Автор: Ава Тулипина/Артквартал

Хубаво беше на морето. Настанихме се в един малък хотел, мизерен казаха някои от компанията, ама на мен ми харесваше. Баните общи в дъното на коридора, очукани и с високи тавани, миришеше на хлор и на урина едновременно, коридорите дълги и тъмни като в затвор, а в стаите по един гардероб с увиснали врати и легло с прокъсани чаршафи, които пък миришеха на белина, ама ми харесваше. Влюбена бях и всичко ми звънтеше пред очите. Владо се казваше той. Запознахме се преди седмица в столицата, пихме цялата нощ, после ме замъкна в една мръсна квартира и от вратата право в леглото.Егоист си беше и непохватен, тялото му много слабо и кокалесто, бързо омаля и свърши, после заспа като удавен, ама аз имах нужда от близост и сама му сложих важност.

На другите дни се мъкнех все след него, държах го за ръка, която той дърпаше, но аз си знам, че мъжете са такива и не се отказвах. После, онези от компанията казаха, че след два дена тръгват към морето и Владо се въодушеви, взе да разправя че познава цялото северно крайбрежие като на длан. Като го питах да дойда ли с тебе, само вдигна рамене и аз се зарадвах, че ме иска,много се зарадвах и хукнах да събера малко багаж.

Ние с майка ми живеехме бедно и аз почти нямах дрехи, което ме тревожеше, щото на 17 да нямаш една свястна пола и гащи без дупки си е мъка. Казах ѝ, че заминавам, а тя каза гледай да не се върнеш бременна, няма да ти гледам копелето.Целунах я по челото, тя раздразнено се дръпна и пак каза – ясно ли ти е. И пари нямам – добави, ама аз това го знаех и още предната вечер бях за половин час при съседа, той имаше месарница и беше богат. За едното пъшкане и бутане в мен ми даде пари за морето и една свинска плешка за мама.

Ех, какво щастие във влака!

Купих билетите аз, така ми стана приятно, че Владо прие да платя, после ме пита откъде имам пари и като му ги показах се залепи за мен и ме прегърна.

Морето, какво да ви кажа за него. Не съм много по описанията, ама очите ми поглъщаха красивото и ми засядаше гледката в душата. Владо не го интересуваше какво е наоколо. Обичаше да пие, да пуши и да влиза в спорове с другите, наричаше себе си прогресивен и много се палеше в някакви философски теории. – Власт ми трябва, казваше, нищо друго. Дайте ми власт над един човек и ще променя света. Ей това ако измисля как да стане, цар съм. Аз се опитах да кажа, че лесно е, защото като си добър и обичаш, това е истинската власт да променяш, но той каза да мълча и аз млъкнах.

Душовете бяха приятни. Наредени в една редица, без прегради, а водата гореща и не свършваше. Може да ми се смеете ама там се запознах с Елица. Подаде ми нейния сапун, каза, че е идеален за косата и аз го взех като омагьосана. Как ухаеше, омая ме миризмата, отми от мен всичката мръсотия, косата ми заскърца, а Елица вика като окъпано бебе си.

На третия ден Владо ме заведе на разходка в града, много се зарадвах и помолих Елица да ми даде едни нейни обувки и от червеното ѝ червило. Отидохме в къщата- на мой добър познат, така каза Владо, а като влязохме се сети, че е забравил да купи бира и ни остави, а той познатият му ми се навря в лицето да ми диша с гадния си дъх и да ми съблича дрехите. После Владо се върна, казаха си нещо, оня му даде пари и си тръгнахме. Премълчах, че ме е насилил, не казах, беше ми толкова хубаво да държа Владо за ръка и да се разхождаме.

После Елица измисли оня план.

Не, нека карам поред. С Владо отидохме още два пъти в града. И двата пъти първо в къщата на оня мъж. Гнусен беше и стар, може би трябваше да кажа на Владо да не ходим повече там. Замълчах си, такава съм аз, все мълча и търпя. Владо купи алкохол и цигари после, беше много доволен и пак ме прегръщаше. Вечерта, докато той пиеше и крещеше с другите навън, Елица се пъхна при мен под завивките и ме разпитваше, а аз ѝ разказах всичко. За баща ми как ни биеше с мама и ни заключваше на балкона боси, как водеше жени вкъщи и мама почна да пие от мъка ли, от злоба ли и аз не знам. Пита ме къде ходим с Владо и аз и това ѝ казах.

Елица беше много умна. Аз хем нищо не знаех за нея, ама и в същото време знаех. Ей така си го обяснявам това – все едно да не разбираш как е строена къщата, ама да си вътре в нея на сигурно, така се чувствах, когато беше наблизо. Лежахме една до друга на тясното легло, ония от компанията пиеха навън и крещяха, а на мен ми беше толкова хубаво до Елица, че бях готова света да се свърши ама да съм до нея. Каза ми да чета книги, защото невежеството може да ме убие и ако знам повече, ще мога да се пазя от лоши хора и намерения. Каза ми да не давам да ми използват тялото, че по – добре гладна да седя, отколкото омърсена от на хората тъмното. Аз я слушах и гледах все едно беше ангел слязъл от небето. Толкова я обикнах, очите си не можех да откъсна от лицето ѝ и отварях сърцето си тъй широко към нея, че чак ме болеше. Казах ѝ, че ще ида с нея накрай света, ще я слушам за всичко, ще ѝ помагам, няма да ти преча, Елицо, само се съгласи да дойда с теб и я стисках силно за ръката.

Тогава тя измисли оня план. Аз извиках Владо, пиян беше и напушен и бързо се съгласи . Още същата вечер тримата отидохме при неговия познат в града. Владо ни заведе. Каза, че го познава от 10 години, водил му момичета предни лета. Богат бил, лихвар. Много ни се зарадва на нас двете. После Владо го удари, оня викаше помощ, помощ, ама слабо някак, уплаши се човекът. Взехме много пари, злато също, Владо ги напъха в джобовете си и излязохме в нощта. На мен ми беше хубаво, някаква еуфория пълзеше по вените ми.

Елица каза сега ще направим от Владо добър човек и аз се съгласих, защото ѝ вярвах, а и той имаше нужда от това. Удари го с големия камък тъй изведнъж, че го събори по лице, после пак го удари. Не беше от най – тежките той и го издърпахне по пясъка към брега. Морето бушуваше, луната светеше отгоре с едно любопитно око, а ние с нея като мравки теглехме Владо по пясъка. След малко се свести, а Елица взе да хвърля парите в морето. Аз толкова болка в ничии очи не бях виждала. Нямаше сила да се изправи, само скимтеше, а тая лудата Елица хвърляше банкноти и злато в морето. Оставихме го да се влачи след нас и тръгнахме към хотела. На другия ден дойде полиция. Прибраха го, лихваря беше го описал идеално. За нас дума никой не каза, Елица ми обясни, че нали сме непълнолетни и от страх са мълчали и двамата.

След този ден не я видях повече. Събудих се сутринта и до мен на леглото имаше един новичък сапун, от оня омайния, една книга на която пишеше Любовта е свобода, няколко банкноти завити в салфетка и писмо. А, и едно бяло перо до възглавницата ми, сърцето ме присви от белотата му. Още не съм прочела писмото. Видях само началото – Мила Ева. Знам какво пише вътре. И така и ще направя. Няма да изживея живота си в нищото като куче без история. Знам също как е подписано и се усмихвам – някои ангели са диви 17-годишни момичета с ярко червено червило и понякога за удобство се наричат Елица.

Още от Ава: Омразата