Автор: Светла Чимчимова

Всякога, когато стане дума, чистосърдечно си признавам, че в живия живот, особено в редовия делник, когато не съм яхнала метлата и извън работното ми място, където просто пращя от компетенция и преливам от професионализъм, аз имам вид на заблудена душа, загубена барабар с тялото в един прагматичен свят. Когато бях по-млада, много се напъвах да докажа на широката общественост, че дизайнът и съдържанието ми са диаметрално противоположни и че не само мога да разделя плявата между две магарета, ами мога да се грижа за цяло стадо от контрол на размножителния процес до тънката магарешка психология. После обаче осъзнах, че видът ми на миловидна нефелница изпаднала в крайна безпомощност работи за мен и ме подпомага за един ненатоварващ с излишен стрес живот. С две думи будя у мъжете рицарски инстинкти, у жените майчински-закрилнически, а с деца и дребни животни ставам първа дружка от раз. Дет се вика едно куче още като ме погледне и веднага решава, че е по-умно от мен, не представлявам конкуренция за територия и можем да си другаруваме.

Да е умна, но не много!

За котките да не говоря. Любов необяснима. Приятелка може да потвърди, че котката им, която е с характер на ядосан дракон, пет седмици не ял девици и която хапе и драска наред и е взела страха на цяла пловдивска околия и гастролиращи гости, с мен е любезно безразлична и дори идва да спи в леглото ми когато им гостувам. Доброволно става от стол, на който искам да седна, въпреки че от другите го брани с зъби и нокти в буквалния смисъл и всякога успява само с поглед да ми внуши да й дам храна, която не й се полага. В началото наивно вярвах, че ме харесва и много се гордеех с тоя факт, който ме правеше уникална. После обаче мойта дружка коравосърдечно разпръсна тая ми заблуда, като ми каза: ,, Ами не те смята за заплаха, какво да се занимава с теб.".

За децата съм най-приемлива, винаги съм добре дошла и на равна нога. Докъм тридесетте ме викаха да играя на ластик и да участвам във викторините на децата от махалата, където най-коварно обирах всички награди от вафли, шоколад и прочее дефицитна радост за невръстното население. После това приключи защото те пораснаха.

Освен че изглеждам леко отнесена, в по-голямата част от времето съм и усмихната, което, съгласете се, в днешно време не говори за добро душевно здраве и хората се отнасят добре с мен, без винаги да могат да прикрият лекото тревожно неразбиране в погледа си. Ама да ви кажа много не ми пука. С мен са любезни дори закоравели професионалисти като таксиметрови шофьори и държавни и общински служители. Но и при частния сектор хваща дикиш.

Влизам например в месарския магазин, поглеждам месаря с широко отворени очи и усмивка ала "лапнала вафла напреко" и казвам: „Вижте какво, аз нищо не разбирам от месо, обаче ще имам гости и Ви моля да ми изберете най-хубавите пържоли, та да не се изложа, щото Вие сте по-компетентен и ги разбирате тия работи ". Познайте дали не отнасям Мис Пържола и подгласничките й вкъщи. Сега сигурно се чудите що го писах всичкото това нещо и що вие го четете, а дотука ни развитие на действието, ни вълнуваща драматургия, ни някаква житейска мъдрост. Щото всичкото това предимство, дето ми дава видът на неразбран поет, върви с това, че всеки се чувства длъжен, не, не просто длъжен, а божествено призован да ме съветва. За к'вот се сетите - от това как да си гледам детето, до това как да си въртя къщата и бизнеса. Нито напредването на възрастта ми, нито материалните доказателства, че се справям добре, могат да разколебаят съветващите да ми налеят малко мозък. Най-много съвети получавам в графа външен вид в категориите "коса" и "килограми". Ако съм слаба, що съм слаба - „мязаш на мотовилка "; ако съм дебела, що съм дебела - ,,а едно време беше най-красивото момиче ", казано с тон все едно съм умряла, което на всичко отгоре не отговаря на обективната истина, щото носът ми винаги е бил дълъг и с римска чупка, което не допринася много за красотата.

10 признака, че жената е нормална

А за косата... Що е права, що е къдрава, що е баш туй русо. Напоследък няколко пъти ме питат истинска ли е, което започва леко да ме тревожи. Утешавам се, че имам много добър фризьор и будя възхищение, ама кой знае.

Днес обаче съветът, който получих, успя да достигне невиждани висоти, комбинирайки в себе си двете ми ахилесови пети - коса и килограми - и отхвърляйки всичко, което съм смятала за свое физическо достойнство, приравнявайки го до недопустим недостатък. Та ... Днес се успах и не можах да ползвам фризьорски услуги. Вследствие на което в главата приличам на глухарче. Или на лъв. Или на кошница. Абе безредие и обем. Среща ме една позната, която не ме е виждала отдавна, и ме оглежда от главата до петите. Аз тъкмо предчувствам комплимент за това колко съм отслабнала и тя отсреща изстрелва:

- Тц, тц, тц, ама не може така! С тая бухнала коса и тоя голям бюст не може да имаш толкова тънки крака!!! Да вземеш да се вземеш в ръце!

От което аз разбрах, че мога да бъда слаба, само ако съм плешива и плоска. За задника ми милостиво нищо не каза. Явно докато съм жива, и в една доста относителна младост, няма да покрия стандартите за приемлив външен вид.

Препоръчваме ви още:

Шерше ла суп

Дантелени недоразумения

Друго е да си туриш капелата