Социалното министерство ще се бори с недостига на места в детските ясли и градини в големите градове, като осигурява детегледачи за децата на родителите, които желаят да се върнат на работа. Това ще стане чрез проект по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси", който стартира наесен, съобщи заместник-министър Зорница Русинова.

Кандидатите за детегледачи трябва да са безработни. Родителите пък ще доказват, че детето им не посещава ясла или детска градина. Идеята на социалното министерство е да осигури възможност на майките да се върнат на работа, а в същото време безработни лица да се грижат за децата им, но само ако не са записани в ясла или детска градина.

"В повечето случаи, това са хора, които са в предпенсионна възраст или са близки до семейството - баби или роднини. Трябва да са безработни. В момента работим по самия механизъм и се надяваме от есента да стартира програмата", допълни заместник-министърът.
Все още се уточнява броят на детегледачите, които ще бъдат наети, но повечето от тях ще бъдат насочени към градовете с недостатъчно места в детските заведения. Заплащането ще бъде почасово и в размер на ставката на минималната работна заплата. Децата могат да бъдат на възраст до 5 години. Стойността на проекта е 20 милиона лева.

Източник: novini.bg

Автор: Валентина Вълчева

Едно нещо научаваш горе-долу десет минути след като си повел разговор с коя да е млада майка, като думата „млада” тук определя преди колко време е родила, а не възрастта ѝ. Особено ако детето ѝ е първо. Това, майките, са може би най-суеверното племе на света (след моряците). Сякаш с раждането, някъде дълбоко в мозъка, се отключва някакъв остатък от каменната ера, когато светкавицата е била гневът на боговете, а най-авторитетната персона е лудата шаманка с кривите пръсти, която си е забравила годините още много преди споменатата млада майка да се е родила. Забравила е и на кой свят живее, ама нали е дърта като библията, глупотевините ѝ звучат авторитетно, мистично и съответно все едно ти говори Кумската Сибила.

Винаги съм смятала, че съм трезвомислеща, умерено скептична съвременна жена и наивно съм очаквала някак си и другите да са горе-долу така. Е, с малки отклонения, разбира се, но все пак в някакви разумни граници. Мисълта ми е, че в края на краищата всички сме ситуирани в ХХІ век и някак би трябвало да са ни далечни времената на шамани и алхимици. Съвремие, наука, медицина... Познато ли ви звучи?

Подозрението, че май все пак не всички използват главата си по предназначение, се зароди... Кога беше?... Някъде в началото на 2014-та, когато по телевизиите гръмна новината за сензационната глупост на старозагорченката Любка, която след два месеца упорито осоляване беше вкарала тримесечното си бебе в болницата със смъкната кожа и с опасност за живота. Щото така била традицията, видиш ли. Не знам как се разви случаят после – дано детенцето да е оцеляло. То не е виновно, милото.

А едно време е било традиция червенокосите жени да ги пращат на клада с мотива, че са вещици? Какво ще кажете да я възродим? Традиция си е, какво! И за други разни традиции се сещам, дето можем да ги възродим, но това няма да ни отведе по-близо до корените. Виж, до гроба...

Тогава се замислих, че може би... може би... светът е по-голям, отколкото си мисля, и Любки дебнат отвсякъде. И ме хвана страх. Дадох си сметка, че човек винаги трябва да има едно наум, ако си има работа със суеверни невежи. Питайте Галилей, ако не вярвате! И той се е опитвал да гледа трезво на нещата, но всички знаем как е приключил. Зле. Много зле.

Но трябваше да мине още време и да се сблъскам с феномена на мамешките форуми, социални групи за споделяне и прочие формати, за да проумея мащабите на проблема. И осоляването се оказа само върхът на айсберга. А връзването на червен конец „против уроки” (?!?!?!) – най-безобидната проява на суеверие. Признавам си, и моят по-малък син има такъв – малък компромис в името на домашния мир. Но това е ВСИЧКО.

Внезапно се оказах в епицентъра на разгорещени спорове за врачки и баячки, за ритуали и заклинания. Някои от майките се оказаха напълно подготвени да създадат многотомни трудове по странни практики. При това момичета млади, предполагащи умове, които са вече на светлинни години от подобен начин на мислене. Но... уви! Проследих с изумление и ужас как двайсетинагодишни жени се надпреварват да споделят как влачили децата си по врачки и баячки, по ходжи и гледачки, куршуми се леели, в светена вода се къпали, с не знам какви гадости се мажели... Даже разясняваха как точно по рева на бебето познавали, че е за баячка.

Пък се замислих... Никога не съм се смятала за особено напредничав ум някакъв – просто за разумен човек. Когато тресне мълния, не отправям молитва към Зевс Олимпийски да смири гнева си, а се сещам за уроците по физика, в които подробно е обяснено как точно се случват нещата. Ако някой ми заяви, че трябва да си осолявам детето като Гергьовско агне, разумът ми задава първосигнален въпрос: „Защо?” И ако няма разумно, научно обосновано обяснение, заминава в графата „бабини деветини”. Те като цяло не са проблем, докато не започнат да убиват както в случая на Любка.

Въпросът „Защо?” всъщност движи света напред. Наред с мързела може би, но това е тема за друг разговор.

Сигурно тук е моментът да внеса едно уточнение. Дайте да не смесваме традициите с откоровените глупости! Едно е да организираш на детето си т.нар. прощъпулник или кръщене с всичките му подробности като питки и... каквото там още включват... но съвсем друго е да влачиш нещастното дете при изкуфели баби, защото ревяло, а теб те тресат нерви и хормони. Едното си е традиция, другото е суеверие от времето, когато коликите са минавали за тормоз от зли духове. Ама ревяло от „лоши очи”. О! Боже! Мой! И всички ангели, архангели и светии! А причини като колики, зъби, неразположение, сънливост, болка, глад, студ, горещина, жажда, скука, най-тривиално желание за гушкане как точно ги изключвате така категорично не ми стана ясно, бе, момичета? И да конкретизирам малко питането: Как точно решавате, че детето е „урочасано”? Какви точно са критериите?

Не ми казвайте – вече съм прочела поне стотина версии на отговора!

Само да напомня, че суеверието и вярата като цяло нямат кой знае колко общо, да не кажа нищо общо. Отделно да питам, като вярвате в зли сили, вярвате ли, че Бог е решението и, ако да, защо тогава не търсите обяснение в традиционната Църква, а тичате по баячки и гледачки? Нима изкуфялата бабичка е по-близо до Бога от свещеника в църквата и от имама в джамията? Не ми се вярва.

Логика търся, логика – не конфронтация. А отговори от типа на: „Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно, щях да знам.” (Тома Аквински за по-любознателните) не съдържат логика. Ама никаква. Нищо, че е излязло от устата на иначе доста начетен за времето си човек.

