Автор: Надя Брайт

Аз съм Надя – плюя като говоря, харесвам млади момчета и съм много добра по душа. Много съм добра. Например искам всички жени на света да са щастливи, стига да са по-грозни от мен.

Дошла съм да поговоря малко за живота на 30+-годишните. Знаеш, че си на тая възраст, когато денят ти преминава между кафето и виното, когато нито децата ти, нито родителите ти те слушат (а имаш задължения и към двата лагера) и когато си въобразяваш, че си близо до 20-годишните, но когато те говорят, ти не разбираш нищо. На тая възраст имаме много приятели и често се чуваме с тях, за да им кажем кога не можем да ги видим...

Обаче възрастта си има много предимства. Например вече сме се научили да „приемаме и обичаме себе си“. Това означава, че сме започнали да приемаме коремите си. Своя собствен и този на партньора ни. Разбрали сме, че фитнесът си е фитнес, красотата помага, но яденето и пиенето са си едно ниво нагоре. А и знаете ли кое е добър заместител на плочките на корема? Регулираното осветление... На тъмно всички сме по-красиви.

Наистина запомнете това за светлината, щото и в лицето не сме вече цвете. Изглеждаме си по начина, по който изглеждахме и преди пет години, просто все едно отпреди пет години не сме спали. Малко уморенки, един вид. А то и много от нас верно не са спали от тогава...

Има няколко страхотни неща на тая възраст за жените. Първо – никога не може да си сама. Всяка жена над 30 години има или мъж, или котка, или хронична депресия. А може и трите. Аз няма да ви казвам какво имам, само ще кажа, че вечер не сипвам мусака, а гранули Роял Канин и антидепресанти. Ама ми е хубаво. Антидепресантите, не че ви ги хваля, ама дават едно настроение така...

В тая възраст разликата между жените, които се наливат с вино, защото са майки и усещането им е сякаш това, което ги прави най-щастливи, се опитва да разруши всичко познато в живота им, и жените, които се наливаме с вино, просто щото е вторник, започва много осезателно да се усеща. Наздраве!

Например в главата на всяка майка на 1-2 прекрасни дечица, освен списъка за пазар, задачите за работа, на мъжа ѝ чорапите, се чува и едно постоянно бучене на заден план. Тези, които сте майки тук – затворете очи и се заслушайте... Но не затваряйте очи за прекалено дълго, за да не заспите, ей! Та това бучене е просто звукът от пералнята, който завинаги се е вселил в главата на майката. Защото, когато си майка, пералнята върти постоянно. Законите на физиката просто.

Една от основните разлики между тези два типа жени е, че тия без децата много по-добре знаят как се гледат деца.

Да отделим няколко секунди мълчание за всяка жена която е казвала: „Аз като имам деца, няма да им викам.“ Разбира се, след като е станала майка, тази жена е открила всички възможности на гласните си струни и е покрила диапазон, на който и Марая Кери би завидяла.

Макар че има и едни други ситуации с едни много модерни майки... Например седим си в ресторант. Обръщам се към моята приятелка: „Може ли да кажеш на дъщеря си Агрипина-Дженифър (Караколева), да спре да ме ръга с вилица в крака?“ И получавам отговор: „Надя, когато някой ден най-накрая имаш собствени деца, ще разбереш, че те са най-хубавото и най-важното нещо на света и не бива да ги ограничаваш. Ние възпитаваме Агрипина-Дженифър позитивно, без да ѝ казваме „не“.“ Това го казва, докато моят крак кърви...

А това, че оня ден пред очите ми е отпраскала два шамара на Агрипинчето, щото ѝ пусна айфона на земята, е един друг клон от позитивното възпитание. Щото айфонът си е две хиляди лева. А аз имам и съседен крак.

Между другото, аз съм правила опит да се прехвърля в групата на сериозно обвързаните. Даже стигнах дотам, да отида в гражданското и да се подпиша пред тържествената леля, че завинаги ще спя само с един и същи мъж.

Ние бяхме толкова неподходяща комбинация, че като си казахме „да“, лелята каза „наистина ли“. Роднините му плакаха. Мислех, че от радост. Ама на развода видях, че си изразяват радостта по стандартния начин – като се усмихват.

Бракът ми беше толкова кратък, че всъщност току-що ви разказах цялата му история.

Но това с брака, между другото, е заблудата на нашата възраст.

Кога да го пратиш при майка му

Сега ще ви опиша хронологично как минава животът ни в заблуди. Като дете мислиш, че има дядо Коледа. Като тийнейджър - че абитуриентският бал е важен. В 20-те години си въобразяваш, че дипломата ти ще ти помогне с нещо. На нашите години вярваш в сериозните връзки. А след 40 вярваш, че второто ти семейство ще е по-успешно от първото и така...

Не знам защо, когато си в пубертета, всички те подготвят: „Спокойно, скоро ще прокървиш, но това не значи, че умираш.“ или „Скоро момчетата ще почнат да те попипват, но това не значи, че те обичат.“ Или любимото ми – “Ще ти пораснат гърди! Тялото ти се променя.“ За това, последното, аз още чакам, ама поне съм подготвена, ако вземат да пораснат.

Обаче никой не те подготвя за промените след 30. Например за това как се пълнее. „Я виж онова кексче там!“, „А, къде?“ и Оп! Вече ти е на задника. Продължавай нататък... Ще изгориш калориите, спокойно. Само ти трябват 657 часа на пътеката.

Или пък дето казват, че след 30 женското либидо се повишава. Ставаме по-сексуални, а и повече знаем какво се прави. Вярно е. Вярно е, момчета... Обаче знаете ли какво друго е вярно и не ни го казват?! Че мъжката сексуалност след 30 започва да залинява един вид. Тоест – ситуацията е – от едната страна дебелички сексуални стръвници, а от другата – едни мъже, дето са „Абеее, то сексът не е най-важното... “.

Но спокойно, момичета, светът е пълен с мъже, които кризата на средната възраст ги дърпа за единия крак и те са преоткрили половия атлет в себе си, и почват да се оглеждат за 30-годишните стръвници. С които да направят онова по-успешното семейство, сещате се...

Искам да кажа, че едно от най-хубавите неща да си над 30 е, че възможностите за мъже, с които да правиш секс резко се увеличават. Започват от 20 и стигат до... (срам ме е да кажа). Но да не бъдем гадни. Да не бъдем гадни! Вече сме достатъчно големи да знаем, че Дядо Коледа няма, но стари мъже с много подаръци - има.

С 20-годишните има само два проблема. Единият си е лично мой – не знам дали заради ръста ми или някаква лична моя карма е това, но на мен често ми се случва, като правя секс, да ми се удря главата в таблата на леглото. И когато съм с някой с повечко опит, успява, след като ми е дръннал главата, да ми я подмести деликатно... Обаче с 20- годишните е много сложно, хора... Ударите в таблата не само са по-силни, ами и са много по-начесто. Истината е, че откакто станах на 30 и открих по-младите момчета, от това блъскане в таблата, съм забравила минимум таблицата за умножение. Ама айде да сме честни – на кого му пука за умножението?!

Вторият проблем е с оргазмите. Не, не как аз да свърша... не. Проблемът е те как и най-вече – КОГА свършват, за Бога?! Казвам ви, за да се докара докрай започнатото, от жената се иска или голям талант, или голяма издръжливост. Ако не е станало ясно - аз издръжлива не съм...

Вие знаете ли как се свалят младите в наши дни? Ми откъде ше знаете... Свалят се в Snapchat. Там пращаш снимка на някого и тя изчезва до няколко секунди. И там, оказва се, момчетата пращат на момичетата снимки на най-милото си. Както чувам – до дезодорант за мащаб. Науката е безсилна да докаже защо го правят. Дори не ми се налага да измислям шега за това...

А знаете ли мен как ме свалят? Като ми пращат на имейл извлечение от устойчивия им пенсионен фонд. Допълнително осигуряване. Жестоко ме пали. Сериозна съм.

Но без значение от възрастта – всички сме в Tinder. В началото, когато го открих, се почувствах много странно. Седя си и си цъкам само с един палец отмятам кой ми харесва и кой – не. И си викам: „Аз съм като лъв, бе. Хем съм супер яка, хем съм хищник, хем страшно ме мързи и не ми се занимава и те сами ми идват“.

По-късно разбрах, че най-тъпите разговори в живота ми са тези от държавните учреждения и от Тиндър. Не е точно като голямата градска джунгла на секса... По-скоро е като зле обезопасеният зоопарк на секса.

Но не искам да казвам нищо лошо. От Тиндър съм се уредила с какви ли не срещи. Финансисти, крупни бизнесмени, режисьори, медийни звезди, един поет и, разбира се, тонове програмисти.

Рекламации - само на касата

Казвам ви, аз работя „Подбор на кадри“ и толкова програмисти, колкото съм срещнала в Тиндър, не мога да срещна с нито една обява за работа. Което е супер – какво повече ни трябва от мъж, който си има стабилна работа и е достатъчно смотан, да не може да си намери гадже?

А като казах „подбор на кадри“ – много ми е любимо някой да ми каже: „О, значи ти можеш добре да преценяваш хората.“ И аз: „Ааа... Ами на 34 съм, сама, излязла съм точно с тебе... Може би трябва да помисля спешно да си сменя работата... “

Бързо! Къде се търсят жени, които нищо не разбират от мъже? В женските списания? При Наталия Кобилкина?

Има и друго. Понеже аз винаги им казвам, че се занимавам със стенд ъп комедия, за да съм с нещо интересна (щото иначе с какво да ги впечатля? С „Аз се мисля за лъва на тиндър“ ли?!). Та... казвам им, че се занимавам с комедия и те са: „А сега да не попадна нещо в стендъпа?“ Ама аз като те гледам, ти не си излизАл, бе... - И викам: „Няма, няма. Само поръчай по още едно уиски, да станем по-красиви.“

По мои наблюдения царете на тъпите въпроси са мъжете 30+. Тъпи въпроси се задават не само на срещи, а и в леглото. Сега ще ви кажа любимите си два въпроса:

1)   „Свърши ли?“ - Ами не. Бръкнах в контакта, докато правим секс. И извиках Господ много силно.

2)   „Някога симулирала ли си оргазъм?“ - А ти някога симулирал ли си, че ме слушаш като говоря?

Жените също задаваме тъпи въпроси. Например: „Дебела ли съм?“. Всички знаем, че щом пита, значи е дебела. Всички знаем, че за мъжете да отговорят на тоя въпрос е като да изчислят синус от косинус върху котангенс. Т.е. ще напрегнат цялата си интелектуална мощ и накрая ще налучкат.

По-опитните отговарят „НЕ!“. Едни други са казвали и истината, но от тоя случай насам живеят на спуснати щори и не гледат жените в очите.

Истината е, че най-добрият отговор е да кажете НЕ, да скочите, да ѝ разкъсате дрехите и да я обладаете, за да види колко много я желаете! Разкъсвате дрехите, щото може така да ги е изпълнила, че да няма събличане... И... правете го това, ако тая жена е ваше гадже. Не да е колежка някаква примерно...

Аз, като говоря така, не мислете, че не знам и аз що за стока съм и все обвинявам мъжете. Нищо подобно. Аз например си знам, че съм в тази прекрасна възраст, в която имаме и пъпки, и бръчки. Слава Богу, че медицината и козметиката напредват и срещу наистина много пари мога да добия някакъв вид.

Разбирате ли, докато мъжете над 30 давате по 8 лева за пяна за бръснене и 3 лева за оня продукт, с който се изкъпвате от горе до долу и си перете и дрехите с него, жените над 30 даваме стотици левове за лицето си. Само за да може, като излезем на среща с някой, който е вложил десет до дванадесет лева, той да каже: „Е... става мацката.“

Обаче има едно нещо, което с пари не се оправя. Това, дето плюя като говоря. Единственото спасение е да не говоря. И казвам ви, откакто не говоря – жестоко ми тръгна с мъжете.

Въпреки че то да ми тръгне, да ми тръгне... колко да ми тръгне. Аз все някога проговарям и излиза вторият ми проблем. А именно – нещата, които казвам.

Оказва се, че когато подробно обясниш на един мъж от колко време ходиш на психотерапия, на него спешно му се обаждат отнякъде и той трябва да тръгне. Което е слаб ход. Щото айде да помислим – не е ли по-добре е да си имаш работа с жена, която вече я наблюдават специалисти? Освен това психотерапията не само много е помогнала на мен, а е помогнала и на мъжете, с които се срещам (макар и те да не го знаят).

Вече 15 години ходя по срещи. Не знам останаха ли здрави пълнолетни мъже със среден до висок доход, необвързани, интелигентни и с чувство за хумор, с които не съм излизала? Искам да кажа – това наистина е въпрос – останаха ли? Ако са останали – да ми пратят извлечение от пенсионния фонд. 

Прочетохте ли 

Как да си намерим смислен партньор за секс 

Надя се занимава с Човешки ресурси, психология, пилатес и е стенд ъп комедиант. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства и в писане. Освен това, както виждате от снимката, обича да се снима в асансьори.

