Автор: Невена Митрополитска

Когато, в началото на века, първото ми дете се готвеше да кандидатства в гимназия, получихме дългоочакваните визи за имиграция в Канада. Тогава не знаех на кое повече да се радвам - че се сбъдва мечтата ни за нов живот отвъд океана, или че кандидат-гимназиалните ни занимания приключват преждевременно. Още същия ден се обадих на частните учителки на дъщеря ми - по литература и по математика, и, трудно прикривайки радостта в гласа си, им съобщих, че тя вече няма да ги посещава. И радостта ми не беше преувеличена: за тези уроци давах половината си заплата. А за да получавам тази заплата, и аз на свой ред бях ходила на уроци - и за гимназия, и за университет. Предполагам, че някои са успявали и без такива, но майка ми бе предпочела да не рискува.

Въпреки двадесетгодишния интервал, протичането на частните уроци при мен и при дъщеря ми беше сходно: учителката диктуваше своите бележки, ние записвахме, а вкъщи дооформяхме нейните думи и ги превръщахме в завършена тема. Това, което ме изненада при обучението на моята щерка, беше високият академичен стил, на който й беше диктувано - сложни термини, много нива над тези от учебника й, звучащи абсолютно неестествено за 13-годишно дете, правещи впечатление дори на мен, филоложката. Попитах учителката й защо процедира така. Отговорът й бе, че това "да се изразяват като професори", както самата го нарече, и тя го намира за ненормално, но че оценяващите го очаквали и детето щяло да пострада, ако не възприеме този стил. Повярвах й, защото имах доказателство: познати деца, подготвени от нея, бяха "вкарани" в желаната гимназия. Системата беше такава, а тя я познаваше. Точно заради тези й познания - не толкова по литература (с такива разполагах и аз), а на системата, бях склонна да преглътна и да плащам на нея и на другата учителка половината от моята заплата. Тогава се зачудих как не им омръзва на тези проверяващи да четат едни и същи високопарни академични фрази, при които си личи от километър от кой преподавател са били диктувани. И за друго се запитах: какво става с онези деца, някои от които вероятно много умни, чиито родители не могат да отделят пари за уроци? Кой ще научи тези тийнейджъри да се изразяват като професори, така че да задоволят очакванията на оценяващите?

Родителите са против предстоящите промени в НВО по БЕЛ в седми клас

Тези мои терзания бързо секнаха с подготовката ни за емиграция. Кандидат-гимназиалната треска обаче ни затресе отново няколко години по-късно, вече в Квебек, Канада, около по-малкото ми дете. Втората вече не беше прекъсната и приключи успешно, но целият период ми е в мъгла - тогава освен кандидат-гимназист, имахме и новородено. И тази есен, единадесет години по-късно, покрай вече порасналото бивше новородено, нашето семейство щурмува за трети път достопочтената институция.

Каква е ситуацията с гимназиалното образование в Квебек? Тук също има държавни и частни училища. За основното училище повечето родители смятат, че е най-удобно детето да ходи в кварталното държавно. Когато стане въпрос за гимназия обаче, обикновено стават по-придирчиви. Частните франкофонски гимназии са частично субсидирани от държавата и не излизат особено скъпо - детските надбавки, получавани от едно бедно семейство за дете, биха покрили таксата. Не знам какви са заплатите в частните - те, вероятно, варират, но в държавните са отлични. Въпреки това в челната десетка на гимназиите в провинцията през 2017-а фигурираха едва три държавни гимназии; в други години са били и две. Едно е сигурно: тези цифри се следят с особено внимание от отговарящите за публичното образование.

Преди известно време се очерта една неприятна тенденция: най-добрите ученици от основното училище да обръщат гръб на държавните гимназии и да се записват в частни. Появи се опасността държавните училища да се гетоизират, да се превърнат в развъдници на посредственост и проблемно поведение. От друга страна, изследвания потвърдиха, че академичните резултати на едно училище се определят не от това дали е частно или държавно, а преди всичко от подбора: ако на входа приема добри ученици, и на изхода "изкарва" такива. Неслучайно качествените частни училища приемат с изпит - и колкото по-стриктен е подборът, толкова по-високо в класацията се изкачват. И въпреки че държавното училище е еманация на идеята за социално разнообразие - в една и съща общност да съжителстваме и бедни, и богати, и интелигентни, и посредствени, вместо да се капсулираме в собствената си социална прослойка, то започна да се приспособява към новата среда и обърна курса.

Как в Англия стимулират децата да четат

Как стана това? Като използва печелившата формула на добрите частни училища: приемът - с конкурс. Още отпреди това всяка училищна комисия (административна структура, управляваща държавното образование на част от територията на провинцията) имаше по една "образцова" държавна гимназия, в която приемаха с тест. Именно елитните гимназии от училищните комисии на Монреал и предградията бяха тези, които влизаха в челната десетка на класацията. През последните няколко години нашата училищна комисия построи нова сграда за тази гимназия, за да увеличи броя на учениците. Нещо повече - в обикновените гимназии се нароиха паралелки с обогатена програма, в които също се приема с изпит. Тези училища не стоят високо в класациите, защото "обикновените" класове в тях свалят резултатите, но специалните им паралелки са достатъчно добър вариант за некласиралите се в най-елитното училище. Получи се така, че единадесет години по-късно изборът от прилични държавни училища или класове за третото ми дете беше много по-голям, отколкото беше за батко му. Оставаше само едно: да се представи на изпитите добре.

