За шофьорските изпити от първо лице

За шофьорските изпити от първо лице

15 Окт, 2020
0 коментар

Авторката Д.Й. помоли да остане анонимна, жалбата ѝ е подадена и очаква резултат. Споделям историята, защото е възможно да има и други такива случаи. Сигнали и жалби се подават ето тук.

Попаднах на публикацията на един дванайсетокласник, който беше написал, че не става за нищо, защото вече трети път го късат на шофьорски изпит. Това ме провокира да разкажа своята история, защото аз ще си търся правата докрай, но много деца ще замълчат и ще развият чувство за малоценност.

От много време исках да запиша шофьорски курс, но реших да го направя, когато мога да си позволя кола. Направих необходимото и дойде време за изпити.

На първия практически изпит бях скъсана, защото "не съм усещала колата", каквото и да означава това. Автомобилът нито загасна, нито се задави. Ядосах, се замълчах си, казах си: нищо, почти всички ги късат първия път.

Явих се втори път. Казаха, че карам много добре и съм много технична. Въпреки това ме скъсаха. Не успях да разбера каква грешка съм направила и попитах инструктора ми. Той каза, че грешки не съм правила и не съм била за късане, но изпитващият бързал...

Явих се трети път. Момичето, което изпитваха преди мен, го накараха да влезе в супер тясна улица - междублоково пространство. Скъсаха я, понеже карала близко до колите. Дойде и моят ред. Качих се, разпита ме какво има по таблото, потеглих и след няколко метра ми дръпна кормилото - била съм близко до бордюра и съм навлязла в насрещното. След мен още няколко човека бяха скъсани на същото място и за същото нещо. Реших, че не е случайно. Освен това изпитващият се държа супер нагло, като накрая ми каза да съм си плащала за повече часове.

Прочетох в сайта на автомобилна администрация правилника за провеждане на изпит. В него пише, че при намеса на изпитващия, курсистът се къса моментално. Да бях само аз, може бих щях да се замисля дали пък наистина не съм била близко, но сме няколко човека с един и същи случай.

Реших да отида в ДАИ. Там беше обичайното разкарване по гишета, кабинети, прехвърляне от един на друг и безкрайно чакане, без да има някой пред мен. Казаха ми, че щом съм скъсана, си има причина, попитаха дали съм говорила с инструктора ми. Отговорих, че той ме праща, защото не съм съгласна с дадената ми оценка и искам да пусна жалба. Оставиха ме пак да чакам. След това дойде един от главните инспектори и ми каза да си отида в школата и да не се занимавам с жалби, нищо няма да се промени, евентуално ще направят забележка на изпитващия.

Тръгнах си, но не се отказах от жалбата и я изпратих по куриер. Надявам се повече хора да разберат какво се случва на изпитите и да си търсят правата.