Най-хубавото време на годината
Автор: Иво Иванов
Крайно време е трудовото законодателство у нас да се осъвремени, така щото родителите, отглеждащи деца, да имат законовото право на няколко дни допълнителен отпуск, който да ползват, за да си починат от семейната почивка с деца.
С две деца на море си е сериозно изпитание, а когато едното е тийнейджър, почивката се превръща в нещо като Survivоr формат за родители.
Първата работа на Йоан при настаняването ни в хотела, още преди да сме внесли куфарите, е да разбере каква е паролата за безжичния интернет. Парола, та парола. Чакай бе, джанъм - изкъпи се, освежи се, излез на терасата да видиш морето и тогава. Ама не. Когато разбере, че ще пътуваме някъде, първият му въпрос неизменно е „Има ли интернет?“, иначе му е все едно къде сме.
- Човек не може да разчита на качеството на wi-fi-я, когато е на чуждо място – докато прави това заключение, синковецът разпъва 15-метров кабел, който закачва за рутера. А аз се чудех какво толкова мъкне в тая раница. Подсигурил се е...
През повечето време е със слушалки на ушите и не чува какво му се говори. Трудно можеш да го накараш да свърши нещо - той бил дошъл да си почива. Отказва да се снима – честта му на скейтър не му позволява такива кифленски изпълнения. Използва всяка възможност да дразни малкия си брат и да ни пили нервите абсолютно преднамерено, за да види докъде ще стигнем.
На плажа е тъпо и изобщо, навсякъде всичко е тъпо и скучно. Донякъде това е отмъщение, задето не го пускаме да отиде сам с приятели на море, но на 15 е още твърде малък за това.
Колкото и да се напъвам, не мога с нищо да предизвикам интереса му. Планирал съм посещение на по-интересните забележителности в околността, но го чувам да казва на брат си
- Бобо, прави се на болен, кажи, че ти е лошо, че пак ще ни помъкнат по нек‘ви красоти.
Ако зависи от него, ще спи до обяд и после ще си "почива" в стаята. Пристига на плажа доста след нас, с походката на осъден на смърт.
- Виждате ли ония облаци там – на ураган са, осведомява ни с мрачен тон и се пльосва под чадъра. Поглеждаме накъдето сочи – на небето има 3 пухкави бели облачета.
Късно следобед се изсипва проливен дъжд.
- Ето, казах ли ви!
С жена ми седим на терасата и гледаме унило дъжда. Йоан излиза отвътре, за да установи със задоволство, че продължава да вали:
- Ех, как ме е яд, че заваля така силно. Досега колко забележителности можехме да сме изръшкали вече... Много ме е яд!
Успява да влезе обратно точно преди джапанката ми да се удари в стъклото на балконската врата.
Обикновено двамата с него плуваме много навътре в морето и той обича това, но този път, за наш късмет, сме уцелили годишния конгрес на медузите от Южното Черноморие и морето е като супник. Това категорично го отказва от плуването и е повод да ми припомни за 168-ми път как в Гърция няма медузи. Вярно е, но там пък неудобство са морските таралежи. Като бяхме на Тасос, носех през цялото време обувки срещу таралежи, но последния ден прецених, че няма риск и настъпих тамън два на изпроводяк. С двата крака - аз не съм по половинчатите неща! Стъпалата ми бяха като игленик. Тези бодли нямат вадене – крехки са и се чупят. Бях сигурен, че това ще ми докара сериозна инфекция и вдигнах температура.
Ето, започва се, ще се мре. Жена, доведи децата да се сбогуват с баща си.
След няколко седмици изпаднаха сами или се разтвориха, но се отървах от тях без сериозни проблеми.
Та мен някакви гадни пихтиести мекотели не могат да ме спрат, затова след всяко плуване излизам от водата порядъчно нажарен. Помагало, ако опареното място се намаже с оцет. Дали пък да не се намажа превантивно целият с оцет, преди да вляза във водата? Мога и обилно чесън да наложа – действа антибиотично. И накрая да се натъркам от глава до пети с лют червен пипер. Ще ме избягват не само медузите - цялата морска флора и фауна ще се отдръпне, а и ще си осигурим повече пространство на плажа.
Колкото големият иска да го оставим на спокойствие и да не го закачаме, толкова малкият непрекъснато иска внимание. „ Мамо, тате, скучно ми е!“ Ами поскучай си, тате. Кой казва, че трябва да ти е забавно през цялото време. Животът не е електронна игра.
Както съм се напекъл и съм задрямал блажено на хавлията, върху мен се изсипва воден залп от онези водните пушки с вакуумна помпа. Само да го стигна! Ако не е това, брат му ще си изтупа небрежно кърпата и всичкият пясък ще отиде в лицето ми.
Бобо си намери приятелка на плажа. Разгеле, ще можем да си полежим на спокойствие за известно време и няма да се ровим в пясъка като свине в кукуруз, за да правим замъци и виадукти. Истинска красавица е. Летисия Каста като малка. Лъже, че е на 9, но е висока колкото него. Няма начин! (Жени – първо лъжат, че са по-възрастни, а после – че са по-млади!) Тя деликатно и непринудено го заговори, с което бързо стопи ледовете и се заиграха. Иначе той никога не би направил първата крачка в общуването. Много бяха сладки докато седяха един до друг на брега и си приказваха. Летисия обаче си тръгна и не разбрахме дали пак ще дойде на другия ден. Жени!
Децата наоколо са предимно русначета и езиковата бариера определено затруднява играта с тях. Единственият израз, който Бобо знае на руски (брат му го е научил на него) е "Сука блядь" и той, разбира се, го вкара в употреба. Кога, ако не сега?! Да разберат децата, че и той поназнайва руски. Пак добре че родителите им са далече и не го чуват... Ако някой все пак дойде да ми търси сметка, ще започна веднага да му рецитирам Лермонтов, примерно нещо на морска тематика, за да замажа положението и да види, че сме културни люде:
Белеет парус одинокой
В тумане моря голубом...
По-нататък не го знам, но мога и да изпея нещо на руски.
По стара морска традиция българските курортисти продължават да си мятат боклуците на пясъка и сутрин правим уборка на плажа, преди да се настаним. Не че, да речеш, няма кошчета за смет или че са далече. Пак по отколешна традиция, някои семейства пристигат с гръм и трясък и се настаняват толкова близо зад нас, че пръстите на краката им почти докосват главите ни. А иначе място на плажа - бол. Хората явно търсят близост в този толкова отчужден свят.
Хубаво е, че имаме такава приемственост в следването на традициите.
Аз обаче определено не търся близост с каката от Нова Загора, която се е проснала по гръб току над хавлията ми, докато съм бил във водата. Откъде знам, че е от Нова Загора ли? Охоо, още колко неща знам вече за тяхното семейство – нали сме си „близки“. Демонстративно издърпвам кърпата си нагоре максимално близо до нейната, лягам по корем и фиксирам натрапчив поглед между краката й, като ококорвам очи. Това действа по-ефективно от забележки и разправии и тя бързо-бързо се отдръпва на приемливо разстояние.
Вятърът духа навътре към морето и една надуваема лодка отплава. Няколко човека се опитаха да я настигнат, но се отказаха, щом загубиха дъно под краката си. Накрая единият успява и се мята вътре. Груба грешка, така го отнася още по-навътре в морето. Сеща се, че ще стане само с плуване и дърпане. Влизам във водата, за да му помогна, но спасителите ме изпреварват – нахлузват плавници и стигат за нула време до него. Измъкват с общи усилия лодката. На връщане цепят по диагонал и излизат от водата точно пред нашия бивак. При вида на младите им загорели мускулести тела, излизащи мокри от водата, жена ми с жив интерес се надига от хавлията.
- Аууу, такива аполоновци ли ражда тук морската пяна – искам всеки ден да плажуваме на същото място.
А за мен афродити, родени от морската пяна, няма. Ни афродити, ни морски нимфи. Само пихтиести медузи за мен.
Днес се очертава облачно. Идеално за посещение на Бегликташ. С „древнотракийско мегалитно светилище“ няма да спечеля децата, затова обявявам тайнствено, че това е свещено място, на което древните траки се извършвали жертвоприношения, магически ритуали и оргии. Що ми трябваше да вмъквам „оргии“ – сега трябва да обяснявам на Бобо какво е това.
- Групов секс - улеснява ме веднага Йоан.
- Тате, а какво е групов секс? – интересува се Бобо
- Добреее, нека сега да се съсредоточим върху културния туризъм, деца.
Раницата ми тежи.
- Абе жена, какво си сложила вътре, не отиваме на полярна експедиция!
- С теб човек никога не знае къде ще се озове. И най-невинната разходка в парка може неусетно да прерасне в дълъг поход, затова е добре винаги да сме подготвени – храна, вода, топла дрешка, въже, брадва, спрей срещу мечки...
Аз просто съм любопитен към света и искам да видя още и още, когато сме на ново място.
Разглеждаме скалния комплекс. На едно място между огромните камъни има тясна цепнатина – това бил лабиринтът на Хадес и само праведните успявали да преминат през него.
- Ха сега да ви видим колко сте праведни! – предизвиквам ги аз.
И тримата успяват да преминат с лекота, аз обаче се заклещвам!!! Жена ми ми се подиграва.
- Това е заради мощните ми гръдни мускули, оправдавам се.
- Знам ли, на мен ми се видя, че не можеш да преминеш по-скоро заради подгръдните мускули...
- Не ме карай пак да ти демонстрирам!
- Недей, моля ти се, че ще се заклещиш и после няма да можем да те извадим!
- Тате, ако останеш заклещен между скалите, това силно ще увеличи туристическия поток. Ще допринесеш за развитието на българския туризъм! - включва се Йоан.
- Айде тръгвайте веднага всички, че иначе аз ще допринеса за намаляване на сегашния туристически поток с 3 бройки! - нервничи жена ми.
