Автор: Мария Пеева

Мисля, че имаме проблем. Като общество имаме проблем и той е в главите ни. 

Да, пак ще пиша за домашното насилие.

Млад, симпатичен водещ решава да се пошегува с темата, вярвам с цел да заклейми насилниците. Излиза на панаира на книгата с няколко измислени и несъществуващи заглавия, едно от друго по-провокативни, разбирайте забавни. Сред тях е и “Как да бием жена си без да засегнем важни органи”.

Хората се забавляват. Двама мъже, възрастни и не толкова симпатични като водещия, но все пак явно с чувство за хумор, обясняват как те сами могат да напишат книга по тази тема. И той се смее. Зрителите после също се смеят, всички са доволни. Интересно предаване. Откъде-накъде някаква женска организация ще се възмущава от шегички, какво става с този свят? Защо допускаме политическа коректност и цензура, не сме ли гледали “Борат”? Не сме ли чели “1984”? Хуморът не бива да бъде осъждан, той е оръжие, той е начин да променим света. Който се засяга, просто има горчив опит, тоест в него е проблемът, не в шегата. Изчетох доста коментари и отговори, включително и този на сценаристите на шоуто.

Да, мисля, че имаме проблем и ще ви кажа защо.

Вие обичате ли вицове за педофили? Защото и такива има.

Представете си, че сред забавните заглавия на Николаос имаше и заглавие “Как да… дъщеря си без майка й да разбере?”. Дали хората щяха да се смеят и тогава? Или щеше да им се стори твърде грозно, пошло и възмутително. Дали господата щяха да се пошегуват и да обяснят, че могат да напишат книга и по тази тема?

Най-вероятно не. Прекалено щеше да им дойде. Можеше водещия да отнесе някой скандал, или шамар дори. Защото никой не обича педофили, защото са толкова отблъскващи, че не искаме да омаловажаваме с вицове грозотата на деянията им. Защото те не са забавни. И нямат място в обществото.

И тук идва моментът да попитам.

А насилниците имат ли? Мъжете, които бият жените си, по-приемливи ли са? 

Така изглежда поне на този етап.

Струва си да помислим върху това.

И не, не говоря за цензура и за политкоректност. Говоря за това, което се случва в нашите глави. Говоря за състраданието към жертвите, за заклеймяването на престъпленията, за обществената нетърпимост към насилието. За това говоря.

Иначе е ясно, че законът третира като престъпление и едното, и другото.

Въпросът е ние как го третираме. И докога. 

Още по темата:

Жена ми ме бие