Автор: Жоро Мишев
 
Истерични родители и журналисти работят за забрана на наргилетата в заведенията. Нямаме какво друго да направим, освен да ги приветстваме. Сега децата ни ще са в безопасност.

Аз обаче наблюдавам едно явление, много по-вредно от наргилетата, цигарите, алкохола, секса преди 18, огнестрелните оръжия и наркотиците, и смятам, че ако държавата имаше право да забрани само едно нещо, трябваше да е това.

Безотговорните родители.

Много интересно, но българският родител разбра, че българското дете пуши наргиле преди около месец-два, когато едно малолетно дете уби друго заради спор къде да пушат наргиле тази вечер. Преди това българският родител не знаеше, а изненаданата му реакция говори повече и от самото деяние.

Тогава медиите решиха да попитат експертите, а експертите решиха да говорят. Оказа се, че димът от наргилето бил сто (казано в сутрешния блок на БТВ) пъти по-вреден от дима на цигарите, в него имало катран, никотин, олово и други изключително вредни вещества. На второ място, бил без бандерол и държавата губела от него. На трето място, наргилето било начин да се заобиколи забраната за пушене на закрито, и го давали на „децата ни“.

В тази връзка някои медии стигат до страхотен нонсенс, за да си продават рекламите в сутрешните блокове. До монтажи с тревожна музика, деца със замазани лица, които издишват стотици кубични сантиметри дим в обектива на камерата, и един горд ученик от столична гимназия, който застава „с лицето си“ и казва на телевизора, че веднъж си е дръпнал от наргилето и му е станало лошо. Или някаква подобна простотия.

Ако не виждате нищо истерично в начина, по който е поставен въпросът, помислете върху това, което написах по-горе. В крайна сметка не злите търговци и бармани са виновни за това, което пушат добрите ви деца. И не държавата може и трябва да ги предпазва от възможността да умрат от астматичен пристъп или да бъдат убити от другарче, поради несъгласие в кой наргиле бар да отидат. Решението не е в забраната на наргилето. Решението е във възпитаването на отговорни хора.

Просто през това време вие, родителите им, не знаете къде са. Вие не можете да прецените кое е полезно или вредно за тях, без държавата да ви посочи с пръст проблема, и никога не сте виновни. Децата на другите учат вашите деца да псуват, да се бият, да пият и да пушат.

Искам да бъдат забранени безотговорните родители.

Нека ако някой родител няма информация къде е детето му 24 часа в денонощието, или пък с действията си е позволил или способствал неговото отиване на място, където детето му е застрашено, той да губи качеството си на родител. Нека (и по-важно) същото се отнася за всеки родител, който каже, че държавата или обществото, или училището, или роднините му са били длъжни да му възпитат детето, да го научат да чете книги, да ходи вдясно по тротоара, да не се друса, да не пие преди училище, и да казва „добър ден“ и „довиждане“.

Има достатъчно бездетни семейства, които с радост и любов ще отглеждат вашето дете и ще му берат грижата повече от вас, щом не можете да се справите с тази най-важна задача.

Източник: voinaimir.info

Препоръчваме ви още:

Детето и наргилето 
Всеки сам си преценява 
Те са толкова различни

Грижата за злоядо дете е сериозен източник на стрес. Попитайте майките, които ежедневно водят тази битка. Проблемът предизвиква не само тревога за здравето на детето, но често се отразява и на самооценката на родителите: „Защо само моето дете не се храни като всички останали? Къде греша?“ Отговорът на специалистите, посветили книги и изследвания на темата винаги е един и същ – вината не е у вас, просто някои деца имат особености, които ги правят по-трудни за приучаване към здравословно хранене от други. Ето препоръките на трима експерти, които са полезни и лесни за осъществяване. Своя опит споделят Памела Друкерман, американски журналист (познат за аудиторията ни автор); преподавателката от Колумбийския университет Карен ле Бийон и украинският психолог Ана Римаренко.

„Защо френските деца не плюят храната си“ е една от най-превежданите книги на Памела Друкерман. Сигурно защото съветите, които съдържа, са лесни за прилагане.

Ето и нейните 10 правила за добро възпитание, които съдържат разковничето към преодоляване на проблема със злоядството.

1. Научете детето на четирите добри думички – моля, заповядай, ако обичаш, благодаря.

2. Установете границите на позволеното.

3. Позволявайте само една закуска между основното хранене.

4. Дайте на детето да разбере кой е „шефът“.

5. Научете се да казвате „не“.

6. Успокоявайте само с поглед. Думите често са излишни.

7. Не казвайте „дръж се прилично“, а „контролирай се“.

