Анета Драганова от VooDoо Art открих в ъгълчето на един хенд мейд фест. Всъщност, бях обречена да я намеря. Тя явно отдавна се занимава с вуду и беше заложила няколко „капана“ с шарените си прежди, а веднъж попаднеш ли в тях, не искаш да излезеш. Когато я видях, тъкмо демонстрираше вариантите, в които може да се носи едно от плетивата й. Дори не знам как да определя дрехите й – те са с толкова много варианти, че ако трябва да съм точна – видях как една рокля стана жилетка, после туника, след това пуловер, после връхна дреха тип „пончо“, после друга блуза с качулка и…изтърваш му края. Но не е само това. Докато прави демонстрацията Ани разказва: дошла в София за феста, отседнала в едни приятели, те пък я завели в един ракиен бар, там опитала някаква пикантна ракия, изкарали страхотно, пък една друга клиентка й препоръчала книгата „Стопанката на Господ“ от Розмари Де Мео, великолепна книга, непременно трябва да се прочете…да не говорим какви странни неща й се случват, докато кара Бийтъла (колата си) из Варна. Толкова се забавлявах с това, което ми изпрати, че оставих писмото й непокътнато. Почувствах се като „драги ми, Смехурко“, на когото весел Патиланчо разказва поредната си пакост. Тази жена е такава – весела, пакостлива, кипи от идеи и ги вплита в пъстрите си артистични дрехи. Много исках и вие да я харесате.

„Извини ме, че не спазих уговорката. Лудава съм тези дни и седмици.

Надявам се, не съм много съгрешила и ще бъда опростена ;)

Ето какво ме, на:

Как да се вместя в една визитка – не знам. Така съм „наедряла с годините“....

Аз съм габровка - руски възпитаник. Живяла съм и съм учила там 7 години. Искрено се надявам да съм придобила „широка руска душа“. Недоучих една година да стана учител по физика и математика – бръмбарите в главата ми надделяха над скучните формули... Сега съм...мама Стич, Духът от лампата на Аладин, Тигър (от Мечо Пух) за децата си, мъжът ми не смее да ме квалифицира публично, за клиентите ми – е, ще поскромнича мълчешком....но съм толкова щастлива като видя усмихнатите им лица.

Мама искаше да съм перфектната домакиня – да готвя, бродирам, плета, шия и т.н. - 10-те задължителни реда преди „играта пред блока“ бяха мъката на детството ми хахахаха. А каква стана тя!

Всъщност не плетивото е страстта ми, а играта на цветове и форми, трансформацията, пъстротата на живота. Има прежди, в които се влюбвам и любовта потича като река.

Може би затова и връзката ми с клиентите е такава – любовна. Всъщност, моите клиенти са най-сладките хора, които познавам...Не ме оставят да скучая. Наскоро едно прекрасно семейство от София ме покани на гости и ме посрещна като стара приятелка...ммм още ме гони махмурлук хихихи. 

Питаш ме за най-щурите ми идеи. Щуровината идва от суровината хахахах, а аз съм толкова сурова материя, без правила и норми. Оплитам си цели светове .

Преди 4 години на едно „кокошо“ събиране в Габрово, приятелка ми предложи да направя колата си Поляна за нейните ученички – балеринки, които на Карнавала в Габрово трябваше да са пеперудки и калинки....Валя като из ведро. Но забавата беше на max...

Хвърлих око и на дървото пред „портите“ на Гранд Мол – не му се размина...

Пейки, дървета, мебели, пердета, абажури, всичко в ажури...контражури (щот има рима).

Оплетох Алекс като булка - два пъти (в лен и във вълна) - отиваше й... Прекрасна и щастлива булка.

Оплитам думите в стихоплетки и ги сервирам сутрин на приятелите си с кафето (не смеят да не лайкват хихиих)...

Понякога си оплитам езика, защото думите не сварват да подредят мислите... Голямо плетене пада...

Стандартно – плета дрехи...нестандартни, игриви и мултифункционални... И цветове – трябва да има цвят в дните ни, и аз го вкарвам в ежедневието на хората с дрехите си. Към някои от моделите направих демонстративно видео, като това тук.

Играя хора, карам колело, чета ...до заспиване, спя – малко...

Но, пък живея – дълго... с по много от всичко – семейството, приятели, колеги, пътешествия, усещания...трупам бръчки ...от смях „и съм цялата в тях, а от любов - ми никнат лунички“ .

Е, явно това се оказва моята мисия тук – да плета и да обличам в любов хората.

Новото дойде с две прекрасни дами, с които април месец се надяваме да отворим магазин в Скай сити мол в София. В страничката ми във Фейсбук, ще пусна официална покана за Веселбата, когато сме готови...А дотогава – само Фейсбук и за варненци – зад ФК – малка спретната къщурка с две куки отпред.

Ух, че се развилнях да се хваля - дано не ти е доскучало.

Поздрави сърдечни!“

Плетивата на Анета можете да видите тук.

Материала подготви Янка Петкова.
 

Интересно ми беше да наблюдавам из социалните мрежи как се отбелязва националният празник.

Най-общо успях да разгранича пет групи българи.

Първата и сякаш преобладаваща са игнориращите. Днес празник няма. Пускаме статуси какво сме закусили и колко е хубаво времето за разходка. Донякъде ги разбирам. Като се чуди човек какво да напише, за да не подразни някого, минава към общи приказки. А може пък наистина за тях да е без значение какъв ден е, важното е, че е почивен.

Втората и особено дразнеща - патрЕотите. Велика България на три морета! Честват деня с нова татуировка на Левски или най-малкото статус как опълченците на Шипка биха завардили границата и пролели кръвта си, за да спрат бежанците. Малките хорица им ръкопляскат и не им хрумва, че собствените им братя и сестри са бежанци в Европа.

