Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Този месец заслужено може да се окичи със званието "Ударник в раждаемостта" и понякога това ме е озадачавало! Още в техникума бяхме пет човека в курса, чиито рождени дни бяха събрани в рамките на десет дни и дори веднъж ги празнувахме заедно, но доста от нас завършихме партито зад решетките на Първо РПУ и повече не повторихме!

Теорията ми за този юнски пик на раждаемост е свързана със скромния ми бармански опит, който придобих едно лято в Созопол преди 20 години. В началото на сезона, когато текат откриващите процедури на заведенията и сте временно преквалифицирани във всякакъв по вид и разнородност строителен контингент, вие започвате да чакате с нежен трепет в сърцето пристигането на нежната част от персонала, наричани още сервитьорки. След 20 дни непрекъснато бъркане на цимент, рязане на греди, нареждане на плочки и лакиране на маси и пейки, вие сте готов да се чифтосвате и с рибарска лодка, а когато заведението вече е придобило вид и колежките ви пристигнат, откривате, че нежния трепет е станал доста по-осезаем и се е преместил из анатомията ви към 3 педи в южна посока.

Измивате бетона от косата и ушите си, изтърквате криво-ляво и лака от ръцете, за да придобиете сносен за съвокупляване образ и с изобилие от задни мисли започвате обсадни маневри. Държите се мило с тях(усмихвате се, носите им кафенце, палите им цигарките…) и се мъчете да ги очаровате, но нивата им на отзивчивост ги класират между фиорд и тухла, а на вас вече ви се повдига от строителни материали. Обектите на вашите въздишки и мокри блянове обаче са дошли на морето с план , който включва някой батко с кола, апартаменти и дебели пачки, а вие сте абсолютно обратната страна на монетата - дошли сте с рейса, живеете в персоналска квартира с още шест вмирисани колеги и в джоба имате общо 16 лева, а имате да връщате 100. Ние си искаме, те не дават и накрая започва нещо като Студена война между барманите и сервитьорките, която пряко влияе на нивото на чупливост в заведението.

После идват туристките и ние бързо забравяме колежките си, които продължават да ходят тежко гримирани и със заголена плът, търсейки богат улов с отработени маниери и нюх на хрътки.
Лятото минава, идва есента и ситуацията се променя светкавично. Последните две седмици са лежерни откъм работа и всеки иска да му отпусне края след августовската лудница. Отново повечето хора по улицата и заведенията се познавате, но вече сте изкарали един сезон заедно и се чувствате по-близки. Тогава са най-дивите партита и се поставят най-големите алкохолни рекорди, което води до много и див секс. Задръжките са паднали, сервитьорките вече не чакат бленувания принц, а цяло лято въздържание им е свалило драстично критериите и сега те са готови да се чифтосват и с кефал (жив и/или умрял!).

Мъжете не сме злопаметни и великодушни прощавахме тяхното предсезонно игнориране (буквално си ни замерваха с чаши и пепелници, докато виехме разгонени под балконите им) и благородно им отдавахме телата си. Те бяха нещо гузни (особено ония с по-точен мерник) и компенсираха с отдаденост, желание за експерименти и абсолютна негнусливост, което беше като наша сбъдната мечта!
Не знам някога майка ми да е работила като сервитьорка, а баща ми като барман или готвач, но фактът, че също съм заченат през септември тайно ме изпълва с гордост и се надявам да им е било също толкова хубаво, колкото и на мен през онази есен. Гледайки броя рожденици през юни, то смело мога да заключа, че каквото и да правите, както и да изглеждате и където и да се намирате, ако се надявате на секс, то Септември е вашият месец!

Явно моите родители са го имали предвид (2 пъти, щото със сестра ми сме с 10 дена разлика), баба ми и дядо ми също (с майка ми сме с 5 дена разлика), сестра ми също( с племенницата ми сме с 4 дена разлика), а така и родителите на Тръмп, Меси, Мерил Стрийп, Рафа Надал, Джони Деп и още бая народ. Цъкайки из Уикипедия, дори се оказа, че две личности, които много харесвам също са родени днес: Рики Джервайс (Afterlife е великолепен) и Антъни Бурдейн, който си признавам, че преди смъртта му не ме впечатляваше и това ще е причина да се самобичувам до края на живота си. Джордж Майкъл и Джордж Оруел също са родени на 25-ти, но колкото и народ да празнува днес, винаги ще има някой, който по средата на партито ще плесне с ръце и ще каже:

- Чакай бе, днес не умря ли Майкъл Джексън?
И ще прецака всичко!

PS: Горната снимка е запечатала момент, в който се опитвам да впечатля младата дама, която също е работила като сервитьорка и очевидно съм се справил великолепно, защото същата вечер спах с нея, а само след четири месеца роди близнаци!

Още от Татко Калоян:

Законите на семейство Явашеви

Карантина