8. Научете се да правите пауза, изчаквайте.

9. Позволете на детето да използва някоя „по-силна“ дума, като отдушник, когато е превъзбудено.

10. Дайте му толкова свобода, колкото може да „носи“.

„Френските деца ядат всичко, вашите също могат“ - авторът на тази книга, Карен ле Бийон фокусира вниманието върху трудностите, които срещаме в опитите си да храним детето здравословно. Тя споделя опита, който придобива, когато семейството й се премества от Канада в Бретан. Признава, че по онова време единственото, което обичала да яде дъщеря й, били пържените картофки. Другите основни храни в менюто й били десертите, сухите закуски, сандвичите и спагетите. Когато заживели във Франция, Карен установила, че в местните училища няма детско меню. Учениците били хранени с месо, риба и зеленчуци от местните ферми. При това между основното хранене не се практикували междинни закуски, а включването на нови продукти в менюто било посрещано с ентусиазъм от децата. Темата за храненето била една от най-любимите във френските семейства. По традиция на закуска се обсъждало какво ще има за обяд и вечеря, а времето, което отделяли на семейното хранене, било два пъти повече отколкото в американските семейства. Карен била впечатлена и от това, че местните не изчислявали калории и предпочитали по-мазните сирена и меса, а за слабостта им към маслото дори са правени филми. Това обаче съвсем не ги нарежда сред първенците по сърдечно-съдови заболявания. Така създала остроумна и занимателна книга, която допълнила с рецепти от френски майки – полезни и вкусни.

А това са нейните 10 правила за хранене:

1. Вие отговаряте за хранителното възпитание на децата си.

2. Храненето не е игра, не е награда и не е средство за утешаване.

3. Децата ядат това, което ядат и техните родители.

4. Поне веднъж дневно сядайте всички заедно на масата.

5. Осигурете разнообразие – един вид основно ястие не бива да се предлага повече от веднъж седмично.

6. Можеш да не ядеш, но си длъжен да опиташ.

7. Не позволявайте повече от една междинна закуска дневно. Гладът между храненията е нормално състояние.

8. Гответе и яжте без да бързате. Да се храниш правилно означава да ядеш бавно.

9. Яжте домашно приготвена храна, а не полуфабрикати.

10. Правилата не са догма, те могат да се нарушават. Важното е да изпитвате удоволствие от храненето.

„Как да нахраним злоядото дете“ - автор на тази книга е украинският психолог Ана Римаренко. Тя е полезно четиво за майките, които болезнено преживяват нежеланието на децата си да се хранят.

10-те правила на Анна Римаренко

1. Отношенията с храната са основа за много други отношения в живота на детето; към себе си, към потребностите на своето тяло, към умението да отстояваш мнението си и др.

2. Здравословно хранително поведение е умението да чувстваш своите потребности и да избираш най-добрия начин да ги задоволиш. Да разбираш гладен ли си, или сит, какво би искал да хапнеш и кога да спреш.

3. Бъдете внимателни към себе си – вашият опит, състояние и убеждения влияят на детето значително повече от съзнателните ви думи или действия.

4. Детето ви подражава и по време на хранене – от поведението на масата до отношението към храната.

5. Всички усещания на детето (включително и вкусовите) са по-ярки, отколкото при възрастните. Затова наситеният вкус на фабричните десерти, на солените и мариновани храни може да наруши създаването на здравословни вкусови възприятия у него.

6. Детето решава колко може да изяде, според усещането си за ситост. Затова не бива да го заставяте да поема количества извън желаните от него.

7. Ако детето „нищо не яде“, но е в добро здравословно състояние, е напълно възможно да неглижирате похапванията между основното хранене, считайки ги за безобидни. Плодовете, компотът, бисквитите и другите „гризалки“ също са храна.

8. Не отвличайте вниманието на детето от храната, за да поема повече, докато гледа филмче например. Да се храни, когато не е гладно, докато гледа или слуша нещо, е много нездравословна практика.

9. Детето има пълното право на непостоянен апетит. Днес може да яде с охота, утре да няма особено желание. Това е нормално.

10. Ние не целим да нахраним детето на всяка цена. Нашата цел е то да бъде здраво и щастливо.

Източник: kolobok.ua

Препоръчваме ви още:

Как се хранят младите европейци

Как детето да заобича здравословната храна - съветите на японските майки 

Детето не яде? 7 полезни идеи за родителите на злояди деца 

Баба, дядо и здравословното хранене

Или една история за безусловната майчина обич

Автор: Мария Пеева

Срещата с Валя за мен беше откровение. Повечето приемни майки са като всички нас - обикновени жени, в чиито сърца има място за още някое детенце. И като всички нас най-голямото им желание е да е здравичко. Валя е по-специална. Ще видите защо. Предавам разговора ни със съкращения. Всъщност беше много по-затрогващ, но разкриваше твърде много лична информация за детето и майката, и се наложи да го съкратя.