Третата и най-високомерната - антипатрЕотите. Те не празнуват днес, защото са над тези неща, граждани са на света и в желанието си да се дистанцират от патрЕотите, се дистанцират и от народа си. А народът тези неща не ги прощава. Дано се усетят навреме. Все ми се струва, че е по-важно какво е "за" човек, а не какво е "против".

Четвъртата група и най-опасната - лицемерите. Които си присвояват герои и будители и ги използват за пропаганда на политически цели. Грозно е, хора, недейте. Трети март не е ден за агитация. Изчервявам се от срам за вас, като чета за кого би гласувал Левски, че дори и Христос. Ако живееха днес, най-вероятно първият би ви спретнал едно въстание, а вторият би увиснал на кръста отново, че доста грехове имате да изкупвате.

Петата група ми напълни сърцето и мога да й сложа само една квалификация - българите. Тези, които споделиха някое българско стихотворение, снимаха дете със знаменце, пуснаха клипче със заря или просто написаха едно "Честит празник". Българи, които живеят тук и българи от всички краища на света, които помнят откъде са тръгнали. Ако не с друго, поне с вас мога да се гордея.

Ще приключа с разказа на Мариела, моята сестра по душа.

Като у дома, но не съвсем…

От две години живея в Мексико, друга история е кой вятър ме довя тук. Отначало, да смениш държавата, та дори и само града, на всекиго му е интересно, любопитно. Виждаш други хора, други улици, други лица, други навици, всичко е друго. Дишам въздуха, но някак не е същият. Все ми засяда една бучка в гърлото и все казвам, като ме питат вкъщи "Това е от мръсния въздух тука... не се диша и затова ми сълзят очите". Не е само носталгия по всичко, което оставих там, семейство, приятели, по парченце баничка, хубаво сиренце или кисело мляко. Ей, липсва ми тази България и всичко което си имаме там и някак не го ценим…

Та излезли сме във вчерашния неделен ден да се раздвижим в парка, но на мене така ми е паднало кръвното и едва се влача по алеите. Съпругът ми търпеливо ме изчаква да вляза в ритъм, ама не. Тъкмо му обяснявам да продължи сам и аз ще го изчакам на някоя тревна площ, когато чувам българска народна песен, което ме изненадва. Обръщам се и какво да видя! Група жени хванати в кръг и играят. Като че ли магнит ме дръпна и се залепих за тях. Изчаках да си свършат хорото и попитах коя е българката сред тях. И тука дойде изненадата. Всички мексиканки. Не знам кой се зарадва повече, те или аз. Заобиколиха ме с куп въпроси и любопитство да разберат повече неща за България. А аз ги попитах защо танцуват български хора. Имат си толкова ритмични и колоритни танци тука. Всички казаха: "Когато се хванем в този кръг и започне музиката, енергията е друга, вибрацията е различна". Е, хванахме се на хорото и казвам ви, няма такава емоция и енергия, която се усеща с българската музика. Имаха си и хореография жените и се събират почти всяка неделя да си играят. Не се притесняват от хорските погледи. Но тука всички са така. Дават воля на душата си. Ценят корените си, националното си. Разделихме се много заредени всички. Забравих и кръвно, и мръсен въздух.

Тръгвайки си, първата мисъл, която ми мина беше: Добре де, къде в България някой ще се хване ей така в парка на хорото? А тук няма празник без танци, само им дай повод и се започва.

И така за мъничко си бях у дома, ама не съвсем...

А аз съм си у дома, Мариелка. И чуй нещо, което ще те просълзи. Съседката туркиня днес ме поздрави с "Честит празник".

Има я емоцията, и енергията я има. И преди нас ги е имало.

Ще ги има и дълго след нас.

Автор: Мария Пеева

Снимката е от събора в Копривщица, от Интернет.

В майчиното мляко се съдържат разтворими фактори, които ускоряват съзряването на чревната бариера и стимулират имунната система на детето да синтезира собствени антитела. Естествено хранените деца са в контакт с много по-малък брой чужди алергени. Кърменето е най-добрата превенция срещу хранителни алергии. Ранното въвеждане преди 4-месечна възраст на много хранителни алергени е причина за имунен отговор у предразположени деца.

Алергията към белтъка на кравето мляко засяга 2-3% от кърмачетата, тази към яйчен белтък - 1,5%. Във връзка със захранването се проявяват и алергии към пшеница, ябълки, моркови.

Прояви на хранителна алергия при децата могат да бъдат различни обриви по кожата, повръщане, колики, диария, слуз и/или кръв в изпражненията, а също и ринити, конюнктивити. По-тежки изяви са бронхиолити, астма, в редки случаи - оток на ларинкса и анафилаксия.

За детската възраст е характерен т.н. алергичен марш - преминаване на алергизиране от предимно хранителни към предимно инхалаторни алергени и от кожни и гастро-интестинални, към инхалаторни клинични прояви.

Според съвременните препоръки захранването на всички деца, включително и тези с повишен риск от хранителни алергии трябва да става не по-рано от 17-та седмица и не по-късно от 26-та седмица след раждането. Подходът е индивидуален.

Включването на немлечни храни при алергични деца трябва да започне внимателно, най-често около 6,5-месечна възраст. При захранването трябва да се има предвид, че най-често срещани са алергиите към:

- млечни

- яйца

- риба

- меса

- от житните растения - към пшеница, ечемик, ориз, царевица;

- от зеленчуците - соя, боб, грах, леща, репички, зеле, моркови, керевиз, домати;

- от плодовете - ягоди, малини, праскови, банани, кайсии, ябълки;

- ядки

- какао, шоколад.

Освен това трябва да се избягват и консервирани, пушени и замразени меса и други храни.

Съществуват и т.н. кръстосани алергии, което означава, че при реакция към един от продуктите, трябва да се избягват и останалите.

