Човекът без семейство не може да живей...
...Ако се нуждаеш от храна и вкусна пита
От дрехи, шапки и шоколад...
...Човекът със семейство не ще умре от глад

Така се пее в една детска песничка, която редовно слушаме на дълъг път. Синът ми с особен ентусиазъм набляга точно на тази част с шоколада - като искате да сме семейство, задължителното осигуряване на тази благинка се подразбира.

Според дъщеря ми семейството е длъжно да осигури преди всичко лично пространство – колкото повече, толкова повече. Най-добре херметически затворена стая, но като няма и банята върши същата работа – в нея се чете, говори и чати, гримира, танцува, пее. Не е нужно да се тропа на всеки два часа и половина. Все някога ще излезе оттам, колкото да си вземе хавлията и да влезе обратно.

Според съпруга ми семейството не само е най-важното, но е най-добре да е като извадено от фентъзи роман - всички са щастливи, доволни, спокойни. И никой никога не крещи, не се кара, не мърмори. Излишно е да казвам, че аз често съм лошият нашественик в романа му, който нечий зъл дух е обсебил. Друго рационално обяснение за поведението ми няма!

За мен, семейство е щастие - вкусно, сладко, ободряващо, стимулиращо, изкушаващо, разтапящо. За мен семейството е шоколад.

Според кучето, семейството са хората, които се редуват да го чешат по корема, да го разхождат и да му дават лакомства, и дори да му се карат, за нищо на света не го изоставят.

Като че ли последното е най-точното определение за семейство. Но каквото и да е то, както и добре да са се напаснали членовете му едни към други, колкото и идеалистично и фентъзи да живее, все някога идват празници. И тогава семейството набъбва, уголемява се, надува се, променя вид, форма и размери. Превръща се в нещо напълно различно. Превръща се във фабрика за шоколад.

Някои се слепват като шоколадови блокчета и удвояват вкуса и сладостта си. Гледаш ги едни такива – от най-възрастния до най-малкия и не виждаш особена разлика в усмивките и желанията им.

Други са като разтопен шоколад – малко парят, малко цапат, но изпълват пространството с такъв тъмен вкус и сладък аромат, че ти се иска да потънеш в него завинаги.

Има и нагарчащи. Седят си в станиолите – твърди и непоколебими. Отбраняват се с всичките си възможни ядки срещу празничния дух и сладникавостта наоколо. Знаят, че са специални, знаят, че не всеки ги харесва, но и те не харесват всички, така че всичко е наред.

Най-странни са шоколадовите суфлета – тези, които избухват всеки път, когато макар и много леко ги докоснеш. Заливат с гореща течност всичко наоколо, напукват се от спорове и се разпадат на трохи от стари дрязги. Нищо не е в състояние да ги спре.

Истинската забава настъпва, когато различните типове се смесят в общо блюдо. Тогава не само семействата, но и самият празник набъбва, набъбва и експлодира, разпръсвайки какаови отломки, които остават в косите чак до следващия повод за събиране.

Тъкмо когато всичко е забравено, започва отначало, защото както стана ясно от песента – човекът без шоколад не може да живей. Изглежда трябва да прегърнем (преглътнем) семействата си на празниците, колкото и големи да са те, колкото и да нарушават диетата ни, колкото и да ни загорчава от многото сладост.

Пък като мине суматохата, може да допълним нашата шоколадова идилия с още малко ядки, повече мляко, тъмен ром или дори люта чушка. И тогава банята ще остане свободна поне за час, фентъзитата ще вземат така да се развият, че Билбо Бегинс ще спаси всички Степфордски съпруги наведнъж, синът ми ще спре сладкото, а кучето – чехлите.

Достатъчно е само да имаме рецепта, към която много внимателно да се придържаме, както пише в любимата ми „Като гореща вода за шоколад“:

„...В този дом правеха шоколад както никъде другаде, тъй като придаваха голямо значение на всеки момент от приготвянето, от обработката на зърната до разбиването на горещия шоколад — още една тънка процедура. Едно неумело разбиване може да превърне шоколад с отлично качество в отвратителна напитка — недоварена, преварена или прекалено гъста, дори загоряла.“

Тези празници са към края си. Да разбиваме внимателно. Да се насладим на всяка хапка и глътка шоколад. Пък после ще обменяме рецепти.

************

Прочетохте ли Ягоди през зимата? Много забавна история с неочакван край. А ако искате да се посмеете, препоръчваме ви Багажът - драма в три действия или Коледна баклава