Има безброй методики за изучаване на азбуката и езика, и нито една за четене на книги. Сигурно е така, защото няма любов, постигната насила. И ако страстта към четенето не е възникнала от само себе си, ще трябва да се гради постепенно и много грамотно. За щастие, има рецепта как става това. Описана е от френския писател Даниел Пенак, известен у нас с книгата си "Като роман", издадена от "Колибри".

Той формулира 10 златни правила за четенето на децата. Обърнете внимание, че ги е нарекъл права, а не правила - всяко от тях дава на детето някакво право в отношението му към книгата, а не го превръща в задължение. Гениално прости са, и в същото време много ефективни. Опитайте метода му и след месец ще установите, че вашият малчуган чете с удоволствие.

Правото да не четеш
Не принуждавайте детето да чете насила. Стискайте зъби, но не настоявайте. Помислете как да привлечете интереса му, но не оказвайте натиск. Най-добрият начин е да започнете да четете книга на глас и… да спрете на най-интересното място.

Правото да прескачаш
Детето има право да прелиства скучните страници (например дългите описания на природни картини) и да чете това, което му е интересно.

Правото да не дочиташ
Никога не насилвайте детето да чете докрай книга, която не му харесва. Ще има и книги, които ще изчете до последната страница. И такива, които ще изчита по няколко пъти.

Правото да препрочиташ
Не коментирайте навика на детето да препрочита една и съща книга по няколко пъти. Това е негово право. 

Правото да четеш на глас

Ако на детето му е по-лесно да чете на глас, се съобразете с желанието му.

Правото да четеш каквото ти попадне
На пръв поглед това правило може да изглежда странно, но е много важно. В училище, детето трябва да спазва достатъчно много правила, затова при четенето у дома трябва да има пълното право само да избира книгите си (освен, разбира се, неподходящата литература).

Правото на боваризъм
(б. р. възвишено отношение към прочетеното, нежелание да види границата между фантастично и реално)

Никога не се присмивайте на идеалите на тийнейджърите, бъдете толерантни, макар и да знаете, че любимият герой на детето ви е само плод на писателска фантазия и е далеч от реалния живот.

Правото да четеш, където искаш
Не забранявайте на детето да чете в леглото, в метрото или в автобуса. Ако носи книга със себе си, това е най-доброто, което можете да постигнете. Значи обича четенето!

Правото да преглеждаш
Детето може да вземе книга, която му е попаднала пред очите, да я разлисти, да прочете една страница и да я върне на мястото й. Дори една прочетена страница разширява кръгозора. Ако попадне на книга, до която все още не е дорасло, ще я разлисти, ще прочете някой и друг ред, но все нещо ще запомни. И когато му дойде времето, ще се върне към нея.

Правото да мълчиш за прочетеното
Нормално е детето да не иска да обсъжда с някого това, което е прочело. Възможно е да не е готово да го направи или пък да е толкова впечатлено от съдържанието, че да му трябва време да го осмисли. Не бързайте, дайте му време да помисли върху прочетеното. Негово право е.

Тук можете да видите 7 хубави тийн книги през лятната ваканция.

Препоръчваме ви още Мисли от къщурката на детската писателка и Те четат.

Автор: Дарина Рангелова

Длъжна съм да кажа, че Канада е огромна страна, ако случайно сте пропуснали този факт, и няма как да знам какво правят всички родители. Това просто са личните ми впечатления от мястото, където живея.

Да започнем от раждането на бебето. Бебето не се изолира от хорa. От първия ден се извежда навън, разнася се по магазини и ресторанти и където се сетите. Предвид дългата зима, пролетта е дълго чакано събитие и всички се разсъбличат. Няма несъответствие между облеклото на родителя и детето. Всички са полуголи още при 15 градуса. Като любопитен факт ще вметна, че децата не носят шалове (поне не и в училище). Safety first (на първо място безопасността - бележка на редактора). Като казах safety first, няма дете, което да кара колело без каска или да се качи на лодка без спасителна жилетка.

Детските градини са само частни, така че всеки си преценява според случая дали детето да посещава такава.

