Някой ден ще отида на морето с изящна плажна чанта на рамо. В нея ще има само кърпа, слънцезащитен крем и любима книжка. Ще се излегна на шезлонга и ще чета, чета, чета, колкото си искам. От време на време ще прекъсвам четенето, за да поплувам. Ще доплувам до вълнолома, ще седна и ще потопя краката си в мрачните дълбини на морето, а мислите ми ще летят в небето, заедно с чайките.

Някой ден ще имам много светли дрехи. И ще ги нося. Няма само да отварям шкафа, за да се убедя, че са там и да ги пренебрегвам. Ще обличам белите си поли, светлите си джинси, нежносините рокли. Ще излизам от къщи красива и елегантна. И ще се прибирам по същия начин у дома, дори след най-изтощителния ден.

Някой ден ще приготвя за вечеря това, което аз искам. Ще седна и ще си изям всичко. Отначало докрай, без да скачам ежеминутно по някакъв супер важен повод. Дълго и съсредоточено ще дъвча, както ни съветват всички диетолози по света, за да усетя вкуса на храната, да му се насладя, докато съзерцавам плуващите зад прозореца облаци.

Някой ден ще отида на всеки концерт или семинар, който ми харесва, без да питам и да се договарям с другите месец предварително. А просто така – днес съм разбрала и съм отишла! Или пък отдавна съм си купила билети и едва съм дочакала да отида. С изправен гръб и съвест, която не ме тегли в обратната посока.

Някой ден ще свикна да се разхождам без причина, с празни ръце, без да нося седмичния запас от закуски в раницата на гърба си. Няма да има нужда да тегля, нося и повдигам. Ще нося само себе си. Е, и модерната си дамска чантичка.

Някой ден…

Със сигурност си млада майка, ако...

А засега бягам към морето с дъщеря си в количката, с подскоци догонвам сина си, който се носи с велосипеда си отпред. Мъкна със себе си седмичния запас провизии, ако се наложи да излезем за повече от два часа.

Отварям гардероба, гледам с умиление своите светложълти панталони и избирам старите джинси (все едно, след пет крачки дъщеря ми ще поиска на ръце). Въздишам по поредния концерт, на който няма да отида и това лято. Ям тайно непозволеното на децата. И преглъщам, без да дъвча, обяда си между: „Мамо, искам още един сандвич!“ и „Мамо, искам вода!“.

Но някой ден всичко ще бъде различно. Мечтите ми ще се превърнат в реалност. Въпрос на време.

И тогава, понесена на вълната на своята свобода и всепозволеност, разхождайки се в лятната вечер някъде край морето, с леката си плажна чантичка, ще срещна изнервената майка на две или може би три деца. Майка, натоварена с количка, ролери, слинг и храна за цял полк. Ще се приближа до нея, ще надникна в зачервените й от недоспиване очи и тихо ще й кажа: „Ей, погледни ме. Аз оцелях! И ти ще оцелееш! Знам го с абсолютна сигурност. Всичко това ще отмине много бързо и ти ще се разхождаш свободно във фееричната си рокля!“

Тя ще ме погледне недоверчиво и ще ми отвърне с поглед: „Какво знаеш ти, наспалата се жена, за моя живот?“, и ще ме отмине, носейки почетната си вахта.

А аз… Дълго ще гледам след нея и с изумление ще усещам как адски силно ми се иска някой да дошляпа до леглото ми и да се сгуши в мен с ръка под пухкавата бузка. Или да озвучи целия плаж с викове: „Мамо, виж как плувам!“. Или да ме изненада в гръб с въпрос: „Ще има ли днес нещо вкусничко, мамо?“, разбира се, в най-неподходящия момент…

*Авторката на текста Марина Линда е блогър, майка на две деца

Препоръчваме ви още:

Защо е уморена мама

Постойте с младата майка

За мамнезията и други отклонения