Валя се казвам, на 57 години, счетоводител. Майка съм на трима сина. Двамата са ми биологични и отдавна навършиха пълнолетие. А на 2-годишния Ники съм приемна майка. Каква е разликата ли? Никаква, освен по документи. Щом го гледаш като твое, щом го обичаш, значи си му майчица.

Колко е пораснал, ако знаеш… На година и 4 месеца като го взехме от вече бившия дом за деца „Св.София“, само лежеше в кошарката и си смучеше пръста. Нито говореше, нито ходеше, нито се усмихваше. Детска церебрална парализа. Сега е на 2 години и 4 месеца, и крачетата раздвижи, и ръчичката. Ако не знаеш, няма да разбереш, че е с диагноза. Вече хваща и с двете ръце, но и аз му избирам играчките да се държат с две ръце. Че само лявата протягаше, дясната стисната в юмруче. А колко беше сладък, като го учехме да ходи. Казах на батковците тогава – сега ти заставаш в другия край на стаята и държиш парче ябълка, а Ники толкова беше пощенлив… Само да види храна и земята ще изрови да стигне до нея. Та така… Проходи лека-полека. Всеки ден сме на терапия. Понякога и по два пъти. Зимата, в студа, батковците се редуваха да ни карат дотам, че не мога да качвам количката в трамвая сама. Много го обичат. Ами то може ли да не го обикне човек? Детенце. Майка му и тя го обича. На 23 години е, а акълът й на 8-годишна. Нещастно момиче. Родила бебето и го оставила в родилното, с инфекции разни, с ДЦП. Идва да го вижда от време на време. Всяко дете има нужда от майчица. И от обич има нужда, много да се обича, всеки миг. Много е умничък. Всичко разбира. Сега започваме терапия при логопед, да не изостава. Всичко съм проучила аз.

Защо избрах Ники ли? Ами, то не е точно да си избираш. След като изкарах курса и ме одобриха, попълних формуляр, в който написах, че искам момиче. Много ми се плетяха плитки, нали съм с двама сина. Падна ми се Ники, детенце с увреждане. Ами и аз куцам, с изкуствена става съм. И какво? Да не би да съм половин човек? Това беше едната причина. А другата е… Дълга история. Имаш ли време? То може би с това трябваше да започна, защото ако не беше се случило, Ники нямаше да е при мен сега.

Има-няма преди три години, връщам се от работа, ама люта зима. И гледам на спирката до нас едно момиченце, да беше на пет годинки. По тениска, трепери. В ръката държи едно пликче и нещо шава там, другата ръчичка една такава слаба, като изсъхнала. Какво правиш тук, детенце, да не се изгуби?, я питам. Мама ме изгони, ми казва то. И даже не плаче. Само ме гледа с едни такива големи очи. Устичката му посиняла. Свалих си палтото да я наметна, тя се изгуби вътре. Слабичко, почти прозрачно. Зад спирката сладкарница има, влязохме там да се стопли, купих й пастичка и чай. Ана се казваше. Показа ми какво има в пликчето – хамстера й Чочо. Казвам ти, дорева ми се. Сладкарката ме познава, дойде да види какво става. Нищо, казвам. Намерих си момиченце, ще си го осиновя. Не знам откъде ми хрумна, ама на мига го реших. А сладкарката ми вика: Ти да не си полудяла? Виж го, че е сакатичко. Поне си вземи някое „нормално“. Аз не съм много по скандалите, но се ядосах. „Нормално“, значи? А тези, „сакатичките“, на боклука ли да ги изхвърляме? Засрами се тя и се прибра зад щанда. Повече не съм стъпила в онази сладкарница.

А после… Обадих се на полицията, какво да правя. Ана я прибра една полицайка, разпитаха ме и толкова. Повече не я видях. Ходих, питах за нея, нямали право да ми кажат къде е, какво е. Не бил такъв редът. Още я сънувам. Казах на момчетата, те свиват рамене. Както решиш, мамо, ти си знаеш. И така… Седнах един ден на компютъра, разрових се тук-там. Четох за осиновяване, четох за приемни родители, четох за децата с увреди, всичко изчетох. И взех решението. Нищо случайно няма на този свят, да знаеш. Трябвало е така да се случи с Ана, за да се намерим с Ники. Аз съм силна още, не ме гледай, че накуцвам. А сега с Ники… Втора младост карам. Всички ме мислят за майка, не за баба.

Приела съм Ники за син, той ме е приел за майка. Затова и така се казва, приемна майка. Все е майчица.

П.С. Фондация „За нашите деца“ обучи Валя, подкрепя я и съдейства за всички процедури на малкия Ники. Той беше едно от 22-те хлапета с увреждания, останали последни в дома за медико-социални грижи, който фондацията успешно закри преди Коледа 2016 г., като успя да намери семейства и истински дом за всички. Сега старата сграда, попила толкова сълзи, ще бъде реновирана и превърната в комплекс за ранно детско развитие. Ако искате да сте приемен родител или осиновител, можете да се свържете с тях ето тук. Ако искате да подкрепите фондацията, можете да го направите тук.

Историята записа и редактира Мария Пеева. Имената са сменени.

Прочетете още:

Райчо, който не стана мой

Васко Белия 

Мамешката мафия 

Преди години известно време излизах с един скучен тип. Знам, че в момента ме чете, както и останалите 2567 скучни типове, с които съм излизала. И понеже не искам той да разбере, че това се отнася точно за него, ще го нарека условно Сергей, още повече, че това всъщност е и истинското му име.

Сергей беше много позитивно момче – четеше много и пиеше малко. Ако нещата бяха наопаки, връзката ни можеше и да просъществува по-дълго, но реално тя оцеля само 14 дни. През това време отидохме два пъти на кино, веднъж на риболов и веднъж на кафе. През останалото време просто киснехме на една пейка в парка, където той ме държеше за ръка и унило мърмореше за какво ли не. Ръката ми неизменно започваше да се поти в неговата и ми ставаше много неприятно, но не вървеше да си я дръпна, защото момчето беше умно, имаше „Жигула” и вила на село, а това много щеше да зарадва мама, пък и бях вече на 18, т.е. крайно време да се омъжа. И аз се преструвах, че ми харесва, кимах и му отвръщах от време на време и дори няколко пъти чоплех от косата му паднали есенни листа, докато висяхме на пейката.

След това обаче си представих, че двамата сме женени. Аз си стоя да домакинствам вкъщи, а той работи в БАН. Всяка вечер той се прибира вкъщи и от него се носи ухание на сандвич с варена наденица, който той е изял на път за дома, докато е чакал метрото. Аз го посрещам, целуваме се, след което отиваме на канапето, той взема ръката ми в своята и започва да каканиже с тона на телевизонен синоптик. А ръката ми се поти, поти, поти...

И тогава реших, че със Сергей трябва да се разделим на всяка цена. И се разделихме по обичайния за мен начин – престанах да приемам обажданията му, криех се, когато се засичахме по улиците, смених си жилището и цвета на косата. Но той много държеше да поставим точка на взаимоотношениета си (като всички мъже) очи в очи, и затова продължаваше упорито да ме преследва. Аз обаче бях неуловима, а впоследствие се преместих и да живея в Турция.

След време Сергей ме намери все пак в интернет и сега ме чете.

Ами... това е всичко май. Няма нищо по-лошо от скучен мъж. Виж, скучна жена е ОК – цветя някакви там, облачета, мъгла, залез, гоблен и конци... Мъниста, кукли, гривни... Мммм...

Серьожа, това не беше за теб. За друг е.

Източник: nedorazumenie.livejournal.com

От авторката на За бременността и раждането и След раждането

Препоръчваме ви още:

Първа среща
"Искаш ли да ходиш с мен?" 
Истински мъж

Българчетата се запознават с алкохола още на 11-годишна възраст и родителите им не подозират нищо за „дружбата“, която наистина може да продължи цял живот. Да си затваряме очите за проблема, не означава, че нашето дете няма да влезе в тази мрачна статистика.

В началото е семейството

Американците, които също се борят с проблема, са измислили евфемизма „отговорна консумация на алкохол“. Тамошните майки и бащи са преценили, че след като проблемът е неизбежен, вместо да налагат строги забрани, могат да запознаят децата си с правилата (например да не пият на гладен стомах, да консумират много вода, ако са употребили алкохол), дори са сметнали за целесъобразно да позволят пиенето на алкохол в тяхно присъствие. В последните години стана популярно детското „шампанско“. То е почти задължителен елемент по рождени дни, тъй като възрастните го смятат за безобиден заместител, с който могат да държат ситуацията под контрол.

