logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Надя Брайт

Скъпи зодиакални знаци, предстои ни седмица на илюзии и мечтания. Което значи да премислятe по два пъти всичко, което видите да хвърчи (защото не всичкото ще се яде). Чудесно време да се взимат решения за управление на държавата и коалиции, нали?* Направо не ми се мисли... Но останете с мен, за да разберете какво чака всеки един от вас!

Овен

Малко ще е трудно за вас, Овнета мили. Ще има хора, които искат да ви заблудят. Или такива, които макар и без зла умисъл, ви говорят неясно. Всички тези мъгли и оптични излюзии ще ви объркат комуникацията. Защото как да се шибнете директно в стената, ако не може да я видите ясно?

Връзките ще се поразклатят малко. Може да се окаже, че хора, на които сте разчитали са по-различни от това, за което сте ги смятали, например. Ако се случи нещо такова - спокойно изчакайте да отмине тази седмица. Нека мисълта да отлежи, а Нептун да се оттегли от хоризонта и да спре да създава илюзии. Когато това стане, ще можете съвсем спокойно да обмислите най-доброто наказание за шушумигата.

Изобщо – седмицата се люлее под копитата ви като малка лодка в бурно море. За малко си въобразете, че сте Телци и застанете на едно място, без да правите резки движения. 

За компенсация – в неделя ще ви огрее личната Овнешка нова луна. Това е ултимативното начало на постигането на целите за вас. Напишете си на лист какво искате да ви се случи в следващите 6 месеца, наречете си го и действайте! А, ако сте мъдри, колко сте и силни – ще ме послушате – на листа напишете неща, които идват от сърцето, а не от амбициозния ви ум.

Телец

За да ви е по-спокойно – не обръщайте внимание на другите. Повечето хора няма да могат да отговорят на очакванията ви или да си изпълнят обещанията. Просто е такъв периодът (а и някои хора за нищо не стават, но това е друга тема). Затова – не очаквайте нищо и няма да бъдете разочаровани.

Времето е добро да забучите поглед в собствената си леха от задачи и да я прекопаете. Енергията ви няма да е на ниво и ще ви е трудно, но ще се справите. Защото сте си вие и когато имате работа си я свършите. Мен ако питате, земята не се крепи на гърбовете на четири слона, а на четирима телци. 

Новолунието в Овен, което ще се случи в неделя, ви носи възможност за духовно израстване. Мисля, че края на изтощителна седмица е много подходящо време да помислите за душата си. Защото типично Телчешкият ви (отбележете си, че не казвам „Телешки“) инат ще ви е напуснал за малко и ще можете да си признаете от какво наистина имате нужда. 

Дайте си всичко – време за релакс, поглезете се. Може да се обърнете към духовен ментор или психолог. Лично аз препоръчвам психолог. Духовните ментори са малко бездуховни напоследък, а точно вас едва ли някой ще успее да заблуди. 

Накратко – тази седмица ще е трудна, но ще катализира добра промяна. 

Близнаци

Малко ви се е подпалил Марса... Тоест – скачате в битки и нямате спокойствие. Не бих казала, че битките дават някакъв грандиозен резултат. Но поне ви дават възможност да блестите в друга светлина и да трупате още фенска маса. (понякога имам чувството, че и като спите трупате фенове). 

В петък ще ви се прииска да ударите вече спирачки на Марсовите влияния, обаче някой от обкръжението ви ще ви създаде проблем. Проблемът няма как да предвидите, но когато се появи – хубаво помислете за човека, който го е създал. С безпогрешната си Близнашка интуиция за поведението на хората, ще успеете да предвидите възможните изходи и последици от ситуацията. Ще се измъкнете с чар и самочувствие, както винаги.

През уикенда ще трябва да се въздържите от желанието си да разказвате истории, защото е по-добре да запазите някои свои тайни за себе си. Звездите си правят шега с вас, защото хем е по-добре да мълчите, хем ви подтикват да говорите. За да не стане фал – изберете много внимателно довереник за споделяне. Може би – един от многото хора влюбени във вас би свършил работа.

Новолунието в Овен ви носи голямо раздвижване в социалния кръг, части от които могат да влязат в интимния. Преведено на прост език – може да преспите с някой свой приятел или да завържете ново запознаство с някого (и да преспите с него).

Рак

Знам, че винаги имате „усещания“ за хора и събития, на които вярвате. Дори да не могат да се докажат логично, дори и тези срещу вас да отричат. И знам, че винаги се оказвате прави (дори и да няма логика, дори и тези срещу вас да отричат).

Затова сега прочетете много добре следващото: Тази седмица Нептун си играе с въображението ви и не трябва да се доверявате на прослуватата си Рачешка интуиция! Затова сега хем трябва да се пазите от фантазията на другите, хем от самите себе си. Защото вътрешният ви компас за кратко ще е размагнетизиран.

Най-добре се съсредоточете в няколко прости задачи за седмицата и оставете по-сложните проблеми и комуникации за друг път. Този съвет ни води към друг важен аспект от седмицата – работата ви ще се увенчае с успех. Звездите се съсредоточават върху кариерния ви растеж и ви възнграждават. Това няма да остане незабелязано и от зложелателите ви. Какво казват звездите за тях? Ами нищо не казват... Кой ти гледа зложателите, когато успява? Последвайте този пример.

Уикенда ще имате още по-голям прилив на енергия в работен план. Сега е моментът да направите първа копка на плановете си да станете шеф на света. Или каквито там са ви плановете... Сложете началото в неделя и не забравяйте после да ме споменувате с добро!

Лъв

Лъвчета мили, знам колко не обичате конфликти. Явно обаче продължително сте смитали нещо под килима, защото тази седмица нещото ще се надигне и ще създаде проблеми. Може да се подведете и да почнете да се обяснявате нещо с приятели, за да разрешите ситуацията. Не е добър ход, защото накрая ще се окажете клюкари и виновни за нещо. Една крайно нехарактерна форма на съществуване за един Лъв. За да се предпазите от това, просто не забравяйте здравия си разум и къде стоите по принцип вие – над нещата.

Не подценявайте риска от това да се замесите в клюки и когато говорите с приятелите си. Може да се окажете в ситуация, в която се обсъжда трета страна и вие неволно или пък по невнимание да участвате в хвърлянето на кал. Не го правете, защото това може да остави петно на короната ви. 

В събота ще сте на хедонистична вълна и няма да искате много. Ще искате всичко! Но то не става само с искане. Трябва и получаване. Затова – изберете си това, което искате най-много и смело напред! Вие така или иначе се хвърляте смело към всичко, което искате – като почнем от световна доминация и стигнем до тайно скритото в шкафа шоколадче.

Новолунието в Овен в неделя ви носи някакви ограничения (моля ти се!). Не се ядосвайте на това, те са всъщност във ваша полза. Ще се наложи да планирате по-добре, но това ще ви донесе по-добри резултати. 

Като цяло – всичко ще бъде наред, само трябва да сте по-внимателни. Трудно е да си внимателен, като стъпваш отгоре на света, но се опитайте ?

Дева

Гледайте сега какво нещо... Ще се опитвате да се посветите на работата, а всъщност тази седмица е отредена за романтичните ви връзки (колкото там имате). Колкото по-рано осъзнаете, че докато се опитвате да работите, любовта ви дърпа за ръкава и иска нещо – толкова по-добре. Защото когато любовта иска нещо е редно да ѝ угодим. А работа винаги ще има.

Това, което тази седмица се иска от вас е да си отговорите честно на въпроса, дали сте допуснали дисбаланс във връзката ви и това я застрашава. И да, знам че „дисбаланс“ вие никога в живота си не сте допускали и в момента ви се струва, че направо небивалици говоря! Но моля ви – не убивайте вестоносеца (поне не още). Просто попитайте половинката си как се чувства. А после правете каквото решите с тази информация...

