я взех в ръцете си, Тя ми се усмихна с най-топлата беззъба усмивка. В този момент разбрах, че Тя може и ще се справи. Помня много ясно първата минута, в която започнахме работа заедно. Аз - напълно сигурна, че ще седи стабилно един ден. Тя - любопитна, какво правим на пода.

Като всяко начало и нашето не беше лесно. Преминахме заедно през всички тежки моменти, през различни рехабилитационни техники за подобряване на кординацията, развновесието и за стабилизацията. Пропътувахме заедно целия път през обръщането, изправянето, опитите за сядане и задържане на центъра на тежестта, научихме се да падаме и ставаме – винаги заедно. Изправихме се ръка за ръка пред етапните диагнози, прегледи и нови симптоми. Променяхме плана си, според успехите и неуспехите си. Не се разочаровахме и не загубихме вяра.

Всеки ден, когато идваше при мен, виждах как очите й грейват все по-ярко. Виждах едни ръчички, които можеха да гушват мама все по-силно. Стъпка по стъпка, малко по-малко се Палечка започна да се изправя сама. Започна да запазва вътрешния и външния си баланс все по-добре. Изследваше света много по-уверено. А с нея и мама и тати ставаха все по-спокойни и по-сигурни, че Палечка ще се справи. Ден след ден тези будни млади хора все повече вярваха в своето прекрасно дете. Те бяха на пода до нея, подкрепяха я денонощно. Те знаеха, че тя може!

И тя можеше, ставаше все по-уверена, въпреки диагнозите, въпреки мненията.

Тя успя с огромни усилия и борба.

Тя успя, благодарение на обичта и вярата на родителите си.

Тя успя, благодарение на екипа от професионалисти, всеки от които дава  най-доброто, на което е способен и цялата си любов.

Тя успя, защото имаше къде и как тази магия да се случи.“

Малкото момиченце и нейните родители преудоляват всички предизвикателства благодарение на подкрепата на екипа на фондация „За Нашите Деца“, но и благодарение на вярата на нашите съмишленици и партньори от The Human Safety Net и Дженерали България, които инвестират в развитието на нашите услуги за ранно детско развитие.

Днес Палечка продължава своето пътешествие, а ние ще останем още малко до нея.

И един ден ще я пуснем да полети сама и напълно уверена към магичното бъдеще.

Прочетете също:

Майчината любов е по-силна от всичко

Автор: Надя Брайт

Овен

В сряда пълнолунието в Стрелец ви носи свобода, излизане извън нормите и прилив на енергия за подвизи. Особено ще се усеща това в работната сфера на живота ви. Отваря се възможност  да скочите по-високо и по-далече от обикновено и да разбиете някакви норми. Но, моля ви, Овни, не ме разбирайте погрешно – нямам предвид да теглите една майна на шефа си... Имам предвид, че е възможно да получите новина от далеч или възможности за финансиране. На някои Овенчета дори може да им предложат да се включат в проект, за какъвто не са си представяли, че ще обмислят участие.

Възможностите ще дойдат най-вече при тези от вас, които ги търсят активно от средата на декември насам. Ако тогава сте започнали да мислите или да работите по някаква тема, сега в сряда се очаква усилията ви да дадат ако не резултат, то ясна посока. Само внимавайте с огнения непокорен дух и как точно ще изберете да минавате граници... Не искаме да се окаже, че има епидемия на стъпкани с копита представители на други зодиакални знаци.

В края на седмицата ще бъдете малко затруднени да разпознавате сигналите на флирта и любовта. Възможно е да преувеличавате това, което виждате или да го взимате твърде насериозно. Знам, че ви се искат романтични и секси истории, но изчакайте поне до неделя, преди да се впускате наистина в такива.

Телец

Телци, интересното идва в сряда, когато под влиянието на пълнолунието в Стрелец в сряда ставате особено палави и ви обзема еротично настроение. От това по-скоро ще спечелят обвързаните сред вас (и най-вече партньорите ви), защото когато Телец се разгорещи нещата определено стават сериозни и... дълги и изчерпателни, ако ме разбирате.