Оказва се обаче, че хлапетата интерпретират такова поведение на възрастните като разрешение. Така само се учат да пият повече, а не по-отговорно. Според изследвания, децата, които се запознават с алкохола на цитираната вече ранна възраст, са застрашени от алкохолизъм шест пъти повече от младите хора, които опитват алкохол за пръв път на 21 години. Имаме ли полезен ход като родители?

Да поставим темата колкото може по-рано

Макар да ни се струва, че е най-добре да отложим разговора за юношеския период, най-добрата възраст е началният курс. Иначе рискуваме да пропуснем момента – споменахме вече за първата глътка на 11 години.

Какво можем да обясним? Можем да започнем с това, че младият организъм не е „готов“ за спиртните напитки, да обясним как въздействат на здравето и да отговорим на въпросите, ако има такива. Това не е еднократен разговор, трябва да се връщаме на темата при всеки удобен случай, да добавяме нови факти и да засягаме все повече теми, които съпътстват употребата на алкохол (рискът от сексуално насилие, отравянето на организма и колкото да ни се струва нелепо – нарушаването на закона).

Да дадем пример

Както в случая с пушенето, нашите навици съобщават за нормите повече от думите ни. Можем да поставяме колкото си искаме ограничения и да наказваме, но ако научим детето, че е невъзможно да си весел, ако не си пил, то ще последва нашия пример. Затова трябва да се постараем домашният живот да не е скучен. Ако спортуваме заедно например, особено когато става дума за спорт със сериозен приток на адреналин, детето няма да се нуждае от допълнителни стимули.

Да развием емоционалния интелект

Първата бутилка може да се озове в ръцете на детето не от безделие, а от тревога, притеснение, разочарование - иначе казано от мъка. В периода на пубертета, то опознава нови чувства: влюбването, недоволството от собственото му тяло, загубата на близък или приятел. От примера на околните (или от филмите) вероятно е разбрало, че мъката може да се „дави“ в алкохол. Твърде вероятно е да открие, че в спиртните напитки могат да се „давят“ и други състояния. В такъв момент трябва да сме наблизо. Ако ние можем да управляваме емоциите си и да се справяме със стреса, трябва да научим и детето да прави това. Когато е разстроено, трябва да задаваме въпроси – защо е тъжно, какво му се е случило, в коя точно част на тялото се е скрила тази тъга или болка. Психолозите предлагат различни начини за справяне – да нарисуваш неприятностите, да ги опишеш в дневник, да излезеш да потичаш, докато се умориш толкова, че да спреш да мислиш. Това всъщност е начин да предпазим детето не само от вредата на алкохола, но и на наркотичните вещества, рискът от депресия или суицид.

Вижте още

Кой може да пострада

Семеен тимбилдинг

Разбира се, не можем да инсталираме камера за денонощно наблюдение на тийнейджъра, за да следим с какво се занимава, когато е извън дома. Както показва практиката, децата лъжат родителите си с лекота, неутрализирайки мириса на алкохол с дъвка например или оставайки да спят у приятел. Затова трябва да ги научим да се контролират сами. Можем да им предложим различни ситуации и внимателно да изслушаме мнението им, за да добием представа за ценностната им система и да можем навреме да я „коригираме“.

Ето няколко въпроса, които можем да зададем:

Защо според теб в някои страни продажбата на алкохол на лица ненавършили 21 години е забранена?

Какво ще направиш, ако разбереш, че шофьорът на колата, в която си се качил, е пиян?

Защо децата опитват алкохол, как мислиш?

Какво можеш да направиш, ако си на купон, на който много се притесняваш?

Какво можеш да кажеш на приятелите си, ако ти предложат алкохол?

Да ги научим на думата „не“

Някои от нас възпитават децата си в безпрекословно послушание, смятайки това за най-сигурната застраховка от неприятности. Но в крайна сметка отглеждат конформисти, които са готови да отстъпят под всеки натиск. Колкото и клиширано да звучи, ние трябва да помогнем на детето да изгради ценностна система, за да може да взема правилните решения осланяйки се на нея. Да му позволим да прави избор само, да обсъждаме, не да налагаме забрани, да сме готови да приеме отказ, ако нашият пубер има убедителни аргументи. Ако го научим да казва „не“, когато трябва, ще го въоръжим срещу много неприятности, една от които е алкохолът.

Прочетете още

Детето ми няма самочувствие

Важна информация за родители и учители

За израстването на тийнейджърите в здравословна среда се грижи кампанията НЕ ПРОДАВАМЕ АЛКОХОЛ НА НЕПЪЛНОЛЕТНИ, която се осъществява съвместно със съмишлениците МВР, Кауфланд и НЛВК. “Самата аз съм започнала професионалния си път като учител и директор. Знам колко важно е да гледаме с родителите в една посока“, разказа Ваня Славчева от Сектор „Детска престъпност“ в МВР. „Най-важното е, когато поемаме този ангажимент, да осъзнаваме приноса на всеки един от нас и осъзнаването на тази отговорност – отговорността на зрелите, пълнолетни хора, които трябва да вземат най-доброто решение“, допълни Катерина Ушева от Кауфланд.

„Децата ни свикват да виждат от много ранна възраст напитката на масите. Това обикновено е придружено със забрани или топването на пръстчето. По този начин даваме сигнал, че това е нормално, а ние като родители сме тези, които могат да сложат граници. Изхождам от силната идея и вяра, че децата са личности и не санкциите, а разговорът е най-добрият път към тях“, разказа детският психолог Яна Алексиева, която заедно с учителя Емил Джасим проведе нетрадиционна родителска среща в столично заведение. Игра на асоциации, въпроси и отговори и най-важното – посланието на програмата - ИМА ВРЕМЕ, обединиха институции, бизнес организации и медии в голямата тема за добрия живот на децата.

По данни на спиритсБЪЛГАРИЯ, 100% от родителите са разговаряли с детето си след проведена среща, което доказва и ефективния диалог с екипа на програмата. Според проучването на ЕСПАД, публикувано през 2016 относно навиците на 11-15-годишни юноши, използването на алкохолни напитки е намаляло с 12% между 2003 г. и 2015 г.

Повече за програмата можете да научите на официалната платформа predi18.org и  konsumirai-otgovorno.bg, както и на facebook страницата www.facebook.com/roditelski.sreshti   

Препоръчваме ви още:

Те са толкова различни 
Детето и наргилето 
Ти, сериозно ли?!

Автор: Ина Зарева

Кое прави морето толкова синьо ли? Детското щастие. То е плътно, меко, еластично, хрупкаво и много, много синьо. Всичко се оглежда в него – небето, морето, очите на майките, усмивките на бащите.

Ако някой може да направи синьото още по-синьо, мокрото още по-мокро, слънчевото още по-слънчево, то това са бащите. Майките са пристан, пясък, чадър и прегръдка, бащите - кораб, пътешествие, вълна и гмуркане.

Достатъчно е едно бегло кимване, едно почти невидимо намигване, за да се напълнят две бляскави очички догоре с лято. Никой не губи време повече. Хващат се за ръце и тръгват към поредното синьо. Копаят се дупки, садят се дървета, правят се замъци, карат се колелета, борят се вълни, хваща се вятъра, пускат се бръмбари, строят се огнища, палят се огньове, топлят се спомени, закаляват се мускули, заплитат се възли, ушива се любов, скрояват се чувствата, раждат се мъже.

Светът на бащите е пъзел от най-вълнуващите случвания, от най-преодолените страхове, от най-силната обич, от най-сигурните уроци, от най-дълбокото доверие, от най-твърдата сигурност. Светът на бащите е учебник по живеене, петолиние на чувствата, карта против изгубване.

С моя татко правихме ей такива големи дупки в пясъка – каза ми едно момче с много, много тъмни очи – той ме научи, а сега е на небето.

Бащите продължават да са тук, дори когато ги няма. Защото продължават да обичат, да се усмихват и да пълнят синьото на морето.

Ако мъжът до вас:

Знае за щастието съвсем достатъчно, за да може да го събуди сутрин и да го завие вечер...

Обича повечето ви странности, а останалите се прави, че не забелязва...

Отронва съвсем малка въздишка пред огромния багаж преди всяко пътуване...

Опитва се да се сприятели с навигацията...

Ругае с имена на хищни животни и отровни растения, докато децата са в колата...

Спира всеки път, когато искате да целунете слънчоглед...

Събира цяла седмица любимата ви музика, за да стигне за цялото пътуване...

Гърбът му не се уморява да носи спомени...

Ръцете му не се уморяват да търсят вашите...

Толкова умело разсмива плачещо дете, че всеки клоун би му завидял...

Колкото повече сълзи попива рамото му, толкова по-твърдо и силно става...

Може да хване бръмбар, медуза, гущер и падащо дете с еднаква ловкост...

Може да направи играчка от стрък трева...

Някъде под канарата плажни кърпи, надуваеми играчки и дете върху раменете се усмихва и ви подвиква нещо закачливо...

Рисува по гърба ви с миди...

Не само не страни от белезите на майчинството върху тялото ви, но и ги обича...

Не само ги обича, но и не се заглежда по перфектните жени наоколо...