За необвръзаните моментът е добър да се огледат за някой, който кротко се навърта около тях и тихо ги обожава. Разбира се – не се примирявайте с нищо по-малко от обожание, па макар и тихо.

Новолунието в Овен в неделя за вас ще разпали еротичния ви плам. Така че – надявам се дотогава да сте послушали съвета ми и да сте оправили нещата с партньорите. Защото в неделя ще затворите някой в спалнята си и ще го пуснете чак... звездите не казват кога ще го пуснете, от вас си зависи.

И за да ви стане още по-ясно колко е сериозно положението – когото си заплюете тази седмица за сериозен партньор – поне половин година ще си го гледате в живота. На печелившите – честито!

Везни

Седмицата е подходяща да планирате. Не разбирам защо изтънчена въздушни души като вас ще се опитват да се вторачват в дреболии и подробности в плановете си. Но изглежда, че точно това ще правите. Добре, че съм тук, за да ви обърна внимание, че звездите не са благосклонни към такова поведение сега. Това, което ще ви донесе успех, е това, което най-добре си можете – да пускате съзнанието си да скача като делфин в морето. Във вашия случай не точно в море, а в пухкави облаци, разбира се. 

Простичко казано – използвайте въображението си и нарисувайте в съзнанието си живота, който искате. Това е ключът към успеха ви в този период. Така ще насочите енергията си, а детайлизирането ще дойде после. Имайки предвид, че сте Везна – детайлите ще бъдат красиви и често неразбираеми за другите. Но не е ваш проблем.

През уикенда някой ще се опита да ви въвлече в проблеми. Неприятното е, че ще е някой от близкото ви обкръжение. Проблемите обаче не си струват да потъвате в тях. Бъдете себе си и просто отлетете от ситуацията в неизвестна посока.

Любовта е на дневен ред в края на седмицата и представете си кой неин аспект? Балансът! Оказва се, че е време да помислите, дали давате, колкото получавате. Кой по-добре от вас би се справил с това? Един съвет – ако не можете да си поделите домакинските задължения – поделете си разходите за помощник и спрете да се разправяте излишно.

Скорпион

Нещо нечувано може да се случи тази седмица, Скорпита! Има риск от прекалено споделяне при вас! Вие – пазителят на тайните, даже създателят на тайните – да споделяте пракалено?! Това ще е епично!

Длъжна съм да кажа, че наистина може да стане епично, но не по хубав начин. Да, всички искаме да знаем повече за вас и да надникнем в чувствата ви. Но в името на мира – не ни стоварвайте най-големите си тайни, че после връщане назад няма да има.

Тази седмица не се доверявайте много на вещерската си интуиция. Подлагайте всичко на проучване, защото Нептун изкривява образите неразпознаваемо. Всъщност за вас сега е важно не какво казват другите, а какви са вашите реакции. Себерефлексията в този период ще ви е много полезна. Може да си хармонизирате Венерата, например. Тя не ви е много интересна, защото това е романтичната любов, а вие си цените Марс с неговия секс и война, НО за спокойствието на всички ни – моля ви, хармонизирайте я вече тая Венера и романтика!

Уикендът е подходящ да започнете уелнес програма и да се погрижите за здравето си, както и за връзката между духа и тялото ви. Може да вложите и малко пари в подходящи курсове, атрибути или храни. Това ще ви накара да се почувствате по-добре и ще ви даде свежест за следващите 6 месеца.

Даже може и да си намерите приятелче за спорт. Забавно и интересно да е тренираш с още някой. Докато не го порободеш с жило, но все едно не съм го казала...

Стрелец

Ваши близки са в противоречие (може би конфликт) и искат да ви замесят. Което е ужасно от тяхна страна, предвид факта, че вие дори в собствени конфликти не искате да се замесвате, какво остава за чужди... Ситуацията няма да ви е приятна и ще ви налегнат емоции. Ще се почувствате притиснати от една страна, а от друга – ще искате да изразите чувствата си. Лошото е, че в конфликтите между двама души, никой не пита третия какво чувства. Затова най-добрата ви политика ще е спокойно да обясните вашата позиция и да не взимате страна.

Този уикенд много ви се харчат пари, но пък и не искате да прахосвате. Това е една от онези ситуации, в които Стрелците стават милички като деца и нищо не може да им се откаже. Но този път вие сте и човекът, който иска, и този, който дава. За да не се разкъсате между крайности – просто си отделете предварително бюджет за удоволствия и си го пръснете с кеф. (Аз лично мисля, че всичко правите с кеф)

През уикенда може да се възобнови искрата с партньора ви, ако сте обвързани. А ако не сте – най-вероятно ще се премените много добре (за Стрелец това значи като Елтън Джон в младите години) и ще се покажете на света, в търсене на флиртове. Естествено, флиртовете ще завалят... Кой може да ви устои? Но какво ще излезе от тях, ще разберем по-нататък.

Козирог

Козирози, готови ли сте за нещо хубаво? Тази седмица всичко ще ви е подредено, работещо и резултатно! Все неща, от които един Козирог може да получи оргазъм...

В петък ще се поядосате, че делата ви не са точно така подредени, както ги искате. Фрустрацията ви ще се задълбочи от това, че няма да можете точно да формулирате какво  и как искате. Защото ще става дума за предимно за чувства, а тия неща не обичате да ги вербализирате.

Ще ви помогне ако за малко се остраните от проблема и се захванете с нещо съвсем различно. Това ще в прочисти съзнанието и може би ще ви помогне да се подредите и изразите. Ние, другите зодиакални знаци, много се надяваме на такова развитие. Все пак – толкова е вълнуващо да надникнем някак в чувствата ви...

Сега... трябва да ви кажа нещо... помнете, че не съм виновна аз, а само предавам от планетите. Тъкмо ще се подредите и някой ще разклати света ви. Непредвидени или необяснени емоции, насочени към вас, ще ви накарат много да се замислите. Не сте безразлични, но цялото това разтрисане на света ви не ви харесва. Не се притеснявайте – за добро е. Но няма да ви кажа развръзката, за да не ви отнемам тръпката от внезапно избухналите чувства.

Водолей

Водолеи, вие сте непоправими... Но какво да направите, като планетите така го искат? Ще бъдете завихрени и запалени във всевъзможни желания и волният ви дух ще е склонен да се хвърля в крайности. За да може хем да си угодите, хем да излезете сухи от водата, налага се да помислите за личните си граници. Например - определете си бюджет за удоволствия, измислете си неповече от трима човека, с които да се впуснете в авантюра, изтрийте телефона на шефа, за да не му теглите една и т.н....

Ще сте склонни малко да търсите чуждото одобрение, а това рядко е полезно. Ако толкова искате – търсете го, просто не очаквайте да го получите на всяка цена. И, ако някой близък пропусне да ви обясни колко сте прекрасни – не унивайте, прекрасни сте си, просто хората имат и друга работа.

Внимавайте и колко искате да се изявявате пред публика, за да търсите одобрение. Не защото е лошо да се изявявате – напротив – ние всички харесваме това. Просто е по-добре да го правите за удоволствие, а не защото се съмнявате в себе си.

Новолунието в Овен ще ви донесе нова сродна душа или пък верен съюзник. Огледайте се в новите си контакти, възможно е там да има някой, който ще бъде до вас през следващите шест месеца. 

Имате и много добри възможности да стартирате блог или някакъв артистичен проект. А ако сте обмисляли да се насочите към по-добро превозно средство от настоящето си – събота и неделя са добра възможност. Само моля ви – не го подкарвайте в неизвестна посока, искаме си ви тук.