След доста опити да проумея причините за цялото това баене, леене на куршуми, къпане в светена вода, палене на клечки (хич даже не питайте, нямам идея!), пиене на кръв и урина (шегувам се, макар че някои „традиции” са дори по-отвратителни и само възпитанието ми пречи да ги споделя!) и прочие повече или по-малко шантави ритуали, стигнах до едно възможно обяснение. Не е то до детето – до майката е. Детето защо се дере е въпрос с множество възможни отговори (и си залагам главата, че нито един от тях не включва уроки и „лоши очи”), но майката когато изтрещи и си навие на пръста, че това е то, само баячката я оправя. Да помрънка там бабата, че да се кротне майката, а после евентуално – и детето.

Ще направя ли откритие, ако кажа, че доста по-добра работа ще свърши едно посещение при психиатър например? Не е срамно, опитайте! Със сигурност резултатът ще е откритие за много майки.

Но знаете ли кое е най-лошото?

Детето всъщност няма избор. А може да е за лекар работата, но нещата да ескалират, докато мама го носи от баба на баба да пеят дружно и да леят куршуми. И после...

... после имаме поредната Любка, стриктно осолявала бебето си и недоумяваща що така са се скофтили нещата накрая. Традиционна един вид.

Може би ще ви хареса да прочетете и Кръщението на Коко от същия автор.

Препоръчваме ви и Майките също сънуват.

Автор: Станимир Михов

Заедно с 90-дневната диета, диетата на Ваня Червенкова е най-популярната в интернет пространството. Известна е още и като „докторската диета“ или като „диетата 6 по 2“.

Какво представлява диетата на Ваня Червенкова

Базира се на принципа на разделното хранене. Цикълът на диетата продължава 12 дни. Той включва 6 типа храна и всяка от тях се консумира два последователни дни:

- ден 1 и 2: картофи
- ден 3 и 4: пиле
- ден 5 и 6: салати
- ден 7 и 8: риба
- ден 9 и 10: плодове
- ден 11 и 12: кисело мляко

Храната може да бъде приготвена по всякакъв начин – варена, печена, задушена, на пара, пържена. Няма ограничение в количествата, които приемате, но е добре да се хапва често и по малко. За подправяне на ястията може да се използва малко сол, малко зехтин и лимонов сок. Разрешени са чаят и кафето, но без захар. Препоръчителен е приемът на много вода. Безалкохолни и алкохолни напитки не са позволени. Диетата може да се ползва за пречистване на организма и/или за отслабване.
След приключване на 12-дневения цикъл, той може да бъде повторен, в случай, че желаните килограми не са достигнати.

Как действа

Според интернет обществото

Диетата действа, благодарение на приема на една и съща храна в продължение на 2 последователни дни. По този начин се улеснява разграждането на храната, тъй като тялото използва само един ензим за тази цел.
Приемът сутрин на гладно на 1 аспирин и 1 витамин C, улеснява преработването на храната, но задължително трябва да се консултирате с лекар дали това е подходящо за вас. Това не е задължително условие в спазването на диетата ,така че можете да го пропуснете.

Според логичното мислене
Когато се приема еднообразна храна за по-голям период от време, се намаляват възможностите и начините да се изконсумират голям брой калории - пример с „ден 3 и 4: пиле“
При положение, че консумирате само пилешко месо за целия ден, едва ли ще надхвърлите 1 килограм пиле, дори да положите старание в тази насока.

1 килограм пилешко филе съдържа ~1150 калории.

Нека сравним 1 килограм пилешко с често консумирано дневно меню.

закуска: тестена закуска или мюсли с мляко – 300 калории;

обяд: готвено ястие – 200-300 калории, салата или зеленчуци с добавена мазнина (олио и/или сирене) – 100-150 калории, безалкохолна напитка – 160 калории, десерт – 300-600 калории (средно 1000 калории);

вечеря: плод – 150-200 калории или 1/3 до 2/3 от храненето на обяд – 500-800 калории;

междинно хранене: солети, вафли, кроасани – 200-500 калории (1 брой)

Общо калории: 1800+

Като добавим алкохол и други напитки през деня (като кафе или чай със захар), които често се комбинират и с вариантите от примерното междинно хранене, то калориите изключително лесно преминават 2200-2500 дневно.
Достатъчно е да вземем предвид, че 1 килограм е равен на 9000 калории, за да видим откъде идва ефектът на диетата.

Допълнителен ефект от този тип хранене, който не трябва да се бърка с изгорени мазнини или свалени излишни килограми, идва от ограничаването на преработени храни, които съдържат изкуствено добавена сол. Това позволява на тялото да се отърве от задържаната вода и кантарът бързо да покаже минус 2-5 килограма, а вие да се заблудите, че сте отслабнали още първите няколко дни.

Този процес отнема повече време. Освен това за здравословно отслабване се смята загубата от ~2-4 кг на 2 седмици.

Какви резултати може да очаквате - според Ваня Червенкова, след като спазвате 12-дневния цикъл два пъти, без почивка по между им, може да очаквате да свалите около 8-9 килограма.

Предимства и недостатъци на диетата

Предимства
- ограничавате приема на калории, което от своя страна често довежда до загуба на килограми;
- заради приема на по-малки количества храна, в рамките на 1 цикъл, може да почувствате лекота в цялото тяло и най-вече в корема;
- избягването на преработени храни, ще позволи да се изхвърли излишната вода от организма, което се свързва с редица здравословни ползи.

Недостатъци

Недостиг на важни хранителни вещества
Ограничаването на макронутриентите (протеини, въглехидрати и мазнини) за дни наред, може да доведе до загуба на мускулна маса (особено ако не се спортува) и дефицит на важни витамини и минерали, които да дадат негативно отражение върху здравето.

Загуба на мускулна маса и тонус
Повечето хора, които избират диетата на Ваня Червенкова и 90 дневната диета, предпочитат да не спортуват, а това е допълнителна предпоставка да загубят освен мазнини, и малкото мускулна маса, която притежават. Тази загуба, за човек, който не спортува, често довежда и до вече обсъжданите негативи - стрии, целулит, увиснала кожа и други. Тези странични ефекти от диетата, могат да бъдат избегнати донякъде, като включите дори минимални физически натоварвания.

Йо-йо ефект, стрии и целулит

Над 80% от хората, отслабнали с диетата на Ваня Червенкова, после си връщат килограмите, но са загубили сериозно количество мускулна маса, сдобили са се с отпусната кожа, стрии и целулит. Не случайно във фейсбук групите, свързани с докторската диета, най-често срещаната публикация гласи: „Момичета, започвам диетата отново, кой е с мен?“.
Нещото, което прави кожата стегната и прибрана, и придава оформен вид на тялото, е именно мускулната маса.

