Имате ли „хищник“ в екипа, в който работите? Случвало ли ви се е да попаднете на човек, който живее за момента, когато някой ще прояви слабост, за да се възползва? Или пък шефовете ви са от ония „гадняри“, за които се създават филми? Значи сте се сблъсквали с тормоз на работното място. Който е не по-малко съсипващ живота за нас, възрастните от тормоза в училище за децата ни. 

Наистина има хора, които преследват само една цел - да отнемат властта от другиго, за да станат господари на положението. Обикновено стратегията им е да лишат атакувания от възможността за ответни действия, да го сварят неподготвен, за да няма оръжия, с които да запази статуса си. Макар и вече успял, агресорът продължава да оказва натиск до момента, в който окончателно затвърди своето превъзходство. Кои са най-честите причини, заради които човекът, който упражнява тормоз, прибягва към действие?

Бои се да не загуби работата си
Дори страхът му да не се основава на някакви реални обстоятелства, ужасът от неуспеха и унижението замъгляват разсъдъка му. Започва да тормози по-успешния си колега с надеждата, че така ще отвлече вниманието от собствените си недостатъци.

Предпочита сдържаните отношения и признава само откритата демонстрация на сила
Презира всички, които според него са незабележими, недостатъчно активни и уверени в себе си. За да подхрани самолюбието си, избира най-ненатрапчивия, но ефективен колега и го компрометира.

Не понася чуждия успех
Вместо да работи над собствените си навици, прави всичко възможно да попречи на другите и блокира ефективността им.

Страхува се, че мястото му ще бъде заето от по-кадърен колега
Нападателен е дори, ако обектът не търси съперничество и не демонстрира особени амбиции. Вместо да опита да се справи с безпочвените си страхове, агресорът прави всичко възможно да отстрани колегата си, за да няма дори теоретична възможност някой да го измести от позицията му в компанията.

Завижда на чуждите резултати
Те не го мотивират да постига повече и да се самоусъвършенства, напротив, активно опитва да подрони увереността на по-успешния и да го подтикне към провал. Веднъж успял може да влезе в ролята на спасителя, който ще довърши започнатото от елиминирания и ще обере позитивите на чуждия успех.

"Много от нас с години работят в обстановка на вербално насилие, но не подозират, че нещо не е както трябва, защото унижението е станало част от живота им", твърди Патрисия Евънс, автор на книгата „Словесната агресия, как да я разпознаем и победим“ - Междувременно този тип отношения нанасят сериозен удар по психиката ни – мозъкът ни преживява агресията като физическо насилие: „Компютърната томография (скенерът) на главния мозък на човек, който слуша обиди по свой адрес, и томографията на човек, който е бил ударен по главата, изглеждат еднакво.“, твърди Евънс.

Други последствия от словесната агресия и постоянното унижение разяждат самооценката ни и отслабват вниманието ни. Ставаме разсеяни, трудно ни е да се съсредоточим. Словесната агресия не е задължително груба нападка, обида или заплаха. Безкрайните забележки, „шеговитите“ реплики по наш адрес, молбите под формата на заповед, нараняват не по-малко. Ето няколко примера за словесна агресия, за които е добре да сме подготвени.

Отказ или мълчание
Как разсъждава агресорът: „Аз притежавам това, от което имаш нужда, мога да ти го дам или да не го направя. Затова аз контролирам ситуацията.“ Или: „Ако не ти отговоря, или ти откажа, аз мога да бъда сигурен, че всичко ще си остане постарому. Твоето мнение не ми е нужно. Не казвам „не“, но и не казвам „да“. Ти си „на въжето“, аз нищо не рискувам.“

Противодействие
Действайки въпреки вашите молби и желания, агресорът е уверен: „Аз мога да мисля и да вземам решения за двама ни. Ти мислиш неправилно, аз съм правият. Ако те накарам да се съмняваш в себе си, по-лесно ще те контролирам.“

Обезценяване
Като подценява думите и действията ви, наричайки ги „глупост“, „дреболия“, „несъществени“, агресорът декларира, че последната дума винаги трябва да е негова: „Аз обезценявам твоите думи и действия, но съм недостижим за критика и никому не съм длъжен да давам обяснения. Аз вземам решенията. Когато разбереш, колко си нищожен, ще ми е по-лесно да те контролирам.“

Обидни „шеги“
Наричайки обидите „безобидна шега“ агресорът всъщност казва: „Доставя ми такава радост да виждам, че думите ми те нараняват, че не смятам изобщо да спирам. Не съм виновен, че нямаш чувство за хумор. Мога да говоря каквото искам. Аз владея ситуацията.“

Грубо прекъсване
Спирайки рязко разговора, игнорирайки думите ви, агресорът подчертава: „Не съм длъжен да уважавам мнението ти или да отговарям на въпросите ти. Мога да приключа разговора, когато преценя. Аз решавам.“

Обвинение
Заявявайки, че сами сте виновни за положението, в което сте, агресорът иска да ви принуди да мислите: „Сам си си виновен, че те боли и че разговарям с теб по този начин; за всичко, което се случва не както аз искам, затова не съм длъжен да променям поведението си.“

Осъждане и забележки
Осъждайки и критикувайки, агресорът получава още една възможност да подкопае волята ви: „Когато ти казвам, че не мислиш и не действаш правилно, аз започвам да те контролирам.“

Как да се защитите

Като се вслушате в себе си. „Ако някой постоянно ви държи на нокти или подхранва чувството ви за непълноценност (вечно правя нещо не както трябва), ако се отнася към вас с насмешка, вие сте жертва на словесна агресия - казва Евънс. - Заслушайте се как разговарят с вас. Казват ви (или решават вместо вас) що за човек сте, какво искате от живота? Никой не може да взема вашите решения, да знае по-добре какво искате, за какво мислите и какво чувствате. Доверявайте се на емоциите си, опирайте се на тях.

Спрете да се обвинявате
Трябва да осъзнаете, че вербалната агресия не е по ваша вина. Тя е проблем на този, който ви оказва натиск. – подчертава Евънс. – Всичко, което му е нужно, е тотален контрол над вас. Ако някой от обкръжението ви прехвърля вината за поведението на агресора върху вас, не бързайте да обвинявате себе си. Веднъж консултирах жена, чийто шеф й крещеше без повод, а майка й смяташе, че донякъде тя сама си е виновна. Това е абсолютно погрешно поведение и нанася голяма вреда на психиката.

Съпротивлявайте се
Няма смисъл да обяснявате и да се оправдавате – вместо това поставете границите: „Не желая да слушам това“ или „Спри. Веднага.“

Намерете си подкрепа
Важно е да имате някого, с когото да можете да обсъдите ситуацията, да споделите какво ви потиска. Това трябва да е човек, когото чувствате близък и е доказал, че не злоупотребява с информацията, която споделяте за себе си.

Не правете опити да променяте агресора
Човек е способен да се промени към по-добро, ако наистина иска, но този тип хора нямат подобен стремеж. Те са доволни от себе си. Но това, което можете наистина да направите, е да се уважавате и да се грижите за себе си.

Последствията от тормоза могат да бъдат много сериозни. Хората, които са подложени на натиск в работата си, често се страхуват, че няма да могат да възвърнат предишната си увереност. От способни, активни и творчески личности, те постепенно става вяли, тревожни и неинициативни хора.

Дори ако възможностите са ограничени, има варианти за действие, още в момента на „нападение“. Това, което казваме и правим в този момент, може както да утвърди агресора в правото му безнаказано да ни измъчва, така и да го неутрализира. Един от най-ефективните начини за незабавно действие е открито да отговорим на нападките му. По-добре е да влезем в спор, отколкото да премълчим. Ако отстъпим първия път, ще загубим инициативата и ще приемем ролята на жертва, която той иска да ни натрапи. Какво можем да направим – да обвиним нападателя си, че блъфира и да поискаме да се обоснове. Да го накараме писмено да изложи претенциите си и да ги представи на шефа ни. Целта е да охладим настъпателния порив на опонента и да го поставим в позиция да се оправдава.

Независимо от това в колко трудно положение сме, винаги имаме избор.


Източници: P. Evans «The Verbally Abusive Relationship: How to Recognize It and How to Respond» (Adams Media, 2010); Aryanne Oade – «Managing Workplace Bullying: How to Identify, Respond to and Manage Bullying Behaviour in the Workplace», Palgrave Macmillan, 2009).

Препоръчваме ви още: 

6 типа токсични колеги 
Осмели се да опиташ
Професията на филмовия преводач
До 20 - учете, след 50 - работете с млади хора