На 4 години започва предучилищната. Децата се извеждат по три пъти на ден, във всякакви условия, и в повечето случаи се прибират като прасета. Голяма част от времето в училище прекарват на земята. Така че логично не съм чувала майка или татко на детската площадка да се скара на дете, че ще се изцапа. Ако посетите една детска площадка, децата ще ви се видят доста раздърпани и мърляви. Мокри кърпи  не съм виждала да се ползват. Сополите също не са драма. Правилото е, че ръцете се мият преди хранене и след тоалетна. Вечеря се към 17,30-18ч. и лягат към 19,30-20ч. През лятото може да легнат и по-късно.

Вижте защо

за детето са полезни мръсните и опасни игри.

Когато майката иска детето да направи или да не прави нещо, винаги се казва „моля“ и „благодаря“. Примерно: „Тони, не хвърляй камъни, моля!“ И след като спре да хвърля, майката казва „Благодаря!“. Ако все пак детето вече е направило нещо, му се казва, че „това е неприемливо“. Ако се налага, следват обяснения защо, според възрастта. Естествено детето трябва да се извини, ако е наранило друго дете. Няма заповеди и викове от типа: „Ела веднага!“.

Никога не съм чувала заплахи и крясъци. Като наказание в училище (и вкъщи) има time out. Детето се слага да седи на столче няколко минути, без да може да прави нищо, за да помисли какво е направило, 2-3 минути за малко дете, 5-6 за по-голямо и така. Все пак  е важно да разбере, защо е пратено да седи там. Ако детето изпадне в истерия, клякат до него и започват да му говорят. Още не знам какви са тия вълшебни думи. В училище имат право да се усамотят с любим предмет, който ги успокоява, ако са ядосани. Тони си има една бутилка със зелена вода, която зяпа, докато се успокои. Веднъж заспал на пода, докато я гледал. Впечатляващо е зачитането на личното пространство на малкото дете.  В случая говоря за първи клас, където децата са на 6 години.

Изключително много се внимава за физическо и въобще всякакво насилие. Което не значи, че го няма, затова и внимават. Още в предучилищната им се обяснява, че никой няма право да ги кара да правят нещо, което не искат, и че никой на никого не е шеф. Поне това ми разказва Тони. Разбира се, това е нож с две остриета, въпреки че тези обяснения са насочени главно към личната им безопасност, но децата се възползват от тази възможност. Аз все пак съм българка, отгледана в соца и не мога така лесно да се отърся от нашите прийоми и макар да съм спокоен родител, наскоро така кипнах, че първото, което ми дойде наум да кажа е,  че ще го набия, ако не спре да прави еди-какво си. Тони най-спокойно каза: „Как ще ме набиеш, като е забранено?“ Това ме разсмя, още повече, че бяхме в България по това време. Естествено, че не е „ок“ да заплашваш дете с бой, но не е и „ок“ то да смята, че може да прави каквото иска. Ще търсим баланса. Всъщност децата в училище съвсем не правят каквото си искат, имат правила. Тези приказки, с които им пълнят главите са именно, ако станат жертва на насилие, да знаят, че веднага трябва да кажат на някого.

Вижте как да разпознаем

дали детето ни е жертва или насилник.

От съвсем малки ги учат да опазват природата. Тони ме видя, че хвърлям една костилка от кайсия в тревата и веднага ме обвини, че убивам планетата.

В училище, големите целогодишно са ангажирани да помагат на по-малките. Дали ще им четат или просто ще им помагат да си избират книги от библиотеката, дали ще им помагат с кутиите за обяд, няма значение, но непрекъснато ги ангажират да помагат. Сигурна съм, че не е защото учителките не могат да се справят сами.

Впечатление ми направи и как ги учат на емпатия. Когато Тина се роди, учителката ме помоли да изпратя по мейла снимка на Тони с бебето. Беше разпечатала снимката и направили табло с картички от всички деца, с пожелания Тони да е добър брат.

Братчето на съученик на Тони, загина при инцидент и отново децата изработваха картички, с които да покажат подкрепа на своя съученик. Само ще вметна, че от училището ни се обадиха в неделя, за да съобщим на децата си лошата новина по подходящ начин и към кого да се обърнем при нужда от психолог.

Това, което ми прави впечатление е, че всички неща и подаръци, които изработват, не са за тях, а за някой друг. За деня на майката, на бащата, каквото и да е. Дори за Коледа, в училище няма подаръци за тях, а те приготвят подарък за семейството си. Непрекъснато има базари с благотворителна цел. Спомням си, че една година събираха пари чрез продажба на нещо си, за да купуват кози на бедни семейства някъде в Африка. Голяма част от базарите са и за да си финансират разни екскурзии. Неслучайно благотворителността и доброволчеството са толкова развити тук.

Нещо, което ще ви изненада е, че въпреки законите едва ли не за всичко, няма закон, който да казва от каква възраст децата могат да се оставят сами или да се движат по улиците без придружител. Родителят решава кога детето му е готово. Тук съм виждала 10-годишно да придружава 5-6-годишни деца. Но градът е малък, в голям град едва ли се случва.

Това са ми впечатленията от един обикновен канадски град.
 

От същия автор можете да прочетете и За разликите между българските и канадски тийнейджъри и За някои учители в училище. 

Може би ще ви е интересно как се възпитават децата в Англия.

Момичета, да не си кривим душата, ние обичаме секса. Хроничното ни главоболие е по-скоро долна манипулация. Иначе приветстваме всяка проява на креативност и инициатива. Обаче понякога имаме толкова грижи на главата, че може да се отнесем. Къде отлитат мислите ни по време на секс? Събрахме най-забавните признания за тайните мисли, които се въртят из женските главици в интимни моменти.

"Боже, наистина странно пъшка любимият. Имам чувството, че ще си поеме въздух за последно и… ще останем свързани навеки. Само да не се засмея…От колко години сме заедно, а все не мога да свикна."

"Обаче колко добре изглежда Мира! Отслабнала е и подкъсила роклите. Трябва да я питам каква й е диетата."

"Само да не забравя да дам пари на госпожата от градината утре. Все събираме за нещо. Сега ще купуваме играчки."

"Интересно коя ли е любимата поза на Райън Гослинг? А на Клуни… сигурно се задъхва на финала. И той мина 50-те."

"Бегонията ми пак почна да вехне. Не мога да го завъдя това растение. Може би трябва да го преместя до прозореца."

"Ееее, не може да бъде. Таванът пак се е напукал. Ми скоро правихме ремонт, да му се не види! Да попаднеш на читав майстор напоследък е чист късмет. И колко латекс ще ни трябва пак, четири по пет – 20 квадрата…сигурно половин кутия ще ни стигне. Като свършим ще му кажа за ремонта… не, по-добре утре."

"Скъпият пак е отгледал корем. А ми се смееше, че бузите ми можело да се видят и в гръб."

"А, нещо ново? Не е лошо…сигурно се е ограмотявал в сайтовете за възрастни. Трябваше да ме предупреди все пак."

"Като стана дума за сайтове, трябва да потърся хубава рецепта за лазаня. На Вяра много добре й се беше получила онзи ден. Може да взема направо нейната рецепта."

"Добре де, каква е тази акробатика посреднощ? Крак мога да си изкълча! Ами тазобедрените стави, аз ги щадя, ей къде е остеопорозата. Не, наистина, нужно ли е да сме чак толкова палави?"

"Как беше столицата на Австралия? Излетя ми от главата. Канари… не, друго беше. Канбера! Много съм добра!"

"Много се проточи. Знаех си, че трябва да отида до тоалетната преди това, сега ще трябва да търпя."

"Е, не, пак ще трябва да се епилирам. Ами скоро с това се занимавах. Ще трябва да проуча лазерната епилация!"

"А, какво става? Не, не говоря на теб, не спирай! Май съседската котка пак скочи на нашия балкон. Не мога да се разбера с тия хора."

"Хм, това никак не беше лошо…"

"Сетих се! За закуска ще направя банички. Имам бутер тесто в камерата. Като свършим, да не забравя да го извадя…тестото."

"Шшшшт, какво изтрака в коридора? Да не се събудиха децата? Не, май кучето пие вода. То пък защо не спи, него никой не го закача…"

Подслушано в интернет

Препоръчваме ви и 20 сексистки фрази, където ще откриете думите, които жените не обичат да чуват.

А въпросите, които не бива да задаваме, сме споделили в С колко жени си спал.