Основната идея на един добър хранителен режим е да се спазва за дълъг период от време, да ни научи на здравословни навици и на хранителна култура. Формата и визията, в която се намираме, е отражение на изборите, които правим всеки ден. Върнем ли се към старите си навици, се връщаме и в старото си тяло.

Опасни за здравето съвети

Някои от съветите в диетата може да са изключително опасни за здравето и да доведат до перманентни последствия.
Например приемът на гладно на аспирин и витамин C, може да се окаже предпоставка за развитие на язва.

Хормонални проблеми
Бързото преминаване от прием на много калории към прием на много малко, може да повлияе негативно на хормоните и да забави метаболизма ви.

Съвети, в които липсва всякаква логика
Според диетата е важно да няма смесване на храни, но в същото време се използват такива, които не се вписват в принципите на разделното хранене като киселото мляко, готвенето на месо с мазнина, овкусяването на салати с мазнина и др. Позволява се пържено пилешко, но не и панирано.

Според диетата не се допуска алкохол, но „веднъж, в рамките на 12-дневния модул, могат да се пийнат няколко глътки сухо бяло вино, ако има повод за това“.
За много хора това, че се позволява да се приготвят храните чрез пържене, не се вписва в представите им за здравословно хранене.

Други опции освен диетата на Ваня Червенкова

Плавен преход в приема на калории е много по-здравословна крачка, отколкото преминаването от режим, в който не спазвате каквито и да е ограничения, към „лекарската диета“.

Първата крачка, която може да направите, е да въведете малки здравословни замени.
Подобни замени са:

- консумация на повече вода вместо други напитки (над 3 литра); стевия за подсладител и канела вместо захар;

- цял плод вместо натурален или изцеден сок;

- овесени палачинки вместо от брашно;

- чаша червено вино вместо бира или калоричен коктейл; пълнозърнести храни вместо преработените им версии;

- овесени ядки вместо мюсли и зърнени миксове;

- горчица вместо майонеза;

- сурови ядки вместо печени с добавена сол;

- шарлан (по-достъпна версия) или зехтин вместо рафинирано олио;

- по-често печено и варено вместо пържено;

- микс от подправки и калиева/хималайска сол вместо обикновена; оризовки вместо чипс или снакс;

- консумация на храна доколкото се чувствате сити, а не докато се изпразни чинията.

Тези малки замени биха били повече от достатъчни, за да придвижат нещата в положителна насока, но без стреса, ограниченията и евентуалните нежелани странични ефекти от диетата на Ваня Червенкова. С тях също ще загубите бързи килограми в началото – отново както беше споменато по-рано в статията, заради редуцирането на сол и натрий, които са основен отговорник за баланса и количеството съхранена вода в тялото. Но ще се чувствате по-жизнени и енергични, отслабването ще е по-здравословно, няма да загубите голям % от мускулната си маса и след това при желание лесно ще надградите постигнатото.
Съчетаването на предложените замени, дори с минимална физическа активност, биха гарантирали постигането на по-бързи, по-задоволителни и по-здравословни резултати, както и тяхното задържане.
Дори не е нужно да тренирате във фитнес, в домашни условия също може да провеждате ефективни тренировки.

Наложете си тези промени за една седмица и съм сигурен, че резултатите ще ви мотивират да искате да постигнете повече. Тогава може да се обърнете към специалист, който да ви насочи към добре балансиран хранителен режим, отговарящ на възможностите ви, лични предпочитания, опит с диети и здравословно състояние.

Препоръчваме ви още 14 трика как да спазваш диетата си от същия автор.

За автора:
Станимир Михов е фитнес инструктор, персонален треньор и консултант по спортно хранене. Изготвя персонализирани хранителни режими и тренировъчни програми (за фитнес зала или домашни условия). Консултира по здравословно хранене, хранителни добавки и суплементация. 
Занимава се с фитнес над 10 години. През последните 5 инвестира време и усилия, за да подобри знанията си в сферата на фитнес и бодибилдинг тренировките, съобразени с подходящо хранене за постигане на бързи резултати, които могат да се задържат. Специализирал се е в методи и техники, ефективни при отслабване и редуциране на процента подкожни мазнини, покачване на мускулна маса, изграждане на симетрично тяло, правилно и съобразено хранене за постигане на заложени цели и подобряване на здравословно състояние. Има завършен курс в НСА за фитнес инструктор – фитнес и фитнес-културизъм. 

Автор: Пролет Николаевич

Компромисите са висш пилотаж в една връзка. Проблемът е, че или го можеш, или не. Има и трети вариант – да се научиш. Той обаче изисква толкова много усилия и воля, че трудно сe намират партньори, които да оцелеят след появилите се трудности… или деца.

Защо говоря за компромисите? Защото се намирам в ситуация, в която обичам безумно много и трябва да се науча да ги правя.

Горда жена съм. Така съм учена от майка си и баща си. Така израснах и с такива убеждения бях, и продължавам да съм. Не показвам слабостите си, нито сълзите си. Но за сметка на това много обичам да показвам раздвоения си език и съскащата опашка, когато ми дойде до гуша от всичко. Проблемът е, че започвам да съскам само и единствено тогава, когато гордостта ми е в разрив с физическите ми възможности.

Когато родих в къщи, си мислех че това е най-великото нещо, което съм правила някога и надали бих могла да стигна този пик някога отново. Но ето че сега съм майка и всеки ден задминавам с километри онзи връх отпреди седем години. Но на моменти кислорода ми свършва, обръщам се да видя имам ли бутилка на гърба си и се оказва, че изкачвам Еверест без кислород и без екипировка. Ей така – свободно катерене за начинаещи, пуснати в тръстиката от раз.

Когато срещнах съпруга си, видях в него един отдаден мъж, готов на всичко за жената до себе си и в последствие за децата си.  Но срещайки неговите хобита… не намерих сламка, за която да се хвана.

В началото, докато детето беше първо и единствено в родата, беше лесно. Оставяш го на някоя от бабите и се впускаш да учиш нови и забавни неща, за които никога не си предполагала, че ще ти бъдат интересни. Тогава няма как да не го обичаш този мъж до себе си и да се гушиш в него всеки път, когато най-накрая си научила предния кант на борда или си изкачила някой връх с колелото, или си уловила тигрова пъстърва, или си се потопила на 50 см под водата с шнорхел или каквото и да било друго. Но отговорностите растат правопропорционално с растежа на детето. След време се удвояват.

