Разбор на изминалата седмица

Автор: Борислава Баданска

Събудих се заредена с положителни емоции. Петък, последен работен ден, детето е при баба и дядо, а само няколко часа по-късно очаквам главозамайващо събитие.

Телефонно обаждане, необичайно за ранния час. Прясно покълналите косми на ръцете ми се изправят като за бис на Уудсток. Плахо плъзвам палец надясно, а в слушалката смутен глас ми съобщава, че не бива да се притеснявам, но Ели (дъщеря ми) е с вирусна инфекция. Пред погледа ми се извъртя бърза прожекция. Двадесет и четвъртият кадър, разбира се, умопомрачителен. Бира се сипе като проливен дъжд, а цензурата е нещо непонятно за очаквания ивент. Уви. Вечерният концерт се превърна в илюзия.

Грабнах чантата от бюрото си и се затичах притеснена към паркинга. Колегата вече беше свидетел на драматичен телефонен разговор между мен и дъщеря ми и сълзливия му завършек, тъй че ми пожела успех и не навлезе в подробности.

Ключът е на таблото, въртя, но сякаш вселената ми е обърнала гръб, акумулаторът ме е изоставил. Загрижени колеги се притичват на помощ и някак успяват да вдъхнат живот на старата машина. Запалих и потеглих. След няколко километра усетих вдървения педал. Изостави ме на пътя. Моeто малко ангелче имаше нужда от мен, а аз бях на сто и петдесет километра разстояние, насред пустошта. Намерих транспорт и я прибрах. Дом, сладък дом. Оказа се фалшива тревога, не вдигна повече температура, нито прояви други симптоми. И все пак следващите две денонощия минаха на нокти. Денем разправии с колата, нощем дежурех с термометъра.

В събота взехме нов акумулатор. Мъките с придвижването бяха решени. Вечерта бяхме на гости, където за малко не се разминахме с нацистката подстрижка заради заплетено желе (благодаря на домакинята за загрижеността и търпението), а през неделния ден се наложи да издирвам кучето в кварталните околоблокови пространства в най-големия порой. Молех се първият ден от седмицата да ми донесе шепа спокойствие. Катастрофа. Събудих се от серенада в стил траш метъл. Малкото дяволче беше загубило гласа си. В друга ситуация може би щях да се зарадвам на предстоящата тишина и покой, но имайки предвид, че съм на ново работно място, беше немислимо да взема поредния болничен. Оставих ги с бащиното тяло да се лекуват, както сметнат за добре, и изхвърчах към колата. Поредна изненада дебнеше крехката ми психика. Въпреки новия акумулатор, колата отново ме изостави. Добри съседи ми подадоха ръка (и ток), докато тъна в невежество настрана от автомобила. Успях някак да се добера до работното място, а колата да оставя в съседното село на майстор.

Един мъж, една жена

3380 ok

Във вторник проблемът беше разрешен. Отново бях изтеглила късата клечка. От цял магазин точно на мен се е паднала батерия с дефект. Нищо де, повозиха ме съседи и колеги ден, два. Почувствах се специална.

Същата вечер се наложи екстремно да придружим палавницата до Пирогов със съмнения за счупен крак. Разминахме се само с превръзка и стегнат бинт. Учудващо как не й счупих друго, борейки се да я задържа на рентгеновата маса. Синините и отокът ще й държат влага задълго.

Сополите и кашлицата не закъсняха. До сряда се бяхме сдобили с пълния набор екстри. Вечерта имах служебно излизане, което за мое учудване се проточи неочаквано дълго и успях да избягам закратко от ежедневните проблеми, но съпътстващият четвъртъчен махмурлук ме върна много бързо в реалността. В офиса се беше заформила купчина документация с размери идеални да подложа глава и да се отдам на блажена дрямка. Естествено, не ми се получи, но съдбата бе благосклонна, защото сестра ми ни навести у дома и получих два часа спокойствие на дивана пред телевизора, докато диването философства на воля с леля си в спалнята.

Таман си помислих, че може и да има някой отгоре, който най-накрая се е смилил над мен, защото петъчния ден премина необичайно спокойно, дори и в напрегната иначе работна атмосфера, но отново бях изправена пред мираж. Разчиствайки детската, чух неистов писък от съседната стая. Елена тичаше напосоки с насълзени очи. Погледнах кухненския под и заварих всестранни телесни течности размазани по теракотата. Кучето агонизираше в ъгъла, мъчейки се да прикрие с езика си следите, които водят до нея. Притеснена издирвах дежурен ветеринар, който да ме упъти как да действам. Докато чистех кървавите субстанции от плочките се вторачих в щерката, от чиято устна плавно се стичаха пурпурни капки слюнка. Усетих как таванът се смъква рязко и ме притиска, без да ми позволява да поема и глътка кислород. Сюжетът бе ясен. И двете са натровени. Естествено, забравих за бъркотията в кухнята, грабнах детето и полетях боса и по пижама към входната врата. В този момент Ели протегна ръка и ме погледна с най-чаровната си усмивка. В юмручето си беше свила подарък за феята на зъбките. Разплаках се и я обгръщах с целувки, радвайки се на добрия завършек.

Кучката е съумяла да похапне нещо нездравословно на вечерната разходка, но сега хърка оглушително и е в отлично здраве, а аз си сипвам поредна доза успокоение в чашата и съм в очакване на уикенда и новите изненади.

И въпреки всички перипетии си мисля, че с още едно мъниче ще е по-забавно. Със съпружеското тяло нямаме много време за интимности в натовареното ежедневие, та се чудя на Дядо Коледа ли да пиша, или да се възползвам от колетните щъркелови услуги…


Препоръчваме ви още:

Алекса, без която не можем

Моето семейство и други животни

Къде са чорапите?

Последно променена в Понеделник, 25 Юни 2018 10:38
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Не е страх, отговорност е!

Не е страх, отговорност е!

10 Мар, 2020 Истории

Карантина

Карантина

20 Мар, 2020 Татко Калоян

Неочаквана ваканция

Неочаквана ваканция

10 Мар, 2020 Истории

Благородният лъжец

Благородният лъжец

09 Мар, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам