С пресконференция в Националния център по заразни и паразитни болести. бе даден официален старт на информационната кампания за профилактика на рака на маточната шийка „10 минути само за теб” Организатор на инициативата е Националното сдружение за профилактика на рака на шийката на матката и тя има за цел да осигури актуална информация за заболяванията, свързани с HPV вируса, да насочи общественото внимание към необходимостта от превенция и по-добра здравна култура.

Ракът на маточната шийка е вторият по честота при жените на възраст между 15-44 г. , стана ясно от данните, съобщени по време на пресконференцията. Всяка година над  270 000 жени в света умират от заболяването. 530 000 нови случая на рак на маточната шийка се регистрират ежегодно в света и ако не се предприемат мерки за предотвратяването, този брой ще стигне 1 млн. нови случая през 2050 г. В България всяка година над 1 000 жени се диагностицират с тежката диагноза, а над 400 не успяват да се преборят. В 99,7% от случаите ракът на маточната шийка е причинен от HPV вирус.

Със своята Национална програма за първична профилактика на рака на маточната шийка, България принадлежи към групата от 87 държави в света, които имат национални програми за имунизация срещу РМШ, финансирани с публични средства. Националната програма осигурява безплатна имунизация срещу рак на маточната шийка за момичетата на 12 и 13-годишна възраст, като всеки родител, който желае да имунизира дъщеря си, следва да се обърне към личния си лекар и да получи повече информация на сайта на Националната програма.

Редица научни публикации доказват, че посредством имунизация и редовни прегледи смъртността и заболеваемостта от рак на маточната шийка могат да бъдат намалени с 94%. По данни на Европейския център за контрол и превенция на заболяванията процентът ваксинирани момичета в Европа варира между 17 и 84%, като програмата в Шотландия води класацията с обхват от над 90%, а в Англия и Португалия той е над 80%.

Лицата на кампанията Йоана Буковска-Давидова и Елена Петрова отправиха посланията към  жените да бъдат активно ангажирани в грижата за своето здраве и да ходят редовно на профилактични прегледи.

Кампанията „10 минути само за теб” се организира от Национално сдружение за профилактика на рака на шийката на матката в партньорството на Столична община, Национален център по заразни и паразитни болести, Български червен кръст, Български младежки червен кръст, Фармацевтичен факултет към МУ - София, Българско сдружение по иновативна медицина, Национално сдружение на общопрактикуващите лекари, Национално сдружение на педиатрите специалисти от извънболничната помощ, Българско дружество по акушерство и гинекология, Българска педиатрична асоциация, Национална пациентска организация и се осъществява с подкрепата на MSD България.

Изразът „отдих за деца“ не се радва на особена популярност сред китайските родители. Причината е в твърдото им убеждение, че децата нямат нужда от отдих (справка: Бойният химн на майката тигрица). Напротив – за да успеят в живота,  те трябва ежедневно и ежечасно да работят по своето усъвършенстване. И ваканцията не е никаква причина да спрат да го правят.

Първо, трябва да отбележим, че летните лагери нямат традиции в тази страна. Едва в последното десетилетие съществува такава организирана форма на отдих и то вследствие привнесения чужд опит. Китайските родители трудно могат да бъдат убедени, че трябва да изпратят детето си някъде за седмица-две, за да си почива. Въпреки че опитът на други страни се попива жадно, местните лагери много малко приличат на обичайните.

Китайските лагери
Да започнем с това, че словосъчетанието „детски отдих“ звучи абсурдно за средностатистическия китаец, защото възниква логичния за местните въпрос: От какво да си почиват децата?

Китайчетата учат. И учат много. И като казваме много, имаме предвид – много. Седемгодишните първолаци например прекарват в училище осем часа дневно.

В горните класове учениците практически живеят в училището. Работният им ден започва в 7,00 – факултативни занимания, редовни часове, и завършва към 21 часа със самостоятелна подготовка. Много от тях, запитани какво ще правят през ваканцията, може да ви погледнат с недоумение, защото това е време за извънучилищна подготовка и домашни задължения. За да убедят родителите, да пуснат децата си на летен лагер, компаниите, които организират този отдих, първо трябва да гарантират, че учениците ще продължат своето обучение и през тези две седмици, в които няма да са при тях.

Снимка: The Telegraph, спортен лагер в окръг Бочжоу, провинция Анхой

Въпреки стремежа фокусът да се пренесе върху неформалното образование, развитието на комуникативни навици и проява на индивидуалностите, операторите на този вид услуги все пак трябва да гарантират „по-сериозните“ ангажименти на децата. Това може да са три часа екология дневно, шестчасов мастър-клас по пиано, курс по английска литература и т.н.

95% от китайските родители правят избор в полза на академичните занимания. Мнението на децата не се взема под внимание. Затова лагери за отдих в Китай не съществуват, има само образователни такива.

От само себе си се подразбира, че такъв тип родители са фокусирани върху крайния резултат от „почивката“. Ако детето е било на музикален клас – трябва да има продукция за представянето на наученото в края на смяната. Ако лагерът е с езикова насоченост, той трябва да подпомогне кандидатстването в американски колеж. За какъвто и вид дейност да става дума китайските родител трябва да видят крайния резултат.

Снимка: Daypic, занимания във военен детски лагер, в покрайнините на Пекин. „Летовниците“ са основно деца на военнослужещи, полицаи и пожарникари. 70 % от лагерниците са момчета. Усвояват се бойни изкуства, тренира се самоотбрана и се създават навици за самостоятелност.

Комуникацията с родителите
Политиката на китайските лагери забранява ползването на всякакви технологии. Затова телефоните, лаптопите и др. подобни остават вкъщи. Връзката с родителите се осъществява чрез възпитателите. Последните са длъжни да публикуват ежедневно актуална информация за това как преминава обучението на децата в лагера. Затова с „почиващите“ пътува екип от фотограф, системен администратор, специално обучени мениджъри по комуникацията с родителите. Трябва да отбележим, че лагерът в Китай е скъпо удоволствие (освен, ако не е спортен и подборът е според способностите) и от него се възползват само децата на елита. Подробна информация за всеки лагерник се изпраща персонално на родителите, с които се поддържа чат връзка.
Както разбирате, китайската форма на лагер за отдих е много далеч от идеята за почивка и забавления и приятни емоции. Все пак, със смяната на поколенията тя става все по-приемлива. Ще минат още 10-20 години и току-виж китайските деца започнали да ходят на лагер с желание.

