Автор: Иво Иванов

Моите първи художествени изяви са в областта на стенописа - в кухнята имахме едно миндерче, опряно до стената.

Аз се качвах прав на него и декорирах стената докъдето можех да стигна. С остър предмет бях придал дори релефност на изображенията, за да оставя трайна творческа следа във времето.

Трябва да съм бил на 3.
Помня смътно, че стенописите ми не бяха много възторжено посрещнати от критиката по онова време. Но това не спря творческите ми търсения!

Никой не е пророк в собствената си страна.

В бунтарските ми тийнейджърски години имахме в стаята ни с брат ми едни грозни светли тапети на цветенца, моля ви се! Много ме дразнеха, затова облепих моята стена с плакати и мои рисунки. Като акцент нарисувах с молив върху тапетите череп. Турих и надпис под черепа: ‘Никой не е прав!’.

Майка ми щеше да получи удар като го видя, чете ми конско и като й дойде на гости на кафе нейната приятелка леля Пенка, й се оплака как безобразно съм надраскал стената и съм съсипал тапетите. ‘Ела да видиш, моля ти се, какво е направил и защо съм толкова ядосана, погледни!’

Леля Пенка ахва като вижда черепа.

- Страхотен е! Колко хубаво го е нарисувал, като истински е! - и се приближава към стената с любопитство да разгледа детайлите.

Майка ми замръзва в поза, която французите наричат rester bouche bée - демек с отворена уста в опит да каже нещо.

Ами нали ви казвам - никой не е пророк в собствената си страна.

Още от Иво Иванов може да прочетете тук:

Превозните средства от моето детство

Да имаш баба е да имаш армия

Автор: Добромир Банев

Копнеем животът ни да наподобява история от розов роман. Мечтаем да бъдем като образите, изваяни от думите на Ги дьо Мопасан, докато попиваме с поглед поредната булевардна драма от списание, което така или иначе е обречено да отиде в кошчето за боклук.

Чуждите любови са по-сладки. Онова, което се случва зад отсрещния прозорец, винаги развихря въображението повече.

Любовта е странен случай, независимо от жанра. Тичаме след онези, които бягат от нас. Крием се от онези, които са готови на всичко, за да изживеем живота си с тях. Защото сърцето не пита, на него условия не могат да му бъдат поставяни.

Всичко можем да планираме в този живот, освен самата любов.

Насила не можеш да я дадеш. Насила не можеш да я вземеш. Единствено тя има право на избор, тя решава кои двама ще продължат да съществуват заедно в симбиоза, каквато никога не се повтаря. Затова всяка любовна история е велика сама по себе си.

Докато се взираме в прозореца отсреща, часовете се изнизват един след друг и онова, което само преди миг е било настояще, вече ще е спомен, който рано или късно ще има възможност да ни натъжи.

Защото, за да бъдем щастливи, трябва първо да погледнем навътре в себе си, да се проумеем, да изясним собствената си същност.

Великите истории не изискват непременно да бъдем герои, но със сигурност предполагат смелост. Това с пълна сила важи за любовта.

 Тук може да следвате авторската страница на Добромир Банев.

Прочетете още:

Стената

Животът е просто смяна на гледната точка

В началото на седмицата майка от Пловдив потърси Сдружение Безопасни детски площадки за съдействие относно предписанието на РЗИ-Пловдив да премахне пясъчниците във всички детски градини и ясли в областта поради "висок риск от опаразитяване на децата и разпространение на заразни болести“ на основания на чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) от Закона за здравето.

Подготвихме становище, което ще разпространим до всички институции и организации, които имат отношение по случая.

Накратко, според нас, настоящото предписание представлява косвено признание, че пясъчниците в детските ясли и градини в област Пловдив не се поддържат според изискванията на НАРЕДБА № 1 на МРРБ, от 12 януари 2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките за игра, тоест общината и нейните подразделения не изпълняват своите задължения, което означава, че гражданите могат да поискат от съответните контролни органи – проверка и санкции, мониторинг и обратна връзка.

