Българският Хелзинкски комитет (БХК) представи своя годишен доклад за 2018 г., свързан със спазването на човешките права у нас. По традиция становищата на тази неправителствена организация винаги предизвикват горещи обществени дебати. Данните, които се цитират в мониторинга на БХК, ни дават основание да предложим, че така ще се случи и този път. Особен интерес за нас представлява разделът „Права на жените“, затова ви предлагаме по-подробна извадка от него.

Домашно насилие

Най-малко 35 жени са убити от партньорите си през 2018, а едва 102 са присъдите за умишлени убийства на жени от партньорите им, издадени от 2012 до 2017 година. От БХК посочват, че предложените в края на миналата година промени в Наказателния кодекс, чиято цел беше да се подобри защитата от домашно насилие, са непълни и не се очаква да изпълнят поставените цели.Според правозащитната общност недостатъците на приетия в края на миналата година законопроект са: изоставянето на първоначалния подход, който включваше криминализирането на насилието, основано на пола и сексуалната ориентация на жертвата; липсата на дефиниция на домашното насилие; липсата на мерки за превенция на насилието и защита на жертвите.

"Истината трябва да се знае"

Равнопоставеност на половете

По данни на Националния статистически институт, публикувани през 2018 г., цитирани в доклада, жените получават по-ниски възнаграждения, по-ниски пенсии и отделят повече време за неплатен домашен труд и грижи. Средната разлика в заплащането при мъжете и жените през 2017 г. е 12,7%. Най-голяма е разликата при заетите в здравеопазването и социалните дейности, където възнагражденията на жените са били с 28 % по-ниски. И това в сектор, в който 80 % от работещите са жени.
Според официалната статистика безработицата сред жените е 32,9 %, срещу 24,6% при мъжете. Основната причина за безработицата при мъжете е липсата на образование и квалификация, докато при жените основните причини са лични и семейни. Жените в най-активна възраст – 20-49 г. отделят два пъти повече време в грижи за дома и семейството дневно, а продължителността на работния им ден е еднаква с тази на мъжете. 42 % от жените и 17 % от мъжете получават пенсии до 200 лв., а броят на мъжете, които вземат максималния размер на пенсията е 5 пъти по-голям от този на жените.

95% от обезщетенията за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст и 95 % от тези за гледане на болен член на семейството през миналата година са били изплатени на жени. БХК констатира, че все още у нас съществува сериозно полово неравенство при полагането на грижи за семейството. Основна причина за това е, че трудовото и социалното законодателство не предвиждат реални мерки за насърчаване на споделеното и балансирано отглеждане на децата от двамата родители.

Критично нисък остава и делът на жените в законодателната и изпълнителната власт. Към август 2018 г. мъжете кметове на общини са 87,2 %, срещу 12,8 % за жените. Въпреки че националното законодателство го допуска, до момента няма предприети мерки за преодоляване липсата на достатъчно жени във властта.

Феминизъм за начинаещи

Детски бракове

И през изминалата година не бе изпълнена препоръката на Комитета на ООН по правата на детето за забрана на всички изключения в Семейния кодекс, които допускат сключването на брак от лица ненавършили 18-годишна възраст. Според сега действащата нормативна уредба „по изключение, ако важни причини налагат това, брак може да сключи и лице, навършило шестнадесет години, с разрешение на районния съдия“. Това обяснява факта, че в периода 2010 до 2017 г. ръстът на детските бракове у нас е над 450 %. Основно засегнати са момичетата – 95 %.

Майките, които убиват

Права на раждащата жена

Според БХК през 2018 г. няма никакъв напредък и по този показател. Поредицата от смъртни случаи на родилки провокира остър обществен дебат за качеството на родилните грижи в страната. На практика медицинските грижи преди, по време и след раждането продължават да се извършват при липсващи стандарти и правила за добра практика. Това създава рискове за живота и здравето на родилките и бебетата, при нерегламентирана отговорност на медицинските лица. Не е ясно въз основа на какви правила Изпълнителната агенция „Медицински одит“ извършва проверки по подадените от пациенти сигнали, след като и до момента няма приет стандарт по акушерство и гинекология.

През миналата година в медиите бяха огласени 4 случая на починали по време на раждането или непосредствено след него жени – в Бургас, Кърджали, Плевен и Сливен. И в четирите случая става дума за пациентки, при които няма документирани сериозни усложнения на бременността или придружаващи заболявания. Друго съвпадение е, че във всеки от случаите семействата на загиналите и лечебните заведения, в които са били приети, изнасят различи данни за състоянието на починалата по време на бременността и в началото на раждането.

Родилките разказват...

По данни от февруари тази година за сектора „Майчино и детско здравеопазване“ има спад в общата раждаемост и относително запазващи се нива на смъртност в перинаталния, неонаталния и постнеонаталния период. 352 са мъртвородените деца от общо родени 56 451 през 2018 г. Починалите през първите шест дни след раждането са 178, починалите от 7 до 27 дни след раждането са 74, а починалите от 27 дни до една година са 130. Въз основа на тези данни показателят за починали през първата година от живота си деца е 6,76%, ниво, което продължава да държи България сред държавите с най-лоши показатели в ЕС.

Като една от причините за този негативен показател от БХК посочват нарушения достъп на здравно неосигурените бъдещи майки до квалифицирана медицинска помощ. Според наредба от 2007 г. тези жени имат право на един медицински преглед (гинекологичен преглед + ехографско изследване) и на един пакет изследвания в рамките на цялата бременност. Освен това те имат правото да родят в избрано от тях лечебно заведение, което е сключило договор с НЗОК. Статистиката обаче показва, че при 9061 родили здравно неосигурени пациентки, едва 3395 са били прегледани еднократно от акушер-гинеколог, а само 2 от тях са се възползвали от правото си на еднократни изследвания. Изводът на авторите на доклада е, че през 2018 г. няма напредък в усилията за по-ефективно спазване на правата на раждащите жени у нас.

Иначе казано - жените остават приоритетно засегнати от неравенства в заплащането, социално изключване, ограничен достъп на здравно неосигурените до здравеопазване и почти изцяло потърпевши от проблеми домашното насилие и ранните бракове.

Препоръчваме ви още:

Правата на пациента - нима е толкова трудно

Насилието не е семейна ценност

Не си сама