Материала подготви Янка Петкова

Още по темата можете да прочетете тук. 

Как да разнообразите лятното ежедневие на детето можете да прочетете в Мамо, скучно ми е! и 10 идеи за забавление на децата през лятото.

Автор: Траяна Кайракова

Ей, като се зададе тоя пети клас, цяло лято ме свива коремът. Бе ха нови програми ще има, бе ха нови учебници щели да са, бе едни топове хартия изписват колегите на първолаци и петокласници – ужасен ужас. Моят наследник бесней цял ден навънка с тайфата, хич не му е на акъла (то и колко ли акъл на тия години) пък аз умирам и оживявам и пак почва да ме присвива под лъжичката. Ей, жлътнах се ви казвам, ама пък грам телесна маса не свалих. Поне, като ще бера ядове, да съм тъй една слабичка и красива. Но не би.

Накупихме по списък сума ти помагала, прилежно опаковахме тетрадки и учебници и хайде с песен към училище. Той с песен, аз с рев, ама както и да е. Като разбрах коя ще е класната, направо ми светна. Единият камък от купчината на гърба ми падна. Преподаваше на дъщеря ми. Строга, професионалист и гък не смеят да кажат. То на родителска като свъси вежди, всички се свиваме на чиновете, пък учениците не смеят да мръднат. Ей такъв човек им трябва – строг, но и справедлив. Да не говорим, че граматиката ще я помнят до гроб. Това го гарантирам, доказано е при каката.

Почнаха се едни входящи, изходящи, низходящи, възходящи нива - загубих им края. Почна се едно бясно бягане по коридори, нови учители, 32 килограма раница (да се каляват децата, не за друго) и свикване с другото образование – в средна степен, по новите изисквания.

Математиката не ни е сила. Тука няма спор. Голям зор, голямо натискане, ама пусти мързел, пуста нелогична мисъл – не се получава. Майчичка – какво да го правиш. И аз тъй навремето – пълна нула. Една другарка Семова имахме до 4 клас. Тъй здраво щипеше, ако говориш или сбъркаш задача, че сини до лактите ходехме. Тя ли ме наплаши, аз ли съм била проста, ама само като видех задача и сама посинявах без щипане. Така и до днес си карам – таблицата я знам до 6, нататък ми се губи. Добре, че измислиха калкулаторите, да не се мъчи човек. Нося си една елка в чантата, ако нещо ми потрябва, сметна си скришно и се правя, че знам. Чиста работа.

Към учебника, разбира се, има учебна тетрадка. Брей, туй дете решава и се пука. И всичко му е написано, решено, с леки и дребни грешки. Бе, като си знам аз детето, направо на втория месец нещо ме усъмни. Я, дай, маме, да видя аз как тъй стана ти математически гений баш в 5 клас. Гледам, зверя се и хоп - ей я уловката. Ами на гърба на тетрадката 2 листа с отговори на задачите – подробно разписани. Хубаво залепени, да не се загубят – красота ви казвам. Остави туй, ами има и грешки. Синковецът спори, аз, нали не разбирам, пращам го при баща му – бре!, наистина тук-там грешни отговори. Ама какво се задълбочавам – то на НВО и ДЗИ грешка до грешка, оказаха се технически и не пречат, пък аз топлата вода ще откривам. Айде моля ви се, няма нужда. После и на класната работа се оказа, че на последните две задачи не излизат отговорите, имало грешка и там, ама ний вече сме свикнали, няма да придиряме. Голяма част от задачите се решават и с калкулатор. Това лично го проверих! Направо си има калкулатор на картинка. Като я видят, да не вземат да се мъчат и  да смятат на лист.

В английския не се задълбочих, той вече си е роден на повечето българчета. Очаквам от тази година да го пуснат за изучаване още от родилното, после в детските ясли и така, докато съвсем се забрави българският. Нали ще махат пълен, кратък член и какво още беше, няма да им трябва този език. Още като се роди детето, ще се получи нещо от сорта: „ Хелоу, мама, аз съм твойта майка, след 3 дни ще ни изпишат и почваме уроците.”. Но всичко това казано на английски. Аз знам руски, не мога да го преведа. Който може, да ми пише, да не се излагам. Пък и моето дете ходи на школа (не за друго, ами като стане баща как ще говори на децата си), така че там се оправя що-годе. Е, изпраскали му една петица, щото се помислил за англичанин и поправил госпожата ( Боже, срам!), после пък приказвал цял час и с това се размина.

Технологии и предприемачество – всеки път го питам как беше туй заглавие. Аз съм учила „Труд и техника”, че и здраво се трудехме. Още имам едно гобленче, научих се да шия копче и какво ли още не. Баща му пък си пази дървения чук с името и класа – забележете – 5 клас, та с него пердашим повече от 25 години пържолите. Пък сега предприемачи. Ми те децата сега основно предприемат да се нахранят, да седнат на компютър, таблет, телефон или да бягат навън. По-големите предприемат вече по-други, някои даже плашещи дейности. Връща се един ден и иска изработено килимче на стан. Има няколко дни ваканция, затова е дадено. Даже не разбрал, не било килимче, ами пано. С конците и кълбенцата я докарах, ама стан – затриха се още преди десетилетия. Сега на децата, като им кажеш стан и викат –„ Ааааааа, ”Стани богат!”. Почвам да звъня по майки и бащи. Кой намерил дървени рамки за медни пити, кой си извадил и разшил гоблена „Дипломата”, а на другата сутрин започнал да шие гоблена „Работата преди всичко”, за да бъде в кондиция за другата домашна. Нямам време да шия и да разшивам аз, че и пана да правя. Народът кански пищи, пък аз си гледам гоблена „Килера” и ми иде и аз да се завра там и да не изляза. Сещам се, че познавам госпожата, и решавам да й се обадя. Е, 22 часа е, ама какво пък толкова. Нали е в името на децата и техните познания. Пък и в крайна сметка дано не излезе нещо от сорта на стария виц:

„Три часа през нощта.

-        Госпожа Петрова?

-        Да, аз съм.

-        Спите ли?

-        Да, кой се обажда?

-        Бащата на Петьо и не спя, щото правя къщичка от листа и шишарки за часа ви утре...”

Вдига жената и не, не спи – автоматично ми олеква. Оказва се, че ни деца, ни родители са разбрали. Иска госпожата някое кълбенце и чатал от храст или дърво, като ония, които момчетата едно време ползваха за прашки, за да им покаже как да преплитат конците. Пускам аз по вайбъра едно успокоително писание в групата на клас, ама повечето вече бая пана са изплели. После правиха фрисби, не знам какво и така. Копчета не шият, чукове не правят, ама все нещо са научили.

По едно време за часа по технологии трябваше да се изработи меню за хранене с калории, ястия, напитки за цяла седмица. Аз трябва да кажа какво ям. Ааааа, без такива. Нали все съм на диета, гладна, озверяла и страшно гледаща, от мен човек, изработващ менюта, не става. Пък и моите калории за деня я са 200-300 и все тая. Хем дебела, хем гладна и нещастна. Ще си я мислиш сам. Папа Дюнер, Мама Дюнер, пица - мица, МакДоналдс, ХесБъргър, картофки, сладоледи, плодове рядко и друго не се сещам. Все боклуци, ама това ядат. Добре, че не им искат таблица и на нитратите, че там вече здраво я окъсахме.

История и цивилизации. Хубав предмет, интересен. Не са много дълги уроците. Щото, като видят дълъг урок, веднага  загубват учебника, крият го под леглото или направо го изгарят, да не се намери никога. Проект ще се прави за Египет, забележителности, храмове, пирамиди. От мен се иска плексиглас и каквото още се сетя. Няколко хлапета са се въоръжили с тиксо, снимки, лепила, текстове, флумастри, хартиени пирамиди и стаята е превърната в Содом и Гомор. Аз ги въоръжавам със сандвичи и сок и чакам с прахосмукачката. За първи път с такова нетърпение чаках да чистя.  В крайна сметка става една красота, типично по мъжки, за финал даже пирамидите са посипани с пясък (прахосмукачката гръмна) и децата са ухилени до уши, омазани до пъпа, но щастливи!

Човекът и природата. Там бая проекти се направиха. У дома пак мъжка чета. Ама как едно момиченце не взеха за цвят. Отличничката на класа е такова прекрасно дете. Само тя знае всички домашни, винаги е разбрала за какво иде реч и денонощно й се звъни за всичко. Ами веднъж да я включат в проект, ама не можело, мъжка работа било туй. Да не говоря, че тази сладуранка от първи до четвърти клас отглежда мъжкото ми чедо с химикали, моливи, ножици, флумастри, щото на него акълът му е във футбола, не в такива елементарни неща. Дано го вземе за мъж, че ще ми олекне. Последният проект беше за вредата от тютюнопушенето. Звъни се към 18 и 45:

-        Мамоооооо, трябва ми колело със стрелка.

-        Че какво е това колело?

-        Ами такова, с цветни триъгълници.

Клепам аз на парцали, никак не се сещам какво точно се иска от мен. Гледам си часовника и умът ми трескаво щрака. Баш сега ли, като ще затворят след има-няма 10 минути всички книжарници, а даже не знам какво трябва да купя. Ей това ми е най-любимо -  в последния момент да съм майка-героиня или най-малко майка-супермен. Особено ми е кеф в 6 сутринта да ми се иска лепило за тапети, цветна хартия или дървена пръчка за знаменце. От секцията ли да я откърша, комшиите ли да събудя, от техните дърва да ми изцепят, или да направя мозъчна трансплантация на детето, че все е забравило да каже по-рано.

Усещам как кръвното ми рязко се покачва. И без това е ниско, страшно много пари спестявам за лекарства. Още щом излезе усмихната му физиономия на дисплея в работно време, кръвното ми влиза в ритъм. Да е жив и здрав, иначе няма да ми стигнат здравните осигуровки за нищо.

-        Откъде да го взема това колело и за какво е?

-        Ще правим викторина за тютюнопушенето и е за утре.

-        А колелото за какво е?

-        Ще се върти и ще се падат въпроси. Като онова на националната лотария. Сещаш ли се?

Ааааа, сещам се аз, как да не се сещам! Ама как пък нямам телефона на Захари Бахаров да ми услужи с неговото! Каква майка съм аз бе? Пък и по това време лотарията таман почва, кой ще си даде колелото за една викторина.

-        Ще измислим нещо, прибирай се.

Намираме картон, цветни листи. Този път няма да се работи у нас. На някой друг ще му гърми прахосмукачката.  Колелото е изработено, проектът супер.

Музика. Каква госпожа, какво нещо! Вечно усмихната, грее направо. Много я харесвам. Пък те само я ядосват. Като видят някой тъй усмихнат и по-ларж - край, на главата му са качени. Пък и на някои деца основно вкъщи им се набива, че музика, физическо, рисуване не са предмети. Както и да е. Написали му четворка и не смее да каже, да не му се карам. За оценки принципно не се карам. Човек да стане, цифрите не ме интересуват. По музика да научи композитори, области, танци. С пеенето обаче няма да се получи. Че той още като бебе ревеше във фалшива тоналност, че сега ли да се учи? Изтървал е рейса.

По БЕЛ самочувствието му е голямо. Мама може да помага, всичко си знам, генно ми е заложено. Едни високопарни слова, не ти е работа. Е, не се оказа точно така, но там пък купонът е пълен. Уж най-строгата госпожа, а детето я обожава.

По български език помагалото е на Донка Кънева. Пуууу, чиста работа. Всичко обяснено простичко и ясничко, а отдолу задачките. Сляп да си, все ще видиш, че има пояснения. Какво имате за домашна? – Донка. На другия ден – пак Донка. Та така досега. Направо като комшийка си я имам. Ха, дано и догодина да сме съседки!