Продължаваме през дъбовата гора към залива “Света Параскева“. Надолу по пътя има още няколко огромни скали, на които спираме за кратка почивка и за да могат братята да се дърлят по-качествено, че иначе единият върви по-напред, другият по-назад – не е същото като има дистанция.
Птици пеят оглушително в клоните на дърветата, щурят щурци, а прелитащите насекоми са с размерите на малък дрон.
- В тия странджански гори тилилейски сигурно гъмжи от трюфели. - казвам, за да повдигна бойния дух на компанията.
- Да, ама за тях ще ни трябва куче гъботърсач, тате – Бобо е запознат.
- Може да пуснем майка ти - тя всичко намира вкъщи: чорапи, гащи, ризи, ключове, телефони, учебници... що да не намери и трюфели?!
- А тракийско златно съкровище не щеш ли?! - заяжда се Станчева-Иванова
През гората започва да прозира море. След малко заливът се ширва пред нас в цялата си красота. Гора, скали, лазурно море, девствен плаж – истински скрит рай!
Останали са, значи, все още такива местенца по нашето Черноморие!
Свалям си трескаво дрехите и се бухвам във водата. Останалите не споделят ентусиазма ми – тц, било пълно с камъни и водорасли. Плувам навътре, няма нито една медуза! Морето е гладко като огледало. Рахат! Тишина и спокойствие, чуват се само крясък на чайки и песни на щурци. А и слънцето проби облаците и напече – точно като по поръчка.
Опа, това не беше красък на чайка, какво беше това? Бобо се дере на плажа, сбили са се с брат му и Йоан го е ударил. Има ехо заради скалите наоколо и „изнесеният“ му глас оглася целия залив. Чайките отлитат, уплашени. Сигурно и Света Параскева си е запушила ушите. Не чувам, не виждам, не ме интересува! Да се оправят. В рая съм!
Другият туристически гвоздей в програмата ни беше разходка с корабче по Ропотамо. Йоан, разбира се, се противеше, но го заплаших, че ще му наложа вето върху електронните устройства. Понякога наистина се налага да тропнеш с юмрук по масата. В крайна сметка му хареса, но дежурната реакция е „Не искам“.
Плаването по лъкатушещата между притихнали лонгозни гори ленива река беше много приятно и ми подейства много успокояващо. Усещането е като за джунгла.
"Ах, Ропотамо, ах, Ропотамо, разкрий ни тайните си ти“. Е, не ни разкри кои знае какви тайни - 3 корморана и една малка чапла.
Най-хубавото време от деня е рано сутрин след изгрев слънце. Децата още спят. Оставяме ги да къртят, разхвърляли ръце и краци в пози, които изглеждат ужасно неудобни и с жена ми отиваме на плажа да се насладим на времето само за нас си. И двамата имаме нужда от това. Всички майки и татковци на света имат нужда от това. Разхождаме се заедно по брега. После аз тичам и след това плувам в морето. Жена ми изпълнява някакви йога-комплекси.
Разминавам се с други бегачи, които тичат с маратонки и със слушалки в ушите – е, не го разбирам това. Аз може и да не съм прав, но кюфтетата без лук и тичането с маратонки по финия мокър пясък на брега, не ги одобрявам. Другото, което не разбирам и не одобрявам, е как може да си изтъпаниш кучето на плажа по обяд, в най-голямата гущерина. Кучетата понасят жегата много по-трудно от нас и за тях това е мъчение.
Плуването рано сутрин в морето е моят начин за влизане в хармония със себе си и със света. Всичките ми грижи и тревоги се разтварят като ефервесцентна таблетка в солената морска вода. Пшшшшт и край, изчезват. Кой беше казал, че решението на всички проблеми е солената вода: сълзи, пот или море. Плуването в морето е като сливане с вечността, като завръщане към първоизточника на живота на Земята, към Началото на началата. То е откровение, катарзис, пречистване, синьо-зелено безвремие ... Вдишване над водата, издишване под вода, светлина и мрак, ден и нощ, радост и мъка, среща и разлъка. Ритъмът на живота.
След един час и половина плуване водата отмива всичката утайка, полепнала в душата ми.
След час и половина плуване светът е изкъпан, вчесан и приветлив.
След час и половина плуване съм нов човек.
Ще събудим децата. Ще закусим и ще се върнем на плажа. Ще тичаме по брега, ще се пръскаме с вода, ще строим пясъчни замъци, ще играем плажен волейбол, ще си мятаме фризби, ще караме водно колело. Ще си изтупват кърпата в лицето ми, ще ме заливат с вода, докато дремя, ще прекаляват със сладоледа и студените напитки и после ще ги боли гърло, ще ми опъват нервите, ще ме вбесяват... но всичко е точно.
Всичко си е в реда на нещата.
На море сме.
На море с децата.
Най-хубавото време от годината!
Препоръчваме ви още:
Свързани статии (по етикет)
- Най-популярни
- Най-нови
