Автор: Траяна Кайракова

От 20 години не съм имала такава Коледа. Ако някой ми беше казал, че тя съществува, направо щях да му се изсмея или най-малкото да го гледам като изтресена. Обикновено у нас е преселение на народите за около 3 дни, които ми се виждат като 30 най-малко. Обичам родата и семейството, задушевните и мили събирания, вкусните ястия, обаче искам аз да им отида на гости поне един път, че да разбера от празник. Тази година подхванахме жесток ремонт, цялостен, основен и каквото още ви дойде на ума, но това една друга история, която скоро също ще лъсне като въшка на чело (ако оживея, де). Ха днес, ха утре, ха другия месец и така 7-и месец сме в батака. Минаваме на прибежки и припълзявания, от вратата се хвърляме по креватите и няма място даже да размахам пръст или (не дай си, Боже) да шамаросам някое хлапе. Бързахме, бързахме да свършим за Коледа, че да се представим подобаващо, обаче Господ явно се смили над мен. Както се ядосвах, че край нямаха тия майстории и след всеки викахме друг, да оправи бакиите на предния, изведнъж ми блесна. Няма къде да се спи! Няма къде да се спи! Ми това значи, че всички са си по родните места и паланки. Няма тенджери, чинии, тигани, чаршафи, перални, юфки, мусаки, мекици, алкохолни, безалкохолни и т.н. Ще бъде тиха и свята нощ – амин!

Приготвям малка тенджерка с пържолки (ядем само постни мръвки, да не помислите, че не спазвам традициите), руска салатчица, млечна салатчица, малко ядчици, малка питчица и горе-долу е това. Опънах се блажено и закъртих за цели 3 часа. Наредих 4 чинийки, 4 вилички и 4 чашки. Като се замислих, даже миялна нямаше да пускам, ще накарам децата да мият, да се почувстват и те съпричастни веднъж в годината.

Седнахме си културно, поздравихме по телефона всички близки и далечни роднини и направо си запразнувахме семейно, много тясно семейно. Не си мислете, че нямаше купон и гюрултия, то мойте деца стигат за 22, нищо че са само две. Гюрултията настъпи след раздаването на подаръци. Пред роднините няма как да се измъкнеш, обаче тоя път се развихрих чисто стратегически и икономически. Дадох на всеки по една красива коледна торбичка, огледах усмихнатите им физиономии и зачаках. Време беше и аз да се засмея. Всеки получи по един красив свитък. На децата еднакви, на баща им различен. Там майтапът е довреме, щото все пак той е единствен и основен банкомат в тая къща, а аз основен потребител и харчител.

За децата:

ЦЕНОРАЗПИС НА ВСИЧКО, КОЕТО ВЪРША:

Пране – 5 лв.

Простиране – 10 лв.

Чистене – 20 лв.

Готвене – 30 лв.

Гурме кухня (например пържоли със сос, не просто пържоли) - 50 лв.

Сладки – 60 лв.

Сладкиши – 80 лв.

Торти – 100 лв.

ЛЮБОВТА МИ ВСЕКИ ДЕН – БЕЗПЛАТНО!!!

И помнете, че винаги, когато поискам да свършите някое от тези неща, то е защото и аз се уморявам, и имам нужда от помощ…“

С обич: Мама

Не мисля, че се почувстваха много обичани, ама нямаха време. На гърба приготвих

ЦЕНОРАЗПИС НА НОВИТЕ УСЛУГИ ЗА 2018-А ГОДИНА:

Задаване на  глупав въпрос от сорта на: „Защо да хвърлям кофата за боклук?“ – 5 лв.

Задаване на още по-глупав въпрос от сорта на: „Защо да ходя на училище, като ми се спи?“ – 10 лв.

Виновно мълчание (след установено прегрешение) - 15 лв.

Нагло гледане при искане на помощ за домакинска или друга работа – 20 лв.

Немиене на зъби, очи, некъпане, несресване и т.н. – 25 лв. (няма да се срамя пред хората я!).

Изгубване на жизненоважни вещи/ключове (даже и тези на колата, която не могат още да карат), телефони, брави и други – 30лв. + стойността на загубеното.

Разхвърляне, мотаене, гризане на нокти, перманентен мързел – 40лв.“

Засега толкоз! Догодина още. Хубава традиция ще стане. Таман и цяла година ще си записвам другите услуги, които да напиша. За да няма пък съвсем сърдити, им купих по едно билетче от пустата лотария, дето толкоз я хвалят. Те пък взеха, че спечелиха. Малкият – 20 лв., каката – 5 лв. и бащата – 5лв. Тях им ги взех, понеже си самозакупих коледен подарък – портмоне, точно за 30 лв. Хубав купон се получи! Щях да забравя баща им! На него се падна: „Благодаря ти, че понякога ми помагаш…“ Отдолу плеснах едно: „С обич – жена ти!“, че не се знае на коя страна ще му се кривне мустакът. Разгеле, разбран човек излезе и поне той се посмя от сърце.

Децата се помусиха, щото нямаше телефони, мелефони и плейстейшъни, но добре, че като преспят, забравят. Мир, здраве и любов! Друго не им трябва. А, щях да забравя – и грамотност, за която обаче се искат училищни и мозъчни напъни (Господи, помогни ми и ми дай търпение, щото ако ми дадеш сила, ще ги избия!).

