Днес споделихме една ужасяваща история. Докато съдът не се произнесе, не знаем със сигурност дали обвиненията към бащата са истински. Но възникна въпросът, ако са истински, защо майката не е разбрала по-рано. За съжаление случаите на педофилия невинаги се разкриват бързо. Или изобщо. И всяко дете е изложено на подобен риск. Споделям с вас тази информация, на мен ми беше полезна. Следете децата си за подобни промени.

Посегателства се извършват най-често върху деца от непълни или нещастни семейства, стеснителни, затворени; деца, които имат конфликти с родителите си.

Очевидният признак, че детето е подложено на блудство или сексуално насилие, е промяната в поведението и емоционалното му състояние.

Веселото, енергично и контактно дете изведнъж става затворено, подозрително, избягва да общува с връстниците и с възрастните, уединява се задълго, могат да се появят дори суицидни мисли. Възможно е и обратното – скромното, спокойно и тихо дете да стане импулсивно, агресивно и изискващо внимание. Често при децата, подложени на сексуално посегателство, се наблюдава регресивно поведение: започват отново да се напикават нощем или да сънуват кошмари.

Възможно е да демонстрират сексуализирано поведение: повишена сексуална активност, използване на по-малките деца в семейството със сексуална цел, демонстрация на гениталиите, интерес към еротични филми, повишен интерес към собствените гениталии (честа мастурбация). Не е изключено повторение на сексуални движения при по-малките, имитация на прелъстяване с играчките. В поведението на детето се появяват депресивно настроение, срамежливост, чувство за вина, страх, тревога.

Освен поведенческите и емоционални реакции често има физически симптоми: натъртвания, зачервявания, ожулвания, необяснимо вагинално или ректално кървене (следи от кръв по бельото), ожулвания в областта на гениталиите и устата.

Как "опитомяват" децата ни

и ги превръщат в сексуални играчки

Можем ли да разпознаем педофила в обкръжението си?

За съжаление това далеч не са единствено митичните престъпници с автомобилите и по детски площадки. Най-често насилието над децата се упражнява в някой от близкото му обкръжение, дори в семейството. Това е човек, на когото детето има доверие. Той умее да общува с него, обръща му достатъчно внимание, прекарва голяма част от времето си с него, играят заедно, прави му подаръци. Разбира се, не бива да ставаме подозрителни към всеки любезен близък, но бихме могли да обърнем внимание кой и как се занимава с детето, стреми ли се да установи телесен контакт с него. Това може да е боричкане, щипане или гъделичкане, предложение да седне в скута му, да го разходи на раменете си, да го масажира, да го целуне или среше. Така попада в телесните граници на детето и по-нататък е лесно да ги наруши брутално.

Важно е да обясним на детето кои са тези граници.

То трябва да знае, че никой няма право да ги нарушава без негово разрешение. Дори ако става дума за целувка от баба, на която детето се съпротивлява. Това не е каприз, а осъзнаване на телесните граници и е добра профилактика срещу бъдещи посегателства. Доказано е, че педофилите оказват натиск върху деца, които не се съпротивляват на докосванията на възрастните и дори на родителите си.

Добре е да следим за нови хора в собственото ни обкръжение, особено такива, които се появяват с раждането на детето. Да обръщаме внимание на това как то общува с тях, имат ли някакви общи тайни, става ли затворено детето след разговорите с него. Важно е детето да знае, че авторитетът на възрастния не е безспорен - може да го уважаваш, но не е необходимо да правиш всичко, което той ти казва.

Съд дава дете на баща му, обвинен в педофилия

Как да предпазим детето от посегателство

Подкрепата и вниманието на родителя, споделянето и доверието са ключов момент в превенцията срещу този вид насилие. За детето е важно да чувства одобрение дори при неуспех; да не бъде критикувано непрекъснато; да се интересуваме не само от оценките му в училище, от това какво е яло в детската градина, но и от важните за него неща – игрите, общуването с приятелите, постиженията му. А най-важно е да му имаме доверие. Практиката показва много случаи на възрастни, които като деца са преживели подобно посегателство, но родителите им не са им повярвали, взели са страната на обвинения възрастен, а насилието е продължавало. Друг вариант е, когато вземат мерки за защитата му, но го обвинавят за случилото се. За да сподели за блудство или изнасилване, детето трябва да се чувства в безопасност. Всякакви съмнения, агресия, отчуждаване, омаловажаване на случилото се са изключени. Разговорът трябва да протича спокойно, без натиск и без да го прекъсваме.

Препоръчваме ни още:

Чат с малолетна

10 видеа за деца и родители за опасните педофили в интернет

От "любов" към децата