Риби

Рибки, ако сте започнали/планирали/мечтали някакъв ремонт или обновяване на дома – тази седмица е времето да доведете нещата до резултат. Изобщо – тази седмица ви е роднинска, семейна и домашна. Не ви препоръчвам обаче да си решавате някакви въпроси със семейството, възникнали по-рано. Нептун ще ви замъгли съзнанието, няма да може да прецените добре ситуацията и най-много да се изпокарате с някого. Че защо ѝ е на една риба да се кара с когото и да е? Най-добре е да си оправи дома, да си седне красиво измежду новите декоративни възглавнички и да изчака роднините сами да решат проблема (в полза на Рибата).

Междувременно, ако докато си седите на реновирания рибешки трон, видите, че някой има проблем – притечете му се на помощ. Но по-скоро – с вашата фина чувствителност и подкрепа, отколкото с материални блага. Тази седмица силата ви ще е в окуражаването.

През уикенда ще ви се завихрят добри финансови влияния. Може да ви дойдат някакви пари от някъде... Или да се спънете в диамант, не знам... Обаче освен тези постъпления, ще имате и добри възможности за инвестиция. Единственото, за което трябва да внимавате е едно влияние на Овен от планетите, което ви прави импулсивни. Просто не се гмуркайте в първата възможност, а обмислете добре интересите си. На Рибата не ѝ личи, но тя винаги си знае интереса.

* Бойко Борисов е зодия Близнаци, Слави Трифонов – Везни, Корнелия Нинова – Козирог, Ахмед Доган – Овен, Христо Иванов – Дева. 

Нямам идея как ще се разберат. Особено докато Нептун ги лъже в преценката...

*****

Надя се занимава с психология, пилатес и стендъп комедия сериозно, а астрологията й е само за забавление. Както би казал любимият ѝ сър Пратчет – имала е един свой съпруг и няма да броим колко чужди. Чете и говори безспирно, което, естествено, прераства в писане. Ако искате да ви разсмее, следвайте я в тик-токфейсбук, инстаграм, само не и в живота, защото е опасна за живота.

За родителите, които се интересуват от образование в Нидерландия - полезни препоръки от майката на един първокурсник. Ето какво ни разказа тя.

Казвам се Айсел Йълмаз, от гр. Бургас. Завършила съм бакалавър с професионална квалификация "Туризъм и магистър" с професионална квалификация "Маркетинг". В момента работя в сферата на икономиката и бизнес развитието.

Майка съм на Джем Йълмаз, който в момента учи в Нидерландия първа година. Всичко започна от един разговор с моя приятелка, свързан с обучението в чужбина и по-точно за Нидерландия като предпочитана страна за качествено и достъпно висше образование. Така разбрах от нея за Unify. След което семейството ни започна да се интересува по-задълбочено от образованието в Нидерландия, докато не се свързахме с представител на Unify. Последва среща, на която бяхме поканени да присъстваме - Ден на отворените врати. Бъдещите студенти имаха възможност да се запознаят с представители от 15 университета – техните програми и предимства. Тази среща се оказа решаваща – синът ми още същия ден вече си беше взел решение, кой ще е неговият университет и коя специалност ще учи. Преди това той беше правил тест за кариерно ориентиране. Решението, което си беше взел от самата среща и резултатът от кариерния тест си съвпаднаха.

Как да отгледаме щастливи личности

IMG 2fd5d860294f89521353fcba48d48d76 V

Така започна нашето вълнуващо приключение. Подаване на документи, одобрен прием и пътуване. В момента Джем е първа година в гр. Гронинген, в Hanze University of Applied Siences – университет по приложни науки, специалност "Маркетинг". Предварителното ни проучване за университета показа, че това е един от най-престижните университети, присъстващ в световните класации, с образование на високо ниво, изцяло на английски език, с международно призната диплома. В момента обучението му в университета, освен теория включва и екипна работа, постоянно разработване на проекти за реални компании. Всъщност точно практическата насоченост му дава отлични условия за стимулиране на мисловната дейност и по нататъшното му развитие. Възможност да изпъкне с личните си, индивидуални качества, както и да е добре подготвен за в бъдеще, така и предпочитан кадър. През третата година му предстои 6 месеца стаж по специалността в страната или извън нея.

Тук много важна е ролята на родителя, взаимната комуникация и подкрепа. Трябва да вярваме във възможностите на децата ни, че ще се справят. Всяко едно дете е уникално за себе си. За да има видим успех и постигнати резултати, трябва да се положи труд, да има постоянство, системност и упоритост.

Гронинген е много красив и спокоен град. В момента Джем живее в общежитие, което е построено през 2019 година. Всеки студент е в самостоятелна стая, със самостоятелен санитарен възел, което е голямо предимство. Там си е създал много приятелства с деца от цял свят: Колумбия, Русия, Индия, Ирландия, САЩ и много други държави. Най-големите му приятели са от Ирландия. Споделя, че ирландците са с топла кръв като българите. С учението паралелно върви и забавлението. Празнуваха Баба Марта, Свети Патрик и други интернационални празници. От неговия споделен личен опит, много е важно самият студент да е настанен в общежитие. Така по-лесно се преодолява носталгията, благодарение на създадените запознанства в общежитието.

Съвет към останалите родители: За да се тръгне отнякъде трябва да се направи първата крачка. Вярвайте в децата си! В избора на специалността значение има да се постигне един баланс от кариерен тест и това, коя специалност ги влече и представлява интерес за тях. Научите ли децата си да са самостоятелни, да вземат решения, да се грижат за себе си, те са подготвени да живеят и учат навън.

 

IMG 5caec2cb283fbddca3930fa6bfdd42e9 V

 

КОЛЕЖИ ЛИ СА УНИВЕРСИТЕТИТЕ ПО ПРИЛОЖНИ НАУКИ В НИДЕРЛАНДИЯ? 

Въпросът има ли колежи в Нидерландия и какъв тип дипломи получават студентите, които завършват в страната на лалетата е все по-често срещан, предвид факта, че Нидерландия остава една от най-предпочитаните дестинации за продължаване на висшето образование от страна на българските ученици. 

Конкретен отговор на въпроса ще можете да намерите на 18. Април, неделя, по време на най-голямото изложение за холандски университети „Дни на образованието в Холандия“, организирано от UNIFY България – единственият специaлизиран консултант с над 10 г. опит в сферата на висшето образование в Нидерландия.

България остава 5-тата по големина студентска общност в Нидерландия, след Германия, Италия, Китай и Белгия /данни на NUFFIC, 2020/. Интересът към висшето образование там не стихва, въпреки Corona кризата, поради факта, че има изключително голямо разнообразие от бакалавърски и магистърски програми на английски език, както и достъпната такса за обучение, която е в размер на около 2000 EUR /годишно. 

Все по-често на преден план излиза въпросът дали всички университети са акредитирани и какви дипломи получават студентите след завършване на висшето си образование в Нидерландия. Той е продиктуван от наличието на 2 типа университети в страната – такива по приложни науки  - т.нар. /University of Applied Sciences/ и изследователски университети /Research Universities/. 

„Почти всеки втори кандидат-студент ни пита относно разликите между типовете университети в Нидерлaндия и това е нормално“, коментира Милена Генчева, основател на UNIFY – единственият специализиран консултант за висше образование в Нидерландия. „Моделът на учене чрез практика не е нов и е въведен през 60-те години в Германия. Причината е била, че немските работодатели са започнали да изискват от бъдещите им служители, освен академични познания, трудов стаж по време на следването. Университети по приложни науки има още в Белгия, Австрия, Швейцария и др. страни от Западна Европа“, - допълва Александър Бетов, лектор по маркетинг и мениджмънт и International Marketing and Communication Officer в университета Fontys

Откъде тогава идва разликата? 

