По-рано беше лесно. Просто излизахме на улицата, намирахме си тайфа, сприятелявахме се, сърдехме се, после се сдобрявахме – така минаваше детството ни. Сега е по-сложно. Трудно ще пуснем детето само на улицата, а и то вероятно ще предпочете компютъра или телефона пред алтернативата да излезе от вкъщи. А пълноценни връзки трудно се изграждат онлайн. Приятелството е много важен елемент от емоционалното здраве на детето. Можем ли да му помогнем, ако не успява само да изгради подобни връзки?

Училището
Най-лесно е да намериш приятели там, където преминава по-голяма част от времето ти. Ако детето ни не успява да се сприятели с никой от връстниците си, може би си струва да си зададем въпроса: "Каква е причината?". Бихме могли да го попитаме и внимателно да изслушаме обяснението му, без да се опитваме да съветваме или критикуваме. Ако детето почувства, че искрено се интересуваме от проблема му, вероятно ще каже, че съучениците не са му интересни, а може и да признае, че се е опитвало да се сближи с някой от тях, но не е било прието. В подобна ситуация си струва да поговорим и с учителите му. Каква е атмосферата в класа? Какво предприемат те, за да помогнат на децата да изградят добри взаимоотношения помежду си? Класът е мини общество, в което се събрани деца от различни социални групи, възпитани в различни традиции, с различни интереси и възгледи за живота. Затова ако детето ни не намира в училище приятели, не бива да се опитваме да го сближаваме с някого насила. Това само ще развали отношенията ни с него. Пък и училището не е единствената възможност да си намериш приятели.

Прочетете и Учителка с решение
срещу агресията

Клубове и школи
Според социолозите това е най-лесният и сигурен начин да си намериш приятели – чрез общите интереси. Ако в училище детето ни не е открило такива, това все още не значи, че има проблем със социализацията. Можем да опитаме да го запишем в спортен клуб, в школа по изкуства или някъде другаде. Обединени от общите интереси децата по-лесно създават контакти, които могат да прераснат в приятелство. Особено подходящи са колективните форми на занимание – футбол, баскетбол, хор. Така на детето няма да му е нужен повод, за да започне разговор с връстниците си, ситуацията ще го подтиква към общуване. Ако подобни занимания товарят бюджета ни, можем просто по-често да посещаваме места, където има други деца. Това може да е кафе със зона за детски игри, детски център, куклен театър, арт занимания и т.н.

Плейдейт
Наричат го „едно от най-гениалните американски изобретения“. Едва ли е патент на американците, но идеята да се организират гостувания за игра и контакти на децата между майките им винаги е добра идея. Домакинята поема отговорността да подготви забавления и да следи за реда. Възрастта е определяща за това дали децата ще се занимават сами или с участието на родителите си. Когато детето е достатъчно самостоятелно, може дори да бъде оставено в дома на организатора, за да се забавлява без надзора на мама. От подобни сбирки печелят всички – децата намират приятели за игра, родителите им имат възможност да контактуват помежду си или да осигурят минутка свободно време за себе си. Ако хлапетата се разбират добре в този формат, подобни среща могат да станат традиция. Естествено, важно е родителите да се редуват, защото никак не е справедливо всички деца да се събират само в дома на едното.

Вижте и Майчинските групи
– полезни или вредни?

Приятели за родителите
Ако все още нямаме приятели с деца на възрастта на нашето, е време да ги открием. Сега възможностите за това са безкрайни. Непрекъснато се организират някакви родителски форуми, всяко излизане на разходка е повод за контакт с друг родител. Можем просто да се сближим с хора, които имат същите възгледи и интереси като нашите и децата им са на същата възраст. Това „селектиране“ може да стане и онлайн. Ако някоя от майките в майчинската ни мрежа ни допадне, можем просто да й пишем: „Детето ми няма много приятелчета. Струва ми се, че ще се разбира много добре с вашето. Искате ли да се срещнем някъде, за да поиграят заедно. Да се разходим.“ Никога не е късно да създадем нови контакти. А и кой знае – може покрай децата си да създадем трайно приятелство с родителите.