В родата са се навъдили още дребосъци. Бабите стават дефицит, силите се изчерпват, на мамата й се разкатава мамата, но единствено хобитата се увеличават и остават перманентен спътник на ежедневието и мислите. Оф! Тия хобита…

Обичам да плета. Научих се да боравя умело с куката и наистина ми носи мир, когато седна в пълно спокойствие към 12 вечерта и всичко пищящо наоколо заспи. На сутринта се събуждам с три оплетени реда и празно пространство между очите. Имам пълна торба с празно пространство. Поне е шарена.

В последно време забелязах, че задните ми части растат в геометрична прогресия с шарената торба. В такива моменти поглеждам мъжа си и завистливо го изгарям с очи, минавайки бавно по плочките на корема, щръкналия му стегнат задник и тънките, мускулести крачета… той намира време за хобитата си. А моето време никога не стига.

Периодично завъртам по един звучен скандал всеки път, когато вече ми идва до гуша или той прекали. И всеки път моят котарак успява да извърти нещата така, че да падне на краката си и аз да направя компромис. Разбирам много добре всичко, което ми казва. То е изконно право на всеки човек и всеки има необходимостта от това време, в което да прави нещо любимо, за да успокои мислите и духа му. Всеки човек… освен мама. И всяко скандалче оставя в сърцето ми дупчица, която пълня с малко огорчение и затапвам с компромис и продължавам нататък с мисъл за времето, когато децата ми ще са големи и ще дойде моето време. А дотогава…

Дотогава се опитвам да се интегрирам в хобитата на мъжа си. Или той се опитва да ни интегрира? Не знам точно. Сега е топло, време е за гмуркане. Дайвинг клубът организира тур до скучен и скъп остров, в една прехвалена държава. Мъжът ми ме моли дълго да отидем с него. Интересно щяло да бъде, дайвовете му били по два часа, два пъти дневно, през останалото време щял да бъде с нас. Щели сме да се забавляваме, да се разхождаме – „малко почивка, любов, имаш нужда“. Навивам се.

Пътуваме дълго, неудобно, тежко, потно и трудно. Коли, фериботи, чудо. През цялото време аз съм плътно с децата – отзад, навряна като котка в буркан. Ама аз не съм котка, още съм тюлен.

Най-после стигаме. Груповото настаняване отнема още един тежък, смъртен час. Сменяме стаи (поне да е на първи етаж). Къпя децата и обливам себе си с едно сетно желание да изгубя съзнание на леглото. Случва се… след три часа мъки.

На другия ден започват дайвовете. Вярно само по два часа сутрин и следобед, но между тях той е гладен и изморен. И уж е тук, но го няма. На линия е само вечер, за по един, два часа ей така, уж да видим скучния, скъп остров. А той наистина е скучен, хора. И скъп, и тъп, и нищо особено красиво не видях в камъните и ожулените от слънцето възвишения… Може би аз нямам очи или дробове, за да видя красотата под водата. Защото отгоре определено не е нищо особено. Освен цифрите.

Както и да е… днес е последният ден. Тръгнаха рано сутринта да се гмуркат от друго пристанище. Няма го почти цял ден. На мен ми е скучно, криво и се чудя на патешкия си акъл защо се навих да дойда с децата тук, на майната си.

Единственото, което ме крепи и ми дава някакво удоволствие след цял ден прекаран с две пищящи хлапета, е силната прегръдка,  целувката и блясъкът в очите му.

Още един компромис в торбата. Още една дупка в сърцето.

В къщи ме чакат тонове работа, майстори на село и две деца, които са с мен през цялото лято. А него го чака работата му, която не може да бъде пренебрегната защото… защото е неговата работа. Пак старите компромиси.

Гледам се в огледалото и не мога да се позная. Аз ли съм си онази горда жена, която не би понесла това? После се сещам – аз съм. И именно гордостта, на която съм научена и която е възпитана в мен, ми позволява да правя тези компромиси и да продължавам нататък. И любовта. Тонове любов.

Любов… ти си туна, която плува в моя океан. Ако не те обичах, щях да те намразя до сега. Теб и твоите хобита.

От същия автор можете да прочетете На вкус и цвет таварищи нет! и Натурално.

Сезонът на пясъчника вече е открит, съвсем скоро ще са актуални и игрите на плажа. А заедно с тях на ход са и драмите, които неминуемо ги съпътстват. Причини за конфликти винаги ще се намерят, достатъчно е да има и само две деца. Това за нас, родителите, е активно „работно“ време, защото сме винаги нащрек, готови да угасим "фитила" на пламналия детски спор. Един не си дава играчката, друг е съборил някого в пясъка, трети просто игнорира всички останали и похапва… пясък. Защо това място е толкова конфликтна точка? Вероятно защото, за разлика от детските площадки, в които има зони според възрастта, в него могат да се съберат малчугани на различен етап от израстването си. А това изисква наистина внимателен подход от страна на възрастните. От друга страна пък е полезно за децата да общуват с хлапета на всякаква възраст и това възпитава у тях полезни умения.

1,5-3 години

Децата в тази възраст все още не умеят да играят с останалите, тяхното общуване е сведено до дълги разговори с играчките. Но точно играчките бързо омръзват и на мъника му се иска разнообразие. Посяга към чуждото и твърде бързо започва собственически да го пази от законните му притежатели. Децата в тази възраст не делят.


Какво можем да направим?

Да вземем играчката от ръцете на едното дете, за да я върнем на другото не е работещ ход. В крайна сметка ще се сдобием с две ревящи деца. Добре би било да предложим алтернатива или да привлечем вниманието на децата към някое друго интересно занимание. Знаем, че не е добра идея да носим особено скъпи на детето играчки, когато излизаме в парка или отиваме на плаж. Можем да предвидим какво ще се случи, ако някой хареса точно тях. Добре би било да предупредим детето предварително. Не е толкова малко, че да не разбере как ще се развият събитията, ако заведе любимия динозавър на пясъчника. Можем да обясним, че когато децата играят заедно, те споделят и играчките си и в това няма нищо лошо. После всеки прибира своята у дома, а играта междувременно е станала много по-интересна. В края на краищата дори да ти вземат лопатката, това не е завинаги.
Предвидливо е да носим и други играчки със себе си. Така ще можем веднага да заместим спорната и да отвлечем вниманието на детето от нея.

Хубавото е, че в тази възраст децата много бързо забравят и буквално след 10-15 минути може отново да заиграят със „смъртния си враг“, все едно нищо никога не се е случвало.