Да не мислите, че  по БЕЛ  няма проекти. Напротив, там актьорите са във вихъра си. Ще представят „Червената шапчица”. Класът е разделен на групи. Кой презентация, кой нещо друго, нашата мъжка, подчертавам мъжка тайфа, ще изнася представление по избран епизод. Никаква презентация на компютър, той е за игри, няма да пишат на него я.

Пет момчета искат от мен шапка, кошница, дрехи за баба, за вълк, пушка за ловец, корем за вълк. Учи се текст, ролите са разпределени – смях до пръсване. Мъжка Червена шапчица, ама я има. Синът ми е Вълкът. Иска ми корем. Добре, една възглавница ще свърши тази работа. В какво обаче ще я съберем? Лесна работа. Добре, че баща му е два метра човек и като трикрилен гардероб, та и тениските му са XXXXXXXXXXXL. Тъкмо не една, ами няколко възглавници ще влязат. Голям купон е било. Така казаха. От тези репетиции зян нямаше, нито новата прахосмукачка пострада. Хладилникът се опразни и стана за боядисване, но коя мечка играе гладна  хоро.

Последната драматизация е на „Тримата братя и златната ябълка”. Тайфата пак е мъжка. Момата и тя. Направо ме надува на смях. Сещам се за „Немили-Недраги” и тяхното представление „Изгубена Станка”. Друго си е мъж да ти изиграе женска роля. Жена женска роля всякак може да играе. Синът ми е най-малкият брат, с най-много реплики. Много му се видяха зер. Ами тъй. Като не млъкваш в час и ти трака тракачката, нека да учиш сега реплики. Тук обаче сценарист е госпожата. Искат се определени костюми – бяла риза или блуза, три четвърти панталони и брада с мустаци. Последните май най-щяха да ме озорят. Едно време памук и Дядо Мраз е готов, ама сега. Ей, тая демокрация за всичко помисли! Кеф ти „Джъмбо”, кеф ти магазини за майтапи – всичко има. Викам си това нали е приказка, чакай да звънна на госпожата да питам, не ще ли една носия, някак си да е по-реалистично, да не търся бяла риза. Кой носи бяла риза, пък и де ще я търся чисто бяла. Не ще. Братът нали стоял в подземното царство, докато баталдяса и се сетят да го приберат, трябвало да изглежда някак си по-неугледен и брадясал. Вярно, че така беше. Забравям ги вече тия приказки. Вече за внуци ще си ги припомням. Хубаво. Отивам при леля ми от Холандия. Добре, че съм късметлийка. Още в първия магазин намирам и бяла риза, и окъсани панталони. Всичко туй е запасано с червен пояс. Как е минало не знам. Мъжките коментари малко с ченгел се вадят – мъжките майки знаят, но само мустаците бяха поопадали, а бялата риза си беше останала бяла, да не повярваш. Тъкмо ще я ползваме за манифестация, че от 4 години не мога да намеря.

И тъй. На петия клас му се видя краят. Колкото дертове му брах и ядове, мина и замина. За учителите сигурно се видя безкраен, ама на децата им беше забавно. Имаше и трудни моменти, но дано хубавите са били повече. Дали научиха нещо от сухата материя и какво им остана в главите не зная. С това бясно препускане – всеки час нов урок и никакво време за упражнения – едва ли. С тази бюрокращина и липса на време за преподаване – също. Ама знае ли човек?

За моето дете съм сигурна, че цял живот ще помни пирамидите, да смята с калкулатор, да говори на английски, какво е туй нещо прашка, колко калории има в един бургер, как лошото поне в приказките не остава безнаказано. Дано само не остане с грешно впечатление, че вместо да си дава парите за цигари, трябва да играе на колелото на националната лотария. Дано и не си мисли, че трябва да ходи брадясал и рошасал, че да го вземат за актьор.

Иначе коремът ми сега е по-добре. Очаквам зазляване към края на август и започването на шести клас... по новите програми...

Препоръчваме ви още Умните деца, Децата не са проект на родителя и От двете страни на барикадата. 

Готово ли е детето да бъде оставено само вкъщи?

Ваканцията вече започна, а с нея отново стана актуален и дежурният родителски въпрос: „На кого да оставим детето?“ Временни варианти се намират, но в един толкова дълъг период все се налага малчуганът да бъде сам вкъщи. А дали е готов? Как да преценим? Може би трябва да си зададем и въпроса – а ние готови ли сме? Все пак опитът на поколения родители преди нас, ни дава основание да се ориентираме, макар и условно. 

Коя е оптималната възраст?

В някаква степен решението зависи и от традициите на страната, в която живеем. Обикновено това се прави около 10-12-годишна възраст. Любопитна подробност например е, че в някои американски щати родителите нямат право да оставят своето „дете“ само вкъщи, ако не е навършило 18 години. У нас няма категорично посочена възраст, но като че ли първите плахи опити на родителите се правят около 7-та година, с тръгването на училище. Предполага се, че в този период от развитието си, детето вече е запознато с елементарните правила на безопасност, умее да ползва мобилен телефон и да изпълнява препоръките на родителите си. Но в крайна сметка всичко е индивидуално. Разбира се, колкото по-голямо е детето, толкова по-безопасно е да бъде оставено само, да не забравяме, че в подобна ситуация (макар и рядко) могат да възникнат непредвидени обстоятелства, при които то няма опита да реагира адекватно.

Ето 10 въпроса, чиито отговори ще ви помогнат да се ориентирате за степента на самостоятелност у малчугана.

1. В състояние ли е детето ви да се занимава само, в продължение на час и половина –два, без да търси вашето внимание?

2. Страхува ли се от тъмното или не, на затворена врата ли спи или на отворена, с включено осветление?

3. Запознато ли е с правилата за безопасност – знае ли защо не бива да доближава отворен прозорец, да играе с огън и да отваря вратата на непознат?

4. Може ли без проблем да използва мобилен телефон, има ли навици за чат-комуникация?

5. Справя ли се успешно с поставени от вас задачи, свързани с домакинството – да си оправи леглото за сън, да се погрижи за домашния любимец и т.н.?

6. Прибира ли играчките си, без да се налага да му напомняте, приготвя ли се за сън навреме?

