Автор: Милена Макавеева

На прага на новата учебна година във времена, в които тестуването и обследването на децата е особено актуална тема, се замисляме все повече за това готово ли е детето ни за училище. За нас, родителите, е стресиращо, когато предстои проверка на знанията и уменията на малките. За тях обаче, не е задължително да е напрягащо, още повече, че може тестването на готовността за училище да се осъществи на части. Целта на този вид обследване е да се установи нивото на базови за усвояване на училищния материал умения, а именно: познавателни, езикови, социални и моторни. Тестът за училищна готовност не е достатъчен аргумент за поставяне на диагноза, в случай че детето покаже ниски резултати. Той би могъл да насочи вниманието на родители и специалисти към по-прецизна оценка на психичните процеси внимание, памет, мислене, както и детайлна оценка на езиковата компетенция и евентуално други изследвания. Ето кои са базовите критерии в отделните области, които детето трябва да покрива в края на предучилищната си подготовка.

Езиково и говорно развитие: на тази възраст (между шест и половина и седем и половина години) се предполага малчуганите да имат ясна, разбираема реч. Добре е да няма нарушения в звукопроизношението (от типа пропуски, замени и добавяния на един или няколко звука), тъй като това би могло да компрометира правилното им отразяване в състава на думите и би рефлектирало в писмената реч. Добре известен факт е, че думите биват изписвани от малките така, както ги чуват от другите и от себе си, когато си диктуват, така че, ако са налице звукопроизносителни проблеми и особености е препоръчително те да бъдат преодолени по възможност преди началото на първи клас.

По отношение на езиковата компетенция се очаква от детето да има възможност за свободно изказване – както монологично, така и диалогично, да използва сложни изречения с добър лексикален запас и правилна граматическа конструкция. Също така, да задава разнообразни въпроси, да разказва спокойно преживян опит, както и да пресъздава основни моменти от кратка приказка, да разсъждава върху такива истории с поука. Смята се, че в края на предучилищната подготовка е способно да подреди правилно хронологично поредица от картинки и да разкаже история по тях. Освен това трябва да има добро познание върху категориите: сезони, професии и други. Добре е да може да обяснява смисъла на думи, да разбира двузначност на такива, да извежда причинно-следствени връзки, отношения между обекти и събития. Очаква се да няма проблем при декодирането и изпълнението на сложни инструкции.
Доброто фонологично развитие е важна стъпка за успешното начало на първи клас. То най-общо представлява умението да бъдат идентифицирани отделните звукове в думите, да бъдат манипулирани едни или други части на думи – звукове и срички. Предполага се, че децата могат да разделят думите на срички, да извеждат първи и последен звук, да назовават правилно в каква последователност са подредени те в думата, както и да посочват думи, започващи и завършващи с един и същ звук, да генерират думи, започващи с даден начален звук, такива, които се римуват. При добра предучилищна подготовка те бързо разбират и реализират задачи от типа: „Ако махнем първата сричка на думата „козар“, коя нова дума ще се образува?“. Важно е да могат да идентифицират отделните думи на едно изречение, в това число съюзи, предлози и други малки части на речта.

Моторика - за съжаление, в училище децата се движат сравнително малко, спрямо нуждите си. Възможностите за координирано и плавно придвижване в пространството са изключително важен момент, за да бъде постижимо ученето и научаването. Ако едно дете има добре изградена схема на тялото и респективно пространствена ориентация, то ще се чувства комфортно в новата среда. Предполага се, че е достигнало добро ниво на самостоятелност, познава частите на тялото си, може да изпълнява и се забавлява при двигателни задачи по зададена команда или модел. При добро състояние на сензорната интеграция и предоставяни възможности за двигателна активност се наблюдава плавно съзряване на зрителномоторната координация и фините моторни умения, особено важни за развитие на четенето и писането при малките. Добре е преди първи клас, когато се очаква вече да има правилен захват за изписване, да бъдат играни всякакви игри с пръстите, като последователно повдигане на всеки един от тях, когато ръцете са сложени с дланите надолу върху някаква повърхност, или последователно докосване на различни части на лицето с кръстосване на ръцете и други подобни. С оглед на сериозното натоварване на очите, което предстои в първи клас, е добре да бъде направен скрининг за проблеми с елементарното зрение. По отношение на зрителната перцепция се очаква от малчуганите да намират еднакви обекти, да откриват разлики, да довършват логично зададени матрици, да познават буквите и цифрите, да опитват да дорисуват симетрично картина със зададен половин силует. В комбинация с добре развита фина моторика се предполага, че децата могат да режат с ножица, да рисуват основните фигури, да следват зададен графичен ред, да изписват печатни букви, цифри, като е добре да спазват посоките на изписване, а именно: от горе надолу и от ляво надясно.

Математически умения: факт е, че не всяко дете има афинитет към математиката, но има основно знание, което трябва да е налично на прага на училище. Очаква се от малчуганите да броят свободно, да са добре запознати с числовата редица до 10, да манипулират свободно в нея, например да отговарят на въпроси от типа на: „Кое е числото преди осем?“; “Кое число се намира между три и пет?“, да съотнасят правилно количество към съответната цифра, да броят наобратно или през две числа, да определят по-голямо, по-малко или равно.

Социални умения: важен момент се явява мотивацията на детето или т. нар. „готовност за учене“. Освен желанието, добре е да бъдат налични редица фактори като: адаптивност към нова среда и различни условия, умение да се изчаква и следва ред в групата, детето да се чувства добре сред другите, да е кооперативно както с възрастните и да се съобразява с авторитета им, така и с връстниците си, да влиза свободно в комуникация и интеракция с тях, да иска помощ при необходимост и да проявява емпатия към другите. Бихме могли да подпомогнем процеса като подготвяме предварително малчуганите за това какво ги очаква, а също и като обсъждаме ежедневно как е минал денят ни, какво сме преживели, как сме се чувствали и какво най-много ни е харесало. Така ще зададем модел на споделяне и обвързване на опита със съответстващите му емоции, и когато детето тръгне на училище би могло да прилага този модел там и най-вече у дома, разказвайки как се чувства.

Съществуват различни варианти на тестове за училищна готовност. В някои от предучилищните групи подобно обследване се извършва в началото на последната година на предучилищната подготовка, за да се види кои звена са по-слабо развити и в следващите месеци работата е насочена към преодоляване на установените трудности. В края на годината се прави ново тестуване с цел определяне на изходното ниво на децата, което да прецени налична ли е училищна готовност. Освен количествената оценка, изразяваща точните резултати от проведеното обследване, е особено важна качествената интерпретация от страна на специалиста, в комбинация с отчетените индивидуални особености на детето. Тази информация е добре да бъде споделена и обсъдена с родителите. В случаите, в които бъдат констатирани проблеми по отделните сфери или в цялостния профил на обследваното дете, е препоръчително консултирането му от допълнителни специалисти, преди началото на първи клас, с оглед установяване на причините за наличните трудности и препоръки за преодоляването им. Моят апел към родителите е да не се притесняват от провеждането на подобни тестове, а да гледат на тях като възможност за откриване на силните и по-слаби страни в подготовката на децата и съответно изграждане на добра обучителна стратегия. Надявам се, че по пътя към по-доброто и качествено образование на децата ни, всички страни ще си подадем ръце и ще си помагаме: родители, учители, възпитатели и специалисти. Да си пожелаем успех - на нас, които помагаме и на малките да отворят големите порти към знанието!

Повече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ за 5 години. След това стартира частната си практика в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция,  аутистичен  спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

 


Препоръчваме ви още:

Кое е най-трудно в първи клас 
Нов в класа 
Мама-детектив