Живописен бряг на екзотичен курорт, топло море, ситен пясък, релакс и… деца. Мислите, че отпускът ви е обречен? Когато на психолога Илона Бунюел се ражда петото дете, тя започва да се страхува от семейните пътувания. После въвежда 5 правила, които могат да бъдат полезни на всеки, който иска да прекара летния си отпуск с децата и въпреки това да успее да си почине.

Всеки мечтае за идеалната почивка на брега на морето: децата строят пясъчни замъци, тийнейджърите се забавляват с бодибордовете си, а родителите се наслаждават на чаша Мохито, под сянката на чадъра.
Сега да се върнем на земята и да погледнем реалността в очите - дълги опашки на летището (или задръствания по магистралите), проблеми с багажа, стомашни инфекции, вечно недоволни пубери и други ужаси. Все пак ваканцията с деца ме е научила на нещо и аз вече имам свое ръководство – как най-пълноценно да прекарам безценния семеен отпуск.

1. Изберете нещо по-достъпно
Ние винаги се очароваме от рекламите на далечни екзотични страни, забравяйки суровата реалност – това е скъпо и дълго пътуване, което е трудно за организиране. Придвижването отнема ценно време от ограничения отпуск и ни изморява. А връщането обратно е още по-дълго и адаптацията вкъщи протича трудно.
Най-хубавата ни почивка беше във Френските Алпи – само на четири часа път от дома ни. През август там е спокойно. Това пътуване се оказа и най-евтиното в семейната ни история.

2. Вземете само най-необходимото
Няма нищо по-неприятно от ситуация, в която вие, два дни поред, търсите изчезналия си багаж на летището, в страна, в която никой не говори езика ви. Ние въведохме едно просто правило: един куфар (среден размер) на две деца, за да можем по-лесно да наблюдаваме и пренасяме багажа. Забравете модните ревюта – пет тениски, три чифта къси панталони (и едни дълги) обикновено са напълно достатъчни. Момичетата могат да добавят и две-три рокли, без непременно да носят подходящите за тях обувки.

3. Решенията взимат родителите
По-рано за мен беше важно децата да имат избор с какво да се занимават и къде да отидем всички заедно. Какъв беше резултатът? Спорове, разногласия и недоволни от крайното решение. Мъжът ми зае съвсем друга позиция. Той настоя всички семейни решения да взимат родителите – като отчитат предпочитанията на децата, но без да ги питат директно. Първоначално бях против. А къде остава свободата на избора? Но като видях резултата – щастливи и доволни деца - си спомних за изследването на Даниел Гилбърт за „изкуственото щастие“: „Ние сме много по-щастливи, когато изборът ни е ограничен и не можем да променяме решението си.“

4. Измислете си предизвикателства
Отдихът и релаксът са важни за добре проведения отпуск. Но в някакъв момент, все пак ти се приисква да се занимаваш с нещо ново и си готов буквално да се разтвориш в преживяването – когато е важен не резултатът, самият процес е приятен и интересен и времето протича неусетно. За целта, заниманието трябва да е достатъчно сложно и да изисква усилие, но да бъде в пределите на възможностите ви. Резултатът е дълбока, абсолютна наслада. Помислете по какво бихте могли да се увлечете и да изненадате себе си, да опитате нещо ново, на което не сте предполагали, че сте способни. Такива приключения ще направят отпускът ви наситен с емоции, радостен и запомнящ се.

5. Финалът е важен
Известно е правилото за пиковите и финални преживявания: ние оценяваме миналия опит според най-яркото си преживяване и по неговия финал – приятен или не. Така е и със семейните почивки – по това как ще завършат, ще съдите и за общото си впечатление от тях. Затова планирайки семейната ваканция изберете занимания, които предизвикват силни положителни емоции и се постарайте да завършите отпуска на високи обороти. От това зависи как ще го запомните.

Илона Бунюел е психолог, ръководител на международни програми в областта на позитивната психология във френската компания Positran. Автор на няколко книги, сред които най-известната е „Ключът към благополучието“.

За вълненията покрай семейната почивка можете да прочетете и в Мама Нинджа стяга багажа и Как си починах на морето.

Автор: Калоян Илиев

LEGOLAND е онази дестинация, която обикновено идва наум на родителите, когато наближава някой специален повод. Така се случи и при нас. Набелязахме LEGOLAND Windsor парк, за да отпразнуваме 9-ия рожден ден на нашите близнаци. Не че беше най-близо, но имахме роднини и доста приятели, с които искахме да се видим в Лондон. Събудихме децата в 3 сутринта и поехме. Англия ни посрещна начумерена, със ситен дъжд и вятър. Слънчево време все пак би било изненада за нас.

Докато пътувахме към парка, облаците започнаха да се разсейват, после нови облаци, и после пак малко слънце. Взе да става оптимистично.

Предвидливо си бяхме купили онлайн билети и така избегнахме тълпите на входа. Това беше единствената опашка този ден, на която не се наредихме. А посетители имаше доволно много. Средното време за чакане на различните атракции беше между 10 и 60 минути. Има и опция, срещу 50 паунда на човек, да не чакаш на опашки, а да минаваш най-отпред. Ние обаче искахме едно по-натурално преживяване.

Бяхме силно впечатлени от изключителната организация и приветливите лица на всички служители в комплекса. Малко трудно им разбирахме, че английският им е един такъв – британски и така заваляха думите, че… Имаше и дори автомати за детски лекарства, пункт за загубени деца и задължителните медицински стаи, както и къщичка за преповиване и хранене на пеленачета. 

Докато нашите деца бяха с връхни дрехи (при температура около 15-17 градуса), англичанчетата бяха по къси панталони и тениски. А то вятър, духа ли духа. Когато видяхме десетки малки деца да шляпат боси и по бански в мини LEGO® DUPLO® аквапарка, осъзнахме колко различни са критериите ни за топло време.