7. Знае ли номера, на който може да звънне, в случай на опасност?

8. Знае ли към кого от съседите може да се обърне, при екстремна ситуация, и как да го направи?

9. Прави ли истерични сцени, когато се налага да го оставите само в стаята, защото сте заети в момента?

10. Споделя ли с вас, че иска да стане голям самостоятелен човек?

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

Ако отговорите на тези въпроси са окуражаващи поне в 8 от 10 случая, можете да започнете спокойно и постепенно да приучавате детето към самостоятелно пребиваване, без непрекъснат контрол от ваша страна. Ако отрицателните отговори са повече, ще се наложи да изчакате с първите стъпки към самостоятелност вкъщи.

Кои са абсолютните противопоказания за подобен експеримент?

Детето е болно в момента или страда от хронично заболяване (астма, епилепсия).

Детето е с увреждане, което го прави неспособно само да се грижи за себе си.

Детето е хиперактивно и не може да се контролира, дори в присъствието на родителите си.

Детето е доверчиво към непознати.

Детето е твърде емоционално.

Ако тези ограничения не касаят вашия случай, можете да направите първата стъпка към оставянето на детето само вкъщи. Разбира се, преди това трябва да сте обърнали особено внимание на правилата за безопасност.

Обяснете на детето, че при екстремна ситуация (огън, дим, наводнение, спиране на тока и т.н.) могат да му помогнат само възрастни, затова трябва веднага да потърси помощ, дори ако самото то е виновник за създадената опасност. Подчертайте убедително, че няма да има неприятни последствия за него – да му се карат или да го накажат. Напротив – възрастните само ще му помогнат.

Сложете на бърз бутон номер 112, обяснете какъв е той и кога се звъни на него, поставете и своя номер за бързо избиране, номер на роднина, съсед или приятел, който живее най-близо до вас ( и е предупреден, че може да бъде потърсен). Проиграйте ситуацията с детето, все едно вие сте операторът на спешния телефон, за да го научите как да обясни какво се е случило. Убедете се, че знае домашния си адрес и може да го каже без да се замисля или обърка.

На излизане затворете всички прозорци. Желателно е да са обезопасени, т.е. да не може детето да ги отвори само. Не оставяйте на видно място съблазнителни опасни вещи – запалки, кутии кибрит, режещи предмети, препарати, алкохол и цигари. 

Проверете дали всички електроуреди са изключени, ако имате съмнение, че детето лесно може да ги включи, изключете ги директно от мрежата.

Оставете резервен ключ у съседите и ги предупредете, че няма да ви има известно време вкъщи. Предупредете детето, че те може да го проверят.

Периодично звънете на детето, разговаряйте по телефона или чрез видео връзка (ако сте го научили как се прави). Не прекалявайте, за да не си изключи апарата. Това ще създаде тревожност и у двама ви.

Първите няколко пъти оставяйте детето за не повече от 15-20 минути. Обърнете внимание на настроението му след като се приберете. Ако е тревожно или уплашено – не му е дошло времето за самостоятелност.

Бъдете дисциплинирани и се прибирайте точно, когато сте обещали. Вашето закъснение е повод за много силна тревога у детето.

Не се карайте на детето за безпорядъка, в който заварвате дома. За хлапето да остане само вкъщи е сериозно преживяване, важното е, че е живо и здраво. Това е напълно достатъчно за начало.

Не излизайте, когато детето спи. Събуждайки се само вкъщи може да се изплаши, дори да сте го предупредили, че ще отсъствате и дори да е оставало без надзор и друг път.

Осигурете му някакви развлечения, за да е ангажирано с нещо интересно и да не му хрумват екстремни идеи, докато ви няма. 

Препоръчваме ви да проверите и дали детето ви знае отговорите на тези въпроси.

Материала подготви Янка Петкова

Препоръчваме ви още

Ваканцията - урок по самостоятелност

Защо не бива да позволяваме на децата да ни управляват? 

5 признака, че детето не е готово за летен лагер

Философията на немската образователна система е насочена към разгръщане на индивидуалните възможности на всяко дете.

В Германия детската градина не е задължителна. Всеки родител има право да даде детето си за толкова време, за колкото прецени, дори да става дума само за два-три часа. За най-малките има ясли. Децата на чужденците са задължени да посещават детски градини, защото със Закон от 2009 година, немският език (когато е чужд) се изучава още в доучилищна възраст. Този закон беше приет от правителството на Федералната република в рамките на програмата за интегрирано образование „Добро общество – ясни правила“. Ако детето-чужденец не бъде дадено на детска градина, родителите не получават надбавките, които му се полагат („Kindergeld“) и биват лишени от помощи по някои от съществуващите социални програми. Изключение се прави само за деца, чиито родители са в състояние да обучат самостоятелно детето си до нужното езиково ниво.

На училище в Германия се тръгва при навършване на шест години. Повечето деца постъпват в начално училище (Grundschule). Началата степен продължава 4 години, но в Берлин и Бранденбург има и шестгодишно начално обучение. Всяко дете е длъжно да посещава базово начално училище, в което се изучават основите на немския език, естествознание, математика, изобразително изкуство, музика, физическа подготовка и първи чужд език (по избор).

След четиригодишното обучение в начален етап започва „етапът на ориентирането“ (Orientierungsstufe), който продължава 2 години. През това време учителят трябва да оцени способностите на всеки ученик и да препоръча най-приемливия, според възможностите му, вариант за по-нататъшно обучение. Децата от своя страна трябва да изградят представа за развитието си в бъдеще и реално да оценят своите възможности.

След този преходен етап учащите се разделят на 4 групи – тези, които ще продължат образованието си в средно училище (Hauptschule), в реално училище (Realschule), в общообразователно училище (Gesamtschule) или в гимназия (Gymnasium). Престижът на учебните заведения нараства точно в споменатия ред: в средното училище постъпват деца, които нямат амбиции да продължат образованието си в университет, което за възпитаниците а гимназиите е основна цел.