Детски роман за магията от любимия актьор и фокусник Нийл Патрик Харис

„Магията е като пицата - дори когато е кофти, е страхотна“, казва Нийл Патрик Харис. Познаваме актьора от ролята му на чаровния Казанова с голямо сърце Барни Стинсън от сериала „Как се запознах с майка ви“, но Харис се изявява в още много други роли - освен че е награждаван актьор с дългогодишен стаж в телевизията и киното, Нийл пее и танцува (на Бродуей се разписва дори като режисьор на рок мюзикъл!), а очевидно му се отдава и амплоато на водещ, защото във визитката му се мъдрят няколко гига като домакин на най-известните награди в сферата на мюзикъла, телевизията и киното: „Тони“, „Еми“ и Оскарите.

Във всичките си превъплъщения Нийл Патрик Харис винаги използва магия – не само вълшебството на таланта, а и умелата ръка на илюзионист, който мами и очарова публиката с красиви и вълнуващи фокуси. Изненада ли е тогава, че първата му детска книга e вдъхновена именно от любовта към фокусите?

„Магични мистерии“ разказва историята на Картър – умно и талантливо дете, изгубило родителите си при мистериозни обстоятелства, което живее на улицата с коварния си настойник чичо Слай. И двамата правят фокуси, но докато момчето го върши за забавление, мъжът ограбва хората с помощта на триковете си. Въпреки лошия пример на чичо си Картър е добро хлапе и никога не посяга на чуждото. Един ден той решава, че не може да понася повече скитническия живот, изпълнен с измами, и избягва, за да потърси сам късмета си. Съдбата – и един много цветен влак – го отвеждат в тихото градче Минерал Фолс, което нашепва обещания за спокойствие и истински дом. Там Картър за първи път среща приятели в лицето на трима особняци – а и фокусници! – като самия него: Лейла, Тео и Ридли. Не след дълго към малката им група се присъединяват близнаците Оли и Изи и така се ражда клубът на Особняците. Шестте хлапета се оказват въвлечени в битка срещу алчен злодей и лакеите му, чиято цел е да задигнат най-големия диамант в света – „Звездата на Африка“.

Всяка от четирите книги в поредицата на Нийл Патрик Харис ще отговаря на една от боите в колодата карти. Първата част е под знака на „каро“ – което обяснява и цялата афера с диаманта, разбира се. Освен това във всяка книга на преден план ще е историята на различен герой. Картър е в светлините на прожектора този път, но втората книга е часът на Лейла! И това е чудесно, защото всеки от особняците е различен по свой си начин: Картър е отраснал без дом и макар да е илюзионист, е изгубил вяра в магията; Лейла е осиновена в семейство с двама бащи; Тео е тъмнокож цигулар със заможни родители, вечно облечен в костюм, а Ридли е умна червенокоска с нисък толеранс за глупости, която е в инвалидна количка (и е най-безстрашният и дързък особняк от групата). Разнообразието от герои в книгата е само един от плюсовете й. Темите за приятелството, приемането на другия, самостоятелността и ползите от усилената работа са силно застъпени.

Фокусите са забавен елемент от историята, който определено ще ти допадне, дори да не си на десет, особено щом откриеш допълнителните глави, в които авторът те учи сам да изпълняваш магически трикове (така сам ставаш част от бандата на особняците). Разказвачът – докато четеш, няма как да не чуваш в главата си гласа на Нийл Патрик Харис, а и донякъде на Лемъни Сникет, – е остроумен, забавен и е като отделен персонаж в книгата. Но най-любимо от всичко в тънкото томче ни е тълкуването на магията като нещо повече от вълшебство.

Тя е обич, чувство за принадлежност, семейство. Нещата, от които се нуждае всяко хлапе, а и всеки възрастен всъщност.

***

Десет неща, които не знаеш за Нийл Патрик Харис

Нийл Патрик Харис е американски актьор, певец, илюзионист, продуцент и режисьор. Разностранната му кариера включва множество сфери от киното и театъра, до телевизията и илюзията като изкуство. Носител е на редица отличия, сред които „Златен Глобус“, „Еми“ и „Изборът на публиката“.  В България е най-познат с ролята си на чаровния Казанова Барни от сериала „Как се запознах с майка ви“, но това ще се промени съвсем скоро благодарение на издателство „Софтпрес“, което публикува първия детски роман на Нийл – „Магични мистерии“.

1. Нийл обожава магията и илюзионизма.

2. Изпълнявал е магически трикове в популярни телевизионни предавания на водещи като Джони Карсън, Дейвид Летърман, Джей Лено и Елън Дедженъръс.

3. Нийл Патрик Харис използва и трите си имена, защото има друг актьор, наречен Нийл Харис. Голяма част от феновете му го наричат просто NPH.

4. Нийл не е просто актьор. Той участва в мюзикъли, продуцира, пее, танцува, водещ е на церемонии (включително и на Оскарите!), илюзионист е и e автор на няколко книги, включително детската поредица „Магични мистерии“.

5. През 2010 списание „Тайм“ включи НПХ в списъка си с най-влиятелни хора в света.

6. НПХ получава първата си роля на крехката възраст от 3 години. Играе Тото, кученцето на Дороти, в училищна постановка по „Магьосникът от Оз“.

7. Печели наградата „Еми“ за ролята си в епизод на сериала „Клуб „Веселие“ (Glee). Там Нийл играе Браян Раян - училищния враг на един от главните герои – господин Шустър.

8. Любимият му цвят е зелено.

9. Любимите му книги са „Чарли и шоколадовата фабрика“ на Роалд Дал и „Мост към Терабития“ на Катрин Патерсън.

10. Първата работа в живота му е в книжарницата в родния му град.

Препоръчваме ви 

Какво ще четем у дома тази есен

Специализирани секции за ранно кандидатстване в Холандия, Великобритания и Германия на 29 и 30 септември 2018 г. в столичния хотел „Маринела“

Когато първият учебен звънец ни „отърси“ от лятното безгрижие, се сещаме за вечно актуалната тема - образование и кариерно планиране. Въпросите, които родителите на малките и пораснали деца често си задават, нямат еднозначен отговор в интернет. Това показва опитът и практиката на най-голямата консултантска образователна компания „Интеграл“ и многобройните посетители на изложенията „Световно образование“, които компанията организира близо две десетилетия в България. Проектът обхваща процесите на консултации, кариерно планиране и информираност за всички възрастови групи.

