Автор: Борислава Баданска

Дочувам леко приглушена, но все пак разпознаваема мелодия. Звучи любима песен. Музиката става все по-силна, а аз развявам русата си грива в такт и започвам да вилнея под ритмите на Guns N' Roses.
Изведнъж пронизваща болка в главата прекъсва този миг на наслада, а усещането е като че десетки алпинисти забиват котки в скалпа ми, навили кичурите коса като въже за катерене и дърпат ли, дърпат. Музиката не спира, но се чувствам замаяна, притварям очи, за да се отърся от неприятното чувство, правя опит да ги отворя отново, но ми се струва непосилно. Гласът на Аксел Роуз става оглушителен и ме спохожда прилив на енергия.

Отварям очи, музиката не спира, но всичко е някак различно.

В леглото съм, понеделник е. Тик-так копчето на калъфката се е омотало в няколко кичура коса и болката продължава да е все така нетърпима. Алармата на телефона и мъртвешките ми брътвежи най-вероятно са изплашили съпруга ми, който нахлува в спалнята озадачен. Изкарал е кучето, приготвил е закуска и на мен, разбира се е оставил нелеката задача да събудя детето. Първи плах опит с целувки и милувки, неуспешен. От ъгълчето на леглото започвам да изреждам задълженията по график на висок тон:

- Стани, измий се, облечи се, закуси...

Отново без успех. Виждайки, че има не повече от 15 минути до началото на първия онлайн урок, решавам да взема крути мерки:

- Бързо ставай, навън вали сняг! Ще правим снежен човек!

Е, не съм излъгала, когато приключи с уроците наистина ще излезем... Скокна тя, надзърна през прозореца и с приповдигнато настроение се запъти към банята. Следя аз стрелките на часовника и потропвам нервно на вратата:

- Действай, защото нямаш време за закуска!

Така и стана, закуската остана да отлежава до междучасието. Овесените ядки с кисело мляко и горски плодове, които баща и грижливо и с любов бе приготвил от ранна утрин обаче не се понравиха на дъщеря ми и запретнах ръкави да приготвя нещо, което все пак да я засити. Спрях се на хотдог. На финалната права съм и тамън сервирам, очичките и светнали, стомахът и къркори... Уви! Госпожата звъни, междучасието свърши. Дадох ѝ чаша чай и ѝ казах, че закуската ще я чака щом приключи часът.

Използвах времето, в което тя е пред монитора да разплета гнездото наречено коса. Както е по наредба, двадесет минутния онлайн урок свърши неусетно, а аз побързах да настаня Ели на масата, за да закуси най-накрая. Тук хотдог, там хотдог, няма хотдог....

Започвам да си мисля, че всичко е сън! Може би ако си ударя главата някъде и усетя отново онази неописуема болка ще се върна към реалността?!? Или с кичурите, които отскубнах събуждайки се съм изтръгнала и част от мозъка, която отговаря за сетивните ми възприятия?!?

Усетих лека неприязън от страна на Ели, може би имаше право детето. Тази нелепа ситуация имаше още по-нелепо обяснение.

Из живота на една разсеяна жена

Баща и, който работи от известно време от гостната, се е прокраднал незабелязано и виждайки оставената без надзор храна на кухненската маса е решил да почерпи кучето (Тук държа да отбележа, че кучето ни е на строга диета и в менюто и не присъстват остатъците от човешка храна ОБИКНОВЕНО, но не и в този случай). Захващам се аз да приготвя n-та на брой закуска, междувременно продължаваме да се суетим със съпруга ми относно организационния процес, който протича у дома по време на онлайн обучението. Захласната в приказки протягам ръка да взема кутията с масло от кухненския плот. Кутията липсва! Само това ми трябваше... И маслото ли е свършило?!?

В суматохата решавам, че така и така обяд наближава, по-добре да сипя една супа на детето, пък по-късно ще намеря подходящо извинение за случилото се и ще компенсирам липсата на закуска с някой домашно изпечен сладкиш.

Тръгвам към хладилника и що да видя?

Ели е седнала на масата, извадила филия хляб, кутията с масло, която издирвах и ръси щедро с чубрица. Погледът ѝ е смразяващ, не посмях дори да напомня за наближаващия час по математика. 15 минути по-късно детето беше сито и на бюрото, в очакване да се включи госпожата, а аз се чудя дали да се гордея, че съм възпитала детето да бъде оправно и самостоятелно или да продължа да се червя, задето при наличие на две родителски тела у дома, детето приготвя закуската си само.

В заключение искам да кажа, че Ели днес изкара 6 по български език, с баща и направиха огромен снежен човек, а аз изготвих график за деня, седмично меню и си смених алармата на телефона!

Може да харесате също:

Малките герои на пандемията