В парка има сигурно над 50 атракции, които с чакането трудно могат да се минат дори за 2-3 дни. Забавления за най-малките, които са още в колички, та чак до възрастните. Не разбирахме какво точно правят там децата до 3 години, още в колички, но предполагахме, че родителите навремето са били силни фенове. Логично на територията тийнейджърите липсваха. Накратко: имаше няколко основни зони, посветени на най-популярните брандове: LEGO® NINJAGO™ World, LEGO® STAR WARS™ зона,  NEXO KNIGHTS KINGDOM с огромен замък, LEGO® FRIENDS™ (Heartlake) - истинско градче с езеро и сцена в него.

Трудно е да се прави класация, отчитайки индивидуалните интереси на всички от групата, но все пак ето кои са топ 5 атракциите на нашето семейство:

LEGO® NINJAGO™ The Ride – четириместни движещи се червени кабинки, в които участниците могат да управляват и хвърлят с дланите си огнени топки, мълнии и ледени фонтани срещу 3D врагове на Spinjitzu. Минахме го два пъти, за да затвърдим. Трябва да призная, че дори аз, толкова се вживях, че все още имам мускулна треска на раменете. За да постигнете по-висок резултат, задължително трябва да държите ръцете си на около 20 см височина над сензорите. Хората пускаха клипчета в залите, докато чакахме, с които показваха правилните движения, ама ние нали сме българи и всичко знаем – въобще не ги отразихме. А ако не изпълните инструкциите, само махате с ръцете и ще си останете с мускулната треска и без точки.

Потокът на златотърсачите – една от активностите, покрай която всички се обединихме и заиграхме, като екип. Натурално изживяване. Пренасяте се времето на Златната треска в Америка. Плащате си за правото да търсите „късове“ метал сред пясъци на изкуствени речни корита и получавате сито. Парчетата метал са толкова микроскопични, че трябва доста да се поизпотите, докато съберете няколко грама. Затова пък, ако намерите по-голям „къс“, радостта е огромна. Но бъдете спокойни – независимо от вашия успех, измерен на истински оригинални везни, винаги получавате масивен позлатен LEGO медал за положените усилия.  Близнаците го тестваха със зъби и останаха доволни.

Пиратско пътешествие в търсене на съкровището
Лежерно начало, по брега на живописно езеро, докато пътешествието не завърши с….водопад. Задължително облечете дъждобрани, защото при финалното падане от водопада, водата се излива отгоре ви. Всъщност не е толкова фатално, защото на изхода има големи топли вентилатори в инфрачервени кабини, които за 2-3 минути ви изсушават.

Драконът – високоскоростно екстремно влакче, в замъка на NEXO KNIGHTS, което бързо ви „подмята“ нагоре и надолу и ви върти с шеметна бързина. Трасето не е много дълго и се понася нормално. Тук мама беше притворила очи и се молеше влакчето вече да спре.

Реката на викингите – почти като рафтинг. Водата бучи и се плиска, само дето е по-спокойно и няма опасност да паднете в реката, защото лодката е много стабилна и големи гуми омекотяват ударите в брега.

Иначе навсякъде има малки и големи LEGO  композиции, които се изграждат в собствена работилница, която може също да посетите. В нея са правени невероятните сгради от MINILAND - внушителни конструкции от лего блокчета в имитация на най-известните постройки и съоръжения от англосаксонския свят. Ще откриете и космическите кораби от LEGO® STAR WARS™ и потопената Атлантида, която може да се види от борда на специална подводница, плуваща сред живи акули.

На две сцени (едната в езерото на LEGO® FRIENDS™ - Heartlake, а другата на поляната на LEGO® NINJAGO™) през час, има занимателни представления, които ангажират децата да танцуват или да усвояват мистични нинджа умения. Могат да се видят още много влакчета; да се ползват речни приключения с лодки и гондоли; да се „полети“ с балони; да се правят  силови упражнения, които да изцедят безмилостно силите ви. Или да си построите мини фигурки от различните сортирани части, които после да си купите и занесете в къщи. Може да си тръгнете с цяла кофа лего блокчета, с желан от вас цвят. Ако купите сувенири (пак тухлички) на специален фрезер може да ги надпишете. Става за 30 минути.

Накрая си тръгваме, само защото паркът затваря, изморени, но пълни с емоции и по пътя към хотела си спомняме детайли от изминалия празник. Пожелаваме си пак да се върнем, за да има какво ново да разказваме.

Калоян Илиев е баща на три деца и ако сте фенове на LEGO®, вероятно сте си купували детски дрехи, раници, часовници и чаршафи от онлайн магазина му UWEAR.bg.

Ако и вие планирате посещение на LEGOLAND тази ваканция, може би ще ви заинтересува промоцията, която е обявил в момента - при покупка на тениски и бански от лятната им  LEGO® колекция, всеки получава ваучер за безплатен детски пропуск за вход в LEGOLAND® Park в Билунд, Дания или Гюнзбург, Германия през сезон 2017. Повече информация ще намерите ето тук.

Още чудесни идеи за ваканцията може да прочетете в статията ни за интересните занимания, които може да предложим на детето през лятото. Препоръчваме ви и още тези суперзабавни игри с тебешир.

„Когато до мен се доближат твърде близо, мълниеносно включвах защитните си механизми. Крачка назад, установяване на дистанция, стъпка встрани… Но после се влюбих. Оказа се, че това не е спорт за слабаци“. Писателят и блогър Дани Флайшър с размисли защо е толкова сложно да обичаш и да позволиш да те обичат.

Твоите чувства не са толкова важни
Чувствата са по-лесната част от любовта. Те могат да бъдат прекрасни и да ти осигурят много приятни минути. Но реално твоите чувства не означават толкова много.

Действията и постъпките – ето кое има значение.

Всеки ден общуваш и слушаш, правиш компромиси, прощаваш, призоваваш търпението си, за да можеш да издържиш на всичко това или за да изтичаш в полунощ, да й купиш сладолед – ето кое те заставя да повярваш, че я обичаш и чувствата ти са истински. И в това е проблемът.