Холандският сектор на висшето образование има два основни типа институции: университети за приложни науки, както и изследователски университети. И двата предлагат акредитирани бакалавърски и магистърски програми, които предлагат обучение за различните нужди на студентите.коментира г-жа Марике ван дер Клей, съветник по комуникациите и студентската мобилност в NUFFIC – държавната организация за интернационализация на образованието в Нидерландия.

Разликата е в метода на обучение – изследователските университети предлагат общоприетия класически модел, в който теорията и академичните изследвания заемат между 70 и 100 % от времето на студентите. Докато  в университетите по приложни науки залагат на учене чрез практика -  40 до 50 % от времето на студентите е заето от практически упражнения, казуси от реалната работна среда на водещи компании и задължителен стаж от поне 6 месеца по време на следването. 

Например: Студент, който желае да продължи в конкретна професионална сфера, като например физиотерапия, е по-добре да учи в университет по приложни науки, който се фокусира върху физиотерапията, вместо да отиде в изследователски университет и да учи медицина.“, допълва още г-жа ван дер Клей. 

Акредитация 

Всички университети в Холандия, независимо от вида си, са държавни и са акредидитани от NVAO (Нидерландско-белгийска акредитираща организация), която оценява качеството на всяка една предлагана специалност на всеки 6 години. Кандидатстването в Холандия става чрез централизирана система, управлявана от нидерландското министерство на образованието, в която присъстват единствено и само университетивсичките с официална акредитация, еднакви такси за обучение и еднакви дипломи след завършване. Понятието колеж, както и диплома тип „професионален бакалавър“  не съществува. Най-големият парадокс е, че единствените колежи, които съществуват в Холандия, са част от изследователските университети – т.нар. University college programs, които следват американския модел на обучение.

Как да направим избор в кой тип университет да учим?

 „Другият въпрос, който буквално всеки ден ни задават, е кой от двата типа университети е по-добър?, допълва  Милена от UNIFY. „ Винаги съветваме студентите да разгледат възможности във всички университети и да направят своя избор индивидуално – спрямо целите и реализацията, която очакват след завършване. “

Едно е сигурно – независимо от избрания вид университет, бакалавърската диплома, която ще получат студентите след зввършване е 100% международно призната и отваря врати за професионална реализация в целия свят.

Автор: Траяна Кайракова

Казвала съм ви, че обичам да чета. Ама не просто обичам, направо обожавам. Около 45-50 книги на година ми се събират. Преди 10 години домашните ми подариха четец и оттогава не е мърдал от чантата, тоалетната или където се намирам. Забравих за нерви по опашки и разни разпродажби. Отворя си, чета си и чак някой път се моля опашката да е по-бавна, та да си дочета, както там съм подхванала. Знаете, че има книги и книги. Аз недолюбвам единствено прекалено големите фантасмагории.

Щерката чете някъде докъм 8-ми клас, сетне немският й разказа играта за 5 години и бях изгубила надежда, че ще чете. То и без това четенето е изчезващо явление, няма да бягаме от модата я! Малкият пък хич няма да го споменавам. Децата ги приспиват с приказки, той реве и се къса, сякаш му чета Библията и го чакам да се покръсти. Като ме видеше с детска книжка в ръцете, подпалваше с бясна скорост паяка, демек проходилката, и заставаше пред пералнята. Търпеливо изчакваше центрофугата да започне да вие и заспиваше като пич, изсулил се на една страна. Някъде даже имам снимка. Виси му бузата,  стърчи му коремът като на гладен сомалиец, хърка и пет пари не дава. Още тогава съм била откривател на белия шум, с който сега приспиват бебетата, ама не съм го знаела. Както и да е.

Девойката остана сама в Германия и се захвана с четене. Не само на лекции, ами и  на книги. Там си имат места, на които да вземеш книга, сетне и ти да оставиш. Не е като тука. Пробваха се нейде по морето с такива подвижни библиотеки, окрадоха ги за печки и тоалетни и се спря комедията. Чете хлапето, та се къса, на английски и немски. Български книги, на български де, не беше се сетил никой да остави. Още преди година се обади възхитена от един автор. Тъй де, ама аз тогава нямам спомен какво четях, та забравих. Сега обаче учат дистанционно и я гледам все навряна в телефона и чете. Стои до среднощ това хлапе и не си играе.

- Ми какво четеш бе, майка?

- Казах ти за този автор! Докога ще се моташ с някакви измислени книги?

Вярно, че на  част от книгите хич не им помня ни автор, ни заглавие, ама си чета. Щото са някакви еднодневки от сорта на – тя се развела, пък случайно до нея се нанесъл някой си, задължително красив, с бяла памучна риза и избелели дънки, дето косата му се вие на къдрици и има страхотни очи, и още в началото ти става ясно, че тия двамата, след големи мъки и драми, ще се съешават, пък накрая ще се оженят.  Напоследък запомнящите се книги са малко. Седях, седях, довърших, каквото там четях, че седнах да го видя аз този ми ти автор, дето толкоз ми го хвали. И стана тя, каквато стана! Очите ми замязаха на прожектори, сякаш съм оксиженист 24/7. Няма ставане, брате! Докато не свършиш, нямаш мира. Спрях да готвя, чистя и пера. Къпя се обаче! Да не си помислите, че пък съвсем съм му опущила края! Няма такова нещо, хич билям! Обаче, тя е виновна! Подозирам, че съжалява, щото всички тия кухненски дейности се наложи тя да ги върши, та да не мори глад добитъка, ама свърши, Минке! Отиде конят в ряката.

Супермайка

160765557 1566447520207537 9096018035469964420 n

Отдавна не ми се беше случвало такова нещо. Една книга си личи още в началото. Грабне ли те с първите страници, загубен си! Поне аз де. Тъй или иначе не съм много намерена, така че при мен няма значение голямо.

Стига съм ви мъчила. Авторът е Харлан Коубън. Непременно започнете с „Невинният“ или „Няма втори шанс“. Жанрът е по-скоро криминале, обаче такова не сте чели. До последния ред не сте сигурни какво ще излезе накрая. И да не сте посмели да погледнете! Не убивайте удоволствието, моля ви! Ако сте от изчезващия четящ народ де. Ако не сте, ваша си работа. Моята дружка Румяна, докато не види първо края или не изгледа последната серия на сериалката, сън не спи. Аз, ако знам края, хич не си играя да чета или да гледам. Казах ви, загубена съм, не съм от намерените. Характер, кво да го правиш. Умиране има, отърване няма! Хубавото е, че голяма част от книгите му ги има в Читанка и могат да се свалят безплатно. Толкоз от мен. Ще чакам отзиви, ако сте прочели нещо, знам ли, може да ни ви хареса, нали? На вкус и цвет друзей нет! Младите, дето ме четат, да си го проверят – на руски е. От единия роман излезе и много готин виц. Щото много мразя някой да ми разправя виц, дето го знам. Пък аз знам хиляди, въобще не се майтапя. И, разбира се, най-мръсните, са най-смешни, ама няма да ви развалям представата за мен като културна и леко интелигентна жена. Няма такова нещо.

„Едно семейство имало проблем със сина си. Не можел да разбере пустата му математика, наредил едни двойки, свят им се завил. Решили да го пратят в католическо училище. По-строг режим, това – онова, последна надежда. Отиват след две седмици да го видят. Показва им сестрата монахиня оценките му. Брех, шестица до шестица по математика. Облещили се.

- Сине, какво стана за тия две седмици?

