Автор: Весела Георгиева

„Как се оправяш, направо не те знам!?!“ Най-често чуваният от мен почти реторичен въпрос. Как да се оправям? Когато имаш едно дете – гледаш го като писано яйчице. С второто леко отхлабваш режима и си позволяваш да не си чак толкова перфектна майка. На третото му хвърляш едно око дали е нахранено и да е в що годе приличен вид, а четвъртото и всяко следващо от родилното ги пускаш директно на ринга да се спасяват.

Истината е, че изобщо не е толкова страшно да си многодетен родител. Трябва само да намерите сили и кураж в себе си и отведнъж да се хвърлите в бездната отвъд ръба на лудостта. Ако сте на кръстопът и се чудите дали ще се справите, долният текст е точно за вас. Директно от кухнята – какво ще се случи с дома и ежедневието ви, ако сте многодетен родител?

През голяма част от времето ще сменяте пелени и ще бършете дупета. В началото на вашето многодетно родителство, особено ако сте решили да изстреляте наследниците си един след друг като залп от калашник, ще правите точно това. Между усмихнатите снимки за социалните мрежи, готвенето, чистенето, разтърваването и скубането на собствените си коси, ще се занимавате единствено с омазани пелени, гърнета и тоалетни чинии. Докато бършете нааканото дупе на бебето, двегодишното ще е насрано, на четиригодишното ще му се ака, а тийнейджърът ще крещи, че му е свършила тоалетната хартия. Колкото и невероятно да ви се струва сега, тогава изобщо няма да ви прави впечатление, ако с едната ръка бършете аки, а с другата се наслаждавате на най-вкусния шоколадов сладолед.

Подготовката за детска градина сутрин ще ви отнема толкова време, колкото ще ви е нужно да се нагласите за сватбата на датската принцеса. Ще дундуркате бебето, опитвайки се да удържите останалите да не излизат по гащи, за да плюят в ушите на кучето. Ще ги вадите изпод леглата, от шкафовете и наполовина от тоалетната чиния. На всяко успешно настигане, ще обувате по един чорап и половин тениска. Ще търсите лявата обувка на едното в хладилника, докато другото се събува и вече закусва със стелките. Когато се убедите, че няма начин да подредите като хората всичките им дрехи, ще започнете да им купувате еднакви по вид, но различни по размер облекла. Уж за по-лесно. Бързо ще спре да ви прави впечатление, че едното си настъпва ръкавите, а долнището на другото му седи като боксерки. До един момент ще се оправдавате в детската градината, че в бързината не сте забелязали, но бързо ще спрете, защото вече никой няма да ви вярва. Но ще продължат да ви поздравяват за хубавите деца и за това, че все още не сте изтървали бебето, което размятате под мишница. Когато ги взимате от градината, ще изпитвате остра нужда от трета, четвърта и пета ръка, с които да носите раниците им, покупките и самите тях. Ще се молите най-вече да приберете от детска градина вашите деца, защото покрай лудницата

ще бъркате имената им и самите тях. Ако Велизар направи беля, ще подгоните Ростислав, ще искате на набиете Борис, а в същото време ще крещите: „Бранимире, ако те хвана, ще увия три камиона с роби около врата ти, да те подритват до Гюешево и обратно!" Ако все пак настигнете някой от тях, вероятността невинния да изяде шамарите е много голяма, но хич няма да се впечатлявате – първо, докато хванете някое от диванетата, ще сте забравили кого и за какво го гоните, и, второ – вече ще сте наясно, че когато и да ги пердашите – все им е късно. И рождените им дни ще бъркате, но няма да ви дадат шанса да ги забравите напълно, както много би ви се искало. 

Домът ви винаги ще мяза на ракетна площадка, горящо сметище и тенджера с тридневни макарони. За постигането на този ефект понякога и едно дете е достатъчно, но наличието на две, че и повече, гарантира непрекъснатото рисковано преминаване през бойно поле. След един следобед кротки игри ще се чудите защо кухнята не е там, където я оставихте преди час, и как целият хол се е побрал под масата в трапезарията. Ще разберете, че прахосмукачката е един от най-безсмислените уреди, създавани някога – ще се чудите какъв е смисълът да смучете отпред, когато отзад боклуците излизат в троен обем.

