Автор: Люси Баровска

Един въпрос ме мъчи напоследък. Къде е мястото на децата в съвременното ни градско общество?

Работя с деца и вече 12 години се сблъсквам с въпроса къде трябва да бъдат тези деца. Всеки от нас като родител иска училището/занималнята/школата да бъде близо до дома му, за да му е удобно да води детето там. В жилищните райони в София обаче има основно жилищни сгради. А там се сблъскваме с хората, които пък живеят на това място и не искат "деца да им пискат на главата". Нагледала съм се и съм се наслушала на истории - на един му пречели децата, които идвали с велосипеди и ги вкарвали (забележете ВЪВ школата), защото му било трудно да се разминават с тях по стълбите (1 път седмично за половин минута), на друг му пречел шумът, на трети му пречели родителите, които придружавали децата, четвърти са ми искали да им оставя невъзвръщаем депозит, за да си ремонтирали апартамента, след като ние напуснем (това преди да сме го наели още), защото децата щели да им го съсипят (!). Истории много, всеки прав за себе си. Започнах обаче много да се замислям, когато, празнувайки рождения ден на Боил, десетте деца гостенчета излязоха за 15 минути в малкото дворче (на кооперация в центъра на София) да поиграят. Не са пищяли, не са се колили, просто играеха и бяха шумни колкото нормални деца. Веднага се намери кой да изскочи и да им направи забележка. Друг родител обърна внимание тогава и аз се замислих много върху думите й:

"Хората са отвикнали

децата да играят

по улиците и по дворовете."

Децата са шумни, факт. Деца са. По време на учебната година този шум се концентрира в училище (питайте учителите какво им е!). Пращаме ги там, за да не ни шумят. Когато обаче училищата затворят врати през лятото, проблемът започва да набира скорост. Бях седнала преди малко в една мъничка градинка в квартала, за да свърша малко работа на компютъра, докато стане време за една среща. След има-няма пет минути в градинката - единствена за доста голям периметър наоколо - се изсипаха около 30-40 деца. Започнаха да играят на народна топка и аз и едно възрастно семейство, което седеше срещу мен, бяхме принудени да станем, за да не попаднем и ние под обстрела на топката.

Замислих се, че има нещо сбъркано в организацията ни. Явно децата бяха пратени на занималня - единствената опция за работещи родители, които нямат помощ от баба и дядо през лятото. Тази занималня се помещава някъде из блоковете и за да не вдигат шум там, те отиват в парка. Тъй като обаче са много деца, концентрирани на едно място, за малка междублокова градинка, това също става проблем.

Някога, когато ние бяхме деца, играехме пред блока. Събирахме се на групи по 10-15 деца от околните къщи и играехме. Сигурно сме вдигали шум. Караха ни се от време на време. Но не бяхме група от 40 деца в едно пространство с 10 пейки, а бяхме разпределени някак по-равномерно. Институцията "занималня" не помня да я е имало. Не мога да преценя недоволството на възрастните в какви размери е било. Но сега, струва ми се, нещо не е ок. Никак не е ок.

Къде се предполага, че трябва да пребивават децата през деня в съвременния голям град?

Напомняме на родителите да предупредят децата си да играят безопасно и да избягват игри с предизвикателства. Прочетохте ли Нова опасна игра? 

И една хубава статия за децата, които са вкъщи сами през ваканцията.