- Майко! Още като влязох и го видях оня, разпънат на ПЛЮСА, си казах, че тука лабаво няма!“ 

П. С. Този текст е написан с изричното съгласие на дъщеря ми! Публикуван пак със същото височайше съгласие. Щото у нас редовно ме обвиняват, че им крада интелектуалната собственост и я публикувам на широката публика, демек на вас. Малкият се е заканил да спре да ми говори, щото с неговите лафове, на сестра му и баща им си правя историите/ не е лъжа/, пък стане ли на 18, да ме съди! Сестра му е пълнолетна, подозирам, че тя пък съвсем скоро ще ме осъди, ама да сме живи и здрави! За снимката също имам милостиво и дълго обмисляно разрешение. Дето се вика, дъщерята учи за магистър, пък брат й …да е жив и здрав! Ще видим! С такава майка няма големи шансове, не го мислете. Четете, хора, просто четете!

Още от Траяна:

Да срещнеш доброто

Автор: Бени Хюбнер

Тъмно като в рог - беше изразът, в който тази вечер се беше облякла. Луната, гушнала се с два облака, хич и нямаше намерение да върши работата си на осветително тяло. Земята тънеше в абсолютен, тотален, непрогледен мрак. Дори уличните лампи не нарушаваха мрачното й вглъбение. Е...може би не Цялата Земя, но северната отсечка на Околовръстния път на столицата - със сигурност. Зад волана съм аз, шофьорката, а на задната седалка - тя, навигаторката. Слънцето, светлината... дъщеря ми, самата прелест и такт :

- Мамо, извинявай, ама влачиш се като бабичка, е…гати.

- Стига си ме разсейвала, и без това нищо не виждам. Едно че няма лампи по тъпото... извинявам се, исках да кажа - по тъмното околовръстно. Второ - тези фарове определено не са читави. Чудя му се на баща ти как вижда. Детето изсумтява някъде зад врата ми и аз усещам проницанието на погледа й да дълбае насмешлива дупка по пети прешлен.

- Нищо не виждам, честно – продължавам монолога, като се старая да не изляза от платното, следейки усърдно бялата нишка на осовата линия. А тя се вие като змия в поле - ту се скрие, ту се покаже и а-ха да те захапе. Първа дупка, втора дупка, трета дупка.

- Ма-моооо!!!! Няма начин да не си изкривила някоя джанта! – еее, това малкото не спря да меле, бе!Какво разбира 10-годишна пикла от джанти ми кажете?!

- Не знам дали съм изкривила джанта, обаче си изкривих врата да се взирам напред. Ей Богу, нищо не виждам!!!Нищичко! Четвърта дупка, пета дупка…

- Мамо, мамо, спри, спри, СПРИ!!!Полицааааааааааааай!!!!

Пронизителният писък на дъщеря ми ме кара да подскоча на седалката и автоматично да отпусна педала на газта. Наистина, в мрака, в тъмата, греещ в светлоотразителното си зелено, тича служител на КАТ и енергично размахва стоп палката. Има нещо извънземно в зеленикавия му силует. Шапката му се е килва леко назад и а-ха да падне. Що тича тоя човек? Като че ли мога да избягам с 30-40-те километра в час, с които пъпля по почти безлюдния път. Намерил кого да спре. Ама нали трябва да отчете дейност. Разбирам го. Натискам спирачката и почти с досада смъквам страничното стъкло. Полицаят диша учестено и, съвсем забравил протокола, който изисква първо да ми се представи, изстрелва:

- Ама, госпожице, Вие защо карате БЕЗ фарове!

- Госпожа, госпожицата е отзад…- поправям го спокойно аз, посочвайки с елегантно махване чудото на задната седалка.

А чудото е провряло глава над лявото ми рамо и двете му плитки любопитно се поклащат.

- Госпожо, защо карате БЕЗ фарове???? – настоява инатчийската блюстителят на реда.

- Без фарове??? Не е вярно!!! - някъде бях чела, че пред органите на властта трябва да отричаш до край (каквото и да значи край)

- Пуснати са ми фаровете, ако не бяха, таблото нямаше да свети – и в потвърждение на последното посочвам искрящото в интимно синьо табло на автомобила.

Намерил как да завързва познанство. Ама-ха. Не вижда ли, че съм с дете? Въпреки това, почти инстинктивно, подръпвам деколтето на опъната си блузка и леко се изпъчвам...почти..инстинктивно...леко. При този ми жест мъжът с фуражка посяга към онази част от физическата ми същност, която деликатно се подава от спрялото возило. Изтръпвам, стомахът ми се свива, и тъкмо да възкликна укоризнено:

- Ама, моля Ви се, детето...когато той, полицаят, с никак кавалерски жест избутва онази ми физическа същност от страничното стъкло, навира глава във вътрешността на колата, докопва... копчето за фаровете, врътва го и – О, светлина!!!О, чудо! Пътят грейва пред мен с всичките си дупки и неравности. Видим.

- Ето това са Ви фаровете, госпожа!!!Досега бяхте на габарити – кресчендото на гласа му като че ли издава известна безпомощност.

- Боооооооооооооже, ако знаете колко съм Ви благодарна!!! - възкликвам радостно и единствено затворената предна врата ми пречи да се хвърля благодарствено на врата му – от двайсет минути се чудя защо нищичко не виждам, а то защо било. Благодаря! Ама много БЛАГОДАРЯ!

Полицаят, неизвестно защо, не споделя радостта ми, раменете му се отпускат уморено, шапката му се килва още по-назад и с някаква, непонятна за мен, безмълвност прави красноречив знак да се пръждосвам. Иска ми се на раздяла да му кажа две-три хубави думи. Да му кажа, че тъмнината е само привидност, че трябва да намери красотата в нея и да й се отдаде. Че той Е, Че може, Че трябва да повярва в себе си и в мисията, на която се е отдал. Че тя е светлина! Че той е светлина, че светлината....

- Мамо, пръждосвай се, докато не са ни арестували - гласът зад главата ми прекъсва алтруистичния ми порив на позитивизъм и другарска взаимопомощ и, макар да не разбирам какво иска да каже с репликата "докато не са ни арестували", се пръждосвам...

vintage 1950s 887273 1280

 

Може да харесате също:

Шофьорски неволи

Те са жените, наказани с най-тежката присъда на света - да бъдат далече от децата си. Да копнеят за косите им, събрали лятото; за ръцете им, пълни с вълшебства, за очите, изплакващи прошката. Те са майките и дъщерите, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в единствения женски затвор у нас в гр. Сливен. Те се съгласиха да разкажат за болката, вината, срама, разкаянието, липсата, обичта, надеждата, вярата в единствения по рода си конкурс, изцяло подкрепен от Български фонд за жените: Майчинство на изчакванеВижте разказа на Цветанка Дудова, спечелил първо място в конкурса. 
 
Да бъдеш майка е най-старата и отговорна роля, но определена на жената. Благословията да дадеш живот е чудо на света. Много народи изследователи, учени, мечтатели, приключенци и безброй други са посветили своя път и мисия в търсене на вечния живот. Това е въпрос, който занимава мислите на хората и до днес. Как да живеем вечно?
Стигнах до един универсален отговор. Ние живеем през нашите деца и внуци, или общо казано поколението, което оставяме след нас. Нашите прародители пък живеят чрез нас, които все още сме благословени с утрешния ден.
 
Семейството и рода са най-важните единици в живота на човека. Това е моята истина, защото в нашата кръв живее частица от всеки наш прародител, а децата, които идват след нас, ще занесат частица и от нас в бъдещето. И тук идва и една от най-големите отговорности отредена на родителите, а именно да разкажат на децата си за техните семейства, да пренесат родовата памет и да запазят дома.
Майката е тази, която трябва да покаже на детето, че живота е благословия, за която ние трябва да сме благодарни всеки ден, да го ценим, да обичаме и уважаваме хората и да не причиняваме болка.
Връзката майка-дете е неразрушима. Тя е изконна и безценна, няма друга такава емоция и толкова силна привързаност, която да може да се доближи до тази. От мига, в който жената разбере, че ще бъде майка, до сетния й дъх, нейното сърце вече е подарено на друг. Вроденият егоизъм, който има у всеки човек, сякаш за миг изчезва от мислите и на негово място идват безграничната любов, себеотдаденост, и грижа към детето. Почти до третия месец от бременността сърцето на детето бие с ритъма на сърцето на майката. Някъде в този момент според мен се случва и магията, защото вече не едно, а две сърца бият едновременно.
 
Майката отдава своя свят, допуска своето дете в душата си с една-единствена мисия, да помогне на това дете в земния му път, да го насочва и да бъде до него, до момента, в който детето е готово да поеме само живота си.
 
Майката се раздава с цялото си същество, без да очаква нещо в замяна от детето си. Това е един кръговрат стар колкото света.
 
Моята майка обича да казва „Майчица да имаш, но майчица да не си“. Обяснявам си тези думи с отговорността, която майката носи до края на живота си, страховете, които макар неволни, тя крие дълбоко в душата си, с вечно и неизбежно желание да закриля детето си. От гледна точка на детето, пък майката е тази, към която то може да се обърне за всяко нещо в живота си, да сподели всеки проблем, да поплаче на рамото й. Тя е пристанът, към който всеки един от нас се връща в живота си ...
Хората казват, че децата ни са по-добри от нас, а техните деца, ще бъдат по-добри от тях самите. И аз вярвам в това, защото майката се опитва да даде и да научи на най-доброто от себе си своето дете.
Неизбежно, когато говорим за семейство, близки, любими хора с много обич, се стига до първия въпрос в моя разказ, за вечния живот или по-скоро как животът като плът и тяло има своя край и може би човек пораства истински тогава, когато загуби своята майка, защото тогава трябва да носи сам тежестта да бъде опора на своите деца, а докато е жива майка му, тя винаги сваля от теглото с цялата си обич, на която е способна само една майка.
 
Метафората на семейството, изобразено като дърво е прекрасна, защото то е точно това, здрави корени, които дават сила на децата си да продължат напред. Да бъдеш майка на детето си е за цял живот. Това не е нещо, което се променя от времето, мястото и обстоятелствата. Ситуацията, в която се намирам в момента, нито за миг не ме е спряла да бъда дъщеря на моята майка, и майка на моята дъщеря.
Дори и без физическа близост и всекидневни срещи, на които сме свикнали нашата връзка е неразрушима.
 
Подкрепяме се и изразяваме емоциите си по всеки един възможен начин и всяка сутрин се будим с мисълта, че отново ще бъдем заедно.
 
Моите майка и дъщеря правят, всичко възможно, за да окуражават, не са пропуснали нито едно свиждане и възможност да ми покажат колко много им липсвам. Аз се опитвам да правя същото. Чуваме се по телефона ежедневно, изпращаме си картички, правим малки жестове една за друга, разказваме си за живота такъв, какъвто е в момента и се опитваме да бъдем силни, защото всяко нещо, което ни се случва е, за да ни научи на житейски уроци и да ни направи по-добри.
 
Нашето семейство е голямо, сплотено и неразделно. Всички сме благодарни, че го имаме и че сме част от него.
 
Моето сърце бие за моето дете и майка, а обичта, благодарността, признателността и мислите ми са всеки ден с моето семейство.
 
Може да харесате още:
hands 4825182 1280
 
Липата стоеше застинала на мястото си. Почерняла, самотна. Стоеше си там вече почти 60 години, откакто я засади собственикът на къщата отсреща. Купил мястото, заградил двор, вдигнал къщата, взел да засажда дървета, дошъл ред и на липата ... така говореха хората, докато минаваха под нея или когато се поспираха наблизо, за да видят новата къща в тая част на града. За липата отредил отсрещния тротоар - да я гледат отдалеч, а тя отстрани да наглежда къщата.
 
Мъничко дръвче беше тя, когато се настани край тая нова-новеничка къща. Фиданка тънка и немощна, беззащитна и крехка. Растяха и старееха заедно с къщата - липата стана висока, клонеста, надмина покрива, а домът слягаше, остаряваше, напукваше се, ронеше мазилката си като че сълзи падаха надолу по стените и тъгуваха за търкалящите се тъй бързо години. Липата видя как децата на стопанина пораснаха, посрещна и децата на децата му, и те израснаха, и ново поколение дойде. Околните дворове и те се изпълваха през годините с хора, деца и глъч, от градинките долитаха къде смехове, къде гълчене, коли бръмчаха от време на време по иначе тихата улица. Дървото надничаше и към близкия училищен двор, дето деца ритаха топка и шумяха, жужаха като пълен кошер и току притичваха до сянката му или опираха уморено гърбове на дънера му. Хранеше се липата от тия шумове и гледки, хубав беше светът пред нея, добро място ѝ беше избрал стопанинът - на кръстопът.
 
Растеше тя нагоре, развиваше се, разпростираше клоните си над улицата, над оградата, а корените си вкопаваше все по-дълбоко и дълбоко, та да се вбие в земята с всичка сила и да дърпа и влече, да смуче сокове от земята и да израсте силна и непоклатима за бурите, за ветровете и...за човешките ръце, които друсаха и кършеха клоните ѝ понякога. Болеше я тогава липата, истински я болеше, когато чупеха листата и клонките ѝ, късаха парчета от снагата ѝ, а тя не можеше да ги спре, най-много можеше да ги одраска или да отръска някоя китка с цвят, пълна с пчели, та дано уплаши натрапниците. Не разбираше защо я нараняват - та тя криеше хората под сянката си, пазеше ги на сушина, когато валеше, даваше доброволно листата и цветовете си на всички деца наоколо, за да “сготвят” с тях, понасяше тежестта им, когато се люлееха на клоните ѝ, криеше на сигурно място гнездата на птиците сред листака си, търпеше несполучливите удари на топките, които понякога се озоваваха в короната ѝ вместо в противниковата врата, и перцата на федербала държеше съвсем за кратко в прегръдката си - колкото да им покаже на децата, че е по-голяма и стара от тях... А колко тайни знаеше... колко трепетни въздишки и тих шепот бе чула, колко скрити прегръдки и целувки беше приютила под клоните си. Влюбени двойки се поспираха в тъмнината ѝ и разменяха обещания, изричаха признания, мълвяха имена.
 
Тя тъй обичаше тия гости - млади, непринудени и влюбени, много бяха през всичките години. Опитваше се да ги примами с най-силното си оръжие - омагьосващия аромат на цветовете си. Щом дойдеше май, всичката сила, която беше издърпала от земята под нея, наливаше в цветчетата си. Разтваряха се те и излъчваха най-упойващия мирис. Всичко, което беше събрала в себе си липата, изливаше в тези цветчета - смеховете, любовта, слънцето и живота, затова те бяха пълни със сладост, с ухание, с изкушение. Разпростираше се този аромат над двора и къщата, просмукваше се в стаите на дома, пълнеше въздуха с нега и сладка тежест... Тоя дивен аромат се носеше над цялата улица и правеше дните да минават сякаш по-бавно, караше хората от околните къщи да забавят движенията си и по-често да посядат и примижават очи, а вечер ги държеше будни до късно до отворените прозорци, за да се наслаждават на прииждащите талази с напоен с липа въздух. Именно този неповторим аромат караше повечето двойки да търсят спокойствие под клоните ѝ и да си нашепват думи на обич и именно това зареждаше липата с нова енергия.
 
linde 5350285 1280
 
Но какво се случи в края на последното лято? Когато дните взеха да се скъсяват, горещините да преминават, а топченцата - остатъци от липовия цвят, да се стелят изсъхнали по земята, дойдоха хора с големи, шумни машини, разровиха улицата, разтрошиха тротоарите, подкопаха пръстта, захапаха корените на липата - тези, дето спускаше в земята десетилетия, раздраха стъблото ѝ, шурна мъзга сякаш кръв потече от раните. Шумяха, ръмжаха, ръфаха, разкъсваха машините... накрая уморени си тръгнаха. Увиснаха клоните на липата, сърцето ѝ се смрази, снагата ѝ се приведе, животът ѝ изтичаше през зейналите рани. Високият връх като че ли клюмна. След някой и друг ден и къщата опустя. Затвориха капаците на прозорците, завъртяха ключовете, хлопнаха портата. Кола потегли и се скри зад ъгъла.
 