Най-разпространените кръстосани алергии са между:

- белтъка на кравето мляко и соевия белтък;

- фъстъци и соя;

- зърнени храни и тревни полени,

- домати и грах;

- целина, моркови, пъпеш, банани; 

- домати, праскови, кайсия;

- киви, банан, пъпеш, спанак

Забранени храни при алергия към белтъка на кравето мляко:

- мляко и млечни произведения от всички видове животни;

- телешко и говеждо месо;

- бобови храни;

- цитрусови плодове, банани;

- горски плодове (ягоди, малини, къпини, боровинки);

- масло и маргарин (от мазнините са разрешени само олио и зехтин);

- ядки: орехи, лешници, особено фъстъци (изключително силен алерген);

- шоколад; какао;

- яйца.

При необходимост списъкът се разширява.

С какво трябва да се съобразите при захранването?

Схемата на захранване е стандартната като се избягват забранените храни. (Стандартната схема можете да видите тук, в табличка за разпечатване).

Започва се с безглутенова каша или зеленчуково пюре приготвени с кърма или хипоалергенна формула. Включва се постепенно само по един нов зеленчук като се наблюдава реакцията на детето и при поява на алергични симптоми, съответния продукт се изключва за няколко месеца преди да се опита отново.

Желателно е първите пюрета да са безмлечни промишлено произведени. При приготвянето на всички пюрета, каши или други храни се добавя само диетичното мляко, което е предписано.

От месата се препоръчва да се започне със пиле, пуйка, питомен заек, свинско, тъй като около 10% от алергичните към краве мляко деца реагират положително и на говеждо месо.

От млечните продукти първо се прави опит за включване на сирене, извара, кисело мляко, а след 1,5 год., понякога дори 2-2,5-годишна възраст и прясно мляко, като трябва да се има пред вид, че съществува кръстосана реактивност между протеините на кравето мляко и тези на козето и овче мляко. Трябва да се знае, че всички животински млека съдържат чуждо видов белтък(казеин) и могат да предизвикат алергия, неправилно е схващането, че козето мляко се понася по-добре и е най-близко до майчината кърма. Кравето мляко е най-широко използвано и затова алергичните реакции към него са най- разпространени.

При включването на попара е добре сухарът да е домашно приготвен от хляб. При включване на преходна храна се приготвят супи, бульони и ястия от разрешените продукти и постепенно се въвеждат по-твърди храни, по-едро смлени и намачкани.

Кулинарната обработка на хранителните продукти води до денатурация на белтъците и в повечето случаи това намалява алергенната им активност. Пастьоризацията на млякото обаче няма подобен ефект и дори може да засили мощността на бета- лакталбумина като алерген.

Голяма част от децата с алергия към яйца могат да консумират малки количества яйчни протеини в бисквити, сладкиши и др. без да проявят симптоми на алергия. За фъстъците (включително фъстъчено брашно и екстракти) е известно, че независимо от топлинната обработка запазват активността си като алергени.

Алергията към риби е една от най-честите прояви на хранителна алергия при деца, сладководните риби са с по-нисък алергогенен потенциал. Повечето алергени на рибите са чувствителни на физически въздействия и, особено на топлинна обработка, но в същото време някои от тях по време на приготвянето им отделят алергени във въздуха и могат да отключат реакции у свръхчувствителни хора.

Трябва да се имат предвид и на т.н. скрити алергени (фъстъчени, млечни, яйчни и др.),например лецитина използван като емулгатор (извлича се от соя и фъстъци) - употребява се при производството на какаови и шоколадови изделия, бисквити, хляб, дехидратирани млека, маргарини, и др. Би трябвало наличието му да е упоменато в етикета на продукта. Четете внимателно!

Добре е при захранването на алергичните деца да се подхожда индивидуално, да се води хранителен дневник, в който да се отбелязва: въвеждането на всеки хранителен продукт (вид храна), количество, часа на хранене, времето на поява и точно описание на алергичната реакция.

Предписаната диета трябва да се спазва достатъчно дълго и изключително строго. Дори много малко количество от забранената храна може да предизвика неблагоприятни последици, изискващи дълго възстановяване на нормалните функции на храносмилателната и имунната система.

За постигане на оптимален растеж и развитие на детето, е важно правилно да се комбинират хранителните продукти, които то понася добре, така че да се постигне балансирано и разнообразно пълноценно хранене, без риск от развитие на хранителни дефицити.

Почти всички детски кухни в София, предполагам и в останалите градове (както държавните, така и частните) предлагат и варианти за деца с алергии, най-вече алергия към белтъка на кравето мляко, глутенова ентеропатия.

Профилактика на хранителните алергии

За профилактиката на хранителните алергии както при децата, така и при бременните и кърмещи жени, са валидни някои основни правила:

Пълноценно и разнообразно хранене, без злоупотреба с дразнещи храни, алкохол и силни подправки.

Трябва да се избягват:

- приемът на големи количества храна;

- еднообразното хранене;

- нарушаването на режима на хранене;

- резките промени в храненето (продължителни пости или драстични диети за редукция на тегло);

- консумацията на дразнещи, много горещи или много студени храни;

- прекаленият прием на храни съдържащи хистамин (домати, спанак, меса, риба, черен дроб, консервирани меса и риба, колбаси, ферментирали сирена, кисело зеле) и храни хистамино-либератори (ягоди, шоколад, канела, ананас, грах, соя, леща)

- не е желателен продължителният прием на медикаменти увреждащи чревните клетки (лаксативи, нестероидни противовъзпалителни медикаменти и др.)

- от особена важност е и навременното лечение на болестите на стомашно-чревния тракт, нормализиране на храносмилателните функции, както и поддържане нивото на полезната чревна микрофлора. Правилното лечение в периода извън обострянията допринася за профилактика на влошаванията.

