Автор: Дарина Рангелова

Пиша това по повод статията Българчетата, които не говорят български. Много хора се засегнаха, обидиха, ядосаха и аз разбирам защо. Сигурна съм, че авторката не е искала да обиди, но така се получи, тъй като звучи като обобщение.

Първо, на хората им писна някой да им казва: „Върнете се! И тук можете да отгледате децата си!“ Ами можем, но не искаме. В свободен свят живеем, всеки си решава. Емиграцията не е български феномен. Да сте чули германец да призовава сънародниците си да се връщат, а не да бягат? Или пък канадец да каже: „Гледай го тоя предател, отиде да живее в САЩ“. Звучи ли ви смешно? Няма друга нация, която да обвинява сънародниците си, само защото са решили да се преместят да живеят от едно място на друго. На хората им омръзна някой да им обяснява къде да живеят, как да живеят и как да възпитават децата си. Наистина е дразнещо, нека всеки да си гледа своите.

А сега за българския език, който децата в чужбина не го говорели. Няма статистика колко българчета живеят в чужбина, камо ли колко от тях говорят български и на какво ниво. Но повечето хора се опитват да научат децата си, докъдето им стигат силите.

Ще се опитам да ви обясня как се учи български език в чужбина. Много хора си мислят, че просто вкъщи си говориш с детето на български и то го научава. Готово.

Това е вярно само до ниво детето да разбира и да може да проведе елементарен разговор. Колко разнообразни мислите, че са разговорите в едно семейство? Оттам нататък започва работата. Много работа, постоянство, време и усилия. Всеки ден. А трябват и финанси. А за мотивация на детето дали сте се сещали? Не, ако си сложим портрети на Ботев и Левски в хола, това няма да  мотивира детето да учи български. И всеки родител търси начина, защото с шамари не става.

Прекарала съм часове наред в интернет да търся подходящи буквари или някакви книжки, по които да уча сина ми да чете. НЯМА. Дори адаптираните буквари за деца в чужбина, които разгледах, не са подходящи. Няма една книжка с кратки изречения, само с печатни букви (без ръкописни като „а“) със смислен сюжет за начинаещи. Купила съм една купчина помагала, одобрени от МОН, които трябва да си ги адаптирам. Стигнах дотам, че видя ли, че е одобрено от МОН, изобщо не го гледам. Най-голяма работа са ми свършили неща, писани от майки/учителки в чужбина за собствените им деца.

Много деца посещават българско училище. Там обаче учителите срещат същия проблем с учебниците. Никой не ги пита как да се напишат и те после трябва да ги адаптират. Някои си пишат собствени помагала, да вземе МОН да ги пита как се прави. Аз нямам наблизо българско училище и се оправям сама. Всеки ден сядаме и го уча да чете и пише. Само че не съм педагог и всичко е на проба-грешка. Пробвам какво ще сработи, после друго и така. Засега сме на ниво 1-ви клас (синът ми е на 7 г.), но ще дойде момент, в който трябва да се преподава граматика.

МОН най-накрая ще въвежда дистанционно обучение по български език. Нещо, което е трябвало да направи преди 20 години. Въпреки че имам огромни резерви, чакам с нетърпение. Но не открих информация кога ще се случи.

Изрових интернет да намеря приказки и филмчета на български език. Има пет. Пуснах българска телевизия. Детските канали, обаче не са тези, които той гледа (няма ги всички канали). Пускам разни предавания, филми, каквото и да е, дори да не ги гледа, да чува български. Забравих да кажа, че вкъщи е правило да се говори само на български. Навън към него също се обръщам само на български.

Имаме огромното предимство, че синът ми е живял 5 години в България и вече си го знае, но тъй като носителите на езика сме само аз, баща му и брат му, английският му е вече водещ. Въпреки усилията ни, бърка словореда и използва английски думи, когато не знае българските. Не съм си и помисляла, че ще е друго, нормално е. Сестра му е родена тук и ще е още по-трудно. Отделно Тони учи във френско училище. Няма акцент на нито един от езиците, но нивото на всеки от тях е различно. Възможно е към 12-13-годишна възраст да е еднакво езиково компетентен (или почти) и на трите езика, но само ако се полагат огромни усилия. А това включва и пътувания и "потапяне" в средата. Една седмица на море в България не върши работа. Късметлии са тези с баба и дядо, на които могат да оставят децата за цяло лято и те да поработят за обогатяване на българския език на детето.

Моят престой в България, с двете деца, беше близо месец и половина. Първоначалната ми идея беше да говоря с директорката на детската градина, която Тони е посещавал преди, да го вземат за един месец (като платя двойно примерно) и да си пооправи словореда, да научи някоя и друга нова дума. След няколко разговора с майки се отказах да питам. Няма механизъм за прием на деца за малко, а и дори директорката да беше направила компромис, със сигурност някоя майка щеше да се оплаче. Исках да го заведа в групата да се види с децата и учителките си, но не ни пуснаха, защото сме външни хора, какво остава да ходи един месец.