Есенното издание на „Световно образование“ ще събере на 29 и 30 септември в столичния хотел „Маринела“ представители на над 80 елитни средни училища и университети от цял свят. Професионални консултанти и западни експерти ще проведат срещи и ще отговарят на всички въпроси, свързани с новостите в образованието, промените при приема, новите перспективи и възможности за реализация.

Акцентите са съобразени с промените в образователните процеси в чужбина, които наблюдаваме след Brexit и отразяват поведението на западните образователни системи като част от мерките за бърза и адекватна реакция на променящата се глобална среда.

Великобритания, Холандия или Германия – възможности много, избор – един

„Фокусът в областта на висшето образование в чужбина ще е насочен към големите възможности и шансове, които академичната 2019-2020 година предоставя на българските кандидати.“, коментира Стефка Златева, мениджър „Висше образование“ на „Интеграл“ и дългогодишен консултант на „Световно образование“. Особен важно това изложение ще бъде за учениците от 12 клас, които имат уникалната възможност да започнат образованието си в британски университети след Brexit при равни условия като досегашните. Запазеното държавно финансиране за членове на ЕС и богатото разнообразие от нови и перспективни специалности държи висок интереса към тази най-популярна европейска дестинация за висше образование. За всички кандидати, които желаят да се възползват от тази възможност, на „Световно образование“ ще работи специализиран център за ранно кандидатстване за британски ВУЗ, в които ще се оформят кандидатурите, листите с подходящите университети и ще се дават ценни насоки за успешен прием. За лична среща с българи ще присъстват представители на над 30 елитни британски университета, сред които лондонските топ университети University of Westminster, Goldsmiths, University of London, Royal Holloway, University of London и City, University of London.

Безплатно подаване на документи за ранно кандидатстване в Холандия

Това ще е акцентът в специализираната секция „Холандия“. Над 10 от най-добрите холандски университети ще посетят изложението за лични срещи с кандидатите, сред тях ще са и българи, които вече се обучават в Страната на лалетата. Холандия се превръща във втора образователна сила в Европа. Заявка за разширяване на влиянието й върху европейския образователен пазар е решението на холандското правителство за втора поредна година да намали таксите за първокурсници с 50%, при което цената на учебната година е 1040 евро.

На „Световно образование“ ще се представи и немската образователна организация Баден Вюртемберг Стъди Гайд, която представлява всичките над 70 университета в областта Баден Вюртемберг, включително и по приложни науки, и академични висши училища. Немскоговорящите ученици ще могат да се срещнат и с представители на 8 австрийски университета. Интернационалната палитра на участниците се допълва от висши училища от Швейцария, Франция, Дания, Гърция и Италия.

Кариерен навигатор – най-новият продукт за личностна оценка на възможностите

Разработен от дългогодишните консултанти на Интеграл специализиран курс „Кариерен навигатор“ е най-новият продукт, който вече привлече вниманието на десетки ученици от 9, 10 и 11 клас. Програмата е разработена на базата на опита при консултиране на българи и обхваща система от тестове, които позволяват на учениците да опознаят истинските си таланти, възможности, умения преди да направят своя избор на специалност.

Като комплексен образователен форум „Световно образование“ обръща особено внимание на децата, които искат да получат диплома за средно образование по западен стандарт, а случаите в дългогодишната практика на кариерните консултанти за отлична реализация са факт.

Изложението разширява обхвата на участниците, като ще представи в София над 20 от най-добрите европейски училища. Сред участниците са представители на елитната британска група Duke’s, която обединява най-добрите колежи от ранга на Cardiff, Earlscliffe College, Rochester College и Fine Arts College. В програмата са включени и други европейски образователни топ дестинации като Италия, Австрия, Германия и Испания, Ирландия, Шотландия и Белгия.

Възможности за провеждане на изпита за предварителен подбор за английските училища Ukiset и безплатни пробни тестове по английски и математика ще дадат възможност на децата да проверят знанията си. Изложението ще даде насоки и как да се справяме с онлайн тестовете за прием в английските училища, които придобиват масовост и изискват прецизност и бързина.

Посетителите ще научат за първите нови предложения за езикови ваканции в чужбина, като за ранни записвания ще ползват отстъпка от 5%.

Подробности за програмата и участниците и предварителна регистрация – на адрес в интернет www.world-education.eu.

Препоръчваме ви още:

Хитови предложения за езикови ваканции в чужбина

Как се чувства детето ни в детската градина е въпрос, който ни занимава от първия ден на постъпването там. Обикновено пускаме в ход позволени и недотам позволени средства, за да съберем повече информация. И всичко това с единствената цел да помогнем на дребосъка да се адаптира по-бързо. Една майка, психолог по професия има същия проблем. След много опити да разбере как се чувства синът й в детската градина, тя прилага тактика, която се оказва много успешна, макар че е толкова елементарна. А именно - всеки разговор с детето си започва с въпроса: „Знаеш ли какво ми се случи днес?“

Матвей всеки ден се прибира от детската градина и аз започвам акция по извличането на информация от особено опасен шпионин. Трябва да знам какво се случва в тази Ничия земя, където майките биват допускани само по празници. Обикновеният разпит не дава нужните резултати. Към методите на Инквизицията все още не съм посегнала, вероятно това ще е следващ етап.

Имам горчив опит с „нормално“, „както обикновено“, „нищо ново“, мога да чета между редовете, когато чуя „остави“, „всеки ден едно и също“. Затова разработих план по внедряване в детско-градинския живот на сина си.

Първо, старая се самата аз да разказвам повече за деня си: какво ново, къде съм ходила, с кого съм се срещнала, каква интересна кола съм видяла по пътя, как се е включила противопожарната система в офиса…

Матвей веднага започва ме прекъсва: „Не, не, чакай аз да ти разкажа… А аз… А ние… “ седя, слушам го и се изживявам като велик манипулатор и познавач на детската душа.

Второ, започнах да използвам необикновени въпроси. Замених стандартното „Как беше днес?“ с „Какво ти беше най-вкусно днес?“ или „Случи ли се нещо смешно? Да се смееш с глас?“

За гъските и гъсетата

Разбира се, най-често слушам само за палачинките, които са им давали за следобедна закуска или какво е направил приятелят му.

Така си живеем. Цял ден на работа мисля не как да изпълнявам задълженията си по длъжностна характеристика, а какъв интересен въпрос да задам, за да сглобя поредното парченце от пъзела „Какво е моето любимо дете“. Малко драка, малко нахален, малко романтик, малко раним. Стеснителен за едно, упорит за друго, изтъкан от противоречия.