Любовта не побеждава всичко
Понякога времето я побеждава. Или логистиката; или товарът, който носиш със себе си; или страхът; или незнанието какво реално искаш от живота си; или липсата на секс; или напиването в мъжка компания, или натрапчивото мъжко внимание към Нея; или дълговете ти. Но нито едно от тези неща не отрича само по себе си любовта, която е в центъра на всичко, което съществува между вас.

Любовта не търпи хипотези
Ти имаш някаква представа кой си, къде е мястото ти в този свят, какво представляваш, но това са само твоите представи. До момента, в който отношенията помежду ви не ги опровергаят или потвърдят. Само тогава ще разбереш, че в реалността, в една конкретна ситуация, правиш това, което никога не си предполагал за себе си.

Веднъж може да се окаже, че си по-силен отколкото си мислиш. Друг път ще установиш, че си по-слаб. Възможно е да се разбереш, че си по-добър, отколкото предполагаш, но не е изключено и да откриеш, че всъщност мащабите ти са значително по-малки. Това са неща, които няма как да знаеш предварително.

На тях ще те научи животът с Нея.

Понякога е по-добре да си легнеш, дори да си ядосан
Случва се да стигнеш точката, след която нищо добро не може да последва. Ти си говорил, доказвал, отстъпвал. И отново си настоявал, без никакъв прогрес в отношенията ви. Приеми, че няма вариант този ден да завърши по-добре и се оттегли, преди да си казал нещо, за което после ще съжаляваш. В такъв момент добрият сън е единственото ти спасение. (Но не бъди идиот, и не напускай общата спалня, за да се изолираш на дивана в хола.) Просто уважавай невидимата разделителна линия помежду ви.


Смей се на всичко и особено над себе си
Най-доброто, което може да остане след поредната ш….а ситуация, през която сте преминали, е способността да погледнете на нея с чувство за хумор. 

Прощавай й. Можеш
Прави го винаги, когато е нужно. 

Вие сте две отделни личности
Не "консумирай" другия, колкото и да ти се иска. С времето ще установиш, че както и преди, всеки от вас е сам и си е самодостатъчен, с всичко, което носи в себе си, и това няма никакво отношение към другия.

Най-доброто, което можеш да направиш е да останеш там, откъдето ще можеш да продължиш да живееш и без партньора си, ако се наложи. Да, ще бъдеш опустошен и изгубен за известно време, но светът ти няма да се срути. Тя винаги ще усети, ако опиташ да изградиш своя свят, използвайки нейния. А това е жалко.

Любовта не е спасение
Ти не можеш да спасиш никого и никой не може да спаси теб.

Не можеш да „ремонтираш“ или да „излекуваш“ отношенията си.

Можеш само да събереш всички свои „части“ и да спасиш себе си, за да имаш сили да бъдеш опора, докато жената до теб прави същото. Само това. Ако се опитваш да я спасяваш сам, едва ли ще успееш. А ако разчиташ на това, че тя може да го направи за теб, очакванията ти ще я направят безпомощна.

Позволи си да бъдеш слаб. На себе си. На нея
Всички проявяваме слабост, понякога сме жалки. Всеки има срамни моменти, умело скътани под слоеве „житейски тлъстини“. И все някога, някой се добира до тях. Такива страхове обикновено са затворени дълбоко. Трябва да позволиш на другия да бъде слаб, макар че понякога това не е лесно за теб. Нека знае, че заради своята слабост, той няма да бъде унизен. Това е важно. Нарича се сигурност в отношенията.

Нищо лично
Понякога е много трудно да разбереш, че са те наранили не от злоба. Има удари под кръста, при които човекът отсреща се отбранява не от теб, а от миналото си. Избухването може да настъпи съвсем внезапно, на „равно място“, защото ти например неправилно си заредил съдомиялната машина или си купил „неправилните“ ябълки. Какво й напомня това? Не можеш да знаеш.

И все пак твоите чувства имат значение
Въпреки всичко теб понякога те боли. И ти се иска да разкажеш.

Направи го.

Изненадвай я!
Цветята на масата в четвъртък; „обичам те!“ без повод; сресването на косата й; затоплянето на колата, преди още да се е качила в нея. Това са онези малки, дребни нещица, от които има достатъчно, за един дълъг път заедно.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви Що е то "добър съпруг"?, където нашата психоложка Цвети Чобанова ни разказва за различния смисъл, който всяка от нас влага в тази фраза. 

В Мъжете, жените и парите обсъждаме стереотипите в семейството и как разминаването на очакванията може да съсипе един брак.

Прочетете и един много хубав текст за Компромисите, които превръщат зимите в лято.

Социалното министерство ще се бори с недостига на места в детските ясли и градини в големите градове, като осигурява детегледачи за децата на родителите, които желаят да се върнат на работа. Това ще стане чрез проект по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", който стартира наесен, съобщи заместник-министър Зорница Русинова.

Кандидатите за детегледачи трябва да са безработни. Родителите пък ще доказват, че детето им не посещава ясла или детска градина. Идеята на социалното министерство е да осигури възможност на майките да се върнат на работа, а в същото време безработни лица да се грижат за децата им, но само ако не са записани в ясла или детска градина.

"В повечето случаи, това са хора, които са в предпенсионна възраст или са близки до семейството - баби или роднини. Трябва да са безработни. В момента работим по самия механизъм и се надяваме от есента да стартира програмата", допълни заместник-министърът.
Все още се уточнява броят на детегледачите, които ще бъдат наети, но повечето от тях ще бъдат насочени към градовете с недостатъчно места в детските заведения. Заплащането ще бъде почасово и в размер на ставката на минималната работна заплата. Децата могат да бъдат на възраст до 5 години. Стойността на проекта е 20 милиона лева.