Вторичната профилактика се изразява в трайното отстраняване от диетата на хранителните алергени.

Още за хранителните алергии можете да прочетете тук.

В тази статия има подробна информация за захранване на дете без алергии.

Автор: д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

Хранителната алергия е необичайна, патологична реакция на имунната система, в резултат на попаднали в храносмилателния тракт алергени.

Най-честите хранителни алергени са: краве мляко, яйчен белтък, фъстъци, соя, риби, морски дарове, житни растения, месо, някои зеленчуци и плодове, ядки.

Алергия и псевдо-алергия

Съществува и хранителна псевдо-алергия, известна още като хранителна непоносимост или нетолерантност. Тя обхваща различни реакции на организма към храни и добавки, в които не участва имунната система, но почти не се отличават по начина на протичане от хранителната алергия. Хранителната псевдо-алергия е свързана с освобождаване и въздействие на специфични вещества, например от храни богати на хистамин или тирамин, храни усилващи хистаминовата синтеза в организма или храни освобождаващи хистамин. Симптоми може да провокира и приемът на различни добавки към храните като: оцветители, консерванти, емулгатори, ензими и др. Като хранителна непоносимост се определят и различните вродени или придобити ензимни дефицити. При хранителна алергия приемът и на най-малкото количество храна-алерген предизвиква реакция, докато при псевдо-алергията, ефектът се появява при консумация на по-големи количества.

Рискови групи

Хранителната алергия се среща много по-често в кърмаческа и детска възраст, честотата ѝ намалява в юношеска възраст, при възрастните засяга около 1-3% от населението. Обикновено с възрастта алергията се преодолява при правилно проведена индивидуална схема на захранване с храните–алергени. По-голяма вероятност от развитие на хранителна алергия и псевдо- алергия има при деца с други атопични болести или със заболявания на храносмилателния тракт. Рискът за изява на алергия при е децата е:

- 50-80% при двама родители с алергия;

- 20-40% при алергия на един от родителите;

- 15 % при родители без алергия.

Какво трябва да се има предвид при бременност?

При наличие на генетична предразположеност е възможно още по време на ембрионалното развитие, хранителни алергени от майката (най-често от краве мляко и яйчен белтък) да попаднат в храносмилателния тракт на плода и да го сенсибилизират. Докато преди се смяташе, че бременни с атопия (предразположеност) трябва да спазват строга хипоалергенна диета, сега преобладава схващането, че това не се налага. Някои проучвания посочват предпазващ ефект на такава диета по време на бременността по отношение на хранителната алергия, но не при дихателни и други алергии. Според други, не е напълно доказана ползата от избягване на краве мляко и яйца, те може да бъдат консумирани в разумни количества ( 3 яйца седмично, 1-2 чаши мляко на ден), а тяхното ограничаване може да доведе до хранителни дефицити и спадане на теглото на бременната и плода. Препоръчва се да се отстранят фъстъци, ядки, шоколад и някои морски дарове, което не би довело до неблагоприятни последици. Добре е бременните с алергии да бъдат наблюдавани и при необходимост да се подхожда индивидуално. Ако обаче в семейството има алергични заболявания, профилактиката на хранителната алергия може да започне по време на бременността и да се изключат и други храни( мляко и млечни продукти, риба, яйца, соя, и др.), освен това - да се консумират качествени храни, да се избягват консерванти, оцветители, ароматизатори, стабилизатори и други добавки в храните. Когато се налагат по-големи ограничения в храненето трябва да се приемат хранителни добавки съдържащи витамини, минерали и микроелементи.

Кърменето – превенция срещу хранителните алергии

Причината за по-честите хранителни алергии в ранната детска възраст е незрялостта на бариерната функция на храносмилателния тракт и на имунната система. Ранното въвеждане преди 4-месечна възраст на много хранителни алергени е причина за имунен отговор у предразположени деца.

Препоръките за кърмене поне до 6-месечна възраст, а най-добре до 1 година, важат с още по-голяма сила при алергичните деца.

При естествено хранене на новороденото само с майчина кърма се стимулира развитието на т.н. орална толерантност (специфична имунологична реактивност към предварително попаднали в храносмилателния тракт хранителни алергени) и се предотвратява появата на хранителна алергия и атопичен дерматит. В коластрата се съдържат глобулинови антитела, които са предпазени от разрушаване в стомаха на новороденото. През първите часове след раждането протеините на коластрата попадат директно в лимфата и осигуряват пасивен имунитет на новороденото. Водеща е ролята на имуноглобулин, който се секретира от лимфната тъкан на млечните жлеза и е 30 пъти повече в кърмата в сравнение с кравето мляко. Той е устойчив на чревните ензими и се открива в изпражненията на естествено хранени деца. Особено висока е концентрацията му в коластрата, по-късно спада, но това намаляване се компенсира от увеличаване количеството на кърмата.

Освен това в майчиното мляко се съдържат и разтворими фактори, които ускоряват съзряването на чревната бариера и стимулират имунната система на детето да синтезира собствени антитела. Естествено хранените деца са в контакт с много по-малък брой чужди алергени.

Фамилно обременените деца и особено новородените с генетична предразположеност към алергия трябва да бъдат на естествено хранене с майчина кърма, така е по-малка вероятността да развият алергично заболяване. Установено е, че естествено хранените кърмачета по-рядко имат повръщане, диария, свиркащо дишане и тези прояви са толкова по-редки, колкото по-дълго е продължило кърменето, препоръчва се изключително кърмене поне до 6-ия месец.

Нужен ли е специален хранителен режим за кърмещата жена?

