Не знам дали тази дума е влязла в българския речник официално, но ще я срещнете във всички статии за бебешкия пубертет. Тантрум е онова кошмарно състояние, когато детето крещи, реве, пищи, размахва юмруци, а някои особено проклети индивиди лягат на земята и се тръшкат. Или както батко му казва: „Когато Алекс влезе в режим „Сатана“.

Как се справяме с тантрумите? Има една вълшебна дума, при която детето веднага млъква, кротва се, тантрумът преминава за миг като лятна гръмотевична буря. Ако я знаете, ми я кажете, аз още не съм я отгатнала. Затова прибягвам до по-сложни методи.

Най-бързият начин да успокоите детето, е да му дадете това, което иска. Обикновено причината да избухне е, че иска нещо ВЕДНАГА! Децата нямат усещане за време. Колкото и да му обяснявате, че ще стане след малко или утре, то разбира само, че не е СЕГА. Затова ако е нещо, което можете да му дадете веднага, няма смисъл да се опитвате да го възпитавате на търпение. Ще трябва да почакате да порасне за тази цел. Сега единственият, който се възпитава на търпение е… мама.

Затова ако е нещо елементарно – вода, играчка, мляко, сок, любимата тениска (тази сутрин Алекс изригна заради нея), просто му го дайте и проблемът се приключва. Спомням си, като бях младо мамче, веднъж Теди ми направи тантрум за едно шоколадово яйце в магазина. Аз му го купих, за да не реве, след което „възпитателно“ го изхвърлих в кофата отвън. Груба грешка! Не правете това у дома! Ако детето иска нещо, което можете да му дадете, дайте му го. Това не означава, че вие сте слабохарактерна или детето ви е „надвило“, така че не го мислете много.

Има случаи обаче, когато няма как да му дадете това, което иска. Какво правим тогава? Ето няколко метода, които прилагам при нас. Ако ги използвате често, се „изтъркват“ и вече не работят. Така че редувайте, пробвайте и други варианти, импровизирайте и не забравяйте да споделите и с мен! Ето как процедирам аз:

• Отклоняване на вниманието. Това се прави и при възпитанието на кучета. (Не знам за маймуните, но понякога ми се струва, че има голяма вероятност да сме произлезли от кучетата). Пример – Алекс реве за чужда играчка на площадката. Отклонявам му вниманието с нещо по-интересно. Тук обаче слагам една скоба – ако се опитате да го привлечете с негова собствена играчка, която му е омръзнала, няма да се получи. Най-добре работи, ако му посочите нещо интересно, което сте намерили в храстчето (само внимавайте какво намирате, че някои находки в храстите не са много приятни), пъстра буболечка, самолет в небето, играчка на друго детенце, красиво камъче. Хващате го за ръчичка и казвате със спокоен, заинтригуван тон: „Алекс/Коко/Тони, само ела да видиш какво интересно нещо някой е скрил зад пейката/дървото/пързалката.“ Винаги започвайте с името му, то приковава вниманието и за миг го разсейва от истерията.

• Сделка. Предлагате на детето нещо, което много обича, но рядко му позволявате. Пример, чакате пред лекарски кабинет, детето почва да нервничи. Всеки миг ще направи сцена. Ако нямате под ръка някакви интересни книжки, лист и моливи и тн, дайте му нещо, което рядко получава – аз давам на Алекс телефона ми. Това ще го успокои и ще му отвлече вниманието за известно време. Или пък в магазина крещи, докато пазарувате, тръшка се за нещо забранено, хвърля продукти по земята. Предложете му друго, което обича. Важно за сделката обаче е, че размяната трябва да стане веднага. Както вече казахме, при малките деца обещанията не работят.

• Избор. Това е последната мода при нас и работи много добре. Алекс вечер отказва да влезе в банята да го изкъпя и ако се опитам да го вкарам насила, почва да крещи, да размахва ръце и крака във всички посоки, просто кошмар. Но напоследък процедирам така. Вместо да му кажа: „Алекс, хайде да се къпем“, питам: „Кой иска да се къпе?“ И той скача веднага: „Аз!“ Не знам докога ще работи, но в момента ме спасява.

• Подражание. Алекс реве и ми крещи насреща. Опитвам се да го успокоя, да му обясня, да го убедя. Не става. Изведнъж заемам неговата поза и крещя и рева и аз срещу него. Повтарям същите думи. Детето трябва много ясно да види, че го имитирам. Ще видите как от изумление веднага се успокоява и ви зяпва. Може да изкрещи още веднъж или два пъти, само за да види дали наистина го имитирате. Повторете. Обикновено се разсмива. После вече може да се говори по-спокойно с него и да се измисли как да се реши проблема, предизвикал кризата.

И два метода, които не работят:

• Прегръдка. При моите деца не действа. Когато са в това състояние и се опитам да ги гушна, най-много да получа някой шамар. Действа единствено в комбинация с отклоняването на внимание. Примерно Алекс реве за играчка на батковците, която не му дават, казвам: „Ела сега да видим какво интересно нещо има в шкафа“ и тогава вече мога да го гушна, без да мята ръце и крака и да ме блъска.

• Плесница. Обикновено влошава положението. Случвало се е да ги плясна, но не виждам да има ефект. Правя го по-скоро, защото аз съм си изпуснала нервите. И после ми е гузно и се чувствам зле. Детето не се успокоява, а плесницата няма да успокои и вашите нерви. Избягвайте този метод. Когато големите ми момчета се подгонят и видя, че нещата тръгват на зле, понякога ги замерям с чехли, но това е друга работа. Обикновено се разсмиват и кавгата се обръща на шега.

Много е лесно да се каже и не е толкова лесно да се приложи, но най-важното е да запазим спокойствие. Детето се гневи, защото наистина желае нещо, а отказът ви го наранява и обижда. На вас може да ви изглежда каприз, но за него е едва ли не въпрос на живот и смърт. То не разбира вашите мотиви и е твърде малко да му ги обясните. С времето ще почне да се вслушва, когато му говорите, и само след няколко години тези изблици ще престанат. Преодолейте сцената, прегърнете го и му се усмихнете. Макар и през зъби. Все пак след режим „Сатана“ винаги идва режим „Ангелче“.