В предписанието не са посочени конкретни причини или обосновани рискове за премахване на пясъчниците, а вероятно се взима самоволно повод от извънредната здравна ситуация, свързана с COVID-19.

Също така РЗИ - Пловдив лишава децата от всички ползи за тяхното емоционално, умствено и физическо развитие при играта с пясък, което в период на постпандемично възстановяване, е ключово за децата. Т.нар. "игра с пясък" или sand play e част от терапията в психологията от години.

Ние признаваме, че пясъчниците не се поддържат лесно, но на територията на детските градини и ясли, възможността за контрол е най-голяма. Има и съвременни бюджетни варианти за опазване на пясъка от животни например.

Готови сме да участваме в диалог по темата.

Още по темата:

Да бъдем общество

Кой носи отговорност за детските площадки

Деветото издание на Балканския международен винен конкурс (The Balkans International Wine Competition) ще се проведе между 15 и 17 юли в Белград, Сърбия, след като бе отложено заради затварянето на границите през март. Това е първото издание на конкурса извън България и поставя началото на ротация на страните-домакини, чиято цел е по-голяма интеграция на винарските изби от всички балкански страни и по-доброто им налагане в региона и в Европа.

“Вярвам, че енергията и вдъхновението, които влагаме в организацията на Балканския винен конкурс, ще ни позволят да наваксаме пропуснатото време. Кризата беше неочаквана и нанесе много поражения на винения бранш. Но производителите на вино са хора, които работят с хъс, амбиция и вдъхновение. Вярвам, че именно форуми като 9-ия Балкански винен конкурс и фестивал осигуряват платформа, която избите могат да използват за справяне с кризата!”, казва Галина Нифору, управляващ директор на BIWC. 

Основната мисия на BIWCF е да популяризира балканските вина и винената култура както в България, така и по света. Председател на Конкурса и на журито по традиция е Константинос Лазаракис MW, първият носител на титлата Master of Wine на Балканите.

“Балканското вино е символ на качество и автентичност, които потребителите ценят! Деветото издание на BIWC ще помогне не само на любителите на виното, но и на представителите на ХоРеКа сектора да опознаят още повече регионални вина и производители”, обещава Лазаракис. След конкурсната част на 17 юли с всички мостри ще бъде организирано и изложение в хотел Фалкенщайнер в Белград, на което са поканени представители на бизнеса, сомелиери, дистрибутори и любители на виното.

Най-доброто вино на Балканите се избира от престижното жури и включва четирима носители на титлата Master of Wine, първият български Master Sommelier Светослав Манолев, който работи в Лондон, винени професионалисти и експерти от целия свят. 

BIWC e един от малкото винени конкурси в Европа, които са по-близо до австралийския модел на дегустация и точкуване, което позволява по-добра оценка на конкурентните вина.

В началото на юни трябваше да се проведе и второто издание на открито на Балканския винен фестивал. Виненото градче в сърцето на София ще се издигне пред НДК на 11 септември и ще позволи на гостите и жителите на столицата да се насладят на един “дълъг винен уикенд” до 13 септември.

Със своите близо 1,8 млн. тона вино годишно, Балканите се нареждат на 5-о място в света, веднага след най-големите страни винопроизводителки Италия, Франция, Испания и САЩ. The Balkans International Wine Competition е събитието, което събира световния винен елит, за да види, да отпие и да открие богатството и разнообразието на балканските вина. Всяка година отличените вина се награждават на специална церемония и галавечеря, известни като “Балкански винени оскари”.

Балканският международен винен конкурс и фестивал 2020 се осъществява с подкрепата на Столична община и Българска търговско-промишлена палата, както и с медийното партньорство на БНР, списание Мениджър, Exporter.bg, Мама Нинджа, Hit-bg.com, WineBG.info, списание Твоят бизнес, b2b media.bg, Exporter.bg, InFoodVeritas.com, ExpoWorld.bg, Agro TV, Аз чета, Жената днес, Winetours.bg, Wineo.bg, Bulgaria Wine Тours, Арт Идея Бг, Bulgaria Wine Тours, Fresh Cuts of Life, предаването "Винена одисея" по Българе тв, wineo.bg, Стандарт.