Какво представляват тези конкурси? Те са сходни за държавните и за частните гимназии - вариации, разбира се, има, но не се изисква различна подготовка. Изпитът се състои от няколко блока с фиксирано време за всеки от тях: математика, логика, обща култура, френска граматика (става въпрос за франкофонски училища) и кратко нелитературно съчинение. Уточнявам: тук кандидат-гимназистите са 11-годишни. Примерни въпроси по обща култура са: "В какво животно се превръща котаракът в чизми в приказката?" (изброени са няколко опции за отговор); "Кой е авторът на "Хари Потър?"; "Кое е главното действащо лице в Руската революция от 1917?" (изредени са Ленин, Сталин, Николай Втори и Достоевски). В частта за логика могат да те накарат да продължиш една поредица от числа, да кажеш колко крака имат 4 прасета и 6 щъркела, да се сетиш коя е сестрата на дъщерята на сестрата на твоя баща, или да определиш колко е половината на четвъртината на третината на 120. На изпита на сина ми се падна и нещо, което никой не очакваше: четене на текст и отговаряне на въпроси по него. А колкото до съчиненията, върху тях бих искала да се разпростра повече. Както пише в учебника за подготовка за кандидатстване (ще стане въпрос за него по-нататък), но и както децата са учили в училище, съчиненията биват разказвателни (за случка) или описателни (за място, личност, ситуация, явление и т. н.). Ако съчинението е разказвателно, се изисква да започне с началната ситуация (като се отговори на въпросите "Къде се случва историята?" "Кой участва в нея?" "Кога?" и "Къде?"). Следва развитие, в което да се представят отключващият момент, перипетиите и развръзката. За финал се представя финалната ситуация: какво прави накрая героят или какви са разсъжденията му. Примерна тема от учебника: "Разкажи история от около 200 думи, която започва с: "Тази сутрин Клотилд си обу чорапи с различни цветове. Разкажи за деня й в училище". Описателният текст трябва да включва увод, в който се представят темата и аспектите, за които ще се говори; развитие на темата, в което се описват три нейни аспекта - всеки по един параграф, и заключение, в което се прави резюме на развитието и се добавя нова идея. Пример на тема от учебника: "Какво очакваш от твоята гимназия?". Дължина - 150 думи. На детето ми му се падна темата "Какво мислиш за тормоза над децата в училище?", дължина - между 80 и 120 думи, времетраене - 20 минути. Това е всичко. Максимално опростена структура, която обаче остава валидна дори за научните трудове. Оттук нататък следва въпросът как детето да се подготви, за да вземе успешно този изпит.

Майка на деветокласник

В Квебек частните уроци за подготовка за изпита за гимназия не са непознати. Доколко са разпространени, ми е трудно да преценя, но според мен по-скоро не са. Сравнително ново явление са частните курсове - някои от моите сънародници дори вярват, че посещението им е задължително, за да успее детето. Предлага се дори летен дневен лагер за подготовка. На тези курсове обаче не се занимават със съчиненията. Има и трети, много разпространен вариант: самостоятелна работа с учебни пособия за подготовка за кандидатстване. Всяка година излизат нови издания, но те се различават незначително от старите, така че могат да се заемат и от библиотека. Учебникът съдържа съвети за родителите, кратки обяснения по материала (нищо извън това, което са учили в училище), много упражнения, като накрая могат да се прочетат правилните отговори с подробни и леснодостъпни обяснения, преговор на най-важното и накрая примерен тест. Също както и при по-голямото ни момче, със съпруга ми избрахме последния вариант.

Не че частните уроци или курсовете щяха да ни разорят - щяха да ми струват далеч по-малко от половината ми заплата. Да не се плати нищо винаги е за предпочитане, но за нас играеше роля и усещането, че имаме контрол над процеса - че когато синът ни се заблее, ще го забележим веднага. Че ако не разбира нещо, ще му го обясним според неговите нужди. Другият важен за нас фактор бе, че в учебника всичко изглеждаше ясно и достъпно обяснено - до степен, че и ние, никога не учили във френско училище, можехме да му помогнем и дори да си опресним знанията по френска граматика. Но за мен и това не беше най-важната причина.

За равен достъп до качествено образование

Училището подлагаше детето ми на изпит, но в същото време аз подлагах обществото на изпит. Изпит за зрялост - зрелостният изпит на всяко обществото - това е за мен кандидатстването в гимназия. Ще може ли едно дете - отличник в кварталното си начално училище, будно и любознателно, да бъде прието в елитна гимназия, без родителите му да плащат за това? В състояние ли е това общество да обновява елита си; не да го излъчва от един затворен кръг от поколение на поколение, а да дава шанс и на други да стигнат до него? Ще се намерят ли механизми, за да се оползотвори потенциалът на онези, които не могат да си платят?

Е, обществото, в което отглеждам децата си, издържа успешно моя тест. Детето ми беше прието, също както и батко му преди единадесет години, без да отделяме средства от бюджета си. Признавам: експериментът ми не беше абсолютно чист. Ние с баща му имаме привилегията да сме образовани и да живеем в семейство. Дали дете, отглеждано от един необразован, страдащ от зависимости и незаинтересован родител, би имало същия шанс? Не знам. Надявам се да е така. И за негово добро, и за доброто на всички.

Препоръчваме ви още:

Национално външно оценяване 7 клас 2019 - всичко, което трябва да знаете за матурите

Какво искат родителите?

Като чуя за матура, се хващам за кобура

Образова ли ни образованието?