Автор: Мария Пеева

Предполагам, всички родители и учители следят развитието на кампанията за реформа в образованието. Гледах дискусията в „Тази сутрин“ по бТВ преди два дни, следя и коментарите в групата на родителите и в статиите, които пускаме в Мама Нинджа, и съм впечатлена как всичко се върти около темата за камерите. Камерите са най-малкото, което можем да направим, и умишленото фокусиране върху тях от страна на г-жа Такева, превръщането им в такъв глобален проблем, всява раздор между родители и учители, което не е в ничий интерес, най-малко в интерес на децата. Попитах неофициално учители защо толкова техни колеги са против камерите. Няма еднозначен отговор. Никой учител, който си върши работата както трябва, не е против камерите, но тъй като всички останали са против, от колегиалност той ги подкрепя. Иначе на конкретния въпрос „Лично вас какво ви притеснява в камерите?“, всички отговори бяха в смисъл: „Мен не ме притесняват, аз нямам какво да крия. Обижда ме по-скоро липсата на доверие“. Липса на доверие има, но за нея нямат вина съвестните учители, а тези, които злоупотребяват с отговорността си за малки, беззащитни деца, и това е ясно на всички. Но ето, и аз се изкуших да заговоря отново за тези камери, а всъщност целта ми е друга – искам да насоча вниманието ви към останалите, много по-съществени точки в исканията за реформа на родителите. Тези, които остават в сянка покрай темата за камерите, а всъщност са далеч по-важни и ще доведат до позитивни промени и за учителите.

Първа точка от предложенията на родителите – искането за мандатност. Целта му е да няма политически назначения, както и такива, основани на приятелства и протекции. Нека основният критерий за всяко назначение бъдат качествата на кандидата. Един от основните проблеми на образованието в България е практическата несменяемост на началниците на РУО и директорите, което в допълнение на твърде рядката оценка за тяхната работа (атестация ще се извършва веднъж на четири години, твърде дълъг период за съществен качествен контрол) в никакъв случай не допринася за повишаване на качеството на предучилищното и училищното образование, в което въпреки периодичното увеличаване на отделения финансов ресурс, се увеличава и броят на немотивираните педагози и незнаещи ученици.

В тази връзка, с цел осигуряване на по-прозрачно и целесъобразно управление на публичните средства в предучилищното и училищното образование, както и създаване на възможност за навременна смяна на ръководните кадри в случаи на лошо мениджърско или финансово управление, злоупотреби с власт или ниски резултати при атестацията на работата, Национална гражданска инициатива за качествена и иновативна образователна система предлага да се направят законодателни промени за въвеждане на мандатност за ръководните кадри в ясли, детски градини и училища.

Втора точка – методика за подбор на всички постоянни и временни ръководители и служители в системата на образованието. системата допуска всяко лице, което притежава необходимото образование и квалификация, да бъде назначавано, без оглед на психическото му състояние. На практика това означава, че един учител може да бъде назначен, дори ако е социопат, ако е склонен към насилие или му липсва самоконтрол. Редно е бъдещите кандидати да покажат дали притежават определени личностни, социални и емоционални компетенции, дали могат успешно да взаимодействат с членове на екип, с родители и деца, дали имат търпението и желанието да съдействат при решаване на конфликти и други специфики, които е необходимо да бъдат прецизирани според длъжността. Наред с това, един внимателно изготвен личностен тест следва да покаже доколко кандидатът е склонен към вълнения, към агресивна комуникация и методики, да определи ниво на уравновесеност, адаптивност, емпатия, емоционална компетентност, самокритичност. Това не се прави с цел да унизи кандидата и е практика в много частни фирми. Мисля, че е в интерес на всички учители, които работят в колектив, сред колегите им да няма лица, които не са подходящи за работа с деца.