Вижте също:

За винените сноби и как да се справяме с тях

In vino veritas

Замърсяването с пластмаса е едно от големите екологични предизвикателства на 21 век и никога не е прекалено рано да поговорим с децата за отговорността, която имаме към Земята. “История на пластмасата” разказва за проблема по вълнуващ и достъпен начин и е чудесен повод да провокира дискусията у дома.

По случай Деня на океаните Екологично сдружение “За Земята” организира безплатна прожекция на филма онлайн, само трябва да се регистрирате в тази форма https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie/.

На 7 юни вечерта ще получите линк към филма, който ще е активен до 00:00 часа на 10 юни.

“История на пластмасата” е вдъхновен от движението #BreakFreeFromPlastic (Да се освободим от пластмасата), което се бори с пластмасовото замърсяване, което придобива застрашителни размери.

Филмът е с български субтитри и е пълнометражен, затова е подходящ за деца над 12 години, които четат бързо и могат да задържат вниманието си върху темата по-дълго време. Но финалната преценка е на родителите, тъй като те познават децата си и предпочитанията им най-добре.

Отправяме специална покана към учителите, които харесват филма и искат да повдигнат темата в час, да организират безплатна прожекция за своите ученици като им изпратят линка. Те трябва да получат специален линк за достъп до, затова трябва да се регистрират в отделна форма — https://www.zazemiata.org/story-of-plastic-movie-teachers/

Екипът на Нулеви отпадъци от "За Земята" ви кани да зададете вашите въпроси в събитието във Фейсбук (https://www.facebook.com/events/597383334465982/), свързани със замърсяването с пластмаса. Ще им отговорим онлайн във видео след края на прожекцията.

Прочетете още:

Как уча децата да вземат решения

Защо да учим децата на логическо мислене

Автор: Люси Рикспуун

Живеем в стресови времена! Ако някои от преживяванията в долния списък са ви познати, потърсете помощта на терапевт. Когато човек е в затруднено положение, надеждата е трудна за намиране. Понякога не се сещаме за този вид помощ, понякога го подценяваме, а друг път тотално го отхвърляме, щото... да не сме луди, я...

Психотерапевтите няма да разрешат проблемите ви, но ще ви помогнат да се преборите емоционално с тях и да погледнете ситуацията, в която се намирате, по друг начин. Не очаквайте огромна промяна от една среща с терапевт. Промяната отнема време и постоянство, и е само и единствено във вашите ръце.

Не очаквайте да получите съвет от психотерапевт дали да се разделите/разведете с партньора си, той не бива да ви дава подобни съвети, тъй като са извън компетентността му. Не очаквайте и да ви съветва по отношение на лекарства, по същата причина.

Ако преживявате някои от тези неща, помислете за терапия...