Въпреки че e възможно в организма на детето да преминат хранителни алергени от кърмата, и тук съществуват различни мнения по въпроса дали трябва кърмачката да спазва строга ограничителна диета. Препоръките отново са за изключване на ядки (фъстъци), а в някои случаи яйца, мляко, риба като се предвиди допълване на храненето с подходящи хранителни добавки (калций, витамини и др.) за избягване на хранителни дефицити. Добре е да се ограничи консумацията от наситени (животински) мазнини, които може да причинят сенсибилизация (алергизиране) при бебетата, а също и полиненаситените n-6 мастни киселини (съдържат се в олиото), които могат да провокират продукцията на вещества, подобни на тези при възпаление. Предпазващ ефект имат приетите с храната антиоксиданти (витамин С, витамин Е, бета-каротин, селен ,цинк).

Изключение

Изключително редки са случаите, при които бебето може да прояви алергия към майчината кърма. Дори тогава не се препоръчва спиране на кърменето. По преценка на лекар-специалист кърмачката се поставя на по-строга диета. Кърменето се преустановява за около седмица, лактацията се поддържа чрез изцеждане, а бебето се храни с хипоалергенно мляко. След като тялото на майката се освободи от алергените, кърменето продължава.

Ако кърмата не достига

Ако кърмата на майката не достига, добре е кърменето да продължи колкото се може по-дълго и да се дохранва с диетично мляко или донорска кърма (често се случва да има дарителки, които спазват диета, заради собствените си деца). При невъзможност за естествено хранене кърмачетата с алергии трябва да се хранят със специално предназначени адаптирани формули. При тях белтъците на кравето мляко са раздробени чрез хидролиза до по-малки частички с цел по-ниска алергенност. Съществуват млека на базата на хидролизиран казеин и на базата на хидролизиран суроватъчен белтък. В много редки случаи на тежки алергични реакции, включително и към описаните диетични млека, се налага включване на елементно мляко, което се състои от свободни аминокиселини. На последно място се прибягва до соево мляко, тъй като 30% от кърмачетата, алергични към белтъка на кравето мляко, са алергични и към соевия белтък. Соевото мляко не се препоръчва на деца до 6-месечна възраст, фамилно обременени деца, когато алергията е свързана с храносмилателния тракт. Широкото използване на соевите млека се дължи на ниската им цена, както и на значително по-добрия вкус. Съществуват и адаптирани формули с добавени пробиотици. Смята се, че те участват в контролирането на физиологичните процеси при развитието на алергични заболявания и ги повлияват благоприятно. Пробиотиците подобряват обработването на хранителните антигени в червата, а също така и бариерната функция на чревната лигавица, усилват и синтезата на антитела. Какво мляко да се подбере в конкретните случаи преценява лекар-специалист, адаптираните формули се предписват с протокол и се поемат от здравната каса.

Подробно за захранването на алергичното дете можете да прочетете ето тук.

Автор д-р Мария Русинова, специалист по хранене и диететика

Д-р Русинова е директор на Комплекс по детско хранене с Банка за майчина кърма; консултант на известния френски метод за редукция на теглото под медицински контрол “Еurodiet България”; член на Български лекарски съюз, Българското научно дружество по хранене и диететика и на Българската асоциация за изследване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания „Акад. Ташо Ташев”, член на Българската медицинска хомеопатична организация.

Препоръчвам ви полезна книга за занимания с най-малките по Монтесори.

Автор е Мари-Елен Плас. Заинтригувана от педагогическия модел на Мария Монтесори, тя се посвещава на неговото популяризиране. Успоредно с професията си на моден стилист, тя пише книги за деца (досега повече от петнайсет с главни герои Балтазар и Пепен), съобразени с основните принципи на философията Монтесори – насърчаване на развитието на детето и уважение към пълноценното човешко същество, каквото е то още от раждането си. Книгите й са преведени в много страни по света.

Когато се появи бебето, ние го посрещаме и се грижим за него. Но не по-малко необходимо е да подхранваме и неговото желание за откривателство, да насърчаваме неговата любознателност и да му помагаме да развива способността си за концентрация в атмосфера на спокойствие и сигурност.

Книгата е посветена на най-малките – от раждането до петнайсетмесечна възраст, и предлага идеи и занимания, които:

- подготвят малкия свят на новороденото;

- създават и осигуряват подходящите средства за всеки етап от израстването на детето;

- помагат му да развива способностите си;

- насърчават неговата самостоятелност;

- осигуряват спокойна и положителна домашна атмосфера

Книгата е вече на пазара, а може да се поръча и онлайн оттук.

Как прилагам основните принципи на Монтесори у дома, съм разказала в тази статия.

А историята на Мария Монтесори можете да прочетете тук.

Поклон пред героите, дали живота си за свободна България.

Мисля си днес за тези, които останаха след тях.

На онзи първи ден на свободата, 3 март 1878 г. българинът, обикновеният човек все още не е знаел вестта. Мълвата се е разнесла от уста на уста, трябвали са не часове, а дни, за да стигне до всекиго. "Ти чу ли? Ти разбра ли? Подписали са договора, свободни сме." Хоро по мегданите, цветя и речи надали е имало. Но е имало тръпка в сърцата, надежда за по-добро и вяра, че ще го постигнем.

А заедно с радостта от свободата, българите сме поели и една голяма отговорност - да решаваме сами съдбата си.

Днес децата ни се раждат свободни, но ние имаме голям дълг към тях. Да ги научим на отговорността, която идва със свободата. Защото да си българин означава много повече от това да знаеш, че Трети март е почивен ден, а Ботев и Левски не са само футболни отбори.

Длъжни сме пред децата си да ги научим да се гордеят с корените си, да познават красивите ни кътчета и прекрасните ни обичаи. Да ценят богатството на езика и да познават културата ни. Да спазват законите и да се грижат за красивата ни природа. Да са състрадателни и с отворено сърце към всеки нуждаещ се.

Да се гордеят, че сме българи, не защото сме по-добри от останалия свят, а защото допринасяме да върви напред.

Защо избрах да ви поздравя точно с този разказ на Вазов? Защото виждам в него най-добрите качества на свободния българин. Онзи, който не е станал герой, не е дал живота си, но е поел на плещите си отговорността на новата свобода, и я е понесъл с доблест, справедливост, чест, състрадание.

Не е трудно да възпитаме тези качества и у децата си. Все пак са ни в кръвта.

ПОБОРНИК

ИВАН ВАЗОВ

От когато една пияна тълпа сопотненци, не помня по какъв случай, би мюдюря¹ в Сопот, турското правителство, за наказание, престана да му праща подобни управници.

Това показва, че и в онова време вироглавите българи биеха околийските си началници!

Върховен представител на султана остана чаушът², началник на жандармерията в Сопот, състояща се от троица заптиета и четворица пандури българи.

През четирите години преди Априлското въстание чауш в този град беше Шериф ага.

Викаха му просто: Шерифът.

Хубавец, млад турчин из Карлово, от добра фамилия, с румено, пълно лице, с черни мустаци и с черна коса, която носеше като християните против турския обичай, с правилен, малко гърбав нос. Той имаше черни големи очи, твърде блестящи, усладени с кротък, нежно-меланхоличен поглед.

Завършен тип на турчин от примеса на азиатска порода с южноевропейска.

В това добро тяло живееше добра душа.

Тоя Шериф обичаше българите.

И те не го мразеха.

Жените го харесваха и се вгледваха в него.

Като същи нововремски турчин, който се почита, Шерифът притежаваше модния и сладък порок да обича ракията, лютата. Той я пиеше скришом по кръчмите в голяма мерулка, гаврътваше изведнъж, без въсене и без вода.

Но той беше добър човек.

Той другаруваше с младежите и често бе канен на пиршествата ни на къра, под сенките. Там, под свирнята на цигуларите цигани и блъсъка на дайретата, пиейки из големи чаши върла бистра ракия, той слушаше или разказваше, в едно сърдечно побратимяване с раите сладострастни турски анекдоти и весели масали.

Точен и съвестен изпълнител на служебните си обязаности, той, по природна доброта, и когато беше строг, умееше да бъде приятен човек.

Една нощ, когато излазяхме десетина младежи из една къща, закъснели на комитетско заседание, срещна ни без фенер нощната стража, предвождана от Шерифът. Той ни спря и строго измъмра:

— Прилича ли на вас, синове на предни хора, да се скитате нощно време из улиците? Не знаете ли, че е забранено без фенер? Чорбаджилар, заповядайте в конака, аз ви арестувам тая нощ.

Закараха ни в конака. Вместо в затвора той ни въведе в почетната с меки миндери стая, дето първенците правеха заседанията си, когато решаваха въпроси общински, свързани с интересите на хазната.

— Тука ще останете до съмване и аз ще се потрудя да не ви дотегне затворът — каза той.

След половин час дойдоха цигулари и до заранта конашкият двор ехтеше от свирни, песни и веселие, на което тона даваше самият домакин!

Той беше позачул за апостолските кръстосвания през града, но правеше тъй, като че нищо не знаеше.

*

На какво се дължеше тая симпатия към българите?

Предполагаха някои, че в жилите му трябва да тече българска или изобщо християнска кръв.

Но това беше предположение само: в минута на доверителни излияния, под омаята на бистрата гроздовица, когато той ставаше особено разположен към откровеност, Шерифът би позагатнал такова нещо, ако знаеше, че съществува.

Други уверяваха, че това благо поведение към немирната рая в града му е било нашъпнато от самото му началство, за да не става врява и да избегне главоболия и отговорности пред по-висшето. Това не изглеждаше правдоподобно.

Други го обясняваха чрез тайните му на мнозина познати връзки с една българка, пленена от черните му очи, която той обичаше. Тая нова Далила трябваше да е отнела силата и обезоръжила фанатизма на тоя мюсюлманин, който покрай нея обичаше и българите.

Това предположение беше по-вярно психологически — любовта прави и по-големи чудеса.

— Но беше ли положително вярно?

Както и да е.

Той желаеше тишина и не желаеше да докарва беда на Сопот.

*

Но един път самият Сопот поиска да я докара.

През едно от последните си посещения на града, Левски, като очакваше извън него да му докарат кон, за да отпътува за Троян, ненадейно го приближава един господин и с думите: „Тая дреха е моя!" зафаща да му тегли новото сукнено пардесю. Сборичкват се. Но противникът му, надарен с голиатски стан, надделява и побягва с дрехата. Смаяният апостол насочва револвера в грабителя, но съобразява, че гърмежът ще събере пръснатите по полето работни хора, мушва оръжието под сетрето и се махва оттам.

Левски не знаеше, че пардесюто, подарено нему от един революционер, беше крадено от друг из разбития една нощ дюкян на горния господин, който случайно си го позна и го зе — чуждото си е сè чуждо! — Като дохожда в къщи, той бръква в джебовете му; но като намира там подозрителни работи, уплашва се и занася дрехата на дюкяна на един първенец, отдето му я повръщат по същата причина и той я занася в къщата на друг първенец, секретар в беледието. Той му разправя още, че виждал няколко пъти крадеца да излиза от къщата на доктора Кошников, че ездил атовете на Ивана Илиев³ и ходил често на училището при даскалите.

Това той беше успял да разкаже на много лица из улиците, и вече целият град знаеше, че се касаеше за дякона Левски, и чакаше уплашен.