Третата точка засяга въвеждането на периодични тестове и събеседвания за определяне на състоянието на всеки един служител в детските ясли, градини и училищата. Такива тестове ще покажат кога един учител/възпитател има нужда от психоподкрепа и напълно безплатна помощ от специалист. При всяка професия има риск от прегаряне, особено при напрегната работа като тази на учителя. Разбирането, че само „лудите“ търсят помощ от психолог, е толкова остаряло, че не може да бъде аргумент против това предложение.

Четвъртата точка е създаване на независима комисия за цялостен надзор на системата на образованието, в чиито правомощия да бъде включено и налагане на наказание дисциплинарно уволнение при безспорно установяване на наличие на насилие, независимо от какъв характер от страна на служители в ясла, детска градина или училище. Не вярвам някой учител да подкрепя методите на насилие над дете, но негласно такива случаи се покриват отново от криворазбрана колегиалност. Преди време публикувахме уж забавна статия по материали на читатели – спомени от детската градина. Сред разказаните истории имаше ужасяващи случаи на наказания – телесни, унизителни, всякакви. За жалост, това продължава и до днес, макар и в по-малък мащаб. На тази практика твърдо трябва да се сложи край, мисля, че всички сме единодушни.

Пета точка са толкова оспорваните камери. Добър пример е град Бургас, където във всички ясли, детски градини и училища поетапно се изграждат системи за видеонаблюдение. Камерите са във всички помещения, а именно: учебните стаи, спалните, занималните, коридорите, гардеробиерните и дворовете. Градоначалникът е категоричен, че чрез видеонаблюдението се осигурява по-високо ниво на сигурност.

Шеста точка – осигуряване на адекватен брой специалисти – психолози, логопеди, социални работници, педагози. С цел развитие на социални умения и емоционална интелигентност в децата до тригодишна възраст, необходимо е нормативно въвеждане на задължително присъствие на психолог на щат в яслите и яслените групи към детските градини. По този начин за децата ще бъде осигурен експерт, който ежедневно ще проследява психическото и емоционалното им развитие с цел осигуряване на навременна подкрепа за социализацията им, предприемане на съответни мерки в случаи на идентифицирани проблеми и превенция на агресивното поведение.

Друг съществен проблем е наличието на множество ползващи остарели възпитателни методи служители в яслите и детските градини, които са в напреднала или даже предпенсионна възраст, поради което е нужно привличане на повече млади хора с необходимото образование и желание за работа с деца. Тези млади специалисти следва да бъдат обучени съобразно добрите европейски практики при грижата за деца до предучилищна възраст, което от своя страна ще доведе до цялостно подобряване на съществуващия модел на отглеждане, възпитание и образование в детските заведения.

Поради зачестилите затруднения на директорите на ясли и детски градини да намерят качествен медицински и педагогически персонал, който има знанията и уменията да работи с деца, предлагаме кръга от работещите в ясли да се разшири посредством допускането на хора с друго приложимо образование да участват в отглеждане, възпитаване, социализация и обучение на децата в предучилищна възраст. Това могат да бъдат млади хора, завършили специалност „Социални дейности“ или „Социална педагогика“, които да са ангажирани с дейности по социализация на децата, превенция на агресивно поведение, развиване на индивидуалност със способност за критично мислене, стимулиране на нестандартни идеи и творческо мислене и др.

Седма точка – промяна на целия адаптационен модел при постъпване на ясла, градина и училище. Пример за доказано работеща и съобразена с потребностите на децата добра практика е Берлинският модел за адаптация. При прилагането на БМА, родителят активно участва в адаптационния процес чрез почасово присъствие от един до три часа в детското заведение за период до три-четири седмици. Този модел предвижда наличието на експертна помощ посредством определянето на „доверено лице“ – избран възпитател, който е обучен да решава всяка стъпка, през целия процес по първоначална адаптация, след консултация с родителя, да осъществява основния контакт с детето в детското заведение като го посреща, придружава и изпраща всеки ден. Опитът от прилагането на Берлинския адаптационен модел показва, че когато всички заинтересовани страни (родител, възпитател и дете) участват активно в процеса на адаптация, за децата са необходими между три дни (при изключително комуникативни деца, които ясно показват, че няма нужда от присъствието на родителя в новата среда) и три-четири седмици (при по-привързани към родителите си деца, които ясно показват, че имат нужда от присъствието на родителя в новата среда).