От избора на училище зависи бъдещето на детето. Ученикът завършил средно училище няма шанс да постъпи в университет. В този тип учебни заведения учат само до 9-10 клас и получават основни знания за практическа професионална подготовка. В реалното училище се учи до 10 клас и получената диплома позволява да продължат професионалното си обучение или да учат в профилирани гимназии. След завършването на това училище ученикът може да постъпи в гимназия и да продължи до дипломирането си.

Общообразователното училище включва целия спектър основни предмети. В този тип училища се учи основно до 10 клас (понякога до 11). За да имат възможност да продължат в университет, учениците трябва да учат още две години, за да получат диплома за завършено гимназиално образование.

В гимназиите учениците се обучават до 12-13 клас, след което имат държавни изпити по 4 предмета, които могат да да изберат сред няколко възможности. Едва след успешното полагане на тези изпити, се дипломират.

Образованието в Германия е безплатно, както в трите споменати видове училища, така и в университетите. При това – за всички, независимо дали са местни или чужденци. Процедурата при постъпване в гимназия (Gymnasium) се изчерпва със събеседване и подаване на документи.
Английски език се учи от втори клас, а от шести се включва втори западен – обикновено френски.

Ако дете от друга държава трябва да постъпи в немско училище, задължително се отбелязва каква религия изповядва. Ако не си религиозен, вместо час по религия изучаваш философия. Политология, след шести клас, изучава целият клас, независимо от вероизповеданието.
Математиката е общ предмет, няма делене на алгебра и геометрия. Часовете по биология, химия и физика са предимно съчетани с практически занимания. Децата са непрекъснато мотивирани да прилагат придобитите знания в ежедневието.

Друга особеност са индивидуалните задачи към всеки ученик. Избягва се поставянето на една и съща домашна работа за  целия клас.

В последните три години в гимназията обучението е почти на университетски принцип – на учениците се възлагат проекти, които трябва да подготвят в рамките на седмица или месец. Това значително понижава нивото на стрес. След полагане на изпитите при дипломиране могат да се насочат към конкретен университет.

Ваканции и адаптация в училище

Както знаете, Германия се дели на 16 провинции. Лятната ваканция във всички е шест седмици, но започва и свършва по различно време. Най-често началото на учебната година е 1 август.

Обикновено за децата на емигрантите има две години гратисен период, в който независимо от степента на усвояване на знания, детето преминава от единия клас в друг. В този период има допълнителни часове по немски, за да бъде компенсират езиковия дефицит.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: Studieren

Още за особеностите на образователните системи по света можете да прочетете в О, школе мио!,  На детска градина в Швеция и Училище от бъдещето - Сингапур.

Автор: Люси Рикспуун

Започвам този текст с уговорката, че не всички трудни деца имат диагнози! Следейки коментарите по темата за трудните деца, се замислих, че често наричаме „трудни“ нещата, които не разбираме, или които ни безпокоят, или пък при които се чувстваме безсилни. Като родители, трудните неща ни се струват още по-трудни, защото от нас се очаква да знаем всичко, свързано с тях, да се справяме с всичко.  

Едно от най-трудните неща за психолог-диагностик е не да тества и определи правилната диагноза, а да я съобщи на семейството. Напоследък хората подобриха информираността си за психичните разстройства и все по-често те се диагностицират в детска възраст. Това обаче доведе и до проблема със срама и вината у родителите.

Децата стигат до психолог (или психиатър) обикновено след като проблеми са се появили не само на едно място. Родителите винаги помнят първата "грешна душа", която се е осмелила да им каже, че нещо в детето им не е съвсем „наред“. Реакцията им е остра, обвинителна и пълна с възмущение. Понякога води до отчуждение и враждебност към „безсрамната“ персона. За съжаление, този инцидент рядко се оказва изолиран. В повечето случаи, подобни определения и коментари се чуват и от учители и други служители, които се сблъскват с детето, от познати с интерес към популярната психология или достъп до гугъл, и дори от непознати.

Проблемите в поведението/настроението/вниманието на детето не започват в училищна възраст. Но по това време промените в ежедневието му изострят предишни по-минимални инциденти. Със започването на училище социалният натиск върху детето се увеличава. Ако преди това семейството „се съобразява“ с особеностите на детето, в училище е по-малко вероятно да се случи. Вкъщи детето е учило със свой собствен темп, но в училище системата изисква от него да се развива заедно с връстниците си. Образователната система отхвърля децата, които научават бавно и трудно и тези, които учат много бързо и лесно. Поради това и двете групи обикновено имат проблеми в очите на учителя. Понеже болшинството е установило норми, тези извън тях автоматично привличат вниманието на педагога. В първи клас, когато трябваше да се представим с имената си, един мой съученик каза: „Пепи на Гошо“ (името е сменено). Това представяне е нормално в друга среда, но не в училищната, и Пепи спечели вниманието на госпожа учителката за дълго време.

При децата, които посещават детска градина или предучилищна, тези проблеми излизат наяве по-рано, защото там има интензивен социален натиск. Не е необичайно за родител да чуе, че детето му отказва да спи следобяд в градината или пък удря този или онзи при спор за играчка (в моя случай пастата ми за зъби, която един юнак се беше осмелил да използва).  

Сред най-често срещаните основания за притеснения са:

- Детето често се тръшка, когато нещо му е отказано, и е на възраст по-голяма от 4 години. Понякога прибягва до агресия към себе си или към другите. Агресията може да бъде насочена и към неодушевен обект, например ритане на стена, хвърляне на предмети.

- Детето избягва контакт с очи, когато е възможно.

- Детето е импулсивно, често върши неща, без да ги обмисля.

- Настроението на детето се мени драстично – с по-къси периоди, или по-дълги. Веднъж кипи от енергия, видимо е еуфорично, има проблеми със съня. Друг път е тъжно, без видимо обяснение, и нищо не е в състояние да промени това настроение.

- Детето не може да приеме алтернативно обяснение на нещата – има една и само една истина. Може дори да реагира остро при опитите на друг да докаже алтернативна теза.

- Детето се притеснява за много неща. Непрекъснато се тревожи за събития или обстоятелства, които е малко вероятно да се случат. Когато се обсъжда възможна развръзка на събитие, е склонно да възприема негативното развитие на нещата като по-вероятно: „Като се преместя в новото училище, никой няма да ме харесва. Ще се проваля на теста утре. Нищо не знам.“

- Детето играе с огън.