До Нова година се мотах, спах, дебелях, та накрая от скука и една торта им врътнах, да не са валат. То и без туй рядко им се случва. Ремонтът пак се възобнови и май за другата Коледа ще сме готови. Не ме разбирайте погрешно, но ще си търсим друга причина да не сме у нас за празниците или тоя път ще му отпусна края и ще купя билети за Сахара!

Препоръчваме ви още:

Нашата луда българска Коледа

Традициите не са това, което бяха

Късметът на Явашеви

Как да намерим общ език с порасналите си деца? Психологът Шон Гроувър написа писмо до тийнейджъра, което може да бъде полезно на всеки родител. Особено ако спазва правилата, описани в него.

„Скъпо мое момче/момиче,

Трудно ни е да разговаряме, караме се и се дразним един от друг. Казваме неща, за които после съжаляваме. Да си родител на тийнейджър е най-сложното нещо. Дори да съм сигурен в решенията си, непрекъснато ме глождят съмнения, от които не мога да заспя нощем. Чета книги, разговарям с други родители, искам да направя нещата между нас по-добри. Но винаги се оказва, че казвам не това, което трябва, наранявам те и ти се отдръпваш от мен.

Доскоро ние се държахме за ръце, смеехме се, когато разказваше забавните истории от училище или от някое детско парти. Сега вървим един до друг, но мълчим. Мълчанието ни разделя. В нашата „война на световете“ няма победители. От нея ни остават само белези.

Вкъщи ти се чувстваш като затворник. Искаш повече свобода. Аз знам и разбирам защо си разочарован. Но не мога да ти позволя да бъдеш толкова свободен, колкото искаш. Аз съм твой родител, не приятел. Знам, че ме мразиш понякога, виждам го в обидените ти очи. Има мигове, в които ми се струваш напълно непознат. Искам да се върна при теб, да намеря път към теб. Но ми се налага да вземам неприятни решения.

Аз съм твой родител и не очаквам да ме разбереш. Но е възможно да успеем да изградим нова връзка с добри думи. Да се сближим отново. Съвсем скоро ти ще получиш мечтаната си независимост. Ще разпериш крила и ще заминеш далеч от мен. Аз ще наблюдавам с възторг, колко високо можеш да летиш.

Искаш ли дотогава да забравим обидите, да оставим моето високомерие настрана и да намери път един към друг? Обещавам да бъда търпелив, когато не можем да намерим общ език. Ще се опитам да спазвам тези правила:

Да престана да осъждам.

Да престана да обвинявам.

Да не се опитвам да се наложа на всяка цена.

Обещавам повече да слушам, по-малко да говоря, да се справям с разочарованието си и да работя над отношенията ни. Обещавам да бъда по-съпричастен, по-малко агресивен, да те уважавам повече и да не се опитвам непрекъснато да се защитавам.

Нужно ми е време. Ще правя грешки, ще се провалям и ще се връщам към предишните си навици, но ще продължа да опитвам. За нищо на света няма да се откажа.

След години, когато неприятните спомени загубят своята острота, а звънтящата тишина в празната ти стая ми напомня на звук от забравена китара, ще намеря това писмо и ще съм благодарен за това, че се научихме да се борим един за друг, а не един с друг. Ще съм благодарен, че заедно намерихме сили пътят ни като родител и дете да е пълен с любов, а не с разочарования.

Обичам те,
Твоят родител.

Препоръчваме ви още: 

Чат с малолетна

Гражданската война на семейство Пееви

8-те свещени права на тийнейджъра

Защо тийнейджърите смятат своите родители за идиоти

Те са толкова различни

Игрите с вода винаги са били любимо занимание на моите момчета. Независимо дали ги подхванат в горещите летни вечери или през зимата, когато са във ваканция или болни у дома и скучаят, винаги знам, че игрите с вода са чудесна забава и могат да ми спечелят малко време за работа. Освен, разбира се, ако не реша да се включа заедно с тях, защото... ами, просто защото и на мен ми е забавно! И още нещо - игрите с вода научават децата на всякакви интересни факти, чрез тях учим за теглото на предметите, за различните състояния на водата и как то променя свойствата й. А има ли дете, което да не обича експерименти? В интернет може да се намерят много интересни идеи за игри с вода, а някои от тях вероятно вече сте открили и сами. Забавлявайте се! 

1. Кой ще изплува
За да проверим кой плува и кой потъва, пускаме във водата всякакви малки предмети: парче плат, хартия, парченца картон (различни размери, опаковъчната хартия много ефектно се намокря), гумени, дървени, плюшени, пластмасови играмки, метални елементи и т.н. Така децата правят връзка между теглото на предметите, свойствата на материала и водата. Интересно е да се види например как картонената чашка първоначално плува, а после се намокря, потъва и разпада.

2. Потъващата бутилка
Пускаме във ваната пластмасова бутилка, затворена с капаче. Какво става, ако отвием капачката и пуснем бутилката под водата? А ако я напълним до половината и я затворим? Или да я напълним цялата? Можем да направим дупки в бутилката и да наблюдаваме как се пълни с вода и потъва. Или да пробием няколко дупчици върху капачката и да си направим ефектна пръскалка.