Според мен МОН трябва да помисли за възможност децата да имат право да посещават детска градина или училище, докато са в България. Не всички пътуват само през лятото. Ние бяхме през май примерно. Най-добрият начин за усвояване на езика е сред връстници. Толкова ли ще е голям проблем един клас да има гостенче от чужбина за 10 дни? От своя страна, детето може да разказва за училището в страната, от която идва, и за всички да бъде полезно. Би било добре да има къде детето да бъде безплатно оценено на какво ниво е и да получи съответния сертификат. И когато следващата година се прибере в България и пак се яви и получи сертификат за по-високо ниво, това би било мотивация да продължи да го учи.

Както казах, не стигнах до говорене за детската градина и Тони и бебето ги водех с мен по държавните институции, срещи с мои приятели и по детските площадки. Изводът ми е, че престоят ни по този начин беше абсолютно неефективен за Тони, що се отнася до повишаване на езиковото му ниво. Освен че някои деца му се смееха като каже нещо не както трябва, нищо не научи. Трябва си планиране и целенасочено занимание с детето на различни теми (под формата на игра). За съжаление, едва ли ще мога да водя децата си всяка година за по месец.

Тук ще сложа част от коментара на една дама Mariana Kirk, писала под горната статия, с който съм напълно съгласна.

„Има ли работещи куклени театри през лятото, където децата във ваканция да слушат хубава, художествена реч? Няма. Има ли занятия към библиотеките и читалищата – тип „български за седмица“ за деца начинаещи и т.н. Няма. Има ли летни игрови занимални, клубчета за творене със специална насоченост към български език? Няма. Има ли разкрити атракции като „лятно българско школо“, в което на пясък, с калем и мастило дечурлигата да си пишат поне имената на български? Няма. Има ли детски канал към БНТ с подходящи образователни програми за българска история, природа и език? Няма. Има ли в музеите беседи на български на по-лесно ниво? Няма. Има ли някакви отговорни хора за българите в чужбина? Ааа, имааа… Имат ли те концепция за това как да помогнат на хиляди „половин“ и „цели“ българчета да учат матерен език и да държат връзка с България? Имат ли??? Имат, ама друг път. По паркове и градинки език и любов към България не се учи. Нито пред блока – там се учиш на български псувни и да чоплиш семки.“

Така че спрете да размахвате пръст, че децата в чужбина не говорят български. Правим каквото можем.

Групата на Дарина за многоезични деца беше създадена вследствие на тази дискусия и целта й е помогне на родители, които искат децата им да владеят и майчиния си език. Може да се присъедините към нея ето тук.

Препоръчваме ви от същия автор:

Какво научих от майките на София 
Как канадците отглеждат децата си

Автор: Ина Зарева

Тя е взела от теб най-твърдото, обвила го е с пилешки пух от мечти и е родила пеперуда. Лети наоколо, заслепява с цветове и замайва със свободата си.

Тя е взела себе си, вмъкнала се е в теб, посадила е рози и е излязла. Ти се губиш в аромат, залиташ и се убождаш на трънче. Тя се смее и те целува по убоденото.

Тя е взела света, увила го е в цветна хартия от бонбон и го е скрила в шепите си. Ако познаеш в коя е, печелиш околосветско пътешествие – обикаля се алеята, среща се с калинка, запознава се с бръмбар, катери се черешата, наговаря се с цветето, запечатва се с камъче.

Тя е взела най-тъжното на тъжното и го е скрила в очите си. Постлала му е облак и го е завила със слънце. Отгоре е поръсила с щипка смях. Като срещнеш погледа й – застиваш за миг, а после се оставяш да те вземе и да те води, накъдето си поиска.

Тя е взела най-сладкото от захарното, най-хрупкавото от шоколадовото, най-дъхавото от карамеленото и го е втрила в лицето си. Тя е най-вълшебния сладкиш от детството ти, най-ароматния спомен от живота ти, най-мекия унес от сънищата ти.

Тя е взела и малко от мъжкото. Вплела го е в косите си, превърнала ги е в камшици, които пришпорват вятъра да сбъдва по-бързо мечтите, да разгаря по-силно огньовете, да развихря по-силно страстите.

Тя е взела ангелски дар и го е вплела в пръстите си. Те изплитат музика, която спира птиците, засрамва времето, заглъхва ехото.

Тя е взела мъдрото, щурото, детското, важното, силното, нежното и ги е впила в устните си. И песента им, и крясъкът им се търкалят по вените, кипват кръвта и разширяват сърцето.