Източник: novini.bg

Автор: Валентина Вълчева

Едно нещо научаваш горе-долу десет минути след като си повел разговор с коя да е млада майка, като думата „млада” тук определя преди колко време е родила, а не възрастта ѝ. Особено ако детето ѝ е първо. Това, майките, са може би най-суеверното племе на света (след моряците). Сякаш с раждането, някъде дълбоко в мозъка, се отключва някакъв остатък от каменната ера, когато светкавицата е била гневът на боговете, а най-авторитетната персона е лудата шаманка с кривите пръсти, която си е забравила годините още много преди споменатата млада майка да се е родила. Забравила е и на кой свят живее, ама нали е дърта като библията, глупотевините ѝ звучат авторитетно, мистично и съответно все едно ти говори Кумската Сибила.

Винаги съм смятала, че съм трезвомислеща, умерено скептична съвременна жена и наивно съм очаквала някак си и другите да са горе-долу така. Е, с малки отклонения, разбира се, но все пак в някакви разумни граници. Мисълта ми е, че в края на краищата всички сме ситуирани в ХХІ век и някак би трябвало да са ни далечни времената на шамани и алхимици. Съвремие, наука, медицина... Познато ли ви звучи?

Подозрението, че май все пак не всички използват главата си по предназначение, се зароди... Кога беше?... Някъде в началото на 2014-та, когато по телевизиите гръмна новината за сензационната глупост на старозагорченката Любка, която след два месеца упорито осоляване беше вкарала тримесечното си бебе в болницата със смъкната кожа и с опасност за живота. Щото така била традицията, видиш ли. Не знам как се разви случаят после – дано детенцето да е оцеляло. То не е виновно, милото.

А едно време е било традиция червенокосите жени да ги пращат на клада с мотива, че са вещици? Какво ще кажете да я възродим? Традиция си е, какво! И за други разни традиции се сещам, дето можем да ги възродим, но това няма да ни отведе по-близо до корените. Виж, до гроба...

Тогава се замислих, че може би... може би... светът е по-голям, отколкото си мисля, и Любки дебнат отвсякъде. И ме хвана страх. Дадох си сметка, че човек винаги трябва да има едно наум, ако си има работа със суеверни невежи. Питайте Галилей, ако не вярвате! И той се е опитвал да гледа трезво на нещата, но всички знаем как е приключил. Зле. Много зле.

Но трябваше да мине още време и да се сблъскам с феномена на мамешките форуми, социални групи за споделяне и прочие формати, за да проумея мащабите на проблема. И осоляването се оказа само върхът на айсберга. А връзването на червен конец „против уроки” (?!?!?!) – най-безобидната проява на суеверие. Признавам си, и моят по-малък син има такъв – малък компромис в името на домашния мир. Но това е ВСИЧКО.

Внезапно се оказах в епицентъра на разгорещени спорове за врачки и баячки, за ритуали и заклинания. Някои от майките се оказаха напълно подготвени да създадат многотомни трудове по странни практики. При това момичета млади, предполагащи умове, които са вече на светлинни години от подобен начин на мислене. Но... уви! Проследих с изумление и ужас как двайсетинагодишни жени се надпреварват да споделят как влачили децата си по врачки и баячки, по ходжи и гледачки, куршуми се леели, в светена вода се къпали, с не знам какви гадости се мажели... Даже разясняваха как точно по рева на бебето познавали, че е за баячка.

Пък се замислих... Никога не съм се смятала за особено напредничав ум някакъв – просто за разумен човек. Когато тресне мълния, не отправям молитва към Зевс Олимпийски да смири гнева си, а се сещам за уроците по физика, в които подробно е обяснено как точно се случват нещата. Ако някой ми заяви, че трябва да си осолявам детето като Гергьовско агне, разумът ми задава първосигнален въпрос: „Защо?” И ако няма разумно, научно обосновано обяснение, заминава в графата „бабини деветини”. Те като цяло не са проблем, докато не започнат да убиват както в случая на Любка.

Въпросът „Защо?” всъщност движи света напред. Наред с мързела може би, но това е тема за друг разговор.

Сигурно тук е моментът да внеса едно уточнение. Дайте да не смесваме традициите с откоровените глупости! Едно е да организираш на детето си т.нар. прощъпулник или кръщене с всичките му подробности като питки и... каквото там още включват... но съвсем друго е да влачиш нещастното дете при изкуфели баби, защото ревяло, а теб те тресат нерви и хормони. Едното си е традиция, другото е суеверие от времето, когато коликите са минавали за тормоз от зли духове. Ама ревяло от „лоши очи”. О! Боже! Мой! И всички ангели, архангели и светии! А причини като колики, зъби, неразположение, сънливост, болка, глад, студ, горещина, жажда, скука, най-тривиално желание за гушкане как точно ги изключвате така категорично не ми стана ясно, бе, момичета? И да конкретизирам малко питането: Как точно решавате, че детето е „урочасано”? Какви точно са критериите?

Не ми казвайте – вече съм прочела поне стотина версии на отговора!

Само да напомня, че суеверието и вярата като цяло нямат кой знае колко общо, да не кажа нищо общо. Отделно да питам, като вярвате в зли сили, вярвате ли, че Бог е решението и, ако да, защо тогава не търсите обяснение в традиционната Църква, а тичате по баячки и гледачки? Нима изкуфялата бабичка е по-близо до Бога от свещеника в църквата и от имама в джамията? Не ми се вярва.

Логика търся, логика – не конфронтация. А отговори от типа на: „Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно, щях да знам.” (Тома Аквински за по-любознателните) не съдържат логика. Ама никаква. Нищо, че е излязло от устата на иначе доста начетен за времето си човек.

След доста опити да проумея причините за цялото това баене, леене на куршуми, къпане в светена вода, палене на клечки (хич даже не питайте, нямам идея!), пиене на кръв и урина (шегувам се, макар че някои „традиции” са дори по-отвратителни и само възпитанието ми пречи да ги споделя!) и прочие повече или по-малко шантави ритуали, стигнах до едно възможно обяснение. Не е то до детето – до майката е. Детето защо се дере е въпрос с множество възможни отговори (и си залагам главата, че нито един от тях не включва уроки и „лоши очи”), но майката когато изтрещи и си навие на пръста, че това е то, само баячката я оправя. Да помрънка там бабата, че да се кротне майката, а после евентуално – и детето.