3. Лов на топчета
Можем да ловим топчета от пинг-понг със ситото от комплекта за игри на пясък във ваната или в голям леген.

4. Стенописи
Ако имаме стъклена душ кабина или светли плочки в банята, можем да рисуваме върху тях с бои, които се измиват.

5. Разтваря се – не се разтваря
Една забавна и полезна игра за кухнята. Смесваме водата със сол, захар, чай, кафе или някакви зърна – ориз, боб и т.н. Можем да наблюдаваме – кое от тях се топи във водата, кое набъбва, кое потъва, кое я оцветява.

5. Мътна или цветна
Друга забавна идея е да смесваме водата с различни продукти – мляко (което прави водата мътна), брашно, мед, конфитюр. Много красиво изглежда спиралата за мигли, която оцветява водата в различни тонове, а след добавяне на натрошен активен въглен в нея, отново става бистра и прозрачна.

6. Кой тежи повече
Олиото не се разтваря и остава на повърхността. Ако внимателно добавим препарат за миене на чинии, ще получим интересни цветни пластове. А можем и да филтрираме водата от добавеното в нея олио.

7. Сладко-кисело-солено
Да определим вкуса на водата (като добавяме в нея захар, лимонов сок или сол).

8. Студено-топло-горещо
Определяме температурата на водата. Смесваме студена и гореща вода и получаваме топла.

9. Цветна палитра
За начало по два – жълт и син – получаваме зелен; жълт и червен – получаваме оранжев; син и червен – получаваме виолетов и т.н.

10. Буря
Наливаме определено количество вода до линийките на разграфена чашка. Духаме през сламка във водата, за да си направим буря.

11. Малко математика
Пресмятаме колко чаши вода ще напълнят една голяма бутилка, наливаме през фуния. Много удобно е да имаме кутии с различна форма и големина, можем да преливаме, пресипваме, да групираме по обем и други признаци.

12. Риболов
С въдица-черпак се опитваме да хванем малките фигурки, които сме пуснали във водата.

13. Желатиново море
Добавяме в кипнала вода малко синя боичка и желатин, охлаждаме я и я заселваме с морски жители. Ако използваме хранителна боя и стъклен съд – морето ще бъде прозрачно. Можем да поиграем на търсачи на съкровища и да скрием в морето предмети.

14. Водни пейзажи
Рисуваме с вода – с четка, с пръсти и наблюдаваме как рисунката изчезва.

Важно е децата да разберат, че водата има значение не само за живота на човека и планетата, а и за бита.

15. Мием чиниите.

16. Перем дрехите си - някои са пробвали и без събличане :))))

17. Къпем играчките.

18. Изцеждаме гъбата. Така прехвърляме водата от едно място в друго. Можем да добавим и цветове, за да е по-забавно.

19. Поливаме цветята с лейка.

С вода могат да се правят интересни експерименти.

20. Омагьосана вода
Достатъчно е да разклатим специалното бурканче и ще се оцвети в определен цвят (ако в нея сме поставили парченце таблетка боя да яйца).

21. Дъжд
В буркан пръсваме малко пяна за бръснене на дъното и внимателно поливаме с лейката оцветена със синя боичка вода (като дъжда, който не спира да вали).

22. Как цветята пият вода.
Поливаме и наблюдаваме как водата попива в почвата. Можем да оцветим водата с хранителна боя. След време белите цветове придобиват оттенъка на водата.

23. Цветни пътечки
Към няколко лъжици олио добавяме капки акварелна боя. Леко разклащаме сместа и ги изсипваме в буркан с топла вода, виждайки как в него се образуват цветни пътечки.

24. Балончета
В бутилка или във висока чаша наливаме олио и вода (съотношение 3:1), добавяме една лъжица разтворена във вода акварелна боя. Отчупваме парченце разтворимо лекарство (примерно аспирин) и пускаме в съда. Наблюдаваме магическите мехурчета, които се образуват.

25. Рисунки с пара
Наблюдаваме как водата кипи и се образува пара. Рисуваме с пръсти по запотеното стъкло на прозореца или чашата.

Ледът също е вода

26. Ледени блокчета
Пълним формички за лед с оцветена вода – първо с лъжичка, после можем да опитаме и със спринцовка.

27. Да стопим ледовете
Вадим замразения оцветен лед и го пускаме в топла вода.

28. Ледено герданче
Можем да си направим и ледени мъниста. Просто потопяваме шнурчето във водата на формичката, преди да я сложим в камерата на хладилника.

29. Потъналият кораб
Можем да си направим и леден кораб (ако искаме да е цветен, можем да използваме сок от цвекло за водата). В единия край на сламка залепяме знаменце от самозалепващо се листче. Другия край на сламката фиксираме с тиксо за дъното на чашка за еднократна употреба. Наливаме малко вода и замразяваме. (Водата да е не повече от една трета от чашката, за да не потъне).

30. "Солени" тунели
Смесваме сол с акварелна боя и сипваме образуваната „каша“ върху лед. С времето солта топи леда и се образуват тунелчета. Така можем да обясним защо когато пътищата са заледени, се посипват със сол.

