Автор: Соня/Светът на Сончето

- Какво спортуват вашите деца?

- Нищо.

Повод да напиша следващите думи беше томболата на Интерспорт „Какво спортуват вашите деца“, публикувана на страничката на Мама Нинджа, в която не участвах. Защо ли? Ами защото отговорът щеше да е „нищо“. 

Аз, че не съм обичала физическото и спортовете, така е, но поне участвах в клуб по интереси, до осми клас бях народна танцьорка, а след това играех любителски волейбол. Сега обичам разходките и преходите. Държах децата ми да тренират нещо, най-вече за да изразходват енергията, която имаха в излишък. Каката я бутах на всичко де що има, още от яслата. То не бяха танци, тенис на маса, по-късно беше волейбол, таекуондо и какво ли не. Обожаваше латино танците в детската градина, изкара един концерт и се отказа. На плуване се задържа около половин година, плицикаше се нагоре-надолу с плувките, накрая баща й я научи да плува на басейна през лятната ни почивка и заряза и това. Последната активност и надежда за участието й в някаква спортна или културна проява беше, като влезе в групата на "Ние, врабчетата" с пеене. Изпуснах я именно там, когато седна по средата на стаята и категорично отказа всякакви следващи участия. Дотук с нейните извънкласни занимания. 

Игрите на глада

Надеждата ми остана в синковеца. Той поне сам се впускаше във всякакви всевъзможни спортове. Мина през футбола, каратето, латино танците, народните танци, баскетбола, волейбола... Запише се с ентусиазъм, вечерта обявява, носи декларации, молби, програми, платим таксата за месеца, минат се не минат две-три седмици и се отказва с мотивите, че му е скучно. След всичките тези случаи на проба-грешка, един ден се прибра ентусиазиран и гордо обяви, че най-накрая е намерил призванието си и точния спорт - записал се е на... шах! Лошо няма, дори чудесно. Е, там поне изкара две години. Колкото да се научи да играе шах. И отново му доскуча. Седя известно време без спорт. Последната година гледам, че поне подритва топка, прави си някакви тренировки, интересува се от футбол и от футболисти, обсъждат с баща си разни техники... Не питам, за да не урочасам новото начинание. И ето че един ден обяви, че ще се занимава с футбол. Ох, мамин златен, доживях да ти дойде акълът в главата и да узрееш за спорт. Да тичаш, да изразходваш тази енергия, дето си побрал в себе си... Но синчето ми секна всякакви изблици на радост: „Не бързай да ми възлагаш надежди, решил съм да съм вратар!“

Е, какво пък, вратарите са едни от най-важните хора в отбора... 

Препоръчваме ви:

Този гаден, гаден Футбол!

Спортна драма

Нещотърсачи или джедаи