"Деца с ограничени възможности", "деца със специални потребности", "различни деца" – това не са само политкоректни синоними на понятието „дете с увреждане“. Това са думи, които много точно описват какво се случва с детето и от какво отношение се нуждае. Увреждането, което ограничава възможностите на малкия човек, може да бъде предизвикано от различни диагнози - аутизъм, изоставане в умственото и психическото развитие, детска церебрална парализа, генетични патологии. Болестта може да повлияе на интелекта или да не го докосне. Но така или иначе, децата с ограничени възможности ще се чувстват неуютно в общността, ако общността не им предложи подкрепа.

Майки, за които няма празници

Не става дума за липсата на рампи в обществените сгради например, а за реакцията на околните. Въпреки че темата често се обсъжда в общественото пространство и разговорите за интеграция на децата с увреждания не стихват, ние продължаваме да не знаем как да се държим, когато сме в компанията на такова дете. Да предложим помощ? Да изразим съчувствие? Да даваме вид, че всичко е нормално? Да отминем, криейки емоциите си? Децата, които изглеждат или се държат различно, привличат вниманието като всичко необичайно. Как се чувстват, превръщайки се в център на внимание? Все пак те са деца, пълноправни личности. Само че заради състоянието си живеят и възприемат света по друг начин. Как да общуваме с тях, за да не ги нараним с нетактичността или неразбирането си?

По молба на родители потърсихме полезни съвети за поведението ни към децата със специални потребности. И тук, както и за всичко останало, личният пример е водещ. Нашето отношение ще формира и отношението на децата ни към тях. Ако ние сме приемащи, ако проявяваме здравословен интерес и готовност за подкрепа, така ще се държат и децата ни. Хората със специални потребности нямат нужда от съчувствие и снизходителност, а от съвсем нормално човешко отношение, уважение и съответната помощ, когато имат нужда от нея. И колкото по-рано научим децата си на това, толкова по-стабилна ще е моралната и етична основа, върху която те ще изградят отношението си към света. 

1. Ако детето е с аутизъм

Най-напред обяснете на детето си, че аутизмът не е болест, а различно възприемане на света. Ако при едни деца е развито умението да комуникират, при други са развити други умения. При децата с аутизъм социалните умения се развиват по-трудно. Затова те общуват по особен начин. Трябва им повече време, за да привикнат към непозната обстановка или събеседник. Дайте им това време и научете децата си да не настояват за контакт, ако другата страна не е готова за това.

Не им натрапвайте своето общуване, предлагайте го на малки порции. Започнете с това да бъдете заедно в едно помещение.

Детето-аутист може да се държи агресивно, да нервничи или да крещи. Обикновено това се случва, когато не са го разбрали и не е в състояние да обясни по-точно какво иска да каже. Дайте му време да се успокои.

Подобна реакция може да бъде предизвикана и от реален физически дискомфорт. Аутистите имат повишена чувствителност. Звуците, светлината и усещанията, на които ние не бихме обърнали внимание, може да са непоносими за тях. Всеки има свой набор от неприемливи усещания. Нека се отнасяме към това с разбиране. Ако забележите, че нещо го дразни - специфичен шум, силно осветление, асиметрия, нарушаване на нормалния ред, опитайте се да отстраните дразнителя, когато това е възможно. 

Ето едно видео, което може да помогне на децата да разберат повече за аутизма.

Този текст, публикуван преди време в Клевърбук,  също може да ви е полезен, когато обяснявате на децата си как да общуват с деца от аутистичния спектър. Ето извадки от него:

1. Винаги казвай на детето с аутизъм какво смяташ да направиш, ПРЕДИ реално да извършиш действието, и му дай възможност да ти откаже. Т.е. не го хващаш за ръка, а първо питаш: „Може ли да те хвана за ръка?“. Не да му хвърлиш топката, а да кажеш: „Сега ще ти хвърля топката, ти я хвани, а после ми я върни. Искаш ли? Искаш ли да си подхвърлим топката няколко пъти?“.

2. Ясно обяснявай правилата на играта и не ги променяй в процеса на игра. Тези деца предпочитат ясни параметри и изключително много се затрудняват да играят в игри с променящи се параметри.

3. Децата с аутизъм се чувстват по-добре в обичайна, повтаряща се обстановка: да седят на едно и също място в стола, да подреждат принадлежностите си по един и същи начин. Не им пречи. Запомни кое място предпочита детето и се старай да не го заемаш.

4. Тези деца много често възприемат болезнено намесата в личното им пространство.