Необвързаните искам да предупредя, че Венера им залага лек капан. От една страна – съзнанието ви няма да е кристално ясно, когато избирате партньор за еротичните си преживявания. А от друга – може да се окаже, че трудно ще се разделите с когото и да е, ако сега започнете нови отношения с някого. Но какво пък – дори и Телецът може да си позволи порция сложни отношения от време на време. 

Това с трудните раздели междувпрочем може да важи за всички Телци, които решат тази седмица да започнат ново начинание с някого. Не мисля, че това трябва да ви спира, разбира си. Просто е повод за по-задълбочено обмисляне.

От четвъртък темата за парите ви става важна (сякаш преди това не е била). Може да се появят добри възможности за инвестиция или допълнителен доход. Другият аспект на финансовата тема е, че имате голямо желание да сте щедри и това не е лошо, но може би е прекалено в момента. Не ви казвам да си броите стотинките, които давате за хората. Казвам ви да си изясните за себе си къде се намирате в живота на другите. Защото, знам че никой Телец не би седял където не му е мястото.

Близнаци

Ако се колебаете за нещо или пък не сте заели много точна позиция в някоя ситуация – сега пълнолунието в Стрелец в сряда ще ви помогне да се определите. Може да не се случи съвсем безпроблемно, защото Луната има навика да разкрива и сенките, а това не винаги е приятно. Важното е, че най-накрая ще озарите с решението си хората, които го очакват от вас. 

Добре е обвързаните Близнаци да поговорят с партньора си как всеки се чувства във връзката ви. Ще разберете неща, които досега са оставали невидими за вас и ще можете да прецените за себе си как да действате в осветената вече ситуация. 

Като че ли имате някакви планове или нови идеи – творчески и работни. Имате желание да привлечете и други хора около идеите си. По принцип това никак не е трудно за представител на зодия Близнаци. Няма да е трудно и сега, но има някои дребни детайли. Като например, че „привличане на хора към идеята ми“ не означава „Елате, за да правите каквото ви казвам“. Знам, че сте свикнали да водите другите и най-вероятно имате ясна визия какво да се случи сега. Просто споделям с вас, че диктаторският маниер няма да се понрави на околните. Не е нужно всички Близнаци да минават през Тръмп фаза, нали? 

И все пак – седмицата е добра за да намерите сродна душа или стабилен партньор за работа. Ако знаете какво търсите – оглеждайте се внимателно, защото планетите са отворили зелен коридор на подходящия човек да дойде право при вас!

Рак

Тази седмица за Раците е под уелнес знак – здравословна храна, движение и грижа за себе си. И понеже не сте някакви повърхностни хора, вие не просто ще посегнете към здравословните благини, а ще се впуснете да учите кое и защо е добре за вас. Все пак – знанието е сила, а Ракът е едно доста силно създание. Тези от вас, които са вече навлязли в здравословната тема, ще обогатят и задълбочат познанията си, а може и да пробват нови практики.

Ракът не е най-подвижният знак, но това не значи, че не може да се намери спорт, който да ви хареса. Ключът да харесате нещо и да го правите редовно е обстановката, в която се прави да ви допада. Ако още не сте готови да посещавате спортни зали или групови мероприятия – може да пробвате с онлайн спортни класове, които да правите вкъщи.

Какво е здравословно и какво не за вас, Раци не се изчерпва само с увеличаването на броя на ябълки в менюто ви. Около четвъртък е добре да помислите точно колко жертвате себе си за доброто на другите. Не защото е лошо да помагате, а защото може би сте на път да загубите баланса и да си навредите. 

И сега, след като сте се погрижили за здравето и след като сте се отървали от излишната тежест на жертването за другите – логично е планетите да ви насочат към подреждането на приоритети. Края на рачешката седмица е за това – да определите какво наистина искате и какво е нужно, за да го постигнете. Успех!