Ще направя ли откритие, ако кажа, че доста по-добра работа ще свърши едно посещение при психиатър например? Не е срамно, опитайте! Със сигурност резултатът ще е откритие за много майки.

Но знаете ли кое е най-лошото?

Детето всъщност няма избор. А може да е за лекар работата, но нещата да ескалират, докато мама го носи от баба на баба да пеят дружно и да леят куршуми. И после...

... после имаме поредната Любка, стриктно осолявала бебето си и недоумяваща що така са се скофтили нещата накрая. Традиционна един вид.

Може би ще ви хареса да прочетете и Кръщението на Коко от същия автор.

Препоръчваме ви и Майките също сънуват.

Автор: Станимир Михов

Заедно с 90-дневната диета, диетата на Ваня Червенкова е най-популярната в интернет пространството. Известна е още и като „докторската диета“ или като „диетата 6 по 2“.

Какво представлява диетата на Ваня Червенкова

Базира се на принципа на разделното хранене. Цикълът на диетата продължава 12 дни. Той включва 6 типа храна и всяка от тях се консумира два последователни дни:

- ден 1 и 2: картофи
- ден 3 и 4: пиле
- ден 5 и 6: салати
- ден 7 и 8: риба
- ден 9 и 10: плодове
- ден 11 и 12: кисело мляко

Храната може да бъде приготвена по всякакъв начин – варена, печена, задушена, на пара, пържена. Няма ограничение в количествата, които приемате, но е добре да се хапва често и по малко. За подправяне на ястията може да се използва малко сол, малко зехтин и лимонов сок. Разрешени са чаят и кафето, но без захар. Препоръчителен е приемът на много вода. Безалкохолни и алкохолни напитки не са позволени. Диетата може да се ползва за пречистване на организма и/или за отслабване.
След приключване на 12-дневения цикъл, той може да бъде повторен, в случай, че желаните килограми не са достигнати.

Как действа

Според интернет обществото

Диетата действа, благодарение на приема на една и съща храна в продължение на 2 последователни дни. По този начин се улеснява разграждането на храната, тъй като тялото използва само един ензим за тази цел.
Приемът сутрин на гладно на 1 аспирин и 1 витамин C, улеснява преработването на храната, но задължително трябва да се консултирате с лекар дали това е подходящо за вас. Това не е задължително условие в спазването на диетата ,така че можете да го пропуснете.

Според логичното мислене
Когато се приема еднообразна храна за по-голям период от време, се намаляват възможностите и начините да се изконсумират голям брой калории - пример с „ден 3 и 4: пиле“
При положение, че консумирате само пилешко месо за целия ден, едва ли ще надхвърлите 1 килограм пиле, дори да положите старание в тази насока.

1 килограм пилешко филе съдържа ~1150 калории.

Нека сравним 1 килограм пилешко с често консумирано дневно меню.

закуска: тестена закуска или мюсли с мляко – 300 калории;

обяд: готвено ястие – 200-300 калории, салата или зеленчуци с добавена мазнина (олио и/или сирене) – 100-150 калории, безалкохолна напитка – 160 калории, десерт – 300-600 калории (средно 1000 калории);

вечеря: плод – 150-200 калории или 1/3 до 2/3 от храненето на обяд – 500-800 калории;

междинно хранене: солети, вафли, кроасани – 200-500 калории (1 брой)

Общо калории: 1800+

Като добавим алкохол и други напитки през деня (като кафе или чай със захар), които често се комбинират и с вариантите от примерното междинно хранене, то калориите изключително лесно преминават 2200-2500 дневно.
Достатъчно е да вземем предвид, че 1 килограм е равен на 9000 калории, за да видим откъде идва ефектът на диетата.

Допълнителен ефект от този тип хранене, който не трябва да се бърка с изгорени мазнини или свалени излишни килограми, идва от ограничаването на преработени храни, които съдържат изкуствено добавена сол. Това позволява на тялото да се отърве от задържаната вода и кантарът бързо да покаже минус 2-5 килограма, а вие да се заблудите, че сте отслабнали още първите няколко дни.

Този процес отнема повече време. Освен това за здравословно отслабване се смята загубата от ~2-4 кг на 2 седмици.

Какви резултати може да очаквате - според Ваня Червенкова, след като спазвате 12-дневния цикъл два пъти, без почивка по между им, може да очаквате да свалите около 8-9 килограма.

Предимства и недостатъци на диетата

Предимства
- ограничавате приема на калории, което от своя страна често довежда до загуба на килограми;
- заради приема на по-малки количества храна, в рамките на 1 цикъл, може да почувствате лекота в цялото тяло и най-вече в корема;
- избягването на преработени храни, ще позволи да се изхвърли излишната вода от организма, което се свързва с редица здравословни ползи.

Недостатъци

Недостиг на важни хранителни вещества
Ограничаването на макронутриентите (протеини, въглехидрати и мазнини) за дни наред, може да доведе до загуба на мускулна маса (особено ако не се спортува) и дефицит на важни витамини и минерали, които да дадат негативно отражение върху здравето.

Загуба на мускулна маса и тонус
Повечето хора, които избират диетата на Ваня Червенкова и 90 дневната диета, предпочитат да не спортуват, а това е допълнителна предпоставка да загубят освен мазнини, и малкото мускулна маса, която притежават. Тази загуба, за човек, който не спортува, често довежда и до вече обсъжданите негативи - стрии, целулит, увиснала кожа и други. Тези странични ефекти от диетата, могат да бъдат избегнати донякъде, като включите дори минимални физически натоварвания.

Йо-йо ефект, стрии и целулит

Над 80% от хората, отслабнали с диетата на Ваня Червенкова, после си връщат килограмите, но са загубили сериозно количество мускулна маса, сдобили са се с отпусната кожа, стрии и целулит. Не случайно във фейсбук групите, свързани с докторската диета, най-често срещаната публикация гласи: „Момичета, започвам диетата отново, кой е с мен?“.
Нещото, което прави кожата стегната и прибрана, и придава оформен вид на тялото, е именно мускулната маса.