В епицентъра
Какво да правим, ако конфликтът вече е избухнал? Първо правило – да не повишаваме глас. Не бива да крещим и да се караме на детето си, на чуждото – също. А и не винаги е нужно да се намесваме. Често дребосъците са напълно способни да потушат конфликта си сами. Но ако видим, че на детето ни са му взели играчката и то реве сърцераздирателно, все пак ще трябва да се намесим. Мъниците още не умеят да говорят добре и не могат да си предадат нужната информация, затова ние ще трябва да изговорим ситуацията: „Ники, ти искаш да поиграеш с количката на Мишо? Не трябва да я вземаш така, хайде да го помолим да ти я даде. Мишо, Ники иска да поиграе с твоята кола и след това ще ти я върне, дай му я за малко, моля те!“

От 3 до 6 години
Това е възраст, в която децата вече разбират какво е приятелството, имат другарчета, с които предпочитат да играят. Основните конфликти възникват заради нарушаване на границите. Повечето хлапета вече умеят да се изразяват добре, но все още не могат да формулират емоциите си и затова прибягват до обидни думи, протест и сдърпване. Причините за конфликт може да бъдат най-различни – подялба на територията, спор за притежаването на намерен предмет, ревност, че приятелчето играе с друго дете.

Тези конфликти не бива да бъдат отминавани, но и не е разумно да се намесваме веднага. В повечето случаи малчуганите са напълно способни да намерят компромис. Добре е да обърнем внимание на поведението на собственото ни дете, така ще можем да забележим, ако е сериозно обидено, разстроено, разярено и това изисква намесата ни. Разумно е да не вземаме страна в спора, а да поведем разговора в посока, при която децата биха могли сами да намерят решение. Ще ни е от полза да попитаме какво се е случило; да изслушаме двете страни; да помогнем на децата сами да намерят добрия тон, който ще ги помири.

Шестгодишното дете може наистина сериозно да се обиди и да откаже да играе с другите, дори цял ден. Може да пожелае да отиде в друг парк, но по правило, на следващия ден вече е забравило конфликта и е готово отново да играе с приятелите си.

От 6 до 10 години

В тази възраст споровете възникват, защото малчуганите не са на едно мнение или не са поделили територията. Ако са с родителите си, конфликтът протича вяло – те са напълно в състояние да си дадат сметка, че с викове и крясъци няма да разрешат проблема. Но затова пък могат да се обиждат през зъби и тихо да оказват натиск. Тези спорове могат да утихнат и без да се месим. Можем да го направим, само ако забележим, че конфликтът се изостря и детето ни се чувства зле. В такъв случай полезно би било да изясним хладнокръвно ситуацията. Убедили сме се, че е безполезно да се включваме в общите спорове, защото в подобен момент никой никого не слуша. Още по-безполезно е да търсим сметка на другото дете - може да го настроим сериозно срещу нашето, да задълбочим конфликта и да предизвикаме спор сред възрастните в епицентъра на събитията.
При всички случаи съветът да не губим хладнокръвието си ще е от полза. Добре би било да си дадем сметка, че собственото ни дете ни гледа и в този момент му показваме как да разрешава проблемни ситуации в бъдеще.

Най-общо методите, универсални за всяка възраст, са:

1. Не повишавайте тон, говорете спокойно и с усмивка. Така потушавате напрежението между децата.

2. Винаги давайте възможност на децата да се справят първо сами с конфликта. Намесете се само в краен случай.

3. Не носете скъпи или любими на детето играчки, които биха предизвикали ревност и спор.

Накрая ще си позволим да добавим и съветите за родители:

1. На детската площадка не се пуши и не се консумира алкохол. 

2. Ако консумирате храна, не оставяйте след себе си боклук. Не плюйте по земята и не хвърляйте извън кошчето. Не забравяйте, че давате пример на децата.

3. Ако родителите се карат помежду си, и децата ще го правят. Ако родителите се държат учтиво, децата ще последват примера им.

4. Ако чуждо дете нарушава пространството на вашето, не му се карайте, обърнете се към родителя. Ако родителят в момента е отсъстващ, и се налага да вземете мерки, говорете му приятелски, със спокоен тон. Това е дете все пак, дори в момента да ви прилича на малолетен престъпник.

5. Учете децата да пазят и да не замърсяват. Най-вече с личен пример.

6. Предупреждавайте децата да играят с пясъка внимателно и да не се замерват с него. Пясък, попаднал в окото, може да доведе до сериозни проблеми.

7. Не черпете децата с храната на вашето дете, без да сте поискали разрешение от родител. Може да са алергични или на специална диета. Или просто може да им развалите обяда.

 

Материала подготви Янка Петкова

Прочетете и какво споделя една майка за Майките-орлици и конфликтите на детските площадки.

Препоръчваме още Как да научим детето на търпение, Инвестирай в прегръдки и Емпатията - вродена ли е способността ни да съчувстваме? 

С пресконференция в Националния център по заразни и паразитни болести. бе даден официален старт на информационната кампания за профилактика на рака на маточната шийка „10 минути само за теб” Организатор на инициативата е Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката и тя има за цел да осигури актуална информация за заболяванията, свързани с HPV вируса, да насочи общественото внимание към необходимостта от превенция и по-добра здравна култура.

Ракът на маточната шийка е вторият по честота при жените на възраст между 15-44 г. , стана ясно от данните, съобщени по време на пресконференцията. Всяка година над  270 000 жени в света умират от заболяването. 530 000 нови случая на рак на маточната шийка се регистрират ежегодно в света и ако не се предприемат мерки за предотвратяването, този брой ще стигне 1 млн. нови случая през 2050 г. В България всяка година над 1 000 жени се диагностицират с тежката диагноза, а над 400 не успяват да се преборят. В 99,7% от случаите ракът на маточната шийка е причинен от HPV вирус.

Със своята Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка, България принадлежи към групата от 87 държави в света, които имат национални програми за имунизация срещу РМШ, финансирани с публични средства. Националната програма осигурява безплатна имунизация срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и 13-годишна възраст, като всеки родител, който желае да имунизира дъщеря си, следва да се обърне към личния си лекар и да получи повече информация на сайта на Националната програма.

Редица научни публикации доказват, че посредством имунизация и редовни прегледи смъртността и заболеваемостта от рак на маточната шийка могат да бъдат намалени с 94%. По данни на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията процентът ваксинирани момичета в Европа варира между 17 и 84%, като програмата в Шотландия води класацията с обхват от над 90%, а в Англия и Португалия той е над 80%.

Лицата на кампанията Йоана Буковска-Давидова и Елена Петрова отправиха посланията към  жените да бъдат активно ангажирани в грижата за своето здраве и да ходят редовно на профилактични прегледи.

