Автор: Тамара Чакърова

С Папи ме запозна приятелката ми – Катя. Двете се познаваха от няколко години – от Силистра. Папи се беше преместила във Варна, беше си намерила работа и беше започнала нов живот. По това време и трите бяхме сингъл, както днес е модерно да се казва, или на български – необвързани, да не кажа стари моми. Още по време на първата вечер, която прекарахме заедно, по женски, се почувствах леко омаяна. Вярно е, че пийнахме доста вино, но не беше то. Омайването ми беше предизвикано от лекото, типично чувство за хумор на Папи, сладкия й глас, от мекото й, женствено излъчване, съчетано с трепети на непокорност, и от ясните й идеи и желания за бъдещето.

Последваха множество зимни вечери по женски, на по чаша ракийка или вино, на по салата, или някоя вкусна гозба. Потъвахме в сладки разговори и разкази и забравяхме времето, и че утре трябва да ставаме рано за работа.

Преди да тръгна на поредния ми тур за Сицилия казах на момичетата: „Да знаете, този път отивам и ще си намеря годеник!“

Така и стана! Още през април срещнах Джузепе и наесен вече бяхме сгодени. Когато се върнахме вкъщи през ноември, Катя и Папи също вече бяха сгодени и щастливи, намерили половинките си.

Папи работеше като главен счетоводител в голяма фирма, а мъжът на живота й – Пацо, беше предприемач. Той също ни омая с чара и със сладките си приказки.

Няма и две години откакто се роди дъщеричката им, по време на едно от поредните ни гостувания при Папи и Пацо, те ни разказаха за сапуните – натурални, истински сапуни. Пацо излезе на скованата в лед и сняг малка тераса и внесе дървен поднос със сапуни: „Оставяме ги да зреят навън.“, каза той. В стаята се разнесе аромат на канела, розмарин, невен, сушени билки и кокос. Аз вдишах учудена ароматите и от зимната, студена Варна, автоматично се пренесох на цъфнала, свежа полянка.

В учудването си, че тези двамата са се захванали с нещо подобно, заразпитвах. Папи ми обясняваше как накисва билките, как за основа използва различни масла – за канелата – зехтин, за розмарина и невена – кокосово масло... Показаха ми калъпите.

На мен тези сапуни по-скоро ми приличаха на курабийки. Направо ми идваше да ги захапя!

През лятото Папи и Пацо отвориха работилничката. Върнах се във Варна и забързах към Шишковата градинка, към новото им местенце. От около петдесет метра усетих аромата на лавандула и билки. Ако не беше той, можеше и да пропусна малката вратичка и двете стъпалца, които водеха към едно ниво, малко по-ниско от това на улицата. Влязох и потънах в един като че ли приказен свят: стари мебели, напаснати за помещението, боядисани в бяло; красиви рафтове и витрини, пълни със съхнещи сапуни от всякакъв вид; бяла пейка с цветни възглавнички... А още едно ниво по-надолу, се виждаше част от работилничката, в която Пацо бъркаше нещо. Папи ме настани на меките възглавнички, разговорихме се, разказа ми, че е напуснала работа, за да се отдаде изцяло на новото им начинание, и как Пацо събрал и реставрирал всички мебели за работилничката. Изглеждаше свежа, заредена и доволна. Направи чай от сухите билки, които се усещаха наоколо, донесе старинен, порцеланов чайник и наля чая в красив сервиз. Отпих и разбрах къде съм – в света на Папи и Пацо, в тяхната сапунена приказка, в тяхната работилничка за мечти.

Така Папи и Пацо заживяха в мечтата си, която стана тяхната реалност и ежедневие. Ходеха редовно на фермерския пазар, където предлагаха сапуните си, а година по-късно взеха под наем помещение в МОЛ Варна, където се роди магазинчето им.

Следях развитието им, споделяхме си идеи, радвах им се, но най-доволна бях, че използвах сапуните им. Къпех се само с тях и ги усещах като балсам и еликсир за кожата ми.

Пацо започна да прави „бомбите“ в най-различни форми и цветове, и да ги напасва за различните празници – Свети Валентин, Осми Март... Нали ги знаете?! Тези, които избухват във ваната :). После двамата измислиха сватбените сапунчета – младоженците ги поръчваха като малки подаръчета за гостите на сватбата си. Трябва да кажа – много стилни! После се появиха сапунчетата на въже – тези които можеш да си ги завържеш където си поискаш, заедно с ръчно изработени сапунерки и плетени на една кука тривки, в които се пъхва сапуна.
По една Коледа се родиха плъстените сапуни, които Пацо плъстеше и везаше с естествена вълна, с такъв ентусиазъм, че заразяваше всички наоколо. Получиха се прекрасни коледни подаръчета и същевременно украси за елхата.

Покрай следващата Коледа, виждам Пацо дялка нещо – поглеждам – от сапунената маса се родил Дядо Коледа – такъв с брада, с шапка с пискюл, че даже и с лула... После излязоха и снежните човеци. Джузепе реши да купи един за декорация в къщи. На Пацо хич не му се продаваше. Сякаш сърцето го заболя.
Работилнички за бомби за деца и възрастни, бомби, облечени в прашки, сапуни в ръчно изработени калъфи-книга, плъстени сапунчета за Хелоуин, сапунчета с буквички, бомби-сърца за Свети Валентин, сапунчета за спа центрове и хотели с лого, празнични кутии и опаковки, всичко по тяхна идея и дизайн.

Веднъж попитах Папи:

- Успявате ли да печелите достатъчно само от сапуните?
- Тами, какво да ти кажа, не, но сме щастливи!

Така омайват Папи и Пацо в тяхната работилничка за мечти, със сладки приказки, ароматни сапуни, оригинални идеи, но най-вече с позитивната си енергия, вяра и творчески ентусиазъм.

За автора

Тамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й corsidipasta.Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчето от Италия.

Препоръчваме ви още:

Сватба в Тоскана
Три жени, едно бебе, две салати и едно кръщене
Осмели се да опиташ