Тя го е взела и него – цялото. Протяга се из съдовете, завихря ритъма, гъделичка пулса. После се сливат в едно и остават така завинаги, дори когато то отдавна е спряло.

Тя е взела цялата волност на света, нарисувала е седло и галопира отгоре дори в най-строгите тунели на живота си. Когато слезе поуморена и разрошена, хвърля поглед на правилата и се качва отново, за да ги отвее с цялата целеустременост, на която е способна.

Тя е взела онзи инат, върху който са работили поколения наред, разглобила го е до съставните му части и е създала нова, подобрена и непобедима версия. Размята го като боздуган или го навива като менгеме, в зависимост от настойчивостта ти.

Тя е взела най-пухената нежност, най-парещата обич, най-прозрачната вяра, изляла ги е в прегръдката си, разтворила е ръце, за да се гмурнеш, да застинеш и да останеш там завинаги.

Тя е взела най-смелото на мечтите, най-дръзкото на желанията, най-високото на целите и те чака, за да ги стигнете заедно.

Тя е взела живота ти, изсипала е всичките багри отгоре му, разбъркала ги е в дъга и ловко жонглира със страховете ти, потапяйки ги от цвят в цвят.

Тя е взела цялата ти огромна любов, прибавила е и своята, разпалила е жарава и те учи да танцуваш нестинарски.

Тя е една – единствена дума: дъщеря.

Препоръчваме ви още:

Не казвайте това на момичето! 
Разказът на една дъщеря
Мъжът и дъщеря му

60 деца от столичния кв. „Факултета” в риск от отпадане или вече отпаднали от образователната система, ще получат допълнителна подкрепа по ключови учебни дисциплини по време на безплатната „Лятна СТАРТ академия“. Тя ще се проведе от 7 до 25 август 2017 г. в Здравно-социален център за развитие в кв. Факултета.

Целта на инициативата е да повиши мотивацията за учене и усещането за успешност на децата, което би им помогнало да се върнат или останат в училище.

„Лятна СТАРТ академия” се осъществява от „Про европейска мрежа“ по проект „Тестване и споделяне на иновативни практики при работа с деца в риск и отпадане от училище“ с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2017.

Лятното училище се реализира по идея и с основното участие на възпитаници на програма „Заедно в час“. Партньори по проекта са още фондация „Заедно в час", район „Красна поляна" и Фондация „Здраве и социално развитие”.

По време на Академията ще бъде тестван иновативен модел на обучение, разработен от Милена Димитрова, Елица Генева и Десислава Стоянова вследствие на работата им в съботното училище, което те организират в кв. "Факултета" от 2015 г. Моделът включва работа с учениците според нивото на предметното им знание по български език и математика. Всяко дете ще има личен план за развитие и регулярно ще проследява напредъка по него заедно със своя ментор-учител. Във всяка група ще работят двама учители - един опитен преподавател и един доброволец - ученик в гимназиален клас. Предвижда се и работа с личния ментор по групов или индивидуален проект.

„Искаме да подобрим академичните резултати и развитието на важни личностни умения в едни от най-уязвимите групи ученици, които са в риск от отпадане или вече отпаднали от образователната система. Надяваме се нашата работа да допринесе за намаляване на случаите на ранно прекъсване на основното и средното образование, а по този начин да позволим на тези деца да имат по-добро и сигурно бъдеще”, споделя Милена Димитрова от екипа на проекта.

След приключване на лятната академия ще бъде извършен анализ на резултатите на учениците, на цялостната организация и осъществяване на обучението. Добрите практики, които са довели до най-съществен напредък при учениците, ще бъдат описани и събрани в печатно издание. Те ще бъдат предоставени като ресурс за работа в занималните на други училища в Столична община. Описаните добри практики ще бъдат използвани и в обучението на учителите по програма „Заедно в час”.

Допълнителна информация

От октомври 2016 г. в сградата на 75 ОУ „Тодор Каблешков“ Милена Димитрова, Елица Генева и Десислава Стоянова провеждат съботно училище (като доброволци) за деца от столичния квартал „Факултета“. Обучението се осигурява с подкрепата и на други учители и възпитаници на програмата „Заедно в час“. Целта е децата и младежите, част от които са отпадали от училище, да наваксат знанията си по български език и математика и да развият и т. нар. меки умения като работа в екип, комуникация, емоционална интелигентност и др. Съботното училище дава възможност на всички тях да намерят и нови приятели и да срещнат успешни ролеви модели в лицето на учителите. През пролетта на 2017 г. Милена, Елица и Десислава създадоха и неправителствената организация Старт Академия София, чрез която целят да разширят възможностите и обхвата на своята работа, а с това и въздействието върху децата от квартала.