Лъв

Така... не знам как да го кажа по-деликатно, Лъвове.... В средата на седмицата пълнолунието в Стрелец идва за вас с огромна страст. До тук добре. Опасният момент е, че обектът на тази страст може да се окаже „неправилен“. Трудно е да кажеш на Лъв, че това, което иска не е правилно или подходящо. Все пак за царя на джунглата желанията са закон. Обаче ще се опитам да ви върна в реалността, в която не живеем в джунгла, а в по-цивилизовано общество, в което разни там обвързаности и норми имат значение. 

Няма да ви казвам какво да правите (а и кой би могъл), само ще ви кажа, че пълнолунията в който и да е знак (дори в Стрелец) минават, но последствията от решенията остават... И за да не съм толкова черногледа – все пак – хубаво е, че ще имате вълнения, нали?

В работен план и тази седмица ще имате достатъчно последователи и възможности да разчитате на подкрепа. Не забравяйте, че хората около вас не са само последователи. Те наистина могат да ви помогнат с неща, с които се затруднявате или до които самите вие нямате достъп. Ако трябва – преглътнете гордостта си и помолете за помощ. Вярвате или не – това ще ви направи да изглеждате още по-силни. А и ще ви се свърши работа... 

Седмицата е добра, просто трябва да гледате на нея трезво, а не през сиянието на короната си, Лъвчета!

Дева

В сряда пълнолунието в Стрелец за вас означава „дом“. Но не да си седите вкъщи, а да си подобрявате дома или може би дори да си смените адреса. Тъй като никоя уважаваща себе си Дева няма да започне да ремонтира или декорира без план, предстоят интересни и креативни дни за вас. Планетите са добре настроени към използване на креативни методи за планиране – пано със снимки на желани декори, брайнсторминг с приятели, рисунки и пр.

Другото, което пълнолунието ви носи е болезнена откровеност и то – с най-близките. Едва ли точно вие ще тръгнете да говорите необмислени или неверни неща. Но все пак, имайте предвид, че и с истината може да нараните някого. Постарайте се да изясните мотивите си, когато говорите с близките, за да разберат те, че сте добронамерени. Колкото и да вярвате в нещата, които ще кажете, едва ли целта ви е да наранявате...

Тази седмица може би ще преоткриете някой от хората около вас, когото сте отписали като възможен партньор или съмишленик. Не знам дали в личен или професионален аспект ще се случи това – има възможности и за двете. Просто си отваряйте ушите и очите за всеки, дори и да познавате човека отдавна. Обстоятелствата се променят и от там – възможностите за свързване между хората.

Не изпускайте работата си от контрол – стигнали сте до някъде, не рискувайте да тръгнете назад заради подценяване на някакво обстоятелство.

Везни

Пълнолунието в Стрелец в сряда прави така, че около вас да е пълно със сродни души и съмишленици. Дори хора, които познавате от преди и не сте поглеждали в тази светлина могат да станат ваши партньори в определени начинания. И още нещо интересно – може да се окаже, че дори с конкуренцията си може да работите в екип и да постигате много повече. 

Говорейки за работа – много полезно ще е да работите с дигитални инструменти от всякакъв характер. И никак не подценявайте популяризацията на труда си през социалните мрежи тази седмица. Между другото – ако имате идея за онлайн магазин – давайте смело в реализацията ѝ. А ако вече имате такъв... сещате се – засилете го!

Постарайте се преди събота да направите бекъп на всичките си важни файлове, както и да подсигурите паролите си навсякъде. Ретроградният Меркурий ще гледа как да ви напакости точно в тези аспекти, но вие може да го изпреварите.

Тази седмица любовта ви е типично в стил Везни. Ще ви е много романтично и замечтано, ще ви се флиртува (и ще флиртувате), клетници омагьосани от чара ви ще чакат с притаен дъх какъв знак ще им дадете... Всичко ще бъде както го обичате – розови воали, пеперуди и хората много да не се опитват да се изясняват с вас. Та... само исках да ви предупредя, че това макар и много да ви харесва, не е най-полезното поведение. Само казвам, вие си преценете...