Кампанията „10 минути само за теб” се организира от Национално сдружение за профилактика на рака на шийката на матката в партньорството на Столична община, Национален център по заразни и паразитни болести, Български червен кръст, Български младежки червен кръст, Фармацевтичен факултет към МУ - София, Българско сдружение по иновативна медицина, Национално сдружение на общопрактикуващите лекари, Национално сдружение на педиатрите специалисти от извънболничната помощ, Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска педиатрична асоциация, Национална пациентска организация и се осъществява с подкрепата на MSD България.

Изразът „отдих за деца“ не се радва на особена популярност сред китайските родители. Причината е в твърдото им убеждение, че децата нямат нужда от отдих (справка: Бойният химн на майката тигрица). Напротив – за да успеят в живота,  те трябва ежедневно и ежечасно да работят по своето усъвършенстване. И ваканцията не е никаква причина да спрат да го правят.

Първо, трябва да отбележим, че летните лагери нямат традиции в тази страна. Едва в последното десетилетие съществува такава организирана форма на отдих и то вследствие привнесения чужд опит. Китайските родители трудно могат да бъдат убедени, че трябва да изпратят детето си някъде за седмица-две, за да си почива. Въпреки че опитът на други страни се попива жадно, местните лагери много малко приличат на обичайните.

Китайските лагери
Да започнем с това, че словосъчетанието „детски отдих“ звучи абсурдно за средностатистическия китаец, защото възниква логичния за местните въпрос: От какво да си почиват децата?

Китайчетата учат. И учат много. И като казваме много, имаме предвид – много. Седемгодишните първолаци например прекарват в училище осем часа дневно.

В горните класове учениците практически живеят в училището. Работният им ден започва в 7,00 – факултативни занимания, редовни часове, и завършва към 21 часа със самостоятелна подготовка. Много от тях, запитани какво ще правят през ваканцията, може да ви погледнат с недоумение, защото това е време за извънучилищна подготовка и домашни задължения. За да убедят родителите, да пуснат децата си на летен лагер, компаниите, които организират този отдих, първо трябва да гарантират, че учениците ще продължат своето обучение и през тези две седмици, в които няма да са при тях.

Снимка: The Telegraph, спортен лагер в окръг Бочжоу, провинция Анхой

Въпреки стремежа фокусът да се пренесе върху неформалното образование, развитието на комуникативни навици и проява на индивидуалностите, операторите на този вид услуги все пак трябва да гарантират „по-сериозните“ ангажименти на децата. Това може да са три часа екология дневно, шестчасов мастър-клас по пиано, курс по английска литература и т.н.

95% от китайските родители правят избор в полза на академичните занимания. Мнението на децата не се взема под внимание. Затова лагери за отдих в Китай не съществуват, има само образователни такива.

От само себе си се подразбира, че такъв тип родители са фокусирани върху крайния резултат от „почивката“. Ако детето е било на музикален клас – трябва да има продукция за представянето на наученото в края на смяната. Ако лагерът е с езикова насоченост, той трябва да подпомогне кандидатстването в американски колеж. За какъвто и вид дейност да става дума китайските родител трябва да видят крайния резултат.

Снимка: Daypic, занимания във военен детски лагер, в покрайнините на Пекин. „Летовниците“ са основно деца на военнослужещи, полицаи и пожарникари. 70 % от лагерниците са момчета. Усвояват се бойни изкуства, тренира се самоотбрана и се създават навици за самостоятелност.

Комуникацията с родителите
Политиката на китайските лагери забранява ползването на всякакви технологии. Затова телефоните, лаптопите и др. подобни остават вкъщи. Връзката с родителите се осъществява чрез възпитателите. Последните са длъжни да публикуват ежедневно актуална информация за това как преминава обучението на децата в лагера. Затова с „почиващите“ пътува екип от фотограф, системен администратор, специално обучени мениджъри по комуникацията с родителите. Трябва да отбележим, че лагерът в Китай е скъпо удоволствие (освен, ако не е спортен и подборът е според способностите) и от него се възползват само децата на елита. Подробна информация за всеки лагерник се изпраща персонално на родителите, с които се поддържа чат връзка.
Както разбирате, китайската форма на лагер за отдих е много далеч от идеята за почивка и забавления и приятни емоции. Все пак, със смяната на поколенията тя става все по-приемлива. Ще минат още 10-20 години и току-виж китайските деца започнали да ходят на лагер с желание.

Материала подготви Янка Петкова

Още по темата можете да прочетете тук. 

Как да разнообразите лятното ежедневие на детето можете да прочетете в Мамо, скучно ми е! и 10 идеи за забавление на децата през лятото.

Автор: Траяна Кайракова

Ей, като се зададе тоя пети клас, цяло лято ме свива коремът. Бе ха нови програми ще има, бе ха нови учебници щели да са, бе едни топове хартия изписват колегите на първолаци и петокласници – ужасен ужас. Моят наследник бесней цял ден навънка с тайфата, хич не му е на акъла (то и колко ли акъл на тия години) пък аз умирам и оживявам и пак почва да ме присвива под лъжичката. Ей, жлътнах се ви казвам, ама пък грам телесна маса не свалих. Поне, като ще бера ядове, да съм тъй една слабичка и красива. Но не би.

Накупихме по списък сума ти помагала, прилежно опаковахме тетрадки и учебници и хайде с песен към училище. Той с песен, аз с рев, ама както и да е. Като разбрах коя ще е класната, направо ми светна. Единият камък от купчината на гърба ми падна. Преподаваше на дъщеря ми. Строга, професионалист и гък не смеят да кажат. То на родителска като свъси вежди, всички се свиваме на чиновете, пък учениците не смеят да мръднат. Ей такъв човек им трябва – строг, но и справедлив. Да не говорим, че граматиката ще я помнят до гроб. Това го гарантирам, доказано е при каката.

Почнаха се едни входящи, изходящи, низходящи, възходящи нива - загубих им края. Почна се едно бясно бягане по коридори, нови учители, 32 килограма раница (да се каляват децата, не за друго) и свикване с другото образование – в средна степен, по новите изисквания.

Математиката не ни е сила. Тука няма спор. Голям зор, голямо натискане, ама пусти мързел, пуста нелогична мисъл – не се получава. Майчичка – какво да го правиш. И аз тъй навремето – пълна нула. Една другарка Семова имахме до 4 клас. Тъй здраво щипеше, ако говориш или сбъркаш задача, че сини до лактите ходехме. Тя ли ме наплаши, аз ли съм била проста, ама само като видех задача и сама посинявах без щипане. Така и до днес си карам – таблицата я знам до 6, нататък ми се губи. Добре, че измислиха калкулаторите, да не се мъчи човек. Нося си една елка в чантата, ако нещо ми потрябва, сметна си скришно и се правя, че знам. Чиста работа.

