Авторът на следния текст Кели Джо Холи е живяла 18 години с насилник и сега споделя грижите за двамата си сина с него. Надявам се съветите й да помогнат на други родители в подобно положение.

Много хора си мислят, че съдът има различна политика, когато единият родител е виновен в домашно насилие, малтретиране на деца или сексуални престъпления. Но криминалното право и семейното право сякаш се разминават по тези въпроси и съдът винаги решава, че за децата е за предпочитане да имат двама родители, отколкото да ги предпази от опасни хора.

И така на много от нас се налага да споделят грижите за децата си с насилник. Трябва да им позволим посещения и това ни причинява голям стрес. Кармен “се задушава”, когато дъщерите й посещават баща си, осъден за сексуални престъпления, у когото са намерени улики за детска порнография. Можете ли да я обвините? Тя прави всичко възможно, за да предпази дъщерите си да посещават дома на бащата, но семейният съд позволява и налага посещенията.

Пазете децата

Как да намерите мир, когато споделяте родителските грижи с насилник

Кармен, като повечето напуснали насилника си, отново се чувства жертва на бившия си партньор и е безпомощна, след като съдът й налага децата да посещават баща си. Това нарушаване на здравия разум отдавна е реалност. Нашата цел е да направим реалността поносима. Да се задушавате, когато децата са при баща си, не е от полза нито за децата, нито за вас. В известен смисъл, ако НЕ намерите мир в тази ситуация, вие позволявате на бившия ви насилник, отново да ви контролира.

Освен това не забравяйте, че децата, ако не са преживели насилието или поне докато не го преживеят, имат различна представа за другия родител от вас. Всъщност дори ако другият родител ги насилва по някакъв начин, те пак имат различни чувства към него, защото е техен баща или майка. Познавам 14-годишно момиче, изнасилвано от баща си в продължение на три години, докато го издава и той отива в затвор за 3 години, когато тя е на 12. Тя все пак възнамерява да поднови връзката си с него, когато той излезе от затвора. Знае колко е лош, но той е нейният татко. Този пример доказва с какво си имаме работа, когато се опитваме да защитим децата си от родител насилник. Няма как да го направим. Не напълно и не завинаги.

Да говорим лошо за другия родител само ще влоши ситуацията. Децата може да се обърнат срещу вас, особено ако другият родител е достатъчно очарователен или мъдър да ви обижда само в заговор с тях. (Тийнейджъри ли са вече? Когато влязат в пубертета, ще ви разиграват и изправят един срещу друг като на дуел).

Не мълчете като мен

И така - какво да направите за себе си? И за децата си?

Правете всичко, което законът позволява, за да защитите децата. Водете си подробен дневник за времето, което прекарват с другия родител. Помнете, че решението на съда не може да се промени, докато няма доказано престъпление, а ако/когато има такова, ще ви трябват записки колко време са прекарали с другия родител, какво са правили и как са коментирали посещението си.

Не обиждайте другия родител пред децата. Да говорите срещу него ще накара децата да се отчуждят от вас независимо от възрастта им. А и когато децата изпуснат нещо споделено от вас пред него, той ще го използва, за да измъкне всяка информация срещу вас - принудително или с убеждение, и ще задейства съдебната система срещу вас.

Обяснете на децата си какво е тормоз и сексуално малтретиране. Използвайте примери от новините и често обсъждайте тези теми. Няма нужда да са много сериозни и задълбочени разговори. Може да изкоментирате просто: “Днес видях по новините, че една майка тормозила дъщеря си. Момичето дълго си мълчало, но един ден се почувствало толкова ужасно, че се е самоубило. Нали знаеш, че можеш винаги да ми кажеш, ако някоя твоя приятелка бива насилвана или тормозена от родителите си?” Винаги се съобразявайте с възрастта на детето си при тези разговори.

Нормално е децата ви да знаят, че другият родител ви е наранявал и как. Това е ваше преживяване и вие имате право да го споделите с децата си. Може да им кажете дори, че се тревожите за тях и затова имате спасителен план, в случай че нещо лошо се случи някога.

Измислете спасителен план за децата си. Осигурете им възможност да го приложат. Телефон за спешен случай, парола, номерата на ваши близки или роднини, които живеят близо до другия родител. Напишете списък с номера на листче и го сложете в раницата им. Покажете им къде е, но не задълбавайте, защото ако много се впечатлят, непременно ще го споделят с другия родител.

Телефоните може да са и в контактите на мобилния им, но нека да ги имат и на хартия. Спасителният план трябва да е възможно най-неутрален. Не го представяйте на децата като създаден специално за другия родител, а по-скоро като изход за всяка опасна ситуация, в която детето може да попадне.

След като децата знаят какво е насилие и сте говорили по въпроса, споделили сте и своя опит, те ще разберат, че трябва да внимават и с другия родител. Това е достатъчно тревожно за децата ви. Да знаеш, че не можеш истински да се довериш на някой, който твърди, че те обича, е меко казано тежко. Като жертва на насилие, вие разбирате конфликта, който създава подобно знание.

С времето ще се почувствате по-спокойни, когато децата са при другия родител. Знаете, че те са наясно какво е тормоз и че имат план, до който да прибегнат, ако се изплашат. Направили сте всичко възможно и да се защитите законно - в случай че другият родител ви обвини в отчуждаване или ако откриете, че той малтретира децата.

За да сте съвсем наясно какво се случва в дома на другия родител, трябва да спрете да мислите КАКВО МОЖЕ ДА СЕ СЛУЧИ и да се фокусирате върху фактите. Това, което децата ви казват и това, което виждате, когато ги водите дотам. Вашето въображение, тревога и страх нямат място в защитата на децата ви. Трябва да се научите да се абстрахирате от възможностите, ако искате фактите.

Пращайте ги при другия родител подготвени и ги приемайте обратно с обич. Докато ги няма, се опитайте да създадете и живот за себе си.

Имаш ли нужда от помощ?

ДА ОБОБЩИМ:

1.) Водете си подробен дневник.
2.) Не обиждайте другия пред децата.
3.) Научете децата какво е тормоз и сексуална злоупотреба и споделете преживяното от вас (съобразено с възрастта на децата).
4.) Измислете спасителен план, който децата лесно ще запомнят.
5.) Въоръжете децата си с най-добрата информация и с много обич.
6.) Абстрахирайте се от чувствата си към насилника и го наблюдавайте обективно.
7.) Научете се да живеете своя живот, когато децата ги няма.

Ако пробвате този план, вярвам, че ще намерите мир. Прекарали сте целия си живот досега в опит да спасите децата от другия родител. Правили сте го несъзнателно, още преди да осъзнаете, че той е насилник, защото има белези, които са издавали, че нещо не е наред. В сърцето си знам, че сте посветили всеки миг на тях.

Но сега вашата реалност е различна. Те прекарват време далеч от вас с човек, от когото се страхувате. Нормално е да се задушавате, докато децата са там. Но реакцията ви, колкото и да е естествена и разбираема, трябва да се промени, ако искате да сте трезвомислещ и интуитивен родител, който отглежда децата си с много любов. Трябва да направите и малко място за себе си в собствения си живот. В началото ще се чувствате странно, когато си зададете въпроса: “Какво искам да правя днес?” с радостно очакване, вместо да реагирате със страх на всичко, което се случва. Но след време вината ще изчезне, ще намерите начин да се забавлявате и без децата и ще се научите да преодолявате по-добре стреса от споделянето на грижите за децата с родител-насилник.

Препоръчваме ви още:

Майка търси помощ от обществото, медиите и институциите

Отговорът на бащата

6 начина да запазите ума си след развода