Скорпион

Тази седмица и пълнолнолунието в Стрелец в сряда ви дават възможност да погледнете на полу-празната си чаша с нови очи. Ако успеете да видите неизползваните ресурси в живота си, ще се окаже, че чашата дори прелива. Възможно ли е заради рутината в семейството да пропускате да оцените какво прави партньорът ви или пък да не сте изразили ясно желанията си? А дали някой наглед скучен проект в работата не крие вълнуващи възможности за научаване на нови неща или печалби? 

Опитайте се да погледнете със свеж поглед на всичко, което ви заобикаля. Обръщането на гледната точка води до много приятни изненади понякога. И ако не друго – поне зарежда с енергия.

Като заговорихме за различна гледна точка... Идва момент в който ще свалите малко гарда във връзка, в която сте. Не гледайте на това като загуба на контрол над себе си или като на нещо, което ви прави твърде уязвими. Това е просто свързване с човек, когото сте допускали малко по малко до себе си. Наистина – не мога да обещая, че няма да излезете наранени от това. Но помислете си с вашата скорпионска мъдрост – дори и да пострадате след време от уязвимостта си – ще се оправите по-бързо и по-добре от всеки друг знак. Но защо да пропускате моментите на истинска интимност от страх?

Имате и някаква немного важна връзка, където също искат от вас да споделяте – там вече си бъдете себе си и не се разкривайте бързо. Времето ще си покаже защо.

Стрелец

Пълнолунието във вашия знак, което се случва тази сряда за вас е нещо като вододел, Стрелци. Над каквото и да сте полагали усилия (или – да си го кажем честно – каквото и да сте неглижирали в личния си живот), сега ще излезе на повърхността и ще добие голяма видимост. 

Честно казано – на преден план за планетите стоят по-скоро отношенията ви с хората, отколкото работните проекти. Работата вие си я движите добре, макар и за другите да не става винаги ясно как точно се случват нещата. Но вие и аз си знаем – случват се със страст, много тичане и с немного взимане на сериозно на собствената личност.

Да се върнем на личните отношения. Една сфера, в която не искате да „работите“, а просто да се случват нещата. Но... съжалявам Стрелци, нищо в тоя живот не се случва от самосебе си. Затова наистина – изяснете се какво искате от любовния си живот и партньорствата. И не мога да се сдържа и да не отбележа, че като се изяснявате какво искате, трябва добре да прецените и какво е възможно все пак. И след като направите това самоопределяне – погледнете честно дали можете да имате това с партньора си и какво иска той/тя от връзката ви. 

Ако сте необвързани – помислите какво е това, което трябва да вложите, за да намерите това, което искате.

В събота Меркурий става ретрограден и за вас започва период на равносметки и прегрупиране на силите. Тоест – ще е добре за малко да поспрете с тичането, за да се уверите, че посоките са правилни.

Козирог

Новина: Всъщност не сте роботи. Казвам го съвсем сериозно и с грижа за вас. Знам, че сте най-работливия знак в зодиака. А вие знаете ли, че имате нужда от почивка? Ако не знаете – казвам ви – починете си малко.

И, докато си почивате, помислете дали не сте се озовали в ситуация, която спира растежа ви или просто ви блокира енергията. Ако сте в такава ситуация – време е да намерите изход. Ако се чувствате блокирани във връзката си – сякаш не можете да бъдете себе си и нямате енергия – обезателно говорете с партньора си и раздвижете нещата.

Също така – не позволявайте на злонамерените хора, които ще си покажат лицата сега в следващите дни, да ви засягат наистина. Запазете спокойствие и не падайте на нивото на дребни интриги и заяждания. Такива неща не могат и не трябва да ви спират от пътя ви. Просто си направете изводите кой какъв е и продължете напред.

В събота Меркурий става ретрограден и вас това особено ще ви удари в графиците, срещите и сроковете. Много добре си погледнете календара преди събота, за да предотвратите възможни недоразумения или недомислени срокове. А от събота натам не забравяйте да проверявате всяка уговорка по три пъти, докато не приключи ретроградният период.