Спецификата на всички действия за осъществяване на БМА позволява неговото практическо приложение и в България, като той вече се прилага в значителен брой от родителските кооперативи, ето защо няма пречка да се приложи и по отношение на ясли и детски градини, като се осигури нормативна база за предоставяне правото на родител да придружава своето дете от един до три часа дневно, по време на първоначалното му постъпване в яcлена или градинска група.

Предложената промяна може да бъде въведена веднага, тъй като не изисква никакво разходване на финансови средства. Освен това реалността показва, че не всички записани деца в съответната група започват посещенията си едновременно на 15-ти септември, поради наличието на поетапен график за постъпване в съответното детско заведение и болестни състояния, а и доста от родителите се възползват от нормативната възможност за тримесечно отлагане на първоначалното посещение.

Осма точка е изцяло в интерес на учителя. Въвеждане на периодични, ефективни задължителни обучения на служителите в яслите, детските градини и училищата.

Това предложение за въвеждане на ефективни обучения не цели да покаже некомпетентност на служителите в образователната система, а е предназначено да подобри техния експертен капацитет, а оттам да се стигне до по-качествено предучилищно и училищно образование. И в не по-малка степен до по-високо самочувствие и увереност на учителя, както и до повече уважение към професията, която за жалост е изгубила някогашната си репутация.

Провежданите на този етап обучения не дават необходимите резултати, нямат практическа насоченост. В този смисъл те само ощетяват бюджета, без да повишават качеството на образованието. Важно е да бъдат заложени като приоритетни обученията за повишаване на експертния капацитет чрез придобиване на нови знания и умения в следните области:     

а) дължима грижа за улесняване на социалната адаптация при първоначално постъпване на децата – действия и вербална комуникация за създаване на доверие и комфорт на децата с оглед по-безболезнено приемане на настъпилата промяна;

б) добри практики при работата с деца в различните етапи на тяхното развитие от 10-месечна до предучилищна възраст - хранене, приспиване, преобличане, физиологични нужди и др.;

в) получаване на нови знания и изграждане на лични навици от децата посредством подходящи игри и забавления;

г) дължима здравословна грижа – стимулиране на игра на открито, съвети за правилно хранене и спане, разпознаване на симптоми на често срещаните детски болести и др.

д) превенция на насилието чрез наблюдение и анализ на поведението на деца, родители и възпитатели;

е) приложими действия в случай на физическо или вербално насилие върху деца;

ж) способи за борба със стреса по време на работата с деца;

Девета точка е изключително важна. За всяко дете със СОП да бъде осигурен помощен персонал.

Според ЗПУО допълнителната подкрепа на дете/ученик със специални образователни потребности се осъществява от психолог, педагогически съветник, логопед, ресурсен учител и помощник на учителя.

Основната роля при осъществяването на допълнителната подкрепа, де факто играят ресурсните учители. За съжаление все още ресурсното подпомагане се извършва само по определени предмети (най-често български език и математика), като за целта най-често се провеждат не в класната стая на ученика, а в ресурсен кабинет. Масово децата се извеждат от други часове, за да могат ресурсните учители да работят с тях. Това не само пречи на социализацията и приемането на детето от съучениците му, но и лишава детето от учебен час по предмет, който може и да му е интересен, а също така не дава възможност на общообразователният учител да се обучи как на практика се работи със съответния ученик. И тъй като ресурсното подпомагане рядко надвишава 2 часа седмично, през останалото време общообразователният учител най-често няма представа как да подходи към съответния ученик със специални образователни потребности и престоят на ученика/детето в училище/детска градина е неефективен за развитието му.

