Децата са нашето щастие, награда, целувката на Бог и въобще - цветята на живота. Но с тези цветя никак не е лесно, твърди майката на две деца и блогър Елена Сай. Тя описва своя топ 5 на най-досадните занимания с наследниците, от които мозъкът й се "взривява".

1. Безкрайното четене на една и съща книга

През първата година на майчинството си буквало бягах в кръг – хранене-приспиване-миене-преобличане-приспиване и мечтаех за времето, когато синът ми ще порасне и ще му чета книжки. Обичам четенето на книги повече от всичко на света, но изобщо не предполагах какъв ад може да бъде то с малко дете. Оказа се, че детето може да има любима книжка, но любима не като при нас възрастните. Съвсем не! „Любима“ означава, че мама я чете всеки ден, по 5, 10, 15 пъти – броят зависи от нервите на майката и настойчивостта на детето. И така седмици и месеци наред.

Синът ми имаше любима книжка останала от моето детство. Четохме я цяла година до умопомрачение, до задействането на рефлекса ми за повръщане. Знаех я наизуст. Едва сега, 9 години по-късно, почти успях да я забравя, макар че докато пиша това отново се завъртат в главата ми откъси от нея.

2. Ролевите игри

По-голям ад от четенето на една книжка до припадък е ролевата игра с тригодишно дете. Речниковият запас в тази възраст е силно ограничен, ситуациите, които детето може да обиграе също. Но точно в периода 2 - 4 години тези игри са най-любимото занимание на дребосъците. За това колко са важни в тази възраст са написани много умни книжки. Детето опознава света играейки, влиза в различни роли и т.н.

Лично на мен след 15 минути (подобни на фарс) със: „Здравей, зайче!“ – „О, здравей, конче!“, - „Да тръгваме! Тралала ние отиваме на разходка!“ - ми се появява мигрена и ми потича кръв от носа. Мъжът ми, който в момента наднича през рамото ми, веднага се съгласява: „Да, да, да! Това е най-ужасното. Когато трябва да мърдаш някакви кукли и да говориш с безумно преправен глас.“

Скучно ли е с малките деца?

3. Настолните игри, в които не трябва да побеждаваш

Попадали сте в този капан навярно. Детето иска да играе, за да победи. Задължително! И да спечели честно. Но когато за пръв път се сблъска с тези игри, изобщо не е готово да губи. Колкото и да ви убеждават, че трябва да се учи да понася пораженията, да играе по правилата, ако искате да ви е мирна главата, в първите месеци на запознанство с тези игри е най-добре да печели.

Вкъщи загубите предизвикваха 5-звездна истерия у дъщеря ми. Ако се предавах или симулирах игра (в нейна полза, разбира се) резултатите се анулираха и започвахме отначало. По-късно обаче, ако децата запазят любовта си към настолните игри, в семейството настават златни времена. Сега  моите хлапета (на 5 и 10 години) имат три рафта с игри. Няма по-прекрасни вечери от тези, в които всички сядаме с чаша чай да играем на Монополи.

4. Играта на едно и също всеки ден

Както с книжките, така и с игрите, това което им харесва, може да се повтаря безкрайно. Преди време фаворит на дъщеря ми беше играта на магазин. Марта се прибираше от детска градина, поставяше на пода касата-играчка, кантарчето, „банкнотите“ и подреждаше стоката – 4 спинъра. Аз влизах, купувах 4 спинъра, плащах и излизах от магазина. След минута се връщах и исках още 2 спинъра (правилата не съм ги измислила аз). „Нямаме вече спинъри! Свършиха!“ – тържествуващо ми заявяваше тя и се заливаше от смях. Това го играехме всеки ден, в продължение на месец.

5. Поиграй с мен, не знам на какво

И това се случва: „Мамо, мааамооо! Поиграй с мен, моля тееее!“ – „Добре, на какво?“ – „Не знааам!“, следва безутешен плач.

А коя е вашата най-омразна игра с детето?  

Препоръчваме ви още:

Игри с бебето през първата година

Игри и играчки през втората година на детето

Игри за уморени майки