• Чувствате тъга, без определена причина.
• Тревожите се за много неща, които обикновено не се случват.
• Не можете да заспите или се събуждате нощем, и мислите ви препускат.
• Не можете да се съсредоточите върху една задача.
• Мислите ви са насочени към миналото.
• Чувствате се неразбран от околните.
• Имате проблеми във взаимоотношенията си с близките.
• Нямате желание да се занимавате с неща, които са ви доставяли удоволствие преди.
• Нямате желание да станете от леглото си сутрин.
• Избухвате в силна емоция от видимо малък стимул.
• Импулсивни сте.
• Хората ви описват като „нервен“, „особняк“, „кибритлия“, „разсеян“, „невъздържан“.
• Хората ви отбягват.
• Вие отбягвате другите.
• Имате спад в хигиената.
• Настроенията ви се менят често и без видима причина.
• Имате периоди на тъга и други, в които се чувствате необяснимо възторжени и пълни с енергия.
• Чувствате се самотни.
• Романтичните ви връзки завършват бързо.
• Романтичните ви връзки си приличат и не сте доволни от качеството им.
• Имате паник атаки.
• Чувствате се в безизходица.
• Реагирате остро в ситуации, в които не сте реагирали така преди.
• Усещате се емоционално наранени.
• Имате болест в семейството.
• Загубили сте близък.
• Отговорностите ви са се променили.
• Трябва да вземете важно решение.
• Посягате към цигари/алкохол/наркотици, търсейки ефект от тях (успокоение, смелост, забрава, отделяне от реалността, енергия и други)
• Не успявате да се задържите на работни позиции, които желаете.
• Чувствате, че каквото и да захванете, няма да завърши с успех.
• Захващате много проекти, но не довършвате нищо или почти нищо.
• Имате член на семейството със специални нужди.
• Усещате гняв/раздразнение към близки, без видима причина.
• Чувствате безнадеждност.
• Не можете да изброите поне 10 положителни черти за себе си.
• Обвинявате другите за неуспехите си.
• Отдавате успехите си на другите.
• Били сте жертва на насилие в миналото или настоящето.
• Били сте свидетел на насилие.

Още по темата:

Как да предпазим психичното си здраве в условията на карантина и пандемия

Веселата депресия

Автор: Кристина Йовчева

Брашното се поръсва леко по масата и върху него се затъркулва тестото. Меко, ароматно тесто, мирише на мая, на мляко, на брашно, на нещо, което после ще се топи в устата, защото е приготвено с любов.

Меката топка се премята между ръцете, обира прашинките брашно и става още по-гладка и пухкава, сякаш диша в ръцете. Наблюдавам с усмивка и в захлас танца на тестото, поглеждам през прозореца навън, където майски студен дъжд се сипе по листата на смокинята, и по листата, и по плодовете ѝ, които толкова обичам, а някъде под нея е бялата роза и всички онези червени красиви рози, опасали оградата на къщата.

И тогава усмивката ми угасва, защото осъзнавам, че съм сменила гледната точка. Буквално и преносно. Ароматното тесто, ръцете и спокойствието, което носи умелото месене, не са на баба ми, а аз не седя срещу нея, наблюдавайки я с детско любопитство и прозорецът не е зад гърба ми.

Вече аз съм на мястото на баба. И тестото е в моите ръце, защото съм го научила от баба, меся го на масата на баба, ще го завия с бабиния месал и като нея ще го повдигам от крайчето, за да го погледна втасало ли е, накрая ще го поднеса приготвено в някоя от нейните чинии.

И гледам през същия прозорец, през който тя гледаше, когато бях малка и седях срещу нея, гледаше мен, но и вероятно и над мен, навън, и е виждала пак смокинята, и розите, и ябълката, и кайсията - дървета, които изчезнаха през годините.

Срещу мен сега обаче седят не моите внуци, а...ах колко ми е трудно! - стои дъщеря ми, но също майка ми - остаряла и уморена, баща ми - отслабнал и прегърбен, вуйчо ми - побелял и притихнал. Наредени като деца, като изгубени във времето същества, които дори не зная какво мислят, докато слушат ромона на дъжда отвън и наблюдават омагьосани ръцете ми и тестото, и брашното, и целия този танц със същото любопитство и обзети от същото спокойствие, с което вероятно навремето са гледали майка си, моята баба.

Гледната точка съм сменила, казвам. За първи път в бабината ми къща, която после стана на родителите ми, се чувствам аз стопанката. Обаче не ми харесва. Не искам аз да съм стопанката, която тупа чергите и китениците, милва розите, прави сладко от смокините, готви за цялата фамилия, реди дома и създава уюта. Това го правя у дома, за моите деца.

Тук в бабината къща искам все още да съм с гръб към прозореца, а с лице към баба или към майка ми, а баща ми, вуйчо ми и дядо ми да се смеят на двора и да майсторят нещо, да се гълчат и да сме заедно всички, а всичко тепърва да предстои.

Може да харесате също:

Да имаш баба е да имаш армия

За билките и още нещо