Десета точка. Да се разреши на родителите при желание и възможност да подпомагат в ежедневните дейности от чисто битов характер яслите, детските градини и училищата. Това е практика в родителските кооперативи и доста частни детски градини и може да е само от полза на учителя. 

Единадесета точка. В яслите и детските градини телевизия и интернет да бъдат използвани единствено с учебна цел. По тази точка не знам има ли нужда изобщо да се коментира.

Дванадесета точка. Гъвкаво и адекватно финансиране в системата на образованието във всичките й аспекти.

Нашето предложение в тази точка е да отпаднат делегираните бюджети в детски градини, ясли и училища. Тази философия на бюджетиране е пагубна за системата на образованието и не дава равен старт и равен шанс на всички деца, тъй като те нямат равен достъп до образованието и до съпътстващите го социални услуги. Трябва всяка една образователна институция да разполага с едно базисно ниво, което да не се влияе от това колко ученици има в съответното образователно заведение.

Специалисти като психолог, логопед, медицинско лице и други, трябва да бъдат финансирани независимо от броя на децата и учениците, за да не остават част от децата лишени от тези изключително важни специалисти, които ще се грижат за тяхната здравна, психическа и личностна подкрепа и развитие. Назначаването на такива специалисти във всяко училище трябва да стане задължително. По този начин ще бъдат гарантирани равни шансове за всяко дете, независимо от това дали живее в отдалечен район или в голям град.

Тринадесета точка. Оптимизиране на процедурата за учредяване на учителски синдикати. Съществуващите в момента учителски синдикати не защитават учителите и многократно групи учители имат желание да учредят нови синдикати. Но процедурата и условията са непосилни. Настоящите синдикални организации и самите работодатели, а също и местните власти, се договарят помежду си. Лидерите на организациите по места (в училищата и градините) са хора, приближени до директорите. Следователно синдикати, директори и контролни органи са обединени, но никой не защитава учителите. За да си нямат проблеми, учителите слушат и изпълняват. Малко са тези, които говорят, но след това си патят. Стават неудобни и са подложени на психически тормоз. След като учителите са незащитени и застрашени, те се превръщат в марионетки. Като такива, те няма как да отстояват нуждите на децата, с които работят. Не могат да възразят срещу неосигуряване работата с децата, материалната база и други, а са принудени да искат от родителите.
Четиринадесета точка. Други мерки за повишаване на качеството на образователната система.

Предлагаме предметите рисуване, музика, физическо, които са необходими за задоволяване нуждата на децата от емоции и психическа отмора, да бъдат освободени от качественото оценяване. Целта е децата да не бъдат стресирани, тъй като тези дисциплини, поради спецификата си, могат да се окажат много демотивиращи, ако бъдат обвързани със задължително показване на резултати или покриване на нормативи. Спортът трябва да учи на дисциплина и работа в екип, ако към това се включи и правилно хранене няма да имаме сегашните проблеми в по-горните класове. Здравето на децата (както емоционално, така и физическо) следва да бъде приоритет номер едно – и на родителите и обществото като цяло, и на образователната система. Игровата форма на учене при по-малките деца и при учениците, трябва да бъде задължителна, за да не се стресират допълнително от и без друго претоварената си програма. Тези дисциплини да бъдат провеждани или в началото на деня или в края, като се цели децата да бъдат мотивирани и раздвижени сутрин (физическо възпитание), респективно отпочинали след края на учебния ден (изкуства, музика). 

Да се засили сутрешният медицински контрол в яслите и детските градини. Целта е да се прекъсне порочната практика родителите да изпращат болните си деца в детските заведения с бележки от педиатър, че са здрави. За целта е необходимо при отказ на медицинското лице да допусне дете, което счита за болно, родителят, ако има желание да оспори този отказ, да се обърне към мединински лица от ДКЦ-та или частни кабинети, които да са одобрени. Всеки случай на констатирани симптоми, които не позволяват присъствие на детето, а също и всяко оспорване от родителя (чрез бележка от педиатър) да бъдат вписвани в книга. В нея следва да бъде поместена информацията за алергиите и хроничните заболявания на децата. От ХЕИ да бъдат предприемани инцидентни проверки (минимум един път седмично), които да констатират има ли болни деца в групите, съответно дали контролът, който управата на яслата/детската градина осъществява, е ефекетивен. От същата контролна институция да преглеждат книгите с описаните симптоми, поради които дадено дете не е допуснато да посещава детското заведение. При нарушения следва да да бъдат налагани санкции. 

Право на ранно пенсиониране, право на творчески отпуск. За всички педагози, помощник-педагози, възпитатели и всички, които имат ежедневен пряк контакт с деца при работата си, следва да бъде дадена възможност за пенсиониране при придобит 30 години трудов стаж на съответната длъжност, като това условие да важи за кадрите от цялата страна.Творческият отпуск е крайно необходим да служителите, които биват дълги години ангажирани с възпитание и преподаване на децата. Добри практики от други държави (Франция) са показали ползата от това даден специалист да смени временно длъжността си или просто да се възползва от времето за личните си интереси, за почивка. Предлагаме той да бъде една година неплатен отпуск на всеки 10 години работа в системата, след изтичане на който работното място да бъде заето от същия кадър, т.е. да се гарантира неговото завръщане в същото детско/учебно заведение. 

Да бъде драстично намален броят на учебниците като се предвиди максимум от по 2 учебника по предмет за избор между тях. Всичко друго е усвояване на пари от издателствата. Освен това различните учебници създават проблем при преместване на детето в друго училище. Това затруднява изключително много учебния процес на самото дете. В тази връзка да се оптимизират съдържанието и обемът на изучавания материал освен чрез редуциране броя на учебниците, и чрез внимателен подбор на съдържанието им, съобразно утвърдени след широко обществено обсъждане критерии, свързани с актуалните потребности на обществото и икономиката. Да се възстанови практиката учебниците да се пишат от дългогодишни опитни преподаватели по съответните дисциплини, за да бъдат разбираеми, съобразени с особеностите на психиката на обучаемите на определена възраст и затова максимално полезни. 

Да се намали броят на децата в яслените и градинските групи, а също и броя на учениците в клас. Децата са поставени в ситуация, в която пространството е крайно ограничено, многобройните групи допринасят те да се разболяват много по-лесно, а препълнените зали се отразяват зле и на психиката на децата – уморяват се по-лесно, превъзбуждат се или са неспособни да се съсредоточат. На местата, където сградният фонд разрешава, да се обособят по-малки помещения, в които да се обучават не повече от 10 деца (т.е. да има подгрупи), които да бъдат наблюдавани и обгрижвани от един възпитател/педагог, и да се ограничи сегашната обстановка, при която 30 деца играят накуп в една по-голяма зала. Така се постига повече уют и спокойствие както за децата, така и за персонала. При храненето и спането може да се запази сегашната практика. 

Да бъдат преразгледани рецептурниците, по които се организира и приготвя храната в яслите и детските градини, а също и столовете и да се изготвят нови, които да бъдат съобразени със съвременните принципи на здравословното хранене. Свидетели сме на невиждан бум на затлъстяване и хронични ранни детски болести, чиято пряка връзка с неправилното хранене е безспорно установена. Паралелно с това най-малките деца получават средно по една чаена, дори супена лъжица бяло брашно на порция. Необходимо е да се изключи тотално предлагането на кремчета, кексове и изобщо десерти в ранна детска възраст, като задължително те да бъдат заменени с пресни плодове и зеленчуции, зърнени закуски, качествени млечни продукти, ядки (там, където възрастта позволява).

Препоръчваме ви още:

Започвам борба
Готови за училище 
Кой се грижи за децата ни