Много обичам да пътувам, но стягането на багажа е… ох, ама голямо ОХ! То и с едно хлапенце не е лесно, но умножете по четири и ще ме разберете. Теди, най-големият вече не го броя. Но три дребни дечурлига с прилежащите им дрехи, играчки, обувки, гърнета и други аксесоари, куче(с купички, аксесоари за разходка и съответната храна). И коте, което видимо заема най-малко място, но като включите към него котешката тоалетна, котешката клетка, храната и купичките, значително увеличава обема си. И накрая Пеев. Мога да вмъкна тук, че иначе съм доволна от свекърва ми, добре го е възпитала, но за багажа й пиша голям минус. Всеки път го карам сам да си го прибере, а той си намира ВАЖНА И НЕОТЛОЖНА РАБОТА в последния миг. Колата трябвало да се зареди, кучето да се разходи, светът да се спаси. Един път го хванах натясно обаче, нямаше къде да се измъкне, наложи се да си приготви сам багажа за една тъжно кратка планинска почивка от три дни. То даже не е почивка това, а по-скоро проветряване. Гледам, сложил в куфара едни гащи, едни чорапи и четката за зъби. „Ванка, ами пуловери, още едни дънки със съответния колан, тениски, яке, шапка, пижама, джапанки за банята, обувки за хотела, аксесоари за бръснене, парфюм, книга, зарядно, упсарин, анцунг, евентуално бански, ако ще ходиш на басейн?“ Той ме гледа с дълбоки влюбени очи и нежно ми отговаря: „Ми, Меро, нали затова съм те взел? Ти всичко знаеш!“ Всеки път се връзвам на този номер.

Всъщност нямам толкова против, че стягам багажа на целия този многообразен човешко-животински свят, ако поне не ми се пречкат, докато го приготвя. Точно съм приключила с куфарчето на Алекс и преминавам към куфарите на батковците, и Алекс пристига с коварна усмивка, изчаква да ми види гърба за миг, и набързо „преподрежда“ дрешките си, като под преподрежда разбирам, че изважда всичко и го разхвърля на пода. Следва краткотрайно, (между две и пет минути) истерично пищене от моя страна, след което някой от братята се смилява и идва да го излъже с нещо, за да можем да тръгнем все пак.

Веднъж реших да си направя списък за улеснение. За да го напиша, ми трябваше около половин час. После още половин час ми отне да задрасквам дрехите, които не можех да намеря или бяха за пране и да ги заменям с други налични. Накрая списъкът придоби нечитаем вид и отиде в кофата.

Не знам защо изобщо хабя толкова усилия за багажа, като абсолютно винаги средно пет неща биват забравени. Всъщност, имам си лична класация на забравените вещи. Ако са до три, съм безукорна. Ако са над пет, пълен резил. За да не ме съдите твърде строго, ще ви призная, че обикновено забравям мои вещи, защото винаги подреждам последно моя багаж и докато стигна до него, вече съм душевно изцедена и ми е все едно дали в ресторанта ще нося роклята с кецове или с обувки с токчета.

Веднъж например се оказа, че съм си забравила епилатора и пастата за зъби. Не е фатално, си казвам, все ще намерим аптека някъде из Велинград. Е, намерихме аптека и в нея открихме паста за зъби, и дори крем депилатоар в тубичка, родно производство. Купих и двете, в хотела ги приготвих за следващия ден, хапнахме и изтощени легнахме да спим. На сутринта ставам сънена и бързам да си взема душ, преди децата да са ме наскачали. Мия си зъбите и усещам пастата с твърде нетипичен аромат на рози. Виж ти, мисля си, нов модел ще да е, но не е много приятен на вкус. Поглеждам тубичката и какво да видя!

Измила съм си зъбите с депилатоарния крем.

Ужасена, че съм се натровила, с един скок връхлитам в спалнята и пищя:

– Ванка! Измих си зъбите с депилатоарен крем!

– Какво е това чудо?, пита той. Мъжете са толкова неинформирани за сложната поддръжка, която изисква нашата привидно небрежна и естествена визия.

– Крем за обезкосмяване бе, човек!

А той вместо да подскочи и да хукне за Бърза помощ, сънено ми отговаря:

– Верно ли? Не съм забелязал да имаш косми между зъбите.

Друг път ще ви разправям за прането след пътуване