И дълга, дълга зима настъпи. Липата все тъй стоеше като остарял воин на отсрещния тротоар - вече нов, подреден. Плочките не бяха като старите - криви и неравни, разпукани от силните ѝ корени, а чисти и гладки - бели зъби, наредени в перфектна усмивка, захапала душата на дървото. То самото като в клетка пристегнато от новия бордюр, отръфал част от стъблото. Не знаеше какво да очаква липата, не знаеше какво става с къщата - прозорците изглеждаха като ослепели със спуснатите капаци; не знаеше дали са зарасли раните ѝ, ще може ли да израсте напролет с нови клонки и дали ще събере сили да разцъфти за поредна година. Хвърлила беше тъжно листата си, оставила се беше примирено на ветровете да изтръгнат сухите ѝ клонки, не трепваше, когато се поспираха под нея момче и момиче. Липата тъгуваше цяла дълга зима.
 
И ето вече десет дни, откакто един следобед по улицата се зададоха две коли. Изсипа се семейството от тях - и старото, и младото. Захлопаха врати, затропаха крака по двора, блеснаха стъклата - прозорците прогледнаха, прането замята криле на терасата, детските гласове изпълниха двора и улицата. Липата усети нещо в нея да трепва, когато колело се подпря на дънера ѝ, когато топка се удари в най-долния клон... За седмица сякаш се събуди дървото - забрави за раните си, нагизди се с нови листа - всяко едно също сърце, обърнато към слънцето, и цялото напъпи. Кипро се изправи и напери клони. Сякаш потреперваше с клоните си от удоволствие, че животът се завръща, че двете с къщата имат още много години да стареят заедно. И започваше липата да се подготвя, както само тя си знае - да се пълни със сила и любов, за май, когато щеше да разтвори отново чудните си цветчета и да излее неповторимия си аромат като дар за хората, без които не можеше да оцелее и които бяха нейният живот.
 
 
Още от Кристина:

Автор: Мария Пеева

Преди две седмици имах рожден ден, който предвид обстоятелствата отбелязахме скромно, с роднините у дома. Тъй като се падна в работен ден, гостите се разотидоха в съвсем приличен час, а ние с мъжа ми раздигахме трапезата и пратихме децата да спят с прекрасното намерение да седнем и да изпием чаша вино двамата сами, на спокойствие и да си поговорим за отминалите и бъдещите рождени дни, семейни празници и всякакви такива хубави и романтични неща.

Преди да се оттегли в детската, осемгодишният Алекс ни целуна и каза:

- Нещо не си намирам таблета, а исках да го сложа да се зареди. Може Бобчо да го е мушнал някъде.

Бобче, внучето ми, има този навик. След гостуванията му намираме телефони и играчки под дивани, в кучешката храна и на всякакви странни места. Но понеже Алекс използва таблета си за онлайн училището, наистина трябваше да се зареди. Съпругът ми стана  да го потърси, но знаете как са мъжете в това отношение не са най-добрите нещотърсачи. След като пет минути го наблюдавах как се лута, въздъхнах и се включих и аз. Тримата с Алекс вдигахме килими, местихме дивани, ровихме в шкафове, раници, надничахме под бюра, спални и възглавници. 

Няма го този таблет. 

Тийнейджърите се смилиха и се включиха. 

Няма го. 

В мрака на нощта един ядосан съпруг отиде и измъкна двата следрождени чувала с боклук от контейнера, да не би погрешка да сме го хвърлили с някоя опаковка и кутия от торта. 

Няма го. (На сутринта имаше второ ровене в кофата, защото му нямам чак толкова доверие.) 

По някое време момчетата се сетиха за опцията за търсене през телефон или друго устройство, но се оказа, че е дезактивирана или изобщо не е включена.

След кратко семейно съвещание и брейнсторминг се обадихме на сина и снахата с молба да проверят играчките на Бобчо да не би да е отнесъл някак този проклет таблет, макар че то не е телефон да го пъхне в нечий джоб. 

Няма го.

Малко след 12 се предадохме, тъжни и уморени. Алекс, това мило и добро детенце, се опита да ни успокои:

- Утре на светло ще го намерим.

А после легна и заспа, невинен като агънце.

На сутринта ние пак поровихме в кофата, пихме едно кафе и съпругът ми потегли за работа, но на вратата се обърна и ми каза:

- Ти нали знаеш, че Алекс много си обича таблета?

- О, да. - кимнах - Ще трябва  да го намерим, няма къде да отиде, някъде тук е.

- Не, не, друго имах предвид. - поясни той. - Алекс МНОГО си обича таблета и беше ТВЪРДЕ спокоен.

- Защото ни има доверие. - казах - Че със сигурност ще го намерим.

- Дали... - промърмори мъжът ми и отиде да печели пари за нов таблет.

Малко по-късно Алекс се събуди и се разкрещя от детската.

- МАМО, МАМО!

Отидох веднага, малко притеснена как ще му обясня, че още няма  таблет и нямаме никаква идея къде може да е изчезнал. 

- Мамо, виж! - извика той. - Таблетът ми е върху на Коко таблета за рисуване! През цялото време е бил там.

- Не е възможно! - възкликнах аз. -  Три пъти проверявах и го отварях дори, защото не различавам кой на кого е.

И тогава, чак тогава, ми проблесна.

- Алекс - казах - КЪДЕ БЕШЕ ТАБЛЕТЪТ?

- Беше се скрил на тайно място - отговори той, ухилен до уши и с все такъв невинно лукав поглед.

- Ти ли го скри? Признай си!

- Аз.

- Но ЗАЩО? БАЩА ТИ РОВИ В КОФАТА! АЗ РОВИХ В КОФАТА! 

- Защото ми се стори интересно да търсим нещо.

- Но това беше ужасно нечестно към нас!

- Напротив. - каза той тържествуващо. - Не е нечестно. Защото АЗ ТЪРСИХ СЪЩО.

Обърнах се и излязох от стаята, за да се обадя на мъжа ми, че сме го намерили, а той извика зад гърба ми.

- Обърни се да ти видя лицето, защото ЗНАМ, че се смееш.

Лошото е, че беше прав.

Споделих с приятелките си какъв номер ни е погодил осемгодишният ни син и едната каза, че той е роден за политик, което силно ме обезпокои. Друга каза, че е отличен актьор, сценарист. А аз си мисля, че от него може би ще стане чудесен автор на криминални романи, в крайна сметка не е единственият у дома, който си пада по загадки. Но тъй като номерът, който ни спретна, истински ни напрегна, за първи април съм решила да му организирам едно сладко отмъщение. Таблетът ще изчезне отново и този път НИЕ с баща му няма да сме особено притеснените. И да, също ще се включим да го търсим, за да е честно.

Единственото, което малко ме притеснява е, да не би на Алекс тази игра да му хареса и да реши, че още някоя вещ ще изчезне, например моя телефон. Или на баща му. А после ще трябва пак да му отмъщаваме и така до безкрай.

От друга страна пък… звучи някак забавно!

Ще си помисля.

Какъвто и забавен номер да измислите, можете да добавите към него веселите предложения, с които Lidl ни честити Деня на шегата :) Аз се спрях на желираните крокодилчета и жабки. 