Основната идея на един добър хранителен режим е да се спазва за дълъг период от време, да ни научи на здравословни навици и на хранителна култура. Формата и визията, в която се намираме, е отражение на изборите, които правим всеки ден. Върнем ли се към старите си навици, се връщаме и в старото си тяло.

Опасни за здравето съвети

Някои от съветите в диетата може да са изключително опасни за здравето и да доведат до перманентни последствия.
Например приемът на гладно на аспирин и витамин C, може да се окаже предпоставка за развитие на язва.

Хормонални проблеми
Бързото преминаване от прием на много калории към прием на много малко, може да повлияе негативно на хормоните и да забави метаболизма ви.

Съвети, в които липсва всякаква логика
Според диетата е важно да няма смесване на храни, но в същото време се използват такива, които не се вписват в принципите на разделното хранене като киселото мляко, готвенето на месо с мазнина, овкусяването на салати с мазнина и др. Позволява се пържено пилешко, но не и панирано.

Според диетата не се допуска алкохол, но „веднъж, в рамките на 12-дневния модул, могат да се пийнат няколко глътки сухо бяло вино, ако има повод за това“.
За много хора това, че се позволява да се приготвят храните чрез пържене, не се вписва в представите им за здравословно хранене.

Други опции освен диетата на Ваня Червенкова

Плавен преход в приема на калории е много по-здравословна крачка, отколкото преминаването от режим, в който не спазвате каквито и да е ограничения, към „лекарската диета“.

Първата крачка, която може да направите, е да въведете малки здравословни замени.
Подобни замени са:

- консумация на повече вода вместо други напитки (над 3 литра); стевия за подсладител и канела вместо захар;

- цял плод вместо натурален или изцеден сок;

- овесени палачинки вместо от брашно;

- чаша червено вино вместо бира или калоричен коктейл; пълнозърнести храни вместо преработените им версии;

- овесени ядки вместо мюсли и зърнени миксове;

- горчица вместо майонеза;

- сурови ядки вместо печени с добавена сол;

- шарлан (по-достъпна версия) или зехтин вместо рафинирано олио;

- по-често печено и варено вместо пържено;

- микс от подправки и калиева/хималайска сол вместо обикновена; оризовки вместо чипс или снакс;

- консумация на храна доколкото се чувствате сити, а не докато се изпразни чинията.

Тези малки замени биха били повече от достатъчни, за да придвижат нещата в положителна насока, но без стреса, ограниченията и евентуалните нежелани странични ефекти от диетата на Ваня Червенкова. С тях също ще загубите бързи килограми в началото – отново както беше споменато по-рано в статията, заради редуцирането на сол и натрий, които са основен отговорник за баланса и количеството съхранена вода в тялото. Но ще се чувствате по-жизнени и енергични, отслабването ще е по-здравословно, няма да загубите голям % от мускулната си маса и след това при желание лесно ще надградите постигнатото.
Съчетаването на предложените замени, дори с минимална физическа активност, биха гарантирали постигането на по-бързи, по-задоволителни и по-здравословни резултати, както и тяхното задържане.
Дори не е нужно да тренирате във фитнес, в домашни условия също може да провеждате ефективни тренировки.

Наложете си тези промени за една седмица и съм сигурен, че резултатите ще ви мотивират да искате да постигнете повече. Тогава може да се обърнете към специалист, който да ви насочи към добре балансиран хранителен режим, отговарящ на възможностите ви, лични предпочитания, опит с диети и здравословно състояние.

Препоръчваме ви още 14 трика как да спазваш диетата си от същия автор.

За автора:
Станимир Михов е фитнес инструктор, персонален треньор и консултант по спортно хранене. Изготвя персонализирани хранителни режими и тренировъчни програми (за фитнес зала или домашни условия). Консултира по здравословно хранене, хранителни добавки и суплементация. 
Занимава се с фитнес над 10 години. През последните 5 инвестира време и усилия, за да подобри знанията си в сферата на фитнес и бодибилдинг тренировките, съобразени с подходящо хранене за постигане на бързи резултати, които могат да се задържат. Специализирал се е в методи и техники, ефективни при отслабване и редуциране на процента подкожни мазнини, покачване на мускулна маса, изграждане на симетрично тяло, правилно и съобразено хранене за постигане на заложени цели и подобряване на здравословно състояние. Има завършен курс в НСА за фитнес инструктор – фитнес и фитнес-културизъм. 

Автор: Пролет Николаевич

Компромисите са висш пилотаж в една връзка. Проблемът е, че или го можеш, или не. Има и трети вариант – да се научиш. Той обаче изисква толкова много усилия и воля, че трудно сe намират партньори, които да оцелеят след появилите се трудности… или деца.

Защо говоря за компромисите? Защото се намирам в ситуация, в която обичам безумно много и трябва да се науча да ги правя.

Горда жена съм. Така съм учена от майка си и баща си. Така израснах и с такива убеждения бях, и продължавам да съм. Не показвам слабостите си, нито сълзите си. Но за сметка на това много обичам да показвам раздвоения си език и съскащата опашка, когато ми дойде до гуша от всичко. Проблемът е, че започвам да съскам само и единствено тогава, когато гордостта ми е в разрив с физическите ми възможности.

Когато родих в къщи, си мислех че това е най-великото нещо, което съм правила някога и надали бих могла да стигна този пик някога отново. Но ето че сега съм майка и всеки ден задминавам с километри онзи връх отпреди седем години. Но на моменти кислорода ми свършва, обръщам се да видя имам ли бутилка на гърба си и се оказва, че изкачвам Еверест без кислород и без екипировка. Ей така – свободно катерене за начинаещи, пуснати в тръстиката от раз.

Когато срещнах съпруга си, видях в него един отдаден мъж, готов на всичко за жената до себе си и в последствие за децата си.  Но срещайки неговите хобита… не намерих сламка, за която да се хвана.