Детските площадки
Да се разходим из района, в който живеем. Вече навсякъде има места за игра, в по-големите градове дори има разнообразие. Ако детето ни е от активните, е достатъчно само да го заведем на площадката и да му дадем време да се запознае с останалите. Постепенно то ще се насочи към децата, с които комуникацията му е най-добра. Ако е по-свито и не обича да общува с непознати, преди да го пуснем в „джунглата“ на детската площадка, трябва да му помогнем да развие навици за комуникация.

Вижте и

Детето ми няма самочувствие

Как да стане това?

Първо. Да поговорим за приятелството. Не всичко, което за нас, възрастните, е банално и очевидно, е такова и за децата. Полезно е да разберем например какви според него са приятелите. Кои са важните качества на един приятел? Трябва ли да бъде добър? Задължително ли е да умее да се забавлява? Трябва ли да споделя играчките си?

Второ. Трябва да научим детето да поддържа разговор. Много често децата имат проблеми с намирането на приятели, просто защото не могат да поддържат елементарен разговор. Напълно в синхрон с възрастта си, те не знаят за какво да си говорят с другите. Можем да обясним на хлапето, че обикновено хората се поздравяват и се питат „как си“, „какво правиш“. Това е достатъчно за начало, после разговорът от само себе си ще продължи. Можеш да започнеш и с добра дума – „много хубав замък от пясък“ или „много красива кукла“.

Трето. Добре е да научим детето си да слуша човека, с когото говори, да задава въпроси, които биха продължили разговора и биха го направили по-интересен. Можем да насочваме разговора, подавайки реплики и въпросчета към събеседника на детето ни. Така с малко подкрепа от нас общуването ще потръгне. Не бива да налагаме мнението си. Полезно е да се интересуваме как детето вижда ситуацията, кои деца са му се сторили интересни и да го подкрепяме при нужда: „Чух, че с Ники си говорите къде сте били през почивните дни. Хубаво е, че имаш приятелче, на което можеш да разкажеш.“

Четвърто. Да помогнем на детето да открие силните си страни. Особено важно е това познание за стеснителните и нерешителни деца. Можем да му кажем, че е важно не само да можеш да говориш, но и добре да слушаш. Можем по-често да включваме детето в социалния си живот. Децата разбират и възприемат от собственото ни поведение повече, отколкото предполагаме, включително и навиците ни за комуникация и социално взаимодействие. Затова за тях ще е много полезно да видят как ние общуваме с различни хора. Добре е понякога да ги вземаме на среща с приятелки или на гости, да ходим заедно в магазина или в банката. Наблюдавайки как ние общуваме с околните, те се учат да комуникират и се убеждават, че да говориш с непознати не е страшно. Ще видят как благодарим, извиняваме се, правим комплимент или отказваме учтиво.

Пето. Трябва да научим детето да контролира емоциите си (доколкото е възможно). Едва ли някой ще иска да се сприятели с хлапе, което устройва сцена, ако е гладно или иска да му бъде купено нещо. Австрийски психолози са установили пряка връзка между умението на децата да владеят емоциите си и броя на приятелите им. Ако забележим подобен проблем с детето ни, можем да му обясним, че ако не може да контролира емоциите си понякога, то поне от него зависи как да ги изразява. Затова, ако някой е счупил играчката ти, не бива да се нахвърляш с юмруци върху него, а да кажеш: „Много съм ти обиден, че счупи играчката ми.“

Колкото и силно да е желанието ни да намерим приятел на детето си, това не може да се случи бързо. Не бива да го пришпорваме. Нека първо натрупа социални навици с подходящото за него темпо. И да прекарваме повече време на места, където това би могло да стане.

По идеи от интернет подготви Янка Петкова.

Препоръчваме ви още:

Четири типа приятели, от които всеки има нужда

Детето ми е обикновено

Драми в пясъка