Към учебника, разбира се, има учебна тетрадка. Брей, туй дете решава и се пука. И всичко му е написано, решено, с леки и дребни грешки. Бе, като си знам аз детето, направо на втория месец нещо ме усъмни. Я, дай, маме, да видя аз как тъй стана ти математически гений баш в 5 клас. Гледам, зверя се и хоп - ей я уловката. Ами на гърба на тетрадката 2 листа с отговори на задачите – подробно разписани. Хубаво залепени, да не се загубят – красота ви казвам. Остави туй, ами има и грешки. Синковецът спори, аз, нали не разбирам, пращам го при баща му – бре!, наистина тук-там грешни отговори. Ама какво се задълбочавам – то на НВО и ДЗИ грешка до грешка, оказаха се технически и не пречат, пък аз топлата вода ще откривам. Айде моля ви се, няма нужда. После и на класната работа се оказа, че на последните две задачи не излизат отговорите, имало грешка и там, ама ний вече сме свикнали, няма да придиряме. Голяма част от задачите се решават и с калкулатор. Това лично го проверих! Направо си има калкулатор на картинка. Като я видят, да не вземат да се мъчат и  да смятат на лист.

В английския не се задълбочих, той вече си е роден на повечето българчета. Очаквам от тази година да го пуснат за изучаване още от родилното, после в детските ясли и така, докато съвсем се забрави българският. Нали ще махат пълен, кратък член и какво още беше, няма да им трябва този език. Още като се роди детето, ще се получи нещо от сорта: „ Хелоу, мама, аз съм твойта майка, след 3 дни ще ни изпишат и почваме уроците.”. Но всичко това казано на английски. Аз знам руски, не мога да го преведа. Който може, да ми пише, да не се излагам. Пък и моето дете ходи на школа (не за друго, ами като стане баща как ще говори на децата си), така че там се оправя що-годе. Е, изпраскали му една петица, щото се помислил за англичанин и поправил госпожата ( Боже, срам!), после пък приказвал цял час и с това се размина.

Технологии и предприемачество – всеки път го питам как беше туй заглавие. Аз съм учила „Труд и техника”, че и здраво се трудехме. Още имам едно гобленче, научих се да шия копче и какво ли още не. Баща му пък си пази дървения чук с името и класа – забележете – 5 клас, та с него пердашим повече от 25 години пържолите. Пък сега предприемачи. Ми те децата сега основно предприемат да се нахранят, да седнат на компютър, таблет, телефон или да бягат навън. По-големите предприемат вече по-други, някои даже плашещи дейности. Връща се един ден и иска изработено килимче на стан. Има няколко дни ваканция, затова е дадено. Даже не разбрал, не било килимче, ами пано. С конците и кълбенцата я докарах, ама стан – затриха се още преди десетилетия. Сега на децата, като им кажеш стан и викат –„ Ааааааа, ”Стани богат!”. Почвам да звъня по майки и бащи. Кой намерил дървени рамки за медни пити, кой си извадил и разшил гоблена „Дипломата”, а на другата сутрин започнал да шие гоблена „Работата преди всичко”, за да бъде в кондиция за другата домашна. Нямам време да шия и да разшивам аз, че и пана да правя. Народът кански пищи, пък аз си гледам гоблена „Килера” и ми иде и аз да се завра там и да не изляза. Сещам се, че познавам госпожата, и решавам да й се обадя. Е, 22 часа е, ама какво пък толкова. Нали е в името на децата и техните познания. Пък и в крайна сметка дано не излезе нещо от сорта на стария виц:

„Три часа през нощта.

-        Госпожа Петрова?

-        Да, аз съм.

-        Спите ли?

-        Да, кой се обажда?

-        Бащата на Петьо и не спя, щото правя къщичка от листа и шишарки за часа ви утре...”

Вдига жената и не, не спи – автоматично ми олеква. Оказва се, че ни деца, ни родители са разбрали. Иска госпожата някое кълбенце и чатал от храст или дърво, като ония, които момчетата едно време ползваха за прашки, за да им покаже как да преплитат конците. Пускам аз по вайбъра едно успокоително писание в групата на клас, ама повечето вече бая пана са изплели. После правиха фрисби, не знам какво и така. Копчета не шият, чукове не правят, ама все нещо са научили.

По едно време за часа по технологии трябваше да се изработи меню за хранене с калории, ястия, напитки за цяла седмица. Аз трябва да кажа какво ям. Ааааа, без такива. Нали все съм на диета, гладна, озверяла и страшно гледаща, от мен човек, изработващ менюта, не става. Пък и моите калории за деня я са 200-300 и все тая. Хем дебела, хем гладна и нещастна. Ще си я мислиш сам. Папа Дюнер, Мама Дюнер, пица - мица, МакДоналдс, ХесБъргър, картофки, сладоледи, плодове рядко и друго не се сещам. Все боклуци, ама това ядат. Добре, че не им искат таблица и на нитратите, че там вече здраво я окъсахме.

История и цивилизации. Хубав предмет, интересен. Не са много дълги уроците. Щото, като видят дълъг урок, веднага  загубват учебника, крият го под леглото или направо го изгарят, да не се намери никога. Проект ще се прави за Египет, забележителности, храмове, пирамиди. От мен се иска плексиглас и каквото още се сетя. Няколко хлапета са се въоръжили с тиксо, снимки, лепила, текстове, флумастри, хартиени пирамиди и стаята е превърната в Содом и Гомор. Аз ги въоръжавам със сандвичи и сок и чакам с прахосмукачката. За първи път с такова нетърпение чаках да чистя.  В крайна сметка става една красота, типично по мъжки, за финал даже пирамидите са посипани с пясък (прахосмукачката гръмна) и децата са ухилени до уши, омазани до пъпа, но щастливи!

Човекът и природата. Там бая проекти се направиха. У дома пак мъжка чета. Ама как едно момиченце не взеха за цвят. Отличничката на класа е такова прекрасно дете. Само тя знае всички домашни, винаги е разбрала за какво иде реч и денонощно й се звъни за всичко. Ами веднъж да я включат в проект, ама не можело, мъжка работа било туй. Да не говоря, че тази сладуранка от първи до четвърти клас отглежда мъжкото ми чедо с химикали, моливи, ножици, флумастри, щото на него акълът му е във футбола, не в такива елементарни неща. Дано го вземе за мъж, че ще ми олекне. Последният проект беше за вредата от тютюнопушенето. Звъни се към 18 и 45:

-        Мамоооооо, трябва ми колело със стрелка.

-        Че какво е това колело?

-        Ами такова, с цветни триъгълници.