В началото, докато детето беше първо и единствено в родата, беше лесно. Оставяш го на някоя от бабите и се впускаш да учиш нови и забавни неща, за които никога не си предполагала, че ще ти бъдат интересни. Тогава няма как да не го обичаш този мъж до себе си и да се гушиш в него всеки път, когато най-накрая си научила предния кант на борда или си изкачила някой връх с колелото, или си уловила тигрова пъстърва, или си се потопила на 50 см под водата с шнорхел или каквото и да било друго. Но отговорностите растат правопропорционално с растежа на детето. След време се удвояват.

В родата са се навъдили още дребосъци. Бабите стават дефицит, силите се изчерпват, на мамата й се разкатава мамата, но единствено хобитата се увеличават и остават перманентен спътник на ежедневието и мислите. Оф! Тия хобита…

Обичам да плета. Научих се да боравя умело с куката и наистина ми носи мир, когато седна в пълно спокойствие към 12 вечерта и всичко пищящо наоколо заспи. На сутринта се събуждам с три оплетени реда и празно пространство между очите. Имам пълна торба с празно пространство. Поне е шарена.

В последно време забелязах, че задните ми части растат в геометрична прогресия с шарената торба. В такива моменти поглеждам мъжа си и завистливо го изгарям с очи, минавайки бавно по плочките на корема, щръкналия му стегнат задник и тънките, мускулести крачета… той намира време за хобитата си. А моето време никога не стига.

Периодично завъртам по един звучен скандал всеки път, когато вече ми идва до гуша или той прекали. И всеки път моят котарак успява да извърти нещата така, че да падне на краката си и аз да направя компромис. Разбирам много добре всичко, което ми казва. То е изконно право на всеки човек и всеки има необходимостта от това време, в което да прави нещо любимо, за да успокои мислите и духа му. Всеки човек… освен мама. И всяко скандалче оставя в сърцето ми дупчица, която пълня с малко огорчение и затапвам с компромис и продължавам нататък с мисъл за времето, когато децата ми ще са големи и ще дойде моето време. А дотогава…

Дотогава се опитвам да се интегрирам в хобитата на мъжа си. Или той се опитва да ни интегрира? Не знам точно. Сега е топло, време е за гмуркане. Дайвинг клубът организира тур до скучен и скъп остров, в една прехвалена държава. Мъжът ми ме моли дълго да отидем с него. Интересно щяло да бъде, дайвовете му били по два часа, два пъти дневно, през останалото време щял да бъде с нас. Щели сме да се забавляваме, да се разхождаме – „малко почивка, любов, имаш нужда“. Навивам се.

Пътуваме дълго, неудобно, тежко, потно и трудно. Коли, фериботи, чудо. През цялото време аз съм плътно с децата – отзад, навряна като котка в буркан. Ама аз не съм котка, още съм тюлен.

Най-после стигаме. Груповото настаняване отнема още един тежък, смъртен час. Сменяме стаи (поне да е на първи етаж). Къпя децата и обливам себе си с едно сетно желание да изгубя съзнание на леглото. Случва се… след три часа мъки.

На другия ден започват дайвовете. Вярно само по два часа сутрин и следобед, но между тях той е гладен и изморен. И уж е тук, но го няма. На линия е само вечер, за по един, два часа ей така, уж да видим скучния, скъп остров. А той наистина е скучен, хора. И скъп, и тъп, и нищо особено красиво не видях в камъните и ожулените от слънцето възвишения… Може би аз нямам очи или дробове, за да видя красотата под водата. Защото отгоре определено не е нищо особено. Освен цифрите.

Както и да е… днес е последният ден. Тръгнаха рано сутринта да се гмуркат от друго пристанище. Няма го почти цял ден. На мен ми е скучно, криво и се чудя на патешкия си акъл защо се навих да дойда с децата тук, на майната си.

Единственото, което ме крепи и ми дава някакво удоволствие след цял ден прекаран с две пищящи хлапета, е силната прегръдка,  целувката и блясъкът в очите му.

Още един компромис в торбата. Още една дупка в сърцето.

В къщи ме чакат тонове работа, майстори на село и две деца, които са с мен през цялото лято. А него го чака работата му, която не може да бъде пренебрегната защото… защото е неговата работа. Пак старите компромиси.

Гледам се в огледалото и не мога да се позная. Аз ли съм си онази горда жена, която не би понесла това? После се сещам – аз съм. И именно гордостта, на която съм научена и която е възпитана в мен, ми позволява да правя тези компромиси и да продължавам нататък. И любовта. Тонове любов.

Любов… ти си туна, която плува в моя океан. Ако не те обичах, щях да те намразя до сега. Теб и твоите хобита.

От същия автор можете да прочетете На вкус и цвет таварищи нет! и Натурално.

Сезонът на пясъчника вече е открит, съвсем скоро ще са актуални и игрите на плажа. А заедно с тях на ход са и драмите, които неминуемо ги съпътстват. Причини за конфликти винаги ще се намерят, достатъчно е да има и само две деца. Това за нас, родителите, е активно „работно“ време, защото сме винаги нащрек, готови да угасим "фитила" на пламналия детски спор. Един не си дава играчката, друг е съборил някого в пясъка, трети просто игнорира всички останали и похапва… пясък. Защо това място е толкова конфликтна точка? Вероятно защото, за разлика от детските площадки, в които има зони според възрастта, в него могат да се съберат малчугани на различен етап от израстването си. А това изисква наистина внимателен подход от страна на възрастните. От друга страна пък е полезно за децата да общуват с хлапета на всякаква възраст и това възпитава у тях полезни умения.

1,5-3 години

Децата в тази възраст все още не умеят да играят с останалите, тяхното общуване е сведено до дълги разговори с играчките. Но точно играчките бързо омръзват и на мъника му се иска разнообразие. Посяга към чуждото и твърде бързо започва собственически да го пази от законните му притежатели. Децата в тази възраст не делят.


Какво можем да направим?