31. Ледников период
Можем да си устроим истински ледников период и глобално затопляне. Пълним кутия с вода и пускаме няколко малки фигурки в нея. Замразяваме, а после вадим кутията и наблюдаваме как се топи леда от топлия въздух.

32. Пързалка за играчки
Слагаме малки играчки в чаши за еднократно ползване и наливаме малко вода. Замразяваме ги. Когато ги извадим, можем да ги пързаляме по гладка повърхност - много подходящи са поднос или тава.

33. Война с водни пистолети и бомби - за по-големите деца и родители. Не се лишавайте от това удоволствие през лятото :) Може да се разделите на отбори, да издирвате съкровище или да защитавате крепост. Любима игра на всички деца. Ех, лято, побързай! Тук може да прочетете как момчетата в нашия квартал си организираха Игрите на глада.

И да не забравяме - малките деца не бива да се оставят сами във вана или басейн дори за секунди. Игрите с вода при тях трябва задължително да са под родителски контрол. 

Източник на снимките и идеите: личен архив и mamaradio

Препоръчваме ви още: 

5 идеи за работещи мами

Защо за децата е полезно да готвят

Как да съхраним летните спомени

Забавни игри с тебешир

Автор: Весела Бахчеванова

Прибирате се и заварвате дома си така, както сте го оставили сутринта, бързайки за работа. Телефонът звъни и от отсрещната страна чувате, че половинката ви е поканил гости. А вие се оглеждате и дори не знаете откъде да започнете, за да приведете апартамента в подходящ вид. Познато ви е, нали? Само запазете спокойствие! Сега ще споделя няколко съвета как да действате в подобни моменти и домът ви да бъде готов само за час. Тази система можете да използвате при поддържащото почистване на дома си, когато предпочитате да отделите време на семейството или приятелите си.

Не се разсейвайте

Докато събирате стари списания и брошури или играчките на детето, не проверявайте телефона си за най-новото в Facebook. Просто продължавайте да се движите и следвайте тези съвети.

Започнете отгоре

Независимо коя стая почиствате, започнете отгоре-надолу, така че замърсяванията и прахът от по-високите повърхности да падат върху долните, които все още не са били почистени. Сваляйте мръсотията директно върху пода. Почистете всички стаи като последна стъпка е да почистите пода.

Спални - 6 минути на спалня

Оправете леглото. Когато оправяте легла, вместо да губите време да напъхвате чаршафа между матрака и рамката на леглото с пръсти, използвайте едната си ръка, за да повдигнете ъгъла на матрака а с другата придърпайте чаршафа. Това ще ви спести ценно време.

Съберете неподредените дрехи и ги приберете в килера или гардероба.

Избършете мебелите от праха с кърпа от микрофибър и работете отгоре-надолу.

Бани - 7 минути на баня

Почистете всичките бани наведнъж.

Сипете препарат в тоалетните, ваните и мивките. Оставете го да подейства. През това време, измийте външната част на тоалетната и ваната. Избършете рафтовете.

Препаратът вече е подействал, така че забършете и изплакнете повърхностите, след което почистете огледалата.

Върнете се за подовете чак при почистване на пода в кухнята.

Всекидневни/трапезарии -7 минути

Подредете.

Започнете почистването от единия ъгъл на стаята и се движете по посока на часовниковата стрелка, за да не пропуснете нещо, като спазвате правилото отгоре-надолу. (Ако имате щори и/или тавански вентилатори, първо почистете тях).

Тапицираните мебели почистете с прахосмукачка.

Оставете подовете заедно с всички килими на дома като последна стъпка за почистване.

Кухня - 12 минути

Ако котлоните се нуждаят от почистване, ги напръскайте с препарат и оставете да подейства.

Заредете всички мръсни съдове в съдомиялната машина и я пуснете.

Изчистете котлоните.

Избършете шкафовете, мивката и други повърхности, като отново работите отгоре-надолу.

Изплаквайте гъбата или кърпата с гореща вода, докато почиствате - ще бъдете изумени колко мръсотия излиза!

Избършете уредите.

Почистете подовата настилка, заедно с всички твърди подови повърхности в къщата.

Подове - 15 минути за целия дом

При почистването с прахосмукачка на килимите се движете назад, с бързи движения и без много припокриване, за да спестите време.

Парочистачките или моповете с контейнер за препарат правят почистването на твърдите повърхности много по-бързо от традиционните мопове, затова силно препоръчвам да инвестирате в някой от тях!

Повече информация относно промоциите и предлаганите услуги за почистване, ще намерите на уебсайта ни и на фейсбук страницата на iHelpi.

Препоръчваме ви още:

Какво да правим, когато дойде домашна помощница

Добре дошли в клуба на идеалните майки

Подът - фон на картината "Дом"

Автор: Ася Асенова-Банкова

Писала съм за бременността и раждането ми. Беше ми интересно да видя какво ще излезе, беше ми и лесно да пиша. Година и половина след раждането не мога да се престраша да пиша за този период. Имам чувството, че от история за отглеждане на дете ще излезе прощално писмо. Ех, размечтах се…

Някъде около първата година започнах да виждам светлина в тунела. Стана по-човешко – и детето се очовечи, аз също започнах да приличам на по-пресен труп. Проходи, започна някаква членоразделна комуникация, абе викам си - „айде порасна“. В момента в мен се прокрадва съмнението, че светлината в тунела е на идващия срещу мен влак. Даже съм напълно сигурна, че е влакът, и само по чиста случайност все още избягвам the big bang.