Вече са известни победителите в конкурса Cartoon Network "Студио въображение". Общо единайсет талантливи български деца са отличени в трите категории за измислен анимационен герой, за сценарно табло и за кратък филм или анимация.

Категория „Анимационен герой“

I място: Алики Ковачевич на 9 г. от 139 ОУ "Захарий Круша", София;

II място: Александър Карталов на 8 г. от ОУ "Иван Вазов", Смолян;



III място: Йоана Станева на 8 г. 

Категория „Сценарно табло“

I място: Йоана Драганчева на 8 г. от ОУ "Васил Априлов", Варна;

II място: Димитър Миразчийзки на 10 г. от ОУ "Захари Стоянов", Варна;

III място: Юлиян Расимов на 11 г.;



Специална награда: Янислав Паунов на 8 г. от 1 ОУ "Христо Ботев", Търговище.

Категория „Анимация“

I място: Виктория Христова на 11 г. от СУ "Св. Св. Кирил и Методий", Добрич;

II място: Биляна Хараламбиева на 13 г. от ОУ "Цветан Спасов", Плевен;

III място: Стилиян Викентиев на 13 години от 166 ССУ "Васил Левски", София;

Специална награда: Катерина Микова на 7 г. от ОУ "Братя Миладинови", Бургас.

Големите победители във всяка от тях получават най-новия лаптоп за образование Acer Travelmate B 118. Те ще имат и уникалната възможност да видят творението си в ефира на Cartoon Network. За вторите и третите места, както и за двете специални награди, има уникални раници, суитшърти и шапки на Cartoon Network.

Безплатното обучение в младежките й инициативи на Телерик Академия по програмиране и дигитални технологии обхваща 11 града с над 2 хил. ученици от 1-ви до 12-ти клас. Близо три-четвърти от участниците са на възраст между 7 и 12 г.

„Наличието на дигитални умения е водеща предпоставка за успешната професионална реализация на днешните ученици. С младежките инициативи на Телерик Академия не целим да направим от всяко дете програмист. Искаме да дадем на следващите поколения необходимите знания и умения, които да ги направят ценени професионалисти, независимо от сферата на реализация, която изберат“, коментира Петър Шарков, генерален мениджър на младежките инициативи на Телерик Академия.

Училищна Телерик Академия

Близо 300 ученици на възраст между 14 и 18 г. участваха в ежемесечните обучения по програмиране на Училищната Телерик Академия в София. Заедно с тях, онлайн се включиха още 280 ученици от цялата страна. В рамките на програмата участниците се научиха да разработват уеб и мобилни приложения с най-новите софтуерни технологии и се подготвиха за Националната олимпиада по информационни технологии (НОИТ). От създаването на инициативата през 2010 г. до днес всеки втори златен медалист от НОИТ е възпитаник на Академията.

Детска Телерик Академия

През настоящата учебна година 1000 деца от 11 града в България в 4-6 клас се обучаваха на програмиране в 36-те школи на Детската Телерик Академия. Учениците усвоиха основите на програмирането, развиваха логическото и креативното си мислене и участваха в редица национални състезания. Традиционно 50% от състезателите по информатика на възраст между 10 и 12 г. в България се подготвят в Академията. За първи път тази година обученията ще продължат и през лятото в седем школи в София, Пловдив и Разград.

Dojo@Telerik Academy

В работилницата по програмиране на Телерик Академия и CoderDojo България първи стъпки в света на дигиталните технологии направиха 80 деца на възраст между 7 и 9 г. Успоредно с редовните участници, още над 430 деца се включиха в еднократни събития по програмиране и първите в България технологични награди за деца - Coolest Projects Sofia. Победителите получиха покана и финансиране да участват в международното състезание в Дъблин, Ирландия на 17 юни.

За Телерик Академия

Телерик Академия предоставя практическо обучение, което подготвя деца, ученици, студенти и специалисти от различни области за дигиталното бъдеще. С фокус върху най-новите технологии, обученията в Телерик Академия подпомагат развитието на курсистите и реализацията на тяхната успешна кариера. От старта й досега, над 11 хил. човека са се обучавали присъствено, а 42 500 онлайн потребители са ползвали учебните й ресурси. В началото на 2017 г. основателите на Telerik поемат ръководството на Телерик Академия, която е отделена като независима организация.