Ще се научите да се къпете за пет минути. Първоначално ще пренаредите приоритетите си и ще сметнете, че ежедневното къпане е прекалено. Ще минете на средновековен европейски режим с къпане един път, максимум два пъти месечно. Обкръжението ви обаче (доколкото ви е останало такова), резко ще ви върне в действителността на 21 век и ще преосмислите отново решението си. Ще подновите ежедневното къпане. Ще влизате в банята полусъблечени, със сапунисана глава и с напоена гъба в ръката. За по-малко от пет минути ще сте успели да се изплакнете, да си обръснете краката и да си измиете зъбите наполовина. Ако имате баба, със сигурност ще е от полза, но сама по себе си бабата не е панацея. Сигурността, че има кой да ги наблюдава, ще ви даде възможност да доизмиете зъбите си, но не е сигурно, че няма да се наложи да плюете пастата в кухнята – писъците на бабата ще ви напомнят, че тя е една, а те са много!

Когато някой вкъщи поиска салам, ще бъдете готови да се разделите с цялата пръчка. Кварталните магазини ще ви боготворят, защото ще реализирате половината от дневния им оборот. В същото време няма да се отнасят със специално внимание към вас, тъй като ще са наясно, че няма къде да избягате. Но вие ще обмисляте учредяването на юридическо лице и сключването на договор с различни дистрибутори за покупки на едро. Дистрибуторите също ще ви боготворят и наред със седмичната доставка от  30 килограма шпеков салам, 20 килограма картофи, две щайги кисели млека, половин микробус бял хляб и още толкова сокове, солети, мандарини и разнообразен джънк фуудс, ще ви подаряват винаги по един от най-новите им шоколади. Задължително по един, за да си купите допълнителните 3, 4 или 5 бройки, ако не искате наследниците ви да се избият. 

Стандартните съдове за готвене – тенджери и тави, ще ви се струват подигравателно малки. Ще обикаляте затворените военни поделения из страната с надеждата да откриете забравени казани за бобена чорба. Ще се разочаровате, когато откриете, че всичко отдавна е върнато на скрап. Ще потърсите връзки в действащо поделение, откъдето някоя старшинка да ви снабди с необходимите съдове. Дори и срещу възнаграждение, няма да свършите работа, защото войниците отдавна се хранят чрез кетъринг. От фирмата за кетъринг също ще ви откажат, защото досега не им се е налагало да използват толкова големи тави. Ще опитате да откраднете казана на баба Пена, в който вари свинското с кисело зеле. Тя обаче ще ви усети, ще пусне кучетата и три недели няма да ви говори. В отчаянието си ще закарате 20-годишния голф на тенекеджия и ще го помолите от калниците и предния капак да ви сглоби нужната посуда. После ще издирвате в Интернет производители на фурни с нестандартно мислене, склонни да изработят специално за вас такава, която да побере тава с размери минимум метър на метър. В краен случай ще си купите промишлена фурна, в която ще можете да печете гергьовските агнета на махалата. Само ще ги печете, но махалата никога няма да ги опита, защото многолюдната ви челяд, ще ги оглозга наред с кокалите, докато мигнете.

По телевизора ви винаги ще има отпечатъци, достатъчни да уплътнят работния ден на три отдела криминалисти до следващата Коледа. Ще опитвате да ги изчистите с най-съвременните и агресивни препарати. Дори ще прибегнете до четки от закалена стомана, но ефектът ще е краткотраен. За да си спестите непрекъснатото жулене, ще поискате да качите телевизора нависоко. Ще го лепнете на тавана и всеки път, когато трябва да забършете прах, ще използвате стълба. Номерът ще минава, докато наследниците ви не решат да резнат краката на стълбата, когато сте отгоре й. След третото падане, ще върнете телевизора на старото място. Мазните отпечатъци вече няма да бъдат сериозен проблем, когато откриете колко добра работа върши маламашката в изчегъртването им.

Няма да ви се налага отново да питате родителите си дали може да излезете вечер – никога няма да ви огрее. Затова пък ще ви се наложи да искате разрешение от по-големите си деца, за да излезете да изпушите една цигара на балкона.

Но не се тревожете. Те ще пораснат. Вие отдавна ще сте прескочили оттатък ръба на лудостта. Нещата ще стават по-лесни. Единственият сериозен проблем, който можете да очаквате е, че колкото повече растат, толкова повече ще искат да ядат. Поръчковите посуди скоро няма да вършат работа, а втори 20-годишен голф едва ли държите в гаража си.

Весела ви е позната и от други истории при нас - С тийнейджъри на заколение и Петима мъже и нуждата от разтоварване. Във фейсбук може да я намерите на страничката ѝ БъркоThings и Усмивките на Весела. 

Още истории на многодетни семейства:

Експериментът

Късметът на Явашеви 

Моите четири изненади