Всичките ми въпроси са за нещо добро, весело, позитивно – все пак формираме положително отношение към градината. А не след дълго и към училището. На кого помогна днес? На кого се зарадва? Най-интересната игра на улицата и най-любимата песен. Любимият зеленчук в салатата и любимият учител в групата. Понякога разговорите ни напомнят на въпросите в лексиконите, които попълвахме някога.

Но ето че веднъж отидох в училище неподготвена. Забравих да си измисля въпрос и в тази критична ситуация въображението ми измъкна първото, което предложи гладния ми, недоспал мозък.

-  Случи ли се нещо, което да те натъжи днес?

Устничките на Матвей веднага затрепериха, смръщи вежди и на пресекулки започна да ми разкрива несправедливостите на живота. Притисна се към мен в очакване да получи разбиране и подкрепа, разтърсван от неизказани емоции.

Нещата наистина са сериозни, може да бъде написана отделна статия по темата или да открия нещо в специализираната литература… Най-добрият му приятел не го извикал да пекат сладки. Поканил някакво по-малко момиченце, с което дори не са най-добри приятели, а моя любим единствен син – не.

Прегърнах го и дълго го милвах по гръбчето. Приласкавах го и го подкрепях. Обещах му да изпечем 100 милиона сладки. Чух закани, че никога повече няма да дружи с този нахалник-сладкар от градината.

Триех нослето и очите и си мислех колко важно е да не задаваш някакви витиевати, заобиколни въпроси, а такива, които са точно в целта – в болното място, в ядрото на обидата, в пристана на тъгата.

Защото той ще си изяде палачинките от следобедната закуска и без мама, но тепърва ще трябва да го уча да преживява болката. И ще милвам гръбчето. И ще трия нослето. И ще обещавам 100 милиона сладки.

Препоръчваме ви още:

Как да подготвим детето за детска градина?

Защо децата не обичат промените

До детската градина и назад

По време на форума, на 7 октомври, в Пловдив, бременни и майки ще получат ценни съвети от топ специалисти и много награди

Остават броени дни до деветото издание на най-голямото специализирано събитие, посветено на бременността, раждането и отглеждането на детето. На 7 октомври, в Пловдив, "Форум бременност и детско здраве", който се организира от водещия здравен сайт Puls.bg, ще срещне бъдещи и настоящи родители с изтъкнати специалисти в областта на майчиното и детското здравеопазване. Събитието ще се проведе в Гранд Хотел Пловдив, от 10.30 часа, входът за него е безплатен след регистрация на http://events.puls.bg/.

Форумът се състои от три панела, които се фокусират върху теми, свързани с бременността, раждането и грижите за бебето. В първата част „9 вълнуващи месеца“ акушер-гинекологът д-р Васил Даскалов и ембриологът д-р Мариела Даскалова ще акцентират върху проследяването на бременността и развитието на новия живот. Д-р Райна Стоянова ще даде ценни съвети за храненето през бременността.

Акцент във втория панел ще бъде раждането. То ще бъде представено като динамичен процес от акушер-гинеколога д-р Даниел Ставрев. Акушерка Катя Павлова от Пловдив, която спечели класацията на Puls.bg „Специалистите, на които имам доверие” в съответната категория, ще даде ценни съвети за постигане на спокойно раждане. Адвокат Мария Шаркова ще се фокусира върху една от най-деликатните теми „Раждането - имам ли право на избор“. Последната част на "Форум бременност и детско здраве" „Светът на бебето“ ще бъде посветена на грижите за новороденото. Петя Запрянова от Алианса на българските акушерки ще даде отговор на най-горещите въпроси на бъдещите и настоящи родители относно кърменето. Международно известният лекар и лектор д-р Василка Юрукова ще предостави своя опит в справянето с най-срещания проблем на родителите – честото боледуване на малчуганите в ранна детска и предучилищна възраст.

„Деветото издание на "Форум бременност и детско здраве" е фокусиран върху активната роля на бъдещите и настоящи родители да избират – да избират високата компетентност, добрите източници на информация, добрите медицински екипи и отношение, високия стандарт на медицинско обслужване, които те и децата им заслужават.“, коментира главният редактор на Puls.bg Румяна Тасева.

*** 

"Форум бременност и детско здраве" е подготвил и специална изненада - томбола с награди за гостите. Голямата награда ще бъде безплатно раждане в болница в Пловдив. Бъдещата майка, която ще спечели, ще получи безплатно консултация с анестезиолог, упойка, избор на лекарски екип и престой в болницата. За да участват в томболата, дамите трябва да се регистрират и присъстват на събитието.

Повече подробности за форума, програмата, информация за лекторите и регистрация за участие във форума, може да откриете ТУК. 

Вижте и
За специалистите,
на които се доверяваме

Заради 17-годишно момиче от Враца Кеймбридж промени правилата на изпит

„Това е историята на живота ми!“, възкликва в репортаж за Нова телевизия Мария Александрова от Враца – момиче, което респектира с интелекта си въпреки уврежданията от детската церебрална парализа.

Мария е с ТЕЛК със 100 % инвалидност, за нея се грижи майка й Зорница, която след като преодолява отчаянието от диагнозата на детето си, започва битка за пълноценното му съществуване.

Въпреки че 80% от училищата във Враца отхвърлят детето, то продължава образованието си и дори е с отличен успех. Това, че е със специални образователни потребности, не спира Мария да се яви на изпит за сертификат по английски в Кеймбридж. Респектирани от интелекта и амбицията на момичето от университета удължават времетраенето на изпита и допускат асистент, който да попълва отговорите вместо него. Така в прочутото учебно заведение се създава прецедент, за който е „виновна“ умната българка.

Следващата мечта, към която се е устремила Мария, е да учи продуценство в чужбина. Казва, че телевизионните програми са начинът й да избяга от реалността. Не смята себе си за по-различна и твърди, че не е прецедент. Просто хората с увреждания като нея нямат шанс у нас да покажат потенциала си.

„Вярвам, че образованието ще ме докара по-далеч в живота от физическите мъки”, твърди изключителното момиче.

***

Историята на Мария стана известна в момент, в който майките на деца с увреждания подготвят поредния си протест срещу Системата. Той ще се състои на 2 октомври и ще се проведе едновременно в няколко града – София, Варна, Силистра, Враца, Пазарджик и Стара Загора. В столицата протестът ще започне в 17,30 пред площад „Народно събрание“.

Неотдавна майките от палатковия лагер пред парламента отбелязаха „120 дни от борбата за живот на децата си“. Под мотото „Зависимата независимост“ жените за пореден път призоваха народните представители да ускорят хода на реформата в социалните услуги за деца и лица с увреждания. Въпреки ангажираността на омбудсмана Мая Манолова, с която майките внесоха предложения за законодателни промени, сериозен напредък в работата по тях няма. Протестиращите настояват за признаване правото на хората с увреждания да вземат решения, свързани с начина им на живот, без да зависят от социални услуги и институции; за индивидуален подход при оценяване на потребностите им. Сред исканията им е и създаването на възможност децата да имат достъп до реално образование като всички останали, да бъде създадена възможност на родителите да работят с промяна в условията на програмите за личен асистент. Протестиращите признават, че тази промяна изисква много време, но твърдят, че началото все още не е поставено. Все още, след три години борба...

В Кеймбридж промените явно се случват по-бързо.

Снимка: Nova TV

Препоръчваме ви още:

"Системата ни УБИВА" - фланелката, която скара властта

Майките, от които нищо не зависи

В Норвегия системата отнема децата, в България направо ги убива

Откъс от книгата "Празни мисли на един празен човек"  на Джером К. Джером, издадена през 1886 г.

Да, разбира се, знам ги аз бебетата. Знам много за тях, та нали аз сам съм бил някога бебе - не задълго или поне не толкова дълго, колкото бяха дълги дрешките ми. Спомням си, че те наистина бяха много дълги и винаги ми пречеха, когато пожелаех да си поритам. И защо им са всъщност на бебетата толкова ярда излишна тъкан? Не ви задавам гатанка. Аз действително искам да узная, защото никога не успях да разбера това. Дали родителите се срамуват, че детето им е толкова малко и искат да изглежда по-голямо? Веднъж заговорих на тази тема с една бавачка.

- Да ги пази господ, сър - възкликна тя, - но тях винаги ги обличат в дълги дрешки!

Когато й обясних, че този отговор, макар и да говори добре за чувствата й, не е в състояние да разсее недоумението ми, тя каза:

- Боже мой, сър, нима искате да обличаме горките дечица с къси ризки! - Тя произнесе това с такъв тон, сякаш в думите ми имаше нечувано оскърбление.

Оттогава вече не смея да търся отговор на тази загадка и ако има такъв отговор, той си остава тайна за мен. На мен изобщо ми се вижда глупаво да се облича каквото и да е на малките деца. През целия ни живот така ни идва до гуша от това непрекъснато обличане и събличане, че би било чудесно да минаваме без него, докато е възможно. Трябва да се помисли да се избавят от подобни мъки поне тия представители на човешкия род, които все още живеят в креватчета. Какъв смисъл има да се будят сутрин нещастните бебета само за да им свалят един куп дрешки, да го заменят с друг и пак да ги сложат в креватчето, а вечер отново да ги измъкват от него и да ги облекат в предишните дрешки? Има ли изобщо някаква разлика между дневната и нощната ризка, за да се извършва цялата тази процедура?

Твърде е възможно с тия разсъждения да ставам смешен - казват, че с мен това често се случвало, - затова ще се въздържа от по-нататъшни изказвания по повод детските ризки. Ще отбележа само, че няма да е лошо да се въведат поне два различни модела, за да се отличават момчетата от момичетата.

Засега това създава много затруднения, защото нито косите им, нито дрешките им, нито говорът им дават някакво указание за пола им и човек може само да гадае. При това поради някакъв непонятен природен закон винаги отгатваш погрешно и роднините и познатите започват да те смятат за мелез между глупак и мошеник, защото като кажеш за новороденото момче „тя“, извършваш такова страшно престъпление, което по своята чудовищност може да се сравни единствено с употребата на думата „той“ в разговор за новородено момиче. Каквото и да е детето, родителите считат, че противоположният пол не заслужава дори презрение и ако случайно го споменеш, те приемат това като лична обида.

Ако държиш за доброто си име, не се опитвай да излезеш от затруднението с помощта на думата „то“. Има различни начини да се покрие човек с безчестие и позор. Ако убиеш хладнокръвно голямо почтено семейство и хвърлиш труповете в шахтата, ще си спечелиш лоша слава в целия окръг. Ако ограбиш църквата, ще постигнеш само това, че ще те намразят всички, особено енорийският свещеник. Но искаш ли да изпиеш до дъно най-горчивата чаша на презрението и омразата, която ближният е в състояние да ти предложи — наречи милото дребосъче „то“ в присъствието на младата майка.

Най-добрият начин да се обръщаш към бебето е да го наричаш „малко ангелче“. Няма по-подходяща дума за случая, защото еднакво върви и за момче, и за момиче и винаги ще бъде посрещната благосклонно. За разнообразие може да се използват и „милото“ или „прелест“, но тъкмо „ангелче“ е думата, която ще ти осигури солидната репутация на умен и добронамерен човек. Преди да я произнесеш обаче, трябва първо да хихикнеш кратко, а после да разтегнеш устни във възможно най-широка усмивка. За всеки случай не забравяй да кажеш, че детето има бащиния нос. С това най-много ще се подмажеш (извинявайте за просташкия израз) на родителите. Отначало те ще се засмеят престорено и ще кажат: „Глупости!“ Ти обаче трябва да настояваш упорито на своето. А и съвестта ти може да е спокойна, защото нослето на бебето наистина прилича на бащиния нос или поне прилича не по-малко, отколкото на каквото и да е друго, тъй като представлява просто едно топче.

Не пренебрегвай тези съвети, приятелю. Може да дойде момент, когато притиснат от едната страна от майката, от другата от бабата и от група възхитени (не от тебе обаче!) млади дами отзад, ще стоиш пред малкото, лишено от коса същество, без да знаеш какво да кажеш, и ще бъдеш благодарен до дъното на душата си за всяка подсказана дума. За мъжа - имам пред вид неженения мъж - няма по-тежко изпитание от „съзерцаването на бебето“. Студени тръпки му пролазват по гърба само при предложението да погледне малкото и измъчената усмивка, с която казва, че е изключително радостен от това, би могла да трогне дори сърцето на майката, ако изпитанието не е (както съм склонен да мисля) хитър женски ход, който има за цел да прогони от къщата неженените приятели на съпруга.

Това наистина е жестока уловка, с каквото и да я оправдават. Ето, звънят и пращат някого да повика бавачката с бебето. Това е сигнал за всички присъстващи жени да се посветят изцяло на разговор за бебета, а ти се отдаваш на тъжни мисли и на разсъждения дали не би могъл да си спомниш внезапно за някоя важна среща и ако си спомниш, дали ще ти повярват. И тъкмо когато си скалъпил една съвсем неправдоподобна история за някакъв човек, който те чака на улицата, в стаята влиза висока, строга жена, носеща в ръце нещо, което на пръв поглед прилича на дебела възглавница за канапе, чийто пух се е събрал само в единия край. Инстинктът обаче ти подсказва, че това е детето, и ти скачаш, като правиш жалък опит да изразиш нетърпение. Когато потокът от възторжени възклицания, с които жените приветстват появата на бебето, секне и от множеството дами, които говорят една през друга, останат само четири-пет, кръгът от поли се разтваря и се открива свободно пространство и за теб. Ти тръгваш напред с такъв израз на лицето, сякаш те водят към подсъдимата скамейка на Боу стрийт (На Боу стрийт в Лондон се намира полицейският съд — Б.пр.), и като се чувстваш безкрайно нещастен, заставаш пред детето и тържествено се взираш в него. Настъпва гробно мълчание и ти разбираш, че всички очакват твоето изказване. Напрягаш се мъчително да измислиш нещо, но с ужас откриваш, че си загубил умствените си способности. Настъпва миг на отчаяние и твоят зъл гений не пропуска случая да ти подскаже най-глупавата забележка, която би могла да ти дойде на ум. Като поглеждаш околните и се усмихваш тъпо, казваш шеговито: „А, то май няма особено буйна коса!“ В продължение на една минута никой не ти отговаря. Най-после достопочтената бавачка произнася важно: „Детето е само на пет седмици и не може да има дълги коси.“ Отново настъпва мълчание, ти чувстваш, че за втори път ти се дава възможност да се изкажеш и питаш дали вече ходи и с какво го хранят.

В този момент всички смятат, че не си с ума си и ти предизвикваш само съжаление. Дойката обаче решава, независимо от това дали си луд, или не, да не ти позволи да се измъкнеш и ти трябва да минеш цялото изпитание. С тон на върховна жрица, извършваща религиозен обред, тя казва, като ти подава вързопа: „Вземете я на ръце, сър.“ Ти си така смазан, че не си в състояние да се противиш и покорно поемаш пакета. „Подложете ръка под кръста, сър“ - казва върховната жрица и всички се отдръпват, като те наблюдават с такъв интерес, сякаш се готвиш да покажеш някакъв фокус.

Сега ти не знаеш какво да правиш, както преди малко не си знаял какво да кажеш. Все пак нещо трябва да се направи и единствената мисъл, която ти идва на ум, е да започнеш да подхвърляш нещастното бебе, подвиквайки „опала“ или друга безсмислица от тоя род. „Ако бях на ваше място, не бих я подхвърляла - казва бавачката. - От най-малкото сътресение й се разстройва стомахчето.“ Ти, разбира се, веднага преставаш да я подхвърляш и се надяваш, че още не си успял да й направиш нищо лошо.

В този миг бебето, което досега те е гледало със смесено чувство на ужас и отвращение, слага край на безсмислената сцена, като се разплаква колкото му глас държи, а жрицата се хвърля напред, измъква го от ръцете ти и започва да го успокоява: „На - на, тихо, тихо. Направи ли ти нещо, миличко?“ - „Странно! - казваш ти любезно. - Какво му стана?“ - „Как какво! Сигурно сте я ударили! - с възмущение отговаря майката. - Малката няма да пищи току-така, без причина.“ Очевидно те подозират, че си убол бебето с карфица.

Най-после успяват да успокоят ревлата, тя почти притихва, но изведнъж някакъв безделник скача, сочи те с пръст и пита: „А този кой е, миличко?“ Като те познава, умното бебе започва да реве още по-силно.

Пълна стара дама подхвърля: „Много е интересно, че децата веднага проявяват антипатия към някои хора.“ — „О, те всичко разбират“ — подхваща със загадъчен израз на лицето друга. „Да, просто удивително“ - добавя трета. Всички започват да те гледат накриво, убедени, че си истински негодник, и тържествуват от блестящото си откритие, че малкото дете благодарение на някакъв особен инстинкт е разбрало истинската ти същност, останала досега скрита за възрастните.

Въпреки всичките прегрешения и пакости, които вършат, децата съвсем не са безполезни същества. Те не са безполезни, когато запълват нечие пусто сърце; не са безполезни, когато по техния призив слънчевият лъч на любовта внезапно озарява заоблаченото от грижи лице, не са безполезни, когато с малките си пръстчета изглаждат бръчките и ги превръщат в усмивки.

Ах, тези забавни човечета! Без да го съзнават, те са комедийни актьори на голямата сцена на нашия свят. Те внасят хумор в прекалено тежката драма на живота. Всяко дете е малък, но решителен противник на съществуващия ред на нещата и непременно ще извърши нещо неподходящо - в неподходящо време, на неподходящо място и по неподходящ начин. Младата гувернантка, която Джени е изпратила да види какво правят Томи и Тоти и да им каже да не го правят, добре познава детската природа. Създайте на нормалното дете подходящи условия и ако то не извърши нещо непозволено, веднага викайте лекар.

Децата притежават особен талант да извършват най-смешни постъпки с трогателна важност и невъзмутимост. Когато двама малчугани, хванати за ръка, безгрижно защъпуркват на изток, докато разтревожената по-голяма сестра настойчиво ги вика да я следват на запад, техният делови вид може да те умори от смях (не и по-голямата им сестра обаче). Те обикалят около войника, втренчили с огромно любопитство очи в ботушите му, и проверяват с пръст дали е истински, или не. Въпреки че ги убеждават в противното, без да се интересуват от безкрайното смущение на жертвата си, те упорито подвикват „татко“ към срамежливия млад човек, седнал в противоположния край на омнибуса. За тях оживеното кръстовище е най-удобното място да се обсъждат с пронизителен дискант въпроси от най-интимен семеен характер. Когато пресичат улицата, внезапно ги обхваща желание да танцуват, а на прага на големия магазин непременно ще седнат, за да си събуят обувките.

В къщи им хрумва, че с по-удобно да се изкачват по стълбата с помощта на най-големия бастун, който могат да намерят, или на чадъра - за предпочитане е да бъде отворен. Обхваща ги прилив на любов към Мери Ан тъкмо в минутата, когато вярната прислужница лъска печката с боя, и под напора на чувствата си веднага я прегръщат. Що се отнася до яденето, най-любимото им лакомство са въглищата или мръвката от чинийката на котката. Те проявяват нежността си към котенцето, като го държат с главата надолу, а към кучето - като го дърпат за опашката.

Те никога не те оставят без грижи, у дома благодарение на тях цари вечно безредие, издръжката им струва скъпо и все пак - какво би била къщата без тях? Без техните шумни гласове, без пакостните им ръчички не може да има домашен уют. В стаите би било прекалено тихо без тропота на малките крачка, а родителите биха тръгнали може би в различни посоки, ако детският глас не ги върне обратно.

Така, изглежда, би трябвало да бъде. Но все пак ми се струва, че понякога мъничката ръчичка разделя възрастните, сякаш се вклинява между тях. Неблагодарна задача е да се говори против едно от най-чистите човешки чувства - против майчината любов, която увенчава живота на жената. Това е свята любов, която ние, дебелокожите мъже, едва ли сме в състояние да разберем докрай. Затова не бих искал да се мисли, че изразявам неуважение към нея, когато казвам, че тя не трябва да поглъща всички останали чувства. Детето не бива да обсебва изцяло сърцето на жената, като оня богаташ, който издигнал ограда около извора в пустинята. Та нали редом с него има и друг пътник, който също изпитва жажда.

В стремежа си да бъдете добра майка не забравяйте да бъдете и добра съпруга. Не е нужно да се посвещават всички мисли и всички грижи само на едно същество. Когато бедният Едуин ви предложи да излезете с него някъде, не му отговаряйте с възмущение: „Как! Да оставя малката?“ Не прекарвайте цялата вечер в детската стая и не ограничавайте разговора си само с коклюша и дребната шарка. Скъпа госпожо, когато детето кихне, това още не означава, че непременно го заплашва смърт; когато излизате от къщи, не мислете, че домът ви на всяка цена ще изгори, а гувернантката ще избяга с някой войник; нито пък, че котката ще скочи върху гърдите на безценното ви дете в мига, в който се отдалечите от креватчето му. Вие прекалено се измъчвате заради единственото си пиленце, измъчвате и всички наоколо. Спомнете си и за другите си задължения - опитайте само - и ще видите как от хубавото ви лице ще изчезнат бръчките и ще стане весело не само в детската стая, но и в салона. Помислете малко и за своето голямо дете. Погрижете се и за него, наричайте и него с ласкави имена, усмихвайте се понякога и на него. Само на първото си дете жената посвещава цялото си време. На пет или шест деца не се обръща толкова внимание, както на едно. Но докато те се родят, пукнатината се е появила. Домът, в който мъжът се е чувствал като гост, и жената, която е била твърде заета, за да мисли за мъжа си, са успели вече да станат скучни на неблагоразумния съпруг и той си е създал навика да търси почивка и приятели някъде навън.

Но хайде, хайде! Ако продължа още в този дух, сигурно ще си спечеля репутацията на детемразец. Бог ми е свидетел обаче - това не е вярно. Та кой би могъл да бъде детемразец, като гледа невинните лица на тия, които се тълпят пред голямата врата, отваряща се към света?

Светът! Нашият мъничък свят! Колко огромен и тайнствен изглежда той в детските очи! Какъв неизследван материк им се струва градината зад къщата! Какви изумителни открития правят те в избата под стълбата! И с какъв трепет гледат дългата улица, като се мъчат да отгатнат къде свършва всичко това, както се питаме и ние, възрастните деца, когато съзерцаваме звездното небе.

А с какъв поглед гледат те към най-дългата от всички улици - дългия тъмен път на живота! Каква недетска сериозност има в този поглед и колко жалък и изплашен е понякога той. Една вечер сред бордеите на Сохо видях малко дете, седнало на прага на къщата. Никога няма да забравя погледа му, който улових при светлината на газовия фенер, трепкаща върху изпитото му лице. Това беше поглед, пълен с мрачно отчаяние, сякаш от глъбините на тъмния двор пред детето бе изскочил призракът на неговото още по-тъмно бъдеще и бе пронизал сърцето му със смъртен ужас.

Бедни създания, едва стъпили е малките си крачета на каменистия път! Ние, старите пътешественици, отишли вече далече напред по този път, можем само да спрем и да ви махнем с ръка. Вие излизате от тъмната мъгла и ние, отправили поглед назад, ви виждаме - такива мънички в далечината - как стоите пред стръмния склон и простирате ръце към нас. Бихме почакали, за да ви поведем за ръка, но в ушите ни звучи шепотът на океана и не можем да се бавим. Трябва да бързаме натам, надолу, където призрачните кораби вече се готвят да разперят черните си платна.

Превод от английски: Красимира Тодорова

Източник: chitanka.info

Препоръчваме ви още:

Тъмни сили

Житейските правила на дребосъка

Първите седмици с детето са зомби-апокалипсис!

След Брекзит Великобритания продължава да сервира изненади.

Представители на Лейбъристката партия в страната са предложили да бъде забранено на бъдещите родители да узнават какъв е полът на бебето чрез кръвни изследвания в ранните месеци на бременността. Според представителите на парламента в някои случаи тази информация може да стане причина за аборт.

Според Би Би Си тази мярка се предлага предимно заради някои етнически общности в страната. Жените от тези общности правят аборти, ако разберат, че са бременни с момиче. При това решението за прекъсване на бременността често се взема под силния натиск на роднините.

„Веднага реших, че не искам това дете. В семейството ни имаше вече пет момичета и след всяко раждане близките идваха у нас като на погребение. За тях това беше поредният провал.“, цитира Би Би Си думи на жителка на Лондон, принадлежаща към сикхите.

Момче или момиче? Зависи от бащата

Няма точни данни за това колко аборта във Великобритания се правят след като бъде узнат полът на детето. При това абортите заради „неподходящ пол на бебето“ са забранени. Процедурата може да бъде извършена само ако плодът е с аномалии в развитието си, пряко свързани с половата му принадлежност. Въпреки това в медиите често се споменава за случаи, в които жените лъжат лекарите и правят аборт независимо от забраните.

Бременните жени във Великобритания преминават през комбинирано изследване, което включва кръвен анализ и ултразвук, за установяване на евентуални аномалии на плода в първите месеци. Ако изследването се провежда в държавна болница полът на детето според резултатите на първия скрининг не се съобщава на бъдещите родители. Това се прави след втория ултразвуков преглед в 19-20-та седмица, когато вече не бива да се прави аборт без медицински показания.

В частните клиники обаче тази забрана не важи. Там можеш необезпокоявано да си направиш кръвни изследвания, за да узнаеш пола на детето. За оптимален срок се смята 9-10-та седмица от бременността. Услугата по определяне пола на бебето в някои райони на Великобритания е толкова популярна, че дори се рекламира на билбордове. Цената й е около 170 лири стерлинги.

Източник: The Guardian

Прочетохте ли

Емоционални последици от спонтанния аборт