Живописен бряг на екзотичен курорт, топло море, ситен пясък, релакс и… деца. Мислите, че отпускът ви е обречен? Когато на психолога Илона Бунюел се ражда петото дете, тя започва да се страхува от семейните пътувания. После въвежда 5 правила, които могат да бъдат полезни на всеки, който иска да прекара летния си отпуск с децата и въпреки това да успее да си почине.

Всеки мечтае за идеалната почивка на брега на морето: децата строят пясъчни замъци, тийнейджърите се забавляват с бодибордовете си, а родителите се наслаждават на чаша Мохито, под сянката на чадъра.
Сега да се върнем на земята и да погледнем реалността в очите - дълги опашки на летището (или задръствания по магистралите), проблеми с багажа, стомашни инфекции, вечно недоволни пубери и други ужаси. Все пак ваканцията с деца ме е научила на нещо и аз вече имам свое ръководство – как най-пълноценно да прекарам безценния семеен отпуск.

1. Изберете нещо по-достъпно
Ние винаги се очароваме от рекламите на далечни екзотични страни, забравяйки суровата реалност – това е скъпо и дълго пътуване, което е трудно за организиране. Придвижването отнема ценно време от ограничения отпуск и ни изморява. А връщането обратно е още по-дълго и адаптацията вкъщи протича трудно.
Най-хубавата ни почивка беше във Френските Алпи – само на четири часа път от дома ни. През август там е спокойно. Това пътуване се оказа и най-евтиното в семейната ни история.

2. Вземете само най-необходимото
Няма нищо по-неприятно от ситуация, в която вие, два дни поред, търсите изчезналия си багаж на летището, в страна, в която никой не говори езика ви. Ние въведохме едно просто правило: един куфар (среден размер) на две деца, за да можем по-лесно да наблюдаваме и пренасяме багажа. Забравете модните ревюта – пет тениски, три чифта къси панталони (и едни дълги) обикновено са напълно достатъчни. Момичетата могат да добавят и две-три рокли, без непременно да носят подходящите за тях обувки.

3. Решенията взимат родителите
По-рано за мен беше важно децата да имат избор с какво да се занимават и къде да отидем всички заедно. Какъв беше резултатът? Спорове, разногласия и недоволни от крайното решение. Мъжът ми зае съвсем друга позиция. Той настоя всички семейни решения да взимат родителите – като отчитат предпочитанията на децата, но без да ги питат директно. Първоначално бях против. А къде остава свободата на избора? Но като видях резултата – щастливи и доволни деца - си спомних за изследването на Даниел Гилбърт за „изкуственото щастие“: „Ние сме много по-щастливи, когато изборът ни е ограничен и не можем да променяме решението си.“

4. Измислете си предизвикателства
Отдихът и релаксът са важни за добре проведения отпуск. Но в някакъв момент, все пак ти се приисква да се занимаваш с нещо ново и си готов буквално да се разтвориш в преживяването – когато е важен не резултатът, самият процес е приятен и интересен и времето протича неусетно. За целта, заниманието трябва да е достатъчно сложно и да изисква усилие, но да бъде в пределите на възможностите ви. Резултатът е дълбока, абсолютна наслада. Помислете по какво бихте могли да се увлечете и да изненадате себе си, да опитате нещо ново, на което не сте предполагали, че сте способни. Такива приключения ще направят отпускът ви наситен с емоции, радостен и запомнящ се.

5. Финалът е важен
Известно е правилото за пиковите и финални преживявания: ние оценяваме миналия опит според най-яркото си преживяване и по неговия финал – приятен или не. Така е и със семейните почивки – по това как ще завършат, ще съдите и за общото си впечатление от тях. Затова планирайки семейната ваканция изберете занимания, които предизвикват силни положителни емоции и се постарайте да завършите отпуска на високи обороти. От това зависи как ще го запомните.

Илона Бунюел е психолог, ръководител на международни програми в областта на позитивната психология във френската компания Positran. Автор на няколко книги, сред които най-известната е „Ключът към благополучието“.

За вълненията покрай семейната почивка можете да прочетете и в Мама Нинджа стяга багажа и Как си починах на морето.

Автор: Калоян Илиев

LEGOLAND е онази дестинация, която обикновено идва наум на родителите, когато наближава някой специален повод. Така се случи и при нас. Набелязахме LEGOLAND Windsor парк, за да отпразнуваме 9-ия рожден ден на нашите близнаци. Не че беше най-близо, но имахме роднини и доста приятели, с които искахме да се видим в Лондон. Събудихме децата в 3 сутринта и поехме. Англия ни посрещна начумерена, със ситен дъжд и вятър. Слънчево време все пак би било изненада за нас.

Докато пътувахме към парка, облаците започнаха да се разсейват, после нови облаци, и после пак малко слънце. Взе да става оптимистично.

Предвидливо си бяхме купили онлайн билети и така избегнахме тълпите на входа. Това беше единствената опашка този ден, на която не се наредихме. А посетители имаше доволно много. Средното време за чакане на различните атракции беше между 10 и 60 минути. Има и опция, срещу 50 паунда на човек, да не чакаш на опашки, а да минаваш най-отпред. Ние обаче искахме едно по-натурално преживяване.

Бяхме силно впечатлени от изключителната организация и приветливите лица на всички служители в комплекса. Малко трудно им разбирахме, че английският им е един такъв – британски и така заваляха думите, че… Имаше и дори автомати за детски лекарства, пункт за загубени деца и задължителните медицински стаи, както и къщичка за преповиване и хранене на пеленачета. 

Докато нашите деца бяха с връхни дрехи (при температура около 15-17 градуса), англичанчетата бяха по къси панталони и тениски. А то вятър, духа ли духа. Когато видяхме десетки малки деца да шляпат боси и по бански в мини LEGO® DUPLO® аквапарка, осъзнахме колко различни са критериите ни за топло време.

В парка има сигурно над 50 атракции, които с чакането трудно могат да се минат дори за 2-3 дни. Забавления за най-малките, които са още в колички, та чак до възрастните. Не разбирахме какво точно правят там децата до 3 години, още в колички, но предполагахме, че родителите навремето са били силни фенове. Логично на територията тийнейджърите липсваха. Накратко: имаше няколко основни зони, посветени на най-популярните брандове: LEGO® NINJAGO™ World, LEGO® STAR WARS™ зона,  NEXO KNIGHTS KINGDOM с огромен замък, LEGO® FRIENDS™ (Heartlake) - истинско градче с езеро и сцена в него.

Трудно е да се прави класация, отчитайки индивидуалните интереси на всички от групата, но все пак ето кои са топ 5 атракциите на нашето семейство:

LEGO® NINJAGO™ The Ride – четириместни движещи се червени кабинки, в които участниците могат да управляват и хвърлят с дланите си огнени топки, мълнии и ледени фонтани срещу 3D врагове на Spinjitzu. Минахме го два пъти, за да затвърдим. Трябва да призная, че дори аз, толкова се вживях, че все още имам мускулна треска на раменете. За да постигнете по-висок резултат, задължително трябва да държите ръцете си на около 20 см височина над сензорите. Хората пускаха клипчета в залите, докато чакахме, с които показваха правилните движения, ама ние нали сме българи и всичко знаем – въобще не ги отразихме. А ако не изпълните инструкциите, само махате с ръцете и ще си останете с мускулната треска и без точки.

Потокът на златотърсачите – една от активностите, покрай която всички се обединихме и заиграхме, като екип. Натурално изживяване. Пренасяте се времето на Златната треска в Америка. Плащате си за правото да търсите „късове“ метал сред пясъци на изкуствени речни корита и получавате сито. Парчетата метал са толкова микроскопични, че трябва доста да се поизпотите, докато съберете няколко грама. Затова пък, ако намерите по-голям „къс“, радостта е огромна. Но бъдете спокойни – независимо от вашия успех, измерен на истински оригинални везни, винаги получавате масивен позлатен LEGO медал за положените усилия.  Близнаците го тестваха със зъби и останаха доволни.

Пиратско пътешествие в търсене на съкровището
Лежерно начало, по брега на живописно езеро, докато пътешествието не завърши с….водопад. Задължително облечете дъждобрани, защото при финалното падане от водопада, водата се излива отгоре ви. Всъщност не е толкова фатално, защото на изхода има големи топли вентилатори в инфрачервени кабини, които за 2-3 минути ви изсушават.

Драконът – високоскоростно екстремно влакче, в замъка на NEXO KNIGHTS, което бързо ви „подмята“ нагоре и надолу и ви върти с шеметна бързина. Трасето не е много дълго и се понася нормално. Тук мама беше притворила очи и се молеше влакчето вече да спре.

Реката на викингите – почти като рафтинг. Водата бучи и се плиска, само дето е по-спокойно и няма опасност да паднете в реката, защото лодката е много стабилна и големи гуми омекотяват ударите в брега.

Иначе навсякъде има малки и големи LEGO  композиции, които се изграждат в собствена работилница, която може също да посетите. В нея са правени невероятните сгради от MINILAND - внушителни конструкции от лего блокчета в имитация на най-известните постройки и съоръжения от англосаксонския свят. Ще откриете и космическите кораби от LEGO® STAR WARS™ и потопената Атлантида, която може да се види от борда на специална подводница, плуваща сред живи акули.

На две сцени (едната в езерото на LEGO® FRIENDS™ - Heartlake, а другата на поляната на LEGO® NINJAGO™) през час, има занимателни представления, които ангажират децата да танцуват или да усвояват мистични нинджа умения. Могат да се видят още много влакчета; да се ползват речни приключения с лодки и гондоли; да се „полети“ с балони; да се правят  силови упражнения, които да изцедят безмилостно силите ви. Или да си построите мини фигурки от различните сортирани части, които после да си купите и занесете в къщи. Може да си тръгнете с цяла кофа лего блокчета, с желан от вас цвят. Ако купите сувенири (пак тухлички) на специален фрезер може да ги надпишете. Става за 30 минути.

Накрая си тръгваме, само защото паркът затваря, изморени, но пълни с емоции и по пътя към хотела си спомняме детайли от изминалия празник. Пожелаваме си пак да се върнем, за да има какво ново да разказваме.

Калоян Илиев е баща на три деца и ако сте фенове на LEGO®, вероятно сте си купували детски дрехи, раници, часовници и чаршафи от онлайн магазина му UWEAR.bg.

Ако и вие планирате посещение на LEGOLAND тази ваканция, може би ще ви заинтересува промоцията, която е обявил в момента - при покупка на тениски и бански от лятната им  LEGO® колекция, всеки получава ваучер за безплатен детски пропуск за вход в LEGOLAND® Park в Билунд, Дания или Гюнзбург, Германия през сезон 2017. Повече информация ще намерите ето тук.

Още чудесни идеи за ваканцията може да прочетете в статията ни за интересните занимания, които може да предложим на детето през лятото. Препоръчваме ви и още тези суперзабавни игри с тебешир.

„Когато до мен се доближат твърде близо, мълниеносно включвах защитните си механизми. Крачка назад, установяване на дистанция, стъпка встрани… Но после се влюбих. Оказа се, че това не е спорт за слабаци“. Писателят и блогър Дани Флайшър с размисли защо е толкова сложно да обичаш и да позволиш да те обичат.

Твоите чувства не са толкова важни
Чувствата са по-лесната част от любовта. Те могат да бъдат прекрасни и да ти осигурят много приятни минути. Но реално твоите чувства не означават толкова много.

Действията и постъпките – ето кое има значение.

Всеки ден общуваш и слушаш, правиш компромиси, прощаваш, призоваваш търпението си, за да можеш да издържиш на всичко това или за да изтичаш в полунощ, да й купиш сладолед – ето кое те заставя да повярваш, че я обичаш и чувствата ти са истински. И в това е проблемът.

Любовта не побеждава всичко
Понякога времето я побеждава. Или логистиката; или товарът, който носиш със себе си; или страхът; или незнанието какво реално искаш от живота си; или липсата на секс; или напиването в мъжка компания, или натрапчивото мъжко внимание към Нея; или дълговете ти. Но нито едно от тези неща не отрича само по себе си любовта, която е в центъра на всичко, което съществува между вас.

Любовта не търпи хипотези
Ти имаш някаква представа кой си, къде е мястото ти в този свят, какво представляваш, но това са само твоите представи. До момента, в който отношенията помежду ви не ги опровергаят или потвърдят. Само тогава ще разбереш, че в реалността, в една конкретна ситуация, правиш това, което никога не си предполагал за себе си.

Веднъж може да се окаже, че си по-силен отколкото си мислиш. Друг път ще установиш, че си по-слаб. Възможно е да се разбереш, че си по-добър, отколкото предполагаш, но не е изключено и да откриеш, че всъщност мащабите ти са значително по-малки. Това са неща, които няма как да знаеш предварително.

На тях ще те научи животът с Нея.

Понякога е по-добре да си легнеш, дори да си ядосан
Случва се да стигнеш точката, след която нищо добро не може да последва. Ти си говорил, доказвал, отстъпвал. И отново си настоявал, без никакъв прогрес в отношенията ви. Приеми, че няма вариант този ден да завърши по-добре и се оттегли, преди да си казал нещо, за което после ще съжаляваш. В такъв момент добрият сън е единственото ти спасение. (Но не бъди идиот, и не напускай общата спалня, за да се изолираш на дивана в хола.) Просто уважавай невидимата разделителна линия помежду ви.


Смей се на всичко и особено над себе си
Най-доброто, което може да остане след поредната ш….а ситуация, през която сте преминали, е способността да погледнете на нея с чувство за хумор. 

Прощавай й. Можеш
Прави го винаги, когато е нужно. 

Вие сте две отделни личности
Не "консумирай" другия, колкото и да ти се иска. С времето ще установиш, че както и преди, всеки от вас е сам и си е самодостатъчен, с всичко, което носи в себе си, и това няма никакво отношение към другия.

Най-доброто, което можеш да направиш е да останеш там, откъдето ще можеш да продължиш да живееш и без партньора си, ако се наложи. Да, ще бъдеш опустошен и изгубен за известно време, но светът ти няма да се срути. Тя винаги ще усети, ако опиташ да изградиш своя свят, използвайки нейния. А това е жалко.

Любовта не е спасение
Ти не можеш да спасиш никого и никой не може да спаси теб.

Не можеш да „ремонтираш“ или да „излекуваш“ отношенията си.

Можеш само да събереш всички свои „части“ и да спасиш себе си, за да имаш сили да бъдеш опора, докато жената до теб прави същото. Само това. Ако се опитваш да я спасяваш сам, едва ли ще успееш. А ако разчиташ на това, че тя може да го направи за теб, очакванията ти ще я направят безпомощна.

Позволи си да бъдеш слаб. На себе си. На нея
Всички проявяваме слабост, понякога сме жалки. Всеки има срамни моменти, умело скътани под слоеве „житейски тлъстини“. И все някога, някой се добира до тях. Такива страхове обикновено са затворени дълбоко. Трябва да позволиш на другия да бъде слаб, макар че понякога това не е лесно за теб. Нека знае, че заради своята слабост, той няма да бъде унизен. Това е важно. Нарича се сигурност в отношенията.

Нищо лично
Понякога е много трудно да разбереш, че са те наранили не от злоба. Има удари под кръста, при които човекът отсреща се отбранява не от теб, а от миналото си. Избухването може да настъпи съвсем внезапно, на „равно място“, защото ти например неправилно си заредил съдомиялната машина или си купил „неправилните“ ябълки. Какво й напомня това? Не можеш да знаеш.

И все пак твоите чувства имат значение
Въпреки всичко теб понякога те боли. И ти се иска да разкажеш.

Направи го.

Изненадвай я!
Цветята на масата в четвъртък; „обичам те!“ без повод; сресването на косата й; затоплянето на колата, преди още да се е качила в нея. Това са онези малки, дребни нещица, от които има достатъчно, за един дълъг път заедно.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви Що е то "добър съпруг"?, където нашата психоложка Цвети Чобанова ни разказва за различния смисъл, който всяка от нас влага в тази фраза. 

В Мъжете, жените и парите обсъждаме стереотипите в семейството и как разминаването на очакванията може да съсипе един брак.

Прочетете и един много хубав текст за Компромисите, които превръщат зимите в лято.