Откриването на "Лятна СТАРТ академия" ще се проведе от 10.00 ч. на 7 август, понеделник, в Здравно-социален център за развитие в кв. Факултета. 

Препоръчваме ви още:

Как участвах в етническата интеграция
Райчо, който не стана мой

Лагом е нееднозначна дума, която изразява жизнената концепция на шведите. Почти толкова популярна, колкото датската хюге. Тези две философия често са сравнявани. Но на лагом вече дори има посветена книга. Ане Туемио, популярен блогър, издаде „Книга за лагом“, в която обяснява какво се крие зад тази дума.

За нас понятието лагом може и да е новост, но всъщност възниква преди столетия. Шведите често наричат страната си Lagomlandet или Страната на лагом.
Ако трябва все пак да обясним значението на тази дума ще се доближим до „умереност“, „адекватност“, „баланс“. Но и това не е съвсем точно. Може би най-красноречиво е сравнението с мебелите на шведския гигант IKEA. Те са минималистични, практични, комфортни, качествени, екологични, без излишни детайли. Това е стопроцентов лагом.

И ако датският стил на живот хюге величае комфорта и малките удоволствия, шведският лагом изповядва разумния подход. Някои изследователи смятат, че основата на тази жизнена концепция е положена още от викингите – когато на празник си подавали купата с вино от човек на човек, трябвало да изпиеш точно толкова, колкото всички останали преди теб. Нито глътка повече, за да има и за другите.

Социолози твърдят, че точно лагом е ключът към шведското благополучие. Хората се отнасят разумно към ресурсите си, харчат умерено, открили са тънкия баланс между социалната справедливост и пазарната икономика. Лагом е идеалното съотношение между работа и почивка, полза и удоволствие, скромност и показност.

Дали лагом може да бъде привнесен в битието на други страни – казват, че е възможно, ако се следват следните основни принципи на шведската житейска философия.

Умереност във всичко, особено в храненето
Не товари живота си с излишни детайли и се научи навреме да спираш.
Шведската маса за нас е символ на изобилието и възможността да препълним чиниите. За хората, които са я измислили обаче, това е начин да контролираш количеството храна. Слагаш толкова, колкото ти е нужно, за да се нахраниш и нито хапка повече. Така няма да обидиш домакина и ще си сит, без да си преял. Шведите ценят обикновените продукти, които не изискват сложни приготовления. Обичат традиционните тук кюфтенца, рибата, задушените зеленчуци. В тази страна има много ниско потребление на полуфабрикати. В повечето семейства и досега е запазена традицията да се пече домашен хляб, да се приготвят конфитюри и зеленчукови консерви.

Едно много популярно шведско явление е фика. Така се нарича традицията на всеки два часа да се прави почивка по време на работа, за да се изпие чаша кафе. Но фика продължава не повече от 15 минути. Пестеливо, в духа на лагом.

Купувай качествени вещи, които ще ти служат дълго
Все пак лагом не изповядва строгите икономии. Основната идея на шведите е разумното потребление. По-добре е да похарчиш повече за една качествена и дълготрайна вещ, отколкото да купиш 10 евтини, които ще ползваш месец-два. Лагом е против fast-fashion (бързопреходната мода) и консуматорството.

Откажи се от показния разкош и от всичко излишно
Шведите не обичат да демонстрират благоденствие. Златен часовник, голяма къща, суперкола, чанта с логото на известен дизайнер – това не е лагом. Дори да можеш да си го позволиш. Това не са хора, които ще купят нещо, само за да натрият носа на някого.

Избирай натуралното
Мебелите трябва да са само от природни материали, дрехите – от естествени тъкани. Най-добрата почивка е походът в гората на палатка, близо до природата. Шведките изповядват идеята за естествената красота, минимум козметика в ежедневието и натурални козметични формули.

Грижи се за другите и за околната среда
Главният източник на положителни емоции не са материалните ценности, а ползата, която можеш да допринесеш за околните. Високият жизнен стандарт и екологична среда в Швеция са постигнати благодарение на правилото „редуцирай - използвай отново – рециклирай“.

Още за нравите по света можете да прочетете в:

Как от гражданка станах селянка

Моето голямо лудо гръцко кръщене

Как канадците отглеждат децата си

Снимки: defli.lv

Автор: Тамара Чакърова

Празнувахме Нова Година в известно варненско заведение. Точно в полунощ някой ме хвана за ръката и ме завлече в ритъма на хорото. Еми беше готина, със здрава красива коса, дълги крака, нетипичен за Варна говор и чаровна усмивка. Танцувахме и си говорихме цяла нощ. Така преди няколко години се запознах с първата тутраканка в живота ми. Тогава дори не бях сигурна къде точно се намира Тутракан и дали е на брега на Дунава. Когато тя, шегувайки се, ми сподели, че приятелите на мъжа й я наричали „мамалигарка“, разбрах, че е там.