Колко е методична, последователна и спокойна, когато прави бели. Взема стола, избутва го през цялата стая до микровълновата, качва се на него и й прави такава центровка, че за повторното й ползване ми трябва висше образование по електроника и електротехника. А когато дойде ред до извършване на елементарни рутинни дейности, като миене на ръце, сядане на гърне, обличане, събличане изведнъж попадам на стадиона на „Лудогорец“ и срещу мен са се изправили Стоичков, Бербатов, Зидан, Роналдо, Меси и за цвят - Божинов. Ако треньорът на българските национали изпитва някакви затруднения, да ми се обади. Веднага му пращам 85-сантиметров звяр да им покаже как се правят нещата. Но и аз съм се усъвършенствала – сменям памперс за норматив, дрехи събличам и обличам, докато подтичвам с нея из стаята. Ако ме наемат във Формула 1 няма да сбъркат. Мога да им „преобувам“ болидите за 2 секунди, в това време включвам и избърсването на задника на състезателя.

Когато е болна, даването на различни лекарства и медикаменти прилича на опера в две действия. В първото цвили от удоволствие, когато види всички хапчета, сиропи и капки. Започва да подскача от радост, само при вида им, и да отваря уста. Удоволствието, с което протяга ръка да си вземе хапчето и да го схруска, може да се сравни с удоволствието, което изпитва пристрастен, когато си вземе дозата. Тук и ние с баща й имаме вина, защото всички хапчета биват наричани бонбонки, а всички сиропи – сокче. В кой ли точно момент ще прозре истината, не знам. Второто действие е изпълнено с крясъци и викове, досущ като в операта (да ме извиняват почитателите й) и то започва, когато види спрея за нос и помпичката за сополите. Е, сега намирам смисъл в среднощното висене пред телевизора и гледане на кеч, когато бяхме тийнове (аз гледах кеч де, баща й какво е гледал не знам). Всички хватки оттам намират приложение при чистенето на носа й.

Храненето също е прекрасно изживяване в нашето семейство. То, също като даването на лекарства, носи несметно удоволствие за дъщеря ми. На мен ми носи малък инфаркт всеки път и минимум основно почистване. Храна има по пода и по дрехите, естествено, в косата (нужно ли е да казвам, че е къдрава), по моята коса (тя също е къдрава). Най-необичайното място, където съм намирала необработена храна, беше в памперса. Това фиде как е попаднало там, не искам и да знам. Всеки мой опит да поема контрол върху лъжицата, бива посрещнат с второ действие от операта (нали помните 5 реда по-нагоре). Отказах се да опитвам, тия тъпанчета ще ми трябват, все пак след има-няма някакви шест месеца ще се връщам на работа.

Едва ли има друг дом с малко дете, където се чува толкова често: „Хайде, спри да ядеш, стига толкова!“. Случва се да го произнасям почти на всяко хранене, като в 7 от 10 случая е насочено към детето, в останалите 3 – към мъжа ми. Ако питаш бабите, и детето, и мъжът ми са вечно гладни. Те се опитват да компенсират тази несправедливост с постоянно бутане на подходящи и неподходящи храни в подходящ или неподходящ часови диапазон. Чували ли сте израза – „сега мога да вечерям с гладните“? Е, и дъщеря ми не го е чувала, но някак генетично й е заложено да поглъща всичко, което оприличи на храна. Въобще не й пречи, докато се вози в количката от супермаркета да протегне ръка към непозната жена с думите „дай“ и да сочи хляба, който си е взела тя. А това, че аз умирам от срам и се опитвам да се скрия в другия край на магазина, предизвиква в нея такава вълна от възмущение, нали я отдалечавам от жадувания залък, че ни разбира целият магазин. Невинаги отивам за хляб, но винаги си тръгвам с такъв и винаги е с липсващи корички.

Изяли сме половината хладилник, съборили сме половината апартамент, часът е около 10 сутринта и идва време за сутрешната разходка. Количката събира прах пред входната врата (ако на някой му трябва количка, да свирка – страхотна е, стига да не се опитваш да напъхаш в нея тасманийския дявол) и ние излизаме. Това, което правим прилича на излизане, само докато напуснем пределите на блока. След това аз изпадам в ужас, а дъщеря ми се превръща в тъмна материя (материя, която е недостъпна за наблюдение). Тя става неконтролируема и недосегаема, в един момент джапа в локвите, в следващия се е навряла под някоя кола да хваща котката за опашката. Имаше едно коте, за което се грижехме всички съседи. Дъщеря ми редовно му правеше я ректален преглед, я му снемаше зъбен статус, я му тестваше издръжливостта на мустаците. Котето изчезна. Съседите казват, че някакво семейство са го осиновили, но аз съм сигурна, че са го дали в защитено жилище. Защитават го от нас. Връщането към къщи е значително по-лесно, защото тя вече се е уморила от уборката, която е направила на квартала, вдига ръце за гуш и започва да ме командва накъде да вървим.