Тук можете да прочетете повече за кампанията Честит ден на…

Препоръчвам ви и тези две истории:

Ода за моята вярна приятелка

Честит ден на мюслито

Авторката пожела да запази анонимност.

Покрай репликите на някои политици, протестите на майки на деца с увреждания срещу социалната система у нас, организирането на каузи и публични събития, обществото бива допуснато за малко в техния свят. Обикновено хората, които се замислят или се вглъбяват в подобни проблеми, са близки, познати, работещи за някоя от групите на хора с определен дефицит. Разбира се, при живия контакт с тази уязвима група (на улицата, в болница, в банка, университет); медийни изяви - реакциите са разнопосочни.

От дете ми е било интересно да наблюдавам и проследявам впечатленията на околните, като съм се натъквала на всичко това. От възхищение, че те са феномени, уникални, до съжалението и презрението, че те са едни хора, които едва ли могат да правят нещо и е по-лесно да им се кажат две-три мили думи, да им се подхвърлят дребни трошици, та до чукане на дърво, цъкане с език това зло да не ги застигне. Да, всеки човек на Земята е неповторим, но не му се отдава да прави всичко с лекота. Така е и при хората с увреждания: една част предпочитат повече да търсят подкрепата и помощта на семействата си, други пък се чувстват по-свободни и дръзки да се борят с препятствията, които се налага да преодоляват. Всеки си има своя гледна точка и е прав за себе си, така че не ми е работа да упреквам по-нерешителните, нито пък да величая по-предприемчивите.

Обаче има една група майки, които са с увреждания и остават в сянка. Напоследък много от тях вече са активни във виртуалния свят, участват във форуми, споделят майчинските си преживявания от личен опит. Ако не си кажат, че имат увреждане, няма и да се разбере. Впрочем това не е лошо, защото така няма да я има нагласата, че те са по-специални. Евентуално, ако възникнат определени обстоятелства, може да се наложи да си напишат, че са такива.

Иска ми се да представя профила на майка, която е с нулево или частично зрение. По белия бастун в едната си ръка и хванала дете с другата - ще я познаете... Понякога, освен с детето, към тях може да се присъедини и придружител, който, в този случай помага и на мама, и на наследника. Това обаче невинаги е печелившата комбинация. Тя е добре работеща, но има моменти, в които мама не може да създаде контакти с другите майки в парка, в детската градина или училище. Тъй като асистиращият наблюдава детето, тича след него или пък с мама си говорят на пейката, докато малчуганът изразходва енергията си на съоръженията на площадките, често пъти изглежда, че родителят остава в сянка. Ако майката е с частично зрение, то много вероятно е да не ви разпознае, тъй като се е концентрирала по-отблизо да наблюдава къде играе детето, или пък да се разминете с нея по улиците, да я поздравите и тя да не ви отговори. Не се сърдете, не ви е фиксирала или разпознала по гласа! В кабинета на лекаря, в някоя лаборатория или институция, ако има виждащ водач, информацията се дава на него, явно така е по-лесно или хората не са запознати.

Ако децата се отглеждат основно в семейството, където единият или двамата родители имат зрително увреждане, едва проходили, малчуганите много адекватно се включват ако се търси паднал предмет, следователно се подава в ръка; ако искат да се доберат до нещо конкретно, хващат мама или татко за ръчичка и водят натам. Проговарят по-бързо, защото това е най-добрият начин за общуване в семейството, поради липса на визуален контакт.

За поддръжката на дома, приготвянето на храната, обгрижването на детето, възможностите и желанието за това са различни при всяко семейство. Има къщи, чисти, подредени, аптеки, които се поддържат изцяло от незрящи, или от близките им, вероятно има и по-неглиже, все пак светът е шарен. Детето свиква с порядъчността - то знае, че вратата на стаята трябва да е или изцяло отворена, или затворена, както и каквото се вземе, да се върне на същото място; шкафовете да са затворени, за да няма пострадали.

Не мога да не напиша как се случва пазаруването на облекло. Ако има баби наоколо, помагат, набързо избират дрешки по цвят и стоки, дето им хващат окото. Мама също много старателно избира дрешките, като отива на пазар с виждащ водач, всяко нещо се опипва. Материята трябва да се хареса, най-подробно се разказват цветовете/щампите. Ако детето е по-голямо, също може да се включи в избора... Тук е мястото да се благодари на продавачите за търпението!

Ако родителите извеждат детето без придружител, от малко го приучават да ги държи за ръка/да ходи около тях, а в градинска възраст да си каже къде иска да отиде - на люлка, пързалка, катерушка. Като че ли в такива моменти майката изглежда по-обсебваща отстрани, защото тя трябва да знае какво прави детето и да има контрол над ситуацията. Децата порастват по-бързо, съзряват преждевременно, стават по-отговорни, помагат в много от ежедневните дейности, и биват по-самостоятелни. Така е, инстинктът работи, а и нямат избор! Това е радващо, но многократно съм се замисляла дали успяват да изживеят детството си така щастливо, както връстниците си от семейства без подобни проблеми? Съмнявам се - в днешно време има много информация, изкушения, възможности за разходки, посещения на атракции в и извън столицата, до които нашите деца не могат да стигнат поради ограничения начин на живот на тези семейства. И как ли се чувстват в моменти, в които техни приятелчета разпалено разказват в коя планина са били през уикенда, къде са карали ски, на кой плаж са строили пясъчни замъци, как са яздили щраус в някоя ферма и други приятни преживявания насред природата. Тук, разбира се, зависи какво могат да си позволят семействата и доколко имат близки хора около себе си, които да ги превозват и да отделят от времето си за разходки.

Детското късогледство - един различен поглед

people 2600583 1280

Нашите дечица също си намират приятелчета, които ги канят на детски рожден ден. Тук става интересно най-вече за мама: не е удобно да отиде с придружител, може да не познава мястото, най-добре е да потърси помощ от друго семейство, поканено на същото парти. Има и други специфики, които ще спестя, защото е най-добре да се намери решение спрямо обстановката.

Предизвикателство е и когато трябва да се помага в учебния процес - ако преподавателите са дали ясни указания, написани в текстов формат, е по-удобно за родителите. Ако се изпращат снимкови материали, много е възможно да не могат да се разчетат, и да си остане само желанието на родителя... Ако детето е по-наблюдателно и любознателно, бързо се ориентира какво трябва да се постигне, но родителят не може да контролира при грешки (това е ситуация, случваща се, да речем, по време на карантина, когато достъпът до контакти с други лица е ограничен. В краен случай може и някоя видеовръзка да се направи, сега има избор на канали за комуникация.)

Опитах се за малко да открехна вратите на нашия майчински свят и да ви разкажа за него. Информативно, за да знаете как да се отнесете, ако Съдбата ви срещне с такъв родител. Не тъгувайте, сигурно и вие имате трудности, за които ние не знаем, защото не са от естество, като нашето. Но общото между нас е най-хубаво, а именно децата ни. Всички те се отглеждат и възпитават с любов, грижа, всеотдайност и желаем като пораснат да станат преди всичко човеци.

Когато ни видите на улицата и децата ви попитат защо сме с бастун, обяснете им спокойно, или пък ако ви поискаме помощ за пресичане, преведете ни заедно с тях. Така ще им дадете най-добрия пример, а те, нищо че са малки, наблюдават, намират начин да ни привлекат вниманието, а като пораснат, ще са наясно и ще са по-социално отговорни. Те ще са бъдещите учители, лекари, социални работници, продавачи, законотворци и така ще бъдат по-наясно, и с подход. Правят се малки стъпчици към това, които ме карат да вярвам, че вървим по правилния път.

Може да харесате също:

Аз не съм слаб, мога всичко!

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам