Автор: Нели Славова - Истории от гардероба

Преди години написах текста за комуникацията и общуването като начин да стигнем един до друг. Говорейки да открием себе си и да се свържем с човека до нас. Това може да е наш родител, сестра ни, с която не си говорим вече втора година, приятел, който ни липсва или имаме нещо да изгладим с него, партньорът, с който живеем или пък това може да са нашите деца.

Тогава бях казала, че за да се осъществи комуникация, са необходими две страни. Трудно ще ми е да говоря с вас, без вие да искате и без да ме допуснете до себе си. Определено е желателно да се движим по гребена на една и съща вълна.

С мълчанието не е така. Достатъчно е само един да мълчи. Вече от вълна се ражда стена. И ако аз си реша, че това е моят начин, това е моят избор да оцелявам, мълчейки - нищо не може да я бутне тая стена.

Човек, който се оттегля да мълчи, може да го прави по няколко причини: 

1. Страхува се, че връзката ще бъде изложена на караница. Той иска да поддържа стерилна идилия и безоблачно безветрие. Мълчим си, разминаваме се, хладни сме, но има ли явен конфликт? Има ли скандал? Има ли препирня между нас? Няма. Тихо е.

Кои хора се карат? Тези, които не се обичат. А ние се обичаме, ние дори не спорим.

2. Оттеглящият се в мълчание не говори, защото не вижда смисъл да общува с вас. Не очаква да го чуете, вникнете и разберете. Говоренето би било загубена безвъзвратно кауза. В този случай мълчащият мълчи заради вас, а не заради себе си. Тибетският монах мълчи заради себе си, заради обета, заради идеала. Тук мълчащият не говори, защото не вярва във вашите качества. Даже е сигурен, че не си струва усилията и затова не ги започва.

3. Избирам да мълча, не защото няма да бъда разбран и чут, а заради себе си. По примера с тибетския монах. Искам да предпазя себе си и не намирам за уместно да разговорям с вас. Не намирам причина да повдигам разговор. Разговорите са излишни приказки. Аз казах. Ти каза. И така до безкрай. Я по-добре да мълчим. Мълчанието нищо не обърква. Разговорите обаче, виж, друга работа са те. Думите нараняват, обиждат, секат глави, думите се помнят, а като си мълчиш и като си траеш всичко е наред. Не си виновен. Какво има да ровим? Защо искаш да се връщаме назад? Какво има да се разбираме? Да се ровиш е лошо, грубо е, а да мълчиш не е неутрално - добро е. Мълчанието е злато, казват хората. От мълчание глава не боли. А езикът, той по-зле сече от ножа. Извод: мълчанието е моята добродетел, когато усетя, че назрява конфликт.

Още по-подходящо става за запазващия мълчание, когато вие сте го подканили или провокирали да говори и той се е съгласил. След като се е съгласил обаче вие така или иначе сте се скарали и разменили някоя друга отровна дума. Сега отношенията ви са се разклатили, вече сте част от лошото, от общото. В резултат на което получавате: Ето видя ли? Казах ли ти? Какво постигнахме с приказки? Скарахме се. Да бяхме си мълчали сега всичко щеше да е наред.

4. От съвсем малък това е мой модел на поведение, който си следвам и до днес. Има тръшкащи се деца, които с истерията си и егоцентризма си въртят родителите си на малкия пръст. Така мълчащият върти вас. Така вниманието е в него и ще получи каквото желае. Някои тропат по масата и гълчат, така думата им се чува. Е, аз съм страшен, когато мълча. Когато съм тих, най-силно викам. Изучил съм как да те манипулирам. Знам, че това те измъчва, разбирам, че страдаш, затова угоди ми, съгласи се с мен, направи каквото поисках и ще видиш как много бързо ще се оправим. Ще видиш как на теб ще ти олекне. Аз товар за сваляне нямам. Не съм този, който страда. Мълча, за да те контролирам. А ти си един безумен слепец, който всеки път се подчиня на водача си. Радвам се, че не ми се съпротивляваш, защото така ще ми отвориш работа. Изпитвам облекчение, когато се водиш по мен, така съм сигурен, че съм на прав път.

5. Видял съм това от малък и сега го прехвърлям във всяка своя връзка. Ти нямаш нищо общо с този проблем.

То даже не е проблем. Само ти го наричаш така. Родителите ми не са карали никога и не са си повишили тон през годините. В къщи се е живяло мирно и кротко, по инерция, но щастливо и спокойно. Всичко се замиташе под килима и на същия килим тъпчехме всяка вечер, за да слегне и да не се навдига боклука. Така си я карахме и криво-ляво добре си бяхме. Хора станахме. Така че няма какво да обсъждам сега с теб, защото не виждам къде е проблемът.

Някой ме обидил, чудо голямо. Някой ти посегнал, голям праз. Не ми харесва това, което се случва и как ме караш да се чувствам - е, че кое семейство е идеално, много важно.

Който има проблеми, да ходи да си ги решава. Аз проблеми нямам. Мълчанието е моето защитно дебелокожие, вътрешните ми запушалки, така аз живея благополучно. Ти искаш да дойдеш и с приказките си да развалиш този свят. 

Когато проговоря, наказанието свършва и така неформално ти давам прошката си. Ако се опиташ да се сдобрим и помирим, още повече ще те обичам. Но ако оставаш равнодушен, ще те накарам да ме ненавиждаш. 

Ако това е вашият начин за справяне с конфликти, помислете пак дали е достатъчно конструктивен. Защото мълчанието далеч невинаги е злато.

Още от Нели:

Добра свекърва

Другата  страна на самостоятелността

Обещах ви откъс от книгата "Трети шанс" на Валентина Мизийска. Догато го изгълтвах, страница след страница, си мислех за семейната жена - като мен, като вас - която, улисана в битките да изхрани и обгрижи семейството, понякога губи войната за любовта. И не само я губи, но и се самообвинява за това. Мислех си още за неизговорената болка и изговорените празни обещания, за вечното ни бързане от кухнята през градината към офиса, за нещата, които можем да видим, но не искаме, докато не ни избодат очите. Хубава книга е. Прочетете я.

Докато децата са край нас по време на вечерята, говорим за работата ми. Когато се разпръсват из апартамента, разговорът ни изчезва с тях и телевизорът запълва тишината.

Плаче ми се. Ако ме попита за какво, не знам какво ще кажа. Плаче ми се, че не се държи като виновен. Че в момента седи чак от другата страна на масата и мълчи. Че днес е петък вечерта, а още не обсъждаме какво ще правим утре.

– Аз… – Спирам. Той не реагира. После продължавам: – Аз ще напусна работа.

Вдига очи към мен. Не разбирам дали е шокиран, или просто не вярва, че наистина го мисля.

– Е, то е ясно – казва. – Там си временно.

– Нямам търпение да свърши всичко!

– Как върви търсенето на човек?

– Никак не върви!

– Е, ще подновиш обявата, ще избереш човек, ще го обучиш…

– Няма да обучавам никого – казвам и вирвам брадичка. – Искам да се върна у дома. 

Посрещам изненадата му в този вид. Дори не трепвам. 

– Е, знаеш… – Той се спира. – Знаеш, че е по-добре първо да си намериш работа…

Мъчи се да проумее яростта ми. А схваща ли, че всъщност аз работя, а той стои у дома?

– Няма да работя – продължавам и усещам как се стяга гърлото ми и гласът напуска устните ми с трептене. – Не знам как, но ще живеем все някак. Ще теглим от заделените пари, ще я караме по-пестеливо…

– Но…

– Не ме интересува! – пак викам, а дори не съм усетила, че плача. – Започнах работа, за да се чувстваш по-спокоен. Два месеца съм се прибирала вкъщи колкото да спя. Търпях капризите и неуважението на кретен и си повтарях, че това ще свърши скоро! Че имам теб и че децата ми са здрави! Че ще взема хубави пари, които да похарчим заедно! И сега какво? Прибрах се у дома, а теб те няма! 

Тишина, прорязана от звук на започващи реклами.

– Защо мама плаче? 

Стискам очи и скривам с длани лицето си

– Мамо… Тате? Тате, защо мама плаче?

Отивам да си купя бира – казва той. – Искаш ли нещо от магазина?

Не отговарям. Усещам преминаването му край тялото ми, липсата на допир. Само повей.

– Усетихте ли, че той е в депресия?

Въздъхвам отегчено. Не отвръщам нищо.

– Въобще – започва пак тя – усетихте ли нещо?

– Вижте – казвам. – Не! Знаех, че ще се потисне, знаех го още в момента, в който казаха, че след три седмици предаването им спира, но…

– Друг път изпадал ли е в подобно състояние?

– Предния път, когато остана без работа. Два месеца, единият от които даже водеше активни преговори, подготвяхме му договора, уговаряхме ангажимента, мислехме с какво да е различен в новото участие… 

– Аха…

– И, да, тогава беше депресиран – продължавам. – Затова сега още в началото положих всякакви усилия да го задържа на повърхността.

– Какво правехте?

– Извеждах го навън, както преди. Разходки, кафенета, кино. И много разговори. Много. Исках да го убедя, че всичко ще се подреди, че имаме достатъчно пари. 

Тя се усмихва. Мисля, че от одобрението ѝ не ми става по-добре.

– А не смятате ли, че сте прекалили? – пита тя.

Въпреки протестите ми укулелето стана част от живота ни. Мислех, че синът ми се шегува, но той настояваше, докато накрая не склонихме да го купим. Когато укулелето пристигна, го помислих за играчка, която някой е поръчал на Бобчо. Само да вмъкна, че вече имаме китари, едната електрическа, наследство от краткото увлечение на най-големия ми син по музиката в 11 клас, което се изразяваше в това, че един отвеян младеж с подобие на брада пристигаше вкъщи два пъти седмично. Ученик и учител прекарваха дълги часове на двора, където пиеха кафета и си говореха за музика, а понякога младежът свиреше, Теди го гледаше и кимаше, после хващаше китарата за малко и ме викаше да го снимам с нея. Купихме си и диск на онзи младеж. Надявам се Теди да не спомене на брат си за него, за да се запише и той на уроци.

След 20 дни моят млад музикант има изпит по математика, който е доста животоопределящ. И какво прави по въпроса? Става сутрин в 6 часа и започва да се упражнява. На укулеле. Но коя съм аз да го спирам? Може пък да стане укулелелист от световна величина. Човек никога не знае.

**************

Прибрах се от зъболекар и се отпуснах малко на дивана с книжка и направо съм заспала.

По едно време се събуждам, момчетата шетат около мен, слагат вечеря. Слушам ги какво си говорят.

- Оставете я майка ви да си почива. Измъчила се е. - казва мъжът ми.

- Да. То и ти беше така, като ти слагаха импланти. - отговаря Коко. - Какво ли са й правили толкова на мама...

А татко му отговаря съвсем честно впрочем.

- Чистиха й зъбния камък. 

Не разбрах защо ми се смеят! Все пак хората ИМАТ РАЗЛИЧЕН ПРАГ НА БОЛКА!

*********

-  Мамо, защо не си ми казала, че вчера са те давали по телевизията?

- Е, откъде да знам, че те интересува?

- Интересува ме, защото сега ми казаха от класа ми децата, а аз не знаех! И по коя телевизия беше?

- По БНТ.

- Добре, става, но другия път отиди в ДИЕМА СПОРТ.

**********

- Мамо, ти вчера каза ли по телевизията, че съм на 8?

- Не помня вече, но може. И какво, ако съм казала, ти наистина си на 8.

- Да, но това са семейни тайни! Надявам се да не си ни казала и АДРЕСА.

*********** 

- Мамо, - Алекс ме оглежда изпитателно - защо тази вечер сте толкова уморени с татко?

- А, за татко ти не знам, сигурно на работа се е уморил. Аз лично снощи си легнах в два, защото писах.

- И аз заспах в два. - казва Иван. - Не можах по-рано.

Алекс го гледа критично известно време.

- Наистина ли, татко? - казва накрая. - Наистина ли толкова голям мъж не може да заспи БЕЗ МАЙКА МИ?

*********

- Кокоооо! - крещи Алекс на полузаспалия си брат. Коко се стряска и подскача:

- Какво искаш бе!

- Не ми крещи! Исках само да те помоля да ми кажеш НЕЩО МИЛО.

***********

Автор: Траяна Кайракова

О, да! Днешната баба не пуска един забравен грамофон, напротив, тя маже по нов, модерен телефон. Ако трябва да сме точни, днешните баби и дядовци се делят на две – едните не разбират нищо от новите технологии и носят телефон с копчета, чийто звън се чува и от умрелите, а другите имат нови телефони, на които мажат, учат се и се забавляват. Първите са ясни, на мен са ми изключително забавни вторите. И тъй като контактувам с доста възрастни хора, ще ви сведа до вниманието малко от тяхното ежедневие.

Баба Ванче, например, цял ден е опасана с перли на врата. Ударила е едно кармъзяно червило, сложила е капелата и всяка сутрин е на кафе с приятелки.

– Бабо Ванче, ти тия перли махаш ли ги някога?

– Махам ги ми, ама само, като спя, че нещо ме душат на врата. Инак, като стана, слагам ги и постоянно съм красива.

– Къде си тръгнала в тая жега?

– Офффф, какво да ти кажа. Отиде ми социалният живот. Оня ден една дружка ме пита коя ми е най-добрата приятелка. Коя да е? Направо се замислих. То, повечето измряха, пък другите изфирясаха.

– Че що така?

– Щи кажа! Отиваме оня ден с Марчето на кафето и й викам- я дай да обядваме у нас. Тя пък искала малко да се опъне на дивана, че я стягал кръстът. Ма викам, лягай, аз ей сегинка ще туря масата и ще хапнем. Ма колко да съм я слагала тая маса? Като погледнах, тя спи и хърка, кръст я болял! Като се наспа, тогаз обядвахме, да не река вечеряхме. Пак тя, моля ти се, водя я на село. Разхождам я по богаташките къщи, показвам едни китни дворчета, тя ахка, охка и накрая вика:“ Еееее, браво! Направо се почувствах като на екскурзия в чужбина!“Ама тъй се възгордях, че съм й показала такива красоти, направо кеф ми стана! Питам я що така се е почувствала, пък тя, моля ти се, ми вика:“Ей тъй каталясвам от ходене, като ме помъкнат децата по чужбините! Без кръст и крака оставам!“. Гледай я, моля ти се, туй, сега приятелка ли е , да те питам! Пък каква жена беше, тц,тц,тц!

А сутрин телефоните им на днешните баби дрънчат без откат от 5 сутринта, някъде докъм 8 часа. Да ви кажа честно, според мен това е тайна парола“Жива съм, станах!“. Няма лошо, стига да не ми ги пращат на мен. Картичките са красиви, с цветя, животни, чашки с кафе задължително, изгреви, слънца, детелини, усмихнати деца, сърчица, котенца, кученца, пеперуди,целувки и какво ли още не. Набарали са и анимираните картички и те хвърчат редовно. Пожеланията са еднакви и не съвсем – „Добро утро с чаша ароматно кафе, да ви е красив денят, бъдете благословени, здраве, щастие, късмет, ангел-пазител нека бди над вас, Богородица да ви закриля, усмихнат ден, обичам ви, обичайте се и вие, детелинка за усмихнат ден, с много поводи за усмивка ви пращам рози от Бангладеш, цветя и кадифе за вас, подкова за много късмет, гълъби на мира, слънце в душата, обич в сърцата, чудесна закуска – паниран лук, върви с видео и рецепта“ и т.н.

Вечер, демек към 16 и 30 най-късно, започва следващата серия. Тука обаче има безкрайни клипове и песни на поне 8 езика. Като почнеш от Клайдерман, минеш през Бах и Бетовен, та стигнеш до Фреди Меркюри, Елвис Пресли и Бобан Здравкович.

„Лека и спокойна вечер, мили приятели, наздраве, залези, сърца, прегръдки, капки в океана, ухания в мрака, нежна, красива и прекрасна вечер, Бог да ви закриля, вечерта е красива, когато вярваш в магията на утрото, чаши с вино и шампанско, да се помолим за здраве и сили, Амин, да се събудим сабахлям, пари при пари отиват, да сме живи и здрави и т.н.“. Една картичка се праща на 100 човека, като се проверява дали не е пращана вече, на „ти“ са със споделянето от едно съобщение в друго. Майка ми пък, без да знае даже, си е направила още един профил, в който си събира всички картинки, песни и пожелания, та оттам ги мята по цял ден. То клипове, то песни, то гифтчета, жив хакер, казвам ви. Пък не дай си, Боже, изтрие нещо по грешка, направо аритмия си докарва.

Докато бяхме на морето, баба ви Таня изби рибата. Довели я децата й на море, ама точно тогава нямаше интернет в къщата. Пък тя, завалийката, няма много мобилни данни и като й висна сополът, направо жива да я ожалиш. Дъщеря й дава телефона си, смее се и вика:

– Айде, вземи си играчката!

– Не така бе, майка, не се подигравай! Не съм зависима, какво говориш! Ама ще се притеснят хората, ако не им отговоря.

Ние падаме от смях, защото гледката е комична. Баба Таня сяда с изпънат гръб, вади калъфчето, вади очилата, изтрива ги, намества ги на носа си, слага крак връз крак и започва да се взира и маже с по-голяма бързина от днешните младежи. Таман остави телефона, свали единия крак, махне очилата, отпусне гърба и телефоннът дзънне. Процедурата почва отначало. Няма такъв смях! Че като пуснаха нета в къщата, баба ви Таня отказа следобедния плаж. Ама вие да не мислите, че е заради Фейсбук, амиииии! Няма такова нещо!

– Траянче, чедо, много стоим на тоя плаж, значи малко повече, отколкото е нужно за възрастта ми. Децата да отиват, аз ще поспя, нали тъй?

Спи ли, спи ли? Маже, братче, и очите й светят! Колко му трябва на човек да е щастлив! Изпраща децата на плажа и заляга в поза „хиена дебне плячка“. Слуша валсове, частушки, танго, серенади и най-вероятно си спомня младостта, защото онова усмихнато и влюбено момиче е още живо в сърцето й, въпреки белите коси и бръчките.

На баба ви Пенка пък й бъгясал телефонът, Казвам й да иде в някой офис да го видят. Опъва се тя в най-голямата жега, ходи 2 км. пеша, щото й е малка пенсията, и към 14 и 30, асфалт се топи, хора, ми звъни.

– Няма, чедо! Ни звук, ни картина!

– Те преинсталираха ли ти го?

– Да бе! Ама не ще!

– Я рестартирай!

– Иска код!- Направо й се реве.

Да вземат да забравят да й го пуснат наново младоците и й казвам, че трябва пак да отиде.

– Ааааа, в тая жега, ще умра бе, дете! Я ти ми обясни!

Казвам й, че посмъртно няма да се оправи, да изчака и на другия ден ще й го направя.

– Какво, утре чак?! Амииии!

Да подпали джапанките и до час беше отърчала и пак назад, върнала се с оплезен език и пред инфаркт, ама с работещ телефон. Не е зависима, да не си помислите нещо? J

Баба ви Ленче пък ме замоли да я присъединя към по-евтинки групи за пазаруване, хем да плакне окото, хем може да хареса нещо, хем и търси плетен кош от едно време. Дебна цял месец, няма и няма. Накрая една девойка пуска дънки за продажба, а те сложени до същия тоя кош, дето го дири безкрайно Ленчето. Не за друго, ами за интериор.

Баба ви Ленче веднага пише:“ Кошът продава ли се?“. Дамата отговаря:“Не, само дънките!“. Бабата наставя мъдро:“ Вижте какво да Ви кажа! Къща и мома се дават, когато ги искат!“. Жената изумено й праща въпросителна и удивителна, пък аз падам от смях.

– Гледай я, моля ти се! Аз искам да го купя, тя не ме разбира! За какво го е сложила тоя кош там?!

Ха, върви й обяснявай.

Баба ви Минка пък е спец по телефонното готвене.

– Петре, колко пъти да ти казвам! Първо леко запържваш брашното, сетне добавяш малко мляко с вода. А? Не до черно бе, до златисто! Кьорав ли си, а? Тя затуй умря жена ти! Щот не чуваш, що? Ох, лека й пръст горката! Какво стана? Изхвърли го туй веднага! Вземи нова тенджера! Бе няма да те чакам да я миеш! Ти знайш колко хора ме чакат мене у фейса! Бъркай сега! Бъркай, слагай вода, слагай мляко! Стана ли? Ще стане, де ще иде! Серсемин неден! Ай да ти е сладко!

Обаче баба ви Кина е хакерът на квартала! Внуците я обучават и тя кара на принципа“предай нататък“ с комшийките. Учи ги да свалят картинки, да пускат камера, да правят групи за общ чат и какво ли още не. Оня ден я слушам как компетентно се обяснява:

– Виж кво, Маро! Още един път, като ме ядосаш тъй яко, такъв ЪНБЛОК ще ти ударя, че свят ще ти се завие! Какво значи ли? Ей ся ще ти кажа какво значи! Значи, че тъй ще те блокирам, че ни ще ме видиш, ни ще ме чуеш! Ааааааа, ще ви се не знае, не се научихте кое как се прави!

– Бабо Кинче, ти знаеш ли какво е „ънблок“?

– Знам, ами! Ти за каква ме вземаш?!

– И какво е?

– Ма не ме изпитвай бе, дете! Какво е? Ще я блокирам, че свят ще й се завие на нея. Не й увря главата!

– Ама това значи, че ще я отблокираш.

– Ти пък?

– Да бе!

– Голям праз! Тя пък мислиш, че много знае ли! Ай не ми давай акъл! Телефонът си е мой! Ще я блокирам ли, ще я разблокирам ли, аз си знам.

Ма къде ще й се меся на жената! Само да й обърквам главата! Пожелавам ви лека вечер с рози от Китай, Господ да ви закриля, да се събудите с много пари, амин и алелуя, вечна и неразделна любов, спокойна нощ, една усмивка от сърце, мили приятели, романтични сънища, прохладна вечер, виетнамска седмица и каквото още си поискате! Наздраве!

Още от Траяна:

Само да му дойде времето

Март месец идва с недобри новини, пандемичната ситуация е сериозна. Отново се наблюдава стремглаво покачване на заболеваемостта и на смъртността от COVID-19. Новият британски щам на вируса се оказва много по-заразен. "При предишните пикове имаше семейства с един или двама членове заразени, в момента наблюдаваме семейства, заразени в пълен комплект", обобщи  проф. Мутафчийски на брифинг на оперативните щабове. Най-висока заболеваемост от COVID-19 има в областите Плевен, Кюстендил, Враца, Бургас, София, Шумен и Перник. Въпреки че в тези области се връщат част от мерките, ново затваряне на цялата страна засега не се предвижда. Междувременно има и добри новини. Компаниите Vir Biotechnology и британският GlaxoSmithKline plc (GSK) обявиха, че планират да поискат разрешение за спешна употреба на тяхната експериментална терапия с антитела срещу Covid-19, след като междинни данни от провеждано проучване показаха намаляване с 85% на хоспитализацията и на смъртните случаи сред пациентите с висок риск от хоспитализация. Ваксинираните в България вече са 309 000, а излекуваните - 220 000. 

На този фон все по-често се сблъскваме с проблема за правилното използване и интерпретация на резултатите от различните тестове за антитела срещу SARS-COV-2, както и с въпросите: "Кой тест да избера?", "Кой от всички предлагани тестове е най-подходящ за мен? Отговорът намерих в CredoWeb.

Антителните тестове, наричани серологични тестове, показват наличието или отсъствието на специфични имуноглобулини от класовете M, G и A, които имунната система на организма изработва срещу различни антигенни съставки на вирусната частица. Коронавирусната частица е изградена от няколко структурни белтъка - S (spike)- шипчест, E (envelope)– белтък на обвивката, M (membrane)– мембранен и N (nucleocapsid)- нуклеокапсиден. Установено е, че най-имуногенни са шипчестият и нуклеокапсидният белтътъци, затова и повечето тестове са разработени да откриват антитела, насочени срещу тях. Различните класове имуноглобулини имат определена хронология на появата си в кръвта, като това може да е ориентир за давността на инфекцията. 

1. Коронавирус антитела SARS-CoV - 2 IgG +IgM - Това е бърз качествен тест за определяне на наличието или отсъствието на антитела от класовете М и G / разделно/.  Резултатът се изразява като "положителен" или " отрицателен". Бързите тестове са едни от първите разработени антителни тестове, които все още намират приложение, тъй като изследването се извършва лесно и в кратки срокове може да се получи резултат поотделно за присъствието или не на антитела от посочените класове. Недостатък на този вид анализ е субективното отчитане на резултата и по-ниската чувствителност, но все още намират приложение.

2. Anti-SARS-CoV- 2 ELISA ( Ig A) - При този тест се прилага високо чувствителен и специфичен имуноанализ /ELISA / за полуколичествено откриване на антитела от клас IgA срещу  S1 субединицата  на шиповия протеин на SARS-CoV-2 в човешка кръв. Това е  най-рано появяващото се антитяло, още на 2-3 ти ден от началото на симптомите. SARS-CoV-2 може да прониква в клетките основно през ресничестия епител на горните дихателни пътища. IgA е преобладаващият имуноглобулин, експресиран в лигавицата. Серумни IgA антитела могат да бъдат открити по-рано от IgG и IgM и се задържат най-малко 38 дни след инфекцията. Кога има смисъл да се назначава? При търсене на ранен хуморален отговор на заразени с вируса и при случаи, в които разултатът за IgM на доказано инфектирани пациенти е все още отрицателен. Сероконверсията на IgM е доста вариабилна и поради тази причина търсенето на антитела от клас Ig A е основателно в ранния период на инфекцията.

3. Anti-SARS-CoV- 2 ELISA ( Ig G) - При този тест се използва същият ензимно свързан имунологичен анализ, който се извършва на автоматизирана ELISA система, което значително подобрява качеството и надеждността на получените резултати. Аналогично на предходния тест се откриват антитела, но от клас IgG срещу  S1 субединицата  на шиповия протеин на SARS-CoV-2 в човешка кръв. Резултатът е полуколичествен и се изразява като цифрова стойност, която може да попадне в един от  трите  диапазона - отрицателен, граничен и положителен.

4. Рош Elecsys Anti-SARS-COV-2 ( IgМ + IgG ) - Това е много полезен скринингов тест за откриване едновременно на антитела от двата класа Ig M и IgG, които са насочени към нуклеокапсидния антиген. Този белтък е разположен в сърцевината на вирусната частица и има отношение към размножаването на вируса в инфектираните клетки. Едновременната детекция на двете антитела е предимство в ранния етап от хода на инфекцията, поради вариабилната поява на IgM в този период. Тестът показва висока чувствителност до 70% на 3-6 ден от потвърждаване на инфекцията с PCR и достига до 100% след 14-я ден. Предимствата на теста се изразяват в това, че е напълно автоматизиран и стандартизиран, използва се високочувствителен електрохемилуминисцентен метод на интегрирана аналитична система Cobas 6000. Това дава изключителна сигурност на резултатите. Те се изразяват като "положителен" или "отрицателен". Кога да изберем този тест? - Подходящ е при всички случаи на съмнение за прекарана коронавирусна инфекция /безсимптомна форма или с неубедителни признаци за COVID19; със знаен  или незнаен контакт с положителен пациент/, както и при съмнителни за COVID-19 симптоми и с отрицателен PCR тест с давност повече от 10 дни. Подходящ е за тестване на големи групи от хора / работни колективи / за бързо установяване на наличие или не на имунен отговор към SARS-COV-2, както и за големи епидемиологични изследвания, целящи да установят процента на населението, изложено на вируса при липса на диагноза, извършена с молекулярни тестове. 

5. SARS-COV-2 IgG Quantitative (количествен ) - Този тест дава количествен израз на наличието на IgG антителата, насочени към S1/S2 антигените на SARS-COV-2. Антигенната структура S1/S2, разположена на шипа на коронавируса, играе основна роля за проникването му /S1 / и сливането /S2 / с клеткатагостоприемник. Затова, антителата, образувани срещу S1/S2 на шипа, блокират, неутрализират проникването му в клетката  и по този начин предотвратяват разпространението му в организма. Тези антитела се наричат още вируснеутрализиращи и тяхното образуване се цели при всички ваксини, а изследването им дава информация за това, дали са образувани достатъчно количество предпазни антитела, които наистина да осигурят защита на организма при последваща среща с този причинител. Предимства на теста SARS-COV-2 IgG Quantitative ( количествен ) - получава се бърз, количествен израз на голяма част от антителата с вируснеутрализираща активност. За тяхното определяне се използва високочувствителен, напълно автоматизиран хемилуминисцентен анализ  на апарат Liasaon XL. Кога се назначава? Максималната чувствителност на теста се постига след 15-я ден от началото на симптомите, затова по-ранното му изследване не е препоръчително. Оптимално е да се направи на 38-40-я ден след преболедуване от COVID-19 инфекция. Подходящ е за проследяване на имунния отговор след поставяне на ваксина не по-рано от 2 седмици /оценка на ваксиналния отговор/. Използва се и за проследяване нивата на антителата с цел обсъждане на необходимостта от последващо ваксиниране.

6. SARS-COV-2 IgМ Liason XL - Това е напълно автоматизиран тест за качествено определяне на специфични IgM антитела срещу SARS-CoV2 използващ  хемилуминесцентен имуноанализ (CLIA) на платформа Liason XL на фирма Diasorin. Откриването на тези антитела е свидетелство за ранна инфекция с коронавирус. Появата им може да бъде установена средно не по-рано  от 10 дни след заразяване /симптомно или безсимптомно/. В какви случаи е подходящ този тест? Търсенето на IgМ антитела срещу SARS-CoV-2 може да се използва за оценяване на имунния статус на пациентите, засегнати от CoVID-19, както и като допълнителен неинвазивен метод за откриване на заболяването, особено при пациенти, които проявяват симптоми късно и с ниско вирусно натоварване. Въпреки това резултатите от теста SARS-COV-2 IgМ Liason XL не трябва да се използват като единствена основа за диагностициране или изключване на инфекцията.

7. Вирус неутрализиращи антитела (anti SARS-CoV-2-VNT ) - Този тест се отличава от предходните по това, че дава представа за биологичната активност на придобитите по естествен начин /в резултат на преболедуване / или след ваксинация антитела. За разлика от количествените тестове за вирус неутрализиращи антитела, които измерват антителните молекули, този тест оценява колко ефективни са те при блокиране на разпространението на вируса и дали осигуряват необходимата защита на организма. От всички вирус неутрализиращи антитела, най-силна блокираща способност имат тези, които са насочени към един малък участък от спайк протеина, отговорен за свързването му с АСЕ2 рецепторите в дихателните пътища. Той се нарича рецептор свързващ участък /RBD/. С този тест се определя точно тяхната неутрализираща активност. Кога да се назначава? - Тестът не е скринингов за неутрализиращи антитела. Подходящ е за хора: преболедували инфекцията, при които количествено са установени IgG антитела, за да се определи тяхната функционалност; след ваксиниране -  2 седмици след поставяне на втората доза; проследяване нивата на вирус неутрализиращите антитела, с цел обсъждане на необходимостта от ваксинация или реваксинация. Резултатът е готов след 10 дни.

8. Скринингов тест вирус неутрализиращи SARS-CoV-2 антитела – Това е качествен имунохроматографски тест за откриване на вирус неутрализиращи антитела. Скринингов метод. Резултатите се изразяват като „положителен“ и „отрицателен“. Предимството на теста е, че резултатът се  получва в рамките на същия работен ден, за разлика от предходния тест, при който поради спецификата на използваната методика това става до 10-14 дни. За кого е подходящ? За всички, които искат бързо да получат отговор на въпроса дали са изградили вирус неутрализиращи антитела след преболедуване / симптомно или безсимптомно/, поне месец от началото на инфекцията, или резултати и определяне на защитните вируснеутрализиращи антитела на контактните не по-рано от 20 дни от началото на карантината.

Източник: CredoWeb, БНР

Още по темата:

Най-важното преди и след ваксината

Автор: Мария Пеева

Обичате ли мюсли? Кога опитахте за първи път?

Някога, в далечните години на детството ми, никой не беше чувал думата “мюсли” и здравословното хранене не беше актуална тема. Но аз имах късмета да ме отгледа баба ми Миче, а тя бе жена твърде изпреварила времето си по отношение на здравословния начин на живот. За да придобиете представа колко беше различна от повечето баби по онова време, ще допълня, че беше вегетарианка, а след като мина 80 години, стана и веган. Всеки ден печеше хляб с квас, нещо, за което никой не беше чувал тогава. Изобщо от нея съм научила неща, за които хората сега пишат цели книги. Живя до 98 години и беше изключително интересен човек. В ранното ми детство не ходех на градина, тя се грижеше за мен и всяка сутрин ми приготвяше необичайна за тогавашните представи закуска, която обожавах  - прясно мляко с овесени ядки и мед, в което добавяше ябълки, сушени сливи, или сезонни плодове. Казваше й “закуска за кончета” и ми разправяше как кончетата тичат бързо и са силни, защото ядат овес.

Днес 17-годишният ми син, фитнес маниак и участник в маратони, който използва няколко приложения за добра форма и здравословно хранене, закусва много подобна на моята някогашна закуска, само че вече се нарича “мюсли”.

Какво изобщо означава тази дума? Зарових се да разбера.

Популярността на  мюслито дължим на швейцарския лекар д-р Максимилиан Бирхер-Бенер, който се счита за един от пионерите на здравословното хранене. В началото на миналия век той основал санаториум в Цюрих, където в основата на лечението заложил здравословна диета с ядки, зеленчуци и плодове, в която неизменно присъствало мюслито. Теорията на  д-р Бирхер за суровоядството противоречала на предписанията на диетолозите в онези времена, които залагали най-вече на бял хляб и червено месо. Но мюслито и различните рецепти с него се харесали много и оттогава насам то става все по-популярна закуска навсякъде по света. А произходът е от швейцарската дума “mus”, която означава каша, наквасена в течност храна.

Някъде  по същото време в Щатите д-р Келог създава заедно с брат си фабрика за производство на корнфлейкс - зърнената закуска, която понякога не съвсем точно наричат мюсли. Но докато мюслито е на основата на сурови овесени ядки, то корнфлейксът, както и названието му подсказва, е от царевични зърна, които се обработват, за да се превърнат в люспи, топчета или дори буквички. И едната, и другата закуска си имат своите привърженици. В моето семейство например аз и моят фитнес-гуру син сме фенове на мюслито с плодове, а двамата ми по-малки предпочитат корнфлейкс, може би заради шоколада.

Мюслито впрочем също се разбира добре с шоколада. Изобщо днешните разновидности на  тези продукти са толкова много, че не може изобщо да ни омръзне.

А как ги консумираме? С мляко най-вече, кисело или прясно. Попадала съм на рецепти с плодов сок, но не  съм опитвала. Вкусни са и с мляко от кокос или бадем, за всеки, който избягва лактоза.

Идея:

Добавете половин чаша от любимото си мюсли към тестото за кекс или мъфини. Вкусът се обогатява, все едно сте изпробвали съвсем нова рецепта.

Впрочем диетолозите също препоръчват мюсли. Твърдят, че намалява холестерола, а фибрите му са полезни за храносмилателната система и се отразяват чудесно на перисталтиката. Спортистите го уважават, защото е засищаща храна, която дава много енергия и в същото време се  разгражда бавно.

Най-общо казано - излиза, че мъдрата ми баба е била права. Може и да не разказвам това на тийнейджъра ми. Нека си мисли, че е открил топлата вода.

Идея:

Мюслито става още по-вкусно, ако се накисне в мляко предварително. Зърнените закуски обаче е добре да се залеят с мляко директно преди употреба, за да запазят приятния си хрупкав вкус.

И накрая, малко засрамено, но откровено, ще ви кажа едно голямо предимство на мюслито, което всяка майка знае, дори и да си трае. Приготвя се за нула време. Няма по-бърза закуска. А сутрин всяка секунда е ценна, нали?

ПС. Имам и неприятна случка с корнфлейкс, ще ви я разкажа за финал да се посмеете. Алекс беше съвсем мъничък и толкова обичаше този вид закуска, че настояваше всяка сутрин да закусва точно нея.  Дотук добре, но един ден излязохме на разходка, потрябва ми кърпичка, бръкнах  в дамската чанта и измъкнах оттам цяла шепа сухи шоколадови топчета. За миг се изумих, после бързо се досетих чии малки ръчички са сътворили белята.

- Алекс! Какво си направил? Защо, маме, си изсипал корнфлейкса в чантата ми?

- Да си имам, ако огладнея. - отговори той невъзмутимо.

Пак се разминах леко.  Беше пропуснал прясното мляко. 

Честит ден на мюслито на всички любители на тази вкусна и здравословна закуска!

На снимката виждате млад учен, който изучава молекулярната структура на шоколада, открит в мюслито.

“Честит ден на…!” е кампания на Lidl, която ни напомня, че всеки ден е празник и винаги има повод да се усмихнем.

А когато няма, можем да си го създадем сами. Кой ще ни спре?

Вижте също:

Ода за моята вярна приятелка