Казва, че морето без вас е само една локва...

Не просто играе с децата, а им създава светове...

Не просто ги обича, а изгражда тяхното обичане...

Не просто е в живота им, а животът им се гради върху плещите му...

...покажете му колко сте щастливи с него.

Ако го няма – създайте го. Поне в сина си.

За да бъде морето винаги синьо.

Препоръчваме ви още:

Най-добрият татко на света 
Мъжът и дъщеря му 
Вълненията на един бъдещ бащак

Автор: Лени Рафаилова

Носът ми тече и кашлям като след два пакета "Мелник" без филтър. Главата ми е точно копие на главата на отвратителното човече от рекламата на "Олинт". Излизам в седем да изпратя детето до спирката. Бързаме, закъснява за училище. Кой, по дяволите, е измислил първа смяна да започва в 7.30? Кучето е с яке с качулка, само ушите му стърчат. Пред малката пекарна се е събрала дежурната тумба строители. Мирише на кафе и евтини цигари. Повдига ми се. Не съм палила цигара от 48 часа, но абстиненция не ме гони, само досадна, изтощителна и грозна хрема. Детето се качва на автобуса, аз махам за довиждане и тръгвам с кучето към градинката, потънала в кал.

След половин час сме си вкъщи и главоболието ми е двойно, а кафето е късо, ароматно и горчиво. Лягам си на дивана. Придремвам със сутрешния блок. Към десет големият става кашляйки. Заразата се разпростира безкомпромисно. Аз въздишам и приготвям чай с твърде голямо количество лимон. Двамата гледаме в екрана и носовете ни текат като спукан водопровод. Дневен хороскоп: "Скорпион - късметът ви е някъде другаде, здраве, щастие, любов - всичко ви е на 6."Аха! Това е нечовешки тъпо! Не вярвам в хороскопи и всякакви там предсказания. Само гледането на кафе ми е вълнуваща загадка, останала ми от детството.

Когато бях малка, в дома на баба и дядо, идваха разни дружки на баба ми, ей така, на раздумка, да си вземат от нея домашен крем за лице или да пийнат по едно турско кафе. Помня как кафето се пенеше в джезвето и малката кухня потъваше в плътен аромат от някакъв друг, вълшебен свят. Баба ми виждаше разни фигури, знаци и числа по полепналата по стените и дъното на чашите утайка. Тълкуваше ги умело и винаги виждаше само хубави неща, които предстоят да се случат. Тогава искрено вярвах, че тя е една мила, стара магьосница, която иска да помага на хората, а кремът, който приготвя за тях, лекува всичко. После разбрах, че тези стари дами просто са се забавлявали в студените зимни следобеди, когато небето тежи от сивота, а снегът хрупа под стъпките на забързани минувачи. Не зная дали баба ми е била истинска магьосница, но със сигурност тя носеше добра магия в себе си, затова кремът ѝ лекуваше рани, а усмивката ѝ - сърца! Тя вярваше в провидението и неговата добра сила.

В дома ни имаше икони, гоблени и няколко малки кандилца. Нощем, когато ме приспиваше, тя сядаше до мен на края на леглото и ми разказваше всякакви невероятни и чудни истории. Говореше тихо и спокойно. Гласът й трепкаше в приглушената светлина. Целуваше ме и ме прекръстваше за лека нощ. После продължаваше да работи в малката кухня. Аз заспивах леко и сънувах вълшебни светове. В този дом имаше много любов и доброта, в приказна магична симбиоза.

Дядо ми беше мек човек, чиста душа, с тънко чувство за хумор и силно чувство за справедливост. Викаше на баба ми “Лено” и никога не го чух да повишава тон. Любовта им беше тиха и твърде дълбока, за да стигнеш до дъното ѝ и да я проумееш. Тя обгръщаше малкия апартамент на партера в кооперацията на улица със зелени чинари. Можех да я чуя само тогава, когато пролетният дъжд почуква по листата, като по меки зелени клавиши, а слънчевите лъчи като игли светлина се пречупват в стъклата на прозорците и се натрошават в искри.Това беше домът на любовта. Код 1.

Едно момиче на петнадесет, едно момче на 18 в Борисовата градина. Пролет. Мирише на бор и млада трева. Две длани се докосват с пламъка на априлското слънце. От каменната чешма пада слънчева вода. Те пият и се смеят с лъчи. Разбират любовта си без думи. В кадифените ѝ очи подскачат сребърни звезди, дългите ѝ коси са вдишали аромата на прясна смола и се люлеят от зеления вятър. Звънти кехлибар на трохи от нежността на дъха ѝ. Майка ми. Код 2.