Връщам се пак към началото – дайте си почивка, дайте си любов към себе си и поискайте своето от близките си. Заслужавате. Понякога и най-рогатият Козирог има нужда да бъде една мила козичка.

Водолей

Седмицата ви ще е посветена на отношенията с групите, в които сте. Почти изцяло посветена... След малко ще ви кажа и нещо интересно за личния живот. Но да се върнем на групите. Вие имате нужда от този вид общуване и много добре ви се получава. Водолеите са доволни от разпръскването на чара си над много хора и хората са доволни да го усещат. 

Това, което тази седмица е добре да уточните със себе си е, къде всъщност ви е приятно да бъдете. Ако установите, че някъде не се чувствате прекрасно – не му мислете, а спрете да участвате. Енергията, която давате там ще има много по-ползотворен ефект сред другите ви приятели.

Както винаги – имате енергия за двама, искате да свършите много неща, но е възможно да сте малко неструктурирани и да прескачате от задача на задача. По-добре се доверете на някой или няколко човека да ви помагат, за да не се окаже накрая, че сте били непродуктивни.

Що се отнася до личния ви живот – искат ви се някакви неща... Неособено конвенциални и може би не особено здравословни. „Само този път“ е фразата, която съм виждала не един Водолей да произнася с хитра усмивка и „невинен“ поглед с пламъчета в него. Не знам какво да ви посъветвам, за да не се опарите от собствения си пламък „само този път“. Може би – ако решите да съгрешавате, попитайте някой приятел от земните знаци какво мисли по въпроса и потърсете баланс между това, което ви се иска и това, което той/тя ви съветва.

Риби

В сряда, в пълнолунието в Стрелец, ще ви залее огромна вълна от възможности в работата. Едва ли мога да се притеснявам по-малко за някой, който ще го залее вълна. Защото вие плувате най-добре от всички във всякакви води. 

В общи линии седмицата ви ще изглежда така: 

Първо ще си приплясквате кротко с лъскава опашка и ще се чудите какво изобщо интересно може да се случи. После в сряда ще видите как над вас се издига цунамито от интересни възможности за работа и весело ще се гмурнете в него. Докато плувате от проект на проект и се чудите кое да изберете, ще установите, че се съобразявате с твърде много неща. Например – как изглеждате в очите на другите. Моят скромен съвет е да не го мислите – очи всякакви, не можеш да угодиш на всички. 

След като изберете какво интересно нещо да захванете, ще трябва да зарежете всякаква скромност. Аз скромна Риба не познавам, де... По-скоро тихи сте, не скромни. Но както и да го наречем – просто ще трябва да говорите повече и по-силно за талантите и успехите си. Защото планетите ви осигуряват добра чуваемост.

Към края на седмицата излизате малко от вълната, за да си починете в прекрасния си дом. За вас ще е по-добре да не отваряте вратата на всеки, който почука. Ще имате нужда да презаредите само с най-близките си хора, защото ви чака вълнуващ период на ретрограден Меркурий. Но няма да ви казвам сега какво ще стане в този период. Сега мислете за вълната и лъснете перките! 

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Очаквайте скоро и първата ѝ книга. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-ток, фейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота.

Може би ще ви е забавно да прочетете и коя е най-голямата кучка според зодиака.

Автор: Бени Хюбнер, откъс от книгата "Преобразяване", вторият роман на Бени след "Игра на маски".

Лейн и приятелите й научават, че съученичката им Женевиев е изчезнала безследно на Колоомауне -малък и красив хавайски остров, несъществуващ на туристическата карта. Решението да участват в издирването й им се струва едновременно екзотично и авантюристично, но то ще се окаже много повече от това. Мистика, приключения, любов и надникване отвъд видимото ще са част от преживяванията, с които ще се сблъскат там, а легендите на Колоомауне ще оживеят, превръщайки обикновеното в необикновено.
Островът ще накара момичетата и момчетата от големия град да се изправят пред страховете си и да преборят не само демоните на острова, но и своите собствени.