Спането няма да го коментирам – за това, преди годинката, не искам да се сещам, това след годинката стана поносимо. Събуждането е друга бира обаче. Ако спи при нас, ни чака мини терористичен акт – скача върху мен или баща си, бърка в нос, очи, уста, опитва се да те задуши със завивката и всичко това съпроводено с радостен вик „айдееее“. Иска ми се да мисля, че на нейния език това означава „добро утро“, но когато след „айде“-то има допълнение „ам-ам“, тези мои позитивни мисли се изпаряват.

Ако спи в нейното легло – радостният вик е изпълнен като танц с лудо клатушкане на къдрава детска глава. Ако след представлението с баща й се правим на стреляни зайци с надеждата, че ще легне за още 10 минути, биваме замервани с различни по форма, големина и тежест предмети. Нужно ли е да казвам, че действието се развива в 6:30 сутринта, а ако сме щастливци – в 7:00 часа?

Сигурно се чудите защо започнах разказа от първата година натам. За периода преди нея удобно получих амнезия. Опитах се да си спомня някои неща, но единственото, което получих, е посттравматичен стрес. Сигурна съм, че природата така е устроена – да забравяме коликите, будуването, растежа на зъбите, трудностите. Иначе нямам друго обяснение защо жените раждаме второ, трето, та и четвърто дете.

Препоръчваме ви още:

Черешов мармалад или как раждат оптимистките?

In vino veritas

Стокхолмски синдром

Автор: Валентина Вълчева

Коледа е! Добре де, мина, но все още е някъде наоколо. Нова година също дойде! Време за нова надежда (не, не се опитвам да правя скрита реклама на едноименния епизод на „Междузвездни войни”). Време да сме малко по-добри. Или поне да се престорим на такива. Според възможностите.

Време е за подаръци.

Честно казано, за мен това, последното, е свързано с леко противоречиви емоции. Никога не мога да измисля подходящ подарък или поне не когато трябва. Обикновено чак след като всичко е свършило, се сещам: „Еййй... Трябваше да му взема еди-какво-си.”

Но пък обичам да получавам, разбира се. Дори и да е само едно шоколадово бонбонче – стига ми. Иначе казано, за мен излишни и/или неподходящи подаръци не съществуват. Ако ще и флекс втора ръка да е. (Ще обясня.)

В това отношение имам чуден пример в лицето на снаха ми. На един 8-и март полюбопитствах какво ѝ е подарил брат ми и тя с щастливо грейнали очи обяви:

- Шмиргел.

Така де. Необходимост. Какво е едно семейство без шмиргел вкъщи!

Ако не ме лъже паметта, за една Коледа беше се сдобила и с телоподаващ апарат. Цял месец стоя насред хола им вместо масичка, докато му намерят място в гаража. Тя иначе е администратор в хотел по принцип.

Та и аз така. Обяснявам за флекса - моят мъж преди ден-два се прибра с нов флекс. Тръгнал да ми избере златни обеци за коледен подарък, обаче видял в заложната къща това почти ново марково бижу на техниката и... Е, как да не го вземеш, бе, мило! Кога друг път ще ти падне такава оферта? А флекс винаги ще ти потрябва, нали?

Всъщност след неотдавнашния ремонт на банята се научих да оценявам по достойнство подобни джаджи.

Между другото, имам нужда и от бормашина, че един гоблен чака втори месец да го окача на стената. Стискам палци някой да се сети за рождения ми ден.

Признавам си, само децата са ми проблем. Имат играчки като за две детски градини и вече се изчерпвам откъм идеи. На дрехи, естествено, не се радват, а за книги са още малки. Опитах де – да не си помислите, че съм изневерила на себе си – обаче вместо да ги разгледат поне, те ги изядоха.

Така че тази година големият се сдоби с новичко укулеле. Другият възможен и много желан от него подарък беше комплект барабани, но все си мисля, че съседите ни си имат достатъчно други проблеми. Малкият е още по-лесен – от три дни е най-щастливия човек на земята, защото откри стара купчина вестници, които съм заделила за камината. Едва ли някога някой друг е изпитвал по-голяма наслада от прелистването, късането и мачкането на вестници. Какво повече му трябва на човек!

Честно казано, тази година най-готиният подарък всъщност май е фактът, че всички сме здрави за празниците, в това число и котките. Обикновено нямам такъв късмет и все някой е с температура, сополи, пневмония, бронхит, ротавирус или някоя друга подобна екстра. Или аз – с асматичен пристъп, ако намеря време, покрай болежките на останалите. Все още си спомням миналата Нова година, която вместо с шампанско, се наложи да я посрещам с „Панадол”, оцетени компреси и капки за нос. Съгласете се, че при това положение флексът си е направо супер!