- Детето проявява жестокост към животни или други деца.

- Детето не успява да се съсредоточи върху книга, разговор, филм. Разсеяно е – възможно е да си губи вещите, или пък да оставя отворени врати на шкафове.

- Детето проявява изключителен интерес към определена тема и неуморно събира информация по нея, дори препрочита или гледа отново и отново материали. Теми, свързани с динозаври, определен вид животни, машини, са популярни.  

- Детето настоява нещата да са подредени по определен начин. Ако някой наруши този ред, реагира остро и е неутешимо дълго време.

- Детето потъва в мисли за дълго време, блуждае.

- Детето често спори с възрастните около себе си и прави неща „напук“.

- Детето е раздразнително.

- Детето е склонно към отмъстителност.

Този списък със сигурност не е изчерпателен, но дава представа за някои знаци. Всички тези черти от поведението му са повод за притеснение, ако присъстват в ежедневието за определен период от време. Всички имаме дни, в които сме раздразнителни или пък нямаме търпение да чуем нечие мнение. Става дума за реакции, които могат да бъдат наблюдавани отново и отново. Понякога детето се държи различно вкъщи и в социална среда – в училище или сред приятели или непознати.   

Въпреки че тези проблеми са обект на мъчителни разговори и консултации с психолог или психиатър, не ги отлагайте. Задавайте въпросите, които ви интересуват, слушайте внимателно, и не бързайте да съдите или да обвинявате някого в некомпетентност. Наскоро в една фейсбук група, прочетох съвети от хора към майка на дете с очевиден проблем да го заведе да му баят, или да му дава билки или някакви капки. Самолечението е опасно, като става дума за психични проблеми! (Сигурно и за други е опасно!) Като правило изпитваме ужас от думата психиатър, но понякога такъв човек е нужен. Потърсете помощ навреме. Повечето психични разстройства се контролират по-добре, ако са диагностицирани рано. Проблеми от такъв характер не изчезват от само себе си, но понякога отшумяват временно и по-късно се завръщат. Промените в живота на детето компрометират чувството му за сигурност и изострят прояви, които може да са намалели преди това. Понякога при раждането на следващо дете, по-голямото започва да се напикава, или пък отказва да се храни, дори има гневни епизоди. Ако това е изолиран случай, твърде вероятно е проблемът да е ситуационен и с подходяща терапия да изчезне скоро. 

За един родител е невероятно трудно да приеме, че детето му има психическо разстройство. Много родители споделят, че не преживяват по същия начин новината за друг здравословен проблем. Психическите разстройства все още са повод за срам и осъдителни коментари от околните. Понякога родителите дори биват директно обвинявани  за психичните проблеми у децата си. Да сме наясно, родителите могат да наранят децата си по много начини, но не могат да им причинят разстройство на вниманието, аутизъм, депресия.

Родителят има нужда от време да приеме, че детето му има психични проблеми. Той преживява тази новина като загуба – загуба на мечти за бъдещето, планове, представата за идентичността на детето, евентуален конфликт със семейни ценности, които могат да се окажат невъзможни или несъвместими с възможностите на детето. От психолога или психиатъра се изисква търпение и разбиране към него. Естествено, това не е оправдание за прояви на грубост от страна на родителя. Но от срам и вина човек е склонен към крайности.

Важно е да имате предвид, че ако диагнозата не е изречена или написана някъде, не означава, че не съществува. Както небето е синьо, и без да бъде назовано, така и дете с проблем е дете с проблем, без значение дали сме дали име на този проблем. Понякога ни се ще да се скрием от всички хора, които искат да произнесат плашещи думи като аутизъм, но от това в крайна сметка никой не печели. Детето с аутизъм има специфични нужди и наричайки го „калпазанин“, „особняк“, или „силен характер“ не задоволяваме тези нужди.  

Поемете дълбоко дъх, намерете специалист и задайте въпросите, които ви тревожат. Ако сте скептични към това, което чувате, потърсете второ мнение, но не пренебрегвайте проблемите!

Още от същия автор можете да прочетете в Аутизмът не е присъда и Родителите нарциси.

Препоръчваме ви и личните наблюдения на Мария, мама на четири момчета, в Моето трудно дете.

Възможно ли е наистина да постигнете мечтания плосък корем без изтощителни тренировки? Отговорът е ДА, с подходящия режим на хранене. Избрахме за вас три рецепти от новата книга „Плосък корем без упражнения“ на Джей Джей Смит. Авторката е специалист по здравословно хранене, сертифициран експерт в борбата с нежеланите килограми, страстен лайф коуч и вдъхновяващ оратор.

Печено пиле с бадемова коричка

Продукти: 

3 средно големи пилешки гърди

2 белтъка

1 ч.ч. бадеми

¼ ч.ч. пармезан

1 ч.л. мащерка

2 ч.л. риган

1 ч.л. морска сол

Начин на приготвяне:  

1. Загрейте фурната на 180ºС.

2. Сложете бадемите, ригана, пармезана, морската сол и мащерката в кухненски робот и ги смелете добре.

3. Сложете пилешкото в чиния, отделете белтъците в плитка купичка, а бадемовата смес – в друга чиния.

4. Нежно оваляйте всяко парче месо първо в белтък, после в бадемовата смес и оставете в тава, покрита с хартия за печене.

5. Печете около 30 минути.

Веджи бургер

Той е добра алтернатива на телешкия бургер, много вкусен и ароматен.

Продукти: 

1 кг сварен черен боб (може и от консерва)

1 ч.ч. пълнозърнесто брашно

4 ч.ч. сварен кафяв ориз

300-400 г гъби

1 зелена чушка, нарязана на кубчета

1 червена чушка, нарязана на кубчета

1 глава лук, нарязана на ситно

½ ч.ч. лук на прах

½ чесън на прах

1 ч.ч. хранителна мая

¼ ч.ч. подправка за пиле

1 с.л. морска сол

¼ ч.ч. листа босилек

Начин на приготвяне:

1. В кухненски робот смелете черния боб и половината гъби.