Да вземем играчката от ръцете на едното дете, за да я върнем на другото не е работещ ход. В крайна сметка ще се сдобием с две ревящи деца. Добре би било да предложим алтернатива или да привлечем вниманието на децата към някое друго интересно занимание. Знаем, че не е добра идея да носим особено скъпи на детето играчки, когато излизаме в парка или отиваме на плаж. Можем да предвидим какво ще се случи, ако някой хареса точно тях. Добре би било да предупредим детето предварително. Не е толкова малко, че да не разбере как ще се развият събитията, ако заведе любимия динозавър на пясъчника. Можем да обясним, че когато децата играят заедно, те споделят и играчките си и в това няма нищо лошо. После всеки прибира своята у дома, а играта междувременно е станала много по-интересна. В края на краищата дори да ти вземат лопатката, това не е завинаги.
Предвидливо е да носим и други играчки със себе си. Така ще можем веднага да заместим спорната и да отвлечем вниманието на детето от нея.

Хубавото е, че в тази възраст децата много бързо забравят и буквално след 10-15 минути може отново да заиграят със „смъртния си враг“, все едно нищо никога не се е случвало.

В епицентъра
Какво да правим, ако конфликтът вече е избухнал? Първо правило – да не повишаваме глас. Не бива да крещим и да се караме на детето си, на чуждото – също. А и не винаги е нужно да се намесваме. Често дребосъците са напълно способни да потушат конфликта си сами. Но ако видим, че на детето ни са му взели играчката и то реве сърцераздирателно, все пак ще трябва да се намесим. Мъниците още не умеят да говорят добре и не могат да си предадат нужната информация, затова ние ще трябва да изговорим ситуацията: „Ники, ти искаш да поиграеш с количката на Мишо? Не трябва да я вземаш така, хайде да го помолим да ти я даде. Мишо, Ники иска да поиграе с твоята кола и след това ще ти я върне, дай му я за малко, моля те!“

От 3 до 6 години
Това е възраст, в която децата вече разбират какво е приятелството, имат другарчета, с които предпочитат да играят. Основните конфликти възникват заради нарушаване на границите. Повечето хлапета вече умеят да се изразяват добре, но все още не могат да формулират емоциите си и затова прибягват до обидни думи, протест и сдърпване. Причините за конфликт може да бъдат най-различни – подялба на територията, спор за притежаването на намерен предмет, ревност, че приятелчето играе с друго дете.

Тези конфликти не бива да бъдат отминавани, но и не е разумно да се намесваме веднага. В повечето случаи малчуганите са напълно способни да намерят компромис. Добре е да обърнем внимание на поведението на собственото ни дете, така ще можем да забележим, ако е сериозно обидено, разстроено, разярено и това изисква намесата ни. Разумно е да не вземаме страна в спора, а да поведем разговора в посока, при която децата биха могли сами да намерят решение. Ще ни е от полза да попитаме какво се е случило; да изслушаме двете страни; да помогнем на децата сами да намерят добрия тон, който ще ги помири.

Шестгодишното дете може наистина сериозно да се обиди и да откаже да играе с другите, дори цял ден. Може да пожелае да отиде в друг парк, но по правило, на следващия ден вече е забравило конфликта и е готово отново да играе с приятелите си.

От 6 до 10 години

В тази възраст споровете възникват, защото малчуганите не са на едно мнение или не са поделили територията. Ако са с родителите си, конфликтът протича вяло – те са напълно в състояние да си дадат сметка, че с викове и крясъци няма да разрешат проблема. Но затова пък могат да се обиждат през зъби и тихо да оказват натиск. Тези спорове могат да утихнат и без да се месим. Можем да го направим, само ако забележим, че конфликтът се изостря и детето ни се чувства зле. В такъв случай полезно би било да изясним хладнокръвно ситуацията. Убедили сме се, че е безполезно да се включваме в общите спорове, защото в подобен момент никой никого не слуша. Още по-безполезно е да търсим сметка на другото дете - може да го настроим сериозно срещу нашето, да задълбочим конфликта и да предизвикаме спор сред възрастните в епицентъра на събитията.
При всички случаи съветът да не губим хладнокръвието си ще е от полза. Добре би било да си дадем сметка, че собственото ни дете ни гледа и в този момент му показваме как да разрешава проблемни ситуации в бъдеще.

Най-общо методите, универсални за всяка възраст, са:

1. Не повишавайте тон, говорете спокойно и с усмивка. Така потушавате напрежението между децата.

2. Винаги давайте възможност на децата да се справят първо сами с конфликта. Намесете се само в краен случай.

3. Не носете скъпи или любими на детето играчки, които биха предизвикали ревност и спор.

Накрая ще си позволим да добавим и съветите за родители:

1. На детската площадка не се пуши и не се консумира алкохол. 

2. Ако консумирате храна, не оставяйте след себе си боклук. Не плюйте по земята и не хвърляйте извън кошчето. Не забравяйте, че давате пример на децата.

3. Ако родителите се карат помежду си, и децата ще го правят. Ако родителите се държат учтиво, децата ще последват примера им.

4. Ако чуждо дете нарушава пространството на вашето, не му се карайте, обърнете се към родителя. Ако родителят в момента е отсъстващ, и се налага да вземете мерки, говорете му приятелски, със спокоен тон. Това е дете все пак, дори в момента да ви прилича на малолетен престъпник.

5. Учете децата да пазят и да не замърсяват. Най-вече с личен пример.

6. Предупреждавайте децата да играят с пясъка внимателно и да не се замерват с него. Пясък, попаднал в окото, може да доведе до сериозни проблеми.

7. Не черпете децата с храната на вашето дете, без да сте поискали разрешение от родител. Може да са алергични или на специална диета. Или просто може да им развалите обяда.

 

Материала подготви Янка Петкова

Прочетете и какво споделя една майка за Майките-орлици и конфликтите на детските площадки.

Препоръчваме още Как да научим детето на търпение, Инвестирай в прегръдки и Емпатията - вродена ли е способността ни да съчувстваме?