Струва си и ще се отплати

Струва си и ще се отплати

06 Фев, 2023
0 коментар

Автор: Мария Пеева

Алекс мечтае да стане футболист, когато порасне, както и всичките му съотборници. Дали мечтите им ще се сбъднат на тези наши деца, дали ще поемат по друг път, нямам представа. Но знам със сигурност, че времето, което са отделили на футбола, им дава много повече, отколкото сега осъзнават. И това време, тези умения, които придобиват сега, ще им бъдат полезни занапред, каквото и да решат да правят в този живот.

Знам го, защото не чак толкова отдавна моето малко момче мислеше преди всичко за своя успех, а сега всяка негова мисъл е за отбора, за успеха на отбора. Преди се разсейваше лесно, а сега е дисциплиниран и фокусиран като малък войник (и не само за футбола). Преди се ядосваше и сърдеше, когато нещо не му се получи, а сега прехапва устни, присвива очи и продължава напред, докато не стане както трябва.

И когато тренерът му направи забележка и синът ми наведе глава, виждам тъничкото му обръснато вратле (с прическа като на Роналдо, разбира се), слабичките, незаякнали, още детски раменца и сърцето ми се свива, защото той е толкова малък и така ми е мъчно, че се е натъжил. Но само след миг той изправя глава, поглежда в очите бати Ади и кима сериозно и стегнато, а в очите му чета „Добре, разбрах, ще се поправя, ще бъда по-добър следващия път“. А на мен още повече ми се доплаква, защото това не е реакцията на детето Алекс, а реакцията на мъжа, който ще бъде един ден.

Това прави футболът.

Тази междусрочна ваканция не бяхме на ски, не бяхме и на екзотична дестинация. Прекарахме я на футболен турнир в Сандански, където в студ и вятър децата ни ритаха по стадионите, а ние викахме за тях като истински фенове. И вярвам, че за пет дни тези наши момчета научиха толкова, колкото се учи за година в училище. Защото футболът е много повече от „дай да поритаме малко топка“. Футболът е и математика, и логика, и психология, и физика. (Което в никакъв случай не означава, Алекс, че ти няма да си учиш уроците за училище, сега да не ме разбереш грешно! )

Искам да кажа още, че никога не съм очаквала да плача на футболен мач. Не съм очаквала и да крещя като луда, да скачам, да се разправям със съдията, да надувам някакви безумни пластмасови свирки и да скандирам „ДИТ, ДИТ, ДИНАМИТ“.

Някой ден ще ви разкажа и за един футболен татко, който едно време е тръгнал много добре, с потенциал, умения, ум и хъс да става футболист. Но родителите му не го пуснали на задължителния футболен лагер, защото си скъсал обувките и те (за наказание или от безпаричие, и до днес не знае), не му купили нови и не му дали пари за лагера. А тренерът се ядосал и го махнал от отбора. Дотам бил той с футбола, макар че и до днес рита по кварталните игрища.

Този татко колко е щастлив… Бърше и той сълзи, виждам го, макар че се крие, защото нали знаете, мъжете не плачат.

Както и да е. Това последното все едно не съм ви го казала.

Честита ви купа, момчета, заслужихте си я! Противниците ви бяха достойни, но вие бяхте по-добрите. Дано и занапред да е така, но и да не е, пак ще е полезно за вас, защото умният човек се учи и от победите, и от загубите.

Но сега победихте и всички ние победихме с вас и се радвахме с вас. Може би дори и повече.

Майки и татковци, знам, че не е лесно, но ако детето ви обича спорта и иска да спортува, направете всичко, ВСИЧКО, за да го подкрепите.

Струва си и ще се отплати.

ДИТ, ДИТ, ДИНАМИТ!

Вижте още и Признанието на една футболна майка