Клепам аз на парцали, никак не се сещам какво точно се иска от мен. Гледам си часовника и умът ми трескаво щрака. Баш сега ли, като ще затворят след има-няма 10 минути всички книжарници, а даже не знам какво трябва да купя. Ей това ми е най-любимо -  в последния момент да съм майка-героиня или най-малко майка-супермен. Особено ми е кеф в 6 сутринта да ми се иска лепило за тапети, цветна хартия или дървена пръчка за знаменце. От секцията ли да я откърша, комшиите ли да събудя, от техните дърва да ми изцепят, или да направя мозъчна трансплантация на детето, че все е забравило да каже по-рано.

Усещам как кръвното ми рязко се покачва. И без това е ниско, страшно много пари спестявам за лекарства. Още щом излезе усмихната му физиономия на дисплея в работно време, кръвното ми влиза в ритъм. Да е жив и здрав, иначе няма да ми стигнат здравните осигуровки за нищо.

-        Откъде да го взема това колело и за какво е?

-        Ще правим викторина за тютюнопушенето и е за утре.

-        А колелото за какво е?

-        Ще се върти и ще се падат въпроси. Като онова на националната лотария. Сещаш ли се?

Ааааа, сещам се аз, как да не се сещам! Ама как пък нямам телефона на Захари Бахаров да ми услужи с неговото! Каква майка съм аз бе? Пък и по това време лотарията таман почва, кой ще си даде колелото за една викторина.

-        Ще измислим нещо, прибирай се.

Намираме картон, цветни листи. Този път няма да се работи у нас. На някой друг ще му гърми прахосмукачката.  Колелото е изработено, проектът супер.

Музика. Каква госпожа, какво нещо! Вечно усмихната, грее направо. Много я харесвам. Пък те само я ядосват. Като видят някой тъй усмихнат и по-ларж - край, на главата му са качени. Пък и на някои деца основно вкъщи им се набива, че музика, физическо, рисуване не са предмети. Както и да е. Написали му четворка и не смее да каже, да не му се карам. За оценки принципно не се карам. Човек да стане, цифрите не ме интересуват. По музика да научи композитори, области, танци. С пеенето обаче няма да се получи. Че той още като бебе ревеше във фалшива тоналност, че сега ли да се учи? Изтървал е рейса.

По БЕЛ самочувствието му е голямо. Мама може да помага, всичко си знам, генно ми е заложено. Едни високопарни слова, не ти е работа. Е, не се оказа точно така, но там пък купонът е пълен. Уж най-строгата госпожа, а детето я обожава.

По български език помагалото е на Донка Кънева. Пуууу, чиста работа. Всичко обяснено простичко и ясничко, а отдолу задачките. Сляп да си, все ще видиш, че има пояснения. Какво имате за домашна? – Донка. На другия ден – пак Донка. Та така досега. Направо като комшийка си я имам. Ха, дано и догодина да сме съседки!

Да не мислите, че  по БЕЛ  няма проекти. Напротив, там актьорите са във вихъра си. Ще представят „Червената шапчица”. Класът е разделен на групи. Кой презентация, кой нещо друго, нашата мъжка, подчертавам мъжка тайфа, ще изнася представление по избран епизод. Никаква презентация на компютър, той е за игри, няма да пишат на него я.

Пет момчета искат от мен шапка, кошница, дрехи за баба, за вълк, пушка за ловец, корем за вълк. Учи се текст, ролите са разпределени – смях до пръсване. Мъжка Червена шапчица, ама я има. Синът ми е Вълкът. Иска ми корем. Добре, една възглавница ще свърши тази работа. В какво обаче ще я съберем? Лесна работа. Добре, че баща му е два метра човек и като трикрилен гардероб, та и тениските му са XXXXXXXXXXXL. Тъкмо не една, ами няколко възглавници ще влязат. Голям купон е било. Така казаха. От тези репетиции зян нямаше, нито новата прахосмукачка пострада. Хладилникът се опразни и стана за боядисване, но коя мечка играе гладна  хоро.

Последната драматизация е на „Тримата братя и златната ябълка”. Тайфата пак е мъжка. Момата и тя. Направо ме надува на смях. Сещам се за „Немили-Недраги” и тяхното представление „Изгубена Станка”. Друго си е мъж да ти изиграе женска роля. Жена женска роля всякак може да играе. Синът ми е най-малкият брат, с най-много реплики. Много му се видяха зер. Ами тъй. Като не млъкваш в час и ти трака тракачката, нека да учиш сега реплики. Тук обаче сценарист е госпожата. Искат се определени костюми – бяла риза или блуза, три четвърти панталони и брада с мустаци. Последните май най-щяха да ме озорят. Едно време памук и Дядо Мраз е готов, ама сега. Ей, тая демокрация за всичко помисли! Кеф ти „Джъмбо”, кеф ти магазини за майтапи – всичко има. Викам си това нали е приказка, чакай да звънна на госпожата да питам, не ще ли една носия, някак си да е по-реалистично, да не търся бяла риза. Кой носи бяла риза, пък и де ще я търся чисто бяла. Не ще. Братът нали стоял в подземното царство, докато баталдяса и се сетят да го приберат, трябвало да изглежда някак си по-неугледен и брадясал. Вярно, че така беше. Забравям ги вече тия приказки. Вече за внуци ще си ги припомням. Хубаво. Отивам при леля ми от Холандия. Добре, че съм късметлийка. Още в първия магазин намирам и бяла риза, и окъсани панталони. Всичко туй е запасано с червен пояс. Как е минало не знам. Мъжките коментари малко с ченгел се вадят – мъжките майки знаят, но само мустаците бяха поопадали, а бялата риза си беше останала бяла, да не повярваш. Тъкмо ще я ползваме за манифестация, че от 4 години не мога да намеря.

И тъй. На петия клас му се видя краят. Колкото дертове му брах и ядове, мина и замина. За учителите сигурно се видя безкраен, ама на децата им беше забавно. Имаше и трудни моменти, но дано хубавите са били повече. Дали научиха нещо от сухата материя и какво им остана в главите не зная. С това бясно препускане – всеки час нов урок и никакво време за упражнения – едва ли. С тази бюрокращина и липса на време за преподаване – също. Ама знае ли човек?

За моето дете съм сигурна, че цял живот ще помни пирамидите, да смята с калкулатор, да говори на английски, какво е туй нещо прашка, колко калории има в един бургер, как лошото поне в приказките не остава безнаказано. Дано само не остане с грешно впечатление, че вместо да си дава парите за цигари, трябва да играе на колелото на националната лотария. Дано и не си мисли, че трябва да ходи брадясал и рошасал, че да го вземат за актьор.

Иначе коремът ми сега е по-добре. Очаквам зазляване към края на август и започването на шести клас... по новите програми...

Препоръчваме ви още Умните деца, Децата не са проект на родителя и От двете страни на барикадата.