С Джузепе си дойдохме в лятната ни отпуска и аз прочетох в интернет, че в Тутракан се вихрел някакъв фестивал „Огнен Дунав“ – вече за шеста година поред. И за него не бях чувала, но програмата ми се стори интересна – концерти и театрални постановки на отворена сцена в крайдунавския парк, които завършвали в събота с фойерверки и огньове, вплетени в светлинно шоу. С Джузепе се спогледахме: „Аз на Дунава още не съм ходил!“, ентусиазира се той... Хвърлихме малко багаж в една чанта, запалихме колата и без навигация и резервация, в късния следобед, се понесохме към Тутракан, Дунава и „огъня“.

Юлската жега като никога беше поносима и пейзажът не плуваше в мараня. Надлъж и нашир ни придружаваше море от срамежливи слънчогледи, които от красавици в слънчеви премени, се бяха превърнали във верни войничета, навели глави в стройни редици.

Влязохме в града и по главната ни посрещна неугледността на крайпътно село – плевели и бурени по тротоарите, рухнали къщи, ръждясали портали на стари банки и учреждения, а първото барче вляво изглеждаше мръсно-червено и пластмасово, в цвета на известна напитка.

„Много фолклористично!“, изкоментира Джузепе, с любимата си фраза, с която описваше нещо местно, типично и отпреди минимум четиридесет години. Същата, която използва и за любимата ми пола, която се премята на два ката и се връзва на фльонга, а отдолу има красив кант от ръчни нашивки.

Отбихме вляво, и се озовахме пред калдаръмена уличка. На табелата пишеше „Рибарска махала“. Къщите бяха в стар възрожденски стил – някои реставрирани, други порутени, но атмосферата беше приятна. Стигнахме до музея и до работилницата за рибарски мрежи. Усмихнат чичко иззад дувара ни поздрави и ние отвърнахме на поздрава му. „Да знаете къде можем да наемем една стая за гости за тази нощ?“, попитах го аз. „Ами, вижте, из тези къщи тук дават...“, отговори ми. „При нас е музей, плетем рибарски мрежи... Можете и тук да останете, но няма нито легла, нито дюшеци, само покрив над главите мога да ви дам...“. Засмяхме се дружно.

В края на рибарската махала стигнахме до един от хотелите в града. Директна панорама към Дунава, хубава тераса-ресторант, уютно, приятно... „Здравейте! За рецепцията?“, попитах жената седнала до бара. „На кое име е резервацията Ви?“, отвърна ми. Нямахме резервация, а тя нямаше свободни стаи. Всъщност беше логично, все пак в града се провеждаше фестивал. Обиколихме още два хотела – без места. В четвъртия имаха свободна стая – единствената.

Настанихме се доволни и невярващи на късмета си и отново слязохме към Дунава. В рибния бар ни посрещна усмихната и къдрава сервитьорка. „Прясна ли ви е рибата?“, попитах. Потвърди ми с двата си вдигнати палеца и с многократно кимане с глава. „Каква риба ще ни препоръчате?“. „Ами на мен най ми е вкусен сомът!“, отвърна тя. Разказа ни, че рибената чорба била сварена днес и ние ентусиазирано поръчахме чорба и пържен сом. Червеното вино било наливно, от техния край, поръчахме и от него. Момичето беше услужливо и разговорливо.

Хапнахме, пийнахме... Виното беше плътно и пивко - превъзходно...

Долу край реката вече се чуваше музиката, а върволицата от хора забързани натам, ни подсказа, че е време и ние да се запътим в тази посока. Минахме покрай парка. „Това вече е европейско!“, каза Джузепе. Паркът беше много красив, зелен, с окосени тревни площи и поддържани пейки и детски площадки. На първа линия, с директен изглед към Дунава в тази част, бяха наредени красиви стари сгради в барок и ренесанс.

Вървяхме по крайдунавската алея и въртяхме глави наляво и надясно. Множество от щандчета за понички, сергии, временно сглобени барплотове, с хладилници с напитки и пушещи скари. От отворената сцена звучеше „Топъл дъжд, чакан дъжд...“, с гласа на Силвия Кацарова в оригинал и всички дървени маси и пейки бяха заети с празнуващи.

Джузепе беше в еуфория: „Точно в центъра на празника сме! Хубава храна, хубаво вино, хубави хора! Какво друго му трябва на човек!“

Отляво Милен пържеше дребна риба и картофки. Приближихме се. „Каква е тази риба?“, попитах. „Тази аз я ловя, дунавска е, бабушка я наричаме...“ Гледай ти, казах си аз, не бях виждала дребна дунавска риба. Поръчахме и от рибата и от картофките. Много, ама много вкусно! Милен обаче нямаше червено вино. „Седнете тук!“, каза ни той. „Виното можете да си го донесете и от друг щанд“.

Тръгнах за вино. На първия бар нямаха, на втория също, на третия жената отиде до първата маса до бара и попита един от мъжете. Той, както се хранеше, стана и дойде при мен: „Ще ти дам да опиташ от това, дето аз го пия. Чудно е, ще ти хареса!“. Подаде ми една пластмасова бутилка: „Отвори я ти!“, каза ми. Ароматно и пивко! Наля ми в една пластмасова чаша. „Ще взема бутилката!“, казах аз. „Аз черпя!“ „Ама, кажете ми, моля ви, колко струва!“... „Нищо, ние не сме печалбари!“, отговори ми той... „Ама аз след малко пак ще се върна!“, казах му, показвайки чашата. Засмя се и ми кимна утвърдително.

Джузепе се чудеше как така се връщам само с една чаша и как така ме черпят непознати... Изпихме набързо червения еликсир. Върнах се при Димитър и жена му: „Вижте сега, мъжът ми е италианец. Много му хареса виното. Каза да не се връщам без него!“. Митко ми напълни отново чашата, малко повече от предния път, и ме отпрати по живо, по здраво. Следващия път отиде Джузепе. Наблюдавах ги как се запознаха и разсмяха и Джузепе се върна със същата чаша, отново пълна, още по-пълна...

С Милен се заговорихме. Разказа ми как прави сома на скара и какво слага в рибената чорба, а аз му споделих рецептата ми за сом с булгур. Покани ни за Никулден в бара му в рибарската махала, който ние бяхме загледали същата вечер, разхождайки се.

Преди да си тръгнем, отидохме този път заедно при Димитър, да му благодарим за виното, а той ни подари още една бутилка за вкъщи! Разговорихме се, седнахме, на масата ни донесоха печен суджук...
Прибрахме се в хотела и се сгромолясахме доволни в леглото. На сутринта нямахме закуска в нашия хотел и решихме да се върнем в онзи до Рибарската махала. Там ни посрещнаха като стари познати. Смеейки се, и разговаряйки, поръчахме закуската - мекички и пържени филийки със сирене и сладко от смокини, яйца на очи, краставички, айран и капучино. Поканиха ни да седнем на горната тераса с прекрасен изглед към Дунава.

Обадих се на Еми: „Ние сме в Тутракан! Прекрасно е!“, възкликнах аз. „Следващия път на гости у нас!“, разсмя се тя. „Майка ми прави страхотно вино. Печели всички конкурси с него!“

Поехме обратно към Варна, натоварили колата с кайсии и вино. По пътя ни помахваха натежали от плод сливови клонки. Ято щъркели прелетя над нас, премествайки се от слънчогледовата нива към мочурищата на езерцето отсреща. Спряхме се до една синя слива, пресегнах се през прозореца на колата и откъснах две. Опитахме ги и съжалихме, че не сме останали до дървото... Край малко селце се точеше опашка от коли, каруци, хора. Спряхме се да попитаме какво е събитието – конни надбягвания в окосената нива... Пейзажът ни прехласваше с цветовете си, небето ни се усмихваше между пухкави бели облачета, а ние си говорехме за хубавите истински българи на Тутракан...

Още от същия автор:

Качамакът срещу всички 
Пътешествие с вкус на пица
Рицарят в доспехи - артишокът 

Снимки: Огненият Дунав Тутракан

Ако сте на почивка, това е ОК. Ако сте в София, това също е ОК. Защото лятото е въпрос на усещане, въпрос на желание. Можем да ходим боси по килима, по паветата, по тревата, по камъните в рекичките. И за да си изкарате един чудесен уикенд, ви предлагаме 10 идеи за места за пикник с деца около София.

За цялото семейство:

FUN НА ВЪН - Лятната сцена на София Ринг Мол очаква малки и големи с поредица от летни забавления и предизвикателства през месец август.

Столична библиотека в парковете на София, Лятна читалня „Зелена библиотека“

06.08.2017 -Танцуваща София 2.0 | Танци на народите [вход свободен] - НДК пилоните

0-3 години:

05.08.2017 - „Подкрепяме кърменето заедно“ в парка - Северен парк

05.08.2017 - Приказни уикенди с куклен театър в The Mall през август!

08.08.2017 - Първите 40 дни - какво да очакваме? - Mall Of Sofia

08.08.2017 - Хранене и физическа активност - Sky City Mall

09.08.2017 - Кърменето – най-чести проблеми и предизвикателства в първите дни - Първите седем

10.08.2017 - Училище Чакам бебе - Кърмене на бебето - Park Center Sofia

Лятна културна програма на открито на Столична Община - детска и музикална програма по парковете на София

3-7 години:

05.08.2017 - Приказни уикенди с куклен театър в The Mall през август!

05.08.2017 - Демострационно хранене на животните в зоопарка - всяка събота и неделя

06.08.2017 - Театър с Боби и Кели - вижте програмата за август

06.08.2017 - „Червената шапчица“ – Театър „Мариета и Марионета“ - Книжен център "Гринуич"

07,09,11.08.2017 - Весела ваканция - Седмица на танца - Безплатни занимания за деца пред ОКИ "Искър"

09.08.2017 - Кулинарна работилничка - Рожден ден/Част 1 - Детска академия Demetrakids

Лятна културна програма на открито на Столична Община - детска и музикална програма по парковете на София

Детската програма на кината

7-12 години:

05.08.2017 - Съботно творческо парти “Танцувай и рисувай!” - L Art Studio

05.08.2017 - Екоработилница за деца: Морски колаж - Книжен център "Гринуич"

06.08.2017 - Открит урок: Програмиране за деца и родители - Компютърна академия It Step

07,09,11.08.2017 - Весела ваканция - Седмица на танца - Безплатни занимания за деца пред ОКИ "Искър"

09.08.2017 - Кулинарна работилничка - Рожден ден/Част 1 - Детска академия Demetrakids


 

КИНО +ТЕАТЪР + АНИМАЦИЯ - само през август - Целодневна седмична лятна занималня за деца и тийнейджъри 8-18 години на цена – 60лв/ седмица!

Детската програма на кината

Места за разходки:

10 места за пикник с деца около София - одеялата, децата, кучетата, играта. Свободата да си сред природата, на няколко минути от града. Нашите любими места за пикник с подробности за възможностите за палене на огън, паркиране и игри.

Разгледайте всички събития за деца в раздел КОГА в сайта на София играе.
Разгледайте най-новите предложения за курсове, ателиета, спорт, детски центрове и места за деца в раздел КАКВО в сайта на София играе.

Снимки: София играе

През септември Институт Монтесори България, присъединена към Association Montessori Internationale организация, инициира еднодневна образователна конференция посветена на развитието на детето в социалната среда. Целта е да бъде предизвикана обществена дискусия за социалните умения и уменията на бъдещето и споделяне на добрите практики при възпитанието и обучението на децата.

Тази проява припомня едно събитие от 30-те години на миналия век, когато в Единбург се състои Конгрес „Монтесори“. Тогава д-р Мария Монтесори говори за нуждата от промяна в системата на образованието и търсенето на креативни подходи, които ще предизвикат интереса на децата, ще премахнат умората от натоварването, което изисква класическото образование. Думите й са удивително актуални и днес:

„Мнозина са се опитвали да разрешат това с прост подход, като се обосновават, че „ако ученето е психически изтощително, то трябва да се намали…По всяка вероятност, ние сме първите, които показват начин за намаляване или дори премахване на умствената умора, както и увеличаване на индивидуалността чрез преподаване на култура. Средството, което отваря нов път в образованието, е предложено от самите деца. Децата в първите ни училища ни показаха, че могат да бъдат неуморни при такива благоприятни условия. Те бяха толкова упорити в работата си, че ние бяхме принудени да удължим учебните часове, като започвахме в осем и свършвахме в шест… Целият цвят бе изненадан, когато деца на четири години и половина започнаха да пишат, и не само да пишат, а също и да смятат. Когато едно дете направи нещо наистина изненадващо, първата ни реакция е на възхищение и учудване. По-късно се сблъскваме с факта, че трябва да разсъждаваме върху тези разкрития." 

Днес образованието трябва да е свързано не само с овладяване на академични знания, но и с уникалния потенциал на детето да развива самостоятелно мислене, взимане на решения, самодисциплина, морал, умения за комуникация с другите, сложен набор от умения за кооперативност, критично мислене и решаване на казуси.

Как обучават Монтесори училищата?

Карла Фостър, AMI Монтесори директор на обучение за начално училищно ниво

„В класната стая (6 – 12г.) ние разказваме много истории. И една от най-важните истории, една от Петте велики истории, е историята за човешките същества. Фокусираме се върху някои техни специални характеристики: умът, който мисли; ръката, която работи; и сърцето, което обича. Овладяването на тези дарби в тяхната свързана цялост е това, което позволява на хората да се адаптират и да трансформират своя свят в отговор на духовните си и физически нужди.
Човешкият ум контролира моториката и организира сетивните впечатления. Основната координация се овладява през първите 6 години от живота, които наричаме Първи етап на развитие. Във възрастта между 6 и 12 години – Втория етап на развитие, има потенциал за огромно усъвършенстване и разширяване на движението. Част от него е развитието, свързано със  съзряването, но по-голяма част от развитието се проявява чрез обучение.

В Монтесори образованието ние подпомагаме обучението на детето към абстрактното в учебните области, чрез процес, който може да се нарече „насочена възстановка”. Това е процес, чрез който насочваме децата в използването на материалите, така че те да могат да изминат същия път към абстракцията, който са изминали нашите предци: чрез експериментиране, проучване, задаване на въпроси и разсъждения. Те достигат до изводите чрез собствения си опит. Материалите са проектирани по такъв начин, че очертават пътя към абстракция, без отнемане на необходимите предизвикателства към интелекта. По този начин, децата могат да се придвижат за много кратък период от време през хиляди години на човешките усилия.

За програмата на конференцията

Конференцията ще се проведе на 17 септември, от 9:00 до 18:00 часа в Sofia Event Center.
Ще участват международни лектори с изключителен опит като д-р Стийв Хюз, Президент на Американското дружество на педиатрите невропсихолози и член на Global Research Committee, Джудит Орайън, Директор AMI Обучения и Сандра Роменска, Director of training и Senior teaching Fellow in Leadership and Management в University of St Andrews, Шотландия.
Детският психолог Камелия Ханчева ще говори за развитието на уважение, отговорност, творческо мислене и кооперативност в семейството. Венета Нейнска – пианист, педагог и Артистичен директор на Модо България, ще акцентира върху положителното влияние на музикалното образование върху детското социално развитие. Детският писател и пътешественик Петя Кокудева ще се включи с темата: “Пандата е черно-бяла, защото играе много шах, или забравеното изкуство на разговора с деца”.

Като част от конференцията, Стефан Стоянов, заместник-кмет на Пловдив, ще представи как могат да бъдат въведени добрите практики и какви са механизмите за подобряване на качеството на публичното образование за цялостното развитие на личността.

Децата в дигиталната ера и как младите ученици да бъдат подготвени за бъдещето е темата на презентацията на Жюстин Томс, която е признат експерт онлайн комуникации с над 20-годишен стаж.

Програмата включва и ексклузивна за България прожекция на нееднократно награждавания документален образователен филм “Най-голям шанс за успех” / Most Likely To Succeed, който отваря дискусия как днешното училище подготвя децата за уменията на бъдещето и поставя въпроса как тези важни умения в днешния професионален свят могат да бъдат развивани наред с академичните знания. Във време, в което много от наскоро завършилите колежи се озовават без работа или заети с неквалифициран труд, филмът изследва причините за този феномен и предлага възможно решение.

Като съпътстваща на конферентната част, ще има организирани уъркшопи, детски работилници и презентационни кътове със свободен достъп за всички желаещи. Децата също са добре дошли безплатно. Очакваме родители, учители и представители на институции да участват в конференцията, а съпътстващата програма да бъде посетена от много семейства, деца и студенти.


Препоръчваме ви:

Родителските кооперативи - за полезните практики
Умните деца - за предизвикателствата пред родителите
7 принципа на образованието в най-добрите училища по света 


Снимки: imontessori.bg

SOFIA SPARK FEST ще се проведе от 15 до 17 септември с многобройни дейности на открито и супер звездите на музикалната сцена.

Подобно на всички големи европейски столици и София вече ще има собствен безплатен фестивал. На 15, 16 и 17 септември SOFIA SPARK FEST ще събере хора от всички краища на града на голямата поляна в Южния парк, за да се забавляват, да научат нови неща, да спортуват, да слушат най-актуалните звезди на българската поп сцена и да отбележат заедно деня на София.

SOFIA SPARK FEST е тридневен фестивал на открито, който под мотото „Градът е на всички“ ще покаже София такава, каквато жителите й искат да бъде. Фестивалът е посветен на най-голямата ценност на града – хората, които живеят в него и го правят пъстър, жив и искрящ.

Идеята на програмата във всеки от трите дни на фестивала е да покаже важните теми за столицата и нейните жители – образование, спорт и култура, с фокус върху личностното израстване и грижата за другите. SOFIA SPARK FEST ще предложи целодневни забавления за всеки член от семейството, а вечер на голямата музикална сцена ще се изявяват както утвърдени поп изпълнители, така и млади таланти.

15 септември е посветен на образованието, а вечерта е запазена за звездите от „Гласът на България“ и Поли Генова. 16 септември е денят на спорта и активния начин на живот, който ще завърши с мега концерт на триото Белослава, Миленита и Рут. Празникът на София – 17 септември, ще бъде посветен на изкуството и културата, а звездата на голямата сцена в тази специална вечер е Мария Илиева.

Още десетки любими звезди, обществени личности, творци и спортисти ще са част от SOFIA SPARK FEST. Всички те имат мисия  - да изживеят заедно с хората на столицата моментите, заради които са щастливи, че София е техният град.