Първенецът извади из дрехата подправени тескерета, революционни брошури и комитетски писма от Сопот и от другаде, късове восък с турски печати и прокламации за бунт... Той изгубва глава от страх, вика Шерифът, комуто съобщава всичко, за да излезе от всяка отговорност. Шерифът изслушва със сериозен вид верноподаническите му изявления, че градът не може да отговаря за чапкъните и че „всеки трябва да сърба, каквото е дробил", па, като прибира опасните предмети, попитва:

„Извинявай, чорбаджи, де ви е нужникът?"

И работата се потъпка!

*

По-деликатно стана положението на добрия Шериф срещу въстанието.

На приготовлението му, което ставаше почти явно, на упражненията при манастиря с евзалии пушки, на сноването на агитатори той гледаше с очудване и скръб.

Един път каза на едного от чорбаджиите:

— Ще се запали градът ви, каквото са я зафанали вашите лудоглави младежи... За ваше добро молете бога тук да бъде пак Шериф чауш.

Градът се не запали, защото въстанието не пламна в Сопот.

Тосун бей се завърна от разрушената Клисура, влизайки с безкраен обоз, натоварен с награбена плячка и с шейсет тенекии с газ и пачаври, за да даде огъня на Сопот, записан на тевтеря му като бунтовнишко огнище. Но чорбаджиите припаднаха на молба, като му сложиха пред нозете трийсет хиляди гроша и се заклеха с главите си, а Шерифът в децата си, че царски душмани не е имало и няма в градеца.

*

Сопот се спаси тогава, но се запали на другата година, след възхищеното посрещане Гурковите казаци, дошли от Казанлък и веднага заминали назад. Нападнат от башибозушката сган, Сопот биде напуснат от жителите си, повечето застигнати в Балкана и избити или пленени.

Около стотина жени и деца бяха повърнати и затворени в оцелялата къща на поп Еня. Всеки ден нови пълчища башибозуци налитаха тая къща с цел за плячкосване и изнасилване. Това ужасно положение трая десетина дена. Тук Шерифът зе ролята на провидение и ангел-хранител за нещастниците. Денонощно пазеше с хората си в двора със запънати мартинки, предупреждавайки башибозуците, че ще простре мъртъв всекиго, който се реши да насили вратнята или да мине през зида, за да обижда обезоръжени жени. Нощя се разпореждаше да търсят и да донасят из къщята храна за обсадените. Веднъж фанатиците гръмнаха въз него, но го не удариха. Тъй остана докрай на поста си.

Когато гледаше жените как плачат и си скубят косите за загиналите си мъже, братя, деца, гледайки дима и пламъците, които следваха да изпепеляват домовете им и имотите им, и той плачеше.

— Не олду, ей аллах яребим!⁴ — казваше покъртен при вида на тия човешки злочестини.

*

Но слънцето на свободата скоро изгря над димящите се още пожарища.

Раите станаха господари, господарите станаха подчинени на раите.

Шерифът си остана в Карлово без служба, сиромах, с тежка фамилия и с фатализма, свойствен на едноверците си, покори се на божията воля.

Но свободните българи не забравиха добрите му дела към бившите роби. Първото румелийско областно събрание пожела да му отпусне за благодарност пожизнена пенсия. Решението беше единодушно. Станаха само кратки разисквания върху въпроса от кой параграф на бюджета.

Отпуснаха му пенсия като на поборник!

1 Мюдюрите бяха един вид второстепенни околийски началници.

Милена Иванова е дамата с безгранично въображение, която изработва красиви бижута от полимерна глина. Казва, че е от щастливците, за които едно увлечение се е превърнало работа носеща удоволствие. Страстта си споделя с близка приятелка и има подкрепата на цялото си семейство.

Детето като вдъхновение

Детството ми премина в кръжок по приложна керамика. Материалът дойде като естествено продължение на основите, които са положени там. Имах дълга пауза, в която не се занимавах с изкуство, докато не си дадох сметка, че работата в офис не е за мен. Имах нужда от промяна и тя дойде с появата на сина ми преди шест години. Приливът на емоция, чувства и любов намериха израз и в бижутата, които започнах да изработвам. От две години неизменна част от Jewelry by Milena Ivanova е Елица, с която освен дълго приятелство ни свързва и страстта към полимерната глина.

Бижуто – не просто накит

Според мен, бижуто не е просто накит, то е израз на характер, настроение и стил. Стремим се да създаваме бижута, които да представят индивидуалността на дамата, която ги носи. Те са романтични и пъстри, заредени с положителна емоция и често дават живот на съвсем семпъл тоалет.

Всичко започва от детайла

Идеите ни идват спонтанно. Обикновено започваме с много дребен детайл, върху който надграждаме и добавяме подходящи елементи. Има модели, при които редим пъзела с дни. Мисля, че за един автор е много важно да има собствен почерк и да бъде последователен. Не бих изработила нещо, което не импонира на моята визия за красиво. Обичаме индивидуалните поръчки, обсъждаме с клиента и търсим най-точния подход, с който да се доближим максимално до желания резултат, без да изневерим на стила си.

Любимата ми колекция е всяка следваща, а това, което предстои, е… нещо свежо с аромат на пролет. Още красота с марката Jewelry by Milena Ivanova можете да видите тук.

Материала подготви Янка Петкова.

Автор: Мария Пеева

Не е мит, поне при мен. Всяка пролет изпадам в тези ужасни периоди на пролетна умора, когато се чувствам отпаднала, губя обичайното си добро настроение, нерядко и се разболявам. Всъщност всички по-сериозни болести, които съм карала, винаги се проявяват напролет. Загледах се и в момчетата тези дни – въпреки че цяла зима почти не са боледували, и те ми се струват бледи.

Време е за пролетно освежаване.