2. Изсипете сместа в купа.

3. Нарежете останалите гъби на ситно и ги добавете към сместа.

4. Добавете останалите съставки.

5. Оформете кюфтета и ги сгответе на среден огън.

Ретро кекс с моркови

Продукти: 

3 ч.ч. бадемово брашно

1 ч.ч. наситнени орехи

1 ч.ч. стафиди

3 ч.ч. рендосани моркови

5 големи яйца

½ ч.ч. сироп от агаве

2 ч.л. морска сол

1 ч.л. сода за хляб

1 с.л. канела

1 ч.л. индийско орехче

¼ ч.ч. олио от гроздови семки

Начин на приготвяне:

1. Загрейте фурната на 160ºС.

2. Намазнете две тавички с диаметър 23 см с олио и поръсете с бадемово брашно.

3. В голяма купа смесете бадемовото брашно, морската сол, канелата, индийското орехче и

содата.

4. Смесете олиото от гроздови семки, сиропа от агаве и яйцата в средна купа и разбъркайте с

тел.

5. Смесете мократа и сухата смес и добавете морковите, орехите и стафидите; разбъркайте

добре.

6. Разделете сместа в двете тавички и печете 30-35 минути. Накрая проверете с клечка

за зъби центъра на блата, клечката трябва да излиза суха.

7. Оставете кекса да се охлади за около час преди сервиране.

Още за книгата

Макар физическата активност да е безспорно важна за цялостното ни здраве, упоритите коремни мазнини не се поддават на упражнения и трудно се коригират във фитнеса. Добрата новина е, че дори не е нужно да опитвате. В „Плосък корем без упражнения“ са събрани 6 метода, които ще ви помогнат да постигнете мечтаната талия с упоритост, но без усилия. Книгата, издание на СофтПрес. ще ви предложи още: примерно меню за седем дни и над петдесет разнообразни и вкусни рецепти, които ще ви помогнат в борбата с упоритите коремни мазнини. 

Снимки: СофтПрес


Как да поддържате оптимално тегло можете да прочетете и в 14 трика как да спазваш диетата си и 10 открития, които ще ви помогнат в битката за добрата форма.

Автор: Нина Любенова

Баба ми се пенсионира като чистачка в селското училище. Всички поизписани и счупени тебешири вместо на боклука се озоваваха у нас и цялата тайфа от съседски хлапета се забавлявахме с тях. Прашните пръсти и цветната улица са едни от най-ярките ми детски спомени. По-късно, като ученичка, ползвах бял тебешир да задрасквам по учебниците и книгите информацията, която смятах за маловажна, а в края на учебната година с влажна кърпа заличавах следите.

Днес все още съм почитател на тебешира и не спестявам на сина си цветните прашни ръце, бузи и дрехи. И понеже дъждът от последните дни изми старите рисунки, купих нова кофа с тебешири и започваме да творим отначало.

Разбира се, за къде без играта на дама?! Много му хареса скачането следвайки числата, а малко след това измисли и свои правила.

Ето и няколко модела на играта, ако сте забравили как се чертае:

Имам цяло лято на разположение, за да му покажа всичките си любими игри и няколко нови, заимствани от интернет. Ако и на вас ви се играе с хлапетата, представям ви няколко идеи за забавления с тебешир:

Като деца играехме често на Охлюв като усложнен вариант на горната игра.

 
Любима обаче ми беше Галактика. С братовчед ми я измислихме, докато скучаехме един следобед. За целта освен тебешир ви трябва и по една капачка от буркан за всеки участник. Очертавахме планети, едни добри, други лоши. От добрите можеш да продължиш да летиш, а лошите те връщаха на стартовата линия. Имаше и Слънце и ако попаднеш на него, корабът ти изгаря и отпадаш от играта. Някъде в далечината беше финалната звезда, която трябваше да достигнем. Стартът беше на около метър от първата планета. Хвърляхме капачката с надеждата да полети към някоя от добрите планети. Ако решите да пробвате тази игра, да знаете обикновените капачки за буркани летят по-добре от тези с винт.

Когато се събирахме повече деца, непременно играехме на Кър. Играта е малко грубичка, но пък много забавна. Целта е някой от отбора да успее да излезе през коридора, извън чертежа, да влезе в противниковия коридор и да настъпи с крак триъгълника в ъгъла на противниковото поле, извиквайки: "Кър!", докато противниковият отбор се опитва да го избута от очертанията на играта.

Играехме и еквивалент на дартс, но нарисуван на земята, и вместо стрели ползвахме камъни. Целта е да се събере определен брой точки като участниците последователно хвърлят камъче опитвайки се то да попадне в зоната с желаната цифра.

Точки и квадрати и до днес ми е любима игра, макар и на хартия, в зимните дни. За по-малките деца 6*6 или 8*8 точки е идеален размер като за начало. Очертайте точките на равно разстояние една от друга. Играчът си избира цвят тебешир, с който ще играе. Изберете кой ще започне пръв. Всеки участник свързва две точки в права линия. Който завърши квадрат, го оцветява. Победител е този, който е съединил най-много квадрати.

Друга игра, която бяхме пренесли от листа на асфалта, е Морски шах.

 
Рисувахме градове с магазини, училища, улици и пресъздавахме сцени с наличните коли и кукли.

А ако обичате нестандартната фотография, може да направите оригинален фон с тебешира за следващата домашна фотосесия.

Ако обичате да изрязвате коледни снежинки или въобще да изрязвате причудливи форми, може да го направите и през лятото като ги ползвате за шаблони, които да оцветите след това.

 
Направете портрет като очертаете сянката на детето с тебешир и след това заедно дорисувате детайлите.

За лудетини като моя хлапак, една завъртяна линия, която да следва тичайки, също носи много забава. Може да се добавят успоредни пресечени линии, по които да скача, и спирали, върху които да се върти. Вариации има безброй.

И най-вече - забавлявайте се на воля. Най-добрите идеи идват неочаквано!

 Как да направите ваканцията на детето си незабравима прочетете в 5 начина детето да учи с удоволствие през лятото и 10 идеи за забавление с децата през лятото.

Снимките са от личния архив на Нина и от интернет.