А когато преживееш нещо такова, започваш да оценяваш малките подаръци на Съдбата. Например възможността да се измъкнеш от домашната лудница за час-два на кафе. БЕЗ компания, ако не се брои лаптопа. Повярвайте ми, безценно е! Ако пък успееш и да проведеш една съкратена версия на шопинг-терапия, вече можеш да се броиш за богопомазан. В такива моменти обикновено си спомням за един приятел – китарист, който преди двайсет години ми каза, че „понякога и тишината е музика”. Тогава изобщо не стоплих какво има предвид, но сега... Сега тишината е сред любимите ми евъргрийни, ако мога така да се изразя. Сред любимите подаръци също, но на този етап не мога дори тайничко да се надявам, че ще го получа скоро.

Всъщност... дано не го получа скоро! Преди три-четири месеца с мъжа ми успяхме да командироваме децата при баба и дядо и да си организираме импровизирана тридневна обиколка из родния Северозапад – Магурата, Белоградчишките скали, Изворския манастир. Първата нощ заспахме в хотела като посечени дето се вика. Втората обаче я изкарахме ококорени срещу тавана в разговори за децата.

Та толкова за подаръците. Понякога един флекс е за предпочитане пред златни обеци, особено ако планирате ремонт със собствени сили. Не е лошо да го имате предвид.

А рожденият ми ден е в началото на февруари.

Бормашина. О`кей?

Скоро ще правите ли ремонт? Вижте как се случват нещата  у едно средностатистическо българско семейство.

Препоръчваме ви още: 

Апъл и бокс

За какво й е на госпожата книга?

Този надут декември!

Каквото сам си направиш и Дядо Коледа не може да ти причини

Автор: Станислава Славова-Петкова

За да ви наемем за баба, вие трябва да отговаряте на следните условия:

Да владеете 100 метра гладко бягане и/или бягане с препятствия. Предимство е, ако изпълните норматива, носейки тежест от 10 кг. Нормативът се определя от детето към момента, от който ви наемаме. Детето е с преднина от два метра.

Да умеете да готвите яденета без лук, а магданозът да е умело прикрит. Лещата и бобът да са като на леля Данче от градината. Пълнените чушки да са без чушките, пържените картофи без олио, а кюфтетата да от соя, с вкус на кайма. Предимство е, ако успеете да маскирате някой нелюбим зеленчук или плод като друг, който детето яде (напр. краставица, маскирана като домат, ябълка като банан и др.).

Трябва да умеете да оказвате първа помощ – истинска и въображаема – от вадене на млечен зъб до разрешаване на ситуация от рода на: „Пък той ми каза, че няма да играе с мен и сега ме боли главичка/сърчице/ пръстче и само сладолед може да ми помогне.“

Да владеете поне един западен език и да разговаряте с детето на него.

Да притежавате шофьорска книжка, категория С, но също така да умеете да карате колело, ролери, тротинетка или поне да знаете инструкциите за каране на тези превозни средства.

Да притежавате минимум начална степен по математика и български език.

Отлични умения за преговори, логическо и абстрактно мислене, разрешаване на проблемни ситуации, близки до връщане на заложници.

Някога да сте тренирали боен спорт и скоро да сте се явявали на олимпиада за ветерани (или да тренирате два пъти седмично, поддържайки форма).

Да боравите със съвременна техника, да умеете да играете на минимум две популярни електронни игри. Да сте готови да се учите в движение на други две. Solitaire не се брои, Minecraft – да.

Да притежавате профил поне в една социална мрежа.

В случай че наблизо няма електронно устройство, да умеете да играете на „въшки“, „морски шах“, „бесеница“, „судоку“, да умеете да съставяте кръстословици на български и чуждия език споменат по-горе.

Да можете да играете на футбол/федербал/ народна топка/ дама/ скачане на ластик. Ако не умеете никоя от тези игри, остават ви стоте метра гладко бягане от началото, но в серия.

Да носите винаги свирка, две шишета с вода, солети, мокри и сухи кърпички, евентуално памперси и мляко, превързочни материали, нещо което свири и има светлини, шапка и един комплект дрехи за преобличане според сезона, мобилен телефон – това е за детето. За вас си вземете каквото прецените (всичко това трябва да се вмести в 10-те килограма споменати по-горе).

Да умеете да боравите с елементарни медицински препарати и апаратура като термометър, пипетка, лепенки, капки за уши, нос, повръщане, Панадол, хомеопатия. Предимство е умението за превързване на рани (реални и въображаеми). За по-сериозни наранявания ще ви трябва шофьорската книжка спомената по-горе, както и добра навигация до най-близкия медицински център (може да имате книжка и/или мотор, но в случай на травма, колата е с предимство).

Ако носите очила, слухов апарат или такъв за мерене на кръвно, моля, убедете се, че имате резервна бройка, а също така се подсигурете и с батерии. Последните трябва да съвпадат като форма и волтаж с играчката, която свири и има светлини от по-горе.

Желаем ви успех!

******************

Препоръчваме ви още: 

Защото баба така каза

Лоши работи

Най-готиният дядо на света

Който има деца, да си ги гледа

Автор: Анелия Икономова

- Здравейте, казвам се Анелия и съм кофти майка!

- Здравей, Анелия! Ще ни разкажеш ли повече за това?

Помня ясно, че на невръстната възраст от 7 години, се кълнях във всичко свято, че някога, когато дойде моят ред да имам наследници, ще бъда най-прекрасната майка на света. Е, дойде ми редът... и се кълна във всичко свято, че аз прекрасна майка не съм, не мога, не искам и никога няма да бъда! Скъпите ми наследници явно не са слушкали, папкали и спинкали в миналите си животи и в този са застигнати от много кофти карма, под формата на родителско тяло! От друга страна обаче „Школата на стария фелдфебел“, както снизходително наричат живота ни заедно, им е донесла опит, какъвто и в джунглите на Южна Америка не биха могли да придобият. Лъжа, крещя, наказвам, манипулирам, дебна, мрънкам, обяснявам и пия вино. Бесете ме, стреляйте ме, съдете ме колкото искате, но ще направя хора от това полудяло котило, каквото и да ми струва това. Лъжа! Често! Не че ми харесва, но се налага! Толкова е трудно да ги накараш да направят нещо, което ще им е полезно в бъдеще, че с радост нарушавам Божиите заповеди.

Когато големият ми син беше на 7, сънуваше кошмари. Говорих много, обяснявах, четохме приказки, спахме с мечове, положението си остана същото. И един ден детето ме пита:
„Ти нали си фармацевт, няма ли някакво хапче за сън, против кошмари“. Господ да ме убие, обаче извадих една капсула рибено масло и му я дадох. И 5 години пи рибено масло, което очевидно не само вдига имунитета, но и премахва успешно чудовища под леглото.

Преди няколко месеца 12-годишната ми дъщеря заяви, че иска да стане модел на Виктория Сикретс. Няма да ви обяснявам какъв удар беше това по академичната ми същност. Дойде на другия ден, силно превъзбудена от гениалното си решение и почна да ме разпитва: „Ми те там, мамо, как ги избират, на какъв принцип?“ Обясних й, че има два кръга - първият е за красота, хубаво тяло, излъчване, височина, походка. На втория кръг идват представители на МЕНСА и дават на всички кандидатки тестове, момичета с IQ под 145 не се приемат. Също така представителките трябва да имат и богата обща култура, което е последното препитване във втория кръг. От две седмици е разпънала карти и атласи в детската и зверски поглъща географията, оня ден ме пита имаме ли нещо на Достоевски, а през почивките си пише домашните. Моля се само да не прочете този текст, че добре вървят нещата.

Малкият пък си е роден със стил. Откакто навърши година и половина, държи сам да си избира дрешките. Сега, предполагам, че някои родители си плашат децата с Кумчо Вълчо и по-конкретно с хищния му глад за непослушни деца, аз мойто го плаша, че ако не заспи, ще дойде Вълчо и ще ни донесе грозни пижами, които трябва да носим ката нощ. Заспива почти мигновено. Баща му, като ме чу първия път, се облещи и каза: „Жено, ти не си наред!“. Не, че е новина де...

За крещенето, какво да ви кажа! Децата посвикнаха, ама съседите си мислят, че как хлопна вратата и почвам да си изтезавам челядта с непознати и доста жестоки методики, като в почивките си правя опити с тях, доста сходни с тези на д-р Менгеле. „Написа ли си домашните“ е мантра, която не освобождава от стреса, но аз за всеки случай я повтарям около 5000 пъти на ден, защото съм сигурна, че все някога ще ме докара до Нирвана. Засега нямам успех! Опитите продължават!

През около две седмици влизам в детската стая и със сериозен и доста обиден вид съобщавам, че са ми се обадили от училището! Естествено, не пояснявам от кое и кой ми се е обадил. Следват реплики от сорта на: „Мамо, не беше така!“; „Тая па, класната, е егати портата!“; „Ми той като ме удря, аз да стоя ли?“; „Тя не ни беше предупредила за контролното!“ Аз стоя на вратата, гледам тъжно и след 10 минути вече е ясно, кой какво е сътворил. Другият метод за манипулация вече го понаучиха и не се връзват: ако някой е направил нещо, всички са наказани... в началото се портеха един друг, вече разбрана стратегията не върви.

Преди няколко дни срещнахме Анна-Мария, другарче по игра на „малката напаст“, в магазина. Безкрайно любознателно се обърна към малкия и го попита: „Тервел, пък вие имате ли си ъгъл за наказания?“, той я изгледа и съвсем спокойно заяви: „ Не, нямаме си ъгъл, имаме стая за наказания.“. За 20 секунди три пъти ме удушиха и два пъти ме простреляха от упор... с поглед, а една баба почна да си вее с вестник и се подпря на един от рафтовете, шепнейки: „Боже мили, Господи и Света Богородичке!“

За да ви успокоя, стаята ни за наказания е спалнята, зад вратата има стол, наказанието за милото ми „изчадие“ е да седи там за неопределено време, което рядко надвишава 5 минути! Ама върви обяснявай, че нямаш сестра...

Освен това ги карам да ядат броколи, сурови моркови и да си белят мандарините сами, което признайте, е абсолютно нечовешко отношение към деца!

Изповядах се и ми олекна!

Отивам да плета камшици, че Новата година наближава и скоро се връщат в училище!

Поздрави: Влад Цепеш

Препоръчваме ви още:

Традициите не са това, което бяха

Аз, майката

Аз съм лошата майка на трудна тийнейджърка