Неслучайно март е месецът, в който нашите баби са правили основното почистване, проветряване, изхвърляне на ненужни вещи. Сега започват и постите, за всички, които ги практикуват, а последователите на Дънов тези дни приключват с житния режим. В моето семейство подобни хранителни ограничения не се приемат добре от никого, затова нашата програма срещу пролетна умора е доста по-семпла, но пък работи добре. Никога не съм я възприемала като програма, бих казала, че възникна съвсем спонтанно, но я прилагам всяка година и за ваше удобство, я систематизирах в 6 стъпки.

1. Ударни дози слънце и въздух. Когато човек има куче и/или бебе, разходките са задължителни всеки ден, дори и през зимата, но не са чак толкова приятни и желани. Обаче дойде ли март – цялото семейство прекарва на открито минимум час на ден. Няма значение дали сте майка с количка, дали имате куче (идеален повод за дълги разходки) или не, дали работите в офис, нищо не бива да ви спира да си вземете обяда и да го хапнете на открито или пък просто да се поразходите навън през обедната почивка, рано сутринта или след края на работния ден. Напоследък софийските улици са доста запрашени, така че столичани да търсят паркове и градинки, и да стоят далеч от булевардите. Не забравяйте крема за слънце, разбира се. Изгаряла съм ужасно точно през този сезон, особено в обедните часове.

2. Витамини в натурален вид. Не ги обичам под формата на хапчета и сиропи. Взимаме ги в този вид само по изрично лекарско предписание и при конкретен дефицит. Наскоро голям австралийски учен обяви, че приемът на мултивитамини няма особени ползи, освен че произвеждате "много скъпа урина", така че май съм права да ги избягвам. Без никакви претенции да се храним свръхздравословно, у нас на масата винаги има салата и плодове. Момчетата ядат всеки ден сурови плодове или зеленчуци, често хрупат морков или краставица ей така, докато приготвяме салатата. Както казва таткото ни: "Измивам материал за две салати, защото едната я изяждат, докато нарежа другата". Но напролет правя и нещо друго – изкарвам машината за сок на кухненския плот и всеки ден се цедят промишлени количества ябълки, портокали, морков, каквото имам подръка. Една година Косьо беше с нисък хемоглобин и компенсирахме дефицита само със сок от цвекло. Прибирам въпросната машина чак през лятото, когато се появят сезонните плодове. Пробвала съм и смути, което Коко нарича „смучи“, но не можаха да свикнат с тази консистенция, затова наблягаме на фрешовете. 

3. Направете си профилактичните прегледи. В моето семейство всяка пролет са задължителни, успявам да замъкна дори съпруга си. Към стандартната ПКК миналата година добавих и изследване на Б12 и Д. Не струва кой знае какво, а моите родители пострадаха много тежко и необратимо заради този въпросен Б12. Напомням ви и за редовните прегледи при гинеколог, мамолог, както и да обърнете внимание на заболяванията, към които сте предразположени. При мен слабото място са бъбреците и затова си правя винаги и такова изследване. За склонните към алергии сега е времето да се подготвят за сезонните дразнители. За Коко обикновено се налага да направим кратък курс с противоалергичен препарат.

4. Освежете дома и гардеробите. Може би ще ви се стори странно, че го слагам при мерките против пролетна умора. Но лично на мен ми се отразява много освежаващо да изтърбуша къщата, да заделя всички дрешки, които са омалели на момчетата, да раздам играчки, да изхвърля куп боклуци и неизползвани вещи. Принципът ми е, че щом една година не е използвано – няма да ми потрябва повече. Отново го правим всички заедно – всяко дете отговаря за собствените си вещи. Планирала съм го за този уикенд. Обикновено отнема половин – един ден. А на следващия с огромно удоволствие отивам в мола и си купувам нещо новичко, ярко, свежо и пролетно. Старая се да не прекалявам, защото в крайна сметка и то ще се озове в чувала след някоя година.

5. Раздвижете се. Ако сте от моята мързелива порода, която предпочита да си лежи с книжка, крайно време е да се събудим от зимен сън. Щом аз го мога, значи можете и вие. Това, което ми е най-лесно, и много препоръчвам, са петте тибетски упражнения. Не отнемат повече от 15 минути всяка сутрин. Аз ги правя преди да се събудят децата, така ми е най-спокойно. Нужна е само постелка за йога, или плътен килим, нищо друго. Спокойно може да ги правите и по пижама. След третия ден ще научите упражненията. Не бързайте, започнете с две-три повторения и увеличавайте постепенно. Важно е да няма насилване на организма и прибързване. 

Ето и видеото с въпросните тибетски упражнения. Дишането при тях е особено важно. Трябва да се прави бавно и да няма запъхтяване. Вдишвате, задържате, издишвате, задържате. Бавно. Ако се запъхтите или ако главата ви се замае при въртенето, спирате. Започва се от 2-3 повторения и всеки ден увеличавате по едно, докато стигнете до 21 повторения на всяко упражнение.

6. Забавлявайте се, обръщайте си внимание, поглезете се. Най-доброто лекарство срещу пролетната умора (и не само), е смехът. Усмихвайте се по-често, шегувайте се, смейте се, не се хабете за дреболии. Направете добро там, където можете, а където не можете – усмихнете се и не си го слагайте на сърце. От опит ви го казвам – почнем ли да се вторачваме само в черното, в мрачното, в непоправимото, губим посока. Затова забавлявайте се и си гледайте живота. Отидете на педикюр или на някоя любима процедура. Направете си прическа. Поглезете се. Обичайте се. Знам, че това са все клишета и не откривам топлата вода. Но и аз самата имам нужда понякога да ми се напомни, че човек трябва да се грижи за себе си винаги и на първо място, за да има сили да грее и за хората, които обича.

Толкова от мен за пролетната умора. Ще я преборим и тази година.

Може би ще са ви полезни и тези статии: 

Какво да правим с ненужните дрехи 

Основно почистване - какво да не пропуснем 

Как отслабнах 15 килограма