Как се чувства детето ни в детската градина е въпрос, който ни занимава от първия ден на постъпването там. Обикновено пускаме в ход позволени и недотам позволени средства, за да съберем повече информация. И всичко това с единствената цел да помогнем на дребосъка да се адаптира по-бързо. Една майка, психолог по професия има същия проблем. След много опити да разбере как се чувства синът й в детската градина, тя прилага тактика, която се оказва много успешна, макар че е толкова елементарна. А именно - всеки разговор с детето си започва с въпроса: „Знаеш ли какво ми се случи днес?“

Матвей всеки ден се прибира от детската градина и аз започвам акция по извличането на информация от особено опасен шпионин. Трябва да знам какво се случва в тази Ничия земя, където майките биват допускани само по празници. Обикновеният разпит не дава нужните резултати. Към методите на Инквизицията все още не съм посегнала, вероятно това ще е следващ етап.

Имам горчив опит с „нормално“, „както обикновено“, „нищо ново“, мога да чета между редовете, когато чуя „остави“, „всеки ден едно и също“. Затова разработих план по внедряване в детско-градинския живот на сина си.

Първо, старая се самата аз да разказвам повече за деня си: какво ново, къде съм ходила, с кого съм се срещнала, каква интересна кола съм видяла по пътя, как се е включила противопожарната система в офиса…

Матвей веднага започва ме прекъсва: „Не, не, чакай аз да ти разкажа… А аз… А ние… “ седя, слушам го и се изживявам като велик манипулатор и познавач на детската душа.

Второ, започнах да използвам необикновени въпроси. Замених стандартното „Как беше днес?“ с „Какво ти беше най-вкусно днес?“ или „Случи ли се нещо смешно? Да се смееш с глас?“

За гъските и гъсетата

Разбира се, най-често слушам само за палачинките, които са им давали за следобедна закуска или какво е направил приятелят му.

Така си живеем. Цял ден на работа мисля не как да изпълнявам задълженията си по длъжностна характеристика, а какъв интересен въпрос да задам, за да сглобя поредното парченце от пъзела „Какво е моето любимо дете“. Малко драка, малко нахален, малко романтик, малко раним. Стеснителен за едно, упорит за друго, изтъкан от противоречия.

Всичките ми въпроси са за нещо добро, весело, позитивно – все пак формираме положително отношение към градината. А не след дълго и към училището. На кого помогна днес? На кого се зарадва? Най-интересната игра на улицата и най-любимата песен. Любимият зеленчук в салатата и любимият учител в групата. Понякога разговорите ни напомнят на въпросите в лексиконите, които попълвахме някога.

Но ето че веднъж отидох в училище неподготвена. Забравих да си измисля въпрос и в тази критична ситуация въображението ми измъкна първото, което предложи гладния ми, недоспал мозък.

-  Случи ли се нещо, което да те натъжи днес?

Устничките на Матвей веднага затрепериха, смръщи вежди и на пресекулки започна да ми разкрива несправедливостите на живота. Притисна се към мен в очакване да получи разбиране и подкрепа, разтърсван от неизказани емоции.

Нещата наистина са сериозни, може да бъде написана отделна статия по темата или да открия нещо в специализираната литература… Най-добрият му приятел не го извикал да пекат сладки. Поканил някакво по-малко момиченце, с което дори не са най-добри приятели, а моя любим единствен син – не.

Прегърнах го и дълго го милвах по гръбчето. Приласкавах го и го подкрепях. Обещах му да изпечем 100 милиона сладки. Чух закани, че никога повече няма да дружи с този нахалник-сладкар от градината.

Триех нослето и очите и си мислех колко важно е да не задаваш някакви витиевати, заобиколни въпроси, а такива, които са точно в целта – в болното място, в ядрото на обидата, в пристана на тъгата.

Защото той ще си изяде палачинките от следобедната закуска и без мама, но тепърва ще трябва да го уча да преживява болката. И ще милвам гръбчето. И ще трия нослето. И ще обещавам 100 милиона сладки.

Препоръчваме ви още:

Как да подготвим детето за детска градина?

Защо децата не обичат промените

До детската градина и назад