Това условие обаче изисква вашето дете да е запознато с понятието „лично пространство“. По принцип т.1 обяснява частично какво значи това и аз се ограничих на този етап само с това обяснение. В нашето семейство използваме понятието „къщичка“, което описва границите на личното пространство на всеки, така че аз го дадох за пример.  Съветът ми към сина ми беше, когато говори с детето с аутизъм, да помни за „къщичката“ му, като си представи, че тя дори е малко по-голяма от на другите деца.

5. Помни, че на тези деца им се налага да полагат повече усилия, за да общуват, и съответно те се уморяват много по-бързо.

На по-големите деца може да се посочат определени признаци, които показват, че детето с аутизъм се нуждае от почивка и как да му помогнем в нея.

Важно е да предупредим детето си, че спазването на тези правила не гарантира мигновена промяна в отношенията с детето аутист. Тук можете да си припомните случай, в който детето ви е имало конфликт (на площадката или в училище), и го попитайте: „Ако изведнъж това дете беше започнало да се държи, все едно че ти е най-добър приятел, ти би ли му повярвал? Или щеше да си помислиш, че нещо не е наред?“; и да добавя, че за детето с аутизъм е много трудно да си промени мнението за околните.

Аутизмът не е присъда

2. Ако детето е с ДЦП или с неконтролируеми движения 

Хората с церебрална парализа, в частност децата, не обичат някой да им натрапва помощ, ако те изрично не са го помолили. Също така не обичат да им се говори снизходително, нито да бъдат игнорирани. Правилното отношение е да се държим с тях както бихме се държали с всички останали. В най-общи линии, ако в класа на детето ви има ученик с ДЦП, може да му дадете следните съвети:

1. Съсредоточете се върху смисъла на думите му, а не върху движенията. Не проявявайте притеснение или дискомфорт. С времето ще свикнете с тези движения и няма да ги забелязвате.  

2. Предлагайте помощта си ненатрапчиво, без да привличате внимание към проблема. Ако ви каже, че може да се справи сам, не настоявайте.

3. Понякога помощта от страничен човек, който не е привикнал към реакциите на такова дете, може само да попречи. Не се обиждайте, ако ви откажат. В никакъв случай не бутайте количката на детето, освен ако то само ви помоли.

4. Не се старайте да успокоите детето. Неговото поведение не е свързано с душевното му състояние.

5. Разговаряйте с него директно, а не чрез придружителя му, ако има такъв. Ако не сте съгласни с него, кажете му. Спорете с него, когато се наложи. Изобщо детето с ДЦП ще е много щастливо, ако го приемете такова, каквото е и се държите с него съвсем естествено, като с всички останали. ДЦП не е клеймо или заразна болест. Тя е състояние, което не пречи на детето да се забавлява, да има приятели и да придобива нови умения и знания като всяко друго дете.

3. Ако детето има проблем с говора

Ще ви е нужно повече време от обичайното.

Проявете търпение, позволете на събеседника си се доизкаже, дори това да му се удава трудно. Не го прекъсвайте, не завършвайте фразите вместо него, не ускорявайте темпа на разговора.

Поддържайте зрителен контакт и максимално се концентрирайте върху съдържанието на разговора.

Не забавяйте своята реч, освен ако не са ви помолили за това предварително.

С какво може да ни е полезен логопедът

4. Ако детето е със много слабо зрение или незрящо

Когато съпровождате незрящо дете, описвайте му накратко всичко, което става наоколо, назовавайте предметите около вас. 

Когато водите разговор, не забравяйте да представите себе си и другите събеседници. Обръщайте се не към придружителя, а към самото дете персонално. Изобщо, когато сте сред група незрящи, назовавайте поименно всеки, към когото се обръщате.

Когато предлагате на незрящ човек да седне, просто поставете ръката му на облегалката, но не се опитвайте да го настанявате пряко волята му.

Когато общувате с незрящ човек употребата на думата „виж“ е уместна. Той „вижда“ с ръцете си.

Не вземайте бастунчето на незрящия, дори да го водите за ръка. То му помага да се ориентира в пространството.

Хайде, Кухи лейки, на протест!
Защото те всички са наши деца!

5. Ако детето е със силно увреден слух или напълно глухо

За да привлечете вниманието му, докоснете рамото или ръката му.

По време на общуване гледайте събеседника си в очите. Той трябва да вижда изражението на лицето ви.

Някои хора с увреден слух могат да четат по устните. Но това се отнася само за една трета от думите. Говорете отчетливо, използвайте кратки, обикновени думи. Мимиката, жестовете и движенията също ще ви помогнат да се разберете по-лесно.

Ако говорите със специалист по жестомимичен превод, обръщайте се не към него, а към събеседника си.

Източник: uaua.info

Прочетете и историята на едно пораснало момче с аутизъм за Живота сред хората.

Препоръчваме ви още:

Писмо до майката на Раличка и доцент Петкова

"Коя си ти да отнемаш надежда?"

Усмихнато различни