Думите са рана и оръжие

Не помнеше кога са ѝ сменили дрехата. Сега бе облечена в дълга роба от прозирна фина мате­рия, изтъкана сякаш от златни нишки и обсипана с дребни разноцветни камъни, образуващи различни по големина цветя. През кръста минаваше сърмен ширит, изработен в сложна плетка и обсипан с блестящи точици, толкова ситни, като че ли някой го бе поръсил с фин прашец. Беше виждала подобни дрехи единствено на рисунки на феи. Тя не беше фея. И не бе обличала това блестящо нещо, което, вместо да я очарова, я ужаси. След като не помнеше смяната на роклята, следователно не помнеше и други неща. Жен настръхна при мисълта какво може би ѝ се бе случило и кой би могъл да се възползва от безпомощността ѝ.

– Къде съм?

За пръв път задаваше този въпрос. Изрече го ясно и отчетливо и момичето, което, обърнато с гръб към нея, подреждаше малки шишенца върху стъклена масичка в ъгъла на стаята, почти подскочи.

– О, ти си тук…

Хана се усмихна и приближи към нея с плавна стъпка.

– Защо? Къде бях? – Жен искаше да се разкрещи, да бутне шишенцата и да избяга, но нещо я накара да не прави всичко това. Не можеше да определи точно какво я спира, но интуицията ѝ подсказваше, че трябва да спечели пазачката си на своя страна. И то по възможно най-внимателния начин. Вероятно през повечето време я държаха упоена, но в момента съзнанието ѝ бе съвсем ясно. Не знаеше каква е причината, нито защо е тук, единственото съществено беше, че може да мисли.

А мисълта ѝ диктуваше да бъде внимателна и затова с притеснена усмивка поясни: – Искам да кажа, не помня нищо, абсолютно нищичко. Удари ме гръм и… дали не съм сънувала, или сега сънувам? Дори не си спомням как се казвам.

Видя как гърдите на момичето се повдигнаха, сякаш освобождават огромно напрежение и макар да потисна въздишката на облекчение, Жен можеше да се закълне, че я чува.

– Ти си Лея.

– Лея… Имам хубаво име… Лея.

– Да, имаш прекрасно име, ти цялата си прекрасна.

– О, ласкаеш ме. – Жен сведе очи, имитирайки сра­межливост, като в действителност се стараеше да при­ крие стрелите, които мята погледа ѝ. – Но наистина роклята ми е много красива. Не помня да съм имала някога толкова красива рокля. Твоя ли е?

– О, не… твоя е, аз нямам право да нося такава дре­ха.

Изричайки тези думи, момичето притеснено пре­хапа устни, но Жен се направи, че не чува казаното и дори да го чува, не разбира смисъла му. Мисълта ѝ обаче веднага сигнализира – тя няма право, значи, се подчинява на някого, на някой, който ме иска красива. Значи, има някой, който стои зад всичко това, и този някой не е момичето, но е достатъчно властен, за да я кара да се страхува.

– И косата ми… – Женвиев посегна към спускащия се по раменете ѝ цветен водопад. – Имам нещо в коса­та…

– Внимавай! Цялата ти коса е вплетена с цветя – внимавай да не ги развалиш. Отне ми много време да ги направя.

– О, извинявай…

Жен дръпна ръката си, а момичето се усмихна извинително.

– Не, няма нищо. Просто си много красива така, не искам той да те види развалена.

„Той“, „развалена“… Спомни си дочутия разговор, в който момичето и още един мъж наричаха някого „гос­подарю“. Спомни си и за историите, разказващи как в източна Европа и в бедните азиатски страни отвличат девойки, за да ги направят нежни робини. Първия път, когато бе чула този израз, не го разбра. По-късно си помисли колко е жестоко да те накарат да продаваш тялото си против собствената си воля и да наричат това „нежност“. Живееха в двайсет и първи век, не трябваше да има робини, никакви, дори и нежни. Дали не беше отвлечена?! Погледна към пръстите на краката си и видя, че ходилата ѝ са изрисувани. Ако бе отвле­чена, може би се канеха да я продадат на някой шейх. Напрегна мислите си, за да върне лентата, колкото се може повече назад. От усилието усети как слепоочията ѝ   започват да пулсират. Хана – добре помнеше името на красивото момиче, както и своето – направи крачка към нея и внимателно постави ръка, чиято китка бе ук­расена с няколко реда наниз от разноцветни мъниста, на рамото ѝ. Жестът трябваше да бъде успокоителен.

– Не се тревожи! Той ще те хареса. Нали ти си Из­браната. Съвършена си.

Думите ѝ бяха прекъснати от хълцукане, излязло от гърлото на Женвиев.

– Тревожа се, защото знам къде съм и коя съм! – Тя закри очите си с длани. – Ето, ти сега непрекъснато говориш за „той“ сякаш аз съм наясно кой е, а аз не знам и се чувствам като изгубена, и ме е страх, ужасно много ме е страх.

Страхът пропълзя като ледени змийчета по кожата на Хана. Уханне ще даде на онзи, който се освободи от страха, и ще заклейми онзи, който остане в негово владение, защото страхът е за низшите.

Бени Хюбнер е от нашите редовни автори. Може да прочетете нейни разкази тук:

Ако парите са проблемът...

Съседката

Аз съм на 6 г. Казвам се Софи. Обичам сладолед. Обичам и мама. Повече от тати. Това може би е лошо. Обичам хората, които спят у нас по пода. И Робин също. Мисля, че най-важното е любовтът.

Мама е в болница. В София. Може би ще умре. Не искам да умира – затова прескачам по няколко стъпала. Ако успея, откупувам малко живот за нея. Миналия път, когато беше болна, аз я спасих. 

Излизах на улицата и си избирах една плочка. Някои са на големи квадратчета, други – на малки, има без квадратчета и само на чертички. През целия ден трябваше да ходя само по един вид плочки. Това беше задачата. Когато стигах до друг вид, спирах и се връщах.

Сега обаче имам проблем. Баба не е съгласна да обикаляме града по определени плочки. Градът се казва Панагюрище. А тя не ми е истинска баба, разбира се. Доведена е. Повикаха я да ме гледа, докато мама е в болница. Никога преди това не я бях виждала. Мирише малко странно – на нещо, което отдавна е било увито във вестник. Косата ѝ е като четка – сива. Но не мисля, че мие пода с нея. Ушите ѝ са много големи, почти колкото носа. Очите ѝ са безцветни. Няма устни.

Аз никога не съм имала куче. Но и него го обичам. Измислила съм всичко – когато решат да ме оперират, ще поискам куче в замяна. На Аглая от горния етаж ѝ извадиха апандисита, защото обичала семки с шлюпки. Тя ми обясни всичко за апандиситите и аз започнах тайно да ям семки с шлюпките. Проблемът е, че никога не ме боли корем. Обаче понякога ме боли гърло. Мислех си да разменя сливиците за куче, но май няма да стане. Мога да поискам нещо по-малко – например хамстер. Макар че два хамстера е по-честно – сливиците са две. Някои деца имали и трета, каза лекарката, но аз все нямам късмет с такива работи.

************

Няма смисъл да порасна. Само ще хабя повече плат за рокли.

Ако порасна, ще се наложи да имам дете, а майките създават големи проблеми. Помня какво стана, когато умря майката на Робин, който живее в Мокрото. Прегърнах го и плакахме цяла вечер.

Той е рус. С къси панталони. С джобове. Те са пълни с малки неща – топчета, картинки и старите ми дъвки, които не съм знаела къде да изплюя. Спи най-отгоре, на последния рафт на шкафа в Мокрото. Там мама държи големите кърпи и сапуните. Той обича паяци. Не носи очила. Преди мама не се радваше, че Робин ми е приятел, защото стоях по цял ден при него, но когато научих буквите и започнах да му чета приказки, тя се съгласи да ме оставя там по-дълго. Мисля, че точно тогава и Робин я обикна.

– Робин – попитах го в онази тъжна вечер, – къде точно боли, когато умре майка ти?

– О, знам ли? Боли, докъдето ти стига погледът, навсякъде, където си ти, и дори още по-нататък.

Откакто майка му умря, аз му давах моята. Баща му беше винаги зает, почти не се прибираше. Беше доста важен в Министерството на храносмилането. А там работят и през нощта.

– София, пак ли си в Мокрото? – баба все ме търсеше. – Отивам за мляко.

Тя се опита да отвори вратата, но аз вече имах ключ от Мокрото – дълго бях молила мама и тати да ми го дадат. Най-накрая се съгласиха, защото обещах, че винаги, когато почукат, ще отварям. Дръжката мръдна надолу, но вратата не се отвори. Бях заключила отвътре. Баба се разсърди, но не почука.

– Слушай. Сега двете чертички на часовника са една срещу друга. Ще се върна, когато чертичките са една върху друга. Разбра ли?

– Да, бабо.

Понякога възрастните говорят много странно. Можеше да каже, че ще се върне в шест и половина. Аз малко по-късно проверих. Стрелките на часовника в хола бяха една върху друга, а баба я нямаше. Върнах се при Робин в Мокрото.

– Яде ми се сладолед – признах му.

– Откога си така?

– От много дни.

– Значи задължително трябва да го направиш – каза той.

– Нямам пари.

– Имаш баба. Кажи ѝ да ти купи сладолед.

– Срам ме е. Тя не ми е съвсем истинска баба.

– Нали е майка на татко ти?

– Да, но това не е достатъчно, нали?

– Така си е, не е.

Робин седна до мен на пода:

– Какъв сладолед?

– Жълт.

– Ванилов?

– Ъхъ.

– Любимият ми.

Постояхме си така и после той измисли нещо гениално:

– Намери дете, което яде сладолед. Застани до него и го гледай втренчено. То ще се досети. Ти само кажи: „Ванилов.“

Робин винаги го измисляше. Седнах пред часовника и зачаках баба.

*************** 

Може би баба е Самотница. Когато е била млада, си е имала дядо ми. Но всъщност дядо ли ти е някой, който е умрял, преди ти да се родиш?

Тати ми каза цялата истина. Дядо се е превърнал в бяла мечка след смъртта. Сега живее в зоопарка. Когато не е на кораба, тати често ме води да го видя. Дядо ми си има водопад.

– Няма да казваш на ни-ко-го, нали? – помоли тати.

Не казвам на никого, дори на мама, от която нямам никакви тайни.

– Никакви тайни между нас, нали? – попита ме веднъж мама.

– Никакви! Освен може би за някаква маймуна, боа или мечка. Ако се наложи...

– Е, ако е за маймуна и мечка – става. За боа, моля те, казвай ми всичко.

– Добре – обещах, а после мама се усмихна и стана много хубава.

Притеснявам се, когато отивам да видя дядо. И други хора ходят и мисля, че това не му харесва. Заставаме пред клетката и го гледаме. Веднъж едно дете му хвърли бонбон, увит в хартийка, и после започна да му се подиграва, че не може да го отвие. Стана ми много мъчно за дядо. Той побутваше бонбона с носа си. Накрая се отказа.

Очите ми се напълниха с бонбони. Момичето стоеше до мен и повтаряше: „Тъ-па меч-ка, тъ-па меч-ка.“ Така се ядосах, че ухапах това момиче по ръката. То се разпищя, а аз стисках. Когато и майката се разпищя, се наложи да я пусна. Вече нямах бонбони в очите. Момичето плачеше, а на мен не ми беше жал.

– Извини се, Софи! – каза тати и се извини поне сто пъти.

– Няма! Тя обиди дядо!

Той се извини още сто пъти и си тръгнахме завинаги.

Тревожа се, че дядо ни чака. И не разбирам. Нали повечето хора, когато умрат, ги погребват в земята и те се превръщат в трева и цветя, защо дядо ми е станал бяла мечка?

Още любими книги от български автори: 

Трети шанс

Новата прическа на Вики

Апокалипсис с деца