Катина Цолова ни прати това прекрасно писмо-приказка. С радост го споделям с вас.

Здравейте,

Исках да ви разкажа за една традиция, която се появи между мен и дъщеря ми (тя е на 9 години). Още миналата Коледа тя поиска за подарък "писмо от Дядо Коледа". Тогава ѝ написах писмо и тя беше изключително горда и щастлива. Разнасяше го, сричаше го и така. А пък и двете сме наясно, че тя знае кой е написал писмото, но очите ѝ светят от радост. Тази година изпитването продължи с още по-голяма сила. Пожела си дракон. Истински дракон! Тя е фен на филма "Как да си дресираш дракон".  И така, нямах друг избор. Написах ѝ следващото писмо. Не очаквах тя да се впечатли, особено след като вече е съвсем наясно, но сгреших - тя го разказа на всички около себе си.  Прочете го сама, а то четири листа ръкописно написано. След като го прочете, дойде при мен и ме попита с хитър, светещ поглед, в който имаше много доволство - "Мамо, мислиш ли, че аз съм човек - дракон?" Следващия коментар беше - "не искам да спирам да вярвам в Дядо Коледа, нито във вълшебства и вълшебни герои. Обичам те, мамо...!" Преди лягане се обърна към мен и тихичко ми каза "благодаря за подаръците, мамо!"

Не знам дали си струва да публикувате това писмо. Знам, че Дана ще го чете още много пъти и се  надявам всеки път да открива нещо за себе си. Просто си мисля, че е един от начините да предадем на децата си нашите послания и те все пак да стигнат до тях. Но също така, е изключително вълнуващо, докато го пишеш, влизаш в обувките на белобрадия старец, съзнанието ти трябва да се опита да възприема като дете и някъде там трябва да останеш себе си, докато къдриш буквите върху белия лист и във всяка завъртулка скриваш я усмивка, я сълза, я пробудила се вяра в чудесата.

Здравей мило момиче,

Знам, че отново ме изпитваш. Знам, че не искаш да повярваш на това, че не съществувам и затова тази година ми поръча дракон. Истински дракон! А това означава приказка. Ти вече имаш дракон, даже няколко, това е тайната, която ще ти разкрия. Едно време още тогава, когато съществували приказни същества, още когато знанието не пречело на фантазията, на магията и на вярата, навсякъде щъкали дракони, еднорози, тролове, феи и елфи.  Всички приказни същества намирали място в света на хората, даже и аз. Знаеш ли, че едно нещо съществува тогава, когато му обръщаш внимание особено ако е фантазия? Науката се развивала, техниката също, информацията станала достъпна, хората създали електричество, автомобили, градове, мобилност, мултикултурност, обмяна на опит, Гугъл и Фейсбук и пр. В цялото това знание всеки ден някой опровергавал съществуването на приказните същества, а когато това стане, те изчезват. Не, не наистина, но спираме да ги виждаме. Затова днес само децата все още успяват да ни видят, другите са забравили как се гледа. Приказните същества страдали, защото искали да бъдат част от живота на хората и започнали да се превръщат в хора.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа! 

Хората - дракони са от тези, дето ще те стреснат, ще изръмжат, ще те опърлят и ще те спасят от огъня. Те ще те научат да летиш и да се приземяваш. От онези, които ще усещат на каква честота бие сърцето и няма да се опитват да я променят. По това ще ги познаеш, че са дискретни и винаги наблизо. Те не ти четат морал и верни напътствия в живота, те просто са там, за теб. Както хората-ангели, както хората-елфи и феи. Просто всеки е различен, но ако търсиш дракон - дракон ще получиш. Те, както се сещаш, не са непременно най-красивите, но в погледа им ще видиш сила, разум и малко магия. Вероятно точно това ги прави толкова привлекателни. Те ще ти покажат силата на знанието, умението да усещаш хората отвъд усмивките, етикетите и вещите, но най-вече ще те научат да се свързваш с останалите чрез сърцето си - невидимо, силно и магично. Това ще те изпълва с трепет и вълнение, с желание да откриваш, да пътуваш, да мечтаеш. По себе си ще ги познаеш. Няма да ги чуеш да се заливат от смях, но това не значи, че нямат най-финото чувство за хумор. Всъщност рядко ще ги видиш усмихнати, но когато ти подарят усмивка, тя ще те прегърне, погъделичка и повдигне малко над земята. Те ще ти дават спокойствие и сигурност, ще знаеш, че дори да не са до теб можеш да разчиташ на тях. Такива са хората - дракони, само трябва да научиш техния език, той не е език на думите, ясно ти е, че те не говорят. Това е езикът на тишината, защото когато говориш на него, можеш да чуеш сърцето си. Когато откриеш човек-дракон, Дана, го пази близо до сърцето си... с тихо внимание. 

Обичам те, мила Дана. Ако спреш да вярваш в мен, аз няма да изчезна, само ти ще спреш да ме виждаш.

Желая ти прекрасен празник. Целуни братчето си от мен! 

Твоят Дядо Коледа