Той има очите на небе през август. Не можеш да не се вгледаш в тях, а погледнеш ли, дъхът ти засяда в гърдите, сърцето ти обърква ритъма си и ти вече си загубен завинаги за всички други очи. Единайсетокласник, с модна прическа и френски финес. Момчето, след което всички момичета в коридора на училището премрежват поглед с надежда и лек трепет. Но той вижда само една от тях. Защото само тя не се изгубва от синьото в очите му. Тя е неговото момиче. На най-синеокото момче. Баща ми. Код 2.

Последната цифра в кода повтаря първата.

Зима. Радиото ме събужда в шест и тридесет. Навън е още пълен мрак. Вкъщи е светло. Майка ми пие чай, татко кафе. Пушат на полуотворен прозорец в кухнята.Той чете някакъв вестник. На масата има чиния с топли палачинки. Тя става и отива пред огледалото в коридора. С бързо движение нанася тънка черна очна линия. Косата ѝ блести на светлината на лампата. Излизат за работа. Тя с тънко палто, той със сивкав каскет и шал. Пием бира. Те винаги от една чаша. Пържени картофки и наденички. Той повече мълчи, тя повече говори. Смига ми. Почти винаги разлива чашата си на покривката. Аз му се смея и ставам да избърша. Късно е. Той слуша саундтрака от "Аризона дрийм" и допива някакво питие. Майка ми го вика да си ляга. Той гаси цигарата, въздъхва, смигва ми и отива при нея. Не говорят за любов, но понякога тайно танцуват блус в кухнята и се смеят. Като деца в парка напролет, когато ранните треви греят в зелено, а слънцето кротко сипе искри в хладните води на езерото. Там някъде в Борисовата градина. Думи не им трябваха, разбираха се и без тях, не зная как. Само любовта им знае. И тя ще ги събере някой ден отново заедно. Само любовта - Тя. Код 1.

Всички хора, знаем, имат свое, така наречено ЕГН. Вярвам, че всички имат и своя код за щастие, дори и да не го знаят, имат го. Децата в нашето семейство си имат единици и двойки в рождените дати. Всичките. Моите и тези на брат ми. 1-2-2-1. Код за щастие - нашият, техният... завинаги или поне докато времето спре.

Есен е. Студен и мокър октомври с намръщено лице и труден характер. Листата гният по изстиналата земя и аз все по-често се хващам, че плача без причина. Изпивам поредния парацетамол и изключвам телевизора. Термометърът ми е развален, значи може би съм по-добре. Допивам си кафето и неволно поглеждам за някой знак - цифра, човек или птица на дъното на чашата. Ама нищо не разбирам. Виждам само планини и реки. Слаба съм в дешифрирането на кодове. Трябва да звънна на брат ми. Той има същия код. За щастие.

Препоръчваме ви още:

Децата от квартала 
Баба Чума 
Жега

Майчините съвети през погледа на една тийнейджърка

Автор: Ина Зарева

1. Внимавай с всеки и всичко!

Най-добре не излизай никъде.

2. Не говори с непознати!

Стой сама до края на живота си.

3. Говори възпитано!

Бъди цялата в мълчание.

4. Обличай се със стил!

Излез увита в юрган.

5. Дръж се възпитано на масата!

Не яж, не пий, не дишай.

6. Не пуши и не пий алкохол!

Иди в манастир.

7. Внимавай с момчетата!

Къде е този манастир?

8. Бъди прилежна!

Пиши красиво в месинджър.

9. Храни се здравословно!

Яж само глухарчета.

10. Не прекъсвай хората, когато говорят!

По-добре оглушей и занемей.

11. Учи повече!

Стани зубрачка и умри в самота.

12. По-леко с този грим!

Кво стана с тоя манастир?

13. Подреди си стаята!

Залей с бензин и запали.

14. Стига с този телефон!

Зазидай се в банята и никога не излизай оттам.

15. Прибери се навреме!

По-добре не тръгвай.

16. Разкажи ми деня си!

Признай или започвам с мъченията.

17. Косата ти има прекалено много цветове!

Обръсни си главата и я татуирай.

18. Никакви татуси и флешове!

Намери училищната униформа на майка си и ходи само с нея.

19. Не вярвай на момчетата на 100 процента!

Остани стара мома и живей вечно до мама.

20. Каквото и да стане, можеш да ми кажеш и ще се справим!

Внимавай какви ги вършиш, защото ще те убия с голи ръце.

Препоръчваме ви още:

За любовния живот на една тийнейджърка и други психопатии 
Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка 
Отваряй си очите, моето момиче!